Велина Василева

Тези, които визираш, че са "населили" астралните и етерни сфери с ментални мисли, са вече от двойствеността, която сам наричаш "ние"/""нас".
Това, което описваш е следствие от отделянето.

Самата космология на Богомилството по началото си е дуална. Л. и С. както ги наричаш са принципи, които вече са се отделели като неединосъщни с Твореца, и които са вече индивидуални по своето съществуване.
Но!
Приди това как е било? Казвате, че тези принципи имат своята Божия "следа", т.е. в тях присъства някаква по вид божествена остатъчност. Приди да се оформят като нещо отделно от Бога и да навлезат, поради това в двойствеността на разделенията, как е било и били ли са те, т.е. "вие"? И откъде силата, че те да се оформят като отделни принципи?
Пишеш за "ние", "вие", "те", но всичко това е вече дуално, а не божествено.
Луцифер преди да се отдели кой е бил? Пак ли е бил нещо неЕдиносъщно от/с Бога?



Будизма твърди, че животът в тази сфера и телесното тяло са шанс и прекрасна възможност, която се явява въднъж на еди колко си прераждания. За будистите физическото тяло е условиято за да се премине в сферите на буда. Във ваджраянския будизъм, та дори и в махаянския, на тялото се гледа като превозно средство и като дреха, която можое да се видоизмени.
Много реализирани будисти не оставят телесни останки на земята и труп за погребение. Явлението се нарича "тяло на дъгата".
Без земята, физическото тяло, не може да бъде позната ясната и сияйна природа на небето (Буда природата).
Ето едно хубаво видео за Диамантената колесница в тази тема ТУК.

В даоизма се говори много пак за земното, за формата. Тай-Дзи-Цюан също лежи на хармонизиране на външното (природата) с вътрешното (телесните енергии). Познато е повече като Тай Чи.
Без тяло не може да бъде осъзната, натрупана и трансформирана т.н. възпроизвеждаща енергия "Дзин". Без тяло не може да се обхване, осъзнае, развие и трансформира Ци (жизнената енергия). А без Ци, не може да се осъществи Шън (Духовната енергия), която е и самият Дух в Дао. Трите заедно произвеждат "Елексира на Безсмъртието", което пак не е възможно без тяло и без любов към Земята, като първоелемент и сфера.
Има три вида безсмъртни в Даоизма, като последния вид, също като във Ваджраянския Будизъм, Християнсвото, Кабала, също и в някои течения на Исляма, също не оставят тяло за погребение. То служи на човека, на Духа/Шън за превозно средство в другите сфери. "Небесни безсмъртни" ги наричат.

Има много извесна поговорка по този въпрос:
"Само от калта може да израсте лотус."
В процеса на растеж първоначално е тъмно - докато семето е още в Земята (материалното), после става по-светло, по ефирно - когато семето стане кълн и се покаже над Земята, навлизайки във Водата (духовното израстване). Трябва да премине през цялата Вода и да намери Небето (чистата природа на нещата). Тогава и само тогава може да се наслади напълно на лъчите от Слънчо (Любовта).
Разбира се, те (лъчите) достигат и до Земята и вътре в нея. Достигат и до Водата и вътре в нея. Колкото по дълбоко, толкова по-малко/слаби/малко осезаеми. Без Земя обаче няма живот за семето. А без живот няма смърт. Смъртта е нужна за това семе, но при тази смърт то не умира, а само се претворява в кълн - покълва/новоражда се.
Придишната му обвивка не изчазва, тя е като храна за това семе и е такава. То се ползва от нея. Земята пък е неговата защита, за да не угасне то преди да покълне и да даде плод/цвят.
Какво е нужно на семето?
Няколко неща от които плодородна Земя, а тя е такава, когато не е пренебрегвана.

Зависи от контекста.
Сатана и Луцифер са принципи. Не са някакви си там паднали ангели, а онова, което е довело да падението НИ.
Луцифер е центърът. След като се е отделил от Цялото, чрез което е предположил своята затвореност се е наложило да се обвърже с твърдостта. Тук вече се ражда Сатана, според мен.

Целият видим свят е творение на човека!!!
Това е безспорен езотеричен факт, елементарен. Първичния чист астрал ние населихме с менталните си форми, които после се уплътниха до етерни, чрез което се наложи и твърдоматериалната им изява. Този процес не е спирал, ние продължаваме непрекъснато да правим това, с тази разлика, че вече дори и в създаването на астрални форми нямаме много варианти, защото сме зависими от вече наличните, които са придобили власт над нас.

Затова светът е дело на Луцифер и Сатана. Първо Луцифер го отделя от Цялото, после Сатана го втвърдява.
Не е лъжа, че е дело и на Бог, защото творческите способности на Л и С са остатъци от божествеността им, само че са изолирани вече от нея.
И нека пак уточня, защото тук се изумих от "разбиране", че всичко това са микро и макрокосмични принципи, а не някакви същества. Самите имена можете да заместите с каквото и да е друго, важно е съдържанието.

А според нашите човешки активности се оказва, че всичките ни стремления към бог са всъщност към Луцифер - по силата на индивидуализацията и според центъра на този свят.
Представям си, че някой пак ще побеснее, но за мен това е знак, че все пак е налична реакция - егото все пак успява да възприеме нещо, нищо, че не би могло да не го отхвърли.

Тази картинка, въпреки, че е пречупена през мен, е построена основно на базата на философията на богомилството, манихейството, гностицизма въобще, Новия завет, хереметизма и зороастризма (сравнена допълнително с будизма и даозима).
Когато някой каже след малко "вие", нека има някаква представа кого включва...

-----------------------------
Поради обективните атмосферни и планетарни условия Учителят не е инициирал Втори, Трети и Четвърти окуултен клас.
Д-р Щайнер също не успява - антропософите вече осемдесет години предъвкват само Първи окултен клас.
Чак във Втори окултен клас следва....това, което не е казано ясно. Но е подготвено, и то добре.
Поклон пред Учителя!

Да, това е приказка, и като всяка приказка, е мантра.
Не е важна самата приказка, а това, което ще събуди в нас.
Несериозно е в една приказка и да се търсят съставните елементи и логически аргументи на научна теория. Защото по условие нашето мислене е непригодно да асимилира една друга, различна реалност. Затова и няма да ти изброя слоеве и сфери на демиурга и тези на Великия архитект. Защото няма как да приложа наукообразни и общовалидни доказателства. Невъзможное по дефиниция. Но на същото място, в каркасонския препис има ги изброени /описва се как при падението си Луцифер преминава през различните слоеве на космоса.../.
Намасте!

От тук е видно, че тази Божествена сфера на съществуване, където цъфти и кипи от Любов е също битейна, т.е. нещо, което е, което съществува, което бъде/биде (из значението на думата "битие").
Що обаче в дори тази сфера аз съзирам индивидуалности, на аз, ти, той, тя, сиреч множества, които са отделни от Бога и които не са Единосъщни с Него? И бива ли така, там да има неждаещи се от Божия Светлина, при положение, че всички еднакво приемали от нея, щото е писано в цитата, че: "Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея.".
И ако едни имат повече възприета Божествена светлина, та да им се образува т.н. излишък, спрямо други, у които тя е във видим недостиг, то няма ли опасност от завист, омраза и пр. неща.
Чесно да кажа много несъвършенна ми изглежда тази "божествена" любовна сфера. Сякаш е взаимствана от това което умът познава в този свят (твърдоматериалния).

----------------------------------------
Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш.
----------------------------------------
Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите...
Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите.

Тук никой никога не е правил реклама.
Дори може да се каже, че бях леко възмутен от груповите определения на някои участници, като "вие казвате", "вашето учение" и т.н.
Тук всеки говори от собствен опит и споделя своята визия за пътя. Всичко останало приема параноидни краски, което говори само за несигурност.

И ето, стана реч за онова, което наричаме любов. Не, че не сме говорили много по тази тема...
Ще се повторя, но не повтаряйки думите на нечий авторитет, а споделяйки онова, което аз непосредствено съм усетил.
Любовта е свързаност. Тоест - обратното на отделността. Азът и стремежът му към индивидуализация са онова, което ни прави структурно непригодни да бъдем пълнокръвна клетка от Пълнотата.
Аз много добре разбирам отрицанието на себезатихването, защото човек е определен основно от инстинкта си за самосъхранение. Затова затихването е и нещо невъзможно за него.
Освен ако именно не е усетил, предполагам посредством запалената в него искричка, че затварянето на живота в отделността, пречи на самия Живот да се разгръща. Тогава тишината се превръща в необходимост, а по друг начин тя не би могла да се постигне, а само нейни имитации. И намаляването на акционния радиус на себецентризма отваря място за Любовта, която не се изявява в нещо отделно, а въпреки него.

Има хора, които търсят себе си другаде, извън тази реалност.
Има хора, които колебливо търсят себе си.
Има и хора, които се чувстват тук у дома си.
Диалог и разбиране между тях е невъзможно - от различен произход, вид и с различно бъдеще са.
Гностиците ги наричали илици, психици и пневматици.
Едните са рожба на демиурга и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.
Другите са от Бога, и за тях той е Върховния, Всевишния, Единия.
Sapienti sat

------------------------------------
Помолих ти само да приемеш така, на шега, тази схема и да решиш казуса по съвест. Не съм твърдял, че филмът Матрицата е истина. Или че е точно такава истината за нашия "живот". Само предложих една идея. И тя е - ако си компютърен герой, всички нови качества и атрибути, които придобиваш по време на играта, биха ли ти помогнали да "излезеш" от нея, да се "материализираш" в света на Играча, в една по-висша реалност? И този въпрос е във връзка с разговора ни за Висшият Аз и за трупането на знания, опит и нови качества от кандидата.
Намасте!

Думи на Правда

--------------
Е, в различните школи има разлики, естествено.
В аурата се помещава и липиката /понякога се използват като синоними/ - писара, който "записва" завършените и незавършените опитности. Завършените опитности са "безценното съкровище", те са нашата зестра. А незавършените могат да се приемат и като карма - те са причината да се втурваме в дадени опитности или да се спираме, да не тръгваме по иначе непознат ни път. Тъй като Висшият Аз ползва знанията в липиката и управлява силите на ауричното същество често се нарича и Космически разум. Той има достъп и до липиката на планетата - до Акаша. Затова овладяването ная Висшия Аз и възпламеняването на Космическия разум е цел на доста окултисти.
--------------------------------------------------------------------
За съжаление и овладял Ауричното същество, Висшият Аз и възпламенил Космическият разум си оставаме чадст от тази реалност. Пак сме вътре, в Играта. В Матрицата, в Самсара. |Не е това пътят за Освобождение, а още една, при това много солидна, връзка с това поле на изява. Ма на който му е добре тук, в Играта - мога само да му пожелаем успех!
И нямаме какво да му кажем.
Намасте!

Гледам да се придържам по темата и не ми се говори тук, от уважение към любезните домакини, за идеите на Школата, в която съм ученик.
Така че извинявайте, че не отговарям на отклоняващите се от темата въпроси. За целта има "лични", а по-добре на специализирано за целта място.
-------------------------------------
Сега за Висшият аз.
Често правим неща, които като че ли на идват от разума и чувствата ни. Понякога сякаш "знаем" какво да направим, или какво да НЕ правим - въпреки, че нямаме инфо за това. Има ситуации, в които като че ли някай ни предвардва. Като че ли ни пази. И ни спира да направим крачка, която да промени коренно ситуацията около и в нас.
Част от тези дела са заслуга на Висшия Аз, който се явява аспект на Ауричното същесво, обитаващо аурата ни. То е относително безсмъртно и се е появило преди епохи, в процеса на падението ни в тази реалност.

----------------------------------------------------
Ха престави си, че тези "можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници" са само компютърни герои н някакава стратегия. Те са придобили определени качества с времето на играта, периодично умират, но после пак ги активира Играча, и та си запазват придобитите качества, и изпълняват разни задачи, бият се, умират, после пак ги възраждат и така нататък.
До края на играта.
Или докато на Играча му омръзне
Сега си представи, че ние сме компютърни герои, а нашият свят е Игра.
Имаш ли шанс да "изплуваш" в Света на Играча, в Божието царство, в по-висшата реалност?
Не, нямаш.
Колкото и да си можещ, знаещ, силен, непреклонен, постоянен, загрижен за Играта и за другите комп. герои.
Защото си Нищо, само сянка, само игра на електрически импулси.
Е, сега си представи, че все пак има Път.
Има "Тунел под света" /хубав разказ, препоръчвам/.
Ще ти е жал ли за придобитите ти в процеса на играта "качества" и за компютърната ти личност на герой?
Намасте!

--------------------------
Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния.
Всевишния, Великият Архитект, е извън битието.
Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени.
Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос.
Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/.
Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук.
А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума.

А какво ще кажете, за самоотричането на Висшия Аз в Името на Извора на Живота, защото само тогава когато той се самоотрече ще позволи на Божественото да протече и да се прояви истински и това вече ще е истинското познаване на тайната на живота (спомнете си за най- вътрешния кръг на пентаграма). До тогава докато Висшият Аз не се е самоотрекъл в него се крие най- тънката опасност, най- фината пропаст която отделя, но в момента на самоотричането му това би било най- голямото чудо - изпълването със същността....

А аз мисля, че всички тук говорим за едно и също нещо- безсмъртната ни частица. Само дето я наричаме с различни термини и използваме обяснения от различни автори.
Също мисля, че някои от пишещите в темата, много се подразниха от термина "Висш Аз", пропускайки наличието и на "нисш", като го отъждествиха с Аз-а, който в техните понятия е нещо доста лошо, както се разбра.
В повечето от постовете си, си послужих с цитати, точно за да накарам някои да се замислят, че независимо как е наречена: Висш Аз, Атма-Буддхи-Манас, Висшето Себе, Христос или божествена частица, тази част от нас е тази, която трябва да осъзнаем, да усетим и да проявяваме.
А дали ще е латентна или дейсвена, според мен, си зависи само от нас.

Свят на промени

"...ние трябва да работим за Бога." Бог - това е събирателно понятие за всички хора... Всички хора - това е Бог... Да работим за Бога - означава да работим за хората... Да работим за хората, обаче - без да се съревноваваме с тях, без да имаме никакви очаквания от тях и без да ги съдим... Това е Божията Воля ... Разбира се - ще я изпълни само този, който е готов днес за това...

А пък който все още не е готов - не е виновен ; той ще почака, докато дойдат благоприятните външни условия и се съединят с вътрешните му възможности, в подходящата среда, т.е. - докато дойде определеното му от Бога време, според Програмата на Божествения План...

"Само Бог е силен"... Това трябва винаги да свети в съзнанието ни и когато се обръщаме към Бога, "в ден скърбен", трябва да чувстваме дълбоко в сърцето си нашата слабост и да го потърсим - кротки и смирени... Обаче - кротостта и смирението - те са изкуство... Те са нещо, което не се придобива лесно... Кротостта и смирението са толкова важни за нас, че те са началото на Пътя... Учителят казва за тях, че те са основата, те са капиталът и без тях - нищо съществено не може да се научи (тук става въпрос за Божественото знание, за разлика от отрицателното безполезно знание, което има само временен характер и след това - отпада, но горделивият човек мъчно се отказва, мъчно се чисти от този, т.нар. "товар" - на отрицателното знание и затова идва страданието върху него, за да го спаси от илюзиите му)..."Скръбта е денят, в който може да познаете Божията благост" - защото чрез скръбта Бог ни учи - отмахва от нас излишното, отрицателното, за да остане съвършеното...
Когато се придобие изкуството на кротостта и смирението - то е последвано от един вътрешен процес на подмладяване...
Мислите, идеите оживяват, само когато се родят у нас "в ден скърбен" , т.е. - когато са изстрадани... Тогава те се пълнят с Истинското си съдържание и Смисъл... Иначе - те са само празни форми, които не ни ползват - те са като ненужните празни черупки...

Свят на промени

"...ние трябва да работим за Бога." Бог - това е събирателно понятие за всички хора... Всички хора - това е Бог... Да работим за Бога - означава да работим за хората... Да работим за хората, обаче - без да се съревноваваме с тях, без да имаме никакви очаквания от тях и без да ги съдим... Това е Божията Воля ... Разбира се - ще я изпълни само този, който е готов днес за това...

А пък който все още не е готов - не е виновен ; той ще почака, докато дойдат благоприятните външни условия и се съединят с вътрешните му възможности, в подходящата среда, т.е. - докато дойде определеното му от Бога време, според Програмата на Божествения План...

Свят на промени

"...ние трябва да работим за Бога." Бог - това е събирателно понятие за всички хора... Всички хора - това е Бог... Да работим за Бога - означава да работим за хората... Да работим за хората, обаче - без да се съревноваваме с тях, без да имаме никакви очаквания от тях и без да ги съдим... Това е Божията Воля ... Разбира се - ще я изпълни само този, който е готов днес за това...

А пък който все още не е готов - не е виновен ; той ще почака, докато дойдат благоприятните външни условия и се съединят с вътрешните му възможности, в подходящата среда, т.е. - докато дойде определеното му от Бога време, според Програмата на Божествения План...

Свят на промени

"...ние трябва да работим за Бога." Бог - това е събирателно понятие за всички хора... Всички хора - това е Бог... Да работим за Бога - означава да работим за хората... Да работим за хората, обаче - без да се съревноваваме с тях, без да имаме никакви очаквания от тях и без да ги съдим... Това е Божията Воля ... Разбира се - ще я изпълни само този, който е готов днес за това...

А пък който все още не е готов - не е виновен ; той ще почака, докато дойдат благоприятните външни условия и се съединят с вътрешните му възможности, в подходящата среда, т.е. - докато дойде определеното му от Бога време, според Програмата на Божествения План...

------------------------------------------------
Кажи, как да обясним с няколко думи неща, които не подлежат на интелектуално разбиране?
Как да говорим за Висшия Аз, ако не си усетил влиянието му и не си успял, поне донякъде, да се разграничиш от него?
Как на упоен затворник да обясниш Свободата?
-------------------------------------------------------------------
Да, този свят се управлява от сили. Те си имат възвишени цели и се опитват да се грижат и за хората. Имат си своя, еонна еволюция ибавно водят слепците към Светлината.
НО КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ЛУЦИФЕР, на Великия Имитатор,.
Добър ви път, братя и сестри, дерзайте по бавния наклон нагоре, към Мордор. И това е път, и тези старания водят, в края на краищата, към освобождението на микрокосмосите ви и до събуждането на спящия Господар. Но вие, наместниците, ще се наложи да изчезнете в небитието.
Намасте!

------------------------------------------------------------------------------------------------
Щом си отворен - търси, ще намериш своя си път.
Всички сме различни и всеки си има път
Тук обсъждахме отделни моменти от идеите ни за Висшия Аз, а се започнаха атаки и подигравки към идеите на другия. Е, на нас ни е ясно как Аза се брани и до какви фини психологични хватки е способен, зда да оцелее господството му. Значи трябва да се омаломощи, за да отпусне хватката си от мисленето ни. А това става само по един начин - със страдание. Е, след низ от житейски колизии и катастрофи може да осъзнаем, че този свят е Свят на Гнева /Якобс Бьоме, в "Аврора..."/ и не е наша родина, а затвор. И ако не е вече късно, можем да отпуснем ръце и да вдигнем поглед нагоре, към Планината. И помощ ще дойде, непременно...
Намасте!

„Само Бог е силен.“ Т.е. с Бог и ние сме силни. Слаби сме когато сме отделени от Бог. Сами по себе си, ние не сме нито слаби, нито силни – това са относителни понятия, но с Бог (Божествената Йерархия) можем да победим всичко.

"Само Бог е силен"... Това трябва винаги да свети в съзнанието ни и когато се обръщаме към Бога, "в ден скърбен", трябва да чувстваме дълбоко в сърцето си нашата слабост и да го потърсим - кротки и смирени... Обаче - кротостта и смирението - те са изкуство... Те са нещо, което не се придобива лесно... Кротостта и смирението са толкова важни за нас, че те са началото на Пътя... Учителят казва за тях, че те са основата, те са капиталът и без тях - нищо съществено не може да се научи (тук става въпрос за Божественото знание, за разлика от отрицателното безполезно знание, което има само временен характер и след това - отпада, но горделивият човек мъчно се отказва, мъчно се чисти от този, т.нар. "товар" - на отрицателното знание и затова идва страданието върху него, за да го спаси от илюзиите му)..."Скръбта е денят, в който може да познаете Божията благост" - защото чрез скръбта Бог ни учи - отмахва от нас излишното, отрицателното, за да остане съвършеното...
Когато се придобие изкуството на кротостта и смирението - то е последвано от един вътрешен процес на подмладяване...
Мислите, идеите оживяват, само когато се родят у нас "в ден скърбен" , т.е. - когато са изстрадани... Тогава те се пълнят с Истинското си съдържание и Смисъл... Иначе - те са само празни форми, които не ни ползват - те са като ненужните празни черупки...