stanislava63

"Сърцебиене се получава обикновено, когато човекът се затруднява да преживее нещо вълнуващо ...Той би искал да скача от радост или страх, но не си го позволява."

" Емоционално блокиране:
Найважното послание на сърдечните проблеми е : Обичай се! Човекът със сърдечни проблеми е този, който забравя собствените си нужди, и който иска на даправи много, за да се почуватва обичан от другите. Тъй като не се обича достатъчно, търси любовта на другите чрез това, което прави.
Умствено блокиране:
Този род проблем показва колко спешно е да промениш начина, по който възприемаш себе си. ...
... Препоръчвам ти да си правиш поне десет компимента на ден, за да си помогнеш да възстановиш контакта със своето сърце.
... "

Л.Бурбо "Твоето тяло казва : Обичай се!"
В края на книгата има указания, чрез които човек си обяснява блокирането на духовно ниво. Препоръчвам на всеки тази книга като настолна , но за съжаление в София е (може би почти) изчерпана.

съвестта ми е много силна и никога не мога да скрия нещо от себе си...винаги знам кога съм постъпила лошо и съм виновна....
винаги съм се съобразявала и действала според съвестта си...дори и да знам, че ще страдам....но от около 2-3 годин ако не и повече се опитвам да я пренебрегна и не се вслушвам в нея...опитвам се да избягам от себе си...преди не бях такава...
но също мисля, че тя по някакъв начин не ми и помага, защото точно заради нейното силно присъствие в мен...аз изисквам и от другите хора същото, а няма как да се получат нещата .......почти във всички случаи съвестта и чувстовото ми за справедливост са толкова силни, че по скоро ми е трудно да живея с другите хора..от там идват и проблемите с тяхното приемане такива каквито са....
това ми е един от основните проблеми....
другият е, че когато се чувстам безсилна или поставена в не справедливи условия ...започвам да ставам лоша, обиждам се...чувствам се много наранена и уязвима....и ми е трудно да се примиря...не искам лошите чувства в мен да вземат превес....и незнам как да се справя с това....
напоследък работя точно върху тези два проблема.....мога ли да стана толкова съвършенна, че да примам всичко с любов и разбиране....?

И аз благодаря за темата - и особено за примера на диди с детето.
Защо се чудим как така децата не са дребнави, докато са малки, а после стават - ами кой друг ако не възрастните ги учи на това?

Ето същото такова дете, представете си - тича съвсем по детски, събаря някаква особено ценна ваза или вещ (защо е сложена така, че да падне сама???) и седва истинска загуба на любовта на най-близките - те или са разстроени, или сърдити, или бесни, наказват и въобще.... не е същото като преди да я счупи - тогава го обичаха, а след това, се оказа, че тази ваза или вещ е по-любима от него.
После започват скъсаните с нервен тон листове с грозната домашна, "ама че си тъп, как не можеш да запомниш това...", "ти как ме нараняваш с тия ... не-шестици..." и цяла енциклопедия може да се направи...

Мнението на edno_momi4e, ме провокира да помисля дали и аз съм добра майка.Равносметките са от Бога, но което не отработвам го повтарям като урок.Ние сме физически родители на децата си, но дали трябва да ни принадлежат.Моите съвети към тях не винаги им дават самостоятелно мислене, дано не правя изкривяване в отношенията ни, пристрастеност да е на моето мнение.Имам невероятен духовен учител до себе си и в семейството ни.Изпратен ми е и съм много бладарна, че е част от живота ми.

Много полезна информация за видовете камъни, за гладолечение и билки и всевъзможни други методи и средства.Дали обаче се замисляме, произхода на този вид болест!?Партньорските взаимоотношения, каква агресия подтискаме срещу партньора си?Да пием , да вярваме , да се лекуваме, но и да си променяме светоусещането, мирогледа, характера.На физическо ниво може да се лекува болест, но промяната да става в начина на мислене

Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода...
Звучи нереално.
Една приказка на живо,това е Ебру.



Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. .
Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" .

В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст.

В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия.

<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>

И при домашното, и при училищното обучение водеща е личността на обучаващия. Той може да направи интересен всеки предмет и да намери начин да даде знания, които ще се ползват в живота.
Специално за трудово обучение и спорт - смятам, че родителите биха си дали повече труд да организират база или да осигурят достъп до такава.
Ключовата дума е:
отговорен учител, отговорен организатор.
В училищното образование учителят рядко има възможност и свобода да организира по свой вкус учебния процес( тук включвам и материалната база). Дори реформата за целодневно обучение на децата също тръгва, преди да има база за нея. Кой родител би наказал 7-годишното си дете да седи цял ден на чин?

Хей приятели! И ако това не е синхронност...
Околоседмица при нас в Бургас беше една изключително мила, симпатична и скромна сестра - Димитра Грамбелова от карловското село Куртово. Всяка сутрин танцуваше с нас Паневритмия. Още първият ден от престоя си тя ни показа една малка красиво оформена книжчица + диск към нея - 83 кратки песни, на които тя казва, че не е автор, а само смирен проводник. Към всяка песен Димитра е дала описание как и в какъв момент в нея е "дошла" поредната песен. На третата минута вече притежавах книжката, защото почувствах, че силно ме привлича. Когато отидох в офиса си, веднага пуснах диска и...полетях! Песните на Димитра са прекрасни откровения, бликащи направо от сърцето. Изпълнени са от нея акапела. Може би това, че гласът й не е школуван, прави изпълнението още по-вълнуващо. Когато преди малко прочетох тази нова тема, звъннах на сестра Димитра и помолих да представя пред вас нейните песни, както и да напиша нейния телефонен номер за тези от вас, които искат да се свържат с нея и да чуят прекрасните й песни, на което тя отговори положително и много се зарадва. Позволявам си да цитирам предговора към книжката:
"Прелитат като гълъби бели, тук на земята, да ни разкрият небесни тайни, мъдрости, истина, любов и радост, божествени повели и закони!
Началото на "Пристигането" им е 2001г., неочаквани, нетърсени, а много прекрасни.
Сутрин посрещам изгрева на слънцето на един хълм, отстоящ на половин час път от дома ми в с.Куртово, община Карлово.
Тази програма - посрещане на слънцето, изпълняване на физически упражнения, молитвен наряд и накрая Паневритмията, я прилагам от 1995г. до ден днешен. Ставам сутрин преди изгрева, изкачвам се на върха, изпълнявам си цялата програма (което ми отнема около 2.30часа) и бодра и щастлива с песните на Учителя Петър Дънов се завръщам в къщи. Така продължи до 2001г., когато една сутрин след завършване на програмата започнах да се приготвям за тръгване и запях."
Телефонът на Димитра е 0897 200 673.
Благодаря ти, Димитра!

Темата не е само хубава,но и полезна!

Аз съм от хората,които винаги търсят доброто във всеки човек.В това няма нищо лошо - лошото е,че винаги когато откривах доброто(а него го има във всеки),се предоверявах,и като следствие от това често страдах.
В един момент ми се струпаха повече страдания,отколкото можех да понеса и положителното ми мислене бе заменено с не толкова положително.Започнах да виждам не само добрите прояви,но и лошите.Няма нужда да ви казвам до какъв душевен смут ме доведе това!Благодарна съм,че минах и през този период.
И сега мисля положително - това ми помага,но вече се простих с илюзорния оттенък,който носеше предишното ми положително мислене.
Когато се изправя пред ситуация,която не мога да разреша сама или с чужда помощ,просто се моля на Бог да ми помогне и нещата идват по местата си.
Но най-вече разчитам на себе си и не разрешавам на оптимизма да ме напусне.
Каквото дойде ще го посрещна и ще се справя с него сама или с Божията помощ.

Хубава тема!

Например когато общувам с някой човек и видя , че той проявява някакво качество в екстремна степен - много е твърдоглав да речем, казвам му мислено -" да, но можеш да бъдещ и много разбиращ."
След време забелязвам, че наистина проявява и това качество, а противоположното се е свило до разумни размери.

П.П. Когато успея да се анализирам до такава степен, прилагам го и към себе си.

Много хубава тема, благодаря, Донче!

За себе си мога да кажа, че съм имала периоди на много дълбоко самоунищожаване, срив и отчаяние. Защо ли? Защото даден човек или ситуация на отговаряха на моите рамки. Както и на невероятни подеми, изпълнени с идеализъм и вярата, че мога всичко... До следващия срив... Но с годините се научих, Живота ме научи. Да не се мятам в крайности. Да мога да се отдръпна в себе си и да не съм прекалено емоционална, или да виждам в тъмни краски всичко... Да се науча на реализъм. И да призная, че сама нищо не мога. Бог е, който прави всичко.

Само преди няколко месеца търсех зъболекар за Лори. Много добре зная, какво трябва да направи този човек. Подготвена съм, прочела съм, как трябва да се отнесе, какво да направи. Минахме през три кабинета, и започнах от пълно разочарование, до приблизително приемане на условията... ядосах се, възмутих се, как е възможно да няма кой да работи с тези деца... Казах си, ще избера най-приемливото и, толкоз...
Докато не мирнах. Един ден просто си казах-Господи, моля те, не знам, как да постъпя, към кого да се обърна, а не мога да изоставя детето, има нужда от зъболекар. Помогни ми да намеря, необходимото за нея...
И два дни след това го намерих. Уж случайно...
Моята зъболекарка написала /бях споделила с нея, че търся/ във професионален форум, че има дете, което се нуждае от специфичен подход, дали някой би се наел да работи?... И се появи, /даже няколко, в различни градове на БГ, но избрах от София/, прекрасен човек и екип, който така добре подходи, и надмина очакванията ми като професионализъм...

Не знам дали примера ми е добър, но искам да кажа /както и в други теми днес, но те преливат/, че е нужно да се доверим на онази Сила, която можем да наречем Бог, Разумна Вселена, Енергия и т. н. Но да смалим его-то си. Да се откажем от контрола, но не и от живота. И най-вече да не забравяме Благодарността, за всяка ситуация. Защото научих, макар и да поизхабих нерви и време, че не трябва да изисквам, а да поискам, да помоля... Да кажа вълшебните думички

Това мнение на Станимир и още много прочетени в беседите съвети, не на последно място и житейският ми опит, ме провокира да отворя тази тема. Предварително се обръщам с молба към всички участници в нея - нека се съсредоточим върху конкретни опитности, наблюдения, примери от своя живот и този на близките ни. Има много други теми, в които може да се разсъждава на теория и да се обясняват принципи и понятия. Но когато работата дойде до "днес и тук" как да разбера аз самият дали наистина мисля положително или се заблуждавам и крия нещо от самия себе си - то как да забележим това в себе си? От личния си опит знам, че това е едно от най-трудните неща, защото ако искаме да скрием нещо от себе си, то съпротивата ще е голяма и често непреодолима. На пътя ще има измамни пътепоказатели, които ще ни водят до изкуствени идилични картини - Потёмкинские деревни. Как да разберем, че зад картината на "рай" сме скрили собствения си ад?

Има и другата страна - как да сме сигурни, че наистина не сме зависими от това дали ще постигнем желаното, че сме готови да приемем и най-тежките последствия, без да спрем да държим "една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл" - познавате ли, изпробвали ли сте техники?

Тъй като времето ме гони в момента мога да споделя само един от моите лични критерии:
- когато "чуя вътре в себе си" някакъв етикет - без значение какъв - положителен или отрицтелен - по отношение на човек, по някакъв начин пресякъл пътя ми, поемам въздух и запомням етикета. Когато остана свободна и сама, разглеждам го внимателно - този етикет е на нещо скрито в мен самата. Нещо, което си мисля, че съм преодоляла, но реално само съм скрила.... Веднага действа - усеща се първо съпротива, но точно това е симптом, че наистина има нещо скрито. Успокоявам себе си, че дори и да е така, както гласи етикета, "не е болка за умиране". После се усеща нещо като срам или дискомфорт, после умът дава положителните аргументи, които "убеждават" скритата мисъл, че няма от какво да се срамува или страхува. После се усеща лекота и радост. обикновено ми избива на смях и пеене, че дори и танци...

Какви са вашите техники?

Донче, благодаря за статията


Сърце и ум

Дъщеря ми, която, знаете е с ДЦП, въпреки всички ужасии, които е преживяла знае да каже обичам. Обича да се гушка и за нея контакта, допира е изключително важен. За жалост, особено в зимните месеци ни липсват контактите, излизането и компенсираме с ТВ. А зная, че това е убийствено. За нея, гушкането и излизането навън е ига /игра/. Прибирането ни вкъщи е наказание.
Много е важно за децата изобщо да растат в среда, изпълнена с обич и спокойствие /малко излизам от темата, извинете/. Много е важно майката да е до детето и да може да го учи да отсява ненужната информация, да може да се учи да мисли, да има своя въображаем свят, контакта с природата. Все пак нямаме изолирано, чисто общество за сега. Макар че има и учени, които отричат въображението и смятат, че пречи за справяне с реалността, моето мнение е друго...

П.П.Забелязвам, че ако гледаме някой филм, рекламите за прекъсване изведнъж са с много по-висок звук, точно за събуждане

Семейството и децата не са задължителни за духовния път. Те са нещо като магистратура. Обаче нека не се разбира тясно съпруг, раждане, отглеждане на свои деца - под семейство се разбира по-широк кръг семейни отношения и работа с деца. Например в определени ситуации порасналото "дете" може да научи урока на родителя, полагайки родителски грижи за своите биологични родители или за други близки.

Интересно ми стана - тук съществува разбиране, че професията с всичките и изисквания, домакинската работа и всичката останала житейска проза се смятат за вън от духовния път, правилно ли съм разбрала??? Та това е все едно да четеш за сесия и да не се явяваш на изпитите.

Духовността, семейството, кариерата - всички са едно! Успех в самопознанието, успех в професията, успех в семейния живот! И са свързани! Петър Дънов казва - перифразирам: "Не търсете парите. Развивайте един организиран ум. Той ще ви донесе пари и всичко останало!" Първо, себепознанието и развитието. От това следва и семейният и социален успех и интеграция! Семейството може да пречи само при ексесивен сексуален живот. Според мен единствено това са имали предвид Учителите при изискванията си за безбрачие. Но - в наши дни и извън семейството развратът е норма...
Ако семейството спазва езотеричните закони, уважава един друг, то е прекрасно съжителство, допълване на битово, финансово, енергетично и л'бовно ниво! Според мен е много важно двамата да са горе долу на едно интелектуално и духовно положение. Да имат сходни хранителни навици също - например ако единият е вегетарианец, а другият не, става разминаване...
С момичето,с което живея, имаме квадрат между слънцата си и опозиция между луните... Наистина много различно възприемаме света, обществото, моделите на реакция. И това може да се изглади само като се остави лично пространство на другия и се живее със широко съзнание. При такава комбинация искрите обаче са неизбежни ... А и когато тя има пет планети в твоя осми дом - хм, само присъствието и предизвиква титанична трансформация. Гледам да си я насочвам за добро, макар и да е болезнена. Астролозите, дори добрите, като видят синастрията ни и казват, че не сме един за друг. Обаче динамичните аспекти са само гориво в огъня на развитието и дават най-много потенциал за работа! Аз друго и не искам ! Искам мощна трансформация. Приемам я и я желая! Гоьспод си знае работата - не случайно се събираш с някого.

Спомних си за тази стара, но много хубава тема, докато обмислях за себе си защо наистина виждам всичко в "розово". Защо не мога да разделя нещата на черната и бялата страна, да отрека черната и да избера бялата, както правели "нормалните хора".
Единият отговор ми даде тази дума - безпристрастито.


Наблюдавах себе си, експериментирах в различни ситуации. Ако оставя себе си да се пристрастя към нещо или към някого, тогава се появяват негативни усещания в моменти, когато не давам на пристрастието нужната му и избрана от него храна. Какво имам предвид - ето в работата - пристрастявам се към някакъв резултат, който трябва да постигна в някакви срокове. Ако не идва този резултат, започвам да се негативирам - започвам да виждам някакви недостатъци, пречки, които да преодолявам, започвам да се боря с нещо, да се разочаровам от друго... И въобще - сигурно на всички е познато това.
После изключих пристрастието към човека и резултата. Обаче пак имаше емоции - но този път се пренасочиха към момента, в който общувахме - резултатите, които си бях нацелила, изчезнаха, времето някак спря - важно беше само сега и тук, в този час, дори в тази минута да е светло и радостно. И беше - светлината и радостта не зависеха от нищо освен от самите себе си. Грешките и забавянията не ме дразнеха, не се борех с тях. изведнъж прозрях великия смисъл на всяка грешка, на всяко забавяне или разсейване. Прозрях как се чувстваха другите около мен и как те усещаха мен самата, ситуацията изведнъж започна съвсем сама да живее...
Точно описаното в първия пост - на Максим:

Безпристрастието е нещо истинско. Защото в него няма променливи мисли, настроения, емоции, породени от външни обекти. В него няма радост и няма страдание. Радостта е нетрайна, не можем да сме радостни непрекъснато. Страданието е нетрайно, не можем винаги да страдаме. Това са двата полюса, а безпристрастието е златният център между двете. Онзи център, който не се променя. Ето защо то е истина, защото е неизменно и в резултат ти подарява блаженството. Мир, свобода от мнения, оценки и привързаности, свобода от емоции и чувства. Когато имаш тази свобода ти виждаш нещата такива, каквито са и вземаш вярното решение. Това е и основен момент в йога. Йогинът е невъзмутим пред радости и страдания, той е винаги доволен. Не става въпрос за убиване на чувства, не. Чувствата са нещо прекрасно, но осъзнаването в момента на взрив на чувствата носи безпристрастието. И държи надалеч страданието. Дори се казва "Ако успееш да не изгубиш себе си по време на връхната точка на която и да е емоция, ти вече си прекосил океана на страданията". Да не изгубиш себе си в емоции го разбирам като осъзнаване на вечния наблюдател в теб и че ти си този вечно блажен наблюдател, който не може да бъде опетнен от никакви събития. В смисълът на медитацията пък е най-добре да успееш да изгубиш себе си, т. е. да се слееш с всемира. Така че един и същ израз "да не изгубиш себе си" в единия случай, минава в "да изгубиш себе си" в другия случай.

Кого да лекуваме? На когото е писано, сам ще потърси този който ще го излекува. А на когото не е, и да го убеждаваш, още повече ще бяга...

Например, забелязал съм, че хора с много тежка фамилна обремененост от ракови заболявания, бягат от лечение на предиспозицията - своя и на децата си и за нищо на света не искат и да чуят, че е лесно да бъдат изведени от т.н. "опасна зона".

Те казват: "аз съм страшно борбен(а) и сам(а) ще се справя!" - и разбира се грешат...

Така че трябва да се даде малко информация, леко да им се открехне вратата... някои ще я ритнат, други подсмивайки се пренебрежително ще я подминат, трети ще я отворят и... затръшнат, а четвърти ще я отворят и ще влезнат в един нов свят, който ще промени живота им.

Явора, защо мислиш, че картите Таро не са психология Достатъчно психолози ги използват като терапевтичен метод. И това е нормално: човешката психика работи със символи, а таро е символика пар екселанс. Дори бих казала, че таро са отвъд езотериката, те са познание за човешката душа, по начина, по който са и сънищата. Тук военни тертории няма, има знаене и желание затова.

Разбирам какво имаш предвид.
Има много такива хора. Познавам такива хора. Неудачите им в живота, липсата на приемлива референтна група или просто липсата на приятели, трудности в общуването, трудности в професионалната реализация и т.н. ги подтикват да избягат в някоя малка, затворена духовна общност (в България имам предвид примерно Адвентистката църква, Протестантската, Антропософи, Розенкройцери и други, вкл. и групичките на Бялото братство). Там намират голяма част от нещата, които са им липсвали. И ... почувствали се комфортно (или дори щастливи?!?) прегръщат без да се замислят духовната доктрина, на която са попаднали. Нещо повече - избягват да се замислят за достоверността й, защото ако подкопаят доверието си в нея, биха загубили всички онези социални контакти и придобивки, които им носи принадлежността към съответната общност. (Забележка - тук нямам предвид хората, които съзнателно и бих казала постепенно са изучили и приели съответната идеология!)
Другият въпрос е следва ли да търпим материални лишения под предтекст, че сме духовни и вместо да вложим повече сили и време, за да можем успешно да нахраним и облечем детето си, да го заведем на почивка, ние се примиряваме, че не успяваме и компенсираме с духовност. Моят отговор е - НЕ. Сам Учителят е казал (не зная дали ще намеря лесно подходящ откъс, но съм го срещала в много беседи), че докато не се научим да боравим добре в материалния свят, опитите да работим в другите сфери също няма да са успешни.

Всеки човек си е поставил съзнателно или не някаква цел,към която се стреми.Ако постигне тази цел,той се чувства щастлив.Но в живота за съжаление това се случва рядко - пълно е с хора,които се чувстват нещастни и обидени от своята съдба.Не съм против поставнето на цели,но не бива да се допуска щастието ни да зависи само от тяхното постигане.
Човек може да бъде щастлив всеки ден,ако просто се научи да се радва на най-малките неща в живота - цъфнало цветенце,което омайва с красотата и аромата си,усмивка от непознат човек на улицата,добра дума ...Според мен щастието стои в малките неща.
Както Лъчезарна казва,щастието не може да се мери в количество.Човек или е щастлив или не е щастлив.
Всеки може да бъде щастлив,стига да поиска.

Клоня към мнението на Донка.
Но, бих задала въпроса - щастието в количество ли трябва да се мери?! В смисъл, трябва ли да се сравнява с нещо, за да кажеш аз съм щастлив/аз не съм щастлив. Въпросът не е отправен към теб, а принципно. Щастието изглежда непостижимо, особено ако сме го вързали с някакви изисквания и, както казава Божидар, натрапени изсквания. Но дори и ненатрапени, изискванията към света, никога няма да ни донесат някаква удовлетвореност. Изискванията означава да "Да бъде нашата воля!". Има друга воля, която е правия път...

Да, учили са ни да бъдем добри. И ние сме добри - даваме от себе си. А вътрешно сме неудовлетворени. Наричаме състоянието - не сме щастливи.
Да, учили са ни да помагаме. И ние помагаме - даваме от себе си. А вътрешно се гневим, когато имаме нужда от помощ и никой не се появява. Тогава, определено, не сме щастливи.

Какво искам да кажа. Животът е низ от изпитания - малки, големи, товарещи, разкъсващи, изгарящи,.... съграждащи. Щастието е да приемем смирено случващото се и да благодарим. Някъде, Някой, е промислил за нас. И когато най-много боли, тогава е нужно да се сетим за Него. Не за хората. Той може и да ни изпрати хора в помощ, но Той е единственият, който ще си остане непроменим в отношението си към нас. Трудно е, в миговете на болка, да вървиш навътре към себе си, за да търсиш Него. Ако в миговете на болка, вървим на вън, към онези, на които сме помагали или сме им сторили добро - ние търсим отплата. Това означава автоматично, че даденото от нас не е чисто и сега ще се върне като болка и разочарование. Но то не е спрямо другите. То е насочено, дълбоко насочено към нас.

И това е болезненият път на себенамиране. На себевъзпитание. Тогава нуждата от сравнение на кого - колко ще се падне от щастието, за да се чуства удовлетворен, става безсмислено. Щастието си зависи само от нас. И то е едно-единствено - да изпитаме Радостта, заложена в Душите ни, когато чисто пресътворяваме себе си чрез Любовта, бликаща от нас като кристален извор. Малкото и тихо изворче, което се радва на нежния ветрец, на сгушеното в тревичките цветенце, на самите гушкащи тревички....

Думите ми изглеждат не от този свят. Но само чрез тях, чрез усещането на красотата в нас, можем да стъпим здраво на земята и да изпълним това, за което сме дошли. Когато сърцето ни е топло, изпълнено с благодарност, тогава краските на заобикалящото ни придобиват сияние. И малките неща, малките случки, ни говорят ясно. Тогава не очакваме от хората да ни помагат, но приемаме спокойно, това, което ни даряват. Дори то да изглежда болезнено. То просто идва, за да събуди още нещо, заспало дълбоко в нас.

Човек се учи постоянно. Може да бъде удовлетворен от свършеното. Може и да не бъде. Но не му пречи да се поправи и да не повтаря грешките. А това е и щастие, да можеш да осъзнаеш случващото се и да бъдеш адекватен спрямо това, което е точно и единствено определено за теб.

Мечтите ни, ако не са в съгласие с Божественото, са илюзии.
Погледни в себе си. Там е скрито твоето щастие. Дори и много да боли. Вратата винаги ще си е отворена. Само трябва да я откриеш. Повярвай ми, тя те чака.

А, това ли било - да сега разбирам, благодаря!
Според мен проблемът се крие в наичните, по които се търси духовното. Духовното, ако е откъснато от реалността, то за мен не е духовно, а псевдодуховно. Една позната тържественоми каза при запознаването ни, че тя изцяло е отдала живота си на духовното и на Бог и затова няма намерение да създава връзка с мъж, нито семейство, нито да има деца. Това щяло да я отклони от Пътя. . Замълчах си, защото аз вече бях минала през всичко, от което тя се беше отказала, и продължавам да минавам - и за мен точно тази реалност, всекидневна, всекичасна, са моят духовен Път. И какво пречи добрите дела да хранят и обличат децата и семейството? Та те могат да създадат и бизнес, могат да дадат работа и препитание на други хора и.
Духовното израстване за мен е всичко, което този свят ни предлага като материални отношения и опит, да съумеем да го приемем като училище. Но при това приемане, не да се подчиним на някакви норми на обществото, не да "правим като другите", а да научим уроците на материалния свят и живот. Тогава щастието идва не от постигната цел или някакви успехи, а от усещането, че днес запазих любовта в себе си, въпреки изпитанията, намерих начин да приложа добродетел в нещо съвсем дребно, незабележимо на вид, успях да разбера, да се усмихна и да погледна с искрена любов човека, който ме смъмри и се опита да ми наложи волята си... И все такива дребни невидими неща вътре в самата мен.
Духовното е единственото, което ми е помагало да оцелея.
Когато почти останах без работа преди години, се обърнах вътре към себе си и си зададох въпроса: "Защо съм тук на земята? - За да обичам децата. - Добре, тогава намери начин да ги обичаш, има толкова много. " Намерих. Той означаваше да вложа много труд и време. Много. Вложих ги и сега всеки ден благодаря за съвета.
Когато почти останах без дом и семейство преди години, отново се обърнах към същия съветник и "Защо се давя - нали давах всичко от себе си? - "давиш се не защото си давала, а защото не искаш да вдигнеш главата си над водата и да погледнеш към слънцето, защото не искаш да си свободна и не знаеш как Чети, мисли......." Четох, мислих... и успях да разбера какво означава това, и го направих...

Светлина и топлина!

Веднъж споделих някъде тук, че когато съм във високо ниво на енергия, работата ми има съвсем друга сила! Тогава, когато прая водена медитация/ хипноза, въздействието ми е съвсем друго, дълбоко. И не само - разговорната терапия става по-силна. Любимото ми заекване се стапя до незначително - втори център директно захранва пети, тоест мозъчната неврология се компенсира до голяма степен от повишената енергия. Това ми се случва след повече от две седмици целомъдрен живот. Тогава чувствам, че няма граници за възможностите. При обикновен секс всичко това се срива из основи. А при свещена сексуалност с мярка може и да се поддържа, но внимателно и без крайности. Напоследък почти постоянно наблюдавам енергийните си движения, а принципно иам тенденцията да го правя вече доста години. Тези дни имах много силен подтик отвътре да препрочета една книга на Мантак Чиа - космическо лечение. Тясе оказва, че е копирана от прана лечението на Чоа Суи. Но, както и да е, бях я чел преди години още. Няма значение името - дали ще го наречеш буда длан или прана терапия. Та, в по-силния вариант от движениетона ръцете лечението става с ... погледа, мисълта и словото. Като се замисля, това прави психотерапията. Прави го директно в хипнозата - аз ползвам много заемки от даоската енергийна йога, цветовете, чакрите... Не го заявявам, но го правя. През методите на рационалната терапия в края на краищата, през работата с изправяне на мисленето и оттам на чувстването, пак се въздейства върху енергията.
Една важна част от терапията е т.н. рапорт. В терапията за него се говори като за външен съвпад между езиковите модели, мсиленето, позициятана тялото, дишането и т.н. Това е така. Има обаче един по-дълбинен рапорт между терапевт и пациент, който е ядрен и ключов - емпатичният рапорт на сливане на сърцата. Едно сърдечно разбиране. Аз го имам и това е централна ос на успешността ми в терапията. А зад това сърдечно сливане стои отново психичната енергия, едно закачане на двете аури. Закачане. след което по един или друг начин с еработи по промяната - рационално, аналитично, по-директно и т.н. Сега, ако научно настроените ми колеги прочетат това, ще ме анатемосат... Но такава е опитността ми. Та, когато енргията ми е в преизобилие, това закачане въздейства силно на човека и му помага директно, от сърце в сърце, от енергия в енергия. При това без експлицитното заявяване за работа с енергия и т.н., през по-стандартните методи. Обикновени неща...

Днес на паневритмията в западен парк направих аналогия между движенията в паневритмията и ползването им за енергийно лечение, заедно с хипноза и дишане. Аз засега умишлено се самокастям (така си планирам стратегически развитието, строя на твъда скала) до твърдо научни методи, но цялостната ми личност просто започва да избива, да избуява... .
Много често ми се случва в даден момент да започна да мисля за даден пациент и след малко той да ми се обади. Или за приключен случай - започва да ме човърка отвътре, образът и енергията му изплуват ясно в съзнанието ми, домилява ми за него и най-приятелски му звънвам. Оказва се, че точно в този момент чете моя статия или усилено си мисли да се обади за контролна среща... Това обаче започна в течение на годините да се повтаря. Но това са само зачатъци - има място за огромно развитие, съзнавам го!

Александър :
Да жевееш в хармония със себе си и окръжаваща те среда.

Добавка:

Въпреки неудачите и трудностите в нея.
Това означава да нямаш ИЗИСКВАНИЯ към средата и хората наоколо.
Имаш ли изисквания те да се променя,за да ти осигурят комфортт-това не е здраве.

Хармонията е вътрешен процес и е независима.
Когато човек намери Бога в себе си - намира и хармонията.
Здравето е и състояние на творчество .

:wub: