Велина Василева

Какво трябва да искаме

Мисъл за деня-5 август
Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите. За тези три неща човек идва на Земята. Като те изпратят за изправяне, това не е по твоя воля, по закон си дошъл. Като те пратят като ученик, да учиш, да се усъвършенстваш, малко си по-свободен. А като си дошъл да помагаш, ти си още по-свободен.
Законите на човешкото развитие

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде
Плодовете на духа – молитва
Псалом 112

В тази книга са събрани последните думи на Учителя, записани от Боян Боев на Мърчаево.

В една тема от форума възникна спор за Висшият Аз. Всеки излагаше понятията за Висш Аз, вътрешен човек и др. според учението, чийто път следва. Много ми беше трудно да определя какъв смисъл влага Учителя в това понятие. В книгата "Изворът на доброто" не се говори за Вишето Аз, но предполагам, че под Истински човек, се има предвид и това...Ето някои неща от тази книга във връзка с Божествената същност в човека:

Истинският човек

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите, колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата, пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво, да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.

Всъщност тук под думата Човек се разбира според мен не това което болшинството виждаме и чувстваме, външните обвивки, които наричаме с разни имена - физическо тяло, личност, витално тяло, астрално, умствено и т.н., а това е може би вечното, непреходното, Божественото, което в някои учения се нарича Висш Аз? А може би това е за което апостол Павел споменава като "вътрешен човек" в посланието си до Ефесяните:

16. да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,

Една от най- успешните и широкодостъпни методики за справяне с проблемите, страховете и безпокойството е достатъчно елементарна, за да бъде използвана от всеки. Голям процент от хората стигат до нея сами, след като са били изправени пред неразрешими проблеми, други се запознават предварително и се опитват да я прилагат, а трети просто си се ядосват, притесняват и безпокоят. Интересното е, че този метод, който е доста успешен при силни стресови ситуации, не се прилага при ежедневните дребнави спречквания и тревоги. Този метод е вроден в човека, но научавайки се да се тревожи, човек забравя да не се тревожи , да не се ядосва и да не се стресира ежедневно от банални, повтарящи се ситуации.

Тези дни четейки за дребните и за големите страхове на хората и за тяхното преодоляване се случи така, че станах свидетел на неволното прилагане на метода на Карнеги от 6 годишният ми племенник.
Какво имам предвид!? Методът е прост: 1. Човек представя пред себе си просто и кратко какъв е проблема. 2. Представя си най- лошото развитие на нещата. 3. Приема най- лошия вариянт като случил се. 4.Търси по- добро решение на най- лошото което ще му се случи.

Звучи просто, но действа, след преминаването през четирите точки, следва спокойствие и трезво мислене в резултат на което излизат много нови варианти.

Преди няколко дни имаше страхотна буря, синът ми и 6 годишният ми племенник играеха в училищния двор, когато бурята започва, те тръгват къд дома на приятелчето с което играят, защото то живее наблизо. В това време родителите на племенника ми пътуват извън града. Малкият е силно притеснен от силната буря, пороя и светкавиците и започва да мисли на глас: Сега ако гръмотевица удари колата на мама и татко, те ще умрат и леля Д. и чичо Я. ще станат мои родители. И се успокои.

Методът за който изчетох цяла книга и който се затрудняват да приложат хора с доста житейски опит беше приложен успешно в рамките на няколко минути от едно шест годишно дете.

У хората не е заложено да бъдат дребнави, да се безпокоят за всичко и да си създават проблеми, тези "качества" се придобиват. Придобивайки ги, ние превръщаме живота си в ад, от който много простички правила, правилно подредени, могат да ни помогнат. Защо ни е толкова трудно да ги прилагаме ежедневно и с това вгорчаваме както собствения си живот, така и живота на околните!!?

Доста често по- лесно приемаме известие за смърт или тежка болест, от колкото факта, че съседката редовно изтърсва покривката с трохите над нашия балкон. И трябва ли задължително да преживеем катаклизми, за да успеем да погледнем живота по друг начин!

Един паралел. Изтезание в древните затвори- слагат човека в легнало положение и поставят над лицето му къпчук, капка, която капе равномерно, бавно и продължително в рамките на часове, това докарва изтезавания до лудост.
Това са дребнавостите- ежедневно, постоянно, продължително дразнене, което ни докарва до лудости.

Многото цитиране и демонстрация на знания ни загубват. Бяга ни точно сърцето. Ако успеем да станем "глупави" и за малко само чувстваме, любов и тишина, то ще можем да избягаме от човешкото. Но явно е сложно....
И тогава моята различност няма да е равна на самота, а на Единство...

Мисъл за деня-4 август
Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началотопо-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: „Това е нищо.”Обаче последствията са големи. Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град.
Законите на човешкото развитие

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за сряда:

Песен на светлия път – текст + инструментал №98
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103

Законите на човешкото развитие

Мисъл за деня-3 август
Природата допуска да правиш каквото искаш, но после ще ти даде добър урок. Да кажем, че човек се намира на дъното на конус, обърнат с върха надолу. В конуса расте нагоре плодно дърво. Ако Човек иска да обрули плода и хвърли камък нагоре, камъкът ще падне върху главата му. Този пример обяснява следния закон: всичко, каквото човек върши - зло или добро, се връща на него.
Законите на човешкото развитие

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

Хората дали са нещо отделно от тази Висша сила? Освен ако съзнанието самО гордо не се отдели и дори противопостави н своята собствена същина, капката - на Океана?

Човеците се самоунижаваме и нападаме с илюзията за по-! и най-! Всеки се старае да наложи своята си теория. Властта е голямо пианство. Бог не съди никого. Няма зъл бог. Нашето ограничено, дуално съзнание сравнява, анализира докато не просветне нещо... Но тогава вече наистина си над всичко случващо се и има покой....
Голямо предизвикателство е да приемем и разберем чуждото мнение, колкото и абсурдно и противоположно и скандално да ни се струва...

Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка. Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота.

Здравословни условия



Като ученици на живота, вие се нуждаете от смирение. Да се смири човек, това значи да научи закона на смаляването. В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването. Един ден той си почивал в една градина, между цветята, и до него дошла астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Следователно, щом се намерите пред някаква мъчнотия, направете опит да се смалите, да станете като водата и въздуха, да прониквате и през най-малките отвърстия.

Великите хора

Наряд за начало:

В начало бе Словото

"Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас.
Ти Си радост за всички от сега за през всички векове."

Молитва на Духа

Добрата молитва

Да се прослави Бог... – формула

Марко 7

Беседа: По предание Неделна Беседа, 2 май, 1920 г. София.

Наряд за край:

Господнята Молитва

Псалом 91

Псалом 23




Замислих се колко пъти вземаме решенита си с мотив да избегнем някакви неприятности, или да противодействаме на нещо, което не ни харесва, или някой да получи заслуженото за нещо, което не ни харесва.
Всъщност в крайна сметка пак ще направим същото във външен план, но вътрешния е важно мотивът какъв ще бъде.... Това го усетих много ясно с едно от децата, които идват при мен. Един ден се наложи да го извадя да пише в чакалнята, защото беше толкова превъзбуден, че не можеше да се съсредоточи и пречеше на другите деца. В първия момент вътре в мен се надигна мотив - наказание, после поработих малко и се включи мотивът - да постигна нужното спокойствие за децата. И все пак ми стоеше негативният мотив относно пречещото дете. Още малко работа - и след няколко секунди стигнах до това, което ми беше нужно - всъщност детето беше превъзбудено от присъствието на останалите деца. Останало само, то се успокои и започна да работи съвсем самостоятелно. Така за няколко секунди мотивът наказание се трансформира в промяна на ситуацията към постигане на по-благоприятни условия за съвместна работа. Интересно за мен беше, че когато обясних последния мотив на децта, те го приеха съвсем естствено - като че ли се разбираше от самосебе си.

Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!“

Имената са ви записани

"Не прави непоискано добро". Мисля, че твърде буквално и погрешно се тълкува обикновено тази мисъл.
Може човекът дори да не знае, че се нуждае от някакъв вид помощ, но ако мене Бог, Съдбата, Случаят или както там искате Го наречете ме заведе при този човек и ме подтикне да сторя нещо за него, аз ще го сторя и без да ми е искал, особено ако без друго няма възможност, не се досеща или се притеснява да поиска.

След изминалото време си мисля, че човекът може да осъзнава доброто, което му прави Вселената във всеки момент.
Може да прави всичко и само което е щастлив да прави в определен момент и прави с Любов - това означава, че прави някакво добро - какво точно и на кого - няма значение и може би не е хубаво да знае... Доброто, което прави в случая е, че живее и работи с безусловна любов заради самия живот и работа.

В момента, в който човек започне да мисли на кого и какво точно добро прави, той е спрял да прави добро...

Много ми допадна това мнение - благодаря ти, Еси!
И моето усещане винаги е било такова - не аз правя по някакъв начин добро. Ако аз го правя, аз ще определя дали е добро или не, а това вече няма да е добро да деля нещата на добри и не-добри.
Идва някой при мен с молба да му помогна да научи езика - за мен това е знак, че е изпратен от по-високо място точно при мен, за да направя това добро за него. Т.е. аз не виждам началото и не правя добро - по-скоро на мен ми правят.
Как да направя доброто? Ами не знам отначало - водя се по самия човек - той ми показва кой подход е най-добър за него и какво темпо и какви задачи ще са му лесни и разбираеми.... значи пак не аз правя доборото - той си го прави сам - а мен това ме обогатява професионално... значи отново на мен ми правят добро..
Аз не мога да реша дали съм приключила с доброто - всеки сам си преценя дали съм му била полезна и докога... На мен ми е добре да идват при мен докато имат нужда и полза от мен и точно толкова ми е добре да спрат, когато преценят, че нямат нужда...
Значи отново и на тях и на мен са ни направили доброто Отгоре.

Излиза, че ние само можем да позволим и да съдействаме на доброто... Или да не го направим - в това е нашата свобода - доколко да сме проводници...

А как мислите вие?

Изпратeно Днес, 13:17
Дотук съм повалил няколко хиляди темни създания,които ми се пречкат и не дават да стигна до страхливия за%ник Луцифер.Или пък той може би иска да ме изтощи. Пищовът и картечницата ми неспирно бълват куршуми, падналите демони чет нямат, полето се изпълни със смръдливите им и нечисти тела. Луцифер продължава бесно да крещи в истерия : " дръжте го, атака, атака, не го жалете, изяжте гоооо."

Изпратeно Днес, 13:32
Робот умора няма. Странно защо ги ловят куршумите ми. Явно са специални. Аз не помня рождената си дата. Помня само как Бог каза :" Да бъде Робохриско" и изведнъж се появих в пълно снаражение и с много знания и съзнание за мисията ми.

Имената наши...
Автономка Торимацова
Букетка Градинарова
Буря Куртакова
Ваньоздрав Яназов
Веселазасмяна Тодорова
Винету Келешев
Генчо Бърборков
Георги Дришльов
Георги Макаронски
Гита Пътечкова
Графиня Скринска
Гуца Контопишева
Даниела Белоконска-Вражалска
Делчо Кукуряшков
Джанка Таралингова
Дойничка Многознаева
Елена Пищовколева
Жана-Дарк Илиева
Златохрист Месаров
Изгрев Топков
Изографил Яков
Йозо Тутурилов
Кинче Кривошапкова
Кокона Катърова
Кучо Кучев
Лимонка Крушовска
Лука и Лушка Тъпанарови
и т. н.

Извадки от рубриката "Да паднеш от смях - истински български имена" в.Република от 29.07.2010г.

В книгата "Пътуване към душата" на Сюзи Холбийч се говори за гостуващите души. Пише че са високоразвити души, които се вселяват във вече роден човек, вече съществуващо и развито човешко тяло. Това ставало по взаимно съгласие на гостуващата душа и душата, която първа се е вселила във физическото тяло. Целта е душата гостенка да си спести времето, което е нужно на физическото тяло да израстне. Тя взима пораснало тяло, което е напуснато от душата, която първа е влязла в него. Новата душа взима самоличността на старата.
--------------------------------------
Първо пуснах тема за гостуващите души и душите близнаци, но коментарът ми беше преместен в темата за сродните души. В началото на месеца прочетох " Едгар Кейси : За сродните души" на Кевин Тодеши и ми се струва, че Кейси е правил някакво разграничение между "сродни души" и "души близнаци", не мога да проверя сега, защото книгата не е у нас. Но може би и душите близнаци са в категория "сродни души" ? Реших да пусна тема само за гостуващите души, те може би са нещо малко по - различно от другите две категории.Досега не знаех, че има такива души.

Силният

"Само Великото, Божественото Начало в човека е в състояние да раздвижи заспалите умове и затворени сърца.
Само тогава човек става мощен, готов на всякаква жертва, на всякаква милост.
Когато дадете път на Божественото в себе си, вие няма да бъдете облечени с черни дрехи,
но ще се облечете с дреха, съставена от седемте цвята на спектъра.

Червеният цвят е проява на живота;
оранжевият означава индивидуализиране на живота;
жълтият – проява на интелигентността в живота;
зеленият – стремеж към растене;
ясносиният –проява на вярата;
тъмносиният – придобивка в живота;
виолетовият – проява на силата в живота.

Цветовете на спектъра, събрани заедно, показват, че всички спорове и недоразумения между хората изчезват.
Белият цвят на светлината показва, че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа,
без никакви външни правила и методи.

Всеки трябва да служи на Бога, както разбира, по вътрешен път, като децата.
Красивото в децата е това, че определят отношенията си към хората по вътрешното си разположение.
Днес хората се страхуват едни от други, изгубили са доверието си.
Едни други се убеждават в нещо, но не си вярват.
Когато иска да сподели убежденията си с хората, човек трябва да каже само това, което знае, което е опитал и в което вярва."

Проява и постижение на любовта, Съборни Беседи, 28.08.1938 г., София

„За тяхното неверие“, НБ, 9с, 2т

Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

Силният

За да извлечем истинската полза за духовното ни развитие (от беседите на Учителя, ние трябва) според неговите указания, да "правим преводи", т.е. - да "заместваме нещата едно с друго"...Защото физическото поле, което за нас е етап на предметно учение и предговор към същинския Живот - е свят на въплътените идеи... Т.е. - за да разберем абстрактният, отвлеченият смисъл на една идея - ние първо задължително се запознаваме с нейното въплъщение тук, на Земята... (Защото всеки видим предмет, процес или същество - си има свой окултен, скрит аналог; въплътеното и абстрактното имат обща идея... Нашата задача е да ги открием всичките, за да можем правилно да подредим вътрешното си пъзелче... Така, чрез четенето на Беседите на Учителя - и егото ни, и Висшият ни Аз растат, като всеки от тях получава необходимата му храна, т.е. - разбиране... Докато в един момент, егото капитулира само)...

Така например - под "музика", в окултен смисъл, се разбира хармония... Нашата подготовка за Божието Царство, наречено "Метод за връзка с Бога", се нарича още и "Метод за възстановяване на хармонията между човешките души"... Това е - едно и също нещо...

Под "пеене" - в окултен смисъл, се подразбира чувстване, а под "свирене" - мислене...

Така - като заместим, в горния цитат - буквалния текст, с окултните символи - получаваме същинското послание, предназначено да ни повдигне, защото има скрито указание, почти във всеки абзац на беседите... Учителят ни е предупредил, че ще говори със символи... И ако низшият ни ум, егото - се задоволява с буквалният текст, то Висшият ни Аз - търси по-надълбоко и там получава своето разбиране ("хранене" , в окултен смисъл означава разбиране), за да расте така семката, зародишът Му...Всичко това - е заимствано от Учителя и е според неговите указания за работа с беседите му...