[Случайности, съвпадения, поличби]

Здравейте!

Ето на мен какво ми се случи и мисля, че е свързано с темата.

В първият учебен ден, като студент влизам за първи път в ауата за някъква лекция, вече не помня каква беше. От последните редове, където бях погледа ми се спря на едно момиче. Един вътрешен глас ми каза "Ето тя ще е".

На първото упражнение на групата, към която бях зачислен сядам до същото момиче, оказа се, че сме и двамата в тази група. След няколко мои опита за по-близки взаимоотношения получих отказ, с което нещата между двама ни замряха за четири години. На петата година без да правя каквито и да са усилия се ожених за същото момиче.

В тази житейска история има съвпадения и случайности.

На кой беше този глас?

Имам чувството, че моята съдба беше предопределена, а също и вътрешно усещане за кармична връзка и духовна зависимост.

Може би съм чул моят ангел хранител.

Възможно е, както казва Иван това да се е случило първо "горе" и след това "долу".

В заключение искам да кажа, че случайностите определят нашите съдби, защото в своята си същност те са с духовен произход.

[Първи крачки в духовния Път]

Иване здравей!

Благодаря ти за разбирането!

Съгласен съм и с Венцислав, че вратата към духовното е отворена постояно за всеки.

Знаците, които ни се изпращат от отвъдното не са случайни. Трябва да се доверяваме на интуицията и гласът на сърцето те подсказват верните решения и пътя по който трябва да вървим.

Това изживяване и мое тълкуване съм го споделял само с един човек, който сметнах, че няма да ме сметне за превъртял.

Успех на всички!

[Първи крачки в духовния Път]

Здравейте!

Според мен първата крачка в духовния път се прави след някакво изживяване, което те разтърсва из основи. Тези случки се реализират и зависят не от нас и поради тази причина мисля, че първата стъпка се прави, ако ти разрешат...

Вратата към духовността е отворена постояно, но за много хора тя е невидима. За да я забележим от личен опит знам, че трябва да ти се случи нещо покъртително.

За мен повратен момент беше смъртта на майка. Бях стигнал до дъното. Когато говоря за дъното имам в предвид не материалното, а духовното, ако някой е бил там ще ме разбере.

В този епизод от моят живот изживях мистерията на смъртта. Мистерия е неразгадаема реалност. Умът по никакъв начин е неспособен да вникне в мистерията. Има нещо друго, което е част от неразгадаемата реалност и тя е живота.

След няколко седмици от смъртта на майка аз я видях на "сън". Слагам сън в кавички, защото състоянието в което я видях се различава от другите ми сънища, които в повечето случаи на сутринта съм ги забравил. Бях като в безтегловно състояние, някъква абсолютна лекота ... бях без тяло. В това състояние Я чух да казва "Аз съм добре" в този момент започнах да се извинявам, че не съм отишъл предния ден в болницата, с което връзката прекъсна.

Вратат към духовния път според мен ми беше отворена от другата страна и аз видях, че там живеят душите на другите хора.

След тази първа крачка последва втора. "Случайно" видях на една сергия книга на Ошо - "Казвам ви" в която се тълкуват притчи на Иисус Христос.

Преди един месец станах вегетарианец. На следващият ден след това мое решение почуствах любов и радост струяща от животинския свят.

Някой в началото беше отговорил на въпроса - защо има толкова малко мнения в тази тема, а имено - защото първите крачки са много лични и не всеки е готов да ги сподели.

Аз напълно го разбирам.

Успех по пътя!

[Основни форми на страх. Как да го лекуваме?]

страхът е невежество...

[Контрол, съдба]

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."

Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

[Основни форми на страх. Как да го лекуваме?]

В основата на всички страхове стои, страха от смъртта.

Сутрин ставаш рано, отиваш на работа за да спечелиш пари, за да не умреш от глад.

Образоваш се, за да можеш да работиш и печелиш пари, за да не умреш от глад.

Жениш се за да имаш деца и някъква стабилност в живота, защото семейството ще те предпази от мъчителна смърт.

Сприятеляваш се за да можеш да се забавляваш, защото в забавлението и общуването забравяш, че все пак някога ще умреш.

Купуваш купища ненужни предмети, къща, вила, кола, с мисълта "Веднъж се живее".

Ходиш на църква, четеш религиозна литература, молиш се, за да притъпиш дремещата дълбоко в подсъзнанието мисъл, че смъртта е неизбежна.

За да се преудолее страха от смъртта, тя трябва да се изживее. Но до тогава тя е една плашеща загатка.

Според Кришнамурти, човек трябва във всеки един момент да умира след което да се роди отново. Само по този начин може докато си жив да осъзнаеш естеството на смъртта. Под това да умреш след което да се родиш Кришнамурти има впредвид - умираш, като забравяш спомените, защото те са нещо мъртво отминали впечатления отклоняващи те от настоящата действителност, спомените са несъществуващи асоциации. След като умреш по този начин ти автоматично се раждаш за нов живот посрещаш новото, реалността с необременено съзнание.

[Що е Истина?]

"Идеите не са истината, а истината е нещо, което трябва да бъде преживяно непосредствено във всеки момент. Тя не е изживяване, което желаете - тогава то е само усещане. Само когато човек премине отвъд купищата идеи, т.е. отвъд личният аз и съзнанието с неговата продължителност, само когато минем отвъд тях, когато мисълта замлъкне напълно стигаме до истинското преживяване. Тогава човек вижда истината."

Джиду Кришнамурти

"Първата и последна свобода" стр.56

"Истината не може да бъде придобита. Любовта не отива при онези, които искат да я задържат или да се отъждествят с нея. Те идват, когато съзнанието ви не търси, когато съзнанието е напълно спокойно, не създава движения и вярвания, на които то може да се облегне или от които може да добие известна сила - те са симптоми на самозаблудата. А съзнанието става спокойно, когато разбере какво представлава процесът на желанията. Само тогава съзнанието няма да се занимава с дилемата да бъде или да не бъде. Само тогава човек ще стигне до състояние, при което се освобождава от всички видове самозаблуди.

Джиду Кришнамурти

"Първата и последна свобода" стр. 127

" Преди повече от две хиляди и петстотин години един човек, стремял се към истината в продължение на много, много жизнени цикли, стигнал до тихо място в Северна Индия и седнал под едно дърво. Решил твърдо да не става оттам, заклел се да не става, докато не я открие.

По здрач той покорил тъмните сили на заблудите, а рано на следващата сутрин, когато планетата Венера се появила на изсветляващото небе, бил възнаграден за продължилото цяла епоха търпение, за дисциплината и концентрацията си, като постигнал крайната цел на човешкото съществувание - просветлението.

В този свят момент самата земя потреперила, сякаш опианена от блаженството и, както ни уверяват писмените паметници, никой не изпитвал гняв или тъга, никой не се разболял, никой не извършил зло, никой не се изпълнил с гордост; светът притихнал напълно спокоен, сякаш е постигнал съвършенство.

Този човек е Буда"

Согиал Ринпоче

"Размисли за всеки ден" стр. 1 февруари

""И в края на краищата всеки от вас, в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже абсолютната истина тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини. За да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината и да започнем да я прилагаме в живота."

Петър Дънов

"Книга на законите" стр. 423

Истината е новото. Във всеки един момент новото е различно. Истината е процес, променлива, различна. Тя не може да се улови или задържи нито изкаже с думи. Истината се изживява.

[Що е реалност?]

За човека реалността е сътвореното. Той е част от него. Ние можем да наблюдаваме, опознаваме, изучаваме и съзерцаваме реалността сътворена от Твореца. Човекът не може да създава, а само да променя материални форми и състояния. От камъка правим - статуи, от рудата - машини и т.н. , но самите камък и руда ги прави друг, ние не можем. Основния проблем на човечеството е, че иска да притежава сътвореното и реалността. Желанието да се притежава физическият свят, който е реален за човешките сетива води до дисхармония в природата. Духовният свят е творящата реалност. В него ние също сме "гости". Присъствието ни в него е възможно, когато сме без желания за притежаването му. За разлика от Духовния в Физическият свят присъстваме въпреки желанията за притежаване, но желаещият попада в затворения кръг на страданието. Страданието също е реалност.

"Истината е неизразима"

ОШО

[Какво всъщност е човекът?]

Егото е несъществуваща абстракция. Ние се бориме да премахнем несъществуващото. Борбата за премахване на егото е обречена на неуспух. Според мен усилията трябва да се насочат към осъзнаване на неговата нереалност.

[Какво всъщност е човекът?]

Човекът е самоосъзната форма на живот. Живота има две измирения на съществуване - физическо и духовно. Физическият свят е видим чрез материалните ни възприятия, духовният свят е невидим. В него пребивава съзнанието. В физическият свят се появява и изчезва тялото. Човечеството е най-бедното от материална гледна точка същество. То не притежава нищо. Нищо не е създало и няма да създаде. Този, който е сътворил физическият свят той може да го променя. Човешкото съзнание може да възприема и опознава създаденото, да го чувства и наблюдава. Когато пожелае нещо то го губи. Желанията погубват. Нежеланията обогатяват. Духовният свят създава. Материалът от, който се създава физическия свят е неуловим. Най-малката градивна единица, от която е създадено всичко е Нищото. Духът мисли и твори. Човекът осъзнава сътвореното. Духът не е нито човешки, нито животински. Той е един. Няма материални доказателства за съществуването на Духа. Човешките сетива усещата създаденото, но не и създаващия.

Горко му на Създатела, ако Го видим ...

[За прераждането]

Прераждането е нъпрекъснатост на съзнанието. Тялото умира, съзнанието се преражда в друго тяло или форма. Осъзнаващият има качества, т.е. ниво на осъзнатост, пробуденост, но не и същност в смисъл непроменяемост. В качествата на съзнанието се включват и добродетели, като - състрадание; взаимопомощ; мъдрост; доброта ; смиреност и др. които подлежат на доразвиване от осъзнаващия. Прераждането е в реалността на Самсара. Освобождението от Самсара е осъзнаване на своята Буда Природа. Достигналият просветление разбира, че е безсмъртен и е едно с другите осъзнаващи същества. Поради тази причина в него се заражда висша форма на състрадание към тях непробудените и е в състояние да реши, да продължава да се преражда (въпреки възможността след достигане на нирвана и напускането на последното тяло да се слее с божественото) за да има възможността да помага за пробуждането на непробудените. Тези хора се наричат Бодхисатви. Те стоят на брега на реката в света на Самсара и виждат другият бряг - света на Безсмъртието.

Смисъла на земния живот е - Духовно просветление.

Вярата в прераждането смущава усилията на човека по пътя към освобождението. Всяко едно същество трябва да положи индивидуални усилия опирайки се на Ученията, които да го доведат до разбирането, че прераждането съществува, а не е догма.

[Що е медитация? Видове медитация.]

Здравейте! Позволявам си да се включа в темата "Медитация", защото забелязах, че книгата на Согиал Ринпоче "Размисли за всеки ден" е развалнувала и друг участник в този форум. Същата книга я закупих от една сергия само за два лева. Учудващо е понеже според мен тя е безцена. Согиал Ринпоче има и друга книга, казва се "Тибетска книга за живота и смъртта", ако няко от присъстващите я види да се продава ще съм му благодарен да ме уведоми къде я е забелязъл да се продава.

Относно медитацията? Медитацията е духовна практика, храна за душата. Чрез нея практикуващият достига до своята истинска природа. Медитацията е процес на осъзнаване. Осъзнаващият се слива с осъзнаваното. Индивидуалното съзнание открива, че не е индивидуално, а част от цялото. Основният проблем пред всеки човек е страданието. Причината за страданието е неведението за моята същност. Какво съм аз? Ако неведението се замести от проникновението постигнато в дълбока медитация, аз разбирам какво съм. Страха от смърта се стопява от разбирането (просветлението). В процеса на просветление медитиращият открива, че никога не се е раждал и никога не е умирал. Няма лошо и добро. Няма грозно и красиво. Дуалността се претопява в разбирането за това, че обекта и субекта нямат същност, а качества. Под същност се разбира неизменност, непроменяемост. В всеки един момент всичко не е това което е било, то еволюира. Това се отнася и за осъзнаващия. Той вижда, че не е инженер, ако е такъв, че няма кола, ако я има, че няма жена, ако я има и т.н. Той осъзнава че е живот, а не кожена торба пълна с органи. Такъв, човек е бил и Иисус Христос, защо иначе ще отива доброволно на кръста ?

[Мъдростта идваща от смирението]

Здравей, Евелина!

Хармонията между душа, тяло и разум? Според мен, ние сме едно цяло състоящо се от: съзнание (душа) и тяло. Мислите са продукт на нашите преживявания и впечатления, които са се случили преди време в миналото. За да се получи хармония съзнание - тяло, трябва да се докоснем до центъра на истинската ни природа т.е. съзнанието. Докато то е потулено в хаоса на мислите хармонията не може да съществува понеже продукта на твоето минало (мислите) се отъждествяват с нашата истинска същност - съзнанието. Мислите са егото стремящо се да замени действителността с миналото и бъдещето, което бъдеще е проекция на миналото. Действителността е настоящето, съзнанието пребивава единствено в него те са едно.

Единственият лек за проблема е медитация и молитва. В състояние на дълбока медитация, човек може да открие своята истинска вечна същност. Това откритие не може да стане с насилие и манипулация върху мислите, просто трябва да се стои в покой, когато се появи мисъл остави я, наблюдавай я и осъзнавай, така ще откриеш, че мислите са заблуда, несъществуващи неща. Съществуващото е съзнанието ние. Егото не съм аз. Мислите не са аз. Ние сме живот, осъзнаване, а не хаос от впечатления.

След продължително практикуване на медитация и молитва се появява мъдростта, състраданието и добротата. Смирението е продукт на мъдростта. Ако пренесеш покоя постигнат по време на молитва и медитация в ежедневието ефекта е поразителен. Ще посрешнеш обидите и болката с постигнатата мъдрост на съзнанието. Обидите и болката са егото в състояние на самозащита.

[Що е реалност?]

Между обект и субект няма разлика. Между наблюдател и наблюдавано няма разлика. Между "моето" съзнание и осъзнаваното няма разлика. На квантово ниво всичко съществуващо е в една реалност. Няма начало нито край. Времето като човешко понятие е фикция. Събитията, които се случват пред твоите сетива се реализират в един единствен миг - настоящето. Този миг се твори от "твоето" съзнание.

"Нищо не е това което е"

Принц Сидхарта