Велина Василева

Екхарт Толе

Заслугата е изцяло на Учителя... Прекланяме се всички, пред Неговия Дух! Той е с нас, сега - в дните, в които израстваме вътрешно...

Ами, разбира се - когато емоцията не е поставена под контрол - това се случва, излагаме се публично... Можеше това твое персонално неудобство - да ми го споделиш на ЛС, а не да спамиш в темата, но - щом така си решил, ще ти обясня тук: Светът нито започва; нито се свършва с тебе... Шегичка... В твоя свят - е точно обратното... И това е добре... Пиша така, защото така ми се дава; защото изказвам лична позиция, точно по този начин... Иначе - щях да мисля и да пиша - както тебе... А това не е желателно... Защото - твоето мислене и твоето писане - съм ги надживяла вече и търся нещо ново... И го намирам, в беседите... Но то не е в "старата бразда" - където ти бродиш... То е схващане - в нова светлина, извън досегашното ти светско разбиране, то е нещо ново, непознато за ръждясалия светски ум...Затова - формата му е друга... Обективно се налага; това не е каприз, нито е самоцел. А ти имаш проблем с обиждането... Това си е твой проблем... Аз нямам нищо общо с това, защото целта ми е на светлинни години от това - да те обиждам, или пък - аз самата да се обидя на нещо, написано във форума... Ако аз се обидя - тогава ще е мой проблемът... Но тук сме - за да си обменяме нови неща... А ти си мислиш, че си тук - за да преподаваш... Сбъркал си; Преподавателят е Друг... Ние сме слугите Му... И не говорим, и не пишем, и не подчертаваме даже - от себе си, а както ни се даде, вътрешно... Линкът към беседата, е достатъчно облекчение за всеки, който пожелае сам "да реши кое е същественото за него самия в беседите"... Аз никому нищо не натрапвам, нито пък говоря - от последна инстанция, както правиш ти, напр.... Аз не критикувам никого, за нищо...Напротив - разбирам и уважавам всекиго... За това, че ти е неприятно - има лек... Просто - избягвай да ме четеш... Не чети моите постове... Аз не пиша за тебе, а за себе си... Чете ме само този, на когото му е приятно и се удоволства - от моето писане... Със сигурност има и такива... Цяла България и дори в чужбина - чете форума на Портала... Защото ако нямаше хора, на които им е приятно да ме четат (независимо, че пиша за себе си) - тогава и аз нямаше да влизам във форума; щях да си пиша само вкъщи...Това е сигурно... Ще ти доверя нещо - и аз не те чета... Няма хармония между нас, независимо, че не забравям никога, че ти си ми брат... А това е основополагащо в отношенията ни... А не - кой как се изразява... Това, другото, е второстепенно и е лесно да се неглижира, ако има разбиране и взаимно зачитане на другия и неговия начин на изказ... Нищо лично... Вили

Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект... Всички, до един, ще минем през егоизма ( респ. - и през неговия най-висш стадий - гениалността), преди да влезем в Света на Любовта...Въпросът е не толкова къде сме - в егоизма си, или в милосърдието си , разгледани като етапи в Пътя , (а не като преходни явления - днес съм така, а утре - обратно) , а по-скоро - даваме ли си ясна сметка, съзнаваме ли - на какъв етап от Пътя сме и дали не се заблуждаваме, вземайки желаното за реално... Егото е експерт по самозаблуди, а ние лесно му се доверяваме... Защото, там, в Божието Царство, няма да ни пуснат, ако сме глупави...Там едно самоотречено гениално его е "входен билет"... Там ще търсят да видят мъдростта ни и според нея - ще ни приемат...

Трите живота

Екхарт Толе

Учителят, във "Входни врати", каза :

Учителят, във "Входни врати" , каза:

Какво знамение показваш нам?

Учителят, в "Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта"каза: "Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. " Източник: Егоизмът

Учителят, в "Какво знамение показваш" :

Екхарт Толе

Ами, мисля си, че, гледайки от един "по-висок" план, от "по-високо място", вече са го видели, или са го "предвидили", както още ни се казва на нас, простосмъртните... Най-малкото, те имат висша сетивност (напр. Учителят е знаел предварително нещата, защото не е виждал от "земен" план) – ако са странични наблюдатели... Обаче - аз вярвам, че не са "странични", а са просто нашите ангели-хранители...

Учителят, в "Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта" - "Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. "

А може би само така ни изглежда... Т.е. - ние безусловно се подчиняваме на вътрешния си Ментор и приемаме неговия избор за свой... В този смисъл - въпросът е - кой съм аз, който избирам нещо и дали вътрешният ми Ментор няма и тази сила, да ме убеди, че изборът ми е мой, а не е - резултат на умела манипулация , за добро?... Или - това е параноя?... Кой ще реши загадката? Учителят казва, че в зависимост от това - кой ум е водещият у нас - дали е егото, или е Висшият Аз - ще имаме два типа, диаметрално противоположни разбирания... Като знаем, че Патрон на егото е Дяволът, а пък - Висшият Аз - това е Христос в нас - остава ни само личната преценка, на база на информацията, която сме събрали, до този момент... Тя е нашата база от данни, която ще ни даде резултатът... И в двата случая - резултатът - винаги е за добро... Друга опция няма... Дори, когато човек се заблуждава, чрез последвалото страдание, той се учи и така напредва в еволюцията си... Човек трябва да съзнава, че - започва търсенето на Истината, от някъде и че той никога не е сам... Човекът е колективно същество, не бива да го изпускаме из предвид...Знаците са оставени от любящи възвишени същества, които ненатрапливо ни наблюдават... Знаците , около нас - винаги ни помагат... Бих казала - те ни подкрепят, това е назначението им, така мисля...

Учителя, в "Придобиване на енергия":

Екхарт Толе

Граници в живота

Граници в живота

"Дървото ли прави сянката, или сянката прави дървото? Дървото прави сянката. Следователно реалността произвежда сянката." Петър Дънов , "Граници в живота"