Велина Василева

Напразно Ме почитат

Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила:


Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш!


Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш.


Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека.


Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога.


Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога.


Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен.

Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате.

Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца.

Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас.


Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас.

Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред.

Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества.


Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви.

Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят.

Из "Четирите полета"

А когато теб самата те вкарват в интрига?

Духовната работа е най-простото нещо. Не е нужно нищо извън нас, и всичко което ни е нужно за просветление е вече дадено. Защо така? Поради божията милост. Бог постоянно се излива върху нас. Енергията която се изсипва върху нас е огромна, силна и безкрайна. Тя е тази която ни държи изправени, осъществява нашето творчеството, реализира свободният ни избор...Стига да си позволим да я приемем.

Божествената благодат или енергията е тази която върши 99 % от духовната работа. От нас се изизсква само 1 % духовна работа за просветление. Или иначе казано, от нас се иска само намерението да се отворим за енергията.

От нас се иска работа 1% ... 99% работа от Бога. Преведено на наш език става - "Аз съм ... съвършен". Единият процент е нашето същинско желание да опознаем Бога, т.е. това което сме, нашето битие - Аз съм. А 99 - те% са от Бога -съсвършенството и прекрасността на процеса.
Така че за начало на нашето духовно отваряне е нужна мантрата " Аз съм, съвършен". Тя е базата - Алфата на просветлението. Тази мантра закрепя любовта ни към себе си. Кара ни да се заобичаме и отваря нашият извор на живота. Любовта към себе си прави нашето сърце да разцъфва и ставаме израз на Съвършенното. След като имаме тази готовност, вече можем да започнем да приемаме свободно божията любов. Защото, докато се чувстваме несъвършенни, ние никога няма да приемем Бог, тъй като си мислим, че не го заслужаваме.
Аз съм - съвършен!
Има и друг форми на това утвърждение, като:
Обичма себе си!
Обичам и одобрявам себе си!
Обичам самия себе си и съм прекрасен!

Какво е мнението ви за: Любовта към себе си? Помага ли ви да реализирате Бог? Как успявате да я изградите и съхраните, използвате ли утвърждения? Моля, споделете вашето мнение...

Благодаря ти за напомнянето на тази беседа, Klaudia.

Хубаво би било по-често да се замисляме за своята роля и за това, дали постъпваме правилно, къде, как и какво да променим в поведението си. За жалост това води и до осамотяване понякога. Но е важно да разбираме своята роля-във възпитанието и отглеждането на децата, във отношенията ни към ближния...
Трудно се оцелява, но въпреки завистта и индивидуализма на хората можем да сме полезни. Е, ако и мъжете ни позволят, т. е. ни подадат ръка, да ни поулеснят малко ще е прекрасно

П. П.
Преди години пред министър на социалната политика /жена/, изказах мнение, че ние майките, на деца с увреждане не държим само да получаваме социални помощи. Не искаме да просим и да сме в тежест на държавата. Ако има центрове, в които наистина да помагат на децата ни, то и ние бихме могли да работим или да организираме, да помагаме с нещо. Това би повлияло добре и на нашата психика и на обществото да сме полезни. Но за жалост мнението е, че не трябва да ни има и е добре да сме скрити някъде...
Отказах се да променям света тогава, променям себе си и виждам света красив въпреки всичко. Все пак аз създавам своя свят и предпочитам да видя смисъл и в "лошото". За щастие срещам хора, които имат различно мнение, т. е. приемат и нас...

„Веднъж един беден религиозен човек минал под отворения прозорец на богаташка къща, видял оставена на перваза кесия с пари и я взел, мислейки, че му е дар от Бога. През следващите дни обаче при всяка молитва кесията се изправяла пред него и той не можел да се моли. Най-после я върнал. И вие сте задигнали кесията на някой богат, затова нещо ви стяга. Когато одумвате, това е кражба на кесия. Върнете кесията, за да ви се чуе молитвата. Не мислете лошо за никого; дойде ли ви такава мисъл, навън я изхвърлете.”

„Добрите мисли са съд, в който Господ ще излее своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Бог ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземете съд назаем –прочетете някоя добра книга, извадете от хората красивото. Да няма одумване – който иска да успява, да не одумва.”

„Както децата често пъти режат с ножиците и развалят, има и такива писатели и проповедници, които развалят със своите ножици. Те са прочути развалячи, затова трябва да напуснете тия учители, които развалят. Яви ли се във вас една лоша мисъл, която иска да реже със своя нож и да разваля, изхвърлете я навън.”

„Вашите мисли са живи, те като деца играят във вас и около вас. Влезе ви някоя мисъл в главата и ви смути, например казали нещо за вас. Мислите могат да ви разтревожат и да ви владеят. Не, вие трябва да ги учите.”

"От всяко нещо, което се случва в нашия живот,
разгледано от Божествено гледище, трябва да извадим добрата поука.
Бог допуща всичките неща като неразрешени задачи.

Всеки, който разреши една неразрешена задача, ползва се.
Целият живот за мене е сбор от неразрешени задачи.
Целият материален свят са нерешени задачи.
Всичките души и духове, които идат на земята,
идат да разрешат някоя от тия задачи, да се ползват." Пътят на живота, Утринни Беседи, 14.02.1943 г., София



"Любов, светлина, мир и радост – ето етапите в пътя на ученика.

Като говоря за ученика, аз имам предвид преди всичко идейния ученик.
Този ученик се учи и тук на земята, в този свят, и горе, в невидимия свят.
Той никога не напуща школата – денем се учи в лабораторията на земята,
а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория.
На следния ден той пак се връща на земята,
за да продължи своите практически занятия в лабораторията.

Идейният ученик знае, че всякога е ученик – бил е, е и всякога ще бъде такъв.
И след време, когато земята, както и цялата слънчева система завършат своето развитие,
той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име.
Думата „ученик“ е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие.

В по-тесен смисъл на думата под ученик се подразбира онзи,
който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота.
Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. "

Ученикът,Утринни Беседи, 04.06.1939 г., София

Ти се шегуваш,
но нещо подобно като масово задължително външно белязване на групи хора ( макар и не жигосване на челото) - е правено през средата на миналия век и то със сигурност - също е навлякло още карма на човечеството...

А в новото си мислене, бъдещият мислещ човек - ще бъде обърнат навътре - към изправяне на личните си мисли , чувства и постъпки, а не - на тези на другите... Другите хора са само предметно обучение за нас и трябва ние да ги разбираме, вместо да ги съдим, или да чакаме те нас да разбират...

Защото - животът е игра и ние всички сме актьори, в роли...
Така - никой от нас не може да направи нещо такова, което да е непоправимо, в рамките на общото му време за инкарнации на Земята, за да бъде заклеймяван...

Ами, разбира се, че се шегува. Понякога шегата е най-добрия начин да изкажеше нещо......

Ти се шегуваш,
но нещо подобно като масово задължително външно белязване на групи хора ( макар и не жигосване на челото) - е правено през средата на миналия век и то със сигурност - също е навлякло още карма на човечеството...

А в новото си мислене, бъдещият мислещ човек - ще бъде обърнат навътре - към изправяне на личните си мисли , чувства и постъпки, а не - на тези на другите... Другите хора са само предметно обучение за нас и трябва ние да ги разбираме, вместо да ги съдим, или да чакаме те нас да разбират...

Защото - животът е игра и ние всички сме актьори, в роли...
Така - никой от нас не може да направи нещо такова, което да е непоправимо, в рамките на общото му време за инкарнации на Земята, за да бъде заклеймяван...

Според мен това е много глупаво клише-лош и добър.
Срещала съм хора, които са привидно сърдити, и с опак нрав, но като поговориш с тях, топлинка събуждат в теб. Ихора, които са мили привидно, но в един момент виждаш тъмнината вътре...

Та това е. За себе си съм мислиле, че съм лоша, често и съм са самоизяждала /забивах жилото в себе си, по скорпионски/, но осъзнах, че каквото и да правя, все за някого ще съм лоша. Според интересите и нагласите... Та сега гледам себе си да слешам и знам, че несъм нито лоша, нито добра. Просто съм.... човек, който се учи в училището на Живота.
У другите виждаме това, което носим ние самите, та всички сме Едно... с разни прояви, от които се учим.