nina7705

За мен един от добрите разказвачи остана Джон Стайнбек.Неговото "Пътешествие с Чарли" още от дете ме кара да се заливам от смях,а "За мишките и хората "ме хвърли в коренно различна посока.Едва ли съм подозирала,че тази творба ще остави в мен дълбока следа.След много години гледах филмовата версия ,оказа се почти едно към едно с оригинала.Тогава осъзнах,тази творба всякаш ме е подготвяла за бъдещето.Не беше просто добро четиво. А поезията....ах,тази поезия... неизвестен за мен автор Аз съм в меките котешки стъпки приближаващи безшумно вратата ти, аз съм в хладните есенни тръпки и във вятъра галещ косата ти, аз съм сняг насъбран по перваза и угарка в снега изоставена, аз съм късче от счупена ваза непотребно отдавна забравено. Аз съм Нищо и Никой... обичам те без да знаеш дори,че ме има, ала аз съм съдбата ти- ВРИЧАМ ТЕ да ме търсиш във себе си... ВИНАГИ! Тост за всички знайни и незнайни поети умеещи да бръкнат в човешката душа.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН,ИНА! НЕКА КРАСОТАТА И ТВОРЧЕСТВОТО ТЕ СЪПЪТСТВАТ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ТИ ЖИВОТ! НЕКА СА ЧЕСТИТИ И ДАМЯН,ОЛЯ И ИВАНИАН!ПОЗДРАВИ СЪРДЕЧНИ

Това индианско момиче има невероятен глас.Насладете му се

Не знам до колко четенето сред природа би помогнало,ако човек не е готов така или иначе да повярва в историята на Анастасия.Аз плаках почти през цялото време до като четох първата книга и не мога да опиша чувството което изпитвах,никога преди това не съм имала липса от сестра,а сега се сблъсках с това чувство.Все едно някъде далеч си имал сестричка за която не си и подозирал.Чувствах я точно като сестра ,не мога да объркам чувството.Веднага след прочитането на книгата пред мен се откри един прозорец,едно вълшебство се случи...

За всички нощтни птици

Поздрав за всички ,които обичат да се връщат назад във времето

Ооо,Ина,страхотни са и не само следобедни ами и приказни са ....

Много истински са тези усещания,дано все повече от нас им се доверят.

Ще ви разкажа какво ми се случи съвсем наскоро.По принцип в къщи гледам много цветя,предпочитам пространството да деля с живата природа отколкото да трупам мебели.Имам два спатифилиума,наричат ги още бялото фламинго,заради красивия бял цвят.Та единият от двата реши да ме изненада с цвят след кратка почивка(цяла зима цъфтяха),аз му се зарадвах искренно и му направих комплимент Когато чакам някое цвете да цъфне винаги се радвам като дете.Познайте какво се случи след ден-два....Неговият брат,който не получи комплимент се бе постарал също да ме зарадва с цвят,а нямаше и следа от пъпка ден преди това.Бях изумена,колко се бе постарал за моето внимание.След тоя случай реших да внимавам и да не ги деля. А имах и едно друго цвете,забравих му името ,беше с едни големи оранжеви цветове,които ме зареждаха с красотата си,то пък беше решило че ще отваря цветовете си точно на рожденният ми ден няколко поредни години,аз не смятам,че това е случайност. До мен на бюрото стои една любознателна теменужка,явно четенето и се отразява добре,защото цялата е отрупана с лилави цветчета,вечер с нея изпращаме слънцето от близкия прозорец. Не се сещам сега за определена литература,но ми се върти в главата книгата"Селестинските пророчества" на Джеймс Редфилд.В една от първите глави се разказва за обмена на енергии между човека и заобикалящата го среда.За едни експериментални лаборатории наречени"градините",където учени от различни сфери насочват мисълта си и медитират колективно с цел подобряване качествата на растенията най-общо казано.Книгата разбира се не е научна,но на мен не ми пречи да вярвам в това,нали!

Нормално е да сме смутени в началото,защото не сме свикнали с това още от детска възраст.Започваме да опознаваме себе си в един доста по късен етап.Моята дъщеря например толкова сериозно говори за третото си око ,не по-маловажно от останалите две,че учителката и дори била леко смутена и и се скарала,че просвещава другите деца на такива теми.Вечер като си ляга ме кара да я цулуна по третото око,а не по челото....толкова е сериозна и смешничка.А когато се къпем и говорим на водата ,благодарим и,че отмива от нас нечистотиите,напрежението и лошите мисли,виждам една вяра в детските очи не подлагаща се на съмнение.Толкова е хубаво да си дете. ПРи нас просто става по-бавно.Аз лично когато остана сама ,понякога си представям как всяка моя клетка се къпе в Божествена лъчиста светлина и не остава тъмно местенце...Чувствам се пречистена отвътре,тялото ми пулсира там,където насоча мисълта,това показва ,че то откликва на мисълта ми.Между мен и тялото ми се получава един диалог,като танца между двама партньори.Лошото е ,че не го правя често.Някои вечери си правя експерименти дори,настройвам се положително и разговарям с тялото си,говоря му хубави неща,заспивам с положитeлни мисли,а на сутринта засичайки се с дъщеря си пред огледалото я забелязвам да ме гледа любопитно и ми казва:Мамо,знаеш ли ,че днес си по-красива?! Учудвам се от ефекта,но така и се чувствам пък и на детето мога да имам доверие. Разбира се ,че нашите клетки са разумни,майтапя се понякога,че те са по-разумни от нас самите. Трябва да осъзнаем това и да им благодарим по-често за всеотдайността,а те на свой ред ще ни възнаградят.

http://www.vbox7.com/play:30852be4#

Роеми,не знам лек за това за да го споделя с теб,но аз преди няколко години също имаш шип на лявата пета,постоя при мен една-две години и после си отиде.

Благодаря ти Мона. Всичко е толкова явно май...ще полудея. Не подозирах,че сънят се връща и то с двойна сила в момент ,когато действията в тая насока в живота ми са толкова интензивни. п.п. Нямам отговор на въпроса ти.

Не ме оставят на мира тия корени....Всякаш всички ние сме едно здраво заплетено коренище.От където и да се опиташ да го дърпаш,да го разплетеш все някъде отсреща ще има отражение. Боли ,когато вадим зъб,защото е впит с корени във нас.Боли,когато се изтръгва цвете с корена и някъде в пространството отеква писък.Къде е тая болка в мен...

Здравейте,Оля и Ина,наистина ви благодаря за вижданията за този ми сън ,дадохте ми определена посока.Аз май в този си живот доста съм се отдалечила от корените си,даже не ги усещам.За това може би съдбата ми предлага напоследък изпитания от тоя род.

Снощи се върнах към един забравен сън,така и не намерих отговора му, само едно смътно усещане.Сънувах,че съм на среща с Мадлен Алгафари(и друг път е присъствала в сънищата ми)имаше и други хора ,бяхме около една маса.Всички си отидоха един по един и дойде моят ред,тя извади една хартиена бяла торба от тия за подаръците и ме погледна в очите,там беше скрито "нещото "за мен даващо ми отговор на въпросите.Нямах търпение да видя какво ми е приготвила ,тогава тя бръкна в торбата и извади едно изсъхнало коренище.Бях изумена,не знаех какво да мисля и едновременно с това в мен се повдигна една вълна от чувства вероятно отдавна забравени.Събудих се.

Един талант пред който онемяжам.

Аз също мисля,че има разминаване на понятията.Между "агресията на Далке "и "общоприетата" така да я нарека агресия има известно разминаване ,но при една задълбоченост тя се стопява.Наистина е трудно да се добие по обща представа ,когато нещата са извадени от контекста ,но не ни ли улеснява това да отхвърляме непознатото. Примера с животните е факт!Колкото и да ни е неприятно.В тази част от развитието си носим тези качества и вместо да ги сочим с пръст и да не ги приемаме не е ли по -добре да се замислим защо ни е тази нелепост и нямаме ли какво да научим от нея.Това може да се случи при едно по-широко отваряне на съзнанието на всеки от нас,включително и моето.

Ако дресьорите се отнасят само с любов и търпение към животните,защо им е тогава камшик в ръцете?Може примерът да не е добър,незнам.Не съм нито защитник на агресията нито я отхвърлям ,тя е една амбивалентна част от нас ,която ние не познаваме добре. Една малка извадка от Далке върху агресията и как тя влияе върху здравето ни. "Другото тълкуване на инфекцията По смисъла на Болестта като език на душата инфекцията е символ на уталожилото се в тялото състояние на война,на конфликт между вътрешни и външни претенции.Ако ние не дадем пространство на една предстояща борба или на един конфликт в съзнанието си ,той трябва да си потърси някое дуго място.Тялото предлага услугите си като сцена,на която могат да се представят недопуснати в съзнанието теми.Оттук следва,че колкото по-малко сблъсъци се водят в съзнанието,толкова повече ситуации на война трябва да представя тялото.Един готов на конфликти човек ,който спори постоянно със себе си и със обкръжаващите го,ще страда съобразно с това по-малко от възпаления,докато,някой който избягва всякакви конфликти,а неизбежните ги изтласква,ще е склоненн към това да изживява отхвърлините борби на сцената на тялото. За предпазване от инфекции следователно би могло да се препоръча да се посрещат всички конфликти и да се приемат съзнателно;да се довеждат до разрешение необходимите битки,за да се разтовари тялото и да не се допуска изобщо нещата да стигат до неговото ниво.Подобен род предпазване далеч превъзхожда ранното откриване на болестта." Това е един много малък пример от погледа на автора върху агресията,не мога да дам друг за сега ,защото книгата не е в мен.Има много видове агресия и голяма част от тях са патологично отклонени,но така или иначе ТЯ-АГРЕСИЯТА е част от нас.В наши ръце е възможността да открием тези деформации,разбира се това никак не е лесно.Тук на помощ идват себепознанието и психологията,но това разбира се е доста дълъг процес дори за конкретен индивид да не говорим за масата.

Да,формата може да е груба,но съответства на това ни еволюционно ниво.А що се отнася до трансформирането и освобождаването на агресията в енергия от по-високо ниво,това е чудесно ,но няма как да прескочим предходните нива.Нали се изкачваме по тази стълба вече толкова години стъпало по стъпало.

Защо да не може?Зависи и агресията и разумността са разтегливи понятия.Помисли за агресията при дресьорите на диви животни например,там те я използват успоредно с други похвати или при спортистите,където има чудесна възможност за отпушване,трансформиране на тази енергия и то целенасочено.Предполагам има много други примери.

Темата е много интересна и аз пристъпвам на пръсти във нея.Може би защото тук има доста хора които могат да се изкажат професионално по въпроса.Мисля,че всяко крайно мнения дамгосващо агресията ,като лошата част от нас от която трябва да си отървем е просто нелепа.Споменавала съм и друг път автора на книгата"АГРЕСИЯТА КАТО ШАНС",Рюдигер Далке.По невероятен начен той откри за мен позитивната част на агресията за която не подозирах че съществува в такава дълбочина.Не бях се замисляла просто. Ето и кратко резюме към книгата даващо повече светлина . В новата си книга Р.Далке се стреми да реабилитира принципа на агресията като определящ фактор за здравето на човека и обществото.Дадени са тълкования на символичните прояви на агресия в общоразпространени болестни картини,инфекциите,алергиите,болестите на автоагресията,болестите на зъбите и устата,хиперактивния синдром при децата. "Агресията не е равнозначна на насилието,тя е съзидателна сила,без която е немислимо утвърждаването на индивида."-твърди Далке. На мен лично ми беше много интересно да надникна от тази страна на агресията и останах приятно изненадана.

Поздравявам ви сърдечно за ентусиазма и успех в начинанието!

mvm,някои от нас просто харесват тази музика,аз не мога да разбера какъв ти е проблема?!

Няма значение от къде е ,прекрасно е.