[Човекът Омраза]

Възхищението не е коментар, то е без думи.

То е и очакване за още.

[Отклик]

Да... обаче такъв ремонт май е въртене в сансара...

В самсара - страстите ми

са почти изгаснали.

Но някъде сред пепелта

все още тихичко проблясва

Любовта.

[Отклик]

животът , счупена играчка сякаш,

вълнува ни и ни увлича -

да я сглобим , да я поправим

и пак със нея весело да тичаме.

[Най-лошият ученик]

"прилепчивите към живота'' - точно! Гениално точно!

А може би те са се пристрастили към междучасието и не им се влиза в истинския час.

[И плаж Веселие е бетониран]

Бях там това лято. Място тихо и величествено като храм. Влюбваш се в тъмното море, макар да е малко негостоприемно.

Забравяш бетонираната простотия няколко километра по-наляво и по-надясно.

Каква надежда има?

[...]

Аз ли бях?

Влюбена ли бях,

весела и нежна,

с радост че следях

твоите брътвежи?

Глупава ли бях,

смешна и ранима,

та се изиграх -

претворих ги в рима.

Сладко се приспах,

от копнеж пияна,

чак сега разбрах -

вече теб те няма.

И така остана.

Бях, що бях. Не съм

от любов пияна.

Всичко било сън.

Не зараства рана

от отровен трън.

Любовта голяма

днес не търся. Вън!

[След братско подритване]

...

Ще се разпръснат думите.

Сърцата сливат се в едно -

сърце безмълвно.

Слабо ли е то?

Остават му делата.