borislavil

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!

В началото на



века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910



година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".



Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и



навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да



бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,



а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече



Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.



Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се



събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха



присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а



през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и



чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за



Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси



на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за



Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.



Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.



Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за



предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано



- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама



представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват



там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да



бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е



Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която



носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от



следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха



само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За



това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.



Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,



Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради



липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,



пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди



езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен



домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този



начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и



Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и



Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в



парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите



теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е



няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да



се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко



необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати



не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от



цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на



теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия



Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на



едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно



се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато



Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.



Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви



Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата



приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава



писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото



Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,



които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да



вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек



като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.



Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е



вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител



е в България."



Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с



Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на



Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани



и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:



"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като



равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че



единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той



наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе



озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и



всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка



на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,



на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в



България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.



Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата



мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас



разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на



теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.



Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__



Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.



Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__



Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.



Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__



Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.



Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__



Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

В началото на



века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910



година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".



Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и



навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да



бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,



а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече



Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.



Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се



събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха



присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а



през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и



чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за



Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси



на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за



Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.



Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.



Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за



предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано



- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама



представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват



там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да



бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е



Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която



носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от



следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха



само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За



това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.



Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,



Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради



липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,



пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди



езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен



домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този



начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и



Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и



Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в



парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите



теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е



няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да



се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко



необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати



не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от



цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на



теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия



Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на



едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно



се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато



Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.



Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви



Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата



приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава



писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото



Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,



които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да



вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек



като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.



Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е



вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител



е в България."



Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с



Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на



Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани



и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:



"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като



равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че



единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той



наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе



озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и



всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка



на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,



на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в



България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.



Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата



мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас



разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на



теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.



Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__



Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

В началото на



века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910



година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".



Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и



навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да



бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,



а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече



Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.



Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се



събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха



присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а



през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и



чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за



Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси



на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за



Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.



Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.



Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за



предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано



- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама



представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват



там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да



бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е



Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която



носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от



следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха



само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За



това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.



Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,



Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради



липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,



пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди



езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен



домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този



начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и



Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и



Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в



парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите



теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е



няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да



се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко



необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати



не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от



цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на



теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия



Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на



едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно



се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато



Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.



Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви



Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата



приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава



писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото



Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,



които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да



вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек



като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.



Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е



вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител



е в България."



Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с



Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на



Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани



и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:



"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като



равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че



единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той



наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе



озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и



всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка



на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,



на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в



България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.



Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата



мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас



разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на



теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

В началото на



века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910



година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".



Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и



навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да



бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,



а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече



Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.



Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се



събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха



присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а



през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и



чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за



Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси



на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за



Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.



Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.



Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за



предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано



- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама



представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват



там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да



бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е



Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която



носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от



следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха



само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За



това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.



Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,



Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради



липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,



пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди



езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен



домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този



начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и



Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и



Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в



парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите



теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е



няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да



се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко



необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати



не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от



цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на



теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия



Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на



едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно



се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато



Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.



Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви



Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата



приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава



писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото



Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,



които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да



вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек



като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.



Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е



вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител



е в България."



Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с



Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на



Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани



и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:



"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като



равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че



единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той



наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе



озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и



всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка



на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,



на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в



България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.



Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата



мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас



разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на



теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

В началото на



века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910



година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".



Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и



навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да



бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,



а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече



Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.



Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се



събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха



присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а



през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и



чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за



Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси



на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за



Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.



Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.



Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за



предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано



- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама



представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват



там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да



бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е



Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която



носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от



следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха



само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За



това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.



Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,



Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради



липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,



пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди



езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен



домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този



начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и



Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и



Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в



парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите



теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е



няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да



се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко



необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати



не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от



цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на



теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия



Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на



едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно



се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато



Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.



Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви



Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата



приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава



писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото



Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,



които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да



вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек



като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.



Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е



вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител



е в България."



Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с



Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на



Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани



и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:



"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като



равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че



единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той



наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе



озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и



всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка



на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,



на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в



България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.



Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата



мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас



разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на



теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след



като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от



сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на



Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го



предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова



отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен



случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че



имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се



отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и



разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много



здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря



онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е



похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на



стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен



десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я



възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал:



"От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти



трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".



Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой



нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере



нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя



трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с



десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва



пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите



там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува



това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за



работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще



одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята



на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който



краде от десятъка на Господа!" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да



възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш,



когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа,



той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му



предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на



дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона

на земята, разделя се с "Дървото на живота".

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова