Stildjian

До колкото знам и съм чел шри Рамакришна е реализирал всички религии. Каквото и да означава това... (само той знае).

Една минута и половина показва последствията от начина ни на живот (музиката е от един от любимите ми филми Requiem for a dream) (кадрите са от филма Baraka)

моля да ми кажете какво мислите за това: (ако имате силни басове музиката става грандиозна!) А каде по-точно е IPто на клипа за да мога да ги пускам направо, без линк? Но моля, кажете какво мислите за тази музика - ВАЖНО МИ Е

А какво ще кажете за Швейк?

Нали? . Аз съм свикнала Предполагам и ти. Не ти ли е вече повече забавно. Да, да... има нещо такова. Като че ли си станал наблюдател и оттук насетне можеш да прецениш да я играеш ли и ти тая игра. Или се бъркам?

истински Учители - бол. каде са Учениците?!?

mvm, като видях тази снимка си спомних за почивката с бившото ми семейство и най-добрата ни приятелка в Царево. После прочетох отдолу, че найстина е от Царево Точно в тази къща бяхме. Страхотен спомен - благодаря!

mvm ------- за пореден път се опитваш да разбереш думите ми, и за пореден път ги разбираш неправилно, променяш ги според твоите разбирания, и ми ги връщаш, така, че да не мога да си ги позная Какво нещо е живота! Това нещо ми е съвсем познато. Могъл съм да бъда свидетел на такива отношения през целия си живот

mvm , права си, че щастието е в мен - не се съмнявам в това, но май аз не съм в него, все още. Доколкото разбирам - интелектуално - от всичко, което съм чел до сега, няма нещо, коедо да не е родено от любов. Но нали разбираш, желания, нежелания, стремежи и усилия за придобиване я на интелектуална мъдрост, я на "финансова независимост", каквото и да означава това, я на благородни качества и самочувствие, я да си в крак с модата, всички тези неща предполагат някакво неудовлетворение в себе си. Да, аз страдам. Гадно е. Постоянно да усещаш напрежение в коремната област, знаейки, че това ще доведе до някакви резултати. Да не си спокоен, да искаш неща, които знаеш, че не са правилни... Виждате ли хора, именно за това е цялото ми нещастие. Не заради някогашни неизпълнени мечти, а заради мечти, които произлизат от моето е(и)го, а не от Любовта ми към Учителя. Те (мечтите) изглеждат много добродетелни, но в същноста си се крие желанието за слава. Мисълта ми е в това, че Иисус казва първо да мислим за Бога, а всичко останало ще ни се прибави. А какво правим ние (аз)? Искаме всичко да ни (ми) е наред, а после, когато всичко ми е оредено и нещата се случват така, както ние (аз) искаме, ще се отдадеме на съзерцание. Разбирате ли, когато ми се случи нещо непредвидимо, каквото и да е, и това нещо ме кара да се чувствам зле, не е то виновно. Виновен съм аз. Виновен съм, че не съм се обърнал първо към Учителя, а съм искал да ми се изпълни желанието първо, а после да благодаря на Него. Ужасно е да се живее така...

Лошото при мен е, че се опитвам да намеря състояние на щастие. Тоест нещо, което идва. А щом идва значи си и отива. Нали? Оффф...

Моля ви, кажете ми честно, можете ли да ми дадете път по който вървейки да се чувствам добре, да съм щастлив, да съм енергичен, в момента на смърта си да съм усмихнат и да се чувствам добре? Възможно ли е да се влюбя в нещо, което да ме направи щастлив и всеотдаен без усилия? Писна ми от всички промени които са необходими да се правят за да си истински ученик. Не може ли по някакъв начин, без усилие да се постигне щастие? Вие говорите за всеотдайност, любов и тн... Какво да правя като не вярвам в тях... Искам щастие! Нали? Но не мога да съм всеотдаен. Това значи, че трябва да си вглъбен в себе си до толкова, че да забравиш всичко освен Учителя. Нали? Този който разпалва огъня на истинските ученици!...... Руми...... когато срещнал Учителя никога не го забравил след това! Не му е било нужно да променя характера си, не му е било нужно да създава в себе си определени благородни качества носещи щастие и спокойствие, но той станал едно с Учителя. Разбирате ли, не мога да се правя на добър човек, като знам, че не

Здравейте, от скоро съм регистриран в този сайт. Знаете ли общува ми се с хора проявяващи интерес към освобождението си. Защото на работа, а и изобщо, хората които искат да прескочат (не да разрушат) чисто човешкото са малко. Наистина ми се ще да познавам хора търсачи. Единствения човок с който общувам по-свободно е баща ми. И това е удоволствие. Ходиме с него по планините и т.н. Започвам да усещам самотата на човек търсещ нещо различно от общоприетото. Не че страдам нали, но все пак е приятно хората да си кажат нещо интересно им, или просто да помълчат заедно.

Хора, ходи ми се на планина. Ама още повече ми се ходи в Хималаите. Има ли желаещи (ако не за Хималаите то поне тук някъде)?