д-р Тодор Първанов

Натрапливост е, знаеш,че е в норма и въпреки това, не можеш да спреш да мислиш за него / пулса/.

,,Вие пишете, че сте превърнали работата си в хоби и същевременно с това не я препоръчвате, тъй като е доста стресираща. Но щом Вие сте успели това означава, че напрежението, което дава тази работа може да бъде преработено.,, От малък съм бил ,,луда глава,, , не съм имал страхове, на 15 години скачах с парашут / в нарушение на закона, който го позволяваше след шестнадесетата година/ , тренирал съм бокс, бил съм се в квартала и училище / както и съм ял доста бой/ .За мен, да си на ,,върха ,, , на адреналина, бе опияняващо и ...това ми помогна, да се адаптирам, към стреса на професията.Не всеки има такъв характер. ,,Кое Ви дава сили да продължавате да практикувате, въпреки сълзите?,, След като си прочела горните редове, вече ти е ясно, че при мен никога не е имало сълзи - лекарите, които плачат за пациентите си изгарят почти веднага. ,,Моето разбиране за късмета е не на нещо, което е паднало от небето. За мен късметът е да се ограничиш от нещо, за да получиш друго по-ценно и да израстеш.,, Това което ти описваш е признак на воля и самодисциплина, късмета е нещо съвсем друго. В живота всичко е толкова просто: щастието зависи от късмет и от гени. Всичко се свежда до гени и късмет. А ако се замисли. то и гените са въпрос на късмет. - Джордж Карлин Ако човек не вярва в късмета, то при него има небогат житейски опит. - Джоузеф Конрад Актьорството е смес между късмет и избор. На мен ми провървя. - Джон Траволта „Късметът е главната съставка на успеха.“, Ю Несбьо, норвежки писател

Това ми прилича на някаква натрапливост, но въпреки това ще и отговоря. Октомври месец 1984 получих първата си паническа атака / писал съм го преди години във форума / последната съм имал началото на август следващата година . От тогава до днес не съм имал и няма да имам паник атаки.Тогава бях на 23, днес съм на 58. Това е. Но ...все пак си мисля, че въпроса ти е провокиран от натрапливости и ...ако се убедя, че е така ще затворя темата.

,,А Вие защо избрахте да се занимавате с медицина?,, Учих в най-престижното училище в Плевен, класът бе ,,силен,, и когато някой е казал, че иска да кандидатства медицина / на времето това бе една от най-уважаваните професии/ другите сме се повели по акъла му / в интерес на истината, още търсим, кой го е направил, за да му строшим главата/ и така, от клас с 35 ученика, се пръкнаха седем лекари / 5 момчета и две момичета/ , като, кандидатстваха поне още 5-6 от класа , но за тяхно щастие другите не ги приеха. Това е, една от причините, днес да съм лекар, другата е, че харесвах Плевен, харесвах домът в който живея и не исках да живея в друг град, по разни квартири и общежития. Както виждаш, никакъв хуманизъм, само детско подвеждане и практицизъм. ,,Ако трябваше днес да избирате, каква професия щяхте да изберете?,, Ха, ха! Във всяка професия, от тази на сервитьора, до тази на космонавта, има един човек, от няколко хиляди, който е попаднал, точно на мястото си, превърнал е работата си в хоби и е постигнал всичко, за което е мечтал в професионалното си развитие. Този човек не работи, той се забавлява и даже от забавлението си изкарва пари. В този си живот извадих късмет, превърнах работата си в хоби, радвам се на това което правя и ……всъщност характера ми е такъв, че никога не бих работил нещо, което не ми харесва, от друга страна в която и друга област да работех, щом ми харесва / а, то, ако не ми харесва, както казах, не би я работил/ щеше да стане същото. Всичко е въпрос на характер и много, ама много късмет. Само с характер и желание не става. Късметлийка ли си?

Аз си мисля, че ако станеш, цял живот ще плачеш...ама, то е защото съм лекар и много от приятелите ми са лекари и знам, за какво, точно става дума.

Двамата със съпругата ми сме лекари.Имаме две дъщери.Когато, голямата стана в седми клас / ориентира се за това, какво ще учи/ , ние бяхме категорични, че няма да разрешим на никоя от тях, да учи медицина.Проблема не е в ученето, всеки ще завърши.Проблема, е в самата професия, тя е изключително натоварваща и ангажираща, личното време на практикуващият я.Стреса убива лекарите, за справка при средна продължителност на живота в САЩ около 80 години, то средната продължителност на хирурзите там е под 60 години. С две думи, бягай далеч от тази професия.

,,Страх ме е,страх да не направя всички тези глупости ,които са ми в главата.,, Точно от това никой не го е страх, тези мисли не се реализират.Любов може да усетиш едва след като пребориш страховете си иначе няма как да стане. Моли се, да имаш смелост и ги пребориш, после всичко е лесно.

Вземи си една малка тетрадка и всеки въпрос, който те тревожи, си го записвай.Когато отидеш на сесията, си извади тетрадката и задай въпросите си на терапевта . Той ще погледне много положително на това, ще разбере,че ти самата се интересуваш от терапията и си ангажирана в нея.Не търси отговори от нас, има опасност не познавайки те да те заблудим.

При ОКР ритуалите не са нещо, което е задължително.

Песимизъм, искаш да си останеш е него, оставай.Не ни губи времето. Преди много години, писах в този сайт, че голям процент от хората, които имат психотичен епизод....след това живеят нормално и той не се повтаря. Намери ми поста и го прочети, мисля,че бе по повод една пишеща, Мона , която твърдеше, че всичко имащи психотичен епизод са опасни едва ли не за вечни времена.

За съжаление, освен болести на сърцето, бъбреците, панкреаса и т.н. съществуват и болести на мозъка.При някои от тях, употребата на медикаменти е задължително. Психотичните състояния не могат да се овладеят с психотерапия и оставен без медикаменти, в острата им фаза, човек, може да бъде опасен и за себе си и за другите. Въпроса е, какво да се прави след овладяването на острото състояние, както е станало при теб.Има едно старо правило , то гласи следното - при първи психотичен пристъп, медикаментите се пият една година след овладяването му, при втори, две години след овладяването му , при трети , 5 години след овладяването му и едва при четвъртия може да се предложи доживотно приемане на медикаменти,,. Това е по тази тема- за лекарствата. За децата - добре е, да се изчака година- две, но това не значи, да не си търсиш и намериш приятел.Всеки човек има нужда от друг човек до себе си.

Понеже соматичните заболявания се отразяват и на психиката, би трябвало да кажеш, за какво точно заболяване става дума.

,,ще приема, че и аз имам известна вина, тъй като прекалено "разтеглено-сложно" и "добронамерено" се опитах да ти споделя опита си...,, Прав си, постовете ти са много дълги и на моменти объркват, дори мен.Съвета ми е, след като ги напишеш, да ги съкратиш с 80- 90 процента и едва тогава да ги публикуваш.Повярвай ми, ефекта от така написания и публикуван текст ще е с пъти по-голям.

Съвета ми е да спреш изцяло алкохола и да наблюдаваш поведението си - ще има ли промяна. Този израз ,,Ще ме натъпчат с антидепресанти нали.,, е грозен.Никой, никого не тъпче с лекрства.Ти си пълнолетна и може само да ти се обясни и предложи, да пиеш даден медикамент.Избора, да го правиш или не е твой. Това е.

Да, възможно е да е от пребалина.Той ,,маха ,, чувства,,. Казано на прост език, той ,,нивелира ,, чувствата.От там и ти идва усещането,че не ти пука за съпруга ти и детето. Ефекта се наблюдава и при прием на антидепресанти.

Оставих Ви съобщение на лични.

Няма нормален човек който да е в сесия и да не е в стрес, а, при теб, стреса се проявява, като натрапливости.

Когато сме в стрес, натрапливите мисли се увеличават.Сесията те стресира, това е, нищо повече. Дереализацията също е признак,че сме в стрес, повече спорт и почивка, по философско отношения към живота и .....ще се успокоиш.

Да, съвета ми е да не общуваш с нея.

Това е вид натрапливост, дано успееш да намериш колега.

Потърси в София, не е далече.

Има три вида любов - сексуална, зависеща от половите хормони -романтична, зависеща от допамина -привързаност, зависеща от окситоцина. Възможно е, един човек, да е влюбен в трима различни човека, изпитвайки към всеки от тях различен вид любов / селсуална, романтична и привързаност/. Най-вероятно това се е случило с майка ти, предполагам с баща ти е налице привързаността , а с другия допаминовото влюбване.

Вижте, болките в гърба и гърдите може да са от неудобен матрак, неудобна възглавница, неподходяща стойка през деня и на работното място и т.н.. Проблема не е в болката, а в отношението към нея.Имаме едно страхливо момиче с много хипохондрични страхове.няма как да и се помогне във форума, трбва да се започне системна психологична работа, да се преодолеят всичките страхове и това е. Иначе си е преливане, от пусто в празно.

Здравей! Тук се касае явно за психично заболяване, към което момичето не е критично и не се лекува.Ако тя беше моя позната, не приятел, а само позната, когато ме потърси и ми стане ясно, че е ,,неадекватна,, не бих поддържал разговори и връзки.Бих и обяснил спокойно, че както сърцето, бъбреците и стомаха боледува , така и мозъка боледува, а когато той е болен,човек вижда, чува и мисли неща,които в действителност ги няма.За това и трябва да се посети психиатър и приемат лекарства, те лекуват мозъка и всичко се нормализира-страховете изчезват. Разбира се, шанса тя да ме послуша, е нищожен, но ....всъщност аз нищо повече не мога да направя за нея.Наистина, лекарствата са решаващият елемент.

Няма как да се отговори на въпроса ви, без никакъв разговор.Правилно са ви насочили, потърсете психолог.