Виктор

Тъй като този въпрос за "аза" много ме вълнува ... Какво е "Параматман"? Предварително, благодаря!

Здравей, Ваня! Едва ли бих могъл да добавя по-съдържателно и вярно нещо от предния постинг на Венци с цитат на Св.Тихон Задонски. То е право в целта. Но ще добавя и аз нещо. Между вътрешната духовна същност на човешките същества и земната действителност има несъвместимост поради което тя ни отхвърля. Освен отхвърлянето в нас съществува привличане към Първоизточника ни. Осъзнаването на привличането и отхвърлянето води до отказ от прераждане и света на плътните тела. Човекът осъзнал природата си става неразбран и често обявен от обществото за малко луд. Човешката цивилизация е фетиш. Единствената справеливост в нея е отхвърлянето на осъзнатите "аутсайдери", но всъщност тази справедливост е заложена във физическия свят от Бог Отец така, че справедливост има само в Христа, Който също бе отхвърлен и поруган та и физически заличен. Но от това убийство има следа, която е може би Златната нишка.

Преодоляването на егото е отказ от себесъществуването. Себесъществуването е представа за света, натрупан сетивен опит. Егото е света в който живеем. Света е представа, спомени, мисли и планове. Значи - отказ от света на представите. Но коренът е много дълбок! Във физическият свят има естествен механизъм на отхвърляне на осъзнатия човек. Този механизъм действа и върху неосъзнатия, но той се съпротивлява. Човек трябва да се остави да бъден изхвърлен от света. Може би това е пътя на претапяне на егото. Да се оставиш да бъдеш отхвърлен от Тук.

Приятели! Когато пиша тук за духовното и получавам съгласие съм подозрителен, но когато не са съгласни с мнението ми знам, че съм на прав път (от последното има и изключения). Любовта и секса са от различни светове. Горният слиза долу, но долният не е за горе.

Когато правим секс Любовта спира да е в нас. След секса е необходимо време на Любовта да си проправи път до нас. Любовта и секса са взаимно изключващи се процеса.

"Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: "Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?" Младежът отговорил без да се колебае: "Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!" Мъдрецът попитал" Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствия, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща?" - настоявал мъдрецът. "Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух" - бил моменталният отговор. "Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър." КОСМОГОНИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ от Макс Хайндл

Няма какво да вземем от този свят и да придадем от него към това което сме. Придобитото не е такова, а камуфлаж. Светът е камуфлаж. Придобитото е карма. Дълбоката човешка същност е Божествено-съвършена. Ние не можем я промени, а само познаем. Припознаването е награда. Наградата е изход от сферата на желанията и сферата на формите. Пробуждането на Праатома е път към сливане с Христовите селения. Не придобиване, а пробуждане е целта тук. Придобитото се доизживява и разпада в митарствата. Душата сега съществува, а не умее. Тя съществува пълноценно отвъд тук. Тук тя вегетира. Съществуването отвъд не познаваме, а го предполагаме какво е. Този/това което пише не го познавам.

Дълбоката човешка същност е Догма. Не можем я промени, а само познаем.

В началото бе Словото. Материалния свят е Слово. Ние сме Ехо от Словото. Материалния свят е Ехо. Изучавай Ехото за да разбереш себе си.

Любовта е дар от Бога.

Аз не осъждам (и нямам право) никого, но мен ме осъждат. Просто давам мнението си.

Специалните умения нямат нищо общо с Атман. Специалните умения са заблуди на егото. Иначе си прав, аз нямам опитност в тях.

И сънищата и виденията са ни реалност, но те не са наши. Ние сме ефирни сънища на Твореца. Сънища сме. Нищо повече.

Господа Иисуса Христа. Господи помилуи ни и ни приеми.

В земния си път се "раждаме" и "умираме" сами. Пълноценното общуване невъзможно. В себе си съзираме духовната си принадлежност. Но бъдещето ни предполагаемо е неизвестно.

Специалните умения са човешки заблуди. Атман е той, който е Божествен.

Човекът не се преражда, а само Бог!

Колкото по-рядко, толкоз по-добре. А може би без месце се живее по добре?

Чрез ясновидството се попада и в Дявола хе, хе, хе Благодаря на небесните сили за липсата на ясновидството у мен

Ако се абстрахираме от екологията и природознанието просветва Отца. Зад всичко конструктивно в природата е Духъ. Зад всичко деструктивно в природата е ... ?

Лично на мен Буда ми показа същността но собствената ми религия - Логосът, Христа. Християнството е фокусът в пустотата на Будизма. Благодаря Ви източни братя и сестри ...

Ради, здравей! Господ Иисус Христос е обещал небесни жилища за всички следващи Го. Следвайки Христос, което правят християните те прекъсват прераждането. Животът в който извършват следването е последен. Будите също не се прераждат. За да си християнин не е достатъчно кръщението, нещата са неподозирано по-дълбоки толкоз, че ме е страх да надникна, камо ли да ги осъществя. Аз още не съм християнин ... Може би звуча апокалиптично, макар да не го желая.

Християнството е доброволен път, но веднъж поет имаш право на един живот.

Парите са обект на духовността, но духовността не е обект на парите. Умът е тленен.

Ако нямаш нищо си свободен/богат нищо=материални придобивки