Cveta5

На 23 г без мъж до себе си и без нови познати? А не, живота е за живеене,не за бетониране.

За човека е предопределено да бъде цялостен,независимо дали иска или не. Част от живота сме,а той не е само добър.Колкото повече съзнанието иска да е добро,толкова повече му се налага да постъпва лошо--закон,едната сила задейства другата. Живота ни върти между тези два камъка,за да ни изглади,не за да ни направи съвършени.

Няма разлика между духовно и материално.Психологията ,от една страна ,и квантовата физика ,от друга, обясняват духовно и материално достатъчно ясно. Проблема е , когато човек се остави да бъде обсебен от стремежа си.Тогава се насочва само в този коловоз и не вижда нищо друго.И така изпуска много възможности. Ако, под ''да израства духовно',се разбира "да опознаеш себе си', този път не винаги води до щастие.

Ако селф хелп книга,или езотерична,не подтикне да се търси по-надълбоко, четенето й е било загубено време С митология,религия и психология,човек може да си помогне повече. Какво би ме жегнало? Различна гледна точка,относно библейските митове,езичеството.

Точно.Това,което е фалшиво в нас,то ни пречи,не неочакваните гости.

Вярваш,просто вярваш, не в нещо или в някой.Добре е да не се бъркат желания с вяра.Разочаровани сме, когато нещата не са станали,както ние искаме--убедени,че това което искаме е най-доброто за нас. А добре е да се вярва и в земния живот,не само в отвъдния.Живота не е само горе,той е и долу. Надеждата има една страна,която е добре да се избягва; надявайки се само, забравяш ,че можеш, или поне да опиташ.

Арнълд Тойнби----"Изследване на историята". Съкратения вариант също е добър. Някой ще сподели ли мнение?

'Заметените' чувства и мисли не са неприети,те са изживяни, преживяни са заедно с последствията.Ако човек е научил от къде идват и какво ги предизвиква,т.е. урока,те са изпълнили ролята си.Остават в човека,като трънче,за да му напомня какво са му донесли и какви дела са натворили. Защо да не се срамуваме? Срама говори на срамежливия и казва доста неща.Още си спомням мои мисли ,чувства и постъпки,от които ми става криво.За радост или за срам,тези трите са част от мен, част от сенчестата ми страна. Със замитане и неприемане не става,живота върви,като го гледаш в очите.

Да,усещам ги , защото ми отговарят на въпроса 'защо" .Защо мисля,чувствам или постъпвам така,а не иначе. Избирам ги вече,след известни усилия.Когато човек се идентифицира,се огражда със стени,ограничава се, затваря се,при това без някой да го насилва--сам си гради затвор. При избора имаш свобода,колкото и да е ограничена от обстоятелствата.Различното е свободата и спокойствието и отговорността,че ти правиш избора--дори последния да е предопределен. Как да се "отлепи"--колкото хора,толкова и начини. Най--просто казано.като си отваря широко очите за видимото,за да усети невидимото.

Не съм сигурна, дали любовта е могла да го спаси.Взирането в дълбините му е давало сила,за да се рее във висините.Чрез неговата мисъл,перо,ръка говорят милионите търсещи поколения живяли преди него. Рано,твърде рано се е родил.Не е очаквал съвременниците му,да го разберат/ той го заявява/, а на мен все ми се струва,че много е искал да бъде разбран.Човешко,нали?

Заради страха от отхвърляне, за да не сме черни овце. А всичко си има цена. Тази ,да бъдеш себе си ,е висока.Но другата ,цената на примирението,е още по-висока. Времето за равносметка идва при всеки рано или късно.Заслужава си човек да използва този шанс.

Самотата има горчиви корени, но от тях израстват сладки плодове.Необходима ми е толкова,колкото и общуването.Така ,както са необходими нощта и деня за тялото. Не мисля,че се иска толкова смелост,отколкото честност,да отговаряш на себе си.Искрен разговор с другото аз,или душата. Не знам дали самотата е добра или лоша,необходимост е.Каквото и да прави човек,се започва от необходимото,минава през възможното,за да стигне/ако има сили/ и до невъзможното.

Затова винаги има оптимисти, които смятат, че светът може да достигне един златен век, стига са- мо да се каже на хората кой е верният път към него. Опитайте се да им обясните, че приличат на куче, което гони собствената си опашка. За да схване човек, че позицията му е погрешна, не е дос- татъчно простото „казване", защото става въпрос за нещо повече от онова, което обикновеният ра- зум е в състояние да приеме. Става въпрос за онези съдбовни „недоразумения”, които при обичайни обстоятелства никой никога не е разбрал. Все едно да очакваме от един обикновен почтен човек да приеме, че е престъпник. Споменавам всичко това, за да покажа от какъв порядък са проекциите, породени от анима и анимуса, и какви морални и интелектуални усилия са нужни за отстраняването им. Карл Густав Юнг ЕОН Сондажа по повърността е временен,нали? Така се започва--от по-плиткото към дълбокото.Не е лесно--живеем в географска ширина,където трябва да се оцелява.

Да, живота е парадоксален./не помня кой ,но това е казвано много пъти, с различни понятия/ И тъй като съм потънала в Юнг/за мен е необхватен/,това са сизигията богове ,противоположностите. Развитието е дотолкова, доколкото се опознават и двете сили, и се прилагат.И би било добре да знаем,какво носим дълбоко в душата си.Защото това,което не познаваме или не признаваме, се изправя срещу нас физически-сякаш за да ни напомни,че го има.

Да, защото се харесват такива ,каквито са,и се обичат. А други търсят себепознание по различни причини: поради нехаресване на себе си; нужда от промяна;усещането,че човек е повече от това,което мисли за себе си.И ред други причини. Каквато и да е причината,тя не е в съзнанието,а в несъзнаваното.Там вече човек открива един по-богат свят от съзнавания,определено по-интересен и загадъчен. Един живот не стига за себепознание,а друг не ни е гарантиран.

Не знам дали е бог, но пише божествено. Не мисля,че е низша страст четенето и уважението на таланта.

Умберто Еко е вселена.Каквото и да се каже за "Острова....." все ще е малко--магия и вечност в едно.Магическия начин на изказ увлича читателя,без последния да се усети.И го води в един водовъртеж. Уникалното за мен е,че оставя въпросите отворени--автора само предполага,за читателя оставя отговорите и търсенето. По този начин тайната си остава тайна,а загадките привличат.И няма начин,веднъж потопил се във водите на Еко,да не се върнеш отново към "Острова от предишния ден". Така или иначе ще се сгромолясаме,кой знае къде след смъртта/ перефразирам Еко/, въпроса е защо се интересуваме от вечността преди нас?Съзнателно или несъзнателно го правим? Какво търсим там--самопознание ли,същност ли,идеи ли? Факта си остава--"Острова..." ще е винаги там и ще ни привлича...,поне тези,които им харесва да се гмуркат.

Ако създателят приемаше да променя становището си, съществуваше ли все още някакъв порядък, който Той да бе наложил на вселената? Може би й бе наложил много, още от самото начало, може би беше склонен да ги променя от ден на ден, може би съществуваше някакъв таен порядък, който да предвожда тази смяна на порядъци и перспективи, но ние да сме предопределени да не го открием никога, а по-скоро да следваме изменчивата игра на тези привидности на порядък, които се преподреждат при всяко ново преживяване. "Островът от предишния ден" Еко открива перспективи пред всеки,който е решил да плува на дълбоко.

Да, да живееш и въпросите, и отговорите си, и последиците.

Малко съм чела, и то само втора ръка,и цитати. За да ме заинтересува Киркегор,и често да отварям тази тема, беше твой пост в "любими автори". Християнски и атеистичен екзистенциализъм--най-общо казано,същността погледната от два различни ъгъла. Важна е същността да бъде открита или създадена, а не по кой начин се стига до нея.Дали на крилата на вярата/но вярата ,като страст,плам и огън/,или със твърдо сърце и ръка да правиш избор, и двата пътя водят до същността. Много се надявам да пишеш още в тази тема.

"Човекът е Дух.Но какво е Духът? Духът е Аз-ът. Но какво е Аз-ът?Аз-ът е едно отношение ,което се отнася към себе си. Самото отношение не е Аз-ът, а той е това, че отношението се отнася към самото себе си. Човекът е синтез от безкрайност и крайност,от временно и вечно,от свобода и необходимост.Синтезът представлява отношение между две неща. Така погледнато,човекът все още не е Аз." Сьорен Киркегор И тръгвайки към собствените си дълбини, човек минава през естетически,етически и религиозен стадий. На всяка крачка Аз-ът избира и си носи отговорността.

А има ли друг път? Според теб?

Да,Станимир, така е. Но тези моменти на проверка,често идват, изразявайки се в ситуации.Все едно ти казват; я да видим доколко можеш да приложиш наученото.И всяка ситуация е лична,както и решението.

Да,за помощта може да се реши на кой и колко,и при какви условия. За любовта няма как да стане; тя идва от извор,който не познаваме и е сила,която не се складира; и е благословение.защото изгаря всичко,което не е от нейната природа. В момента, когато бликва,няма "лоши" и "добри",има само хора ,които се нуждаят от нея. Ние не можем да я контролираме,тя сама си намира пътя.

Ако виждам враг срещу мен,това не е враг, а другото мое лице,тъмната ми страна,която не познавам или не искам да призная. Отхвърляйки нещо, губи се и възможността да се опознае това нещо. А стоенето на страна от злото и заобикалянето на "грешниците" е по-скоро,като предупреждение ,когато човек върви по наклонена плоскост--лесно се пада. Не виждам разминаване в смисъла на казаното и от двамата.