Велина Василева

? Твърде e неясно, за коментар, но все пак, нека да поумуваме, в егото си, за да му помогнем да се развие още малко... Без да спорим... Първо - Принципът е над Закона... "Фактите задължават, законите ограничават, а принципите - освобождават"... Когато говорим за Любовта , от Божествено гледище - тя е само Принцип ; тя е над всички факти и закони... Мисленето, законите - са проявления на ангелските светове, на духовните светове на ограничението; т. нар. "земя" Там нещата се променят, без да се изменят, докато в чисто физическия свят - нещата и се променят, и се изменят... Там, където е Божественото - там е свободата; там са Любовта, Мъдростта и Истината; там нищо - нито се изменя - нито се променя; там е "небе"; там владеят Принципите, срещу които няма нито закони, нито факти; няма ограничения, нито задължения...В основата на всичко е Любовта и затова там няма нито ограничения, нито задължения...Понеже още не го разбираме още това нещо и спорим - затова не ни пускат още на "небето"... Второ - Как става изобщо разширяването на съзнанието, израстването , развитието на човешкото същество тук, на Земята, чрез мисленето - освен - чрез противопоставянето - ТЕЗА - АНТИТЕЗА и стигането до СИНТЕЗА (наречена "златната среда"), която синтеза, в следващата брънка от възходящата спирала, заема мястото на първоначална теза , която търси антитезата си, за да намери по-висшата синтеза и т.н... Нима синтезата - не "надскача" тезата, която я е инспирирала? ... Това е така, чиста логика... Стълбата на Яков... Та - исках да кажа... Когато се изказваме - трябва да разбираме и това - кой у нас се произнася - дали егото ни - малкото дете, или Висшият Аз - зрелостта ... Трябва да разбираме това, защото това е определящото... Егото у нас - винаги държи контра на Висшия Аз... Затова егото трябва да се постави - под контрола Му... Егото, детето - трябва да стане послушно, да замълчи , или - казано другояче - да се смири, за свое добро - така само Добрият Баща ще го припознае за "свое"...Сега - това дете, егото, се е хванало за ръката на един Строг Пастрок, който го бие, за да поумнее... Това не е Добрия Баща...

Да, но тя е само един от методите, който по системата на "проба/грешка" - накрая ще ни доведе да проумеем - какво е това нещо, което Учителят нарича "права мисъл"? Що е "права мисъл"? Дойдем ли до "правата мисъл" - решили сме задачата - дошли сме вече до Висшия ум, до Голямото Себе, до алтруизма (и пр. етикети на Висшия Аз)... Дойдем ли до "правата мисъл", логиката, анализът, синтезът - различаването, сравняването - въобще външните занимания на низшия ум, на егото - са го развили до гениалност, това его... То , чрез външните методи, е получило вече пълния сбор от идеи, които вътрешно трябва да подреди, за да схване Истината...Защото - макар, че те са у него, но то не ги разбира, в тяхната взаимовръзка и вътрешен Смисъл... Оттам идва - вътрешния хаос и объркване, в които егото живее, в самоограничението си... От там е и самочувствието, че много знае... Егото - много знае, но нищо не може... Когато , на границата на възможностите си - то схване най-сетне , че нищо не може - тогава се самоотрича от себе си и се поставя под контрола на Висшия Аз, защото проумява, че това е благото за него... Логиката му - това му подсказва... Логиката се изоставя, не защото логиката е нещо лошо, но тя е само един външен метод; тя е като буквара, от който детето вече не се нуждае, защото го е изучило... Времето на логика е само етап в личната еволюция на всекиго, при която количествените на-труп-вания преминават в качествени изменения и самата логика преминава в нещо по-висше ... [Обаче, говорейки за външното - познаваме ли законите на диалектиката (науката за общите закони на движението във външния свят и в човешката мисъл), формулирани от Хегел : 1. Закон за единство и борба на противоположностите. 2. Закон за количествените натрупвания, които преминават в качествени промени, като промяната се извършва със скок (на по-високо ниво) 3. Закон за отрицание на отрицанието] Интересуваме ли се - от вътрешния смисъл на понятието "Права Мисъл" и схващаме ли дълбокия му смисъл? Коя мисъл е "права"? Логиката и всички останали (също така добри) външни методи - само ще ни доведат до "правата мисъл"... Нека да се учим, да ползваме логиката, да мислим много, да анализираме, да сравняваме, да различаваме , да синтезираме - само и само - да се домогнем до тази "права мисъл". Да се научим да мислим - не как да е - а право...И когато започнем да мислим право - логиката ще отпадне...

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся": Учителят, в беседата "Качества на ученика": Учителят , в "Прилежание": Учителят, в "Отрицателни и положителни черти на ученика": Та въпросът, към всеки един от нас е - през кой ум - през низшия (егото), или през висшия манас - прекарваме идеите, които четем?... Защото от това зависят разбиранията ни и те са диаметрално противоположни, в зависимост от ума, който ги тълкува ... Противоречията са предопределени за наше добро... Спорове - не трябва да има; само учене и израстване в личните разбирания, на всеки един от нас... Виждаме, че всеки е прав - според ума, който ползва...

Стан, ти си прав, братко!... Аз ще се поправя...

Перспективи на бъдещето. Бъдете съвършени Боян Боев, Борис Николов (съставители) Източник: Его

Перспективи на бъдещето. Бъдете съвършени Боян Боев, Борис Николов (съставители)

Нека да се разберем така: Свободна е само тази висша, разумна душа, която е завършила земната си еволюция. А не - тази низша астрална душица, която се е освободила от физическия носител, при смъртта и погребението му... "Ако е свободна тук - свободна е и отвъд"... Тук под "свободна душа" - се разбира разумната душа, на съвършения човек, която, бидейки в земно въплъщение, е живяла на небето - т.е. - пребивавала е отвъд първите четири свята, които са земни светове, а именно - физически, астрален, ментален и причинен... (Причинният е преходният към Божествения свят, в който живеят само учениците - четвъртото земно ниво на съзнание... Моля те, запознай се , разучи подробно тази таблица на категориите съзнания, за да можем да разговаряме на един и същ език)... Със смъртта, при напускането на физическото тяло - душицата не се освобождава автоматично от самсара; тя само отива "да си почине" и да се подготви за следващото прераждане ... И щом още не е завършила земната си еволюция, в зависимост от нивото на съзнанието си - отива и "отвъд" - пак в земен свят - астрален, ментален , със съответните им поднива... Значи: 1. Има свободна, висша, разумна душа, която , макар и във въплъщение, тук, на Земята - живее на небето...Тя не е от този свят... 2. Има и несвободна, низша, астрална душа, която (и при живот в тяло, и при смърт на това тяло) - алтернативно сменя само земни светове; тя няма достъп до светове - над висшия ментал (където са починалите гении)... Несвободната душа няма достъп до небето, дори тогава, когато не е във въплъщение, защото, бидейки отвъд - тя пак си е в земен свят... Напр. "гори в ада"... Шегичка... Нещо такова е... "която е свободна отвъд (след смъртта!)" - Смъртта на физическото тяло не е фактор за освобождението на душата... Тази смърт е само сянка на другата "духовната смърт" на егото, на низшия ум у човека, при който наистина става освобождението на душата... И всичко това - взето в контекста на - "СМЪРТ НЯМА"...

Явно - останала съм с впечатление, че ме питаш нещо, защото ние с тебе имаме много сериозни, принципни различия... Обясненията тук, пък и във форума - ги давам само на себе си и уча само себе си, споделяйки мисли с другите, които също колекционират идеи и мисли, защото сега се учат да различават нещата... Смисълът на различното, което се проявява сега, чрез всеки един от нас - е да се научим да различаваме, защото това не се отдава лесно на земното съзнание... То живее в каша от мисли, идеи, хипотези и суеверия... Всяко земно съзнание, без нито едно изключение... Съвършените - не четат и не пишат по форумите - те просто - нямат такава нужда, нито пък задължение... Колкото до спама - това е твърде относително - кое е спам и кое не е спам... Твърде ниска топка е, ако обявя част от творчеството на брата си за спам; все пак - блогът му е личен и той е в правото си - да следва вътрешните си подбуди, щом желае...Мисля, че няма спам , но критиката е нелепа... Всеки е прав, от своята си гледна точка ; има място за всички становища и щом вече съществуват - те са полезни, ако ги оценим; ако не - пак е добре...И в двата случая се учим... Полезно е... В този смисъл - не се обяснявам и не се оправдавам за грешки... Грешки няма... Има уроци... Всеки един от нас, според Учителя, е "проявление на Божествената мисъл във време и пространство" така че, от това гледище - наистина всеки е прав, във всичко... Трябва спокойно да приемем факта, че не се разбираме един другиго, докато се учим...Това е предопределено... В този смисъл само - гостите в блога ми са добре дошли, ако искат да ме питат нещо и коментират, защото очакват допълнителен отговор на въпросите, които са предмет на разглеждане тук; но критиката и похвалите - това е губене не време и за двете страни...

Разбира се , че бива утвърждавана мисълта... Та как иначе, ако не - чрез мисълта - умът - ще се развие - до гениалност? Тук нищо не се отрича, а само нещата се поставят по местата им...Става едно вътрешно подреждане на идеите, за да се излезе от хаоса, в който те пребивават у нас, първоначално...Докато питаме, още сме в ума си и затова - не знаем; не сме влезли още в разума... Виждам, че ти бъркаш СМИСЪЛА на понятията ум и разум... За тебе - те не са качества - от различен порядък... А точно тук е разковничето... Вече много пъти имах случай да споделя, че умът, егото - е низшето, което се развива до възможния си предел и чак тогава (чрез "скок") - "се превръща" в разум, във висше...(Количественото на-труп-ване - се е превърнало в качествена промяна... Как ? Чрез скок... Значи - умът, като е надскочил самия себе си - чак тогава се е превърнал в разум... Диалектика, брат... ) А истинското Знание - то не е свързано с ума, а само с разума... Тук говоря за истинското знание, което разумът държи непроменено... Не за онова умствено "отрицателно знание", от което следва да се чистим. Защото умът "продуцира" само временни неща, които се променят... Това, което се променя - не го хвали, защото то изчезва... Е, това е... Колкото - толкова... Всичко това - външно не се обяснява... То звучи глупаво и аз напълно те разбирам... И не споря с тебе, нито се опитвам нещо да докажа... Ти си знаеш... Но - Истината надхвърля фантазията, Стан...

Учителят казва, че бъдещата култура - това е култура на сърцето, а не е култура на ума... Какво ли е искал да каже?

"Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни... Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят... Току що отрече творчеството и изкуството, а също и свободата. Без мисълта човек не може да реагира и в най-елементарната житейска ситуация. Как въобще си представяш, че (все)знанието може да замени мисълта? Това би означавало предопределеност, а не свобода. И не е ли признак на гордост да предполагаш, че можеш да постигнеш всезнание, пък било и чрез сливане (???) с Бога, който вече го притежава (поне според думите ти). Честно казано, не мога да повярвам, че чета това. От личен опит ли пишеш? Интуицията е всичко друго, но не и отказ от мисленето, освен разбира се ако не поставяш знак за равенство между мисленето и човешките илюзорни представи и заблуди, а точно тези неща са антиподи, защото илюзиите и заблудите са показател за погрешно мислене. Е как така знанието ще се дава, след като си схванал Истината??? Това е логически абсурд. Но ти разбира се отричайки мисълта, отричаш и логиката. Излиза, че Бог (както и Истината) са алогични??? И как така става това доброволно отказване, без участието на ума? Кое е доброволното тогава? - Нещо такова... Нелинеен скок... Но - не бързай да се вайкаш, потърпи, ще го разбереш по-нататък... - Казах, че последната функция на ума е самоотричането . Самоотрича се и млъква, бива поставен завинаги под контрол... Вече нещата с творчеството идват на мястото си... Но да се самоотрече може единствено и само този ум, който предварително се е развил до гениалност... Само гениалният ум може да го схване, този парадокс и така - стигнал до задънена улица - във всичките си търсения - образно казано този низш ум "се гръмва", капитулира ,"самоубива се", или - просто - онемява... (Няма нищо страшно в това; няма нищо общо СЪС СМЪРТ, ПРИЛИЧА на нещо като драматично отказване) ... Не и преди да дойде до гениалността обаче... Преди това се чуди и се вайка - как може да се пишат подобни глупости... Неразбиране, брат... Нищо не може да се направи... Потърпи, това , което сега не разбираш - ще ти се даде даром, макар че - не я обичаш тази дума... Ще видиш как става "даром"... Това изобщо не е моя идея... Не го измислям , не го "творя" аз...Учителят казва, че пътят към Бога ще го направят учените хора... И още казва, че само гениалният ум, може да дойде при нозете на своя Учител, на Бога... Да се смири с библейското, а не с човешкото смирение... Ти - как разбираш самоотричането, "разпъването на малкото себе" и прочие там стотина етикети на един и същи знаков феномен, бележещ края на цяла епоха в личностното развитие? Това не е само гола декларация... Нито пък е израз на външните напъни на егото да покаже на света - как човекът се самоотрекъл от света и че вече е духовен човек , с всичките му там атрибути - пости, гледа надолу, моли се, причестява се и пр., според личните му предпочитания и схващания (както си го разбират религиозните хора. Нищо лошо няма в това, но то говори за неразбиране на смисъла на самоотричането. Защото смисълът - винаги е вътрешен; касае вътрешния свят на човека.)... Самоотричането не е външно; то е вътрешно , само вътрешно ... Нещо друго, вътрешно, във вътрешния ти свят, се случва, в практичен план... Чувстваш го, живееш го... Не можеш да го оприличиш на нищо, което си преживял, в досегашния си живот... То обръща издъно, както казва Учителят, целият ти живот... Защото то е прелом, революция в досегашните ти схващания... Прави ги на пух и прах... Начало на нова епоха... Нова ера ... Защото наистина сега вече си се новородил... След самоотричането, с новораждането - ти си станал Божи син...Това означава, че Бог те е припознал за свой син и те е приел в Божието Царство на Любовта... Досега си изповядвал тези неща само с устата си, външно - но отсега нататък - сърцето ти е обрязано...Вътрешното е дошло в силата си.Ти вече си едно с Бога; слял си се с Него. Този въпрос е най-важният въпрос на земното съществуване за всички хора и е венец на търсенията им... Той не може да бъде предмет нито на спор, нито на доказване... Това е чиста практика, не е нито теория, нито пък е философия... Затова - или я приемаш, или - не я приемаш...Повечето хора - не я приемат, защото нямат тази възможност; не им се дава още... даром... Искам да кажа, че и приемането, и неприемането на каквото и да е - са еднакво добър избор... Парадоксално - да; но е Истина... Звучи глупаво, прав си... Но това е само, тогава, когато все още се мисли повърхностно, защото сме в началото на Мисловния Път... После - започваш да мислиш все по-дълбоко и все по-дълбоко - докато разбереш, че си в омагьосан кръг , от който няма измъкване - това е то - мисленето... Чак тогава ти се дава идеята - да го прескочиш, това мислене, тази логика, на която толкова си държал досега... И опитът излиза успешен... "Казва: „Кое е истина?“ Истина е туй, което не се доказва. Ти го знаеш моментално. Туй, което се доказва, то е въпрос дали е истинно. Ние мислим, че туй, което се доказва, е истина. Истината непосредствено иде до ума ти."Дънов "Гордост и смирение"

Или, другояче казано: Абсолютът е нулата, нищото ... Отец - това е единицата; първото проявено Същество, произлязло чрез Абсолюта... Второто Същество ( двойката , ...) - e създадено като "част от цялостта" на Отеца... Третото Същество - (тройката) - Синът - е създадено като "цялост от цялостта" на Отеца... В човека се съдържа цялата троица - 1+2+3, но при сегашният човек доминира проявената двойка и там е целият му днешен проблем и "не-достатък"... (Затова Двойката у човека - "търси" Тройката, т.е. чака проявлението ѝ - за да намери хармонията , равновесието и съвършенството на Отеца.)...

Ами Божидаре, това ще да е свързано с разпъването на малкото себе ама не съвсем. Според мен, май на теб ти действа убийствено не опита на някой да разпъва егото си, а да го опъва...Щото егото носи на опъване- като ластик е. Опъваш, опъваш, опъваш егото и накрая ПЛЯС- на`йш`ли как боли ... Хе хе хе. Верно виждам и себе си Споко, момчета - не съм цитирала никъде себе си... Той, бай Божо е бил без очила, та затова не е разпознал цитата на Учителя и се е пообъркал малко нещо ... Човещинка...

То хубаво - обогатили сме се с две идеи, но - дали ще можем само с двете стъпки - да си подредим пъзелчето, вътре у нас... Всичко ли обмислихме? Стигнахме ли до края на мисленето, до задънената улица, или егото ни се шегува с нас... Дали пък - тази предпоставка - себе си на първо място - не е малкото камъче, което "ще обърне колата"? Има един стих в Библията - който иска - нека да го приеме... Лично на мене ми е вършил чудесна работа, през дългите години търсене на Пътя, Истината и Живота... Звучи така: 1 Коринтяни 8:2 "Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава." Разгромяваща мъдрост е това... Щом мислиш - още си само търсач; още не знаеш - както трябва да се знае... Опасно нещо е мисленето... Не само защото не се отдава на всеки... Не е това ... Самото мислене, като феномен, не е достатъчно, дори когато говорим за мисленето на един гений... То - първо трябва да се стигне до "правата мисъл" - човек да научи какво нещо е тя и да я приложи на практика... А после - трябва да се стигне - от мислене - до категорично знание, без никакво съмнение и колебание... Ето станаха двете стъпки ... Първо - научаваш правата мисъл и второ - отказваш се от мисленето, защото вече си го надрастнал и знаеш - няма нужда да мислиш... Но дотогава - учене, учене, проверка в практиката, проба , грешка... Пътят се състои от много стъпки , докато се откажеш да стъпваш и тотално фалираш, в личните си усилия... И тогава идва успехът, защото той ни се дава даром, когато узреем за това...

Благотворителност - да, но само от презумпцията че Бог,т. е. - че " Доброто и Любовта работят чрез мене", а не - че аз съм този, който дава... Защото всичко принадлежи на Господа - цялото ми имущество, тялото ми и всичко материално, за което може да се сети човек и само временно е в мое владение... Собственикът е друг, а аз - временно само се разпореждам с благата , но - само от Негово Име... В обратния случай - благотворителността е само капан на егото, на низшия ум у човека, когато се прави от първо лице, ед. число и се има предвид малкото себе... Такъв човек е в застой, без да го знае... Даването - винаги е работа на Голямото Себе, на Христос в нас... Това е доброто, това е любовта, които работят, чрез нас...

"Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни... Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят... Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно... Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли... (Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)... Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?... Източник: Его

Проблемът ни е, че сме натъпкани "до козирката" с неверни хипотези, ненужни теории и обществени предразсъдъци...Това са все творения на третокласния ум - който владее земното ниво... По-висшите категории Ум не са от "земно" ниво... Човекът е дух, но този дух е в несвобода, докато третокласният му ум работи и се изживява като единствен фактор.. Третокласният земен ум е създаден, за да обслужва робите...Всичките негови идеи (освен в случая, когато този третокласен ум се развие до гениалност) - са псевдоидеи и знанията му са псевдознания... Те един ден ще бъдат тотално изоставени - от всеки един от нас (в личен план)... Този "ден" ще дойде за всекиго и това е добрата новина... Но и гениалният ум, щом е от земно качество - той си остава винаги третокласен... ... Когато робът тръгне да се освобождава - той вече е чул, че за да се домогне до истинската (в противовес на бутафорната ) свобода, трябва третокласният му ум "да се върже" и "да му се вземе думата" (защото той винаги плещи полуистини, адекватни на ранга му)... Става нещо като безкръвна, нежна революция... Този третокласен ум няма вина; той просто не е направен така, че да има понятие какво нещо е свободата, защото свободата не е от земния свят, а умът си е местен , земен ( и защото е само земен феномен - този ум , затова е трето качество дух, затова тук го нарекох - третокласен)... А Свободата е нещо от първа класа... Тя е нещо, което се полага по право - само на боговете... Ние сме живели някога в истинска свобода, но сме го забравили - вече не помним - какво е това първокласно нещо... Затова - полека-лека, който от нас, спящите духове, се поразмърда малко - тръгва да го търси , за да се освободи и да се види сред духовете - богове, като излезе из паплачта на умовете-роби... Третокласният ум, в немощта си, само имитира нещо, което той сам нарича "свобода"... Но не е това... Свободата - може да се намери ,да се проумее , само ако се знае Истината, по въпроса... В смисъл , че тя е нещо друго, тя е нещо божествено и няма нищо общо със земната псевдосвобода... "Когато знаете истината по въпроса и започнете за нея да говорите, а не - да се водите по брътвежите на третокласния си ум - който ви заблуждава, че сте "свободни" - тогава ще бъдете свободни" - това е смисълът на посланието в Библията...Но - третокласният ум - нарича това глупост и за себе си - е прав... Как едно ограничено създание, като него - лесно би решило задача, която тотално надхвърля капацитета му, освен ако не е развито до гениалност?...Проблемът се задълбочава от това, че третокласният ум - няма как да разбере понятията , които стоят на божественото ниво, където е мястото на човека... ( Което и се случва с всеки човек, когато духът му се "пробуди", а третокласният му ум - "се гръмне" и замълчи. Обаче това е процес, не е акт... Много, много дълъг и затова "таен" процес)... Цялото човечество живее само в третокласен ум... По- горните нива Ум - са божествени , обаче третокласният земен ум нехае за тях и счита, че няма такива... Той, третокласният - се мисли за единствен ум, във Вселената...Третокласният ум - е експерт по земно ниво и инспирира илюзиите, че "човекът - това е тялото", или че "човекът - това е самият ум ", което е едно и също... Той не е виновен , защото - прави само това, което му е достъпно, от позицията на затвора на ограничението, в което се движи... Кой е този затвор, "от какво е изграден"? ... Изграден е от "земни" думи, от "понятия - полуистини", от "криви" мисли и от "калпави" идеи... Себепознанието разширява съзнанието... "Познай себе си" - чак тогава ще познаеш Истината и тя, Истината по въпроса - ще те направи свободен ( свободен - от божествено гледище... Защото сега си "свободен", обаче толкова, колкото господарят ти - третокласният ум - успее да те сугестира... Ти не подозираш дори, че има друга Свобода, за която още нищо не знаеш . Въпросът ти със свободата - ще се реши - ако наблегнеш много сериозно на ученето и потърсиш - вътре в себе си - Учителя, защото външната мътилка те е омагьосала и ти не знаеш дори кой си)... Източник: Свободната воля

"Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни... Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят... Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно... Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли... (Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)... Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?... ... Ето - нещо от Библията: Псалми 94:11 "Господ знае, че човешките мисли са лъх."

Проблемът ни е, че сме натъпкани "до козирката" с неверни хипотези, ненужни теории и обществени предразсъдъци...Това са все творения на третокласния ум - който владее земното ниво... По-висшите категории Ум не са от "земно" ниво... Човекът е дух, но този дух е в несвобода, докато третокласният му ум работи и се изживява като единствен фактор.. Третокласният земен ум е създаден, за да обслужва робите...Всичките негови идеи (освен в случая, когато този третокласен ум се развие до гениалност) - са псевдоидеи и знанията му са псевдознания... Те един ден ще бъдат тотално изоставени - от всеки един от нас (в личен план)... Този "ден" ще дойде за всекиго и това е добрата новина... Но и гениалният ум, щом е от земно качество - той си остава винаги третокласен... ... Когато робът тръгне да се освобождава - той вече е чул, че за да се домогне до истинската (в противовес на бутафорната ) свобода, трябва третокласният му ум "да се върже" и "да му се вземе думата" (защото той винаги плещи полуистини, адекватни на ранга му)... Става нещо като безкръвна, нежна революция... Този третокласен ум няма вина; той просто не е направен така, че да има понятие какво нещо е свободата, защото свободата не е от земния свят, а умът си е местен , земен ( и защото е само земен феномен - този ум , затова е трето качество дух, затова тук го нарекох - третокласен)... А Свободата е нещо от първа класа... Тя е нещо, което се полага по право - само на боговете... Ние сме живели някога в истинска свобода, но сме го забравили - вече не помним - какво е това първокласно нещо... Затова - полека-лека, който от нас, спящите духове, се поразмърда малко - тръгва да го търси , за да се освободи и да се види сред духовете - богове, като излезе из паплачта на умовете-роби... Третокласният ум, в немощта си, само имитира нещо, което той сам нарича "свобода"... Но не е това... Свободата - може да се намери ,да се проумее , само ако се знае Истината, по въпроса... В смисъл , че тя е нещо друго, тя е нещо божествено и няма нищо общо със земната псевдосвобода... "Когато знаете истината по въпроса и започнете за нея да говорите, а не - да се водите по брътвежите на третокласния си ум - който ви заблуждава, че сте "свободни" - тогава ще бъдете свободни" - това е смисълът на посланието в Библията...Но - третокласният ум - нарича това глупост и за себе си - е прав... Как едно ограничено създание, като него - лесно би решило задача, която тотално надхвърля капацитета му, освен ако не е развито до гениалност?...Проблемът се задълбочава от това, че третокласният ум - няма как да разбере понятията , които стоят на божественото ниво, където е мястото на човека... ( Което и се случва с всеки човек, когато духът му се "пробуди", а третокласният му ум - "се гръмне" и замълчи. Обаче това е процес, не е акт... Много, много дълъг и затова "таен" процес)... Цялото човечество живее само в третокласен ум... По- горните нива Ум - са божествени , обаче третокласният земен ум нехае за тях и счита, че няма такива... Той, третокласният - се мисли за единствен ум, във Вселената...Третокласният ум - е експерт по земно ниво и инспирира илюзиите, че "човекът - това е тялото", или че "човекът - това е самият ум ", което е едно и също... Той не е виновен , защото - прави само това, което му е достъпно, от позицията на затвора на ограничението, в което се движи... Кой е този затвор, "от какво е изграден"? ... Изграден е от "земни" думи, от "понятия - полуистини", от "криви" мисли и от "калпави" идеи... Себепознанието разширява съзнанието... "Познай себе си" - чак тогава ще познаеш Истината и тя, Истината по въпроса - ще те направи свободен ( свободен - от божествено гледище... Защото сега си "свободен", обаче толкова, колкото господарят ти - третокласният ум - успее да те сугестира... Ти не подозираш дори, че има друга Свобода, за която още нищо не знаеш . Въпросът ти със свободата - ще се реши - ако наблегнеш много сериозно на ученето и потърсиш - вътре в себе си - Учителя, защото външната мътилка те е омагьосала и ти не знаеш дори кой си)...

Откакто Прометей донесе на човечеството ментала, всеки човек има нужда от учител, който да го научи как да мисли. Това означава, че мисленето може да бъде и много разумно и много неразумно. Хората приравняват мислене с разумност. Не е точно така. Разумността е нещо повече ор мисленето. Мисленето сме го достигнали, а разумността не. Човек може да бъде разумен и без да мисли. Може би това има предвид Диана като пита какво става като човек изгуби разсъдъка си. Има юродиви, които се смятат за святи хора. Те пророкуват и могат да променят света около себе си. Изглежда, че нямат мисъл, но вържат разумни неща. Разума е над мисленето и понякога трябва да заглушим мисленето, за да достигнем до разума.