Велина Василева

За да извлечем истинската полза за духовното ни развитие (от беседите на Учителя, ние трябва) според неговите указания, да "правим преводи", т.е. - да "заместваме нещата едно с друго"...Защото физическото поле, което за нас е етап на предметно учение и предговор към същинския Живот - е свят на въплътените идеи... Т.е. - за да разберем абстрактният, отвлеченият смисъл на една идея - ние първо задължително се запознаваме с нейното въплъщение тук, на Земята... (Защото всеки видим предмет, процес или същество - си има свой окултен, скрит аналог; въплътеното и абстрактното имат обща идея... Нашата задача е да ги открием всичките, за да можем правилно да подредим вътрешното си пъзелче... Така, чрез четенето на Беседите на Учителя - и егото ни, и Висшият ни Аз растат, като всеки от тях получава необходимата му храна, т.е. - разбиране... Докато в един момент, егото капитулира само)...

Така например - под "музика", в окултен смисъл, се разбира хармония... Нашата подготовка за Божието Царство, наречено "Метод за връзка с Бога", се нарича още и "Метод за възстановяване на хармонията между човешките души"... Това е - едно и също нещо...

Под "пеене" - в окултен смисъл, се подразбира чувстване, а под "свирене" - мислене...

Така - като заместим, в горния цитат - буквалния текст, с окултните символи - получаваме същинското послание, предназначено да ни повдигне, защото има скрито указание, почти във всеки абзац на беседите... Учителят ни е предупредил, че ще говори със символи... И ако низшият ни ум, егото - се задоволява с буквалният текст, то Висшият ни Аз - търси по-надълбоко и там получава своето разбиране ("хранене" , в окултен смисъл означава разбиране), за да расте така семката, зародишът Му...Всичко това - е заимствано от Учителя и е според неговите указания за работа с беседите му...

За да извлечем истинската полза за духовното ни развитие (от беседите на Учителя, ние трябва) според неговите указания, да "правим преводи", т.е. - да "заместваме нещата едно с друго"...Защото физическото поле, което за нас е етап на предметно учение и предговор към същинския Живот - е свят на въплътените идеи... Т.е. - за да разберем абстрактният, отвлеченият смисъл на една идея - ние първо задължително се запознаваме с нейното въплъщение тук, на Земята... (Защото всеки видим предмет, процес или същество - си има свой окултен, скрит аналог; въплътеното и абстрактното имат обща идея... Нашата задача е да ги открием всичките, за да можем правилно да подредим вътрешното си пъзелче... Така, чрез четенето на Беседите на Учителя - и егото ни, и Висшият ни Аз растат, като всеки от тях получава необходимата му храна, т.е. - разбиране... Докато в един момент, егото капитулира само)...

Така например - под "музика", в окултен смисъл, се разбира хармония... Нашата подготовка за Божието Царство, наречено "Метод за връзка с Бога", се нарича още и "Метод за възстановяване на хармонията между човешките души"... Това е - едно и също нещо...

Под "пеене" - в окултен смисъл, се подразбира чувстване, а под "свирене" - мислене...

Така - като заместим, в горния цитат - буквалния текст, с окултните символи - получаваме същинското послание, предназначено да ни повдигне, защото има скрито указание, почти във всеки абзац на беседите... Учителят ни е предупредил, че ще говори със символи... И ако низшият ни ум, егото - се задоволява с буквалният текст, то Висшият ни Аз - търси по-надълбоко и там получава своето разбиране ("хранене" , в окултен смисъл означава разбиране), за да расте така семката, зародишът Му...Всичко това - е заимствано от Учителя и е според неговите указания за работа с беседите му...

За да извлечем истинската полза за духовното ни развитие (от беседите на Учителя, ние трябва) според неговите указания, да "правим преводи", т.е. - да "заместваме нещата едно с друго"...Защото физическото поле, което за нас е етап на предметно учение и предговор към същинския Живот - е свят на въплътените идеи... Т.е. - за да разберем абстрактният, отвлеченият смисъл на една идея - ние първо задължително се запознаваме с нейното въплъщение тук, на Земята... (Защото всеки видим предмет, процес или същество - си има свой окултен, скрит аналог; въплътеното и абстрактното имат обща идея... Нашата задача е да ги открием всичките, за да можем правилно да подредим вътрешното си пъзелче... Така, чрез четенето на Беседите на Учителя - и егото ни, и Висшият ни Аз растат, като всеки от тях получава необходимата му храна, т.е. - разбиране... Докато в един момент, егото капитулира само)...

Така например - под "музика", в окултен смисъл, се разбира хармония... Нашата подготовка за Божието Царство, наречено "Метод за връзка с Бога", се нарича още и "Метод за възстановяване на хармонията между човешките души"... Това е - едно и също нещо...

Под "пеене" - в окултен смисъл, се подразбира чувстване, а под "свирене" - мислене...

Така - като заместим, в горния цитат - буквалния текст, с окултните символи - получаваме същинското послание, предназначено да ни повдигне, защото има скрито указание, почти във всеки абзац на беседите... Учителят ни е предупредил, че ще говори със символи... И ако низшият ни ум, егото - се задоволява с буквалният текст, то Висшият ни Аз - търси по-надълбоко и там получава своето разбиране ("хранене" , в окултен смисъл означава разбиране), за да расте така семката, зародишът Му...Всичко това - е заимствано от Учителя и е според неговите указания за работа с беседите му...

Не я мисли и не я осъждай,защото така приемаш нейните негативи.Всеки със съдбата си!
Слушай себе си и никога не се опитвай да приличаш на другите само и само за да те приемат!Приемай хората такива каквито са и себе си такава каквато си.В живота има и много хубави неща и те няма да те подминат!

В секта може да се превърне всяка общност, в която се налага едно мнение, има авторитарност, там, където отнемат правото на свободен изказ и мислене... Изобщо секта може да не е само религиозна общност. Зад религията се крият много догми идващи от хора, жадни за власт и внимание...
Трудничко се диференцира понякога...

u_raj

Да.
Но не това е основата.

Основата е търсенето.
И отчаянието.
Фанатикът е точно като нас.
Желае да стъпи върху една истинна основа.
И обхожда всички посоки, за да я подири.
Но когато успее - без значение дали полусъзнателно или напълно подсъзнателно - да прозре фундаменталната си невъзможност, посредством дадеността си да докосне Онова, което е скрития извор на същността,
той без избор отдава цялостната си личност на външното.
Той изпитва нужда да се отдаде напълно и с това е много повече от всички нас.
Но не успява да притихне в този си стремеж, за да потъне към основата на нещата.
И се самопосвещава на някаква конкретна твърдост, защото осезанието и му носи удовлетворение.

Той е просто човек.
С посока.
И ние не сме по-добри с нищо.
Превъзхождаме го само с надменност.


Мирът на нашия Господ да дойде върху нас!

А аз май съм виждал фанатик с чувство за хумор. Чувството за хумор също може да бъде изопачено от егоизма. Например то може да бъде насочено към принизяване на другите религии, иронизирайки ги. Чувството за хумор може да бъде използвано и с обратна посока – за да изтъкнеш и възвеличиш своите собствени убеждения.

Да оставим настрана, че описания метод е неприложим. Как можем да събудим в един човек чувството му за хумор, ако в него липсва желание за това? Може би в останалата част от книгата авторът дава някакви пояснения, но не съм я чел.

Бог да ти е на помощ и да те благослови!...

И аз те предупредих няколко пъти... Отговорността вече е изцяло твоя...

Когато човек така грубо разделя Нещата - той е в едно крайно закоравяло его-състояние...

За да спаси такъв човек, от самия него - Бог първо му се изявява като "огън пояждащ", който изгаря всичко излишно у човека, за да може - така обновен - новият човек да е в състояние да възприеме Бога, вече само като "тих и нежен глас"... Този е духовният Смисъл на обрязването...

Това е също така - правдата и правосъдието - които се извършват над човека...

И аз ти пожелавам от все сърце кураж, защото ще ти е необходим наистина много кураж, когато видиш, че думите ми се сбъдват...

За справка: Чистите Източници

Чудя се - ти не четеш ли аргументите, респ. цитатите от Чисти Източници, в постовете ни - или - независимо, че ги четеш - нищо не разбираш?!...

Как няма да намесваме Бог в темата, когато Самият Той е Всяка Тема! Той е Всичко и ти не ти можеш да го подбутнеш настрани, като ненужна украса, поставена само за разкош - защото Бог е Смисълът на Всичко, без никакво изключение!

По ред обективни причини - човекът, който е "ял от онова дърво" - вече не мисли право - превърнал се е в капсулирано его, което свежда всичко до себе си... Той трябва да съзнава проблема си и да търси начин - да се освободи от "наказанието", и да намери правата мисъл - като Път към Свободата... Чистите Източници са помагало , в този смисъл...

Не е това...

Моля, прочети отново постовете ми в темата, в случай, че сериозно си останала с такова впечатление... "Вагабонти" - както се изразява Учителят - винаги ще има... Такива, които са предназначени да мамят хората... Те не са случайни; и те са си целева група...

Обаче ако ти подходиш сериозно към Бога и имаш вътрешния стремеж наистина да проумееш какво Той мисли по въпроса за доверието и не бързаш непрекъснато само да му казваш - твоето страхливо становище, защото Той го знае, но иска ти да порастнеш в разбиранията си, респ. - да ги промениш към по-висока степен на разбиране, ТОГАВА ще ти се даде едно ново, вътрешно чувство към непочтените хора и те няма да те обезпокояват и нараняват...

Самият Господ ще се грижи тогава за твоя интерес и така той ще бъде наистина опазен... Дадените примери бяха дадени в подкрепа само на тази идея... На прилагане на ДОВЕРИЕ С РАЗБИРАНЕ... Това е то прилагане на една идея - Господ трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да участва в схемата; да бъде включен на Почетното Място!...

С такова разбиране - човекът никога не пита - какво общо има Господ в човешките ни взаимоотношения?... Докато пита това - той нищо още не е разбрал от Учението, а камо ли - да го е приложил, за да дочака добър резултат - в живота си... Опитай Господа и виж, че той е благ! Тогава друго ще умуваш и ще разбереш, че е безполезно сама да се пазиш, ако Той не участва в играта... Както е казано в Библията: Псалми 127:1
Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

Проблемът ни е, че ние непрекъснато Го загърбваме и даваме преднина на нашите собствени усилия... А пък нашите усилия, ако не е Господ - отпиши ги изцяло; не разчитай на тях!...Това значи само, че работата е дадена на вагабонтите и те ще я разрешат по своему, защото Господ Го няма там...

Ти не можеш да се опазиш, чрез страха и недоверието си... Тъкмо напротив... Колкото повече се страхуваш от измамници - толкова повече , чрез собственото си недоверие и страх от измама - ти ще ги привличаш в живота си... И апартамента, и колата ще пострадат, защото "вагабонтите" са умни, когато трябва да пакостят; те са по-умни от нас и винаги ще ни надхитрят...

Но детската вяра в Бога и милото доверие в ближния, който е и твой брат в Христа - в крайна сметка - ще защитят реално твоя интерес...

Между другото - съвсем сигурно е, че и интересът ти няма да остане същия, а ще включва все повече и повече хора, в обхвата си...Така е, според Учението...

Правда
От Учителят говори

Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш.

Извини ме, Рис! Едва сега забелязах въпроса. Абсолютно точна забележка! И аз съм така - и затова за мен другите са свободни - каквото и да направят, това е тяхно право. Аз имам доверие само на Бог, че дори и да сгреша, това е за мое и на другите добро. Така е и за другите - каквото и да направят те, това е за мое и тяхно добро. За това Бог се грижи и аз му се доверявам.
Но да се доверя на себе си и на друг човек напълно - не мога, нямам право и основание, защото това, на което се доверявам днес, утре вече няма да е точно същото. А и аз имам ограничена представа по презумпция на какво точно се доверявам - на човека или на моята лична представа за него. То е второто май.


Това с доверието го живея всеки ден часове наред. То е като да обикалям периметъра на двора със завързани очи - опипвам, поемам удар при сблъсък. Ако видя, че съм дала кредит доверие, но резултатът не е този, който съм предположила, прощавам си и променям периметъра и тежестта на кредита така, че да станат поносими за човека и двамата да сме доволни от общуването си. И така "излъганото доверие" се превръща в добро за мен и другия човек.

По ТВ /може би Нешънъл Джиографик/ вървеше поредица серии на филм за срещи на хора с диви животни-лъвове,мечки... и разказите им,как са се спасили.Най-запомнящ за мен беше следния случай:
Пазач в парк за диви животни в Африка,май беше в ЮАР, отивал на работа за нощна смяна с колело точно около смрачаване.А това е времето на раздвижване на хищниците за лов.Наближавайки парка,чува лъвове на пътя си и решава да ги заобиколи.Но отново се натъква на лъвове,които го подгонват.Той скача от колелото и се затичва към близко езеро с мисълта,че скачайки в него може би ще им се изплъзне.Нападат го.Действието се развива за секунди-няколко лъва го захапват за крака.Втози миг той разбира,че само Бог може да го спаси и започва да се моли.Лъвовете го пускат и си отиват.Идват колегите му след малко,защото чули,че нещо става.Дадоха крака му с белезите.Човекът е жив и здрав,работи същата работа в същия парк и каза,че не го е страх и се чувства спокоен , знае,че Бог е винаги с него и го пази.

Страници из историята на Бяло Братство, Спомени.

Първо българско издание

Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISВN 954-8091-85-2

Снимка на първа страница на корицата: „Поляната на Изгрева - Паневритмия с Учителя"






Спомените на Николай Дойнов "И очите ми видяха Изгрева" бе обработена в Работната среда на електронния архив и публикувана в Електронната библиотека - раздел Книги със спомени за Учителя с неоценимата помощ на сътрудниците на Портал Уики. Огромно благодаря на всички за безкористния труд и отделеното лично време!


Приятели, в тази тема ви каним да напишете вашите впечатления от прочетеното и/или да споделите с останалите потребители откъсите, които са ви впечатлили най-силно.




Заветни думи на Учителя

Доверието е Бога в нас. Доверието е същноста на Бога. То е любовта която имаме към себе си, или иначе казано колко обичаме себе си. Човек влюбен в своята Същност е цял, уверен, обичащ, споделящ, пълноценен, божествен. Бидейки такива ние разбираме, че сме съвършенни и нямаме нужда от нищо. Пресътворявайки по този начин живота си, ние го разбираме в пълнотата му и осъзнаваме, че за да съществуваме нямаме нужда от нищо. Тогава живеейки живота си ние не искаме нищо от хората около нас. Така им имаме пълно доверие и дори повече, можем да ги обичаме точно такива кавито са, със всичките им несъвършенства. Това е Любов и Обичане. Доверието е скалата по която мерим нашата обичност, тя е нашият творчески потенциал. Или иначе казано нашата способност да захранваме живота. Защото той не изисква нищо друго от нас, освен да му имаме доверие - Да го възприемаме такъв какъвто е, без да се борим с него. Така че, доверието е Любов, липсата на доверие е борба. Доверието е благодата на живота. Нека бъде със всички ни!

Иди си с миром


Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината

Важното и същественото за тебе е - как ти подхождаш; как ти постъпваш с другите... Не е толкова важно - как другите постъпват с тебе... Последното е само следствие от твоята вътрешна нагласа, която се проектира навън и така получаваш обратно - равното на това, което и ти даваш... Затова е казано, че "който има - на него ще се даде, а който няма - от него ще се отнеме и това, което си мисли , че има"...
Това е - което трябва да осъзнаем...

А ние мислим обратното и затова страдаме...Чакаме светът - да се оправи отвън и тогава и ние да се променим... Но това не работи така ; светът външно си е изправен... Светът - вътре в нас - се нуждае - да се изправи...

Иди си с миром


Дрехата на Любовта, на Мъдростта и на Истината

Съгласна съм с написаното от velina и kuki.
И за доверието важи с пълна сила "Каквото повикало, такова се обадило" или ако искате "Каквото си посял, това ще пожънеш.".
Когато човек обича и уважава себе си така, както и другите, ами той няма проблем с разни неоправдани доверия и т.н.

Когато бях малка ми казваха - внимавай, не се доверявай на всеки, има добри хора, но има и лоши хора... Хубаво, ама как ще разбереш кой е добър и кой лош?! Трудно ми беше. И логичният извод беше такъв - подхождай с недоверие към всички, пък после, евентуално, ако и когато се убедиш, че човекът заслужава доверие, ... и т.н.

С годините установих, че това е неподходящ подход. Такъв човек, какъвто бях и аз доста време (и след като вече не бях малка ), наистина попада все в такива ситуации, в каквито и предполага, все на такива хора налита, а нали е предубеден по темата, дори и да няма реално предадено доверие, той все подозира (или чак "вижда" ), че има такова.
В най-добрия случай такъв човек живее доста самотно и ограничено, все е така на щрек, не се отпуска, все преценява ...

Сега предпочитам да подхождам с доверие към всички хора, отнасям се коректно и лоялно с тях и се радвам на същото отсреща . Дори и хора, които другите считат за лукави, или подозрителни, или каквито и да е там, се отнасят към мен доста по-различно от обичайния си начин или пък някак излизат от живота ми без някакви специални действия от моя страна. А когато се окаже, че някой в нещо все пак не е оправдал гласуваното от мен доверие, то все се случва така, че аз от това нещо нищо не губя, напротив, а самата аз не се ядосвам, не се чувствам примерно някак предадена, казвам си - е, такъв е човека просто, той, милия, дори на себе си наврежда така, но както и да е.
И нека пак подчертая, че това си върви в комплект именно с любовта към себе си и другите. Човек, който не обича и уважава себе си, не се чувства пълноценен, не счита, че заслужава най-доброто, не може да се отпусне и да остави на живота/Бог да го закриля и пази, то нека този човек да не се доверява на всички, защото вероятността да бъде въвлечен в неприятни ситуации е голяма; както вече обясних, той самия допринася за това.
А ако не обичаш и уважаваш другите е ясно, че няма как и да им се доверяваш.

Учителят, във

"Всичкият дълг - Из разговори с Учителя", каза:



Вижте тук:



Кой е Христовият закон? - това е Братолюбието - гласи: Да обичаш (и да се доверяваш на) другия така, както обичаш (и имаш доверие на) себе си...Също : Да възлюбиш Господа своя Бог с цялата си Душа, с цялото си Сърце, с всичкия си ум и с всичката си Сила...

Кой е Мойсеевият Закон? - това е Законът на буквата - по членове и параграфи, който те намира виновен и те осъжда...

Учителят не казва, че този закон е лош; напротив...Законът на Мойсей си е на място...

Обаче казва - не ги смесвайте - Христовия Закон и Мойсеевия Закон... Защото цяла епоха ги разделя - тези два закона...(И щом не можете само по Христовия Закон - карайте само по Мойсеевия... Но в такъв случай - не се наричайте ученици и не се чудете - такива ли сте...Не сте още ученици - вие сте просто праведни хора; тепърва - ученици ще ставате; в някой друг живот, може би, ако сега ви е трудно да обичате и да се доверявате на брата си, както на себе си...)

Няма такова нещо като ограничено доверие "на едно по-повърхностно ниво" ... Или се доверяваш напълно, или интуитивно знаеш, че този човек няма още потенциала да стои зад думите си, защото социално е неразвит; той няма вина...

Зад това, което ти се струва "повърхностно доверие" (на един социален работник - стоят, ежемесечно, много хиляди лева пряка материална отговорност... Това не е шега; нито пък има нещо общо с повърхностност, както и да изглежда това, на лаика, отстрани)...

А това, което ти наричаш "повърхностно доверие" - си е чиста проба - недоверие... Може ли да има, напр. "повърхностно бременна жена"? Същото нещо е - в практичен аспект и доверието, ако човек наистина се замисли...Защото - ако има някакъв, колкото и да изглежда малък - дефицит на доверие - то значи , че няма такова; защото половинчатото доверие никого не ползва практично; то е само гола теоретична хипотеза...

Ако ти си на зор нещо и отидеш някъде, където не те познават, но само поради тази причина считат, че е нормално да ти окажат едва "повърхностно доверие" - дали това ще ти свърши работа?

Ние всички сме братя и сестри, на различен етап от развитието си като Души... Бог е Този, Който регулира отношенията между нас...

И всеки от нас - колкото повече се пази от това, да не измамят доверието му - толкова повече ще страда от измамници... Защото такъв човек търси потенциална измама у всекиго - и затова я намира и наяве...

Докато се научиш да вярваш безусловно на Господа и да се довериш на Неговата Мъдрост - че всичко, което се случва в живота ти - е само и единствено за твое добро - ще се съмняваш и ще се колебаеш; няма как... И страданията, свързани с измамено доверие - няма да ни отминат; нито можем да се предпазваме сами, ако Бог не ни предпазва във всеки един момент от всичко, което няма пряка връзка с духовното ни развитие...

От човека се иска най-вече - да научи Закона на Търпението, който гласи: "Приемай нежеланите събития - без ропот"... Без това - няма свободен вход в Царството Божие...

Ново съзнание