И знаем, че Неговата заповед е живот вечен. (Ев. Йоан 12:50)
Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“, значи обуславя: вечният живот почива върху тази заповед
Сега мнозина като дойдат в това Божествено училище, казват: „Ние ще живеем един чист и свят живот“. Попитам ги: Какво подразбираш под „чист и свят живот“? След като живеят 1–2 години, казват: „Това не е за нас“. Идат в света и почват да живеят по старому. Защо? – Защото не са намерили онзи закон, за който казва Христос: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. За да може тази заповед да я разберем и да се възстановим, има да се борим с много мъчнотии в себе си.’//
В цигулката е вложен законът на човешката интелигентност. Сега, по някой път аз се изразявам и казвам: и в природата има музика, но не в тази природа, която ние виждаме. Трябва да имате особени сетива, особени чувства, малко да бъдете досетливи, да схванете тази музика. И то при особени случаи: не всякога пее природата, не всякога свири, не всякога говори, и тя мълчи, понякога има гробно мълчание, и в туй мълчание се разбира един велик вътрешен смисъл, един смисъл, който се заражда в нейните недра – затуй тя мълчи, докато тази мисъл вземе своята форма и се изрази в този велик Божествен закон. И често някои са ми задавали въпроса: „Защо съвременните общества не виреят както би трябвало?“ – Защото не са намерили онзи велик закон, чрез който животът може да се изрази. Кой няма желание да живее? – Във всекиго има такова желание. Кой не обича да е музикант, да си посвири? Ама като вземе инструмента, не може да свири, а само дрънка, и му казват: „Я остави, не прави шум“. Сега мнозина като дойдат в това Божествено училище, казват: „Ние ще живеем един чист и свят живот“. Попитам ги: Какво подразбираш под „чист и свят живот“? След като живеят 1–2 години, казват: „Това не е за нас“. Идат в света и почват да живеят по старому. Защо? – Защото не са намерили онзи закон, за който казва Христос: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. За да може тази заповед да я разберем и да се възстановим, има да се борим с много мъчнотии в себе си.
Всички изобретатели някой път прекарват 10, 15, 20 години, докато сполучат. Някои даже не сполучват. Някои художници има, както и някои музиканти, които с години са прекарали ред мъчнотии, докато дадат нещо хубаво, за да изразят великия закон на живота. Какъв е той, как трябва да се изрази? Да кажем, имаш очи. Защо са тия очи? Котката е приспособила очите си и казва: „Господ ми създаде очите само за мишките и за птичките, да си намирам храната“. И всеки ден търси, гледа дали има мишка или птичка. Ако попиташ онзи търговец, той ще каже: „Господ ми създаде очите само за платовете“, и всеки ден ходи да гледа платовете, пише сметки, казва: „За това са моите очи“. Гледаш онзи писател, седи с перото и казва: „Господ ми създаде очите да пиша“, и той драще, пише нещо. Художникът казва: „Господ ми създаде очите да рисувам“, музикантът казва: „Господ ми създаде очите да гледам своите ноти“ и т.н. Всички хора присвояват зрението за своята професия. Всъщност защо са създадени очите? Като дойдем до ушите, пак същия закон. Да попитаме, защо са създадени ушите? Някой казва: „Да мога да усетя отде иде моя неприятел, опасността отде иде“. И всички животни най-първо упражняват своя слух за тая цел, затова е създаден слухът. До известна степен те са прави, но слушането има по-дълбок смисъл. Нека вземем нашите чувства, защо са създадени. Като казвам, защо са създадени, не че те не са съществували, а защо са се появили: те имат свое предназначение. Някой път ние се оплакваме от тия чувствания и казваме: „По-добре човек да не чувства“. Знаете ли на какво би замязал човек, ако не би чувствал? Представете си едно човешко око, турнато в един камък, и оттам да наблюдава света, без да чувства. Какви ще бъдат понятията на туй око за света, ако кажем, че човек гледаше света само с окото, без да чувства? Допуснете сега обратното – че вашата ръка е турена в този камък без окото и че само чувства нещата, тогава какво щеше да бъде вашето схващане за света? Щяхте да познаете, че едни предмети са топли, други студени, трети гладки, грапави и прочие – ще знаете промените. И сега вие можете да схванете, че някои хора почти живеят като ръката в някой камък, те само усещат промените. Казват: „Днес нямам никакво разположение“, но не си задават въпроса, защо е туй неразположение. „Еди-кой си ме обиди“. Но и той не си задава въпроса: „Защо ме обиди?“ „Днес съм радостен, защото еди-кой си приятел ми каза една блага дума“. Защо тази дума произведе такъв ефект? Ще се спрете и ще кажете: „Така е устроен животът“. Не. Това подразбира, че тази Божествена душа иска да даде израз на всички свои мисли и желания. И следователно Бог живее в нас и се проявява чрез нас, и всеки, който Му противодейства, след като употреби хиляди години, всички условия, да застави този индивид да го слуша, да върви в хармония, най-после, като не се подчини, заличава го. И Писанието казва, че грешните ще погинат. Аз не говоря за праведните: праведни подразбирам ония, които разбират този велик Божествен закон. Сега с това схващане трябва да приложим туй Божествено учение, има ли то приложение при сегашната фаза на нашето развитие? – Има. Нима ние трябва да останем в тази форма, в която сме сега? Нима нашето лице, нашите очи, уши, ръце трябва да останат такива, каквито са? – Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие. И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо? – Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат дядо да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд. Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд.
Aко питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж. Ако вие затворите една свиня в една кочина и ред години я храните по всички правила на науката, вие ще имате само една много цивилизована свиня, но все ще остане свиня, никога не може муцуната ѝ да се измени и щом я пуснете вън от кочината, пак ще почне да рови и да бъчка – макар че в кочината не рови. Ще мяза, значи, на една възпитана свиня, но пуснете ли я вън от кочината, пак си е старата свиня. И когато ние, съвременните хора, говорим за възпитание, аз казвам, че това не е възпитание, а нашите съвременни методи са методи само за дресиране: в съвременната култура нямаме още истински методи за възпитание. Аз казвам „възпитание“ на следното: когато вземеш едно дете в училището, в първо, второ, трето, четвърто отделения и после в университета, ако работиш една година върху него със същите закони, както един градинар, ще можеш да имаш резултати, а не само дресировка. Възпитание трябва, не само привидно, но съществено, да се прояви онова Божествено съзнание, че този индивид или това дете само себе си да познае, да се регулира без контрола.
Ние мислим, че светът е създаден само заради нас. Това е най-голямото заблуждение – да мислим, че светът е създаден само заради нас. Не е създаден заради нас. Бог създаде света не заради нас, а за себе си. Той да се прояви, а ние сме случайни същества в този свят, да, случайни същества сме ние.
Ние говорим за истината, но сме забравили правия Божествен закон, за който Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Вечният живот какво съдържа в себе си? – Вечният живот съдържа всички условия за разумното растене – живот, в който нашата мисъл може да се изрази в най-висока степен. Само в този закон ние можем да търсим и да намерим нашето благо. Този закон е написан вътре в нас. Той е много пъти писан, там казва Господ – ще цитирам Писанието: „Ще отнема каменните им сърца, ще им дам плътски сърца и ще напиша в тях закона“. В аналите на природата има, че много пъти Господ е писал своя закон в човешките сърца, но хората са го заличавали. И аз правя следното заключение: ние, съвременните хора, сме като малките деца, като намерят някоя монета непочистена, не гледат какво е написано, ами я турят на един камък, изглаждат я хубаво. Така и ние: всичко правим по един метод. Тъй се е родил национализмът: той не е нищо друго, освен изглаждане на онова, което Бог е написал. Германците са изгладени, българите са изгладени, англичаните и прочие, всички са изгладени, няма нищо написано на тях от туй, което Бог е написал. За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна. Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой Гладстон, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня. Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: „Защо?“ – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че „Неговата заповед е живот вечен“, и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга, освен да дойде и да примири тия народи. Тия народи са членове на това велико Божествено тяло. Не е лошо човек да бъде националист, но всеки народ трябва да се съзнава като уд в Божественото тяло, да знае де му е мястото и да функционира правилно в Божественото тяло, за да може да приложи Божествените идеи. А сега всеки народ мисли, че светът е създаден само заради него, и всяко общество мисли, че светът е създаден само заради него, и всеки индивид мисли, че светът е създаден само заради него. Но Бог ни доказа, че светът е създаден само заради Него. И ще дойде ден, когато Той ще помете всинца ни, ще заличи всичките ни форми и след хиляда, милиони години, ако потърсите в архивата, ще има само едни жалки остатъци от сегашната култура. Всички тия настоящи форми ще бъдат в забрава, тъй както много форми от миналото са заличени. Следователно Божественият Дух се стреми да създаде най-възвишената форма, в която да се прояви той, и всеки от нас, който възприеме такава мисъл, да познае, както казва Христос, „Неговия закон“, ще се сподоби с вечен живот. Само при такава форма, при такъв закон силите на природата ще ни дойдат на помощ. Сега ние седим и мислим, правим си планове, мислим, че всичко можем да решаваме. Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място.
За пример, ония същества, ангелите, които са минали преди хората и които седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. Като не ви дадат хлебец, бузите ви поспаднат, коремът ви хлътне, няма шкембенце, благоутробие няма. От какво излиза благоутробието? – Днес едно прасенце, утре една пуйка, кокошчица, гъска, намазана с масълце, и прочие. Казват тогава: „Господ затова е създал тия прасета, заради нас, ние, благородните същества, трябва да ядем, само така ще бъдем хора“. И тъй, ние разбираме, че Господ е създал човека само да яде. Не, човек не е създаден за това. Днешната култура върви в съвсем крива посока. Яденето е нещо случайно. Има неща по-хубави от него, то е само един символ на нещата. Е как ще разберем дълбокия смисъл на думите на Христа, Който казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“? Водата и хлябът са живи. Но аз питам: ти хванеш прасето – това не го вземайте за обида, аз констатирам само един факт, съобразно този закон, – ти хванеш едно прасе или една пуйка, тя ти се моли, според езика на пуйките: „Моля ти се, остави ме“, а ти ѝ казваш: „Как ще те оставя, аз гладен ли ще стоя?“ и „кръц“, отрежеш ѝ главата. Но утре дойде някоя болест и кръцне детето ти. И ти казваш: „Господ да го прости“. Няма какво да го прости Господ, но ти изяде пуйката, а болестта изяде детето ти. Ти трябваше да кажеш: „Господи, понеже аз изядох пуйката, болестта изяде детето ми“. А ние казваме: „Господ да прости детето“. Няма какво да прощава, то не е грешно. Твоето дете ли стана причина за твоите грехове?
Аз ще ви приведа един пример: един българин, касапин, който 25 години клал все говеда, забогатял и казал: „Слава Богу, поуредих живота си, отсега нататък ще напусна касаплъка и ще живея като човек – както хората живеят. Но имам още десетина ягнета да ги заколя и тогава ще ликвидирам със сметките си“. Имал три деца, двете от които били братчета. Едното казва на другото: „Ще ти кажа как тате коли ягнетата“. Тегли ножа и му отрязва гръцмуля, закаля го. След като вижда това, взема ножа, бяга, пада и се натъква на него. Майката къпала третото дете, но като чула, оставила го в коритото и то се удавило. Едното заклано, другото натъкнато върху ножа, третото умряло в коритото. И с трите деца този българин ликвидирал, „уредил“ живота си. Ще кажете: „Такава му е била съдбата, така му е било писано“. Всекиму, който коли, така е писано. Сега ние искаме Божието благословение, но ако ти си такъв един касапин – вземете туй в по-тънък смисъл: примерът е груб, – ще разбереш тази заповед, както Христос е разбирал вечния живот. За да я познаем, ние трябва да се освободим от всички грехове. Божият закон не търпи никакво изключение, той не прощава и не извинява. Той не е груб.
Всяка работа трябва да се върши тъй, както законът изисква. Животът на земята трябва да бъде съвършен. Може ли? – Може. Който се труди, може. Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете!
Моята мисъл и чувства произвеждат известни пертурбации вътре в самата природа, могат да вървят или в хармония, или в дисхармония с нея, могат да вървят или към Бога, или вънка от Бога, и следователно можем да образуваме два процеса: единият процес, който разрушава, а другият, който гради. А процесът на разрушението води към смърт, в него няма никаква култура. Само процесът, който съгражда, е Божествен процес. И следователно, ако вие не сте готови да зачитате Божествения закон, във вас са заработили тези сили, които ще разрушат не само вас, но и от вашите деца, пари, къщи ни помен няма да остане след няколко поколения. Защо? Защото не сте разбрали живота си, не сте го съградили върху този велик закон, който определя каква може да бъде истинската форма на онзи живот, който е вечен. Сега вие ще вземете само отрицателната страна. Това не е догма, но показва как законът работи. Този закон, Божественият, може да се изяви по три начина: като един механически закон – като колело, щом те хване с един зъбец, ще те разкъса. Може да му се молиш, но той няма съзнание. Обаче по някой път при това колело може да има някое разумно същество, което го регулира, и ти като му се помолиш, щом те хване зъбеца, спира. То ще ти каже: „По-далеч стой от колелото!“ Ние, съвременните хора, сме нахълтали в един свят, дето всички колелета са механически, без да има кой да ги пази. И следователно всеки един, който минава покрай тия колелета, очите му трябва да бъдат отворени на четири страни.
Излизаш от дома си, ти трябва веднага да бъдеш скачен с невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен. Някои хора казват: „Няма нужда да сме скачени“. Но на съвременните народи, които отстъпиха от този закон на разумност, подобри ли се живота? Всички започнаха да подобряват живота, какво ли не говориха, какви ли не комбинации правиха, какво ли не писаха, но не намериха онзи закон, чрез който този велик принцип би могъл да се изрази. Този принцип вътре в себе си не търпи насилие. Когато се изрази във всички форми, той ще действа по всички начини, но не може да има дисхармония. Сега ние се спираме и казваме: „Господ ще уреди света“. Хората от света казват: „Ние ще уредим света“. Други казват: „Управляващите ще уредят света“. Ние все искаме да се уреди света. Той се урежда постепенно, не че не се урежда, аз зная това, само че нашият живот, сегашният, индивидуалният живот до известна степен остава неуреден. Най-важното при сегашните условия е душата на човека. Ти, като едно разумно същество, как очакваш да живееш в бъдеще? Сега мнозина от вас познавате Бога, нали? Някои от вас ще кажат, че те любят Бога. Признавам това, че Го познавате, че го любите. Но аз ще ви кажа, познаването, любенето ви на Бога ето на какво го уподобявам: имате отлична дъщеря, благородна, красива, възпитана, много нежна, запознава се, дойде един възлюблен, тя го среща нежно, милва го, толкова внимателна и търпелива е. А той говори сладичко на момата, да я не обиди. От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй?“ Само музиката се изменила. Защо? – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури. Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания. И като идем при Него, Той казва: „Много добре зная как ме посрещнахте и изпратихте“. Религиозните хора, търговците, всички му палят свещи и се молят, когато не им върви. А щом им провърви работата, казват: „Човек на себе си трябва да уповава“. И военните на бойното поле, щом се намерят в мъчнотии, коленичат и казват: „Господи!“, а щом победят: „Виждаш ли нашите мишци, гледаш ли тия топове?“ Тъй посрещаме и изпращаме Господа. Но какъв е смисълът на воюването? – Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание и на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“. Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“. Взема ги, туря ги в джоба си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша. Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: „Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот? Философски разбирания!“ Казвам: Приятелю, ти ще вземеш ли петалото? Ако не го вземеш, учителят ти ще го вземе и ти после 10 пъти ще се наведеш, докато разбереш, че за предпочитане е да вземеш петалото, отколкото 10 пъти да се наведеш за черешите. Този закон ние можем да го изпълним.
Как? – Нека се спрем на следния факт: не може ли искрено да постъпим тъй спрямо другите, както искаме да постъпят те спрямо нас?
Сега да се повърна към съществената мисъл: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. Този велик закон е изражение на Божията Любов. Чрез този закон вие можете да промените вашия личен живот: искате да бъдете щастливи, можете да бъдете силни. Всичко, което пожелаете, можете да го имате в името на този закон, в който Любовта действа, но ще приложите този закон тъй, че както действате спрямо себе си, така ще действате и спрямо ближните си. Няма да ви смущава обществото, то не може да ви пречи. Нищо не значи това: когато човек иска да приложи Божествения закон, че обществото живеело по един начин, а ние по друг, ние не трябва да обръщаме внимание на това, не трябва да си правим илюзии, че обществото живее по друг начин, защото всички хора живеят според своите разбирания.
Добро и зло – това са слуги, които те упътват към Бога, и едното, и другото те упътват, те са живи същества – злото те упътва по един начин, доброто по друг начин. Те са служители, за да те отправят към вечното начало, от което си излязъл. Злото казва: „Слушай, ако ти не изпълниш Божия закон, ще мязаш на мен, желаеш ли това? Ако ти търсиш друг смисъл на живота, върни се!“ А като минеш при доброто, то казва: „Ако търсиш смисъла на живота, работи, както аз работя, и ще намериш този път“. Тия същества са толкова искрени: едното казва: „Не бъди като мен, но ако искаш, ела да работим заедно на едно поле“. Но най-първо, един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: „Говори истината, не бъди като нас, защото ние не обичаме страхливите хора“. Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. Ще кажете: „Само едно чувство“. Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише, нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие. Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че си заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот! Един момент в тоя живот се равнява на хиляда години наши страдания!’’
И Христос казва: „И знаем, че Неговата заповед е живот вечен“. И сега, Христос ви казва – т.е. той казва на себе си – „И знаем, че Неговата заповед за мен е живот вечен“, ще влезете в тази заповед.Не питайте: „Сега дошло ли е времето?“ – то е от лукавия. Ще бъде смешно, когато някой ученик дойде при учителя си и пита: „Дошло ли е време да се уча?“ Ами че той е на 20 години, значи отдавна е дошло това време. На 7 години трябваше да дойдеш. Някой дошъл на 40 години и пита, преминал ли е? Два пъти е преминал. Друг дойде на 60 години и пита: „Дали ще мога да разбера?“ – Чудна работа, значи ти ако на 60 години не разбереш, кога ще разбереш? Казва: „Нашето се свърши, защото остаряхме“. Остаряхте ли? Онзи, който търси истината, колкото е по-стар, толкова по-добре е за него. Ако започне като млад, добре е, казвам: Добре е за вас да учите, да си не губите времето с речено-казано. Да изучаваме религиите и тяхната история, историята на земята, през какви геологически периоди е минала тя, всичко туй е хубаво. Когато разберете този велик Божествен закон, ще изучите историята на земята в един ден, като в кинематограф, в картини, ще видите как се е създала земята
Туй учение, което аз проповядвам в днешната беседа, не е за света, а е за вас. То е един вътрешен психически момент за преживяване – такова преживяване, което никому не трябва да казвате. Такива моменти са свещени, толкова свещени, че трябва да ги запазите като рядкост.
Първо, на работа всички. Ще кажеш: „Ама де е философията ни?“ Оставете вашите философии, имаме по-голяма философия, и на опит ще я приложим. Вие казвате: „Да си помислим сега“. Няма време да си мислим. „Ще дадеш, или не?“ Ако дадеш, заповядай, влез, а ако ли не, върви си, не те спирам. Искаш нещо, заповядай, вземи си. Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето. Знаете ли колко задължения имате? И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си. Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения. Туй е учението, което трябва да приложите на опит. И тъй ще го опитате: ако е вярно, добре, и ако не е вярно, поне ще знаете самата истина. Нали няма да имате никакво задължение? Ще знаете самата истина, тъй както си е. Сега седите и казвате: „Може да е“. Тази архива ще ви изнеса и в един момент ще я преживеете, знаете ли какво ще стане с вас? – Някои от вас ще се скумите като восък. Като я донеса, от вас ще останат само костите ви, голи кости, а мозъкът и прочие – всичко туй ще изчезне тъй, както в някоя лаборатория – щом се двоумите. А щом видите вашата архива и въздигнете душата си към Бога, въздъхнете дълбоко и кажете: „Да дойде великото съзнание“, ще се почувствате и ще преминете от смъртта в живота. Това не е шега, но ви казвам: иде един велик момент в живота, най-великият, най-славният момент – или кости ще останете, или жива запалена свещ, да свети във вековете, като ония звезди на небето, да показвате пътя на ония ваши братя, които идат по този път. Аз говоря на учениците, а не на вярващите и оглашените: свободни са те.
Тази истина ще се провери, и за вас е последната секунда в живота ви, последната секунда е тя. Отсега нататък, ако вие не използвате тази секунда, изгубени сте за всякога. Туй да го знаете, всичко е изгубено за всякога. Но ако я използвате, вие сте спасени, бъдещето е ваше, славата Божия е ваша и Бог ще бъде с вас. Изгубени като казвам, то е едно наклонение. Ще дойде някой да каже какво е казал Павел. Оставете Павла, не си играйте с Бога, вие грешите. Тъй ще кажете, както Христос е казал: „И познавам, че Твоят закон е вечен живот“. Да, този закон е вечен живот. И като видя този закон, всичките мои погрешки трябва да слязат в съзнанието ми и трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе и да служа с Теб заедно“. Следователно ще бъдете съработници и ще влезете във великото училище. Казвам: Изгубени сте. Разбирам: Ще изгубите всичките условия да се запознаете с онази велика Истина, с онази велика Мъдрост, за която вашата душа от хиляди години е копнеела. Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността!
Беседа, държана на 28 май 1922 г.
- Прочети още...
- 0 коментара
- 430 прегледа