Lilit`

Кой ви кара да гледате? Добре дошли в реалният свят, който... е гаден Пък медиите трябва да очернят живота на всички като ги направят проклети песимисти... лайк миииии

В днешно време има да се надявате да сте като децата. Порастнахте, видяхте всичката тази помия на света, не мисля, че вече ще гледате на живота както гледа едно дете - светът е розов и се върти около новата кукла Барби/новото камионче. Интересно как ще гледате на живота както гледа едно дете в момента, в който шефа ви каже 'Еми пич, сори ма ти намалявам заплатата със 100 лева'. Интересно дали ще му се усмихнете и ще кажете 'чичкооо пък какво значи заплатаа?' или ще идете да му кажете 'Абе магаре такова да ти...' Искате недостижими неща. И ако сте си надянали розовите очила и сте слепи оптимисти като едно дете, това няма да ви донесе нищо добро в днешно време... А пък ако 40 годишен ми каже 'Виж моето дете, живота е прекрасен, светът е чудесен и по-хубав не може да бъде' сериозно ще обмисля идеята дали да не взема да го заведа на преглед... Можете да бъдете добри хора, ама да сте като децата - мне... Честито на губещите...

Еййй не... Абе защо всеки си е наумил, че трябва да се чуди какъв видиш ли е смисълът на жалкият му животец... Ми смисъла е да се родиш, да оставиш поколение и да умреш и след това да бъдеш забравен. И да имаш някаква мисия ти ще я разбереш чак след смъртта си, че си направил еди кво си и това ти е била мисията... Тъжният факт е, че докато сме в тази обвивка, наречена наше тяло ние сме гадни еднообразни същества със никакъв по-съществен смисъл на живота... (: едит: И са не ми разтягайте локуми как смисъла е да имаме семейство, хубава работа и т.н. Това всеки си го знае.

Мили дечица, истински приятели се намират трудно. Повечето са гадни използвачи, ама така е, човек все пак трябва да гледа за своята изгода от нещата... ) Обаче пък ако все пак някога успееш да намериш човек, на когото можеш да вярваш чувството е прекрасно...

Аз ще се опитам да говоря директно... Вярвате ли в Бог? Не знам, не вярвам сляпо, но и не го отричам. Но Бог не е това, което се представя на нас, хората. Какво е отношението ви към религията? Към религията нищо лошо, хубаво е да я има, все пак обединява, независимо дали става дума за християнство, мюсюлманство, будизъм и така нататъка. Но съм против църквата, джамията и другите т.нар. храмове... Християни ли сте или изповядвате някаква друга религия? Християнка съм, или поне така се водя. Какво според вас трябва да е отношението между религиите? Съперници или приятели са те? Съперници? Няма правилна религия. Когато видя в библията или корана или някоя друга свещена книга да се казва 'трябва да се изповядва само еди какво си, на останалите трябва да им бъде изтръгната тяхната вяра и да наложим будизма/християнството/мюсюлманството/бла-бла-бла...' тогава ще сметна, че трябва да са съперници И изобщо - в какво вярвате? В приятелството, в любовта? Или в нещо друго? В кое според вас си заслужава да се вярва? И в приятелството, и в любовта, в днешно време ми се налага да вярвам и в парите, но най-вече вярвам в себе си. И един труден въпрос - знам, че никой може да отговори "ами вярята е патладжан, с малко пипер и чушки, и печеш 20мин"- но какво е вярата според вас? Вярата има много лица. Вяра в някоя религия, вяра в приятелите ти, децата, съпругът... коя точно вяра да дефинирам?