д-р Тодор Първанов

Здравей!



Пишеш:
--И мислите ли, че човек, който отиде на психолог, има по-голям шанс да се справи?



Признак на зрялост е, когато имаш психологичен проблем, да потърсиш помощ. Погледни темата със студента в Англия. Отдавна трябваше да е потърсил специалист, да си е решил проблема, а не самият той да се лута, да подлуди майка си, а сигурно и баща си. Прочети постовете му и се постави на мястото на майка му. Мислиш ли, че тя спи? Дори да се справи сам, това няма да го направи по-силен, дори обратното. Защото ще стане случайно, без алгоритъм, който да може да приложи в друга подобна ситуация. Така ще остане и страхът това да не се повтори, и срама, и вината за безпокойството, което е причинил на близките си.



--Аз лично мисля, че човек трябва да си помогне сам.



Как да стане? Същото е като да трябва да отидеш далече някъде с колата си, но никога не си карал. Мислиш ли, че дори и най –опитният инструктор може с постовете си да те научи как да подкараш колата и изминеш разстоянието.

В случая за мен - ,,трябва да си помогне сам’’ е да си намери инструктора, да си платиш курса и едва тогава всичко ще си дойде на мястото.



--- Никой не може да те накара да се почувстваш значим ако сам не го вярваш.



Да, така е, но вярата е нещо, което се променя. Днес вярваш в едно, утре в съвсем друго. Психотерапевта е затова – ще ти помогне да промениш вярата. Другото наистина е лесно.



---Аз осъзнавам какъв е проблемът, но не мога да променя това усещане в мен

Това ми звучи така –аз знам, че не мога да карам кола, мъча се да се науча сама, но е трудно.

Въпросът не е в осъзнаването на проблема. Въпроса е в алгоритъма за решаване. Иначе си оставаш с един осъзнат, но измъчващ те проблем цял живот. Ето например хората с паническо разстройство знаят, че имат проблем, страх ги е, знаят, че от страха няма да умрат и какво от това – някои от тях паниката така ги сковава, че не могат дори да станат от леглото.



---Да по принцип ми казахте много методи,но аз ги опитвам всички накуп.Примерно когато имам ситуация, която ме притеснява почвам един по един, а май не трябва така.



Това е все едно да си болна от пневмония, да започваш един антибиотик, да го пиеш един ден да го смениш с втори, след ден с трети и т.н..

Нищо не става и проблема не е само в това, че ги сменяш бързо. Проблемът е, че дори и един антибиотик, приеман достатъчно време, той може изобщо да не е за този вид микроб, който прави пневмонията.

Обърни внимание! Повече от 15 години работя психотерапия. Мисля, че никъде в този раздел не давам конкретна техника на даден човек. В другите теми по хипноза и психотерапия съм описвал разни техники, но тук на въпроси на хората не го правя.

Причината е проста: ти си различна от всеки един друг. Няма и да има друга като теб. Ти използваш мозъка си по различен начин. Така че без да те видя, без да определя как ти мислиш, аз не знам какво да ти препоръчам и на какво да те обуча, за да може да се справиш със страховете си. И това се отнася за всеки. Проблемът е, че от десетките или дори стотици техники, които има не само в този сайт, за теб, за твоят тип мислене, са подходящи не повече от 2 -3. Така че аз, а и който и да е, няма как да знаем кои са тези две – три техники, за да ти ги препоръчаме.

Ето тук пита един моряк с натрапливости, какво да прави. Орлин му даде много и страхотни техники, но след месец морякът писа, че нещата не стават. Няма как да станат. Трябва първо да се разбере структурата на мисленето което без реален контакт е невъзможно и тогава да се даде точната техника.

Този сайт е само за това - да ви покаже, че може да се отървете от почти всички проблеми, но за да стане това бързо и трайно, трябва реална работа със специалист.

При ограниченият брой дни, които сме на тази земя, всичко друго е губене на време.

Наистина ме е яд когато някой отлага решаването на проблема си с години. Такива хора живеят сякаш са безсмъртни или ще са живи поне 700 -800 години от които 20 -30 могат да си позволят да бъдат депресирани и тревожни, отчаяни и тъжни.

Уви не е така. Живеем понякога толкова кратко, че всеки нещастен час е един пропилян час.
Успех!

Здравей!

Колежката е дала правилни съвети. Аз бих искал да я допълня. Наистина се касае за натрапливи мисли и страхове. Те са нещо често срещано, когато един малко по- страхлив човек се сблъска с една по-стресова ситуация. Тя може да е реална или дори плод на въображението, това няма значение. Подходите за справяне са няколко.

1.Да не предприемете нищо специално и се опитате да се справите сама.

Това е възможно, но отнема много време, понякога цял живот. Познавам хора които са го направили, но за мен всичките тези години борба и тревоги са излишно мъчение, имайки предвид, че проблемът е решим за няколко месеца.

2.Да отидете на психиатър.

Аз самият съм такъв и ако бяхте дошли при мен преди 15 години бих ви дал лекарства. Те биха успокоили малко страха и напрежението, това би довело постепенно до намаляване или напълно отзвучаване на натрапливостите. Лекарствата, които ще пиете обаче, не биха ви направили по-смела или дали знания за по-успешно справяне със стреса. За това и след спирането им, попадайки в нов стрес - a това е неминуемо, животът е такъв, те биха се върнали. Тогава бих ви предписал отново хапчетата и общо взето по-голяма част от живота си бихте пили някакви лекарства, които да ви правят по-спокойна. Разбира се тези лекарства ще увреждат черният ви дроб, бъбреците и другите вътрешни органи. Сигурно и ще напълнеете и загубите либидото си, но това няма да ви притеснява, защото ще бъдете в едно по-спокойно състояние.

3.Можете да започнете психотерапия. Целта на психотерапията е да ви направи малко по-смела и стресоустойчива. Така ще можете да овладеете трайно натрапливостите и направите живота си доста по-различен от преди те да се появят. Всъщност тяхната поява цели точно това – да направите някаква промяна в себе си и живота си. Точно за това и медикаментите са неефективни, те не ви стимулират да промените каквото и да е. Тук нещата зависят от вида психотерапия и способностите на психотерапевта, но да кажем период от 1 до 6 месеца е реалистичен за решаване на проблема ви.

4.Съчетание между медикаменти и психотерапия. Не го препоръчвам, освен в случай, че първо се започне психотерапия и на нейния фон се даде лек препарат за успокоение. Но психотерапевтът много точно трябва да обясни, че давайки го, не лекува натрапливостите и начина на приема е или ,,при обоснована нужда” или за определен брой дни. Подчертавам –дни, не седмици или месеци, както предписват колеги.



ПП. много хора се заблуждават, че цената на психотерапията е по-скъпа от лечението с медикаменти. Няма нещо по-далече от истината.

В момента лекарствата които бихте пили са на стойност между 30 и 40 лева на месец. Психотерапията би струвала може би двойно или тройно. Но дори да е по 150 лева на месец умножено по максималният според мен срок -6 м. сумата би била 750 лева. При лекарствата сумата –нека приемем да е 30 лева -трябва да се умножи поне по 120/ десет години/ , а това прави 3600 лева.Разбира се, ако човекът е по-млад, годините може да са и 20 /имал съм такива пациенти/. Тук не включвам цената на лекарствата, които трябва да се пият, когато антидепресантите увредят черният дроб и бъбреците.Те са допълнителен ,,бонус’’ от избора проблема с натрапливостите да се решава с помощта на антидепресанти и транквилизатори.



Лек ден!

Не знам към кого е адресиран въпроса, дали към Орлин или към мен но ще отговоря, все едно че е адресиран към мен .

1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са

6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии.

Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения.

Около 40% от пациентите с ПР също се справят само с една сесия, но (подчертавам) това са високо мотивирани пациенти и не приемат медикаменти. Да, едно от момичетата, писало в този сайт, се справи само с една двучасова сесия и беше на серопрам, но това е изключение. По правило медикаментите удължават терапията.

Не знам на един психоаналитик колко време ще му е необходимо в такива случаи. Не познавам методите на психоанализата.

«Любопитно ми е какви методи използвате?»

Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия.

«Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране»

90% от пациентите, които идват при мен са насочени от мои бивши пациенти. От тях те знаят срока на лечение, така че на мен дори да ми се иска, не мога да го удължавам много и да лавирам - една сесия за фобия, 6-8 за ПР без медикаменти и от 3 до 20-25 за ОКР( там нещата са непредвидими, като всичко зависи и от медикаментите)

» В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад? «

Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано.

«Та какви методи могат да решат сериозен проблем за до десет сеанса?»

Не разбирам какво означава сериозен проблем – сериозен за мен или за пациента? Има неща, в които съм компетентен и други, които не са в моята компетенция, така че за мен сериозен е проблема в който аз самият нямам нужната компетенция. Наскоро ме потърси човек с проблем с половата идентичност. Препоръчах му да отиде при друг колега, това не е в моята компетентност. Аз съм специалист по тревожни разстройства и когато човек постави въпроса си в тези рамки, за мен не е сериозен проблем, защото имам алгоритми за решаването му. За мен половия идентитет и социалната фобия са серизен проблем, защото за тях нямам ефективен алгоритъм в рамките на моите психотерапевтичн школи. Така че под сериозен проблем аз разбирам труден за разрешаване проблем за терапевта, а не за клиента. От тази гледна точка ми е много жал, четейки постовете на хора с паника или ОКР, които наистина страдат, а алгоритъмът за решаването с помощта на психотерапията, е сравнително лесен.

Melatonina го давам на хора които са над 45 годишни имащи нарушен сън.Давал съм го и на пациенти над 65-70 години с психози и атеросклероза.В този случай той често е по-ефективен от обикновените невролептици.Рядко съм го давал като антиоксидант. Това са случаи в които го препоръчвам.За депресия и тревожност не съм го препоръчвал никога.

Въпроса е принципен- в какво ще вярва пациента, в хапчето което може и да е хранителна добавка, но го прави пасивен или в мен който му казвам -здвав си, само трябва малко да се промениш и всичко ще си дойде на мястото. Ефекта на плацебото в случая не ми е от полза, когато ги няма оплакванията, как клиента ще се убеди да прави терапията -при мен тя винаги е свързана с вършенето на определени неща.Дори и да ги прави, кое ще го убеди ,че подобрението се дължи на тях, а не на добавката? Винаги ще е раздвоен.За това психотерапията трябва да е чиста без участието на медикаменти, за да може клиента да се убеди сам ,че всичко е в мисленето му и когато направи съответните промени всичко си идва на мястото./много рядко за ден, два,три съм давал някакво леко хапче, но с много подробно обяснение защо го правя и с уговорка да спре в този срок, това лекарство никога не е било от групата създаваща зависимости-аз просто нямам зелени рецепти /

Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
С нейно разрешение ще опиша случая.
Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.

Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
С нейно разрешение ще опиша случая.
Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.

Здравей Есен!

/поста ми бе писан вчера но днес намирам време да го пусна и колежката ме изпревари, не го коригирам, той добре я допълва/



Ще ми се да изпразним очите от страха. За това ще бъда малко по-директен, но като психиатър с над двадесет години практика, бил и завеждащ отделение за Остри психози в голяма болница /в него се лекуват болните от шизофрения/, ще кажа, че пишете пълни глупости. Говоря за втората част - страхът ви да не полудявате и че сте болна от шизофрения. Четенето, ровенето в различни сайтове и самонаблюдението ви, ви кара да сте написали безсмислици, които аз просто нямам време да коментирам. Шизофрения и БАР са заболявания, които могат да бъдат диагностицирани само от лекар. Подчертавам, само от лекар и то психиатър, след щателно изследване /интервю/, наблюдение и сведения от поне няколко човека. Заболяването е достатъчно сложно, за да бъде диагностицирано дори от лекар с друга специалност. Съпругата ми е също лекар, но да си позволи да постави психиатрична диагноза като шизофрения или БАР, би било безотговорно от нейна страна и тя няма да го направи. Как тогава Вие си позволявате да поставяте диагноза на майка си, та и на вас? Нима знаете повече медицина от лекар с 23 години стаж?

За мен това е безобразие и подценяване на всичките години труд, които всеки лекар е положил - щом можете от четенето в интернет да си поставяте диагнози, поставяйте си ги и се лекувайте. Да видим какво ще стане тогава.

Искате да се успокоите - не знам точно как да го направите, но знам как може да загубите месеци и гори години в напразни тревоги - продължавайки да си мислите, че ще полудеете. Не че от мисленето и четенето ще ви стане нещо, няма , но просто ще живеете един нещастен, изпълнен с тревога и безпокойство живот. И когато станете на 80 години и се обърнете назад ще си кажете: ,,Боже Господи, защо загубих всичките тези години в напразни страхове правейки и себе си и близките си нещастни? Имаше там един доктор психиатър /визирам себе си /, той добре ми каз ваше, че нищо ми няма, но аз защо не го послушах?’’.

Нe мога да не се спра на върха на глупостта в написаното, че мечтите имат нещо общо или са признак на шизофрения. Основният симптом на шизофренията е точно обратното - да не мечтаеш, разбираш ли колко глупости си си вкарала в главата, но просто нямам време да ти ги отбележа.

Питаш какво да правиш с тревожността. Психотерапевтката ти трябва заедно с теб да изработи механизми на поведенияе, което да имаш, когато те обхване тревожността. Тоест, когато започне още в самото начало, преди да те е обхванала напълно /тревожността/, трябва да правиш нещо, с което да започнеш да я контролираш и минимизираш. Аз не мога да ти кажа как да го направиш - проблемът е, че има много начини, но за всеки човек са подходящи 2-3 и без да те познавам, би било безсмислено да ти давам съвет - той най-вероятно няма да проработи. Все пак бих ти препоръчал един разказ от Дж.К.Джером – но трябва да го четеш всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Едва тогава идва ефекта от него /разказът е в края на поста/

Разбира се може и да си представиш как преди години събрах при мен 3 жени, хипохондрички като теб. Едната си мислеше, че може да е болна от спин. Другата - от шизофрения, третата - от рак. Нямаш си представа какъв спор започна. Всяка искаше да е на мястото на другата, казвайки че нейният страх е най-лош и измъчващ. Първата си представяше как хората ще разберат за заболяването и ще я отхвърлят, представяше си даже как родителите и ще се откажат от нея. Втората искаше да е на нейно място казвайки, че все пак спин се развива с години и никой може и да не разбере за него, докато тя като полудее, всички ще разберат, ще ходи по-улиците, ще си говори сама и накрая ще я затворят в лудницата. А тя, горката, дори няма да го осъзнава. Другата, която си внушаваше, че е болна от рак направо избухна казвайки, че след като няма да осъзнава нищо, какъв все пак и е проблема. Докато тя не само може да умре от рака, но и това може да е много болезнено. Общо взето спора продължи в този тон без аз да се намесвам. Малко преди да се скарат обаче, не издържах. Тази, която се боеше, че може да е болна от шизофрения, буквално изрева:”Абе какво сте ми заразправяли, вие знаете ли какво е да си болен от шизофрения?”Не успях да въздържа и искрено се разсмях. Всъщност, жената както и ти, си нямаше понятие какво е шизофрения, беше прочела сумата и глупости и така уверено ги ръсеше все едно аз, психиатъра, не бях в стаята.

След като се успокоих и обясних защо се смея, тя примирено каза: „Абе може да не съм болна от шизофрения, ама и на трите нещо дъската ни хлопа, щом може да се караме за тези глупости”.

Така че, извода ми като психиатър е ясен - хипохондрична си, имаш си психотерапевт, работи системно с него и решавайте проблема. Всичко друго е загуба на време и напразно тревожене.

За майка ти – същото. Не може да се постави диагноза без щателен преглед, но най-вероятно не е шизофрения –доколкото разбирам промените са започнали когато тя е около 40 годишна. Това не е характерно за заболяването.



Надявам се, че поста ми е позлатил малко есента. Не забравяй схемата с четенето на Джером, тя също помага!







Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.
Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.
Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!

Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.
Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.
Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.
– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!
Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.
Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.
Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.
Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.
Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.
В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.
Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.
Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.
Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство.
 

Здравей , интересно какъв споре теб е процента на това заекване което наричаш дълбоко и това което е след травма

1. Психотерапията е планов процес. Тоест има определени строго структурирани стъпки, които в определен времеви интервал да водят до резултати, свързани с поставената предварително цел – в случая спиране на алкохола.

С две думи, психотерапевтът на приятеля ви трябва да го е запознал с плана си за работа и сроковете, в които се очаква резултат. Това е задължително, защото приятелят ви е активна страна в терапията, все пак клиентът прави промените, не терапевта. От друга страна той плаща, а щом плаща, трябва да знае сроковете, за които се очаква резултата. Така сам може да прецени правят ли те двамата с терапевта си нещо или само си говорят.

Искам да предупредя вас и всички четящи - ако плановете и срока не са налице, психотерапевтът няма стимул да работи ефективно, защото да приключи терапията, означава да загуби доход. Пиша ви това, тъй като 9 месеца по 4 сесии са си много време и е абсолютно необходимо вече да се поставят срокове пред терапевта. Така ако в техните рамки няма ефект - не се спре алкохола, самият терапевт трябва да прекрати терапията признавайки, че не може да се справи.

2. За да направи някой каквато и да е промяна, се нуждае от причина. И то сериозна.

Интересно каква е сериозната причина, поради която приятелят ви ще трябва да се мобилизира и спре алкохола? Тя наистина трябва да е много, много сериозна. Ако това не е така, как ще го спре? Той и за това и не го спира. Няма сериозна причина.

Както казва Ницше:”който има защо, може да преодолее почти всяко как”.

Интересно ми е и вие самата какъв срок сте си дала да търпите това положение?

Защото търпението в случая означава или липса на здрав разум или много ниска самооценка. / В рамките на шегата, май така извъртях нещата, че вие се нуждаете от психотерапевт, а не той. /

Всъщност съм съвсем сериозен. Рано или късно той ще трябва да избира между вас и бирата, защото усещам във вас здравия разум. Аз мисля, че колкото по-рано бъде поставен пред категоричният избор, толкова по-добре е и за нег, и за вас. Така ако избере бирата, ще може да си подредите живота наново.

Като казвам категоричен, не ме разбирайте веднага – но защо например да не поставите срок, в който той постепенно да намали бирата? Кой е казал, и че трябва напълно да я спре? Въпросът е да поставите вие самата срокове и ограничение на количеството. Направете го, нищо не ви пречи.

Така той ще си избере – бирата или вас. Разбира се, че може и да избере бирата. В това няма нищо страшно. Представям си как аз бих живял с човек, който предпочита чашата пред мен. Всъщност бих черпил, че съм се отървал от него.

3.Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него. Това е много лоша позиция за здрава връзка или брак. Рано или късно ще се изтощите и станете нещастна.

Казвате-Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат;

Ако сега, в началото на връзката ви, вашите съвети имат такъв ефект, какъв ефект ще имат те след няколко години? Повярвайте ми, ако един мъж не се съобразява в началото на връзката със жена си по такива важни въпроси, никога няма да го прави. Лошото е, че след време въобще престава да се съобразява.

4. Търсите втори терапевт, който да работи отделно по алкохолния проблем. Това е възможно само при едно условие: двамата терапевти са част от един екип. Т.е. те трябва да се познават, да имат еднакво мислене и се допълват. Втория терапевт трябва да бъде препоръчан от първия. В противен случай разногласието между психотерапевтите и школите може да доведе до по-големи неприятности, отколкото ползи. Има реална опасност приятелят ви да попадне в ситуация на дете, чиито родители не се разбират и му подават различни сигнали. Той ще бъде объркан. Мисля, че няма разумен колега, който да се съгласи да работи с клиент, който да ходи едновременно при друг, който да има различни възгледи.

Съветът ми е: Тъй като сте разумна, алкохолната употреба на приятелят ви за вас е много по-голям проблем, отколкото за него. Поставете вие сроковете за решаването му. Бъдете категорична в тях. Нищо не губите. В единият случай ще имате съпруг, който не пие. В другият: ще сте се спасила от живота с човек, който цени повече бирата от вас.

ПП: пишете- Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия.

Най-сигурният начин да си останеш с проблема е като започнеш да се ровиш в миналото. Миналото е толкова обширно, че с години може да се ровиш и останеш в него без каквато и да е полза.

Много по-полезно е като се спреш на настоящето и бъдещето.

Например знае ли той какво да прави, когато спре бирата? Задавали ли сте си въпроса –Какво ще правим вечер, когато той не пие? Как ще уплътнява той времето си ? Телевизия ли ще гледаме, секс ли ще правим, табла ли ще играем, ще спортуваме ли ?

Трябва с нещо да запълните времето, иначе навикът си е навик, той ще се върне.

Успех!

Здравей, Елф!

Питаш-

ЦИТАТ_ значи истинските екстрасенси са заявили един вид, че нямат силата да помогнат и са се отказали, докато шарлатаните са залъгвали. Обаче истинските екстрасенси са спряли до там, не разбрах дали са дали някакъв съвет на жената какво би могла да предприеме за да се освободи.



По-точно те са казали, че опитвайки се да помогнат, могат много повече да и навредят.

Ще поясня - когато магията е правена от ,,майстор”, тя си има много нива на защита. Нещо като много сложна бомба е и ако някой неопитен се опита да я обезвреди, риска от самовзривяване е огромен.
Когато се прави магия тя не включва само човека, на когото се прави, но и този или тези, които биха се опитали да му помогнат като я развалят. Опитните екстрасенси точно това виждат и инстинкта им за самосъхранение ги спира да правят каквото и да е когато им липсва силата да се справят.

А силата идва наистина от вярата и помощта на силите на доброто. Някои като Петър Дънов я имат явно. На други, като Ванга, подкрепата е давана от различни светци.Цитат-

„Както вече отбелязах, Ванга бързо навлезе в нашия кръг от проблеми. Например тя се обръщаше към мен така:
„А, това е онзи, който обича Свети Сергии!" Според нея всеки път, когато се срещам с нея, той ясно застава пред вътрешния й поглед.
Започва с въпрос:
- Почитат ли в Русия Свети Сергии?
- Малко - отговарям, - предимно в църквата.
Ванга:
- Виждам манастир. (Потвърждавам, че в Троицко-Сергиевската Лавра се намират мощите на Преподобния Сергии.) Това е сърцето на Русия, той е голям пророк. Не е обикновен светия, а най-големият руски светия.
С неочаквана енергия добавя:
- Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне.
И добавя, че това не са нейни думи, а на Свети Сергии.
- Виждам - продължава Ванга, - той държи Русия като на длан. Виждам църква, издигната високо. Виждам хора с копия и шлемове.
- Ванга - прекъсвам я, - ти описваш картина на Рьорих.
- Каква е картината? - пита Ванга.
- Тя не е много известна, защото не я показват. На нея е изобразен Свети Сергии, който държи в ръката си патриаршеската църква, символизираща Русия. Той благославя воините, участващи в Куликовската битка – виждат се в дъното на картината. Надписът под картината е: „Съдено било Преподобният Свети Сергии три пъти да спаси Руската земя. Първия път при княз Дмитрий, втория път при Минин*. Третия..." - следва многоточие.
- Защо не я показват?
- Заради пророческия надпис.
Ванга сякаш се взира в далечината и продължава:
- Картината е рисувана от четирима, които са дошли от друг свят. Малко хора знаят за картината. Трябва повече да научат за нея, всички трябва да знаят. Пазете картината като зениците на очите си. Тя е важен документ, най-голямото богатство на Русия. Не я изпращайте в други страни. Тя е предназначена само за Русия.
Сякаш обобщавайки казаното, тя възкликва:
-Този, който е бил Свети Сергии, сега е най-големият светия. Той е вожд на цялото човечество. О, колко помага на хората! Той се е превърнал в светлина, тялото му е светлина.

из „ ЛЮДМИЛА И ВАНГЕЛИЯ”. /Книга на Валентин Сидоров/

Ще разкажа случай /ако съм го описвал, моля да ме извините/.

Преди 15 -16 години моята позната, която можеше да навлиза много по-дълбоко в информационното поле /пиша вече в минало време, защото скоро си отиде от този свят/, се разболяла тежко. Минало доста време, докато се установи точната диагноза и както тя самата казваше, една сутрин лекуващият и лекар радостно влезнал в стаятa и казал, че вече диагнозата и му е ясна. Съобщил и името на една много рядка болест. На въпроса и как се лекува заболяването и отговорил, че за сега тази болест няма лечение .

Губейки от ден на ден сили, позната ми решила да потърси помощ от екстрасенс. Отишла в дома на човек, някъде в Добруджа. Още с влизането си през портата /всъщност мъжът и я е носил / човекът, който бил някъде на около 60 години, започнал гневно и уплашено да вика по тях, давайки им знаци, че ги пъди. Познатата ми и съпруга и не разбирали какво им говори стареца-говорил е на търски, но чувайки го, дошъл синът му и им казал, че баща му им казва да си ходят по – бързо, защото над жената има толкова силна магия, че тя може да засегне и тяхната къща. Дошли толкова отдалеч, познатите ми го попитали все пак какво могат да направят и тогава с неохота той има казал, че на седемдесет километра от селото живее друг ходжа, който има повече ,,сила” от него. Ако искат да вървят там. Познатите ми отишли в това село и намерили един доста по – възрастен човек. Когато видял жената, той им казал:” Нека видим какво пише в Корана за теб.” Познатата ми му казала, че в Корана не може да пише нищо за нея, защото той е писан столетия преди тя да се роди. Но ходжата и казал :” Нека да видим.” Отворил корана и започнал да чете биографията и. Така познатата ми разбрала, че не случайно е попаднала при този човек. Накрая ходжата казал:”Сега аз ще се моля за теб и магията ще ти мине от 70 до 100 процента. Колко обаче ще е и аз не знам”. След това паднал на колене и с броеница в ръце се молил на глас в продължение на повече от два часа. Накрая станал и им казал, че може да си ходят. Познатата ми го попитала трябва ли да идват пак ,на което той има казал :”Не всичко, което е можело да развали магията е направено, ще ви мине в рамките на 70 до 100 процента.”

Постепенно за няколко месеца, познатата ми се е оправила в рамките на 90 процента. Аз се запознах с нея няколко години по – късно и от заболяването, което и бяха установили, нямаше и следа.

Така, че всяко нещо си има нива на компетенция и когато по медиите някой си прави реклама, че разваля магии, за мен това е шарлатанство. Тези, които наистина имат силата да го правят, са преди всичко духовни личности, които знаят, че лекуват със силата на вярата и пропагандират нея, а развалянето на магията е само част от общото лечение на душата.

Здравей, Елф!

Питаш-

ЦИТАТ_ значи истинските екстрасенси са заявили един вид, че нямат силата да помогнат и са се отказали, докато шарлатаните са залъгвали. Обаче истинските екстрасенси са спряли до там, не разбрах дали са дали някакъв съвет на жената какво би могла да предприеме за да се освободи.



По-точно те са казали, че опитвайки се да помогнат, могат много повече да и навредят.

Ще поясня - когато магията е правена от ,,майстор”, тя си има много нива на защита. Нещо като много сложна бомба е и ако някой неопитен се опита да я обезвреди, риска от самовзривяване е огромен.
Когато се прави магия тя не включва само човека, на когото се прави, но и този или тези, които биха се опитали да му помогнат като я развалят. Опитните екстрасенси точно това виждат и инстинкта им за самосъхранение ги спира да правят каквото и да е когато им липсва силата да се справят.

А силата идва наистина от вярата и помощта на силите на доброто. Някои като Петър Дънов я имат явно. На други, като Ванга, подкрепата е давана от различни светци.Цитат-

„Както вече отбелязах, Ванга бързо навлезе в нашия кръг от проблеми. Например тя се обръщаше към мен така:
„А, това е онзи, който обича Свети Сергии!" Според нея всеки път, когато се срещам с нея, той ясно застава пред вътрешния й поглед.
Започва с въпрос:
- Почитат ли в Русия Свети Сергии?
- Малко - отговарям, - предимно в църквата.
Ванга:
- Виждам манастир. (Потвърждавам, че в Троицко-Сергиевската Лавра се намират мощите на Преподобния Сергии.) Това е сърцето на Русия, той е голям пророк. Не е обикновен светия, а най-големият руски светия.
С неочаквана енергия добавя:
- Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне.
И добавя, че това не са нейни думи, а на Свети Сергии.
- Виждам - продължава Ванга, - той държи Русия като на длан. Виждам църква, издигната високо. Виждам хора с копия и шлемове.
- Ванга - прекъсвам я, - ти описваш картина на Рьорих.
- Каква е картината? - пита Ванга.
- Тя не е много известна, защото не я показват. На нея е изобразен Свети Сергии, който държи в ръката си патриаршеската църква, символизираща Русия. Той благославя воините, участващи в Куликовската битка – виждат се в дъното на картината. Надписът под картината е: „Съдено било Преподобният Свети Сергии три пъти да спаси Руската земя. Първия път при княз Дмитрий, втория път при Минин*. Третия..." - следва многоточие.
- Защо не я показват?
- Заради пророческия надпис.
Ванга сякаш се взира в далечината и продължава:
- Картината е рисувана от четирима, които са дошли от друг свят. Малко хора знаят за картината. Трябва повече да научат за нея, всички трябва да знаят. Пазете картината като зениците на очите си. Тя е важен документ, най-голямото богатство на Русия. Не я изпращайте в други страни. Тя е предназначена само за Русия.
Сякаш обобщавайки казаното, тя възкликва:
-Този, който е бил Свети Сергии, сега е най-големият светия. Той е вожд на цялото човечество. О, колко помага на хората! Той се е превърнал в светлина, тялото му е светлина.

из „ ЛЮДМИЛА И ВАНГЕЛИЯ”. /Книга на Валентин Сидоров/

Ще разкажа случай /ако съм го описвал, моля да ме извините/.

Преди 15 -16 години моята позната, която можеше да навлиза много по-дълбоко в информационното поле /пиша вече в минало време, защото скоро си отиде от този свят/, се разболяла тежко. Минало доста време, докато се установи точната диагноза и както тя самата казваше, една сутрин лекуващият и лекар радостно влезнал в стаятa и казал, че вече диагнозата и му е ясна. Съобщил и името на една много рядка болест. На въпроса и как се лекува заболяването и отговорил, че за сега тази болест няма лечение .

Губейки от ден на ден сили, позната ми решила да потърси помощ от екстрасенс. Отишла в дома на човек, някъде в Добруджа. Още с влизането си през портата /всъщност мъжът и я е носил / човекът, който бил някъде на около 60 години, започнал гневно и уплашено да вика по тях, давайки им знаци, че ги пъди. Познатата ми и съпруга и не разбирали какво им говори стареца-говорил е на търски, но чувайки го, дошъл синът му и им казал, че баща му им казва да си ходят по – бързо, защото над жената има толкова силна магия, че тя може да засегне и тяхната къща. Дошли толкова отдалеч, познатите ми го попитали все пак какво могат да направят и тогава с неохота той има казал, че на седемдесет километра от селото живее друг ходжа, който има повече ,,сила” от него. Ако искат да вървят там. Познатите ми отишли в това село и намерили един доста по – възрастен човек. Когато видял жената, той им казал:” Нека видим какво пише в Корана за теб.” Познатата ми му казала, че в Корана не може да пише нищо за нея, защото той е писан столетия преди тя да се роди. Но ходжата и казал :” Нека да видим.” Отворил корана и започнал да чете биографията и. Така познатата ми разбрала, че не случайно е попаднала при този човек. Накрая ходжата казал:”Сега аз ще се моля за теб и магията ще ти мине от 70 до 100 процента. Колко обаче ще е и аз не знам”. След това паднал на колене и с броеница в ръце се молил на глас в продължение на повече от два часа. Накрая станал и им казал, че може да си ходят. Познатата ми го попитала трябва ли да идват пак ,на което той има казал :”Не всичко, което е можело да развали магията е направено, ще ви мине в рамките на 70 до 100 процента.”

Постепенно за няколко месеца, познатата ми се е оправила в рамките на 90 процента. Аз се запознах с нея няколко години по – късно и от заболяването, което и бяха установили, нямаше и следа.

Така, че всяко нещо си има нива на компетенция и когато по медиите някой си прави реклама, че разваля магии, за мен това е шарлатанство. Тези, които наистина имат силата да го правят, са преди всичко духовни личности, които знаят, че лекуват със силата на вярата и пропагандират нея, а развалянето на магията е само част от общото лечение на душата.

Здравей, Елф!

Питаш-

ЦИТАТ_ значи истинските екстрасенси са заявили един вид, че нямат силата да помогнат и са се отказали, докато шарлатаните са залъгвали. Обаче истинските екстрасенси са спряли до там, не разбрах дали са дали някакъв съвет на жената какво би могла да предприеме за да се освободи.



По-точно те са казали, че опитвайки се да помогнат, могат много повече да и навредят.

Ще поясня - когато магията е правена от ,,майстор”, тя си има много нива на защита. Нещо като много сложна бомба е и ако някой неопитен се опита да я обезвреди, риска от самовзривяване е огромен.
Когато се прави магия тя не включва само човека, на когото се прави, но и този или тези, които биха се опитали да му помогнат като я развалят. Опитните екстрасенси точно това виждат и инстинкта им за самосъхранение ги спира да правят каквото и да е когато им липсва силата да се справят.

А силата идва наистина от вярата и помощта на силите на доброто. Някои като Петър Дънов я имат явно. На други, като Ванга, подкрепата е давана от различни светци.Цитат-

„Както вече отбелязах, Ванга бързо навлезе в нашия кръг от проблеми. Например тя се обръщаше към мен така:
„А, това е онзи, който обича Свети Сергии!" Според нея всеки път, когато се срещам с нея, той ясно застава пред вътрешния й поглед.
Започва с въпрос:
- Почитат ли в Русия Свети Сергии?
- Малко - отговарям, - предимно в църквата.
Ванга:
- Виждам манастир. (Потвърждавам, че в Троицко-Сергиевската Лавра се намират мощите на Преподобния Сергии.) Това е сърцето на Русия, той е голям пророк. Не е обикновен светия, а най-големият руски светия.
С неочаквана енергия добавя:
- Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне.
И добавя, че това не са нейни думи, а на Свети Сергии.
- Виждам - продължава Ванга, - той държи Русия като на длан. Виждам църква, издигната високо. Виждам хора с копия и шлемове.
- Ванга - прекъсвам я, - ти описваш картина на Рьорих.
- Каква е картината? - пита Ванга.
- Тя не е много известна, защото не я показват. На нея е изобразен Свети Сергии, който държи в ръката си патриаршеската църква, символизираща Русия. Той благославя воините, участващи в Куликовската битка – виждат се в дъното на картината. Надписът под картината е: „Съдено било Преподобният Свети Сергии три пъти да спаси Руската земя. Първия път при княз Дмитрий, втория път при Минин*. Третия..." - следва многоточие.
- Защо не я показват?
- Заради пророческия надпис.
Ванга сякаш се взира в далечината и продължава:
- Картината е рисувана от четирима, които са дошли от друг свят. Малко хора знаят за картината. Трябва повече да научат за нея, всички трябва да знаят. Пазете картината като зениците на очите си. Тя е важен документ, най-голямото богатство на Русия. Не я изпращайте в други страни. Тя е предназначена само за Русия.
Сякаш обобщавайки казаното, тя възкликва:
-Този, който е бил Свети Сергии, сега е най-големият светия. Той е вожд на цялото човечество. О, колко помага на хората! Той се е превърнал в светлина, тялото му е светлина.

из „ ЛЮДМИЛА И ВАНГЕЛИЯ”. /Книга на Валентин Сидоров/

Ще разкажа случай /ако съм го описвал, моля да ме извините/.

Преди 15 -16 години моята позната, която можеше да навлиза много по-дълбоко в информационното поле /пиша вече в минало време, защото скоро си отиде от този свят/, се разболяла тежко. Минало доста време, докато се установи точната диагноза и както тя самата казваше, една сутрин лекуващият и лекар радостно влезнал в стаятa и казал, че вече диагнозата и му е ясна. Съобщил и името на една много рядка болест. На въпроса и как се лекува заболяването и отговорил, че за сега тази болест няма лечение .

Губейки от ден на ден сили, позната ми решила да потърси помощ от екстрасенс. Отишла в дома на човек, някъде в Добруджа. Още с влизането си през портата /всъщност мъжът и я е носил / човекът, който бил някъде на около 60 години, започнал гневно и уплашено да вика по тях, давайки им знаци, че ги пъди. Познатата ми и съпруга и не разбирали какво им говори стареца-говорил е на търски, но чувайки го, дошъл синът му и им казал, че баща му им казва да си ходят по – бързо, защото над жената има толкова силна магия, че тя може да засегне и тяхната къща. Дошли толкова отдалеч, познатите ми го попитали все пак какво могат да направят и тогава с неохота той има казал, че на седемдесет километра от селото живее друг ходжа, който има повече ,,сила” от него. Ако искат да вървят там. Познатите ми отишли в това село и намерили един доста по – възрастен човек. Когато видял жената, той им казал:” Нека видим какво пише в Корана за теб.” Познатата ми му казала, че в Корана не може да пише нищо за нея, защото той е писан столетия преди тя да се роди. Но ходжата и казал :” Нека да видим.” Отворил корана и започнал да чете биографията и. Така познатата ми разбрала, че не случайно е попаднала при този човек. Накрая ходжата казал:”Сега аз ще се моля за теб и магията ще ти мине от 70 до 100 процента. Колко обаче ще е и аз не знам”. След това паднал на колене и с броеница в ръце се молил на глас в продължение на повече от два часа. Накрая станал и им казал, че може да си ходят. Познатата ми го попитала трябва ли да идват пак ,на което той има казал :”Не всичко, което е можело да развали магията е направено, ще ви мине в рамките на 70 до 100 процента.”

Постепенно за няколко месеца, познатата ми се е оправила в рамките на 90 процента. Аз се запознах с нея няколко години по – късно и от заболяването, което и бяха установили, нямаше и следа.

Така, че всяко нещо си има нива на компетенция и когато по медиите някой си прави реклама, че разваля магии, за мен това е шарлатанство. Тези, които наистина имат силата да го правят, са преди всичко духовни личности, които знаят, че лекуват със силата на вярата и пропагандират нея, а развалянето на магията е само част от общото лечение на душата.

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!
Има хора които смятат, че животът е плод на случайна еволюция и се подчинява на определени материални закони. Всичко, което е извън тяхната представа за тези закони, е или отричано, или окачествено като ,,чудо’’.

Други смятат животът сам по себе си за чудо и приемат, че в него всичко е възможно – така те отричат съществуването на чудеса, езотерика и т.н... Аз се причислявам към втората група и не смятам, че в живота има чудеса. Напротив, сигурен съм, че многообразието е такова, че не е възможно да бъде обхванато дори от най – смелата ми фантазия. По тази причина в речника ми няма такава сложна дума като ,,езотерично’’ и затова до момента не съм вземал отношение в темата. Скоро бях помолен на лични за коментар по няколко въпроса. Отговарям им тук мислейки,че може и някой друг да се интересува от темата.

Ще започна с далечната 1992 година. Тогава бях на курс по психиатрия и една от лекциите посветени на новостите в науката ни бе четена от младият тогава Светлозар Харланов (днес вече е доцент и е главният републикански специалист по психиатрия). Това, което ни поднесе той, бе толкова неочаквано и трудно за представа, че никой дори не го коментира след края на лекцията - просто го отхвърлихме. Той ни каза, че има теория, според която човек не мисли с мозъка си./подчертавам, че все пак това е само теория/Според нея мозъкът е само един приемник, сходен с транзистора, който ,,лови ‘’мислите. Те обаче са в ефира около нас. Тоест, всяка мисъл, която ние имаме, е енергийна вълна и уловена от мозъка, се превръща в дума или образ. Слушахме го озадачени и въпреки, че той очакваше да има дискусия, такава не се получи – толкова странни за нас бяха твърденията му.

След 6-7 години аз самият започнах да приемам тази теория. Знам, че думите ми могат да се сторят странно на четящите, но преставате си как вие самите бихте убедили един абориген, че човекът, който чете новините по телевизора, не е в него или че в радиото, което слуша, няма затворен човек. Да, ние сме свикнали да казваме – радиото свири, знаейки, че то не композира и не изсвирва музиката. По същия начин казваме: мозъкът мисли, но допускаме, че тук нещата са различни и ние създаваме мислите си. Не мисля че е така. Както казва М. Талбот в ,,Хлорографската Вселена’ ’- Няма сериозен учен, който да твърди, че мозъкът създава мислите.

Нещо повече, мозъкът не само играе ролята на приемник – той и е излъчвател на енергия.

Има и още една особеност: както различните транзистори имат различни обхвати, така и възможностите да приема и предава енергия на всеки мозък е различна. Да кажем моят е обикновен VEF и има само 6 обхвата. Друг е Селена - с 8 обхвата, трети е Сони, с много по - широк обхват.

Така едни хора могат да приемат мисли, свързани с житейските събития непосредствено около тях. Други, с по- широк обхват, могат да обхванат мисли свързани със събития, които още не са станали или такива, които са станали, но преди стотици години. Едновременно със сътворяването на света е създадена и енергията на всяко едно събитие, което ще се случи. Тeзи хора могат да достигнат до нея и да предскажат събитие, което предстои да се случи. Това обаче не ги прави по-духовни или нещо повече като хора. Възможностите на мозъка и духовността са две различни неща.

Напротив, доста хора с такива възможности си позволяват да започнат да се приемат като нещо повече от другите хора и спектъра на възможностите им рязко намалява.

Друга особеност е, че тези хора почти никога не могат да влезнат в информационния масив, касаещ тях самите и техните близки. Обикновено ако имат нужда от някаква ,, разширена ‘’информация за себе си, те използват други хора с по-широк спектър на приемане.

Те не могат да контролират в пълна степен навлизането в нужният им информационен масив. Обикновено това става при наистина сериозна потребност.

Ще дам пример: скоро говорих с млада жена, която преди 3 години бе преживяла тежка катастрофа. Лечението бе продължило повече от две години. Понеже знам, че всичко което ни се случва може да се използва за наше добро и казах, че макар и след години тя ще разбере, че от катастрофата и е имало полза.

-О, аз знам каква е ползата - каза ми жената.

Поисках да ми разкаже и тя ми разказа следното:

„Тя има по-голяма сестра. Сестра и е имала едно момиче и не е искала друго дете. Катастрофата е станала в неделя, а сестра и, която случайно забременяла втори път, си е насрочила час за понеделника, за да направи аборт. Ангажирана в грижите за сестра си, тя не е отишла за да го направи и го е отложила за следващата седмица. През това време е научила за жена, която може да ,,влиза ‘’ в бъдещето и е отишла при нея с цел тя да помогне с нещо ако може на сестра и. Още с влизането, без да и се каже нищо ,,гледачката ‘’ казва: Ти се молиш за живот, а искаш да отнемеш живот. Няма как да стане.

От тук нататък тя е познала още много неща на сестра ми. След разговора сестра ми решава да запази детето и днес аз имам един прекрасен племенник. Интересното е, че въпреки, че живеем на 400 км. Разстояние, той всеки ден говори за мен.

Друго любопитно е, че след това сестра ми разказала на 4-5 свои приятелки за тази жена, те отишли при нея и тя на никоя от тях не познала нищо.”

Това е нещо, което и аз съм забелязал от регресивната хипноза – информация се дава само, когато е жизнено важно за човека. В противен случай не се получава нищо. Дори се питах защо на мен ми се даде възможност да се убедя, че живота продължава и след смъртта или, че има прераждане след като това не е свързано някакъв сериозен житейски проблем който да имам за решаване? Единственото което ми хрумва е, че стана така за да мога да го споделям с хората и знанието за това малко или много да им помага на тях.

В темата имаше коментар доколко тези преживявания може да се дължат на ДМТ. В случая, а и във всичките други, които описвам няма основание да се мисли за това.Това не означава, че част от преживяванията на ,,чудеса ‘’ не се дължат на ДМТ, просто в тези случаи не е така.

Единият от въпросите засягаше магията – има ли я или не?

До края на 80-те години смятах, че магия има само в приказките.Тогава имах интересен случай, който ,,пропука’’ това мое убеждение. Ще отбележа само, че работих в голяма психиатрична болница и лекувах хора с тежки заболявания. Тъй като страданията на семействата с психично болен са големи и продължителни, много от родителите или близките бяха търсили и търсеха помощ от Ванга. Един такъв случай ме накара да допусна за пръв път, че такова нещо като магия наистина съществува. Един младеж на двадесет и няколко години веднага след сватбата си беше започнал периодично да се напива и пребива от бой всички в къщата си - съпруга, майка и баща. В такова състояние милицията го хващаше и водеше в психиатрията. Младежът изтрезняваше и ставаше такъв, какъвто винаги си е бил - добър и грижовен. Изказваше съжаления, даваше обещания да не пие и го изписвахме. И наистина няколко месеца не слагаше алкохол в устата си до следващото напиване и побоища. Не беше зависим, можеше да не пие, но пийнеше ли - ставаше звяр. И всичко това бе станало след сватбата. Ден два, след една от неговите поредни хоспитализации, бащата дойде при мен в болницата. Беше много приповдигнат. Каза ми, че предният ден е ходил до Петрич при Ванга и тя му е казала, че на синът му е направена магия. Даже го е попитала не си ли спомня петното от масло пред портата, което е видял и трил сутринта преди сватбата. Бащата се беше сетил, че наистина е имало такова петно. С маслото е направена магията му, бе казала Ванга, и му бе казала да отиде в близкия манастир и направи курбан, който да развали магията. Бащата бе направил това и поиска да изпишем синът му.

Бях много любопитен дали синът му ще се оправи. През следващите години той наистина повече не е постъпвал при нас.

Следващите години имах още случи, които потвърдиха мнението ми, че магиите не са само в приказките. Последният случай бе лятото. При мен дойде жена с невротични оплаквания. Каза ми, че те са се появили преди много години. По повод на тях е ходила първо при лекари, но след като нямало ефект, е потърсила екстрасенси. Още първата и бе казала, че и е направена магия, която не се наема да развали защото е толкова силна, че може и тя самата да пострада. Не намирайки помощ от нея, жената бе ходила при доста екстрасенси, които за разлика от първата и бяха вземали пари с цел да и развалят магията, но резултат никога не е имало. Разбрах ,че жената си търси не психотерапевт, а екстрасенс и за това и предложих да я срещна с моята позната. Срещата продължи точно 2 минути-познатата ми и бе повторила буквално думите на първата екстрасенска - всеки опит да се развали магията може да доведе до още по – големи неприятности, за това и тя не се наема нищо да прави.

Така на жената и стана ясно, че всъщност всички други само са я лъгали, че правят нещо и бидейки обикновени мошеници са и вземали парите. Тези, които наистина са видели истината, не са искали нито да направят нещо, нито да вземат каквито и да е пари.

В моята представа магиите са нещо реално, но не мисля, че много хора умеят да ги правят. Занаят е, някой трябва да ти го предаде.

Може ли всеки да бъде омагьосан? Не! Човек се ражда с някакъв план. Ако в плана му влиза да се роди с ,,имунитет’’ срещу магията това няма как да стане. И обратното, ако е решил да преживее какво е да си омагьосан и го е планувал това ще стане.

Нищо в нашият живот не става случайно, нали?

Здравейте!

Мисля, че правило сте разбрала и схванала, че думите ми не претендират за някаква истинност и трябва да се приемат само като идеи, върху които да помислите.

Може би моята реалност е малко изопачена, а и няма как да не е така. Проблемът е, че съм имал много пациентки в подобно на вашето положение, без значение дали навика е – да те побийват два пъти седмично, след което много да ти се извиняват и обичат; или е да е преспят с всички твои познати и непознати жени, кълнейки ти се, че е за последен път; или да си импотентен и да не може да правиш секс и деца, но да се кълнеш че идната седмица ще събереш кураж и отидеш на лекар и това да е години и т.н..

Навикът няма значение, важното е че тези жени не идваха на етап, в който да ме молят за съвет как да се лекува приятеля или мъжа им. Не, те идваха, защото проблема вече беше съсипал собствената им психика и невротичните оплаквания не им даваха мира. Те биваха като играч на рулетка, загубил огромна сума пари, но продължаващ да залага, знаейки, че няма шанс да спечели, но и че ако спре, трябва да се гръмне заради загубите. Мисля, че в темата за регресия съм описал една такава над 50 годишна жена която искаше решение казвайки ми ,, Не издържам вече. Децата ми пораснаха и вече ги няма, но мъжът ми си остана същото малко капризно, заядливо дете. ‘’

Те просто се бяха заблудили и не бяха направили това просто, нещо което ви съветвам –да поставят срокове и държат на тях. За това и загубите им бяха 5-6, а понякога и повече загубени години и разбито здраве.

За съжаление това е реалността от която ви пиша, дори и в момента работя с подобни жени. И повярвайте ми никак не ми е леко.

Понеже мнението ми се разминава с вашето и мисля, че сте разумна, а и за други които може имат проблема ви, ще продължа с разсъжденията си .

1. Цитат -Ами аз неведнъж съм му казвала, че няма да правя деца с него, ако не спре алкохола, и няма да го чакам цял живот защото "времето ми изтича". Така че според мен това е достатъчна причина. Той в такива моменти винаги се стряска, но дотам...

Проблемът е в думичката ,,неведнъж’.’ Има едно изследване, което показва, че ако човек не промени дадено поведение след втората забележка, няма да го направи никога - в смисъл без някаква друга съществена промяна. В този капан неведнъж попадат най - често родителите – те повтарят едно и също и очакват детето да се промени. Няма, повтаря се само 2 пъти, след което се предприема нещо друго.

За децата като мотиватор – съдите по женската психика, ние сме различни. Погледнете около вас мъжете - колко от тях можете да определите като хора с развит бащински инстинкт? Малко, нали? Бащиният инстинкт, ако се развие изобщо, се развива доста след раждането. Да се разчита на него като мотиватор сега е ….нереалистично.

Всъщност, ако детето се появи, няма ли ангажиментите на приятеля ви да се увеличат? Няма ли вие, залисана в детето, да му отделяте по-малко внимание?

Кой тогава ще го успокоява и подкрепя ниското му самочувствие?

Наистина ли мислите, че мъж с- цитирам ,,,депресия, ниска самооценка, не се харесва и обича, силно податлив на безспокойство и стрес’’няма да се бои от това да поеме отговорност и стане баща?

Определено в случая детето е слаб мотив за промяна.

2.Цитат - А дали съм си дала срокове докога да го търпя - смешно е, но да - дала съм си грубо 2 години (сега съм на 28).

(следващите редове пиша не като психотерапевт, а като лекар, работещ в клиника за лечение на репродуктивни проблеми) В цяла Европа се води разяснителна кампания относно това жената да бъде стимулирана да ражда между 22 -26 години. Проблемът не е в невъзможността да се забременее и по късно. Проблемът е в това, че много двойки имат заболявания свързани с невъзможността това да стане. Понякога се касае за банални инфекции, но има и тежки безсимптомни заболявания. Те се лекуват, обаче за това се иска време и точно тук е проблема-времето понякога е месеци и години, а и едно младо тяло се лекува много по-бързо. По тази причина се отделят много пари/не и у нас/това да се пише и говори в пресата и другите масови средства за оптимално първо раждане между 22- 26 г.

Защото в момента средната възраст на първо раждане в западна Европа е почти 32 години. Така че ако наистина има нужда от лечение, жената ще трябва да роди вече на 34 -35 години, което си е рисково.

Цитат - Въпроса е, ако не е спрял съвсем алкохола, но е по-добре по отношение на други неща, дали ще мога да го оставя?

Никой не говори за оставяне - приемането също е решение. Тогава няма да се ядосвате и получите нервно разстройство.Но вие трябва тогава да си дадете срок –за колко време ще трябва да го приемете

Цитат - Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него.
Това е абсолютно вярно. Но не знаех, че е лоша позиция... Всъщност наистина понякога ми идва в повече аз да давам, да давам, а да не получавам толкова много в замяна
Позицията е наистина лоша, защото вие не знаеш как да го правите. Но сте умна и предполагам сте си задала въпроса, защо терапевта му не ме е извикал? Най-малкото щеше да ви инструктира как точно да му помагате и вие сега не бихте писала тук и чела глупостите ми. За колко време си мисли той, че ще може да му помогне с 4 часа месечно, без да се включите вие, която сте непрекъснато до него? Всяка жена знае, че човекът, който може да успокои най-добре мъжа, е собствената му съпруга – приемам, че вие сте такава и без брак. Как един терапевт няма да използува този ресурс, наистина ми е чудно?

Важно: Помолете, без да настоявате излишно, приятелят ви да пита терапевта си и на следващата среща да отидете и вие, като мотива е наистина да получите някакви указания как да помогнете в терапията и участвате в нея. Ако терапевтът се съгласи – това неминуемо ще ускори терапията. Ако не го направи, това може да означава или че не иска тя да протича бързо, или че е в задънена улица и сам не знае какво да прави. В случая вашият приятел също може да не се съгласи и това би било интересен повод за размишление от ваша страна. Така че, направете го! Нищо не губите, може само да спечелите.

Цитат - , малко телевизия (но тук проблемът е, че четенето и телевизията вървят с бирата...).

Това е трябвало да бъде обсъдено между вас тримата – вие, мъжът ви и терапевта, като би било възможно да смените начина, по който го правите или им намерите заместител.
<BR style="mso-special-character: line-break"><BR style="mso-special-character: line-break">

1. Психотерапията е планов процес. Тоест има определени строго структурирани стъпки, които в определен времеви интервал да водят до резултати, свързани с поставената предварително цел – в случая спиране на алкохола.

С две думи, психотерапевтът на приятеля ви трябва да го е запознал с плана си за работа и сроковете, в които се очаква резултат. Това е задължително, защото приятелят ви е активна страна в терапията, все пак клиентът прави промените, не терапевта. От друга страна той плаща, а щом плаща, трябва да знае сроковете, за които се очаква резултата. Така сам може да прецени правят ли те двамата с терапевта си нещо или само си говорят.

Искам да предупредя вас и всички четящи - ако плановете и срока не са налице, психотерапевтът няма стимул да работи ефективно, защото да приключи терапията, означава да загуби доход. Пиша ви това, тъй като 9 месеца по 4 сесии са си много време и е абсолютно необходимо вече да се поставят срокове пред терапевта. Така ако в техните рамки няма ефект - не се спре алкохола, самият терапевт трябва да прекрати терапията признавайки, че не може да се справи.

2. За да направи някой каквато и да е промяна, се нуждае от причина. И то сериозна.

Интересно каква е сериозната причина, поради която приятелят ви ще трябва да се мобилизира и спре алкохола? Тя наистина трябва да е много, много сериозна. Ако това не е така, как ще го спре? Той и за това и не го спира. Няма сериозна причина.

Както казва Ницше:”който има защо, може да преодолее почти всяко как”.

Интересно ми е и вие самата какъв срок сте си дала да търпите това положение?

Защото търпението в случая означава или липса на здрав разум или много ниска самооценка. / В рамките на шегата, май така извъртях нещата, че вие се нуждаете от психотерапевт, а не той. /

Всъщност съм съвсем сериозен. Рано или късно той ще трябва да избира между вас и бирата, защото усещам във вас здравия разум. Аз мисля, че колкото по-рано бъде поставен пред категоричният избор, толкова по-добре е и за нег, и за вас. Така ако избере бирата, ще може да си подредите живота наново.

Като казвам категоричен, не ме разбирайте веднага – но защо например да не поставите срок, в който той постепенно да намали бирата? Кой е казал, и че трябва напълно да я спре? Въпросът е да поставите вие самата срокове и ограничение на количеството. Направете го, нищо не ви пречи.

Така той ще си избере – бирата или вас. Разбира се, че може и да избере бирата. В това няма нищо страшно. Представям си как аз бих живял с човек, който предпочита чашата пред мен. Всъщност бих черпил, че съм се отървал от него.

3.Струва ми се, че в момента сте се поставили в ролята на психотерапевт или нещо подобно по отношение на него. Това е много лоша позиция за здрава връзка или брак. Рано или късно ще се изтощите и станете нещастна.

Казвате-Моите съвети имат много слаб ефект, или нямат;

Ако сега, в началото на връзката ви, вашите съвети имат такъв ефект, какъв ефект ще имат те след няколко години? Повярвайте ми, ако един мъж не се съобразява в началото на връзката със жена си по такива важни въпроси, никога няма да го прави. Лошото е, че след време въобще престава да се съобразява.

4. Търсите втори терапевт, който да работи отделно по алкохолния проблем. Това е възможно само при едно условие: двамата терапевти са част от един екип. Т.е. те трябва да се познават, да имат еднакво мислене и се допълват. Втория терапевт трябва да бъде препоръчан от първия. В противен случай разногласието между психотерапевтите и школите може да доведе до по-големи неприятности, отколкото ползи. Има реална опасност приятелят ви да попадне в ситуация на дете, чиито родители не се разбират и му подават различни сигнали. Той ще бъде объркан. Мисля, че няма разумен колега, който да се съгласи да работи с клиент, който да ходи едновременно при друг, който да има различни възгледи.

Съветът ми е: Тъй като сте разумна, алкохолната употреба на приятелят ви за вас е много по-голям проблем, отколкото за него. Поставете вие сроковете за решаването му. Бъдете категорична в тях. Нищо не губите. В единият случай ще имате съпруг, който не пие. В другият: ще сте се спасила от живота с човек, който цени повече бирата от вас.

ПП: пишете- Обаче, тъй като лежащите в основата на алкохолния проблем причини са също много сериозни, малко по малко неговия терапевт спря да се занимава директно с алкохола, а сега третират неговото минало и депресия.

Най-сигурният начин да си останеш с проблема е като започнеш да се ровиш в миналото. Миналото е толкова обширно, че с години може да се ровиш и останеш в него без каквато и да е полза.

Много по-полезно е като се спреш на настоящето и бъдещето.

Например знае ли той какво да прави, когато спре бирата? Задавали ли сте си въпроса –Какво ще правим вечер, когато той не пие? Как ще уплътнява той времето си ? Телевизия ли ще гледаме, секс ли ще правим, табла ли ще играем, ще спортуваме ли ?

Трябва с нещо да запълните времето, иначе навикът си е навик, той ще се върне.

Успех!

Здравей!

Колежката е дала правилни съвети. Аз бих искал да я допълня. Наистина се касае за натрапливи мисли и страхове. Те са нещо често срещано, когато един малко по- страхлив човек се сблъска с една по-стресова ситуация. Тя може да е реална или дори плод на въображението, това няма значение. Подходите за справяне са няколко.

1.Да не предприемете нищо специално и се опитате да се справите сама.

Това е възможно, но отнема много време, понякога цял живот. Познавам хора които са го направили, но за мен всичките тези години борба и тревоги са излишно мъчение, имайки предвид, че проблемът е решим за няколко месеца.

2.Да отидете на психиатър.

Аз самият съм такъв и ако бяхте дошли при мен преди 15 години бих ви дал лекарства. Те биха успокоили малко страха и напрежението, това би довело постепенно до намаляване или напълно отзвучаване на натрапливостите. Лекарствата, които ще пиете обаче, не биха ви направили по-смела или дали знания за по-успешно справяне със стреса. За това и след спирането им, попадайки в нов стрес - a това е неминуемо, животът е такъв, те биха се върнали. Тогава бих ви предписал отново хапчетата и общо взето по-голяма част от живота си бихте пили някакви лекарства, които да ви правят по-спокойна. Разбира се тези лекарства ще увреждат черният ви дроб, бъбреците и другите вътрешни органи. Сигурно и ще напълнеете и загубите либидото си, но това няма да ви притеснява, защото ще бъдете в едно по-спокойно състояние.

3.Можете да започнете психотерапия. Целта на психотерапията е да ви направи малко по-смела и стресоустойчива. Така ще можете да овладеете трайно натрапливостите и направите живота си доста по-различен от преди те да се появят. Всъщност тяхната поява цели точно това – да направите някаква промяна в себе си и живота си. Точно за това и медикаментите са неефективни, те не ви стимулират да промените каквото и да е. Тук нещата зависят от вида психотерапия и способностите на психотерапевта, но да кажем период от 1 до 6 месеца е реалистичен за решаване на проблема ви.

4.Съчетание между медикаменти и психотерапия. Не го препоръчвам, освен в случай, че първо се започне психотерапия и на нейния фон се даде лек препарат за успокоение. Но психотерапевтът много точно трябва да обясни, че давайки го, не лекува натрапливостите и начина на приема е или ,,при обоснована нужда” или за определен брой дни. Подчертавам –дни, не седмици или месеци, както предписват колеги.



ПП. много хора се заблуждават, че цената на психотерапията е по-скъпа от лечението с медикаменти. Няма нещо по-далече от истината.

В момента лекарствата които бихте пили са на стойност между 30 и 40 лева на месец. Психотерапията би струвала може би двойно или тройно. Но дори да е по 150 лева на месец умножено по максималният според мен срок -6 м. сумата би била 750 лева. При лекарствата сумата –нека приемем да е 30 лева -трябва да се умножи поне по 120/ десет години/ , а това прави 3600 лева.Разбира се, ако човекът е по-млад, годините може да са и 20 /имал съм такива пациенти/. Тук не включвам цената на лекарствата, които трябва да се пият, когато антидепресантите увредят черният дроб и бъбреците.Те са допълнителен ,,бонус’’ от избора проблема с натрапливостите да се решава с помощта на антидепресанти и транквилизатори.



Лек ден!

Казват, че има две основни чувства – Страх и Любов и всички други са техни производни. Те са разположени на една права и колкото по- голямо е едното чувство, толкова по-малко е другото.От тази позиция омразата, завистта, гневът, самотата и т.н . се коренят в страха и той е вреден. Но страхът и производните му означават и нещо друго - липсата на любов.

Като любовта не може да се дели на любов към нещо - когато я има, тя е любов към всичко. С нея изчезват и страховете. Обърнете внимание на въпросите които се задават към нас в ,,Психотерапия онлайн.” В над деветдесет процента от случаите те са поставени във връзка с някакъв страх, но за зад тях се крие липсата на любов. И това не съм го взел от книгите, просто виждам ежедневно: където има любов, няма страх и обратното – където има страх, любовта е оскъдна.



С две думи –

-аз приемам, че страхът е най-лошото чувство, от което произлизат другите негативни чувства

-неговата проява е израз на дефицит в любовта

-за да можем да възпитаваме децата си като балансирани личностир трябва да го правим с много любов, така страхът да не може да вирее в тях

Казват, че има две основни чувства – Страх и Любов и всички други са техни производни. Те са разположени на една права и колкото по- голямо е едното чувство, толкова по-малко е другото.От тази позиция омразата, завистта, гневът, самотата и т.н . се коренят в страха и той е вреден. Но страхът и производните му означават и нещо друго - липсата на любов.

Като любовта не може да се дели на любов към нещо - когато я има, тя е любов към всичко. С нея изчезват и страховете. Обърнете внимание на въпросите които се задават към нас в ,,Психотерапия онлайн.” В над деветдесет процента от случаите те са поставени във връзка с някакъв страх, но за зад тях се крие липсата на любов. И това не съм го взел от книгите, просто виждам ежедневно: където има любов, няма страх и обратното – където има страх, любовта е оскъдна.



С две думи –

-аз приемам, че страхът е най-лошото чувство, от което произлизат другите негативни чувства

-неговата проява е израз на дефицит в любовта

-за да можем да възпитаваме децата си като балансирани личностир трябва да го правим с много любов, така страхът да не може да вирее в тях

Нетрадиционен въпрос - нетрадиционен отговор:

. Който променя себе си, променя света. В света няма нищо за оправяне, но в нас има много.






А, кой знае, може би щях да променя света



Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света.





Анонимен автор