Представете си следното: идва човек при вас и ви споделя: "Откакто се занимавам с Таро, виждам странни неща. Идват, за да ми предложат облаги в замяна на душата ми. Говорят ми и за Асо Пентакли. Имам чувството, че съм напълно обсебен от Таро. Виждам Дяволът."
Какво ще направите вие? Какво ще им кажете?
Днес имах такъв случай и ми е безкрайно неприятно. Въпреки дискретния ми отговор, че е редно да гони подобни гости и че те няма да му донесат нищо.... човекът рухна, рухна психически. Била съм му отнела всичко, което мислил за сигурно на този свят. :/
О, нима? За момент изпитах ужасна вина, но после помислих. Защо рухна? Защото отговорът ми не е удобен за този човек. Защото убих представата, че това е полезно, че е необходимо, че ще те научи на нещо и че ти всъщност не си специален и не си срещнал нищо качествено, нищо важно. Защото в неговите очи това е нещо велико, а в очите на други е маловажно. Понякога рухваме психически, защото оценяваме незначителното, като нещо с изключителна значимост.
Дяволът като авторитет... пагубно!