borislavil

Когато си отива или си отиде любовта, тогава възниква въпросът за границите на търпението. Преди това подобен въпрос не съществува.

На мен ми е хубаво, когато ви чета, приятели, и очите ми се пълнят със сълзи. Нима има по - добро доказателство? Хубаво е, че съм! Хубаво е, че сте! Хубаво е, че сме! А най - хубаво е, че просто ви обичам! Благословени да сте!

Любовта може да бъде отношение – тогава тя се нуждае от конкретен обект – ти обичаш някого или нещо. Но Любовта може да бъде и състояние – тогава не е необходимо да има обект, защото ти просто си изпълнен с Любов, самото ти естество е Любов…От теб струи Любов, както благоуханието на цветето – то произтича от самото му естество и не е предназначено конкретно за някого, но който иска, може да се ползва от него. Любовта е изначална. Тя е основа на битието. Докато омразата не е. Тя просто е отклонение от Любовта, деформация на Любовта или загуба на Любовта.

Омразата е като мътната вода, която първо изтича след като е била спирана водата в твоя дом! Какво да направим? Ами оставете я просто да изтече, за да остане бистрата, чистата вода. С други думи - омразата наистина е заболяване и то изключително опасно, разрушително - заболяване, което трябва да се лекува, от което трябва да се освободим като от нещо, което не принадлежи на нашето истинско естество. Как става това? - Чрез процес на медитация, при който оставяш мислите си да изтекат и навлизаш все по - навътре и навътре в себе си, ставаш все по тих и омиротворен и рано или късно достигаш до Същността, познаваш истинската си Природа. Там няма и помен от омраза и недоброжелателност. Липсва всякаква агресия. Погрешно е да се мисли, че Любовта може да породи омраза, че омраза е сянка на Любовта. Няма мост между Любовта и омразата и не може да има, защото Любовта е огънят на безстрастието, а омразата произтича от нашето страстно естество. Но истината е, че ако в сърцето ти живее омраза, ти не познаваш Любовта, не познаваш Центъра, не познаваш Същността, а си все още повърхностен и живееш в периферията на своето същество. Омразата е липса на зрялост. Тя е като неузрял плод - киселее или нагарча. Лошото е, че с нея отравяме света, в който живеем, и рушим не само другите, но и самите себе си!

Един случай от студентските ми години в Търново - класически пример за знак! Всяка неделя групичка от десетина човека се събирахме, за да правим обща молитва в общежитието при една наша приятелка, която, след като беше получила духовно кръщение, бе придобила пророчески дар и на тези молитвени сеанси Светият дух започваше да говори чрез нея. Тя казваше, че изобщо не знае какво ще каже. Осъзнавала го едва когато го произнесяла... И наистина се казваха изумителни неща. Беше много впечатляващо, особено за хора, които идваха за пръв път, тъй като ставаха свидетели на това как Духът чете мислите им и започва да отговаря на мислените им въпроси. Ето и един от тези впечатляващи случаи. П. и К. – мои много добри приятели - тогава студенти по изобразително изкуство, млада и симпатична двойка, бяха решили да узаконят връзката си, като сключат брак. И на една от поредните ни молитвени сбирки задават мислен въпрос на Духа: дали техният брак е богоугоден? Духът им отговори: ”Не си ли спомняте, когато отидохте на хълма Света гора и искахте от Мен да ви дам някакъв знак, че одобрявам решението ви да сключите брак? Тогава се появиха две светулки. Едната кацна на рамото на единия, а другата на рамото на другия. След това те размениха местата си. Това беше знакът, който ви дадох. Това беше Моето благословение!” К. избухна в сълзи. Това, което Духът беше казал, са си го знаели само те и никой друг. Тогава им е направило впечатление, но за тях е било само предположение, че това може да е било знак от Всевишния, докато сега това предположение се беше потвърдило!

Пътуването към непознатото и неизвестното изисква смелост. Да откриеш собственото си, оригинално лице, изисква смелост. Да излезеш от зоната на комфорта на своето малко и дребнаво „аз”, да се впуснеш в огъня, за да помогнеш на някого, изисква смелост. Да заемеш принципна и достойна позиция и да я защитаваш – също изисква смелост. Да си различен от другите и да не го криеш, е смелост. А смелостта е плод на упованието на вътрешната сила, на Божественото, което си открил в себе си. Ако нямаш тази основа, можеш да бъдеш безразсъден, но не и смел!

За тези приятели, които тепърва се запознават с Учението на Бялото Братство бих препоръчал книги като "Разговори при седемте езера", голямата, панорамна книга "Учителят", трите тома "Акордиране на човешката душа" със сътавител Боян Боев, "Учителят говори", както и първите шест серии на "Сила и живот", в които Учителят дава основите на Учението. След това може системно да започнат да изучават Словото на Учителя в Неговите беседи - Неделни беседи и Утринни слова, както и в Неговите лекции от Общия и Младежкия клас, защото основната задача на ученика е да проучва, да разбира и да прилага Словото в живота си! (Всъщност ние и затова сме се родили като българи и трябва максимално да използваме шанса, който ни е даден, за да можем за в бъдеще да станем проповедници на Новата култура!) Ученикът задължително трябва да изучава и познава поредицата "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" със съставител Вергилий Кръстев! В нея, освен кой и какъв е бил Учителят, как се е проявявал, какви необятни възможности е притежавал, са записани и опитностите на учениците от Школата. А има окултен закон, според който опитността на един ученик от Школата, е опитност за цялата Школа. Освен всичко друго от тези томове, всеки един от които е по 900 страници (а досега са излезли 23!), може да се разбере отношението на Учителя към окултизма, спиритизма, йога, толстоизма, анархизма, комунизма, Михаил Иванов, Кришнамурти, Рудолф Щайнер, Мория и т. н. Ученикът трябва прилежно да си води записки по теми, за да може след това, ако му се наложи, да намери Учителят какво е казал по даден проблем. (А няма съществен жизнен проблем, по който Той да не е говорил!) Но за да бъдем истински ученици на Учителя и предвестници на Новата култура, първо трябва да се самоопределим като такива, а не като пеперудки да прелитаме от една духовна школа в друга!

Вярно е, че нещо, което трябва да се случи, се случва със знаци или без, но знаците не са просо знаци. Те са маркери по Пътя, които могат да бъдат от най - различно естество: могат да ти указват правилната посока, да ти помогнат да разрешиш проблем, пред който си изправен, да изпълниш Божията воля или да те подготвят, за да имаш силата да приемеш неизбежното, което има да се случи и което може да е зряла карма от лично, национално или общочовешко естество. Има и предупредителни знаци, които ти подсказват опасности, клопки, които те дебнат по Пътя или вещаят трагични събития. А има и знаци, които просто идват като потвърждение. Като пример за последните бих могъл да посоча факта, че много от читателите на "Мистерията Лим" са споделяли с мен, че по време на прочита на книгата са имали необичайни преживявания, подобни на описаните в "Мистерията Лим", които сякаш са дошли, за да потвърдят истиността на описаните необичайни феномени в книгата. Конкретен пример (а те не са един и два!): Една съученичка на три от загиналите в Лим деца започва да чете книгата. Стига донякъде и ляга да спи. Сутринта, когато се събужда, косата й настръхва, защото... чергите са насъбрани на куп в средата на стаята, а всички обувки от етажерката са съборени на земята!

За знаците на съдбата съм писал доста в "Мистерията Лим". Всъщност това е една от водещите нишки в книгата, за да разберат хората, че няма нищо случайно, че нищо не се случва просто така. А дали човек ще бъде с достатъчно будно съзнание и отворени сетива, за да ги види, за да направи връзката между нещата, за да провокира знаците със своята вътрешна сила да се проявят - това е вече друг въпрос. Но е факт, че колкото повече ученикът от Божествената школа напредва по Пътя на своето развитие, толкова повече сякаш Пътят му се осейва със знаци - причудливи, необичайни - знаци, които спират дъха или от които те побиват тръпки. Но наистина е необходима чуткост на съзнанието и подходяща, бих казал, мистична нагласа. Защото знаците се дават, но само на този, който ги търси и има сетива не само да ги открива, но и интуиция, да ги тълкува.

Кармата е създаване на определена тенденция, на определена насоченост на движението на жизнения поток като следствие от нашите мисли, чувства, желания, постъпки, думи, вътрешни мотиви… Създава се един вихър, който ни увлича след себе си и ни кара да го следваме и да му се подчиняваме като правим неща дори против собствения си разум – неща, за които нямаме обяснение. Според Учителя, човек може да живее или според карма, или според дихарма. Ако си позволим да направим превод на тези понятия, бихме могли да кажем, че това е християнското разбиране за живот според закона или живот по благодат. („защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа”) Каква е разликата? Законът е ясен – „зъб за зъб, око за око”, „каквото сееш, това и жънеш”, „ядеш това, с което храниш другите” – това е един научно издържан, математически закон – получаваш толкова, колкото даваш и това, което даваш. Разумът го разбира - логично е. Благодатта обаче е иреална, непостижима за ограничения разум. Тя се въплъщава в живота на човека по други, непознати за разума закони и няма как да бъде обяснена. Тя е дар от Бога. И тя е, която изчиства кармата на човека. Има необикновени хора, макар и рядко на тази земя, които действително идват доброволно, след като са ликвидирали със своята карма. Те обаче слизат с мисия и напълно съзнателно приемат тежката задача да станат Изкупители на карма. Такива същества са от ранга на Исус Христос – Божият агнец слязъл, за да изкупи греховете на света, т.е. за да снеме голяма част от кармичното бреме на човечеството, като го поеме върху себе си, и 2000 години след това Учителя, за когото ученици от вътрешната школа са имали видение, че носи върху плещите си цялото земно кълбо. И само на тях им е дадена власт да определят и коригират човешки съдби, но не и да си играят със съдбата. Определянето на съдбата, избирането на сценарий за живот е изключително сериозна и отговорна работа, с която се занимават тъй наречените „Господари или Владетели на карма”. Когато обикновено, простосмъртно човешко същество се опитва да си играе със съдбата, навлиза в една висша материя, която не е по силите му, и само става жертва на собствените си игрички.

Исус e нищ по дух – човекът такъв, какъвто е създаден от Бога; първично прост, като самия живот – без маска, без грим, без окраска, без тоалети, без сянка от артистична поза или жест. Чист, естествен, неподправен като дете, без задна мисъл в главата, лишен от всякакво двуличие и лицемерие, от всякаква двойнственост. Гол голеничък пред света, но несрамуващ се от голотата си, защото, чисто и просто, няма какво да крие от другите. И действително – какво може да крие този, който не таи в сърцето си никакви егоистични и користолюбиви мисли и желания? И сякаш ни нашепва: ”Аз гол се раждам на света, родете се и вие голи, за да влезете в Царството Божие! Не забравяйте, че блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. И действително - Исус е символ на абсолютната, на божествената чистота. Той е мярка, единица за чистота. В него няма никакви отлагания, никакви примеси, нищо излишно. Нищо не е в състояние да размъти блажения покой на душата му, защото той е свободен от всякакви лични амбиции и желания, издигнал се е над всички земни страсти. Абсолютно прилежание и послушание, никакво своенравие, никакво желание да проявява собствената си воля, съзнавайки, че единственната съществуваща воля е Божията. Той е готов винаги да ù се подчини, да я изпълни, независимо дали от човешка гледна точка тя е добра или не за него. Исус проявява абсолютно упование и вяра в Бога. ”Отче, не моята, а Твоята воля да бъде”; или “Отче, предавам духа си в Твоите ръце”. Той няма нищо, но и нищо не Му е необходимо, защото Неговото единствено притежание е Бог, а на Бога принадлежи всичко. Той задоволява всеки глад и всяка жажда. В Него всички желания са задоволени. В Него се преустановяват всички желания, защото Бог крие в себе си пълнотата на съвършения живот, а Исус се е слял с Него: ”Аз и Отец сме едно”. Затова Той не търпи промяна. Променя се само преходното, а Исус е вечен. Затова Той не желае да се издига, да заема царски престол.Желае само този, който не е.А Исус е. Той е единородния Син на живия Бог, светлината на света. Затова не се нуждае нито от блясък, нито от реклама – “светилото под шинник не стои”. В Него винаги можеш да потърсиш подкрепа и опора, защото той е основа на Божественото здание и вдъхва в приятелите Си сигурност, увереност, стабилност. И тих, но проникващ дълбоко в душата ти глас, ти нашепва: “Довери Му се! Той е Моят възлюбен Син и в Него е Моето благоволение. Той е пътят, истината и животът. Водата, която ще ти даде, е живот вечен; и ако пиеш от нея, повече никога няма да ожаднееш. Повярвай Му, защото не може да лъже Този, Който е отдал живота си заради тебе. Добрият пастир живота си дава за овцете”. Доброжелателно и милостиво сърце носи Исус и с него Той обезоръжава дори и най-големите си врагове, защото ЛЮБОВТА Е ПО- СИЛНА ОТ ВСИЧКО. Любовта, която кара слепите да прогледнат, куците да проходят, немите да проговорят, глухите да прочуят, мъртвите да възкръснат. И звучат, и кънтят в ушите ни Неговите думи и днес: ”Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм възкресението и животът… Лазаре, стани и излез вън!” Когато чуеш този най-близък, най-познат, най-мил глас, приятелю, ти, който си в гроба на невежеството, стани и излез! Слънцето Христос изгря за теб. Велика е милостта Божия! Нали “блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани”? И тогава ще видиш благостта на Неговия светъл лик, благостта, която е най-дълбоката същност на Духа, благостта, от която произтичат всички блага; благостта, която излива върху нас благодат и ни прави блажени. - Защо Ме наричаш благ?Благ е само един Господ! Прости ми, Исусе, че Те нарекох благообразен, но нима е възможно да не си - Ти, Който си съвършен образ на Бога? Знам, че са Ти чужди всички хвалебствия и славословия, макар и ежедневно да си обсипван с тях – Ти, Който си смирен и кротък по сърце; Ти, Който от човеци слава не приемаш; Ти, който не се нуждаеш от акламация. Все пак, и този път ще трябва да се примириш със съдбата Си, защото светлината не може да се укрие – “И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе”. Бъди ми светлина в живота, Ти, Който Си роден да бъдеш светлина!

За Любовта може много да се говори. Няма нищо по - лесно от това да се говори за Любовта. Значително по - трудно е да се проявява. Особено пък като се има предвид, че най - високата точка на Любовта е саможертвата. Нали Христос, освен Любов, е и жертва? За да проявяваме правилно Любовта, ние се нуждаем от светли примери. Такъв пример е дал един от учениците на Учителя - Георги Куртев, за когото Мария Тодорова разказва следното в поредицата "Изгревът" т.1, стр.138:"Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на Братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата. Но добрите дела създават и добри приятели. Онези граждани, които обичат брат Георги, щом се научават за станалото, стъпват на крак, извикват брата, изказват възмущението си от попа и му казват, че ще го върнат на служба. Брат Георги запитва:"Новият фелдшер има ли семейство? Като го уволнят, ще гладува ли?" Отговарят утвърдително:"Да". "Тогава - казва той, по - добре е аз да гладувам!" И се отказва от службата." Питам се - в днешно време колко ли от нас биха се отказали от службата?

Спомен на Галилей Величков от поредицата "Изгревът" т.1, стр.82:"Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител и да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината,то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:"Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най - голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"

Бях около 20-годишен, когато за първи път чух, че има такъв пост и то след като сънувах, че дядо ми поднася на баба ми ( православна християнка, която година, две преди това беше починала) чиния с месно ядене. Но баба ми го спира, поклаща пръст и казва:"Не, сега не трябва да се яде месо. Трябва да се пости 40 дни!" Аз разказах съня си на майка, а тя ми казва:"Ами ти знаеш ли, че сега май трябва да е великият пост? Ще взема едно църковно календарче да проверя." И действително - тя купи едно църковно календарче и се оказа, че същия ден започва великденският пост и продължава 40 дни.

Привеждам цитат от "Изгревът", съставител Вергилий Кръстев, том първи, стр. 33, спомен на Галилей Величков: "Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита:"Кой е този?" - "Учителю, това е един от най - големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва:"А знаеш ли кой е той? Той е един от най - големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора. Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата. И като ги реже със скалпел - сега ги лекува. Мечът, който има от миналото, сега го използва като скалпел, но вече за доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува." Около мен има две сетри, които слушат и разтреперани Го питат:"Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне. Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро."

Цитирам от "Изгревът" том първи, стр. 487, спомени на Борис Николов:"По времето на школата на Учителя в нашите среди имаше евреи. На тях Учителят нареди официално да приемат християнството и да се покръстят. Някои послушаха и го сториха. Имаше една сестра - Буча Бехар, учителка по професия и писателка. Тя официално се покръсти и прие името Божанка. Друга сестра беше Лидия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се и официално прие християнството. Същото стори и нейната рождена сестра. Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно. Еврейската религия е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор. Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор. Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също и един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на покръстването. Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!" А малко по - горе на същата страница Борис Николов цитира думи на Учителя:"Еврейският народ трябва да приеме Христа. Докато не Го приеме, ще бъде разпъван на римските кръстове."

Склонни сме да подценяваме кръщението като формален акт, но едва ли е случаен фактът, че Учителят е настоявал пред своите ученици - евреи да минат през христянско кръщение и е казвал, че докато евреите не приемат християнството, няма да могат да изкупят кармата си. Смята се, че при Светото кръщение не само благодатта на Светия дух докосва човека, но и душата му получава Ангел - хранител и пазител. Спомням си един случай с мой приятел. Беше към края на 80-те години, но преди "демократичните промени". Та този мой приятел, когото ще обознача с Е. се занимаваше с йога и имаше огромно желание да отиде в Индия, но... по това време да отидеш до Индия просто така беше почти невъзможно. И на Рилските езера сънувах, че се намирам в някакъв индийски град и там срещам мой братовчед, който ме пита дали моят приятел Е. е кръщаван в православна църква, защото ако е кръщаван, никоя сила няма да бъде в състояние да му попречи да отиде в Индия и то до края на годината. Беше август. Разказах съня си на Е. и той беше заинтригуван. Не беше кръщаван, но отиде и получи кръщение в православен храм. След това, като по чудо, му се уредиха скоростно нещата и той замина за Индия действително до края на годината. Но когато се върна, беше разочарован от това, което беше видял там. Ориентира се (изненадаващо) към православието и... стана православен свещеник, какъвто е и днес. Модераторска бележка: Моля посочете източника, в който Учителя е казал цитираните от вас думи.

Закон е: ученикът търси своя Учител, но Учителят намира своя ученик. Основният критерий, по който се различава ученика от последователите и слушателите е, че той не само казва на своя Учител:"Учителю, живота си за Теб ще дам, но Ти живот ще имаш!", но и е готов да го направи.

Болестните изменения започват първо на фино ниво. Ако човек е достатъчно сензитивен и получи достъп до фините структури (понякога това не е позволено поради кармични причини!), той би могъл да установи тези деформации и да ги коригира, като това води и до физическо изцеление. Молитвите, насочената мисъл, изпълнена с вяра и любов, също въздействат на полевите структури на болния и му носят изцеление. Особена сила притежава колективната молитва, придружена с визуализация на нуждаещия се от лечение. Целебен заряд носят и песните, дадени от Учителя, както и паневритмията.

Тъгата ни придава дълбочина. Та притежава своеобразна красота. Дори по свой начин е уютна. Богато и многоизмерно чувство, с различни отсенки и нюанси: тъгуваш, когато се разделяш с любим човек или когато твой близък напуска този свят. Тъгуваш, когато се чувстваш самотен и неразбран или просто когато си далеч от родина, от приятели и близки. Тъгуваш, че младостта отминава и всеки миг те приближава към смъртта, и всяко нещо, колкото и прекрасно да е било, не може да се повтори, няма как да се върне, макар и да те се иска. Тъгуваш поради собственото си несъвършенство, поради копнежа по един възвишен свят, за който само някъде дълбоко в себе си сме запазили смътен спомен... Тъгата може да ни носи болка, но тя е необходима, тъй както художникът се нуждае от контрастен фон, за да нарисува своята картина.

Diex,ти поставяш един екзистенциален, много съществен проблем - болката от самотата, любовта, изгубения смисъл... И си права, много права, когато казваш, че "с любовта всичко Е, а без любовта нищо НЕ Е", защото Любовта е единстваната реалност и тя е тази, която придава на битието ни смисъл и ни кара да се чувстваме пълноценни - обичани и обичащи. Но... има едно "но"! В Библията Бог се обръща към човека и му казва: "Сине Мой, дай ми сърцето си!" Много често ние пренебрегваме това и вместо да отдадем сърцето си първо на Бога, го отдаваме на някого другиго и... след това страдаме, когато загубим любовта му. И погрешно смятаме, че страданието ни произтича от това, че човекът, обичан от нас, ни е загърбил. Не - истинската причина е, че ние страдаме, защото сме загърбили Бога, прекъснали сме връзката си с Него, не сме открили Източника на Любовта вътре в себе си и сме я потърсили (любовта) отвън. В следствие от това се е появила зависимост - някой друг да ни доставя необходимата доза любов. И ние много го обичаме... До момента, в който той оттегли любовта си. А любовта не е просто желание, прищявка. Тя е нужда - нещо, без което човешкият живот губи красотата и щастливия си смисъл, а душата залинява... лишена от любов. Ако ти не откриеш този Източник на Любовта вътре в себе си, болката от самотата и изгубения смисъл неотлъчно, като сянка, ще те следва! Процесът на себенамиране е труден, болезнен, но не и невъзможен! Огромната болка е и огромен шанс! Успех!

Няма място за притеснения - и е възможно, и е нормално! Всъщност границите на нормалното са доста променливи. Те зависят от нивото на съзнание, защото това, което е нормално за теб, за други може да не е, както и обратно. В това отношение бих те посъветвал да внимаваш много с кого споделяш тези свои опитности. Що се отнася до съня ти, който се е сбъднал - също не намирам нищо необичайно. Преди дадено нещо да се случи във физическия свят, то се случва първо във финия. А понякога се случва (съзнателно или не) чрез някои от своите сънища да се докосваме до това фино поле и оттам да черпим информация за това, което предстои да се случи.

Lightshadow, по - важно е първо да разбереш кой не може да разбере какво иска. Ако ти успееш да откриеш коя си всъщност, тогава ще откриеш и какво искаш. Иначе се опитваш да строиш къща, започвайки от покрива... Твоето сътояние на обърканост издава липсата на вътрешна яснота, на себепознание, но... затова пък се намираш в състояние на творчески хаос и можеш от тези руини да сътвориш своя нов свят. А в това има тръпка и няма място за униние! Имаш потенциалната сила да го направиш (и всеки има). Успех!

Ahav, Бялото Братство си има специфични методи, които работят, даколкото си свързан с Него и ако това, което искаш да избегнеш, не е зряла карма, защото тогава вече е късно! Предлагам ти да започнеш с песента на Учителя "Фир Фюр Фен", след това прочети 91 псалом, а накрая използвай силата на Пентаграма. Ето какво казва Боян Боев в книгата си "Акордиране на човешката душа" т.3:"При случай на нужда или във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах.(1.В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа 2.Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен 3.Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи - м.бел.) Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от Неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Пентаграмът е ограда. Пентаграмът е светлина. Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи Пентаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата - лъча на Истината и насочва върха напред към обекта, като казва:"В Името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи". Успех!

Понякога е престъпление да не кажеш "Обичам те"! Понякога е невъзможно да не кажеш "Обичам те"! Понякога се случва това "Обичам те" да е по - силно от теб, от твоята лична воля, защото сякаш идва от Цялото, макар и да е предназначено конкретно за един човек... Понякога не казваме "Обичам те" просто защото се страхуваме... Страхуваме се да поемем отговорност за думите си... Страхуваме се, че това може да се възприеме като слабост... Страхуваме се, че ни прави уязвими... Срамуваме се... Но не от Любовта трябва да се срамува човек, а от безлюбието! Не знам защо, но моето усещане е, че пренебрегваме чувствата си... че се пазим от тях и не им отдаваме сякаш такова значение. И в много по - голяма степен се засягаме не ако някой ни каже, че сме безчувствени, а че сме глупави. Издигнали сме разума в култ, подтискайки сърцето, а то маркира Пътя към Необятното. Когато ни напусне любимо същество, едва тогава осъзнаваме, че сме спестили, че сме пропуснали безвъзвратно възможността да му кажем "Обичам те". Така че без притеснение, без чувство на неудобство, погледнете в очите човека, който е най - близко до сърцето ви, на когото сте отдали Любовта си, и му кажете "Обичам те", защото утре може да е късно!