Cveta5

Благодаря ви,за темата и споделените знания!!!Чрез Учителя ви намерих и реших,че ви има,защото съм имала нужда от вас.Искам да споделя,че утре материалната работа,която ми предстои,ще бъде по-лека,по-приятна,по-ведра,защото ще е подкрепена с дух!С една дума-аз и света около мен ще бъдем по-добри.

Иво,благодаря за филма!

"Бог ни изпитва по всички възможни начини.Той само проверява нашите слабости,за да ги опознаем и превърнем в добродетели.Той ни изпраща изпитания,които изглеждат непоносими:понякога Той почти ни отблъсква от себе си.Но мъдрият,търсещ Бог,казва:"Господи аз искам само Теб.Нищо не може да ме спре при моето търсене.Моля се с цялото си сърце:никога не ми изпращай изпитанието-да забравя Теб."Парамханса Йогананда

"Минутите са по-важни от годините. Ако не изпълвате минутите на вашия живот с мисли за Бога, годините ще изчезнат незабелязано и когато той ви е най-необходим,вие няма да можете да почувствате Неговото присъствие.Но ако изпълвате минутите на вашия живот с Божествени мисли, тогава и годините от само себе си ще бъдат напоени с тях." (Парамханса Йогананда) Просто, ясно и топло споделено. При някои се получава след труд и усилие, при други без-без усилие, но винаги идва момента, когато при търсещия идва това към което се стреми искренно.

"Да се изучава един древен текст е цяла наука и лесни обяснения няма,необходимо е много четене и много специфични познания."Мона, отнасям тези твои думи като признание към трудовете на Елена Блаватска.Атози цитат е от моите записки "важни!" "Непорочния живот,отворения ум,чистото сърце,живия интелект,ясното духовно възприятие,братското отношение към съученика,готовност за даване и приемане на съвет и наставление,...способността мъжествено да изтърпиш несправедливоста,смелост в отстояването на принципи, самоотвержена защита на тези,които са подложени на несправедливи нападения и постоянно ориентиране по идеала на еволюцията и съществуването на човека,който е описан в тайното знание-това са златните стъпала за изкачванеучащия се в Храма на Божествената мъдрост."Е.Блаватска

Благодаря на всички за мненията ви и цитатите по темата!Сетих се за думите на Йори от Мечо Пух-"Малко внимание и малко мисъл и нещата ще изглеждат по друг начин".Точно на място за мен,защото когато квалифицирам нещо и му лепна етикет,трудно се връщам отново към него.Спомних си и думите на племенника ми-23годишен-"Благодарен съм на баба че като малък ме водеше на църква."Много често цитирам изречения от Библията в ежедневието.Давам си сметка,че съм го правила механично,без да почувствам,усетя,изживея духа на думите.А четейки Учителя ме залива мекота,благост,усещам бащинска грижа и закрила.Спирам,че май се отплеснах и излизам от темата.Някой,някога е казал-съжалявам че не мога да си спомня-цитирам по памет "В Библията има плитчини,които може да прегази и малко дете,но има и дълбини където може да се удави и голям човек".Съвсем на място си е,без значение колко е редактирана,след като я има толкова години,и отново и отново се опитваме да я тълкуваме.Харесва ми Елена Блаватска-чела съм само съкратеното издание на "Разбулената Изида"-строга, на места сурова,но отваря простор за размисъл и търсене.

Силата на духа във "Време разделно".Дълбочината в "Майстора и Маргарита".Нещо ми убягва,нещо не мога да разбера в "Парфюма",но ме предизвиква да търся.

Преди,понякога бях доволна,сега съм щастлива-независимо от хората и обстоятелствата.Даде ми пристан и посока-къде и какво да търся,как и какво да променям.Сигурно още много мога да пиша какво съм научила от Учителя и все ще ми се струва недостатъчно.За мен той е извор-непреривен.А в личен план живота ми копира този на Донка.И тъй като промяната в мен най-напред усетиха децата ми и видях щастието в тяхните очи,едва ли с думи ще съумея да опиша как учението на Учителя ми помага.

Добромир! От всички тях човек може да извлече зрънцето истина, ако иска да се развива и расте, защото "те всички търсят Всевишния." но по различни пътища. Споделям и това с вас, но не зная източника - "Бди, Господи, в сърцата си да се занимаваме само с Теб, и да прогоним далеч от Теб фанатиците."

Щастие е,когато душата намери пътя за дома.И тогава няма значение какво и кого ще срещне по пътя.Защото тя знае,познава и разбира,и тихо напомня за себе си.

"Какво ако Бог беше един от нас?"Ще го видим ли?Да,ако гледаме с душата си.Искам да ви благодаря за темата,за упражнението,за опита ви,за споделеното-и ще ви кажа защо.От месеци наред ме измъчва чувство на скованост,на затвореност.Това бяха моите представи за хора и събития,моите етикети които им лепях-а исках да имам "душа обширна като цялата Вселена",много исках.Търсех начин,метод,практика-четях,споделях с приятели и все не намирах това което да ме удовлетвори.Накрая се уморих,сигурно вече бях станала и досадна с едни и същи въпроси,и спрях.Реших,че душата ми е тази която ще ми покаже пътя и ще ми отговори на въпросите-питах я всяка вечер и всяка сутрин-а аз ще почувствам верния отговор.И тази вечер отварям точно това,което ми трябва-щастлива съм-и споделям това с вас. "Вдигна очи:Исус,пред него го гледаше.Нежен,всесилен поглед проникваше в недрата му,усмиряваше се сърцето му,просветляваше се умът.Зъзнеха вътрешностите,а сега слънцето се лееше върху тях и ги сгряваше.Каква радост беше само,каква увереност,какво помирение!Толкова прост ли е ,значи,светът,толкова лесно спасението?"Н.Казандзакис

И когато връзката ни с Божествената истина не е силна или я няма,не съществува,не е изградена още,се доверяваме на вътрешното си чувство.То гарантира ли точния избор за нас-вода или сироп?При мен то не беше гаранция.Та нали всичко което бях правила беше за добро-така както аз виждах доброто.Моето добро включваше "моя морал","моите принципи","моя светоглед"-с една дума "моята рамка".Всичко което беше извън тази рамка го прецянявах и отхвърлях,ако не пасваше на нея.Стигнах до никъде-рамката побираше все по-малко неща,окъсяваше и отесняваше,задушаваше ме.Започнах да си задавам въпроса "защо?" за всичко,което ми се случва,за всичко,което помисля,за мотивите които ни водят и т.н.-опитвах се да размишлявам.Това че моето размишление не винаги ми отговаряше на въпроса "защо" ме доведе до търсенето-в крайна сметка другите бяха отрили "топлата вода" много,ама много преди мен.Да,първото за мен беше размишлението-затова и първата книга,която бях купила преди две години от Учителя,а я прочетох след опита ми да размишлявам,реших че е написана специално за мен/какво самомнение!/.Всичко това ме доведе тук,в този форум, до вас-освободи ме от понятия "мое" и "рамка"-и света стана добър и съм радостна,че все по-често търся и избирам водата!

Синхроничностти-радвам се,когато ми се случват.За мен те са знаци,че вървя по пътя, по който искам да се развивам.Не се питам защо ми се случват,но имах желанието и търпението да прочета всички ваши мнения и преживявания,и вашия опит ми помогна да си ги обясня.Когато човек има неистово желание да се промени,да живее "без граници"/Уилбър/ и "без окови"/Чопра/,Живота му помага.

Здравейте!Да,и аз съм имала такива сънища.Обърнах им внимание едва когато се повториха и потретиха дори.Дъщеря ми ме превежда през пълноводна река/страх ме е от вода/.Преминах но се събудих уплашена.Втори път-пак река-дъщеря ми ме убеждава че водата е до глезените,аз имам чувството че ще ме залее.Отново преминах като видях подадената и ръка,този път без страх.Третия път пак тя ме изведе по тясна,стръмна стълба в храм.Това в рамките на два месеца.Замислих се какво е нужно да усиля в себе си и какво да преодолея-вярата ми беше слаба и затова имах страхове.Неявното, невидимото,неизразимото винаги ни помага когато имаме нужда-детето ми е най-близо до мен като чувство и усещане.Разбирането на това ме прави щастлива и сигурна.Мисля,че и сънищата и синхроничността и интуицията идват навреме и на място за всеки,но остават възможността всеки да ги разчете според вътрешното си светоусещане.

Не винаги "Повторението е майка на знанието" и не винаги е "майка на затъпяването".И тук би помогнало различаването.А различаването,според мен,идва от мъдростта,а мъдростта е знание плюс опит.И сега се завъртях в кръг-така че помагайте да изляза от него!

Благодаря,Ани,за писмото на Георги Марков.Много тъга и горчивина лъха от него.Става ми болно за нас, за българите.И въпреки всичко се гордея и се радвам,че съм се родила тук,земята на богомилите,на Ботев,на Левски-хора с обширна душа,чисти сърца и помисли.

Вярвам,че има хора,които са миролюбиви и миротворци без да са минали през агресията.Аз не съм от тях.Първо минах през нея,проявих я и после я почувствах-това е ад,черна пелена,лепкава и мръсна.Бях я изградила в себе си от неприемането на другите такива каквито са,от деленето на "добри"и"лоши".Бариера между "моето" и "тяхното".Преодолях я с желанието да се чувствам не само аз щастлива,а и другите да се чувстват щастливи.Разрушаването на рамката в която се бях поставила сама ме спасява от придобиването на агресия.

Не съм сигурна дали я разбирам,чувствам я като тиха радост,спокойствие и хармония.Зарежда ме,дава ми сила.Когато гледах филма "Амадеус" и "Последното изкушение на Христос"или чета приказките на Николай Рьорих,"Цивилизацията"на Кенет Кларк-повдигат ме и ме правят по-добра,пречистват ме.Красивото в живота ми подава ръка когато падна и ме възправя.

Никой не ми налага да слушам или гледам попфолк.От час чета форума и ми е приятно,друг слуша Азис и също се чувства добре-нищо лошо-въпрос на избор.До скоро го отричах тотално-нито исках да ги слушам,нито да ги виждам-така отричах част от действителността в която живея.Сега се старая да го разбера и приема такъв какъвто е попфолка.Благодаря,Силвия,за видеото!

Стремя се към знание -заради самопознанието,както казва Мона,за да стигна до същноста си,за да погледна отвъд "доброто и лошото".Стремя се към сила-за да живея в настоящето.

"Какво е Христос?"-път,порив и тиха радост. Благодаря,Станимир ,за цитата от Агни йога!!!

Благодаря че сте тук !!!Предстои ми заминаване и съм неспокойна.Винаги когато се чувствам така отварям сайта и чета.Калейдоскоп-по детски пъстър!Вчера гледах"Последното изкушение на Христос" -неслучайно.Пред избор съм-да остана до милите на сърцето ми или да следвам мечтата си?Избирам мечтата.От филма-"...дух и материя са във вечна борба а арената е моята душа."

Привет!!!Не съм прочела цялата тема.но желая да споделя това с вас-дано да е на място/ако не е моля за извинение!/"Раждаме се като от кротък сън и умираме в спокойно пробуждане"Дао.

"Хей живот здравей здравей мой живот и моя песен и с Любовта огрей..."Една песен на Христо Кидиков от 70-те години.Сега се усмихвам и пея все по-често но преди 4г.не сива а направо черна бях от черни мисли.Започнах с ровене в душата си.молитви и "намерих" Учителя и вас и добри хора/всъщност всички са добри по един или друг начин/.После-работа-търсене.четене.осмисляне и т.н.А сега даже готвя с любов/преди винаги ми е било най-тежко задължение/и става по-вкусно/поне така ми казват/.В резултат на което напълнях-а това вече е повод за светлосиви мисли.

Светлината е безусловна откровеност.Нашата /човешка откровеност/ е необходимо да я рамкираме и дозираме.За мен откровеността е помощ.патерица по пътя.Защото искам да погледна света и през други очи.