aviana

Добре....хм! Ние сме хора и се учим и изведнъж изявяваме неща,които не сме учили и някак си знаем,че тези неща са точно такива(от къде ги знаем тези неща след като не са ни учили и сме нямали достъп до такава информация и от къде например даден човек в млада вързаст разбира теории на учени без да е чувал или чел каквото и да е било по този въпрос?) Как хората се раждат едни с изявени дарби и разбирания и други,които нямат такива и не разбират. Спрямо прераждането има теория за"остатъчна днк(човек умира и не се преражда и оставя след себе си следи-своята днк и даден човек не изпитва свои спомени,а усеща тази днк в един момент и се определя с нея."(има много хора вярвайки в тази теоория) Добре...как тази днк ще се е запазила през вековете и аз момиче от 21 век ще усетя остатъчната днк на някакво си обикновенно момиче в Париж през13-14 век.(вярно е,че потенциалът на мозъка е безграничен ама чак пък до там да усетя днк на някоя си след 8 века...уау) Излизали са ми с теорията за грешки на природата,а аз съм гледала достатъчно "дискавъри"и"нешанъл джеографик"(и преди да ги гледам съм мислила и наблюдавала)за да знам,че най-малкото нещо в природата помага за израстването и тнт.и че всяко нещо сапътства друго и то води до нещо по-голямо.Природата не греши и пиродата е абсолютният баланс и при нея няма отклонения, всичко е свързано с друго нещо. Всякакви теории,но и накрая пак въпреки теориите се достига до въпроса"-От къде е съзнанието,което имаш и какво е то?Всеки има своите теории,но,кое е това съзнание,което задава въпросите и защо ги задава?

Винаги нашумелите места са изпълнени с вълнение и с прекалено много емоции и е нормално ако си отворена за тях да се умориш от усещането и не положителната мисъл да се противопоставиш ще ти помогне(понеже влагаш чувството,че трябва да се защитиш т.е. искаш да победиш с добра мисъл най-малко 100 човека),а просто изолирай чувствата,които предизвикват хората около теб.(просто звучи ама сложно за направяне ама всичко се учи с времето)Например се концентрирай над своята идея за това защо си в даденият Мол и се остави на първоначалната ти емоция без да мисиш за другите. Хората,които посещават тези места и не усещат са хората,които мислят само за вълнението и очакванията си и са обзети от тях,тези хора могат да са там цял ден прекарвайки деня си в своите очаквания и вълнения,но че има хора,които също усещат всички тези хора,влизайки и стоейки...има и те също като теб се питат"-Как могат хората да издържат по цял ден там"

късметче Разбира се,че всеки има нужда да поплаче не слагам общ знаменател имам предвид определени хора,които наистина живеят от мъката и черпят от съжалението на хората и винаги намират нещо,което да не им върви. Говоря за хора в силно състояние,а по принцип несъзнателно хората,които страдат смучат защото губят много енергия в мъката си(това е съвсем нормално)просто някои хора за станали зависими от енергията,която получават когато страдат,както и от начина по който я получават.

Аз съм като медче за енергийни вампири(или по-скоро бях) Има 2 типа вампири-смучат енергия чрез съжаление и смучат чрез изнервяне. При мен от изнервящите само един човек имаше успех даже на 2 пъти щях да го замеря с чаша,а един човек за малко да го наръга с нож след като го беше изнервил и го спряха и той от яд счупи чаша с ръце и после бърсах кръв и стъкла.(не е шега)Накрая го изолирах в продължение на 4 часа(голяма мъка беше)и накрая от умора започнах да се шегувам с него и взе,че той се изнерви и си тръгна. (това е един добър начин да се справите с тях- базикайте ги понеже те искат да ви изнервят) А най-гадни са вампирите,които се захващат за съжалението у вас и постоянно се оплакват и се хващат за вас като удавник за сламка,която ги успокоява(с тях имах най-голям проблем) Захващат се за спокойни и жизнерадостни хора и постоянно ти се оплакват и ревът колко лош живот имат и ти ги успокояваш и после след срещата си като изтискан парцал,а те постоянно ти звънят и искат помощ и ти пак продължаваш понеже създават съжалението и майчинското чувство в теб и не се усеща как смучат и колко дълбоко са стигнали в болката си.На последният такъв човек му казах как се чувствам и че ме изсмуква и на последната среща вместо да ми се оплаква ми се хвалеше какво е постигнал.

mip, май само ние с теб смятаме така, ...но явно, че сме сгрешили! Не му е дошло още времето да обсъждаме подобни теми, за което говори ясно активността и желанието за обсъждане. Поздрави, успех и Светъл ден! Просто понякога има теми за които е трудно да се даде отговор. Темата,която си пуснал е меко казано страхотна и наистина много мислих по този въпрос за идеите,които ни идват и че те са може би резултат от обработване на получена информация и до първоначалният източник,което отдавам,че мисълта е била предизвикана от усещане и тнт. и се замислих дали наистина е така. Даже почнах да чета книга(заради темата) в която се говори,че реалноста е само образ,който проектираме:"-Светлината достига до нас и очните клетки превръщат тази светлина в електрически сигнали,тя преминава към малкия зрителен център, разположен в задната част на мозъка.Това,което формира картините в мозъка са именно тези електрически сигнали." Е с това твърдение мога да споря още много преди да се съглася(важното е,че мисля над тези неща и търся) Общо взето мозъка на човек е изключителен и потенциалът му е неограничен.Мисля,че тепърва ще се изненадваме.) Може би не съм единственият човек,който се замисля над темата ти и търси информация по въпроса,така че в крайна сметка няма значение дали активно се взима учатие в темата,а дали е накарала някой да мисли и да търси,а темата ти е достатъчно сериозна и интересна и мисля,че не съм единственият провокиран човек от въпросите,които зададе.)

Сещам се за филма"кунг фу панда" и как учителят костенурка след видение за опасност каза: "-Понякога човек среща съдбата си по пътя,който е поел за да я избегне."

Молитвата също е вид патерица с която си помагаме,както и ритуалите са патерици за нанасяне на щети. Господ няма да ни помогне да не ни блъсне кола с молитва към Него,а ние трябва и се учим,че на червено не се пресича,че като има коли,които минават пак не се пресича и тнт. Най-изявените магьосници осъзнават,че най-висшата магия е мисълта(всичко идва от мисълта и намерението) Няма лошо да вярваш,че нещо ще помогне(това помага,когато трябва),но всякакви помощни средства са като да си мисля и да вярвам,че свеща убива лошата енергия и да използвам свеща за да се защитя(лошо няма),после какво правя когато нямам свещ или другите методи за подпомагане не помагат....ще трябва сама да си помогна.

Еми като се има предвид,че лявата половина на мозъка ни отговаря за логическото мислене,а дясната за сетивата,интуицията,творчеството и тнт. съм склонна да приема,че мозъка като цяло може просто да обработва приеманата от сетивата ни информация,а чувството не е мисъл.(дясната половина приема чувството,а дясната я обработва в мисъл) Все пак това,което чувстваме винаги е било по-вярно от това,което мислим,а логиката ни помага по-добре да възприемем информацията. Това си е лично мое мнение не съм невролог.

"Човек ще се излекува,когато се умори да бъде болен"-Лао Дзъ Същото е и със ситуациите в живота ни,когато се уморим от това какви са решаваме да се излекуваме от тях.

Ритуалите са за подсилване на мисълта. Най-висшата магия е силата на мисълта. Както е казал Нютон-"-Всяко действие си има равно по сила противподействие" Щом магията е насочена мисъл значи противодействието и е отхвърляне на мисълта(чрез контрол на мислите,емоциите и действията-понеже най-голямата защита са тези умения) Това е най-трудната защита понеже повечето хора предпочитат ритуали за защита като патерица за помощ от колкото наистина да развиват контролът над себе си. Говоря от личен опит

Някой знае ли как да се разбере часът на раждане понеже моят е неизвестен и се знае само,че съм родена м/у 12-14 часа и заради това не мога да си направя натална карта. Питам понеже знам,че имало такива техники(нещо като обръщане назад и използване на другите данни) Все пак щом всичко е съчетано точно ако имаш достатъчната имформация можеш да достигнеш до неизвестната имформация посредством другата.

tomodashi Четях с оворена уста поста ти и останах с отворена малко и след това. Няма да отговоря понеже изопачаваш и пречупваш през своята прима на възприемане и изваждаш думите извън техният контекст(със сигурност говоря за моите думи) Както казах не е хубаво да даваш крайни заключения за хора,които не познаваш. Ще ти бъда благодарна ако не си позволяваш да ме съдиш и обиждаш. Докато ти пиша емоцията,която излъчвам от себе си е невероятно спокойствие и не те нападам така че не ме нападай и ти)

Мисля,че не си наясно с думата"зло"след като я употребяваш при всеки случай,който ти е удобен и не мисля,че трябва да се дават крайни определения за хора,които не познаваш още повече да ги наричаш зли.Това за мен си беше чиста обида макар и не насочена към мен. Да помогнеш на човек,който иска да е самостоятелен и да се учи и да го напътстваш и насърчаваш в самостоятелноста му докато има нужда е хубаво,но да учиш човек,който не иска да се учи е губене на време и да действа само с твоята помощ е все едно да живееш и неговият живот и той да е зависим само от теб(понякога няма никой до нас да ни помага.....тогава какво правиш?)

Естествено,че има зло в храта,знам и че когато си подвластен на негативност всичко добро в теб става лошо. И аз въртя очи когато някой ми говори за абсолютна любов и добро и тнт.,но то е защото целият ми живот е сблъсък с баланс и разбиране и на най-лошото и приемане на лошото като причина за проява,а не като качество присъщо на душата. Всеки един сблъсък със ситуации на които си подвластен са уроци за това да се научиш да не се поддаваш и да се освободиш от себе си и от тези влияния и да израстнеш. Хората,които са изживяли истински нещата са хората,които най-много могат да те разберат и аз не подценявам техният опит и разбиране. А спрямо сърцето-то е мускул и всичко идва от душата,а всичко останало е причина заради дадено нещо дори и злобата(тя е предизвикана,както твоят песимизъм) И наистина няма човек който да може да помогне на всички(не всеки има нужда от помощ и не всеки има компетентността да помогне на всички хора,а на определени) За това има и различни хора и различни ситуации и различни уроци.Ако очакваш ангел в човешки облик(перфектният)няма такъв понеже човекът е роден грешен за да се учи.

Каква е целта ти като пишеш такива постове в които споделяш миналото си и болката,която си натрупал. Съчувствие,което не си получил от този,който те е наранил? Споделяне с цел да можеш с чужда помощ да намериш изхода и добрата промяна за теб? Опит да убедиш хората тук,че света е едно гадно място с много гадни хора и тнт.? Забелязах и че си противоречиш-в един момент всички хора са злобни,а в следващият"-Аз говорих по скайп с едно много добро същество."

Това,което прочетох е страхотно...де да беше наистина толкова лесно понеже на мен ми трябваше години за да мога да създам такива отношения с родителите си и да развия мъдроста така да им отговарям и възприемам нещата.(а моите родители не са от най-леснитеама не са невъзможни) Знам за какво говориш и аз мисля така да уча децата си някой ден или децата с които смятам да се занимавам(ще уча или социална педагогика или социални дейности)И ако не бях срещнала едно момче със зряло мислене и разбиране за да ме научи на толерантност мисля,че бих била щастлива да срещна теб по пътя си за да разберапонеже мисля,че си страхотна учителка спрямо ценности и разбиране и това на което можеш да научиш другите.

Когато разбираш едно нещо или се стремиш да разбереш и мнението ти е проява на разбиране,личното мнение не е израз на собствена погнуса.А и хората се противят на закономерности понеже логиката не е най-добрият съветник(основен,но не най-важен)и винаги има едно гласче в теб,което ти нашепва-"търси,разбери,нещо не е наред или това е така и тнт" За това теб те питах без да се влияеш от логиката и признати личности какво ти нашепва твоето гласче.)(не искам дебат понеже не споря и не се противя на мнението ти даже напротив наистина ми е интересно какво мислиш по въпроса))(хареса ми поста ти за това-накара ме да размишлявам) П.П-Аз уважавам много личности и техният труд,но от тях си вадя своите собствени заключения и не следвам никой,а само се съгласявам с някой неща,които ми помагат по пътя ми.

Това също според мен е лична теория(най-странната за която съм чувала)и не виждам доказателства.Нормално е във форума да преобладава личното мнение понеже форума е именно за това-да разсъждаваме,да откриваме,да споделяме с други и от общата дискусия да се намери истината и тнт. И аз уважавам Юнг,но наистина ми е интересно твоето лично мнение по въпроса(ако искаш да споделиш естествено) Смяташ ли,че той е прав и наистина хомосексуалността е продукт на колективно съзнание?

Малко крайна ми се струва темата-добро-лошо,черно-бяло и тнт. Едва ли не ако си добър ти се случват само гадни неща и си нещастен(случват се),но удолетворението от това да направиш добро те кара да се чувстваш,че си значим и си струват изпитанията. Или за да си щастлив трябва да си лош(едва ли не),а много хора осъзнават,че лошите постъпки в името на егоизма не ти дават щастие.А що се отнася до лоши постъпки за приятели и семейство или с определена причина ще цитирам моите приятели: "-Няма лоши хора,а само лоши обстоятелства." Лично предпочитам да съм добра за да съм щастлива)

Детството дава всичко понеже то е началото(как те възпитават родителите,как се държат с теб,какво ти казват и съветват,хората с които се срещаш,какво е тяхното влияние и тнт)и те ти дават началните уроци или определеният(но важен)материал за уроците ти в бъдеще. Ако имаш предвид осъзнатост в детството заради проблеми,а не в бъдеще когато сме отговорни...според мен е именно това,че когато сме по-малки не осъзнаваме ситуациите,а задаваме въпроси за да ги осъзнаем.Именно за това е по-трудно да се осъзнаеш понеже когато сме деца ние не сме отговорни за събитията ИМЕННО ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕМ И СЕ УЧИМ НА ОТГОВОРНОСТ и за това едно дете не може да поеме отговорност понеже още се учи на такава.И за това и не може да признаеш нещо,което тепърва разбираш.

Дали си хомосексуалист,наркоман,алкохолик и тнт. според мен е форма на обучение през която преминава човек за да разбере хората и ситуациите и след като се научиш на разбиране идва просветлението. И за това мисля,че няма просветлен човек хомосесуалист(или поне не знам) понеже за да се просветли първо трябва да разбере,а за да разбере трябва да изживее. И мисля,че просветлените хора са минали тези фази на обучение.

Как така някой,който претендира за духовност или за учителско звание в тази насока може да приеме като болест такова нещо без да знае,че хората са такива каквито са и се учат!Как може "духовен учител"да каже подобно нещо и да заклеймява нещо човешко!!!??? Не е избор, предопределеност е. Поздравление за balans, който в търсенето на дълбочина в разсъжденията си стига и до един много важен "ключ", за намиране на Истината в тази тематика: "Един приятел наскоро изказа мнението, че ако един хомосексуален човек иска да се промени, би трябвало да сподели на колкото се може по-малко хора за своите наклонности, защото така препотвърждава в тях именно мисълта, че е хомосексуален." В този ред на мисли,... афиширането и демонстрацията с хомосексуални наклонности са довели до разрастването на хомосексуализма от някаква незначителна предопределеност до сериозна диагноза - заболяване на умствено равнище. Това на пръв поглед безобидно заболяване с кармични наченки се развива с голям размах, ако се лекува със съвети включващи отричане, насилие и борба ... Поздрави. "Да ти имам мисленето"(с извининение)Добре,че не ти е на главата и се имаш за нормален(не става въпрос за мен) ДА ОТРИЧАШ ОЗНАЧАВА ДА БЯГАШ ОТ СЕБЕ СИ И ДА ОТРИЧАШ ТОВА,КОЕТО ТИ Е ДАДЕНО Е ДА ОТРИЧАШ УРОЦИТЕ,КОИТО СА ТИ ДАДЕНИ ДА НАУЧИШ И РАЗБИРАНЕТО,КОЕТО ДА ПОЛУЧИШ СЛЕД КАТО ГИ НАУЧИШ! Никой не трябва да се крие понеже всеки човек е ТОЧНО ТАКЪВ КАКЪВТО Е ИЗБРАЛ ДА БЪДЕ и трябва да бъде такъв(не трябва да се променя освен ако не почувства,че трябва да се промени и не трябва да се променя ако другите му казват понеже най-верният съветник е вътрешният"Аз"който да следва) Това наистина ми хареса като мнение и е близко до моето спрямо ученичеството понеже аз вярвам,че всеки човек се учи и не трябва да се съди за това и че всичко е урок който трябва да научим сега(после други уроци)

Според моите скромни наблюдения над живота знам,че зад всяко нещо стои причина и никой няма право да съди понеже всеки има своят път,който да следва(живота е сцена и всеки има своята роля в него) Има разлика от това да съдиш и да казваш истината и най-вече начина по който е казано каквото и да е било(което човек смята за правилно) Няма да обвиня приятел,че ми е дал съвет понеже ми мисли доброто,а мой избор ще бъде дали да го послушам,а той е длъжен като мой приятел да ми каже истината в очите и да приеме изборът ми в последствие! Да съдиш означава да знаеш всичко за живота и причините и да знаеш наистина дали нещо трябва да стане или не и за това мисля и че хората не трябва да съдят още повече,че всеки се учи и никой не може да обвинява някой,че тепърва осъзнава кое е редно или не и изживява за да осъзнае,че нещо не е редно или не.

Според моите усещания и това,което съм чела душата научава различни уроци въплатяваща се в мъжко и женско тяло и усещането за полова идентичност на душата според мен е усещане за миналите прераждания и това като мъже или жени повече ни е харесало да бъдем или според последният ни живот какви сме били и е трудно от една полярност веднага да преминеш в друга.