Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли човекът да прави добро?


Донка
 Share

Recommended Posts

Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят.

Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят.

Много ми допадна това мнение - благодаря ти, Еси!

И моето усещане винаги е било такова - не аз правя по някакъв начин добро. Ако аз го правя, аз ще определя дали е добро или не, а това вече няма да е добро да деля нещата на добри и не-добри.

Идва някой при мен с молба да му помогна да научи езика - за мен това е знак, че е изпратен от по-високо място точно при мен, за да направя това добро за него. Т.е. аз не виждам началото и не правя добро - по-скоро на мен ми правят. :)

Как да направя доброто? Ами не знам отначало - водя се по самия човек - той ми показва кой подход е най-добър за него и какво темпо и какви задачи ще са му лесни и разбираеми.... значи пак не аз правя доборото - той си го прави сам - а мен това ме обогатява професионално... значи отново на мен ми правят добро..

Аз не мога да реша дали съм приключила с доброто - всеки сам си преценя дали съм му била полезна и докога... На мен ми е добре да идват при мен докато имат нужда и полза от мен и точно толкова ми е добре да спрат, когато преценят, че нямат нужда...

Значи отново и на тях и на мен са ни направили доброто Отгоре. :)

Излиза, че ние само можем да позволим и да съдействаме на доброто... Или да не го направим - в това е нашата свобода - доколко да сме проводници...

А как мислите вие?

Link to comment
Share on other sites

А какво мислите, за "добрите" постъпки с лоши резултати и "лошите" (привидно) постъпки с добри

плодове?

Какво означава истинско/ абсолютно добро?

Поздрави!

Edited by Fut
Link to comment
Share on other sites

А какво мислите, за "добрите" постъпки с лоши резултати и "лошите" (привидно) постъпки с добри

плодове?

Какво означава истинско/ абсолютно добро?

Поздрави!

Щом мотивите са положителни, дори и да не се получат резултатите не е чак такъв проблем. Разбира се най-добре е резултатите също да са положителни, но не винаги и не всичко зависи от отделния човек, а и преценката му не винаги излиза вярна/обхващаща достатъчно възможности.

Не знам какво означава абсолютно добро. За мене доброто винаги е относително и зависи от нивото на развитие на този, който го проявява.

Link to comment
Share on other sites

Ъ? Не, хората доста ме обичат. Не се оплаквам. Като се изключат някои безнадеждни консерватори, завистници, просто хора, които ги сърби някъде и т.н. Но и за тях тярбва да има място под слънцето. Не ми пречат.

Link to comment
Share on other sites

Хубаво е че хората около теб разбират дълбоките ти намерения :) и проникват под повърхността :thumbsup:

Станимир значи това което аз знам/опитала и ... (както и да е) че понякога привидно "лошите" постъпки са продиктувани от истинско добро от истинска Любов и след време това се вижда много ясно т.е. това според мен е метод на бялото братство. Докато има "добро" ... и неговите плодове се виждат :). Намерението скрито дълбоко в нас е важно и на кого т.е. на какво сме станали проводници. Самонаблюдението също е важно и работа върху безупречността. Другото което знам и искам да споделя е че ученикът винаги избира трудният път, а когато си се себеотрекъл т.е. ти даваш възможност на абсолютното добро да протича през теб т.е. даваш път на Божественото в себе си, на Абсолютното добро и може да се каже на чистото намерение, чистият подход :) Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

Ние, хората не може да правим добро.

Не можем, да. Защото даже не знаем какво е добро. Как ще го правим тогава?

Тогава какво можем? Да изпълняваме своята си воля.

Но това не е добро за дълго време и за всички останали.

Link to comment
Share on other sites

Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“ Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. Пък онова, което няма да остане, аз не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озари света, тя дава впечатленията за всички предмети и звезди, и растения, и животни. Всичко светлината открива.

Добро и зло

Да правим добро можем, но това е доброто, което остава в нас самите - не което виждат или оценят другите като добро. Или ние оценяме като добро за тях...

Моята воля е много важна в това добро - свободната ми воля да давам път на добрите мисли и добрите чувства в себе си. А на мрачните да отварям прозорците да влиза светлина. Светлината ми е разбирането, че Божията воля е доборто в света и моята свободна воля се състои в отварянето на прозорците на ума ми за нея.

Човекът има свободна воля - факт. Божията воля е такава. Щом нещо ни е дадено, значи Божията воля е да се използва по преедназначението му - да реализира доброто на Божията воля.

И все пак ми се щеше като отварях темата не само да философстваме с гръмки и често кухи фрази, но да споделим опита си - как сме правили доброто, което остава в нас?

Link to comment
Share on other sites

Guest Мона

Но някой път във вас се заражда идеята: „Че какво ме ползува, че правя добро?“ Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички перипетии, то е доброто. Аз правя доброто, понеже то ще остане в мене. Пък онова, което няма да остане, аз не го правя. Светлината е, която дава. Светлината, като озари света, тя дава впечатленията за всички предмети и звезди, и растения, и животни. Всичко светлината открива.

Да, Доброто ще остане у мен, защото то е било у мен и преди хилядолетия ...

Ние можем да правим както добро, така и зло, така и нищо.

Казусът за мен е абсурден и дори обиден - можем ли да правим добро? А можем ли зло? А какво можем тогава, освен да задаваме въпроси, чиито отговор отдавна е ясен, но ние имаме нужда да говорим.

Когато някой върши добрини, никой не вижда, а търси божията промисъл.

Не, зад всичко това стои Човекът и неговата душа. Моята душа. Твоята душа. Вашата душа. И нищо повече не е нужно да направиш някого щастлив.

Дори и да не го оценява като добро. Не е и нужно.

Ако беше така, майка Тереза би била самоубиец ...

Link to comment
Share on other sites

Не отговарям и отговарям и на този твой въпрос (тъкмо четях П.Д.Успенский- "Четвъртият път")

"Одной из наиболее важных и наиболее трудных иллюзий для преодоления является наше убеждение, что мы можем “делать”. Попытайтесь понять, что это значит. Мы полагаем, что составляем план, решаем, начинаем и достигаем всего, чего хотим, но настоящая система объясняет, что человек 1, 2 и 3 не может “делать”, не может делать ничего, все только случается с ним. Это может звучать странно, особенно теперь, когда все думают, что они могут что-то делать. "

"Една от най- важните и най- трудните илюзии за преодоляване е нашето убеждение, че можем да "правим". Опитайте се да разберете какво значи това. Ние предполагаме че съставяме план, решаваме и достигаме всичко, което искаме, но настоящата система (която той разглежда в тази книга- бел. е моя) обяснява, че човек 1,2 и 3 не може "да прави", не може да прави нищо, всичко с него се случва. Това може да звучи странно сега, когато всички си мислят, че могат да правят нещо." (човек 1,2 3 са типове хора, Успенски разглежда 7 типа хора, като по силата на своето рождение, "стандартно", човек е 1, 2, или 3 ).

Не мога да разказвам как аз правя добро, което остава в мен. Причислявам се вероятно към човек 3 на Успенски. (1,2 и3 не са степени, а категории хора!) Така че най- много с мен да се случи. Чрез мен да се случи.

Edited by Багира
Link to comment
Share on other sites

Мила Багира, не виждам никакъв конфликт между изказването на този автор за "правенето" и това, което казвам аз: Да, хората могат да правят добро. Замисли се, дали разбираш правилно това, което казвам. Кой съм аз? Коя си ти? КОЙ прави? И чрез какво?

Отговори няма да давам.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Хората могат да правят добро! В крайна сметка "добро" и "зло" са човешки категории, ние сме определили, кое е добро и кое е зло. Другото е божественото до което ние се опитваме да стигнем с различни практики или "упражнения" като това да правим добро например или да спазваме 10те божи заповеди ...

Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят.

Този цитат може би по-скоросе отнася до това, че някои хора толкова са свикнали да се вживяват в клишетата,които са възприели, че искат на всяка цена да щамповат всички с тях. За мен да направиш добро на някого е просто да откриеш нещо положително (т.е. достойно за възхищение свръхестествено качество по всяка вероятност с божествен произход) в него и да му помогнеш сам да го види и да повярва в него.

Link to comment
Share on other sites

Ако можех да правя добро ... Щях да обясня достатъчно добре, че не мога да правя добро ...

А може би точно в това се състои доброто ти? Че не можеш да го обясниш.

Много съм съгласна със Светлата.

Link to comment
Share on other sites

Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят.

Тук се има предвид, когато извършим нещо, то да няма отрицателни последствия нито за нас, нито за обкръжаващите ни. Нека да не качваме толкова високо летвата. Човек трябва да действа според собствените си възможности, да се стреми винаги да постъпва според най-доброто на което е способен. Ум, воля и любов са еднакво нужни. Ум за да оцени възможностите и последствията; любов за да избере тази възможност, която е най-добра за всички, а не само за него самия; воля за да има силата, търпението и устойчивостта да реализира избора си.

Link to comment
Share on other sites

Много думи са загубили своето значение от прекалената си употреба, играеме си с тях както ни е угодно и колко е прав Екзюпери "Думите си показват език една на друга".

Истинското добро е онова, което е добро за всички.

Учителят, Енциклопедичен речник

За мен добро е да "намериш" вода, да я "изведеш" и да построиш чешма.

Може би това е един пример за алтруизъм, Никола.

Станимир, може би не си прочел това което написах:

"Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят.

Да бъдеш съпричастен и според силите и възможностите си на направиш това което трябва - това за мен е адекватно поведение, другото е самоилюзия.

А това което "трябва" се определя от това колко Светлина има в теб."

Edited by Еси
Link to comment
Share on other sites

Какъв прекрасен танц :feel happy: какво прекрасно въртене в кръг :). И възхищението ми произтича от това, че с радост виждам как бавно и полека се излиза от омагьосания и се навлиза в кръга от който произтича вечното добро :) Поздрави!

Ваня Костова "Хоро"

Дали самата земя в своя бяг вечно в кръг движи човека,

дали за зло или за добро,вие своето хоро!

Тече живота,върти своя танц сватба безкрай някога е вдигнал

Сватба става дори без вино,но никога без хоро!

Припев:

Върти се тежко,човешко хоро и вплели ръце хората танцуват,

две три стъпки, пристъпват напред, а после една назад.

Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя.

Тук от радост, а там от тегло играем пустото хоро

А-а-а-а-а!

Отмерва тъпана ритъм горещ, гайда ручи луда, полудяла!

Един си отива, но хваща се друг, не спира пустото хоро!

От както свят светува до днес, тъй е било нека тъй да бъде

туй хоро, таз човешка река вечно да тече така!

Припев:

Върти се тежко, човешко хоро и вплели ръце хората танцуват,

две три стъпки, пристъпват напред, а после една назад.

Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя.

Тук от радост, а там от тегло играем пустото хоро

Припев:

Върти се тежко, човешко хоро и вплели ръце хората танцуват,

две три стъпки, пристъпват напред, а после една назад.

Рамо до рамо, сърце до сърце, пада човек някои го изправя.

За тоз е празник, за онзи тегло, хоро е пустият живот!

А-а-а-а-а!

Много символизъм има в тази песен съжалявам, че само текста открих :)

Изт.

Link to comment
Share on other sites

Ние, хората не може да правим добро. Това го могат само просветените Учители. За да правиш добро трябва да можеш да видиш началото и краят.

Но ние можеме да сме съпричастни към страданията и да помагаме когато ни помолят.

Много ми допадна това мнение - благодаря ти, Еси!

И моето усещане винаги е било такова - не аз правя по някакъв начин добро. Ако аз го правя, аз ще определя дали е добро или не, а това вече няма да е добро да деля нещата на добри и не-добри.

По същата логика може да се каже, че ние хората не можем да обичаме - Това го могат само просветените Учители. :hmmmmm:

И още нещо – какво става, ако страдащите не могат да ни помолят?

Много често съм се срещала с човешкото добро. Благодарна съм на хората, които го правят. А това, че не е абсолютно, то е друг въпрос. Всъщност мисля, че абсолютното добро не е притежание дори на просветените учители, а само на Твореца на този свят. :)

Link to comment
Share on other sites

На тях не им пречи дори висшият Аз. Естествено, че то не е притежание то само се излива чрез тях :). В човекът има Древна тайна, Творецът е Вложил част от себе си стига човек да навлезе в тази безкрайност и да се слее с нея, затова по "човешки" няма истинско добро, но... На всеки предстои да открие извора койте е скрит дълбоко в него :). Поздрави!

Link to comment
Share on other sites

...Естествено, че то не е притежание то само се излива чрез тях :). В човекът има Древна тайна, Творецът е Вложил част от себе си стига човек да навлезе в тази безкрайност и да се слее с нея, затова по "човешки" няма истинско добро, но... На всеки предстои да открие извора койте е скрит дълбоко в него :). Поздрави!

:3d_053:

Edited by Ани
Link to comment
Share on other sites

Дали ще кажем, че ние правим добро или, че ставаме проводник на Бжественото, даваме му път да се изяви, аз поне не виждам разлика. В крайна сметка нали човек в същността си е Божественото. За преценката дали сме направили добро или не, мисля, че точно тази преценка повечето хора правят трудно, защото те рядко успяват честно да се вгледат в себе си и в мотивите си и да преодолеят своите заблуди по отношение на себе си. Но това тъй или иначе не е проблем, дори и чист от мотивите да са егоистични, изчистването им ще стане с времето.

Link to comment
Share on other sites

Дали ще кажем, че ние правим добро или, че ставаме проводник на Бжественото, даваме му път да се изяви, аз поне не виждам разлика.

Пак благодаря. Взе ми го от устата.

Вчера мина през нас едно момиче от немския червен кръст. Събираше помощи. Обясни, че ако станем членове, държавата им дава пари за всеки постъпил член, защото вижда, че повече хора ги поддържат и така оргазнизацията поддържа своите дейности (не от нашите пари тоест). В замяна ти предлагат примерно, ако решиш да се пребиеш някъде в чужбина, да те извозят безплатно обратно. Не че ми е притрябвало в момента, ама не можех да откажа на немския червен кръст 12 евро членски внос на година, макар и да съм цъфнала и вързала финансово точно в момента. С 12 евро не могат да платят работата на това момиче, което обикаля в студа и търси привърженици. Слушах, слушах, гледах го това момиче, поканих го да влезе. Седнахме в кухнята, но аз тъкмо обядвах. Стана ми неудобно да ям така пред нея, а и предположих, че е гладна. Те немците обикновено са сдържани, ама като я попитах, тя направо се изхили и рече, ох, да знаеш, много съм гладна. Тъкмо бях готвила нещо, сипах й. Седнахме, поговорихме си. Тя ми разказа разни истории за себе си, после стана, рече "ох, тук беше много хубаво, благодаря и весели празници" и си отиде.

По принцип съм "гадна". Не давам в Германия пари на просяци примерно. Повечето обикалят и дърдорят с един заучен тон разни неща. Чак ме дразни, че не си хващат живота в ръце. Има изключения, разбира се, където усещам, че човекът наистина има нужда и му давам. Но виждам млад човек, току-що завършил училище и хванал се на работа да изкара някой лев (сис сугурност й плащат мизерно за обиколките в студа). Докато стоя на вратата ме лъхва студа и ми идва мисъл (дали заради моя егоизъм само) "абе я да влезем" и после "гладна ли си, искаш ли чайче". Сигурно съм търсела аз да се разпиша пред дядо Господ и само затова съм го правила. Не е било искрено.

Пълна щуротия е това човекът да забрави, че има способността да прави добро. Дори да да не го съзнава ясно, просто да дава на доброто да се изяви. Как може да се откажем от чудесата, с които животът е пълен, в полза на голите разсъждения?

Още една история. Една моя позната бело-рускиня се прибира към къщи и има ужасен глад. Ама умира от глад просто, боли я чак стомах и глава и какво ли не. И си мисли, леле, само да стигна до вкъщи, че как ще издържа. Имала просто много работа жената и забравила да се храни през деня. И изведнъж влиза някаква жена в купето и започва да подхвърля на хората мандарини. Алена първо си помислила, че познава хората и затова им подхвърля така. Но после видяла, че това за всички е една непозната. Усмихвала се на хората и им раздавала мандарини. И докато Алена гледала така като втрещена, жената внезапно се обърнала към нея и и казала на руско-немски: "И последняя Klementine". Подала й я и на следващата спирка слязла. Нямало откъде да знае, че е руско-говоряща. Алена тогава рече, че Господ се погрижил за нея, било й зле, ама като изяла мандарината и се почувствала бодра и спрял да я боли стомах.

П.П. Пък и на мен ми се случват все неща с разни непознати. Беше ми един ден скапано нещо, не знам дали не беше на тема хората в Германия. Седя си в градския влак и там покрай мен минава един човек, много странен - старец, с брада, опърпан, носи дипломатическо куфарче и на него пише с огромни букви "Jesus rettet" (Исус спасява). Прочетох това и се усмихнах в себе си. Той забеляза това, макар и вече почти да ме беше отминал. Върна се, наведе се над мен и рече: "И Вие обичате Исус, нали?" Погледнах го малко изненадано, просто не бяха ми задавали въпроса точно в градския влак :D Но той не изчака отговора и каза: "По натурата се познава, че човек обича Бога". И си отиде. А на мен ми беше минало.

Edited by azbuki
Link to comment
Share on other sites

Хубаво е човек да съзира скритата истина между противоречията които са нещо външно (привидно). Азбуки добре го каза: "...просто да дава на доброто да се изяви." Пропускай го и не се отдавай на голи разсъждения просто улавяй вълшебството на всеки миг. Толкова е простичко всъщност :feel happy:

Edited by Fut
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...