д-р Тодор Първанов

Здравейте!



Нуждаех се от пояснението, за да мога да изключа клинична депресия. С голяма сигурност го правя и приемам, че жена ви има просто страх от смъртта, ескалирал след смъртта на бабата и може би по някакъв начин усилен от ухапването на кучето.

И тук започва трудното. Проблемът е, че аз знам, че смъртта е само преход към нещо друго и самият не изпитвам никакъв страх по отношение на нея. Но това го знам от десетина години и ако преди това някой ми беше говорил нещата, които днес говоря, бих го взел или за несериозен човек или мошеник./ Не пиша луд, защото като психиатър, това е лесно да установя./

Въпросът е, че вие сте до нея и за се справи тя със страха си от смъртта, е по-разумно и вие да приемете нещо по-различно от това, че тя е край. Като лекар аз мога да ви кажа, че сте много прав в това, че тялото ни е върха на съвършенството и няма как природата да допусне нещо толкова сложно да се създава и губи безцелно. Тук ще разкажа една притча.

В Китай живял известен философ атеист. Той бил много начетен и голям оратор. Обичал да обикаля манастирите и влиза в религиозни диспути с монасите за това има ли бог или не. Винаги побеждавал.
Един ден той отишъл в манастир, в който живеел прочут монах- учител. Влезнал в двора с учениците си и казал :
-Дойдох да влезна в спор с теб и те победя. Защото бог не съществува .
-Говори и ни убеди –казал монаха.
И философа започнал да говори.
Тогава монахът станал и пред събралото се множество започнал да пляска, скача и се радва. Философът поговорил малко и му направил забележка. Монаха спрял, но щом философа започнал да говори, отново станал, започнал да скача да пляска с ръце и се радва. Накрая философа спрял и казал:
- Какво правите вие?Луд ли сте? Аз ви говоря и убеждавам, че няма бог, а вие вместо да ми опонирате, се радвате.
- Слушал съм хиляди хора как говорят. Толкова умни и убедителни думи до сега не бях чувал през живота си .Така че не мога да предположа, че те не идват от Бог. Само Бог може да създаде такива мъдри слова. Затова и се радвам.



Вие търсите помощ в сайт, посветен на Петър Дънов. Той със своят живот, думи и дела е живо доказателство за това, че живота продължава. Съветът ми е да прочетете например биографията му или нещо от сказките му, посветено на живота и смъртта/ тук искам помощ и от другите модератори /.

Не приемайте съвета ми като чудачество, в един учебник на уважаван от мен професор по-психиатрия пишеше, че Петър Дънов е бил болен от шизофрения - нещо в което аз нямах съмнение преди години. Така, че да кажа днес,че той е Учител, е голяма промяна в мен самият. А щом аз го мога, значи всеки го може, иска се само здрав разум, за да разбереш ,че този свят е подреден. Някой е създал природните закони, които физиците и химиците откривате и живота в многообразните му форми. Как ще наречем този някой няма значение. Въпросът е, че го има и смъртта не е края на съществуването ни.

От къде го знам – от опит. Работил съм с тежко психично болни. Голяма част от тях си мислят, че говорят с умрели, извънземни и какви ли не измислици. Казвам измислици, защото като психиатър наистина исках някакви доказателства за тези твърдения и не получавах. Отделно виждах как провежданото лечение правеше тези хора напълно обикновени и всички такива мисли им изчезваха. Бях материалист, за който живота беше само това, което може да видиш и пипнеш. Случайно в чужбина попаднах на една лекция на известен американски психиатър.Човекът беше пенсионер с много опит ,а лекцията беше посветена на странните случаи, които е видял през дългогодишната си практика.Тогава за пръв път видях някой толкова опитен и прочут колега да говори за предаване на енергия и мисли, за телепатия и случаи на множествена личност - в едно тяло последователно живеят няколко личности, които нямат нищо общо помежду си и нямат спомен една за друга. Например той е имал пациентка, която в едната си личност е била със сини очи, в другата си с кафяви- за това науката няма обяснения как става. Жената умира от алергичен шок от пеницилина. Проблемът е, че едната е била алергична към него, другата не. Пробата се прави на неалергичната и лекарството се започва. По време на лечението личностите се сменят и се получава алергичен шок и смърт.

Случите, които разказваше биха били просто фантазии, ако не бяха изнесени на научен форум и то от уважаван професор.

По късно аз също имах случаи и също се убедих, че предаването на мисли е възможно и го приех за нещо обикновено.

Някъде в 97-98 г.се запознах с журналиста Александър Бешков, той беше направил филма за Вера Кочовска придружавайки я в СССР и Япония. Много говорихме за това как е лекувала хора само говорейки с тях по телефона без предварително да знае каква е диагнозата, за четена мисли и т.н..Но чутото не ме изненада, бях подготвен за него.

Всичките тези неща може би ме подготвха да приема и срещата си с един напълно здрав и обикновен човек който ме убеди,че смъртта е само преход. Веднъж колега ми спомена,че познава жена която е нещо подобно на Ванга и при нея идват духове на починали хора. Знаех, че колегата не ме лъже, моето обяснение бе, че тя просто чете мислите-вече знаех, че това е възможно. За това проявих любопитство и се видях с тази жена. Не четеше мисли. При нея наистина идваха духове на починали хора. Така аз говорих не само с починалият си дядо и баба, но и с роднини, за които не се бях сещал с години- не ние избирахме кой ще дойде, те сами решават. Какво да ви кажа, още помня вечерта която се прибирах към къщи - бях въодушевен и едновременно спокоен. Знаех, че живота няма край.

За това и на следващата година спокойно приех как един от пациентите ми каза, че по време хипноза се е върнал в преден живот и понеже самият той не е вярвал в това, го е проверил, посещавайки мястото което в хипноза му се е дало.Всичко е съвпадало. Има тема в която съм го описал – регресивна хипноза.

Така че, ако вие подходите научно, няма как да не стигнете до извода – всичко това си има създател.Това вече поставя въпроса за безсмислието на живот, който приключва изцяло със смъртта - това най-малко е неикономично.

Стигайки до убеждения за липсата на логика в ,,окончателната’’ смърт ще можете да ги предадете и на съпругата си.Така и двамата ще бъдете по-спокойни.



Тук писа една жена, чиито син беше починал скоро. Не знам дали ще прочете този ми пост, но специално за нея искам да добавя, всеки един от нас в момента на смъртта си е посрещан от вече починали роднини или приятели.Така че синът и не е сам .

Ще помоля и останалите, ако имат интерес, да вземат отношение по този въпрос.

Хората са свикнали да вярват в обективни неща. Неща, които могат да се видят, измерят и разберат. Много по-лесно е да повярваш, когато лекарят ти казва, че не можеш да забременееш, защото имаш отклонение в хормоните или, че спермограмата ти не е добра, защото антиспермалните ти тела са повишени. Това са обективни и измерими неща. Да мислиш, обаче че собственото ти емоционално състояние играе много важна роля за това да нямаш деца, е абстрактно и трудно за приемане.
Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин. Така че емоциите на ниво физиология са нещо реално и измеримо.
Това е много важно, защото когато една емоция се формира, хормоните, които участват в нейното изграждане, блокират действието на част от другите хормони. Твърде често потиснати са точно хормоните, които отговарят за репродуктивните процеси в човека.

Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си.
Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.
Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства. Трябва да се отбележи, че не е важно дали нещата, които си говорим или представяме са истина или не. Мозъкът приема всичко, което си мислим за истина и променя физиологията на тялото така, че ние усещаме емоции, съответни на мисленето си.
В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Тези програми имат своя йерархия като с най-висок приоритет са програмите, целящи запазването на човешкия живот. Програмите, които отговарят за продължаването на рода са от по-нисък порядък и това е обяснимо - за да имаш деца, първо трябва да си жив. Когато човек е поставен в ситуация, в която се чувства застрашен, когато мисли, че не може да се справи с даден проблем, когато не получава нещо важно, което смята, че му се полага или просто много силно го желае, мозъкът пуска една и съща вродена програма, целяща да му даде енергия, така че той да се бори или в краен случай бяга.
Дали в случая ще се използва думата стрес, напрежение, общ адаптационен синдром е без значение. Важното е, че процесът цели да даде на човека енергия и блокира всички други процеси. Получава се концентрация на енергията само за едно –оцеляването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Те не са свързани с борбата. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.

Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. 1.Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.

2. Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.
3. При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.

4. Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.

5. Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.

6. На ниво клетка - имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.

7.Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.

Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.

Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.

Това е линк http://mama.btv.bg/f...709b211fe1f2115

към сайт в който жени със психологичен стерилитет разказват как след като са се успокоили са забременели и родили. Ще видите, обаче,че за това им е трябвало много време и мъки които биха си спестили ако бяха потърсили помощ от психотерапевт. В много случаи не би се стигало до успокоение чрез осиновяване на дете и последващо раждане на собствено дете.

Виждам обаче, че в случай когато и двамата са здрави, но бебето се бави е много трудно да приемеш,че собственото ти мислене е причината за това да нямаш деца.

Трябва наистина да си много интелигентен и смел за го признаеш и потърсиш помощ.

Дори днес ми се обадиха мои познати които правят ин витро в София. И двамата за здрави. Много отдавна им и бях казал да си правят ин витрото, но и да започнат психотерапияр която дори сама по себе си би имала успех. Сутринта съпругът ми се обади за да ми каже, че и вторият им опит е неуспешен. Разбира се, препоръката ми за психологична работа изобщо не беше взета под внимание.

В този случай не се касае например за липса на пари за психотерапия, проблема е, че жената отивайки на психотерапевт ще признае, че има проблем и той е в нея.

Наистина я разбирам. За това казвам –,,изисква се смелост и интелигентност за да потърсиш психотерапевтична помощ в случай на стерилитет’’.

Хората са свикнали да вярват в обективни неща. Неща, които могат да се видят, измерят и разберат. Много по-лесно е да повярваш, когато лекарят ти казва, че не можеш да забременееш, защото имаш отклонение в хормоните или, че спермограмата ти не е добра, защото антиспермалните ти тела са повишени. Това са обективни и измерими неща. Да мислиш, обаче че собственото ти емоционално състояние играе много важна роля за това да нямаш деца, е абстрактно и трудно за приемане.
Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин. Така че емоциите на ниво физиология са нещо реално и измеримо.
Това е много важно, защото когато една емоция се формира, хормоните, които участват в нейното изграждане, блокират действието на част от другите хормони. Твърде често потиснати са точно хормоните, които отговарят за репродуктивните процеси в човека.

Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си.
Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.
Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства. Трябва да се отбележи, че не е важно дали нещата, които си говорим или представяме са истина или не. Мозъкът приема всичко, което си мислим за истина и променя физиологията на тялото така, че ние усещаме емоции, съответни на мисленето си.
В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Тези програми имат своя йерархия като с най-висок приоритет са програмите, целящи запазването на човешкия живот. Програмите, които отговарят за продължаването на рода са от по-нисък порядък и това е обяснимо - за да имаш деца, първо трябва да си жив. Когато човек е поставен в ситуация, в която се чувства застрашен, когато мисли, че не може да се справи с даден проблем, когато не получава нещо важно, което смята, че му се полага или просто много силно го желае, мозъкът пуска една и съща вродена програма, целяща да му даде енергия, така че той да се бори или в краен случай бяга.
Дали в случая ще се използва думата стрес, напрежение, общ адаптационен синдром е без значение. Важното е, че процесът цели да даде на човека енергия и блокира всички други процеси. Получава се концентрация на енергията само за едно –оцеляването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Те не са свързани с борбата. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.

Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. 1.Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.

2. Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.
3. При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.

4. Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.

5. Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.

6. На ниво клетка - имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.

7.Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.

Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.

Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.

Това е линк http://mama.btv.bg/f...709b211fe1f2115

към сайт в който жени със психологичен стерилитет разказват как след като са се успокоили са забременели и родили. Ще видите, обаче,че за това им е трябвало много време и мъки които биха си спестили ако бяха потърсили помощ от психотерапевт. В много случаи не би се стигало до успокоение чрез осиновяване на дете и последващо раждане на собствено дете.

Виждам обаче, че в случай когато и двамата са здрави, но бебето се бави е много трудно да приемеш,че собственото ти мислене е причината за това да нямаш деца.

Трябва наистина да си много интелигентен и смел за го признаеш и потърсиш помощ.

Дори днес ми се обадиха мои познати които правят ин витро в София. И двамата за здрави. Много отдавна им и бях казал да си правят ин витрото, но и да започнат психотерапияр която дори сама по себе си би имала успех. Сутринта съпругът ми се обади за да ми каже, че и вторият им опит е неуспешен. Разбира се, препоръката ми за психологична работа изобщо не беше взета под внимание.

В този случай не се касае например за липса на пари за психотерапия, проблема е, че жената отивайки на психотерапевт ще признае, че има проблем и той е в нея.

Наистина я разбирам. За това казвам –,,изисква се смелост и интелигентност за да потърсиш психотерапевтична помощ в случай на стерилитет’’.

Цитат - Ами не знам дали е етично точно така директно и открито да обсъждаме участничката, затова не отговорих.

О, далеч съм от мисълта да обсъждам който и да е .Не мисля, че обсъждайки мотива за дадено поведение обсъждам личността на човека. Между личностата и нейното поведение има голяма разлика.

Здравейте!

Медицината признава 4 метода за лечение на рака

-хирургия

-химиотерапия

-лъчетерапия

-психотерапия

Успеха на лечението на раково болният зависи от комбинираното приложение на тези 4 метода .И докато за първите 3 метода има доста ограничения, те са също и небезопасни и скъпи, то психотерапията няма ограничения и е най-евтина.

Още седемдесетте години лекар- лъчетерапевт К.Саймънтън си задава въпроса, защо при еднакъв вид рак, еднакъв стадии на развитие и еднакво лечение едни от болните умират ,а други се излекуват.Започва да търси различни фактори и това което открива е, че решаващият фактор е психичната нагласа или както той пише –нивото на оптимизъм на болният.Самият той учейки се от излекуваните болни разработва психологичен модел за работа който е актуален и до днес.Аз нпример го използвам в психотерапията на всяко соматично заболяване.

Другият известен специалист обогатил методиката на онко-психотерапията е доктор Бърни Сийгъл.Той е онкохирург и след десет години работа е в хронична депресия от това колко много хора умират без да може да им се помогне.Иска да смени професията си ставайки ветеринар.Тогава попада на един семинар на К.Саймънтън.
Там разбира за важността на психологичният фактор в лечението на рака и прави собствено проучване.Търси така наречените ,,спонтанни изцеления’’ на раково болни-това са болни с раково заболяване за които медицината признава, че няма лечение и се очаква да те да умрат. Говорейки с тях и търсейки причината за тяхното излекуване Сийгъл пише : И тогава разбрах, че спонтанно изцеление на рака няма, има упорита психологическа борба. Така той въвежда понятието ,,Необикновено раково болни пациенти’’.
За да стане по – ясно понятието ще цитирам Б.Сийгъл-
Идеята за необикновения пациент не се преподава в медицинските училища.Стигнах до нея едва след дълъг период в професията си , наситен с нещастие и духовно търсене.В началото на седемдесетте ,след повече от десет години хирургична практика работата ми носеше много болка.Успеха на лекаря се определя от излекуваните болни,но тъй като често хората не оздравяват, а в крайна сметка –всеки умира аз отново и отново изпитвах усещането за провал.Интуитивно чувствах ,че сигурно има начин да помогна на ,,безнадеждните’’ случаи но ми бяха нужни години за да разбера как да го направя………
Тогава започнах да научавам що за хора са пациентите.Около 15-20 процента от всички пациенти несъзнателно или дори съзнателно желаят да умрат.На определен етап те посрещат рака или друго сериозно заболяване като начин да избягат от проблемите си чрез смъртта или болестта.Това са пациенти които не проявяват признаци на стрес при съобщаване на диагнозата.Докато лекаря се старае да подобри състоянието им те оказват отпор и се опитват да умрат.Ако ги питаш как са , отговарят,,Добре’’.Безпокои ли ги нещо,,Не’’.Една вечер след като бях започнал да осъзнавам това случайно присъствах на разговор при който един от колегите ми обсъждаше лечението с Харолд , пациент на средна възраст с рак на дебелото черво и съпругата му.Усещах отпора на Харолд на всяко изречение .Накрая не издържах и рекох,,Струва ми се, че всъщност вие не искате да живеете,,
Жена му побесня.Но тогава се намеси самият Харолд,,Чакайте малко –каза той- доктора е абсолютно прав .Баща ми е на 90 години, в старчески дом.Не искам никога да изпадам в неговото положение , така че нямам нищо против да умра от рак още сега.’’В този момент проблема се измести.Сега трябваше да му помогнем да разбере, че може да контролира живота и смъртта си ,да осъзнае ,че няма нужда да се отказва от всичките хубави години, само за да избегне вероятността от нежелан край…….
Наскоро след този случай мой приятел психиатър ми разказа една история колко далеч може да стигне желанието за смърт.Описа един от пациентите си ,човек с много тежка депресия който един де пристигнал при него усмихнат до уши .Терапевта го попитал какво се е случило и мъжът отговорил,,Повече не ми трябвате .Болен съм от рак.’’Когато си мисля за подобно поведение понякога се чудя имам ли смисъл да се борим за дълголетие , след като толкова хора се чувстват нещастни и безпомощни ,че да не желаят да живеят.....
В средата на спектъра от пациенти е мнозинството от 60-70-%.Те приличат на актьори , прослушвани за роля .Играят за да се харесат на доктора.Държат се така , както според тях той иска да се държат, надявайки се, че тогава лекаря ще свърши сам цялата работа и лекарството няма да горчи.Те вземат лекарства добросъвестно и идват редовно на прегледи.Те никога не се усъмняват в решенията му или проявяват инициатива сами да направят неща които им се струват правилни за лечението Правят какво има се каже –стига лекаря да не предложи да променят начина си на живот.Ако им се даде избор предпочитат операцията пред активното участие в оздравяването си.
На другият край са 15-20 % необикновени пациенти.Те не играят роли;те са самите себе си и не желаят да бъдат жертви.Приемайки ролята на жертви пациентите не могат да си помогнат, защото всички процедури се извършват върху тях.
Получавам много писма от организации с имена от рода,,Помощ за жертвите на рака ‘’///‘’Помощ за жертвите на Паническото разстройство’’-моя добавка –///
Първият ми съвет към тях е да сменят името си , защото по дефиниция ,,жертвите’’са лишени от проходимият им контрол, за да внесат промяна в начина си на живот.Преди няколко години Хърбърт Хоуи бивш раково болен пациент и автор на книгата ,,Не се предавай’’ участва предаването ,,Добро утро Америка ‘’за да разкаже как болестта му изчезнала след като се отказал от стандартното медицинско лечение и се заел със спорт за да излее гнева си Въпреки ,че не беше вече болен името му се появи с надписа ,,жертва на рака’’
Необикновените пациенти отказват да бъдат жертви.Те се образоват и стават експерти в собственото си лечение .Разпитват лекаря , защото искат да разберат логиката на лечението и участват в него.Изискват уважение към достойнството и индивидуалността си и настояват за правото на контрол, независимо от стадия на болестта .За да бъдеш необикновен е нужно смелост.
Спомням си как една жена след като и казаха да отиде в рентгенологията отсече,,Не .Тази процедура не ми е обяснена.’’ Когато служителите и казаха ,,Ако не ви направят това изследване е възможно да умрете още тази вечер’’тя отвърна,,Е, значи ще умра довечера, но няма да мръдна от тази стая .’’Веднага намериха човек който и поясни какво и защо е това изследване..
Необикновените пациенти желаят да знаят всяка подробност от рентгеновата снимка, всяка цифра от лабораторното изследване .Лекарите обикновено каза ват ,че са имали лоши взаимоотношения с необикновените пациенти.Намирали са ги за досадни и конфликтни, но точно те са оздравявали……
Хората които стават необикновени пациенти знаят ,че живота не дава гаранции за нищо.Те приемат с готовност всички рискове и предизвикателства .Докато са живи ,те контролират съдбата си ,доволни да получат щастие за себе си и да дадат щастие на другите.Те притежават това което психолозите наричат вътрешен локус на контрол.Не се боят от бъдещето и външните събития .Знаят,че щастието е вътрешно дело.
Необикновените пациенти наистина искат да бъдат обучени и станат ,,лекари’’на собственото си заболяване.Едно от най-важните изисквания към лекарите е да станат техни учители
Когато започнах да обучавам пациентите си от първата група на Необикновени пациенти останах изумен от резултата.Хора чието състояние бе непроменено от дълго време или се влошаваше изведнъж започнаха да се възстановяват пред очите ми.Отначало това силно ме смути.Усещах ,че оздравяват по нелогични причини.Подобрението им нямаше никаква връзка с химиотерапията ,лъчетерапията или друг вид лечение.Почувствах се като шарлатанин или дори измамник и предложих да разпуснем групата.В този момент се наложи пациентите да ми обяснят какво става ,,Състоянието ни се подобрява –казаха ми те-защото ти ни даде надежда и ни върна контрола над собственият ни живот Сега ние наистина знаем ,че лечението ни зависи от нас самите.’’

,,Love, medicine and miracles’’ Bernie Siegel ,M.D.

Точно от него взех идеята при работата си с хора с психологични проблеми да подбирам само тези които са наистина високо мотивирани и с право могат да се нарекат ,,Необикновени невротични пациенти’’ . По тази причина за успехите на терапията аз благодаря на пациентите си. Всичките те знаят, че поне две трети от успеха се дължи на тях самите.На тяхната мотивация и дух.

Ще ви разкажа последната си работа с онколкогично болен.Беше миналата седмица.
Влизайки в стаята човека който беше в терминално състояние ми каза ,,Докторе, аз съм прегърнал смъртта .Казвам го на моите, а те ми казват, че съм луд’’.
Поговорих с мъжа, но той нямаше голяма нужда от мен.Беше напълно спокоен.Това което обаче направих бе на другата вечер да събера всичките му близки –жена, деца и внуци и два часа говорихме за живота и смъртта.Целта бе те да приемат по –спокойно неизбежното.Мисля, че го постигнахме. Преди два дни човека спокойно почина, но аз знам, че с нещо съм облекчил скръбта на тези хора.

Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
С нейно разрешение ще опиша случая.
Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.

Здравейте!

Медицината признава 4 метода за лечение на рака

-хирургия

-химиотерапия

-лъчетерапия

-психотерапия

Успеха на лечението на раково болният зависи от комбинираното приложение на тези 4 метода .И докато за първите 3 метода има доста ограничения, те са също и небезопасни и скъпи, то психотерапията няма ограничения и е най-евтина.

Още седемдесетте години лекар- лъчетерапевт К.Саймънтън си задава въпроса, защо при еднакъв вид рак, еднакъв стадии на развитие и еднакво лечение едни от болните умират ,а други се излекуват.Започва да търси различни фактори и това което открива е, че решаващият фактор е психичната нагласа или както той пише –нивото на оптимизъм на болният.Самият той учейки се от излекуваните болни разработва психологичен модел за работа който е актуален и до днес.Аз нпример го използвам в психотерапията на всяко соматично заболяване.

Другият известен специалист обогатил методиката на онко-психотерапията е доктор Бърни Сийгъл.Той е онкохирург и след десет години работа е в хронична депресия от това колко много хора умират без да може да им се помогне.Иска да смени професията си ставайки ветеринар.Тогава попада на един семинар на К.Саймънтън.
Там разбира за важността на психологичният фактор в лечението на рака и прави собствено проучване.Търси така наречените ,,спонтанни изцеления’’ на раково болни-това са болни с раково заболяване за които медицината признава, че няма лечение и се очаква да те да умрат. Говорейки с тях и търсейки причината за тяхното излекуване Сийгъл пише : И тогава разбрах, че спонтанно изцеление на рака няма, има упорита психологическа борба. Така той въвежда понятието ,,Необикновено раково болни пациенти’’.
За да стане по – ясно понятието ще цитирам Б.Сийгъл-
Идеята за необикновения пациент не се преподава в медицинските училища.Стигнах до нея едва след дълъг период в професията си , наситен с нещастие и духовно търсене.В началото на седемдесетте ,след повече от десет години хирургична практика работата ми носеше много болка.Успеха на лекаря се определя от излекуваните болни,но тъй като често хората не оздравяват, а в крайна сметка –всеки умира аз отново и отново изпитвах усещането за провал.Интуитивно чувствах ,че сигурно има начин да помогна на ,,безнадеждните’’ случаи но ми бяха нужни години за да разбера как да го направя………
Тогава започнах да научавам що за хора са пациентите.Около 15-20 процента от всички пациенти несъзнателно или дори съзнателно желаят да умрат.На определен етап те посрещат рака или друго сериозно заболяване като начин да избягат от проблемите си чрез смъртта или болестта.Това са пациенти които не проявяват признаци на стрес при съобщаване на диагнозата.Докато лекаря се старае да подобри състоянието им те оказват отпор и се опитват да умрат.Ако ги питаш как са , отговарят,,Добре’’.Безпокои ли ги нещо,,Не’’.Една вечер след като бях започнал да осъзнавам това случайно присъствах на разговор при който един от колегите ми обсъждаше лечението с Харолд , пациент на средна възраст с рак на дебелото черво и съпругата му.Усещах отпора на Харолд на всяко изречение .Накрая не издържах и рекох,,Струва ми се, че всъщност вие не искате да живеете,,
Жена му побесня.Но тогава се намеси самият Харолд,,Чакайте малко –каза той- доктора е абсолютно прав .Баща ми е на 90 години, в старчески дом.Не искам никога да изпадам в неговото положение , така че нямам нищо против да умра от рак още сега.’’В този момент проблема се измести.Сега трябваше да му помогнем да разбере, че може да контролира живота и смъртта си ,да осъзнае ,че няма нужда да се отказва от всичките хубави години, само за да избегне вероятността от нежелан край…….
Наскоро след този случай мой приятел психиатър ми разказа една история колко далеч може да стигне желанието за смърт.Описа един от пациентите си ,човек с много тежка депресия който един де пристигнал при него усмихнат до уши .Терапевта го попитал какво се е случило и мъжът отговорил,,Повече не ми трябвате .Болен съм от рак.’’Когато си мисля за подобно поведение понякога се чудя имам ли смисъл да се борим за дълголетие , след като толкова хора се чувстват нещастни и безпомощни ,че да не желаят да живеят.....
В средата на спектъра от пациенти е мнозинството от 60-70-%.Те приличат на актьори , прослушвани за роля .Играят за да се харесат на доктора.Държат се така , както според тях той иска да се държат, надявайки се, че тогава лекаря ще свърши сам цялата работа и лекарството няма да горчи.Те вземат лекарства добросъвестно и идват редовно на прегледи.Те никога не се усъмняват в решенията му или проявяват инициатива сами да направят неща които им се струват правилни за лечението Правят какво има се каже –стига лекаря да не предложи да променят начина си на живот.Ако им се даде избор предпочитат операцията пред активното участие в оздравяването си.
На другият край са 15-20 % необикновени пациенти.Те не играят роли;те са самите себе си и не желаят да бъдат жертви.Приемайки ролята на жертви пациентите не могат да си помогнат, защото всички процедури се извършват върху тях.
Получавам много писма от организации с имена от рода,,Помощ за жертвите на рака ‘’///‘’Помощ за жертвите на Паническото разстройство’’-моя добавка –///
Първият ми съвет към тях е да сменят името си , защото по дефиниция ,,жертвите’’са лишени от проходимият им контрол, за да внесат промяна в начина си на живот.Преди няколко години Хърбърт Хоуи бивш раково болен пациент и автор на книгата ,,Не се предавай’’ участва предаването ,,Добро утро Америка ‘’за да разкаже как болестта му изчезнала след като се отказал от стандартното медицинско лечение и се заел със спорт за да излее гнева си Въпреки ,че не беше вече болен името му се появи с надписа ,,жертва на рака’’
Необикновените пациенти отказват да бъдат жертви.Те се образоват и стават експерти в собственото си лечение .Разпитват лекаря , защото искат да разберат логиката на лечението и участват в него.Изискват уважение към достойнството и индивидуалността си и настояват за правото на контрол, независимо от стадия на болестта .За да бъдеш необикновен е нужно смелост.
Спомням си как една жена след като и казаха да отиде в рентгенологията отсече,,Не .Тази процедура не ми е обяснена.’’ Когато служителите и казаха ,,Ако не ви направят това изследване е възможно да умрете още тази вечер’’тя отвърна,,Е, значи ще умра довечера, но няма да мръдна от тази стая .’’Веднага намериха човек който и поясни какво и защо е това изследване..
Необикновените пациенти желаят да знаят всяка подробност от рентгеновата снимка, всяка цифра от лабораторното изследване .Лекарите обикновено каза ват ,че са имали лоши взаимоотношения с необикновените пациенти.Намирали са ги за досадни и конфликтни, но точно те са оздравявали……
Хората които стават необикновени пациенти знаят ,че живота не дава гаранции за нищо.Те приемат с готовност всички рискове и предизвикателства .Докато са живи ,те контролират съдбата си ,доволни да получат щастие за себе си и да дадат щастие на другите.Те притежават това което психолозите наричат вътрешен локус на контрол.Не се боят от бъдещето и външните събития .Знаят,че щастието е вътрешно дело.
Необикновените пациенти наистина искат да бъдат обучени и станат ,,лекари’’на собственото си заболяване.Едно от най-важните изисквания към лекарите е да станат техни учители
Когато започнах да обучавам пациентите си от първата група на Необикновени пациенти останах изумен от резултата.Хора чието състояние бе непроменено от дълго време или се влошаваше изведнъж започнаха да се възстановяват пред очите ми.Отначало това силно ме смути.Усещах ,че оздравяват по нелогични причини.Подобрението им нямаше никаква връзка с химиотерапията ,лъчетерапията или друг вид лечение.Почувствах се като шарлатанин или дори измамник и предложих да разпуснем групата.В този момент се наложи пациентите да ми обяснят какво става ,,Състоянието ни се подобрява –казаха ми те-защото ти ни даде надежда и ни върна контрола над собственият ни живот Сега ние наистина знаем ,че лечението ни зависи от нас самите.’’

,,Love, medicine and miracles’’ Bernie Siegel ,M.D.

Точно от него взех идеята при работата си с хора с психологични проблеми да подбирам само тези които са наистина високо мотивирани и с право могат да се нарекат ,,Необикновени невротични пациенти’’ . По тази причина за успехите на терапията аз благодаря на пациентите си. Всичките те знаят, че поне две трети от успеха се дължи на тях самите.На тяхната мотивация и дух.

Ще ви разкажа последната си работа с онколкогично болен.Беше миналата седмица.
Влизайки в стаята човека който беше в терминално състояние ми каза ,,Докторе, аз съм прегърнал смъртта .Казвам го на моите, а те ми казват, че съм луд’’.
Поговорих с мъжа, но той нямаше голяма нужда от мен.Беше напълно спокоен.Това което обаче направих бе на другата вечер да събера всичките му близки –жена, деца и внуци и два часа говорихме за живота и смъртта.Целта бе те да приемат по –спокойно неизбежното.Мисля, че го постигнахме. Преди два дни човека спокойно почина, но аз знам, че с нещо съм облекчил скръбта на тези хора.

Здравейте!

Медицината признава 4 метода за лечение на рака

-хирургия

-химиотерапия

-лъчетерапия

-психотерапия

Успеха на лечението на раково болният зависи от комбинираното приложение на тези 4 метода .И докато за първите 3 метода има доста ограничения, те са също и небезопасни и скъпи, то психотерапията няма ограничения и е най-евтина.

Още седемдесетте години лекар- лъчетерапевт К.Саймънтън си задава въпроса, защо при еднакъв вид рак, еднакъв стадии на развитие и еднакво лечение едни от болните умират ,а други се излекуват.Започва да търси различни фактори и това което открива е, че решаващият фактор е психичната нагласа или както той пише –нивото на оптимизъм на болният.Самият той учейки се от излекуваните болни разработва психологичен модел за работа който е актуален и до днес.Аз нпример го използвам в психотерапията на всяко соматично заболяване.

Другият известен специалист обогатил методиката на онко-психотерапията е доктор Бърни Сийгъл.Той е онкохирург и след десет години работа е в хронична депресия от това колко много хора умират без да може да им се помогне.Иска да смени професията си ставайки ветеринар.Тогава попада на един семинар на К.Саймънтън.
Там разбира за важността на психологичният фактор в лечението на рака и прави собствено проучване.Търси така наречените ,,спонтанни изцеления’’ на раково болни-това са болни с раково заболяване за които медицината признава, че няма лечение и се очаква да те да умрат. Говорейки с тях и търсейки причината за тяхното излекуване Сийгъл пише : И тогава разбрах, че спонтанно изцеление на рака няма, има упорита психологическа борба. Така той въвежда понятието ,,Необикновено раково болни пациенти’’.
За да стане по – ясно понятието ще цитирам Б.Сийгъл-
Идеята за необикновения пациент не се преподава в медицинските училища.Стигнах до нея едва след дълъг период в професията си , наситен с нещастие и духовно търсене.В началото на седемдесетте ,след повече от десет години хирургична практика работата ми носеше много болка.Успеха на лекаря се определя от излекуваните болни,но тъй като често хората не оздравяват, а в крайна сметка –всеки умира аз отново и отново изпитвах усещането за провал.Интуитивно чувствах ,че сигурно има начин да помогна на ,,безнадеждните’’ случаи но ми бяха нужни години за да разбера как да го направя………
Тогава започнах да научавам що за хора са пациентите.Около 15-20 процента от всички пациенти несъзнателно или дори съзнателно желаят да умрат.На определен етап те посрещат рака или друго сериозно заболяване като начин да избягат от проблемите си чрез смъртта или болестта.Това са пациенти които не проявяват признаци на стрес при съобщаване на диагнозата.Докато лекаря се старае да подобри състоянието им те оказват отпор и се опитват да умрат.Ако ги питаш как са , отговарят,,Добре’’.Безпокои ли ги нещо,,Не’’.Една вечер след като бях започнал да осъзнавам това случайно присъствах на разговор при който един от колегите ми обсъждаше лечението с Харолд , пациент на средна възраст с рак на дебелото черво и съпругата му.Усещах отпора на Харолд на всяко изречение .Накрая не издържах и рекох,,Струва ми се, че всъщност вие не искате да живеете,,
Жена му побесня.Но тогава се намеси самият Харолд,,Чакайте малко –каза той- доктора е абсолютно прав .Баща ми е на 90 години, в старчески дом.Не искам никога да изпадам в неговото положение , така че нямам нищо против да умра от рак още сега.’’В този момент проблема се измести.Сега трябваше да му помогнем да разбере, че може да контролира живота и смъртта си ,да осъзнае ,че няма нужда да се отказва от всичките хубави години, само за да избегне вероятността от нежелан край…….
Наскоро след този случай мой приятел психиатър ми разказа една история колко далеч може да стигне желанието за смърт.Описа един от пациентите си ,човек с много тежка депресия който един де пристигнал при него усмихнат до уши .Терапевта го попитал какво се е случило и мъжът отговорил,,Повече не ми трябвате .Болен съм от рак.’’Когато си мисля за подобно поведение понякога се чудя имам ли смисъл да се борим за дълголетие , след като толкова хора се чувстват нещастни и безпомощни ,че да не желаят да живеят.....
В средата на спектъра от пациенти е мнозинството от 60-70-%.Те приличат на актьори , прослушвани за роля .Играят за да се харесат на доктора.Държат се така , както според тях той иска да се държат, надявайки се, че тогава лекаря ще свърши сам цялата работа и лекарството няма да горчи.Те вземат лекарства добросъвестно и идват редовно на прегледи.Те никога не се усъмняват в решенията му или проявяват инициатива сами да направят неща които им се струват правилни за лечението Правят какво има се каже –стига лекаря да не предложи да променят начина си на живот.Ако им се даде избор предпочитат операцията пред активното участие в оздравяването си.
На другият край са 15-20 % необикновени пациенти.Те не играят роли;те са самите себе си и не желаят да бъдат жертви.Приемайки ролята на жертви пациентите не могат да си помогнат, защото всички процедури се извършват върху тях.
Получавам много писма от организации с имена от рода,,Помощ за жертвите на рака ‘’///‘’Помощ за жертвите на Паническото разстройство’’-моя добавка –///
Първият ми съвет към тях е да сменят името си , защото по дефиниция ,,жертвите’’са лишени от проходимият им контрол, за да внесат промяна в начина си на живот.Преди няколко години Хърбърт Хоуи бивш раково болен пациент и автор на книгата ,,Не се предавай’’ участва предаването ,,Добро утро Америка ‘’за да разкаже как болестта му изчезнала след като се отказал от стандартното медицинско лечение и се заел със спорт за да излее гнева си Въпреки ,че не беше вече болен името му се появи с надписа ,,жертва на рака’’
Необикновените пациенти отказват да бъдат жертви.Те се образоват и стават експерти в собственото си лечение .Разпитват лекаря , защото искат да разберат логиката на лечението и участват в него.Изискват уважение към достойнството и индивидуалността си и настояват за правото на контрол, независимо от стадия на болестта .За да бъдеш необикновен е нужно смелост.
Спомням си как една жена след като и казаха да отиде в рентгенологията отсече,,Не .Тази процедура не ми е обяснена.’’ Когато служителите и казаха ,,Ако не ви направят това изследване е възможно да умрете още тази вечер’’тя отвърна,,Е, значи ще умра довечера, но няма да мръдна от тази стая .’’Веднага намериха човек който и поясни какво и защо е това изследване..
Необикновените пациенти желаят да знаят всяка подробност от рентгеновата снимка, всяка цифра от лабораторното изследване .Лекарите обикновено каза ват ,че са имали лоши взаимоотношения с необикновените пациенти.Намирали са ги за досадни и конфликтни, но точно те са оздравявали……
Хората които стават необикновени пациенти знаят ,че живота не дава гаранции за нищо.Те приемат с готовност всички рискове и предизвикателства .Докато са живи ,те контролират съдбата си ,доволни да получат щастие за себе си и да дадат щастие на другите.Те притежават това което психолозите наричат вътрешен локус на контрол.Не се боят от бъдещето и външните събития .Знаят,че щастието е вътрешно дело.
Необикновените пациенти наистина искат да бъдат обучени и станат ,,лекари’’на собственото си заболяване.Едно от най-важните изисквания към лекарите е да станат техни учители
Когато започнах да обучавам пациентите си от първата група на Необикновени пациенти останах изумен от резултата.Хора чието състояние бе непроменено от дълго време или се влошаваше изведнъж започнаха да се възстановяват пред очите ми.Отначало това силно ме смути.Усещах ,че оздравяват по нелогични причини.Подобрението им нямаше никаква връзка с химиотерапията ,лъчетерапията или друг вид лечение.Почувствах се като шарлатанин или дори измамник и предложих да разпуснем групата.В този момент се наложи пациентите да ми обяснят какво става ,,Състоянието ни се подобрява –казаха ми те-защото ти ни даде надежда и ни върна контрола над собственият ни живот Сега ние наистина знаем ,че лечението ни зависи от нас самите.’’

,,Love, medicine and miracles’’ Bernie Siegel ,M.D.

Точно от него взех идеята при работата си с хора с психологични проблеми да подбирам само тези които са наистина високо мотивирани и с право могат да се нарекат ,,Необикновени невротични пациенти’’ . По тази причина за успехите на терапията аз благодаря на пациентите си. Всичките те знаят, че поне две трети от успеха се дължи на тях самите.На тяхната мотивация и дух.

Ще ви разкажа последната си работа с онколкогично болен.Беше миналата седмица.
Влизайки в стаята човека който беше в терминално състояние ми каза ,,Докторе, аз съм прегърнал смъртта .Казвам го на моите, а те ми казват, че съм луд’’.
Поговорих с мъжа, но той нямаше голяма нужда от мен.Беше напълно спокоен.Това което обаче направих бе на другата вечер да събера всичките му близки –жена, деца и внуци и два часа говорихме за живота и смъртта.Целта бе те да приемат по –спокойно неизбежното.Мисля, че го постигнахме. Преди два дни човека спокойно почина, но аз знам, че с нещо съм облекчил скръбта на тези хора.

Здравейте!

Медицината признава 4 метода за лечение на рака

-хирургия

-химиотерапия

-лъчетерапия

-психотерапия

Успеха на лечението на раково болният зависи от комбинираното приложение на тези 4 метода .И докато за първите 3 метода има доста ограничения, те са също и небезопасни и скъпи, то психотерапията няма ограничения и е най-евтина.

Още седемдесетте години лекар- лъчетерапевт К.Саймънтън си задава въпроса, защо при еднакъв вид рак, еднакъв стадии на развитие и еднакво лечение едни от болните умират ,а други се излекуват.Започва да търси различни фактори и това което открива е, че решаващият фактор е психичната нагласа или както той пише –нивото на оптимизъм на болният.Самият той учейки се от излекуваните болни разработва психологичен модел за работа който е актуален и до днес.Аз нпример го използвам в психотерапията на всяко соматично заболяване.

Другият известен специалист обогатил методиката на онко-психотерапията е доктор Бърни Сийгъл.Той е онкохирург и след десет години работа е в хронична депресия от това колко много хора умират без да може да им се помогне.Иска да смени професията си ставайки ветеринар.Тогава попада на един семинар на К.Саймънтън.
Там разбира за важността на психологичният фактор в лечението на рака и прави собствено проучване.Търси така наречените ,,спонтанни изцеления’’ на раково болни-това са болни с раково заболяване за които медицината признава, че няма лечение и се очаква да те да умрат. Говорейки с тях и търсейки причината за тяхното излекуване Сийгъл пише : И тогава разбрах, че спонтанно изцеление на рака няма, има упорита психологическа борба. Така той въвежда понятието ,,Необикновено раково болни пациенти’’.
За да стане по – ясно понятието ще цитирам Б.Сийгъл-
Идеята за необикновения пациент не се преподава в медицинските училища.Стигнах до нея едва след дълъг период в професията си , наситен с нещастие и духовно търсене.В началото на седемдесетте ,след повече от десет години хирургична практика работата ми носеше много болка.Успеха на лекаря се определя от излекуваните болни,но тъй като често хората не оздравяват, а в крайна сметка –всеки умира аз отново и отново изпитвах усещането за провал.Интуитивно чувствах ,че сигурно има начин да помогна на ,,безнадеждните’’ случаи но ми бяха нужни години за да разбера как да го направя………
Тогава започнах да научавам що за хора са пациентите.Около 15-20 процента от всички пациенти несъзнателно или дори съзнателно желаят да умрат.На определен етап те посрещат рака или друго сериозно заболяване като начин да избягат от проблемите си чрез смъртта или болестта.Това са пациенти които не проявяват признаци на стрес при съобщаване на диагнозата.Докато лекаря се старае да подобри състоянието им те оказват отпор и се опитват да умрат.Ако ги питаш как са , отговарят,,Добре’’.Безпокои ли ги нещо,,Не’’.Една вечер след като бях започнал да осъзнавам това случайно присъствах на разговор при който един от колегите ми обсъждаше лечението с Харолд , пациент на средна възраст с рак на дебелото черво и съпругата му.Усещах отпора на Харолд на всяко изречение .Накрая не издържах и рекох,,Струва ми се, че всъщност вие не искате да живеете,,
Жена му побесня.Но тогава се намеси самият Харолд,,Чакайте малко –каза той- доктора е абсолютно прав .Баща ми е на 90 години, в старчески дом.Не искам никога да изпадам в неговото положение , така че нямам нищо против да умра от рак още сега.’’В този момент проблема се измести.Сега трябваше да му помогнем да разбере, че може да контролира живота и смъртта си ,да осъзнае ,че няма нужда да се отказва от всичките хубави години, само за да избегне вероятността от нежелан край…….
Наскоро след този случай мой приятел психиатър ми разказа една история колко далеч може да стигне желанието за смърт.Описа един от пациентите си ,човек с много тежка депресия който един де пристигнал при него усмихнат до уши .Терапевта го попитал какво се е случило и мъжът отговорил,,Повече не ми трябвате .Болен съм от рак.’’Когато си мисля за подобно поведение понякога се чудя имам ли смисъл да се борим за дълголетие , след като толкова хора се чувстват нещастни и безпомощни ,че да не желаят да живеят.....
В средата на спектъра от пациенти е мнозинството от 60-70-%.Те приличат на актьори , прослушвани за роля .Играят за да се харесат на доктора.Държат се така , както според тях той иска да се държат, надявайки се, че тогава лекаря ще свърши сам цялата работа и лекарството няма да горчи.Те вземат лекарства добросъвестно и идват редовно на прегледи.Те никога не се усъмняват в решенията му или проявяват инициатива сами да направят неща които им се струват правилни за лечението Правят какво има се каже –стига лекаря да не предложи да променят начина си на живот.Ако им се даде избор предпочитат операцията пред активното участие в оздравяването си.
На другият край са 15-20 % необикновени пациенти.Те не играят роли;те са самите себе си и не желаят да бъдат жертви.Приемайки ролята на жертви пациентите не могат да си помогнат, защото всички процедури се извършват върху тях.
Получавам много писма от организации с имена от рода,,Помощ за жертвите на рака ‘’///‘’Помощ за жертвите на Паническото разстройство’’-моя добавка –///
Първият ми съвет към тях е да сменят името си , защото по дефиниция ,,жертвите’’са лишени от проходимият им контрол, за да внесат промяна в начина си на живот.Преди няколко години Хърбърт Хоуи бивш раково болен пациент и автор на книгата ,,Не се предавай’’ участва предаването ,,Добро утро Америка ‘’за да разкаже как болестта му изчезнала след като се отказал от стандартното медицинско лечение и се заел със спорт за да излее гнева си Въпреки ,че не беше вече болен името му се появи с надписа ,,жертва на рака’’
Необикновените пациенти отказват да бъдат жертви.Те се образоват и стават експерти в собственото си лечение .Разпитват лекаря , защото искат да разберат логиката на лечението и участват в него.Изискват уважение към достойнството и индивидуалността си и настояват за правото на контрол, независимо от стадия на болестта .За да бъдеш необикновен е нужно смелост.
Спомням си как една жена след като и казаха да отиде в рентгенологията отсече,,Не .Тази процедура не ми е обяснена.’’ Когато служителите и казаха ,,Ако не ви направят това изследване е възможно да умрете още тази вечер’’тя отвърна,,Е, значи ще умра довечера, но няма да мръдна от тази стая .’’Веднага намериха човек който и поясни какво и защо е това изследване..
Необикновените пациенти желаят да знаят всяка подробност от рентгеновата снимка, всяка цифра от лабораторното изследване .Лекарите обикновено каза ват ,че са имали лоши взаимоотношения с необикновените пациенти.Намирали са ги за досадни и конфликтни, но точно те са оздравявали……
Хората които стават необикновени пациенти знаят ,че живота не дава гаранции за нищо.Те приемат с готовност всички рискове и предизвикателства .Докато са живи ,те контролират съдбата си ,доволни да получат щастие за себе си и да дадат щастие на другите.Те притежават това което психолозите наричат вътрешен локус на контрол.Не се боят от бъдещето и външните събития .Знаят,че щастието е вътрешно дело.
Необикновените пациенти наистина искат да бъдат обучени и станат ,,лекари’’на собственото си заболяване.Едно от най-важните изисквания към лекарите е да станат техни учители
Когато започнах да обучавам пациентите си от първата група на Необикновени пациенти останах изумен от резултата.Хора чието състояние бе непроменено от дълго време или се влошаваше изведнъж започнаха да се възстановяват пред очите ми.Отначало това силно ме смути.Усещах ,че оздравяват по нелогични причини.Подобрението им нямаше никаква връзка с химиотерапията ,лъчетерапията или друг вид лечение.Почувствах се като шарлатанин или дори измамник и предложих да разпуснем групата.В този момент се наложи пациентите да ми обяснят какво става ,,Състоянието ни се подобрява –казаха ми те-защото ти ни даде надежда и ни върна контрола над собственият ни живот Сега ние наистина знаем ,че лечението ни зависи от нас самите.’’

,,Love, medicine and miracles’’ Bernie Siegel ,M.D.

Точно от него взех идеята при работата си с хора с психологични проблеми да подбирам само тези които са наистина високо мотивирани и с право могат да се нарекат ,,Необикновени невротични пациенти’’ . По тази причина за успехите на терапията аз благодаря на пациентите си. Всичките те знаят, че поне две трети от успеха се дължи на тях самите.На тяхната мотивация и дух.

Ще ви разкажа последната си работа с онколкогично болен.Беше миналата седмица.
Влизайки в стаята човека който беше в терминално състояние ми каза ,,Докторе, аз съм прегърнал смъртта .Казвам го на моите, а те ми казват, че съм луд’’.
Поговорих с мъжа, но той нямаше голяма нужда от мен.Беше напълно спокоен.Това което обаче направих бе на другата вечер да събера всичките му близки –жена, деца и внуци и два часа говорихме за живота и смъртта.Целта бе те да приемат по –спокойно неизбежното.Мисля, че го постигнахме. Преди два дни човека спокойно почина, но аз знам, че с нещо съм облекчил скръбта на тези хора.

Не мога да ти дам отговор .Отдавна думите за които ме питаш не са в речника ми. Това са психиатрични диагнози които не ни дават някаква полезна информация. Използвам понятието проблем.


Така чувайки проблема на клиента и заявката му мога да преценя възможно ли е аз да я изпълня или не мога.Например ако Lounge беше дошла при мен и казала, че иска да си говори с мен плащайки ми 40 лева седмично не бих се съгласил.Аз съм деен човек .Обичам заедно с клиентите си да гоня и постигам успехи и седенето и празното приказване не ми носят удоволствие. Всъщност аз се зареждам с енергия от успехите на пациентите си и не мога да си представя как мога да седя и нищо да не правя пък дори и срещу 240 лева месечно.


Най -общо - има две диагнози при които краткосрочната терапия има много, да не казажа никакво приложение –БАР и Шизофрения.

Рдактирам поста си, защото в стремежа да ти отговоря, не съм видял, че ти самият не си ми отговорил, за това: от какво мислиш e продиктуван последния пост на Lounge?

Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
С нейно разрешение ще опиша случая.
Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.

Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
С нейно разрешение ще опиша случая.
Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.

Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
С нейно разрешение ще опиша случая.
Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.

Здравей Орлине,



Мисля си, че в стремежа бързо да отговориш на Lounge, пропускаш една важна подробност.

Тя го е писала – Посещавам терапевт от година и половина и плащам за това 40лв, срещаме се веднъж в седмицата, по едно време много взе да ме наранява този процес и реших, че сме на погрешен път и се срещнах с друг (пак толкова)...допаднахме си, но не изоставям първия...станахме си близки



Жената наистина само посещава психотерапевт, но тя не прави психотерапия. Ти сам знаеш, че по определение психотерапията е целенасочена комуникация между клиент и психотерапевт, при която последният, чрез използване на специфични техники, помага на клиента да реши проблема си. В никой от постовете на Lounge не личи тя и терапевтът да имат някакви цели, не пише за пътя, който извървява, за да ги постигне, не споменава за техниките, през които е преминала или прави. Няма го и напредъка. Ако искаш прочети и предните и постове и ще се убедиш и от тях, че жената само си посещава човека, говорят си или правят нещо, но каквото и да е то - не влиза в рамките на понятието психотерапия.

Искам да подчертая за всеки, който чете поста ми- Lounge плаща пари за нещо, което не е психотерапия. Тя може да си мисли , че е, но от всичките и постове не проличават критериите, за да се нарече това което прави психотерапия. То си е наистина само посещаване на психотерапевт.



Орлине , поста който тя е написала, ми прилича по скоро на …..вижте ме колко съм богата, та мога да харча толкова пари за едното нищо.

Или –вижте колко съм зле, че двама утвърдени психотерапевти не могат да ми помогнат.

Как мислиш кое от двете я е накарало да пусне поста си или може да има и друго ?





Тук се сещам за една история, описана от Джей Хейли- един от най-известните краткосрочни терапевти в света: На екскурзия в Европа една вечер той седнал да вечеря на една маса с двойка милионери. От дума на дума се стигнало до това какво работи Хейли. ,,Още помня презрението в погледите им, когато казах, че съм управител на клиника по психотерапия, в която хората се лекуват с помощта на психотерапия 2-3 месеца. Двамата се спогледаха –пише Хейли – и мъжът сърдито каза: ,,Аз ходя вече 12 години на терапия , жена ми 8 г. и краят и не се вижда, на кого ги разправяте тия за два –три месеца. Така разговорът ни приключи.’’

Здравей Орлине,



Мисля си, че в стремежа бързо да отговориш на Lounge, пропускаш една важна подробност.

Тя го е писала – Посещавам терапевт от година и половина и плащам за това 40лв, срещаме се веднъж в седмицата, по едно време много взе да ме наранява този процес и реших, че сме на погрешен път и се срещнах с друг (пак толкова)...допаднахме си, но не изоставям първия...станахме си близки



Жената наистина само посещава психотерапевт, но тя не прави психотерапия. Ти сам знаеш, че по определение психотерапията е целенасочена комуникация между клиент и психотерапевт, при която последният, чрез използване на специфични техники, помага на клиента да реши проблема си. В никой от постовете на Lounge не личи тя и терапевтът да имат някакви цели, не пише за пътя, който извървява, за да ги постигне, не споменава за техниките, през които е преминала или прави. Няма го и напредъка. Ако искаш прочети и предните и постове и ще се убедиш и от тях, че жената само си посещава човека, говорят си или правят нещо, но каквото и да е то - не влиза в рамките на понятието психотерапия.

Искам да подчертая за всеки, който чете поста ми- Lounge плаща пари за нещо, което не е психотерапия. Тя може да си мисли , че е, но от всичките и постове не проличават критериите, за да се нарече това което прави психотерапия. То си е наистина само посещаване на психотерапевт.



Орлине , поста който тя е написала, ми прилича по скоро на …..вижте ме колко съм богата, та мога да харча толкова пари за едното нищо.

Или –вижте колко съм зле, че двама утвърдени психотерапевти не могат да ми помогнат.

Как мислиш кое от двете я е накарало да пусне поста си или може да има и друго ?





Тук се сещам за една история, описана от Джей Хейли- един от най-известните краткосрочни терапевти в света: На екскурзия в Европа една вечер той седнал да вечеря на една маса с двойка милионери. От дума на дума се стигнало до това какво работи Хейли. ,,Още помня презрението в погледите им, когато казах, че съм управител на клиника по психотерапия, в която хората се лекуват с помощта на психотерапия 2-3 месеца. Двамата се спогледаха –пише Хейли – и мъжът сърдито каза: ,,Аз ходя вече 12 години на терапия , жена ми 8 г. и краят и не се вижда, на кого ги разправяте тия за два –три месеца. Така разговорът ни приключи.’’

Съжалявам, не искам да критикувам или говоря лошо против някого, но вие сте поредният случай на неправилен подход в лечението на ПР и натрапливостите. Няма как да се справите трайно с паника, натрапливи мисли или натрапливи импулси на фона на толкова продължителна медикаментозна терапия. Само преди месец Орлин ми насочи подобна пациентка която 3 години е пила лекарства и ходила редовно на психотерапия като ефектът беше плачевен от психологическа гледна точка. Плачевен и като финансов резултат за нея-2000 лева за терапия и 1000 лв. за лекарства. При последната ни среща я попитах мога ли да разкажа случая и днес мислeх да го опиша, защото това е неефективно, чиста загуба на пари и време и още по- лошо, след толкова време нещата са много трудни за оправяне.

Не съм песимист, но ситуацията е трудна - всъщност вас вече вие страх. Едно е да бяхте започнали психотерапия –без лекарства преди 5 години, друго е сега да се мъчите да решите проблема.

Най-малкото, защото има психическа зависимост- вие вярвате в лекарството и подсъзнателно разсъждате така- пия N таблетки и съм добре- започвам да пия N-1 и чакате няма ли да се появи отново импулса? Започвате да се страхувате и самонаблюдавате, адреналина ви се вдига и импулсът наистина се връща. Връщате се отново на N брой таблетки и нещата се оправят. Омагьосан кръг. Той се е получил, защото още след първите кризи не е изработена стратегия за контрол върху страха, но тя не може да се направи на фона на антидепресанта. Така сме устроени, че вярваме на материалното, в случая хапчето, а не на правенето на някакви мисловни или други упражнения.

,,,До къде може да се развие това състояние’’ - до никъде, ако се появи импулса ще си вдигнете дозата и нещата ще се стабилизират.

,, Страх ме е, че ако карам на АД постоянно никога няма да имам деца.’’- наистина е безумие да се пият лекарства и да сте бременна. Когато решите да забременеете, трябва да си потърсите друг специалист, който да ви помогне да овладеете страховете и натрапливостите. Загубила сте години, ще е много трудно, но не и невъзможно.

Успех!

Не мисля, че може да стане нещо с хомеопатия.Мисленето поражда страха.То трябва да се промени, а не знам как лекарството може да промени мисленето. Вярвам обаче в силата на молитвата.

Здравей!



Свикнал съм да мисля простичко.Това обикновено ми помага да виждам и предлагам такива решения –прости и ясни.

В случая трябва обезателно да се говори с бащата. Децата и той имат нужда от професионална психологична помощ, която нито вие нито ние може им дадем.Вие сте разумен човек, но единственото което на пръв поглед можете да направите е да убедите бащата за нуждата от такава помощ.И това съвсем не е малко, защото би решило проблема на тези хора.

Така, че бъдете убедителна и успех!

Здравей!



Свикнал съм да мисля простичко.Това обикновено ми помага да виждам и предлагам такива решения –прости и ясни.

В случая трябва обезателно да се говори с бащата. Децата и той имат нужда от професионална психологична помощ, която нито вие нито ние може им дадем.Вие сте разумен човек, но единственото което на пръв поглед можете да направите е да убедите бащата за нуждата от такава помощ.И това съвсем не е малко, защото би решило проблема на тези хора.

Така, че бъдете убедителна и успех!

Започвам отзад напред:

1.Не вие сте прекратили връзката, а приятелят ви. Не сте го предизвикали, той е използвал повода и го е направил .Дали ще е поради филийката или нещо друго няма значение.

2.Не виждам като специалист във вас да има някакъв проблем.Определено приятелят ви се опитва да ви го насади, което показва обратното- той си има някакъв неразрешен проблем.

3.Продължаването на тази връзка е много сигурен начин сама да си причините много мъка и страдания . Знаете го и вие .Но, въпреки това ако сте както повечето хора ще положите истински усиля да я запазите.

/двадесет и няколко години работя с хора и още не мога да се начудя, как някой избира да е нещастен и тъжен, пред това да е радостен и щастлив, но такива са фактите -кажи само на човек ,че поведението му е неразумно и ще страда от него и няма начин да го спреш да не избере точно това поведение от което сам знае ,че после ще плаче /

Започвам отзад напред:

1.Не вие сте прекратили връзката, а приятелят ви. Не сте го предизвикали, той е използвал повода и го е направил .Дали ще е поради филийката или нещо друго няма значение.

2.Не виждам като специалист във вас да има някакъв проблем.Определено приятелят ви се опитва да ви го насади, което показва обратното- той си има някакъв неразрешен проблем.

3.Продължаването на тази връзка е много сигурен начин сама да си причините много мъка и страдания . Знаете го и вие .Но, въпреки това ако сте както повечето хора ще положите истински усиля да я запазите.

/двадесет и няколко години работя с хора и още не мога да се начудя, как някой избира да е нещастен и тъжен, пред това да е радостен и щастлив, но такива са фактите -кажи само на човек ,че поведението му е неразумно и ще страда от него и няма начин да го спреш да не избере точно това поведение от което сам знае ,че после ще плаче /

Започвам отзад напред:

1.Не вие сте прекратили връзката, а приятелят ви. Не сте го предизвикали, той е използвал повода и го е направил .Дали ще е поради филийката или нещо друго няма значение.

2.Не виждам като специалист във вас да има някакъв проблем.Определено приятелят ви се опитва да ви го насади, което показва обратното- той си има някакъв неразрешен проблем.

3.Продължаването на тази връзка е много сигурен начин сама да си причините много мъка и страдания . Знаете го и вие .Но, въпреки това ако сте както повечето хора ще положите истински усиля да я запазите.

/двадесет и няколко години работя с хора и още не мога да се начудя, как някой избира да е нещастен и тъжен, пред това да е радостен и щастлив, но такива са фактите -кажи само на човек ,че поведението му е неразумно и ще страда от него и няма начин да го спреш да не избере точно това поведение от което сам знае ,че после ще плаче /

Здравейте!

Първо искам да уточня,че пиша тук по-няколко причини.

Едната е някой, който има нужда от конкретен съвет по даден проблем да получи някаква нова може би полезна за решаването му информация.Това ме кара, когато вече има мнения да търся различна гледна точка от вече публикуваната – знам ,че за решаването на който и да е проблем има повече от един верен подход и човека трябва да има повече избори какво да прави.

Пиша и знаейки ,че доста хора четат в сайта без никога да са писали или питат нещо, но при сходен проблем някой от тях ще може да се възползва от съветите ми.

Трето, пиша и споделям опит със знанието,че той може да послужи и на някой колега който има нужда от него. Такива колеги са много малко разбира се, защото повечето от психотерапевтите са с много тясно и ригидно мислене.По- голямата част наистина са програмирани така, че не биха взели каквото и да е чуждо мнение, щом то произтича от човек практикуващ друг вид психотерапия. Някои дори биха го ,,преследвали’’, както едно време католиците са преследвали вещиците. Когато бях по-млад една от ,,занимавките ‘’ ми бе да кажа на някой такъв колега ,че работя Ериксонова хипноза. Виждах как косата му се изправя ,очите изцъклят, сякаш пред папата се бе явил дявола.

Искрено се забавлявах да слушам, как човек, който си няма понятие от хипноза ми говори колко опасна и неефективна е. Какви ли не глупости слушах и се чудех как някой може да критикува нещо, което никога не е правил и си няма представа какво е.

Така, че когато аз писах отговора си, не беше само за теб. С него всъщност давах и идея на някой колега психотерапевт как би могъл да постъпи в идентична ситуация.



Вчера отговора ми не беше много точен .Вие говорите за посещение на психолог при психолог. А, аз ви отговарям все едно става дума за официална/платена/ консултация на психотерапевт с психотерапевт.

За да дам отговор аз винаги влизам в ситуацията и си представям как стоят нещата от базата на моят опит.

Това ми позволи вчера веднага да напиша – мое задължение е да създам обстановката в която клиента да се почувства спокойно и както казвате ,, отпуснато’’.Това не е моя измислица или приумица- това е основно изискване пред терапевта практикуващ Ериксонова хипноза или Краткосрочна терапия.Основен постулат и на двете е ,че когато терапията е успешна заслугата е изцяло на клиента .Когато тя е неуспешна причината е изцяло в психотерапевта.Това са аксиоми.Сбора от тези правила отграничават школите една от друга и лично мен ме карат да бъда много конкретен в писането си. Пак ще кажа, може да има школи в които да се твърди точно обратното на моите твърдения.Но, аз разсъждавам и давам мнения в рамките на 3 психотерапевтични школи, не съм компетентен в останалите няколкостотин .

Цитат---Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй.

Не е така, каквото и да анализираш то ще е в рамките на психологията .Докато разсъжденията на обикновения клиент са в много по-широки и необзорими рамки.Като се започне от това ,няма ли да му ,, бръкна’’ и промия мозъка и се свърши с това не му ли правя магии.

Цитат-- Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация.

Ако, наистина работиш като психотерапевт би си казала, че с един куршум ще убиеш 100 заека.
Идвайки и плащайки си за консултацията ми ти сама си признаваш,че нямаш компетенцията да решиш проблема.Възможностите за това са три.

1.Имаш алгоритъма за справяне, но нямаш силите да направиш това което знаеш ,че трябва да направиш. Тоест ти знаеш, че трябва се направиш А,B,C , но нямаш силите да го сториш.

2.Нямаш алгоритъм и не знаеш какво да правиш, но имаш силите да го направиш след като разбереш какво е нужно .Тоест целта на терапията ще ти бъде да намерим А, B,C. Ти имаш силата да ги осъществиш.

3.Нямаш нито силите ,нито алгоритъма.Ще търсим и А, B, C, , но ще работим и за придобиването на увереност, да ги направиш реално в живота си.



Идването ти при мен като клиент означава, че ти ми казваш ,, Аз нямам силата /или знанията / да се справя сама. Пробвах всичко което знам и не става ‘’.

Преди да дойдеш при мен ти наистина ще си пробвала и всичко онова което знаеш ,че трябва да се направи за да се получи или силата или А,B,C. Но ,,всичко онова ‘’ е същото което ти правиш и когато ти дойде клиент с подобен проблем.И то не е проработило при теб, което означава, че ще има и твои клиенти при които то също няма да работи и ти и там ще се чудиш какво да правиш.Така, че когато идваш при мен като професионалист при професионалист една от целите ти непременно ще бъде да получиш знания какво да правиш с пациенти като теб, при които досегашните ти умения не вършат работа.Тогава моето предложение, не само да ти помогна , но и те науча как да го правиш с клиентите си само ще те зарадва.Ти почуваш не само решение на проблема си, но нещо което ще ти носи преки доходи-нов , различен и явно по -ефективен алгоритъм за работа при подобна на твоята ситуация.

Цитат- Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение

Не може да се засегнеш.Знанията не само в нашата професия са скъпи и ти като терапевт ще го знаеш. Ще си дала много пари за тях.Така ,че моето предложение би било много и изгодно за теб.Разбира се, може да си кажеш какъв глупак е този който за парите на една консултация ме и обучава, но това е тоя работа и мен не ме интересувала.

Втората, причина поради която няма да се засегнеш, е, че думата засегна, обидя ,разсърдя отдавна ще бъдат изчезнали от речника ти и емоционалният ти живот. Как би могла например ти да ме обидиш или засегнеш? Може да ми кажеш каквото и да е ,че съм некадърник , глупак ,пе…..ст и тъй нататък .И какво от това.Аз много добре знам кой съм и смятам ,че всеки има право да си мисли каквото си иска по отношения на мен.Това си е негова работа и засяга само него.

Ще ти дам пример-Мой приятел и колега ми доведе скоро клиент за консултация.Доведе го имайки ми доверие ,но и знаейки, че съм привърженик на психотерапия без медикаменти и очаквайки да препоръчам спирането на медикамента който пие клиента му.Той това искаше да направи..Мнението ми за негово учудване бе противоположно на неговото.Прецених ,че медикаментите не трябва да се спират.

Колегата си тръгна с пациентите, но след 2 часа ми се обади да ми благодари за консултацията, казвайки ми, че тя му е била много полезна.Няма място за сърдене щом разногласието е в полза на клиентите ни.

Така, че когато станеш психотерапевт няма как да се засегнеш каквото и да ти кажа.И не само аз.



Цитат- интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв?

Не знам какво точно разбираш под лична анализа, но ако е това което е в психоаналитичните школи нищо добро не виждам и аз .



Цитат - Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки.

Задължително е, ако имаш проблем да потърсиш психологична помощ и тук е терминологичното разминаване –помощта е няколко сесии и то при проблем- личната анализа задължителна и продължителна и то дори без проблем.



Цитат-- може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент.

Това е лишено от смисъл.Всеки ще се чувства по свой си начин като клиент, защото ние сме много различни.От друга страна всеки терапевт е различен и създава различна обстановка .

Така, че да се прави аналогия, между това как ти се чувстваш като мой клиент и как ще се чувства твоят клиент срещу теб е неправилно.Той задължително ще се чувства различно.



Цитат- Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит.

Познавам 2-3 много добри психотерапевта които си имат личния опит и не са ходили да го търсят в групи. Смешно ми е това, в изкуствено създадена среда да търсиш личен опит.Средата е изкуствена и опита трябва да се казва ,,изкуствен личен опит’’. Каква роля ще ти върши след като е изкуствен…..но това е друга тема.



Цитат- Смятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша?

В началото е уместно да се започне с една школа.Когато се добие сигурност в нея, да се изучи друга.

Здравейте!

Първо искам да уточня,че пиша тук по-няколко причини.

Едната е някой, който има нужда от конкретен съвет по даден проблем да получи някаква нова може би полезна за решаването му информация.Това ме кара, когато вече има мнения да търся различна гледна точка от вече публикуваната – знам ,че за решаването на който и да е проблем има повече от един верен подход и човека трябва да има повече избори какво да прави.

Пиша и знаейки ,че доста хора четат в сайта без никога да са писали или питат нещо, но при сходен проблем някой от тях ще може да се възползва от съветите ми.

Трето, пиша и споделям опит със знанието,че той може да послужи и на някой колега който има нужда от него. Такива колеги са много малко разбира се, защото повечето от психотерапевтите са с много тясно и ригидно мислене.По- голямата част наистина са програмирани така, че не биха взели каквото и да е чуждо мнение, щом то произтича от човек практикуващ друг вид психотерапия. Някои дори биха го ,,преследвали’’, както едно време католиците са преследвали вещиците. Когато бях по-млад една от ,,занимавките ‘’ ми бе да кажа на някой такъв колега ,че работя Ериксонова хипноза. Виждах как косата му се изправя ,очите изцъклят, сякаш пред папата се бе явил дявола.

Искрено се забавлявах да слушам, как човек, който си няма понятие от хипноза ми говори колко опасна и неефективна е. Какви ли не глупости слушах и се чудех как някой може да критикува нещо, което никога не е правил и си няма представа какво е.

Така, че когато аз писах отговора си, не беше само за теб. С него всъщност давах и идея на някой колега психотерапевт как би могъл да постъпи в идентична ситуация.



Вчера отговора ми не беше много точен .Вие говорите за посещение на психолог при психолог. А, аз ви отговарям все едно става дума за официална/платена/ консултация на психотерапевт с психотерапевт.

За да дам отговор аз винаги влизам в ситуацията и си представям как стоят нещата от базата на моят опит.

Това ми позволи вчера веднага да напиша – мое задължение е да създам обстановката в която клиента да се почувства спокойно и както казвате ,, отпуснато’’.Това не е моя измислица или приумица- това е основно изискване пред терапевта практикуващ Ериксонова хипноза или Краткосрочна терапия.Основен постулат и на двете е ,че когато терапията е успешна заслугата е изцяло на клиента .Когато тя е неуспешна причината е изцяло в психотерапевта.Това са аксиоми.Сбора от тези правила отграничават школите една от друга и лично мен ме карат да бъда много конкретен в писането си. Пак ще кажа, може да има школи в които да се твърди точно обратното на моите твърдения.Но, аз разсъждавам и давам мнения в рамките на 3 психотерапевтични школи, не съм компетентен в останалите няколкостотин .

Цитат---Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй.

Не е така, каквото и да анализираш то ще е в рамките на психологията .Докато разсъжденията на обикновения клиент са в много по-широки и необзорими рамки.Като се започне от това ,няма ли да му ,, бръкна’’ и промия мозъка и се свърши с това не му ли правя магии.

Цитат-- Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация.

Ако, наистина работиш като психотерапевт би си казала, че с един куршум ще убиеш 100 заека.
Идвайки и плащайки си за консултацията ми ти сама си признаваш,че нямаш компетенцията да решиш проблема.Възможностите за това са три.

1.Имаш алгоритъма за справяне, но нямаш силите да направиш това което знаеш ,че трябва да направиш. Тоест ти знаеш, че трябва се направиш А,B,C , но нямаш силите да го сториш.

2.Нямаш алгоритъм и не знаеш какво да правиш, но имаш силите да го направиш след като разбереш какво е нужно .Тоест целта на терапията ще ти бъде да намерим А, B,C. Ти имаш силата да ги осъществиш.

3.Нямаш нито силите ,нито алгоритъма.Ще търсим и А, B, C, , но ще работим и за придобиването на увереност, да ги направиш реално в живота си.



Идването ти при мен като клиент означава, че ти ми казваш ,, Аз нямам силата /или знанията / да се справя сама. Пробвах всичко което знам и не става ‘’.

Преди да дойдеш при мен ти наистина ще си пробвала и всичко онова което знаеш ,че трябва да се направи за да се получи или силата или А,B,C. Но ,,всичко онова ‘’ е същото което ти правиш и когато ти дойде клиент с подобен проблем.И то не е проработило при теб, което означава, че ще има и твои клиенти при които то също няма да работи и ти и там ще се чудиш какво да правиш.Така, че когато идваш при мен като професионалист при професионалист една от целите ти непременно ще бъде да получиш знания какво да правиш с пациенти като теб, при които досегашните ти умения не вършат работа.Тогава моето предложение, не само да ти помогна , но и те науча как да го правиш с клиентите си само ще те зарадва.Ти почуваш не само решение на проблема си, но нещо което ще ти носи преки доходи-нов , различен и явно по -ефективен алгоритъм за работа при подобна на твоята ситуация.

Цитат- Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение

Не може да се засегнеш.Знанията не само в нашата професия са скъпи и ти като терапевт ще го знаеш. Ще си дала много пари за тях.Така ,че моето предложение би било много и изгодно за теб.Разбира се, може да си кажеш какъв глупак е този който за парите на една консултация ме и обучава, но това е тоя работа и мен не ме интересувала.

Втората, причина поради която няма да се засегнеш, е, че думата засегна, обидя ,разсърдя отдавна ще бъдат изчезнали от речника ти и емоционалният ти живот. Как би могла например ти да ме обидиш или засегнеш? Може да ми кажеш каквото и да е ,че съм некадърник , глупак ,пе…..ст и тъй нататък .И какво от това.Аз много добре знам кой съм и смятам ,че всеки има право да си мисли каквото си иска по отношения на мен.Това си е негова работа и засяга само него.

Ще ти дам пример-Мой приятел и колега ми доведе скоро клиент за консултация.Доведе го имайки ми доверие ,но и знаейки, че съм привърженик на психотерапия без медикаменти и очаквайки да препоръчам спирането на медикамента който пие клиента му.Той това искаше да направи..Мнението ми за негово учудване бе противоположно на неговото.Прецених ,че медикаментите не трябва да се спират.

Колегата си тръгна с пациентите, но след 2 часа ми се обади да ми благодари за консултацията, казвайки ми, че тя му е била много полезна.Няма място за сърдене щом разногласието е в полза на клиентите ни.

Така, че когато станеш психотерапевт няма как да се засегнеш каквото и да ти кажа.И не само аз.



Цитат- интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв?

Не знам какво точно разбираш под лична анализа, но ако е това което е в психоаналитичните школи нищо добро не виждам и аз .



Цитат - Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки.

Задължително е, ако имаш проблем да потърсиш психологична помощ и тук е терминологичното разминаване –помощта е няколко сесии и то при проблем- личната анализа задължителна и продължителна и то дори без проблем.



Цитат-- може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент.

Това е лишено от смисъл.Всеки ще се чувства по свой си начин като клиент, защото ние сме много различни.От друга страна всеки терапевт е различен и създава различна обстановка .

Така, че да се прави аналогия, между това как ти се чувстваш като мой клиент и как ще се чувства твоят клиент срещу теб е неправилно.Той задължително ще се чувства различно.



Цитат- Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит.

Познавам 2-3 много добри психотерапевта които си имат личния опит и не са ходили да го търсят в групи. Смешно ми е това, в изкуствено създадена среда да търсиш личен опит.Средата е изкуствена и опита трябва да се казва ,,изкуствен личен опит’’. Каква роля ще ти върши след като е изкуствен…..но това е друга тема.



Цитат- Смятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша?

В началото е уместно да се започне с една школа.Когато се добие сигурност в нея, да се изучи друга.

Това за емпатията наистина не е мое мнение. В психотерапията има толкова школи и положения,че избягвам да коментирам неща от ,,кухнята''.Противното би значило непрекъснато да съм в спор с някого. За това и предпочитам да давам цитат на някой който при всяко положение е по-голям авторитeт от мен.

Ето какво Ричард относно НЛП и емпатията-

Емпатията може да ви изиграе лоша шега. Представете си, че идват с такова оплакване при вас: “Излизайки на улицата, аз изпитвам фобична реакция, става ми лошо, завива ми се свят, заболява ме главата”. Ако вие се престараете с отразяването, напълно може да се разболеете. На терапевтите често им се налага да слушат за болки, печал, пустота, страдания, болести и други тъжни неща. Вживявайки се в тях след посетителите, вие можете да създадете проблеми на себе си, вместо това да помогнете на клиентите.

Някои критици твърдят, че НЛП е много хладно и технично, че може да сработва само с прости привички и фобии, но не се отнася до “централните екзистенциални проблеми”. Интересно, чели ли са те изобщо нещо от НЛП? Е, навярно са чели, но само в рамките на техните собствени модели. Важното е, че методиките работят. И някак си ни безпокои казионния хуманизъм, пропит с насилието, с което е пропито и обществото като гъба с вода.


Клиентът не е длъжен да стои пред терапевта и да му разказва за проблемите си. Реалния риск в терапията, засягаща съдържанието, се заключава в това, че вие можете да станете най-близка дружка на клиента си. Цялата работа се заключава в това, че вие стоите редом с тях, и че започват да ви плащат с пари за това, да слушате дълги разкази за всякакви житейски неприятности – та нали никой друг не иска да прави това за тях.

Едно от важните преимущества на НЛП е, че то практически снема вероятността от създаване на отношения на зависимост. Доколкото професионалистите работят много бързо, а клиентите, осъществили необходимите изменения с тяхна помощ, им приписват минимална отговорност за това – много по-малка, отколкото, когато се работи с терапия, ориентирана към съдържанието.



И така, ако вие сте от people-helpers, в настоящето или пък в бъдеще време станете такива, психотерапевт или човек, стремящ се да реши нечии проблеми, не си струва да мислите, че всеобхватната любов към човечеството е основание и единствено задължително условие за вашата дейност. Хората предпочитат да ги обичат по единично. За всички няма да стигне; не сте бог. Но няма нищо трудно в това, да се считате за маг или да се стремите към това. Помните ли дон Хуан; всички ние, обикновените хора, сме черни магьосници един за друг. Магът, като такъв, изразходва разумно силите си.

Възможно е да звучи шокиращо, но да се обича и страда заедно с клиента изобщо не е необходимо. Да се помогне обаче, е необходимо, и ето тук вие сте длъжни да направите всичко, което е по силите ви.
Ако стоящият пред вас просто се нуждае за подобрението си от вашата любов, съчувствие и поддръжка – какво пък, дайте му да ги усети, избягвайки да получите неговата зависимост. Но нека някъде в душевния център да остане място на невъзмутимост и дистанцираност – едно такова скрито от нескромните погледи езерце, чиято повърхност винаги е спокойна. Явното безразличие е един от неписаните, но тежки грехове, и клиентите не го прощават.

По-добре научете човека, как да предизвика към себе си любов от околните, която често не му достига. Но самите вие стойте настрана от уважение. Иначе вашата работа е да се издигате в собствените си очи.

Прекрасните черти във вашия характер могат и да ви подведат в работата ви. Така една терапевтка, много топла, емпатична, съчувстваща, работеше с млад човек, който и разказваше колко е тежък живота му в семейството, с жена му, и колко е силна потребността му да се махне. Тя отговаряше: “Аз разбирам как сте могли да го направите”. В този дух продължаваше вече час, а после тя се обърна към мен, и попита искам ли да добавя нещо. Аз станах, погледнах този младеж и му казах: “Аз искам да ти кажа, че ти си истинско пеленаче! Правиш интрижки зад гърба на жена си, а после идваш тук и плачеш на рамото на терапевтката си. Това нищо няма да ти даде, доколкото ти изобщо не се каниш да се променяш. Така ти ще си останеш такъв нещастен цял живот, ако сега не скочиш, не си теглиш един шут отзад и не отидеш при жена си да й кажеш какво искаш от нея. Кажи й за това открито и ясно, с приятни думи, за да може тя да разбере какво трябва да прави. Ако ти не направиш това, ще си останеш завинаги такъв нещастен и никой няма да може да ти помогне”.

Доста обърканият клиент си отишъл в къщи и направил това с жена си. Впоследствие той съобщи, че това било най-важното преживяване в досегашния му живот.

Никой не ви призовава да използвате прословутите дзен-техники, включващи в себе си забележителния прийом “привеждане на тежък предмет в съприкосновение с главата на клиента”.

Терапевтката не била достатъчно гъвкава с клиента. Тя правила това, което може. Има и хора, с които никой никога не е бил добър, и такъв подход при тях би сработил с голяма вероятност. Но едва ли това би им помогнало да извършат специфичните изменения, за които са дошли при терапевта.

И понеже Ричард много ми харесва ще дам още 3 цитата –

---Преди няколко години, когато изучавах различни методи за изменения, повечето от хората считаха, че психолозите и психиатрите са експерти по личностно изменение. Струваше ми се, че много от тях са къде-къде по-добри примери за психози и неврози. Вие някога да сте виждали “Ид”-а, ,,То’’-то или как е относно ,,инфантилната либидонозна реакция-формация’’? Аз мисля че , който може да говори на такъв език няма право да нарича другите “психове”.

---Много от хората се намират в депресия, защото живеят скучен и безсмислен живот. И беседата с терапевта няма да промени това, ако човекът в резултат на това не започне да живее по друг начин. Ако някой прахоса 75 долара за сесия при психиатър, вместо да ги даде на вечеринка – това не е психично заболяване, това е глупост. Ако вие нищо не правите, разбира се, че ще изпадате в депресия. Крайният вариант на това е кататонията.
-----,,Съпротивата има само в главата на психотерапевта който не знае какво да прави с пациента срещу себе си.Аз 30 години практикувам психотерапия и нито един път не срещнах пациент който се съпротивлява на терапията.’’