Jump to content
Порталът към съзнателен живот

sand

Участници
  • Общо Съдържание

    12
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от sand

  1. Преди два дни се чувствах много "добре". Онзи ден се чувствах що-годе "добре". Вчера плаках нечовешки много(от самосъжаление). Беше много гадно. Днес съм малко по-"добре". Утре как ще съм, не знам. Ама изглежда, че се нося по течението без никакъв контрол - ужасно е. Понякога си мислиш, че си добре, понякога, не........ абе двоинственост. Кога ли, Господи, ще тръгна по Средния Път???? Свобода искам да постигна, в сферата на съзнанието... но не се пускам от старото, а искам с него да пастигна новото....... искам да съм различен, но не искам да се променям..... какъв парадокс
  2. Ами не е ли целият живот един сън, от който смъртта ще ни раздели окончателно?!?!
  3. Не знам, ама със сигурност ако човек не се разочарова от нищо............... то той е............ Щастлив.
  4. СТРАХОТНО какво ще кажете и за място само с цитати????? Струва ми се, че те са най-истински.....
  5. Ами не знам......... мисля, че Доверието и Любовта ако се насочват към Възлюбения са едно и също нещо. Мисля обаче, че са различни на земята. Струва ми се, че не мога да мразя човек на когото нямам доверие. Също така ми се струва, че бих го обикнал по-силно, ако няма с какво да ме разочарова, а не би ме разочаровал единствено ако не му се доверявам сляпо. Тогава няма да има значение какво всъщност прави. Важното е, че ако съм се отдал на Бога истински и с цялата си душа аз бих Обичал всичко. За съжеление това което изпитвам през по-голямата част от времето е страдание, което не се предизвиква от външните прояви, а от моята задръстеност. Виждаш ли, страданието ми се получава от неверие към Бога, а не от неверие към хората, с които живея.
  6. МММММММ страхотна тема....... но аз се опитвам да не си вярвам от определено време и се чувствам, мисля, малко по-свободен. Вижте какво е казал Рави Шанкар "Въпрос: Как мога да вярвам повече и повече в себе си, без значение какво мислят другите? Не можеш да вярваш на твоето собствено тяло. Точно това тяло, за което се грижиш нощ и ден, чистиш, храниш, упражняваш, обличаш в красиви дрехи, ще те предаде един ден. Просто ще те остави и ще умре, нали? Не се чувствай наранен, ако някой, твоят приятел или приятелка те предадат. Твоето собствено тяло ще те предаде! Искаш да живееш повече, да направиш повече неща, но тялото ти няма да позволи да ги направиш. Някои хора, които са били много активни цял живот, когато остареят се чувстват нещастни. Те никога не са изпитали почивка, никога не са прозрели ценността на почивката и тишината. Искат да бъдат активни, но телата им не са съгласни и не им позволяват да бъдат отново активни. Те стават тотално нещастни, без ентусиазъм. Такъв е резултатът да бъдеш толкова зает през целия си живот. Казвам ти, не си вярвай. Не е нужно да вярваш в себе си и да вярваш на който и да е друг. Хората постоянно ти казват, "Имай вяра!" Но не е подействало. Затова ти казвам, нямай доверие в нищо. Не можеш да вярваш на нищо в света. Някой, който преди ти е казал, "Ох, ти си толкова красив, ти си прекрасен.", днес може да ти каже, че си грозен. Ще злоупотребят с теб. Хора, с които си прекарал години, ще започнат внезапно един ден да казват, "Ние никога не сме се разбирали един друг; никога не сме били един за друг" Какво си правил през всичките тези години? Десет години примерно са били нужни, за да разбереш, че не сте били един за друг? Много е странно. Ти не можеш да имаш доверие в нищо. Всички закони в държавите се променят. Русия се превръща в по-демократична. Кой знае? САЩ може да се обърне към комунизъм. Никой не може да си представи Русия да стане по-отворена. Предишната година, година преди това и сега, нещата са различни. На държави и системи не можеш да се довериш. На хората около теб, твоят съпруг или съпруга не можеш да се довериш. На собствените си деца не можеш да се довериш. На съседите си не можеш да се довериш. Нашето усещане за допир ни заблуждава. В училище опитвал ли си се да експериментираш със студена и топла вода? Вземаш две чаши с вода, едната много топла, другата много студена. Поставяш ръцете си в тях за минута, две и след това ги изваждаш. От студената вода ще чувстваш топлина, а от топлата много студено. Не можеш да вярваш на усещанията си за допир. Не можеш да вярваш на собствения си ум. Не можеш да вярваш на собственото си тяло. Не можеш да вярваш на собствения си стомах. Чувството е добро, тогава изяж още две пици и два сладоледа и на следващия ден ще си болен. Беше чудесно вчера, а днес си болен. "
  7. Обичам да плача, защото когато плача чувствам някаква чистота, и наистина се получава нещо такова, че при плач усещам по-силна Любов не съм сигурен, но наистина съм усетил по себе си, че когато плача всъщност и се радвам......... не точно това искам да кажа........... но........... не насочваш ли мисълта си към Възлюбения точно в тези моменти на скръб..................?????????
  8. Аз съм нов тук, но все пак искам по някакъв начин да навляза в темите, които се обсъждат в този форум. Заинтригува ме и точно тази тема, която може би е и най-важната. Та относно нея-темата, ако не се лъжа, Кабир е казал, че неговото страдание от раздялата му с Възлюбения не може да се сравни по никакъв начин със страданието, което е изпитал Авраам. Ами не е ли това истинската Любов
  9. ами да..... само че не знам какво да пиша, то верно, има си теми на разговор де...... все пак съм нов, нали разбираш....... За сега май ще се придържам към това - как се нарича не знам - "Да се опознаем". Пък после....
  10. ами на 20 годин съм, ама май няма много-много какво да ви кажа за себе си. Ами нов съм в този форум,.... ъъъъъъъ между другото, интерено ми е и нямам нищо против да се запозная с хора с по-възвишени интереси. Не че не познавам такива, напротив. И все пак, нали? ...............аааа да, обичам да хода на планина защото се чувствам много добре там. Само, че за съжеление не съм постигнал, все още, тази свобода на духа, която се открива на всякъде и във всичко. Ще я постигна и в това няма никакво съмнение!!!
×
×
  • Добави...