Виктор

Егото е в основата на душевните страдания, защото проявява несъвместимост с праспомена, който се излъчва от божествената искра.

Ех Орли, много често ми се иска да съм толкова много материално беден, че да стана несъвместим с физическото ми съществуване. Истината е някъде там.

Всъщност Той е То. То е Нетворяща Причина. Следствието е Бащата-Майка (Световното Яйце). Но Ти си по-осведомен ... В "Космогонията на Розенкройцерите" от Макс Хайндл Названието Му е Върховното Същество. Ти как мислиш?

Отца и Сина и Света Го Духа. Отец е Нетворящият Бог, Ейн-Соф, Парабраман, Безпричинната Причина, обуславяща с наличието си възникнането на Първият Логос, Седмичната Единица на Декадата в която присъстват Шестте Логоса-Патриарси, Строителите на Седмичната Пракрити пребиваваща в същността на субективната Вселената. Ейн-Соф е Начало, Съвършената Нула, Непознаваемата Тъма, Безименият, Върховното Същество, Абсолютният Монах, Непознаваемата Тайна за Творящият Природен-Бог, Брама, който е Йехова, но Йехова не Единицата, а съвкупността от шестте Дхиан-Когани, Архангелите-Архитектите. Всъщност Те са седем, Седемте Логоса, Седемте Сефирота. Седмият е еманация на шестте. Те са създателите на нисшият, свят със Седемте Природи, Пракрити, това са седемте Духовни Принципа на които се крепи Седмичният Свят, видимата действително-илюзорна Вселена. Седемте Духа пред Трона на Бога-Отец, са Непорочното Зачатие в Трансцеденталната Реалност, която е Аспект на Макро-Космоса. Непорочното Зачатие в Микро-Космоса е въплащаването на Христа в човешка форма. Христа е Спасителят на девствените духове (човешката монада) инволюирали в материята. Иисус Христос е Човешкият Аватар в Декадата, Изходът, Вратата към висшити сфери на Живот. Той е Нероденият, Несътвореният от седемте Строители, Висшите Творци, родени от Безпричинното Дихание произлизащо от Ейн-Соф, Неръкотворният, Неуправляващ, но поддържащ Пралайя Монарх-Отец. Иисус Христос е Аспект, Земно Постановление на Ейн-Соф. Света Го Духа е Фохат, съзнателната Сила на Великото Дихание легитимно възникващо от невидимото присъствие на Отец, Великата Тайна на Достойнството, Непреходният Абсолют, Точката на балансиращата Съвършеност в Пралайа и Манвантара. Диханието чиято сила е във Фохат дефиринцира Първичната Субстанция, изначално-съществуващият атом безпределно пребиваващ в Зародиша на Изгрева на поредната Манвантара, Цикълът на Вълната на Живота. Седемте Архитекта, Елохимите които са шест и предстваляват Шестият и Седмият Принцип в човешката природа, Съзидателите на Универса познати като Йехова са илюзия за Декадата, десетте Аспекта в Същността на Проявлението. Седмичният свят е илюзия, мая за пребиваващите Феномени във Висшите Сфери, Десетте Природи, Основи на Живота, почиващи в Лоното на Безкрая, който е Кръгът възникнал от уголемяването на Точката, която е ноуменалната Същност на Великата Тайна. Бог е Единната Нетворяща Действителност, непреходна, недостижима еманация на Истината, тази Невъплъщаваща се Абсолютност е Великата Тайна до която и Седемте Висши Архангели, Духовно-творящи Титани на Вселените нямат достъп Те са Непорочно Родените Богове-Йехова и единствено имат достойнството да съзерцават Трона на Вместилището, Неутралният Източник-Любов. Уточнение: използвани източници “Тайната доктрина” том I от Елена Блаватска, “Космогонията на Розенкройцерите” от Макс Хайндл и лични биологично-интегрирани файлове на пишещият. Думите с главни букви са Символи. Написаното не ангажира източниците. Няма цитати.

Не е цитат, но трябва да се има в предвит, че самият аз съм неопределен цитат. Написаното в "Тайната доктрина" том I от Елена Блаватска са обяснени тези работи, но трябва да се има в предвит, че самата Елена Блаватска е тоже неопределен цитат, но с уточнението "Избран цитат". По-ясен не бих могъл, а и не искам да съм!

Ноуменът на Корена на Върховната Идея е непреходната, неразрушима, неизменна, недостижима, непознаваема Реалност чиято еманация е Истината. Всеки атом във Вселените е илюзия (мая). Носителите на Духовния Принцип въплатен в родената и неродената Материална Субстанция Са илюзия (мая). Всичко променящо се е Действителна Илюзия. Единственото непроменяемо е Върховното Същество. То е необвързано със Следствията, и е Великата Тайна за Тях. От Диханието на Изначалния Корен непознал Великата Тайна произхожда поредната Манвантара. От Изначалният Лъч проникнал в Бащата-Майка се ражда Синът. Фохат е силата на Диханието пораждащ реалните илюзии чийто продукт са Питрисите предците на първите хора бъдещите Дхиан-Когани. Колкото повече търсим Истината толкова повече опознаваме Илюзията И. Модераторска бележка: Ако това е цитат, моля посочете източник. Ако са Ваши разсъждения, моля обяснете със свои думи и на разбираем език!

На освободеното от егото място слиза Облагородяващия Дух и разцъфва розата, човекът се трансфигурира в пентаграм. Поправи ме ако греша?

Идеалът на омагьосания скитник, понесен от кристалните видения на възкръсналият спомен, пред олтара на прокудените феи. Загубен!

Общуването чрез думи поражда недоразумения. Ако можехме да общуваме витално във физически план ...

Отказа не е вътрешно-външно действие-бездействие, отричане-потвърждение, самоотричане-самоутвърждаване, порицание-непорицание, знание-незнание, движение-покой. Той е присъствие на Съществото в Небитието, което е истинското Битие. Отказа не е Глагол. Присъствието като Битийност в Небитието е непритежание на атоми. Отказа на Съществото ангажира Върховната Причина да Го освободи от Следствието.

"Затова отказа от реализация на желанията си чрез този свят, отказа от безплодни опити за напълване в този свят – е отказ от безплодни опити за промяна на съдбата ни, а разкриването на висшия свят означава включване в общото мироздание." Този отказ според мен има две възможности. Едната възможност е да се опитваш да живееш в хармония с физическия свят, човешката цивилизация (интегриране в обществото), другата е дисхармония (несъгласие) с този свят. И в двата случая имам в предвит вътрешно-духовни съгласие или несъгласие. Във Форума съм забелязал съществуването на тези две тенденции. Но според мен Отказа като вътрешен акт е ходене по една тънка неуловима нишка.

Постигайки хармония с Йехова и Елохимите подготвя ли ни тя за Царството небесно? Хармонията с Йехова, ражда ли в нас Иисус Христос? Ели е възможна хармонията ни с Елементалите и техните Творци? Свадбата в Светая светих - Брачния чертог с тази хармония или без нея?

Така е Силве! Само да вметна, че бесилото е олицетворение на пътя към нова еволюционна схема на развитие на Вълната на Живота. Само не разбрах това изречение - "Къде тука виждате 13 - тата връзка като част от цялото?" А дали получи моето ЛС?

Благословен е този който се е жертвал в името Господне. Апостол Юда.

Необвързаността на Върховното Същество обуславя съществуването на Изначалния Корен в който е зародиша на възникването на Причината.

Видимата Вселена с невидимата си Причина, невидимата Вселена с видимите си Изяви, Небесните Йерархии със земните Си концентрации, вечното движение на покоя във вихъра на мисловните си форми, Битийното съществуване на Небитието, смъртните абстракции на безсмъртните видения, съвършенството в изчезващия атом ... са Следствие, а не творение произлязло от Изначалния Корен необвързан с Върховното Същество невидимо в пространството на безпричинното Си съществуване.

Какви знания придобива съвършеното от несъвършеното? Какви опитности прибавя към себе си съвършената душа от несъвършената човешка цивилизация?

Истинските и неистинските знания са понятия човешки. Съдържанието им е информация. С една дума знания няма има информация. Информацията е духовна идея. Ние не сме се раждали ...

Трансформация на знанието в Съществуване = Живот, но знанието за себе си. Кой си? Какво си? Откъде си? Хората се различават по едно нещо. Едните - знаят, че ще умрат, но не вярват, че ще се случи точно на тях. Другите - знаят, че ще умрат и се подготвят за този час като за часа на освобождението. Под "този свят" влагам смисъла на гностичните евангелия. Какво да се прави? Да се молим и знаем, че не сме от този свят.

Истинското и неистинското знания за света са две идентични понятия. Между тях няма разлика. Знанието е натрупана информация в паметта на изживяващия. Информацията е една. От нея следват интерпретеции създадени от мисълта. Интерпретациите като производни на информацията са със същите качества т.е. нито истинни нито неистинни. Има разлика между знание и съществуване. Знанието е количество информация с възможни интерпретации. Знанието е предпоставка за откъснатост на Девствените духове от съществуванието-присъствие в същността на Универса. Съществуванието-присъствие е присъщо на Духа, но не и на знанието-информация. Материята е информация – изкристализирал Логос производен на Духовете. Материята-информация има форма, а Духовете творейки я, присъстват в нея. Знанието е неприсъщо за Духа. Духът не знае Той съществува. Съществуването е творчество. Знанието е минало. Съществуването настояще. Знанието откъсва Девствените духове от Отца. Знаейки Духа умира за вътрешното. Съществувайки Той се ражда за вътрешното, което е Новораждане. Първото знание на Девствения дух е в Едем. С това първо знание Той се е насочил навън и се е откъснал отвътре. Този летеж във физическия свят е затваряне на Духа в производното Му – информацията-форма. Това е падението на Девствените духове в Самсара. Откъсването от знанието е невъзможно. Трансформирането му - цел. Трансформацията на знанието в съществуване е докосване до Христос. Тази трансформация на знанието в съществуване е път на Девствения дух към Новия свят, който е бъдещето произлязло от миналото - Едем. Новата земя е духовната същност на Универса. Новото небе е неограничената възможност за съществуване на Духовете, творейки в Отца.

Ти си просветлен ...

Като присъща част от Инволюцията и Еволюцията, Девствените духове - човеци се посвещават във всяка една религия. Религиите са стъпалата по които се изкачва вълната на живота към Епигенезиса. Само в Иисус Христос са Дванадесетте връзки водещи от плътното тяло до Трона на Бога.

Егото е производно на индивидуалността. Индивидуалността присъствайки в плътно тяло, а то в физическия свят създава его. Индивидуалността е човешката Божествена същност. Егото е видимо, индивидуалността - не. Ние се отъждествяваме с производното, понеже другото не познаваме.

Парите са материален израз на натрупаната карма.

Ние сме във времето и част от него. Във Вечността няма време. Да станем част от Нея ... сега.