Велина Василева

... знаеш ли ... въпреки че в твоите постове има най-много емотиконки с усмивка, като че ли имам нужда да бъдеш още по-мека и разбираща ... но това едва ли е обективно - предполагам просто моя егоизъм по низходяща степен има тази нужда. Диана, относно егото - мисля, че този феномен се проявява в дуалността като егоизъм по възходяща степен, за който масово се пише и се адмирира и егоизъм по низходяща степен, който накратко вчера и днес разгледах в постовете си, в тази тема... Когато се пише само за егото, без изрично да се уточнява за коя негова страна иде реч - това винаги създава ред недоразумения и неудобства, защото всеки си мисли за тази негова страна, която в момента е в мислите му и противоречието е налице... Създава се впечатление за сблъсък на становища, без реално да съществува такъв... Общо взето факт е, че някои от проявите на егото - като егоизъм по низходяща степен - са приети за нормални и даже желателни в съвременното масово общество; в светския живот - затова хората изобщо не ги разпознават на пръв поглед и дори са склонни ревностно да ги защитават и бранят... Тогава идват на помощ духовните учения - които ни ограмотяват по въпроса, когато проявим интерес към този аспект на земната реалност... И наистина трябват нарочни усилия, за да се приеме тази страна на егото - защото точно това е най-гъстата материя; точно тук са тези нелицеприятни мочурища, в които гази земният човек... Егоизмът по низходяща степен е толкова лукав експерт по мимикрия , че е невероятно трудно понякога да бъде изваден на светло...Не е чудно, че хората не разбират за какво става дума, без специална предварителна вътрешна работа над себе си... Мисля, че всичко написано за егото и егоизма е вярно, но само когато се отчитат и не се смесват и объркват двете страни на проявите на егото ( т.е. - егоизмът във възходяща степен , който адмирираме, да не се припокрива и така да замаскира и да омаловажава егоизма в низходяща степен, който трябва да се подчини на духа, защото е определено така да стане)... По другия ти въпрос - сега - твое право е, да си мислиш , че съм груба в постовете си и то е така само защото ги възприемаш емоционално, а не рационално, какъвто е замисълът им ... Но нищо не може да се направи; това е въпрос на стил от моя страна, а пък ти вероятно си склонна да търсиш лични чувства там и вероятно - така ги откриваш (точно и само затова, защото ги търсиш) ... Знаем, че винаги намираме само това, което търсим ... Другото не го забелязваме... Ако искаш - прочети постовете ми отново, като се абстрахираш от емоционалната компонента и тогава вероятно ще видиш ясно моята позиция. Знаем, че емоцията винаги оцветява същността - било то в позитивен, или в негативен аспект... Убедена съм , че точно тази изкуствено привнесена лична емоция, действаща у нас в процеса на общуването - винаги пречи да се схване авторовия смисъл, при каквото и да е общуване - било то епистоларно, или вербално... Но ще търпим, няма що - това не зависи от нас . А аз наистина съм разгледала въпроса за едната, от двете страни на егото, само и единствено рационално и практично; споделила съм личния си опит с единственото намерение - да бъда полезна някому...И някой със сигурност се радвал , или ще се радва да прочете тези споделени неща, като е открил и свои размисли в тях, без да се самонаранява... Защото наистина - нищо лично няма в постовете ми; личното вече наистина не ме занимава достатъчно, за да пиша за него във форума.... Обаче - накрая ще се извиня и ще помоля за прошка всички ония, които са се почувствали засегнати от моите постове, независимо от причината... Колкото и да се старае - на земята човек няма как да не се оцапа, или да не бъде оцапан... Който сега не вярва - по-нататък ще разбере, че това е точно така...

Това е точно така... В моя личен случай, егоизмът по низходяща степен е много опасно нещо ( а пък егоизмът по възходяща степен е доброто у мене, заслугата за което е изцяло на Бога, не е моя)... (Да си припомним първо класификацията на Учителя, относно егоизма. Той казва : "В егоизма има две страни: има егоизъм по възходяща степен, има егоизъм по низходяща степен." ... И нека занапред да уточняваме изрично за коя точно страна на егоизма говорим, за да няма противоречия и недоразумения, идващи от смесването и объркването на тези две страни на егоизма)... Ще споделя, че за мене - това, че съм успяла да различа у себе си точно негативната страна на егоизма - ето този, същия егоизъм по низходяща степен , наречен "плът" (егоизмът по низходяща степен се нарича още плът), за който говори ап. Павел в Библията : Римляни 7:18 Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Римляни 7:19 Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша; проверила съм - чрез много лични опити, че това е така , т.е. - че човек "има желание за доброто , но не и сила да го върши"- ми донесе резултат, такъв: Всичко това, по съвкупност и за един определен период от доста време - ме накара да бъда много снизходителна и разбираща егоизма по низходяща степен у другите хора... Защото човекът - може външно да си е извоювал някаква свобода, но той вътрешно не е свободен и то - само поради този егоизъм от низходяща степен... Ето тази е страната на егоизма, която наистина си заслужава да се изучи подробно, за да се намери изходния път... Точно тази страна само - егоизмът по низходяща степен - е тази, която трябва да се подчини от духа и цялото Учение, и цялата Библия са пълни с методи как да стане това... Егоизмът по низходяща степен се явява кардинален проблем за разрешаване у всеки търсещ, без никакво изключение... Споделих, за това, че когато забелязах своя егоизъм по низходяща степен - най-напред - безрезултатно "се сражавах" с него . След като разбрах с кого си имам работа - предадох се, но този опит ме направи много мека, състрадателна и разбираща другите хора... Вече не мога нито да им се сърдя, нито да ги съдя за каквото и да било... Значи - в практичен план станах разбираща и прощаваща, защото на практика осъзнах, че всъщност няма какво да се прощава... Всичко е само уроци ; няма грешки - има само контрасти... А пък тези от нас, които твърдят, че обичат своя егоизъм - сигурно е, че влагат друго съдържание в понятието "егоизъм по низходяща степен", за който иде реч... Те не са го разпознали още у себе си... Защото точно егоизмът по низходяща степен е този, който е отговорен за всичките им мъчения, страдания, противоречия , недоразумения и неволи на земята. Обаче - той е същият, който ги приспива и им пее обичливи песнички; това също е негова маневра ... После - егоизмът по низходяща степен е този, който ги кара да се обиждат и сърдят на другите за неща, които и самите те вършат; при това - с удоволствие... Всяка обида, каквато и да е тя - независимо от причината, е проява на егоизма по низходяща степен; всяко желание да изплуваш "като масло над водата"... Да, може и да си прав, но щом се стремиш да си пръв във всичко - това е пак егоизъм от низходяща степен... Желаеш да се съревноваваш с другите, елегантно да им "покажеш кой си", или пък откровено ги мразиш - отново клиничната картина е налице ... Непрекъснато се оправдаваш, защитаваш се и нещо много важно - търсиш си правото (запомнете го това, братя) - пак се проявява егоизмът по низходяща степен; все той... Изобщо - ако не си осъзнат и нарочно не внимаваш за тези неща - през цялото време на деня си все в егоизма от низходяща степен... Ето и моите постове от вчера насам в тема "Его" - и те са в кюпа, и аз барабар с тях... Но аз от началото на поста си ви предупредих за това опасно нещо у мене, че го има, намира се у мене това нещо... Сега - няколко думи за тези, които са ликвидирали сметката си с егоизма по низходяща степен, чрез подчиняване на духа... Те , по правило - не пишат по форумите... Няма ги сред нас... Те нямат никакви желания за изява и са изцяло предадени на службата си... Ако се налага - за малко могат и "да ни светнат" тука за нещо; ако Замисълът е такъв, но винаги с едно наум - че не са те, т.е. - не е техният егоизъм по низходяща степен, а е Пръстът на Висшия Замисъл, Който е намерил това за нужно , защото някоя душичка тук има нужда да прочете това ... (Само една душичка, на която е дошло времето)... Те помнят това и никога не изпускат из очи, и никога не оставят своя егоизъм по низходяща степен да си вее байрака по форумите, а са го предали на подчинение на духа и то само защото времето им е дошло, а не поради други причини (недай Боже някой да помисли за лични заслуги)... Сега - този, който обича своя егоизъм по низходяща степен - аз не го съдя, защото правилното е да го обича... Обаче - нека такъв човек да бъде снизходителен , разбиращ и състрадателен и към брата си, у когото също се намира егоизъм по низходяща степен, и човекът също си го обича, и това също е правилно... Обаче - споровете, караниците , обидите, сърденето, недоразуменията идват от това, че ние си казваме така : "Аз обичам моя си егоизъм, но мразя егоизма на брата си, който непрекъснато ме наранява! Заради него не мога нито да спя, нито мога да се храня и съм му направо бясна на този неблагодарник! Та той изобщо не ме смята за човек, третира ме като работно добиче! Махам се от него, напускам го завинаги..."... Ето защо мир няма ...

Дай линк, моля... Не можеш, защото такъв цитат няма... Това, което си сложил в кавичките, като цитат, е в дисонанс с всичко, което е казал Учителят...Не се прави така...

Виждам, че не се отказваш лесно , братче... Лошо няма, обаче - ти трябва задълбочено да проучиш въпроса, преди да се изказваш какво е казал Учителя, защото това наистина е много отговорно... От свое име - говори каквото щеш... Аз затова предпочитам да се изказвам рядко и повечето пъти - с цитати...Това не значи, че нямам мнение, но с цитата - всички пием от чистия извор, а пък когато публикуваме своите измишльотини - не можем да уцелим десятката, не по наша вина, а просто защото Учението е мъчно за разбиране... Та и по въпроса за подчинението на егото... Изследвай го подробно, ако решиш - много е полезно за самопознанието... Ето - можеш да започнеш от тук - с беседата "Аз съм жив". Там Учителят казва така : "...докато вашето лично аз, т. е. вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.” Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв, не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той. Сега трябва да го сменим. С цял свят сме скарани само за егоизма. Мъже и жени, приятели и приятелки, синове и дъщери, всички са скарани все за личното в себе си. Някой казал нещо лошо за жена ти, и ти веднага се скарваш с него. – Защо се караш? – Имам чест, имам достойнство." и т.н. Цялото учение за Любовта е основано на чистотата... А чистотата е несъвместима с низходящия егоизъм... Той първо трябва да се дефинира, за да се различи и после - да се подчини... А пък интеграцията му е много далечна работа и не е лъжица за нашата уста... Нищо лично : ) Вили

Не си ме разбрал ни най-малко ... Няма нищо лично в споделеното; просто бързах да утеша Ани... В поста си - говоря само по принцип и даже, за мой срам - все още не съм успяла да прочета нито една от твоите публикации за егото, не се сърди ... Но си имах един свой личен период от време, в който му посветих много време на това его и това ми донесе голяма полза, която исках да споделя с единомишлениците ,тук ... Това, че ти не приемаш идеята за подчиняване на егото - мога да го разбера. Ти никога и не би и могъл да го подчиниш, ако някога си се опитал само... Правил ли си такива опити? ... Напр. да изкорениш някоя чертица от характера си, за която смяташ, че просто не е подходящ спътник в духовното ти развитие и те спъва понякога?... Не вярвам, да мислиш, че си безупречен...Струва ми се, че още не схващаш проблема в дълбочина, щом приканваш "да го разберем и интегрираме" това его, защото тук става въпрос за "егоизъм по низходяща степен" - нещо, от което следва да се разграничим по очевадни причини, а пък има Кой да го подчини, когато му дойде времето, защото егото - по наше желание - не се отказва; прави само маневри и се прикрива... Аз, в глупостта си, съм правила много опити да се самопроменя, докато се усетя , че не мога да се спра сама и " не правя доброто, което искам, но злото, което не искам - него правя!" /библ.стих/, въпреки неимоверните си усилия и вътрешни обещания , че следващия път ще успея... Това не е по силите на никого от смъртните, разбрах го отпосле и тук никъде не съм казала, че това е задача на човека, тъкмо напротив... И ап. Павел казва: "Има изход, благодарение само на Бога!"... Когато дойдеш до този момент - ще ме разбереш... Засега ти си се гъбаркай с егото, щом ти харесва - лошо няма, но не влагай думи в устата на Учителя , които той никога не е споменавал... Учителят , а и Библията - назовават егото с термина "плът"... И двата източника са категорични по въпроса за т. нар. "егоизъм по низходяща степен"... Щях да ти отговоря на лични, но неточното споменаване от тебе на базова идея на Учителя, ме отказа...Защото цялата нечистота и всичките тези примеси в живота, които трябва задължително да се изчистят, за да влезем в духовността - идват само от това, което ти пишеш, че трябва да се интегрира... Точно обратното е... Още веднъж - нищо лично Вили

Ани повдига един, по моему - много основателен въпрос... Този за критиката...Обвинения, обвинения... Няма ли си човек задължението да работи над себе си, та се е заел да поучава и да обвинява другите?! ... Това е несериозно... "Всички ще бъдат научени от Бога" - казва Библията и едва ли има християнин, който да не е чул, че Учител е само Духът, Святият Дух... В отговор, мога да споделя, че може би понякога зле прикритата духовна гордост е тази, която ни кара да се изживяваме като "учители" на другите, но друг път - мнителността на "учениците" май се оказва повишена , та се случват малки недоразумения... А пък - ако все пак е добре - понякога да си напомняме някои неща - то не е - за да се "учим" един друг, а за да си помагаме , защото вършим обща работа - искаме да работим за Цялото... С една дума - всичко зависи от нагласата на човека и ще сгрешим , ако даваме квалификации, съдейки само по себе си... Защото - наивно е да смятаме, че всички мислят по нашия тертип, точно като нас... Хората са различни и в това е красотата на общуването... Нека да вземем огъня от общуването, а не пепелта... Не знам защо някои от нас са останали с погрешното впечатление, че духовното развитие предполага "заличаване", или умъртвяване на егото... Това показва малко нещо неразбиране на дефиницията на този феномен... От опит зная и съм убедена, че повече четене по въпроса би свършила всекиму отлична вътрешна работа ,та ако някой прояви интерес - усилието е насочено към себепознание и затова наистина си заслужава...Има много литература по въпроса... Извън това - егото - това е самосъзнанието, умът и е едно от четирите вида съзнания, според Учителя... Другите три са, както следва: подсъзнание (душата), съзнание (сърцето) и свръхсъзнание (духът)... Всичките четири вида съзнания са степени в еволюцията ... Егото, самосъзнанието, умът се развива само при човека и той е необходима предпоставка за преминаване в по-високатата степен, която е цел на човека, а именно - живот в свръхсъзнанието, живот за Цялото... Преминаването към живот в свръхсъзнанието не означава умъртвяване на егото ( което е абсурдно , когато се касае за живот на физическия план), а само и единствено - за подчиняването му... Говори се само за подчиняването на този ум , на това его - т.е. умът, развитият ум, гениалният ум - да бъде под контрола на духа... Това е животът в свръхсъзнанието, тук на земята... Точно такъв и само такъв тип контролирано и ръководено от духа его има предвид Учителя , в дадения пример : "Да съзнаваш, че си едно разумно същество, изпратено на земята да извърши волята Божия, че са ти дадени известни сили, известни способности, известни богатства, с които да разполагаш, туй състояние у тебе го наричат личност." Разумът се явява само тогава, когато умът е контролиран и ръководен от духа... Но има още нещо - това не може да се постигне нито с обвинения, нито с пожелания и нито даже с преднамерено търсене... Затова - каквито и да са обвинения по въпроса - не са на място... Просто - това постижение - живот в свръхсъзнанието - не зависи от човека... Всеки от нас чака своя си час, защото за всяко време си има определени "звани, призвани и избрани"...

Контролът над физическото тяло се явява като резултат от това, че си влязъл в друга среда , т.е. - вече си се слял с Бога и не съществуваш другояче , освен като дух; придобил си отново първичната си чистота... Това значи, че си приключил с връзката , която си имал със старото его (вече си приложил на практика урока, който Христос преподаде на Кръста и си излязъл от гъстата материя, по показания от Него начин)... Така, тялото ти само присъства (без да живее, а само като външен за тебе обект), в земната среда, но ти, духът, живееш на небето, при Баща си; родил си се изново и нямаш нищо общо със стария, спящ в невежеството си, човек ( който си бил в гъстата материя), нито с притежаването на неговото тяло, нито с името му, нито с каквито и да са други стари земни връзки... Вече наистина си свободен... (За пример : подобно нещо е, макар че тук става въпрос отново за земна среда, а такъв контрол , за който говори Ники, е възможен само при живот в небесна среда - напр. при плуването... Ти можеш да плуваш, но не на сухо, а за да контролираш тялото си така, както го правиш при плуването - трябва да влезеш в съответната за плуването, подкрепяща, по-рядка среда)...

"Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."... "Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината."

Щях да напиша това в тема "Интересни книги", но тя май е заключена... Исках да препоръчам на тези от нас, които още не са ги чели - книгите на Екхарт Тол ... В електронен вариант, ги намерих тук : "Силата на настоящето" и "Гласът на покоя" ... Темата - "Опасностите по духовния Път" е много близка по смисъл до идеята на Екхарт Тол (както и на всички истински духовни учители) - за преодоляване на Егото... Защото Егото е първата и единствената опасност по Пътя... Просто - други опасности, освен нашето собствено Его - наистина няма... Ученикът задължително следва сериозно да се занимае - да дефинира и да разучи подробно маневрите на своето собствено Его, ако мисли за сериозно духовно развитие... Иначе - трудът му си остава в сферата на заниманията , а той самият е заклещен в хватката на еволюцията - прераждане, след прераждане, докато отново - някой ден - се намери пред същата дилема - Егото ( т.е. - Плътта /библ./), или Духът... Разбира се, в духовната литература, Егото се крие зад различни понятия и различни обиколни разяснения на проявите му , но всички те водят към един и същ смисъл, касаещ нуждата от "изтръгване на "дяволския нокът" у нас" (както се изразява Учителят), или - по друг начин казано - преодоляване на гравитацията на Дървото за познаване на доброто и злото и приемане на съкровената връзка с Бога, представена като живот по Божията Воля, посредством Дървото на Живота... Още един линк: Екхарт Толе

Учителя: Интуиция "Вие трябва да разбирате вътрешния език на Природата. Великата Сила, която прави хората разумни, иде отвътре. Великата Сила, която лекува хората, иде отвътре. Любовта, която повдига човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи. Вътрешният свят е реалният, истинският, действителният свят... Пробуждането на душата е зазоряване. Един вътрешен прилив на Светлина, Знание, Сила и Живот. Виделината се проявява. Разумни, Напреднали същества участват в това явление. Те го създават със своята мисъл. Душата се пробужда за един нов живот. Божественото Слънце изгрява... Настава ден, настава време за учение и работа."

Учителя: "Някой път мисля, че сте силни. И показвам ви в какво седи вашата сила – да направите погрешка и да я изправите... ... И по какво се познава силният човек в света? Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може да направи една погрешка. Отрицателен силен. Защото човек, който не може да направи погрешка, той не е силен. Ние говорим за силата. И силен е онзи, който може да изправи своята погрешка. Щом не може да изправи погрешката, той не е силен. Но за да изправиш погрешката си, трябва най-напред да я направиш. Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не си я направил? Значи, не си силен без да направиш една погрешка и не си силен без да я изправиш. Вие казвате: „Искам да стана силен!“ Но за да познаеш, че си силен, трябва да направиш една погрешка и да я изправиш. Пробният камък е това! Искаш да бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва да направиш една погрешка. Ако можеш да я направиш, силен си, ако не можеш да направиш погрешката, ти си слаб човек. И ако не можеш да я изправиш, ти си слаб човек. Пък ако не можеш да направиш никаква погрешка, никакъв не си. Това са ред изключения, логически изводи са това. (Някой път хората могат да мислят каквото си искат). Силен е, който може да направи погрешка и да я изправи. А умният се отличава по това, че може да предвиди една погрешка и да я предотврати. Ако ти не можеш да предвидиш една погрешка и не можеш да я предотвратиш, трябва да знаеш, че не си умен." Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение

Тук , в беседата на Учителя:"Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека" , търсачът ще намери едно малко упътване от него, по тази много сериозна тема: " Имайте една ясна представа за нещата, които стават в живота, защото друго яче комедиите ние ги тургаме на мястото на трагедията, а това е трагичното. Затова казвам, имайте ясна представа за нещата, които стават в живота. Каквото става в живота ни, то е за добро. При това имайте един идеал, не се отклонявайте от него! " Основополагащото тук е : "Каквото става в живота ни, то е за добро"... А пък - това е то ; всичкото важно за нас , е тук ; в идеалът , който ще следваме, след като го възприемем като норма! Практично погледнато - той е в строгият позитивизъм на възгледите ни, към който позитивизъм трябва да се придържаме - неотклонно... (Преведено на нош език, това значи - не се рови във фактите и бъди винаги позитивен, както и да ти изглеждат те на повърхността; помни че живееш в илюзии!) ... Това е то - ядене само от плодовете на Дървото на живота ( значи - само доброто да употребяваме, при квалификациите си!)... Защото - когато човек се раздвоява, т.е. - когато дели, в ума си, нещата - в категориите на добро и на зло - той нарушава Божията заповед, която ни държи в живот... И тъй като Бог - нито се изменя; нито се променя - това, което Той каза на Адам и Ева в рая, се отнася със същата сила и за нас, днес... (Да не забравяме, че раят - това е едно състояние)... Защото - ядейки от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото ( казано на окултен език), т.е. раздвоявайки се в мисленето си (същото нещо - казано на наш език) - вече човекът е само в съществувание , но не е в живот... А това е различно, това значи, че духовно - човекът е мъртав... Като не забравяме, че задачата ни, на Земята, е да изграждаме духовното си тяло - разбираме колко определящо е това различие - да си в съществувание само - или - да си в живот!... Животът, в окултен смисъл, има друга спецификация; той не е това - сегашното масово временно съществувание, което завършва на гробищата... Затова, според новото Учение, което детайлно обяснява състоянията на човека - съвременните хора са ходещи мъртъвци (т.е. - те нямат висок идеал и затова не са живи, от окултно гледище, тъй като ядат от забранения плод на Дървото за познаване на доброто и злото). Съдят; дават мнения - раздвоявайки се... (А това не е тяхна работа, защото човеците нямат нужния капацитет)... По тази причина - сега , в света има - живи-умрели, както има и умрели-живи ( които са се отказали от това, временното съществувание, което непрекъснато се изменя и променя, и затова - не е реално)... Така са приели Вечния живот, подчинявайки се строго , чрез високия си идеал, на валидната и днес Божия Заповед - да ядат само от плодовете на Дървото на живота и да пазят строго този идеал, без да се отклоняват от него... Значи - отказали са се да търсят грешки, защото - по един практичен начин са разбрали вече, какво значи това : "който търси - намира"... Тогава - нека да не забравяме, че всичко, което ни се случва е строго отмерено и е само и единствено - добро, от интелектуално гледище (емоциите трябва да се изключат временно; те са подвеждащи... Има други причини за страданията ни , които страдания са добри, за добро са - според резултата, който произвеждат в нас ... Просто - Божията тояга играе - за лечението на невежеството ни ; за да разберем какво значи числото едно и за се откажем най-сетне от раздвояването!)... Така - избавянето от неграмотността - автоматично ще произведе у нас резултата и на здраве (окултно - това е святостта), и на живот! За да бъде здрав и за да живее - човек трябва да се научи да мисли... Source: Как неграмотността ми вреди на здравето...

Тук , в беседата на Учителя:"Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека" , търсачът ще намери едно малко упътване от него, по тази много сериозна тема: " Имайте една ясна представа за нещата, които стават в живота, защото друго яче комедиите ние ги тургаме на мястото на трагедията, а това е трагичното. Затова казвам, имайте ясна представа за нещата, които стават в живота. Каквото става в живота ни, то е за добро. При това имайте един идеал, не се отклонявайте от него! " Основополагащото тук е : "Каквото става в живота ни, то е за добро"... А пък - това е то ; всичкото важно за нас , е тук ; в идеалът , който ще следваме, след като го възприемем като норма! Практично погледнато - той е в строгият позитивизъм на възгледите ни, към който позитивизъм трябва да се придържаме - неотклонно... (Преведено на нош език, това значи - не се рови във фактите и бъди винаги позитивен, както и да ти изглеждат те на повърхността; помни че живееш в илюзии!) ... Това е то - ядене само от плодовете на Дървото на живота ( значи - само доброто да употребяваме, при квалификациите си!)... Защото - когато човек се раздвоява, т.е. - когато дели, в ума си, нещата - в категориите на добро и на зло - той нарушава Божията заповед, която ни държи в живот... И тъй като Бог - нито се изменя; нито се променя - това, което Той каза на Адам и Ева в рая, се отнася със същата сила и за нас, днес... (Да не забравяме, че раят - това е едно състояние)... Защото - ядейки от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото ( казано на окултен език), т.е. раздвоявайки се в мисленето си (същото нещо - казано на наш език) - вече човекът е само в съществувание , но не е в живот... А това е различно, това значи, че духовно - човекът е мъртав... Като не забравяме, че задачата ни, на Земята, е да изграждаме духовното си тяло - разбираме колко определящо е това различие - да си в съществувание само - или - да си в живот!... Животът, в окултен смисъл, има друга спецификация; той не е това - сегашното масово временно съществувание, което завършва на гробищата... Затова, според новото Учение, което детайлно обяснява състоянията на човека - съвременните хора са ходещи мъртъвци (т.е. - те нямат висок идеал и затова не са живи, от окултно гледище, тъй като ядат от забранения плод на Дървото за познаване на доброто и злото). Съдят; дават мнения - раздвоявайки се... (А това не е тяхна работа, защото човеците нямат нужния капацитет)... По тази причина - сега , в света има - живи-умрели, както има и умрели-живи ( които са се отказали от това, временното съществувание, което непрекъснато се изменя и променя, и затова - не е реално)... Така са приели Вечния живот, подчинявайки се строго , чрез високия си идеал, на валидната и днес Божия Заповед - да ядат само от плодовете на Дървото на живота и да пазят строго този идеал, без да се отклоняват от него... Значи - отказали са се да търсят грешки, защото - по един практичен начин са разбрали вече, какво значи това : "който търси - намира"... Тогава - нека да не забравяме, че всичко, което ни се случва е строго отмерено и е само и единствено - добро, от интелектуално гледище (емоциите трябва да се изключат временно; те са подвеждащи... Има други причини за страданията ни , които страдания са добри, за добро са - според резултата, който произвеждат в нас ... Просто - Божията тояга играе - за лечението на невежеството ни ; за да разберем какво значи числото едно и за се откажем най-сетне от раздвояването!)... Така - избавянето от неграмотността - автоматично ще произведе у нас резултата и на здраве (окултно - това е святостта), и на живот! За да бъде здрав и за да живее - човек трябва да се научи да мисли...

Благодаря на Иво за оригиналното хрумване! Искрено се позабавлявах и посмях! Действително - предложеният контролен текст се чете удивително лесно! Прочетох и останалите мнения, и намирам, че всеки, абсолютно всеки е прав - от своята си гледна точка... Затова - нека да бъдем снизходителни и да се занимаваме с ограмотяването на другите - само тогава, когато те изрично ни помолят за това... Или - в краен случай - на ЛС, ако положението е нетърпимо!... Мисля, че в края на краищата - тук сме все зрели хора, а и форумът е с друга насоченост, която не бива да бъде пренебрегвана... Светъл ден на всички! Вили

Един малък нюанс, по тълкуването на Притчата:... Тя показва , че човек трябва да се повдигне на такова високо Ниво на Съзнание, т.е. - да съобрази дотолкова своята воля с Божията - че те да станат Едно и Също Нещо... ( Т.е. - човешкият дух да се счита - Едно - с Божия Дух... Защото - Духът, това е Силата, това е Волята)... Само в този смисъл може да се разбере, че в света съществува само Една Воля и това е точно Божията Воля... И само тогава човек може да изпълни Божията Воля, когато се освободи от своята, човешката воля (която е ненужен "товар" за него) - по този именно начин - като я слее с Божията... Тук е и мястото на Смирението... В "Божествения ръб" Учителят казва :"Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля." В притчата - тези слуги, които сляха своята воля с Божията - изпълниха задачата, а този слуга, който реши да прояви своеволие и да действа според своята воля - не... Движението по течението на човешката воля, Учителят сравнява с хлъзгане по стръмнина (пак там)...

Много си прав! В света има само Една Воля и това е Божията Воля... Римляни 11:36 "Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него." В тази връзка - човек трябва да се съсредоточи върху Търпението, защото това е качеството, което най-мъчно се постига от човека, за най-продължителен срок от време... А пък ако нямаме Търпение и роптаем понякога - за какво Смирение изобщо може да се говори... Но тези, които търсят Бога, според правилото: "с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила", са убедени, че именно Смирението е Пътя към Бога... Това обаче не е универсална рецепта - т.е. има хора, които гледат другояче на този въпрос... И те са прави , понеже всички хора не се намират на едно и също Ниво на Съзнание (което обуславя мисленето на човека). Разликата в Нивото на Съзнание на всеки от нас - обяснява и споровете, и разногласията помежду ни , защото всеки от нас съди за нещата само от своята си гледна точка, без да отчита Нивото на другия... А пък точно това - Ниво на Съзнание - е определящо при Интерпретацията на дадена теза и точно то е Автор на Гледната Точка на човека... Значи - не е автор самият човек, а Нивото му на Съзнание, което се променя... Така се променят и възгледите на човека за света... (По този начин ние се променяме, еволюираме... Ако сме достатъчно наблюдателни и това ни интересува - промяната ни, нашата еволюция, става видима и за нас)... Има едно златно правило в Словото, което много помага за избягване на разногласията: Филипяни 2:3 "... нека всеки счита другия по-горен от себе си."... Това не е никак лесно, но е твърде важно (ако можем наистина да го приложим в живота си), защото и Учителят ни съветва - в другия човек да виждаме преди всичко Бога и така да се отнасяме с него... Разбира се, че тези, които считат себе си - Свободни - имат своя шанс да проявяват свободата си, както намерят за добре (насилието тук е изключено)... Нека да опитат всички други възможности, лошо няма... В крайна сметка, понеже "всичко е от Него, чрез Него и за Него" - пак Бог ги чака, Той е дългоТърпелив...