Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Разлики между религия, секта и учение


Иво
 Share

Recommended Posts

Здравейте,

Според вас какви са разликите (и приликите) между религия, секта и учение?

Как бихте ги дефинирали?

Какви са им отличителните черти и мястото в обществото?

Иво

Link to comment
Share on other sites

Във всяка религия и във всяко Учение има сектанти, както и във всяка секта има Ученици, отишли да научат нещо. Религията това са канони и в повечето случаи хора, които вярват сляпо в нещо, без да знаят в какво. Учението е за Ученици, за търсещи хора, за хора тръгнали по пътя на доброто. Религиите са започвали като Учения, но хората са ги превърнали в догми. В тяхната основа те са чисти, но са се позацапали с времето. :D Сектата е противоположността на Учението. Създадена за лоши цели, в нея често попадат добри хора. Сектантите в религиите и Ученията са много пъти повече, отколкото сектантите във всички съществуващи секти. Без тях не може, то е като да има добро без злото. Това са два полюса.

Link to comment
Share on other sites

Привет :D

Аз съм напълно съгласен с Иви.

И според мен първо възниква учението. То е нещо чисто и спонтанно, и ако приемем човечеството като един голям организъм - е по-скоро начин за саморегулация. Най-важното е, че то обслужва необходимостите на своето време и място. Ако е достатъчно всеобхватно се превръща в религия, защото много бързо набира необходимия брой последователи, а за да остане "живо" са необходими хора които да го поддържат.

Така в известна степен можем да наречем Религията - "следващото стъпало". Тук са налице обаче и много провокиращи фактори - учението е станало обществено достояние и трябва да отстоява многото нападки на инакомислещите или по-точно казано на тези, заради които е възникнало. Така според мен се стига и до догмите - стрмеж да се даде отговор на даден въпрос , който да е валиден за всички случаи. Сами знаем че това е невъзможно по простата причина, че всичко се движи и нещата днес изглеждат по един начин, а утре по друг.

Сега ако разгледаме тази религия достатъчно дълго във времето ще открием естествени разцепления. Всеки по собствен начи вижда промяната - необходима да отговори на новите обстоятелства.

Ето ги наченките на сектите - неадекватни действия или бездействия спрямо променящите се околна среда и потребности.

И повдигайки се малко по-нависоко за да обхванем с поглед целия този процес, виждаме отново едно раждане-живот-смърт макар и на по-различно ниво.

Не е чак толкова неестествено да има секти - нали? :angel:

Link to comment
Share on other sites

За да можем да ги сравняваме първо трябва да ги дефинираме, нали така? Да намерим основните им черти.

Я сега да видим какво пише в Български Тълковен Речник (изд. Наука и Изкуство, София 1999):

  • религия: 1. Система от възгледи и представи, основана върху вярата в съществуването на свръхестествените сили, на един или много богове, който или коити са сътворили и управляват света. 2. Вероизповедание
  • секта: 1. Религиозна група, отделила се от господстващата църква 2. Обособена, затворена група от хора, обединена от тесни интереси.
  • учение: 1. учене 2. Времето, когато някой учи, получава образувание 3. Сбор, система от теоретични положения, възгледи на отделен човек или група от хора; доктрина 4. Система от знания в за някоя област на действителността; наука 5. Строеви или други практически занятия с войници.

Тези дефиниции близки ли са до вашите представи?

Какви мислите, че са основните черти на всяко от тези понятия? Що е религия? Що е секта? Що е учение? Как да ги разпознаваме?

Какви са функциите на религиите, ученията и сектите в обществото ... и в световен план?

И още един въпрос: Каква е разликата между учение и Школа?

Link to comment
Share on other sites

Зависи кой в какво вярва! Религиозният смята, че всичко в срани от вявранията му е ерес. Еретика - сектанта- смята, че обратното на вярванията му е грешното. Така, обаче, и двамата получават "учението". Всеки изучава според вярвнията си. А според мен разликата е основно в това, че главната фигура във вярвяниятя ня хората е една и съща, но с различни лица - за едни е Христос, за други е Буда, за трети и Аллах. Но според мен всичките са един, но всеки тълкува Учението по различен начин.

Link to comment
Share on other sites

Според мен връзката (тип "едно към ного") е следната:

Специален момент в Историята -> Истински Учител -> Школа -> Учение

и от тук два клона:

Учение -> религия

Учение -> секта

В един специален исторически момент могат да се появят много Учители. От един Учител могат да излязат много класове/линни, от една Школа - много различни гледни точко към Учението, от едно Учение - много религии или секти.

Преведенa горната схема звучи приблизително така. Когато дойде един специален момент в историята на дадено общество/народ/земя идва един велик духовен водач. Под негово ръководство се създава кръг от хора, които работят с тези идеи, прилагат ги в живота си, пример са за подражание и малко по-малко се създава Школата. Школата и Учениците, под ръководството на Учителя, са тези, които оформят облика на Учението.

Истинското Учение живее в хората, дава им топлина в сърцата, простор за умовете и сила на волята. Осветлява всяка част от живота на тези, които го практиуват. Дава им нов поглед към всекидневните въпроси и проблеми, спомага за повдигане на съзнанието, води по пътя към освобождение. Събужда нови сили и способности, вълни от нов живот се вливат в тях.

Религията се поражда, когато много хора приемат Учението, канонизират го, сложат го в някаква определена форма, която обявяват най-често със закон за официална и най-правилна, и започнат да го разпространяват по начина, по който са го разбрали. Всъщност, Истинското Учение, ако е дадено от Истински Учител, е живо (във всички възможни смисли на тая дума). Носи живот, дава живот и събужда живот. Така, че всяко канонизиране и догматизиране отдалечева търсещите от Извора.

Сектата се появява, когато дадена група от хора, често малко запозната с Учението, но силно вдъхновена от него, се отделя от Истинския Учител и започва да си мисли, че разбира Учението по-добре от Него и от всички останали. Тогава Учението почва да се изражда и фанатизира. Тези хора проектират върху Учението собствените си недостатъци, проблеми и виждания. Друга форма на секта е група от хора, която няма Истински Учител, а самозванец с егоистични цели - често икономически, чувствени или даже политически.

Пламъкът на едно Учение се съхранява от Учениците. Хора, смели по сърце, с широко мислене, често високо образовани и добре запознати с Учението . Те знаят и могат, не защо са прочели няколко книги повече от обикновенния човек, но защото са опитали и проверели в своя живот Учението. Живеят в света, както обикновенните хора, но не са от света. Често повечето от тях не се рекламират, не вдигат шум и не говорят много за своя интензивен вътрешен живот. Само работят. Работа, работа и постоянно работа.

Така ги разбирам аз нещата. :)

Близко ли е това мнение до вашато?

Според вас какви са функциите на религиите, ученията и сектите в обществото ... и в световен план? Какъв е смисълът им? Защо съществуват?

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

когато нещата са по Дух и се прилагат практически и искрено Учението да се съхрани.

Някои Учители може би са вземали специални мерки за да се съхрани Учението.

Учението на Учителя е практическо и с индивидуално приложение.

също заедно могат да работят близки по вибрации ученици.

("Бъдете като теменужките...")

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравейте, приятели!

секта: 1. Религиозна група, отделила се от господстващата църква 2. Обособена, затворена група от хора, обединена от тесни интереси.

Иво, нали в този случай можем да кажем, че вътрешните кръгове на всички учения/школи/религии са секта?! Не говоря за нещата, които се предават само " от уста на ухо", за да не се злоупотребява снякои методи! Така е било преди, сега когато нещата вече не са толкова "окултни"/скрити - всяко съзнателно задържане на информацията от т.н." вътрешни кръгове" е престъпление против еволюционното развитие и си е чиста проба егоизъм/ невежество? Поне така мисля на този етап.

Любов + Светлина+ Мир + Радост!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Благост, както споменах моето мнение за това що е секта е малко по-различно от написаното в тълковния речник. Определението в тълковния речник е просто възможна отправна точка за размисъл.

Аз не случайно зададох въпроса за това дали някой е мислил, каква са ролите на сектата, религията и учението в обществото в един по-широк еволюционен план. Интересно ми се струва за размисъл.

Карл Юнг например смята, че организираната религия съществува, за да попречи на на човек да се докосне директно до Божественото. (справка Consious Dreaming, стр. 38, Robert Moss) И въпреки, че до голяма степен съм съгласен, че това е така, и че, както споменах, религията е канонизирано учение, съм сигурен, че религиите имат и положителна задача. "Всички религии са методи на Бялото Братство" - казва Учителя. Религиите (особено в по-първоначалната си форма) съхраняват дълбочината на Ученията, от които са произлезли. И е много вероятно да има хора, които да се домогнат до истините на Учението чрез вътрешна опитност породена от досега с религията. Един вид, в световен план, религиите играят ролята на съхранители на Космичното Знание в закодирана форма. Който има очи и нужното ниво на съзнание може да открие, че зад догмите на религията се крие светлината на Учението, на Истината: "Истината ще ви направи свободни." И тогава няма значение дали следваш Учението или Религията, понеже Истината е една, но пътищата до нея са безброй. Както бяхме говорили в една друга тема "абсолютното знание идва от един Източник, което макар да протича през много "врати" и "прозорци", носи едно послание."

сега когато нещата вече не са толкова "окултни"/скрити...

Всъщност информацията никога не е била истински скрита. "Искайте и ще ви се даде" е казано. Ако не ви е дадено, то най-вероятно е защото не сте поискали или не сте искали достатъчно дълго и с "чисто сърце". Вярно е, че преди няколко хиляди години Питагор е трябвало 20 години да учи в Египет, за да го допуснат до мистериите. В наше време само привидно изглежда, че езотеричното знание е достъпно. Как може да е езотерично, скрито и в същото време да е достъпно? Навсякъде е пълно с литература - би казал някой. Но всъщност изпитите и ключовете са в съзнанието на всеки. Когато достигнеш даденото стъпало на развитие, попадаш на правилната книга, човек, ситуация, за да направиш правилната крачка. И даже и при наличие на стотици езотерични книги, форуми, лекции, малцина са, които имат истинско разбиране, защото трябват обикновено години на подготовка, за да намериш Ключа. "Мнозина са звани, малцина са избрани" - се казва в Библията. А суфиската поговорка гласи: "Тайната се пази сама. Тя се открива единствено в духа и практиката на Работата." (Суфиите, Идрис Шах, стр. 27, 2003г) Мисля, че много ясно и точно е казано: "единствено в духа и практиката на Работата."
Link to comment
Share on other sites

Иво, благодаря за разсъжденията, няма разминаване и аз разбирам нещата точно така! особено за " Духа и Практиката на Работата!"

"Тайната се пази сама. Тя се открива единствено в духа и практиката на Работата."
Всъщност информацията никога не е била истински скрита.
, Информацията - да , но Познанието ... ! Винаги - досега и за в бъдеще!

Информацията ни залива и затиска ....викаме му информационен потоп..., а познанието + приложението ...и Духа и Практиката на Работа...!

Постижение е когато можем да разлика между информация и познание!

И до възможността за достъп до познанието и информацията - сега и преди! И до актуалността на голяма част от информацията/познанието!

Не е лесно, но е интересно!

Всички сме чували характерен български отговор..." Не ми давай акъл, пари ми дай!".... актуално продължение 1. "ти ми дай акъл/познание/точна информация...парите ще се случат!/ще си ги спечелим ! 2.дай ми и едното , и другото!.... това е вече за друга тема!

Да разбирам ли, че сме на едно мнение относно задържането/ не споделянето/избирателното споделяне на нужната информация/познание - че не е добро/ християнско поведение...?!

По записки от беседите по темата ...Религията и Науката са системи и методи за развиване на човешката душа и на човешкия мозък - обективен израз на душата.Религията е метод за облагородяване на чов.чувства - не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия.Науката е метод за развиване на чов.ум, но не се ли развива умът и не се дават методи за един сносен и разумен живот, това не е наука!Псевдо е !

Всяко едно Учение/верую, което може да внесе обновление/ сила / пречисване във вашите мисли, чувства и тела и да ви повдигне - има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен ред на нещата и да извършим това, за което сме дошли или онова, което Любовта,Божествената Мъдрост и Истина искат! Това е смисълът на човешкия живот.

Освободете се от всички остарели възгледи...В Природата съществува една естествена Религия, тя ще ви повдигне! Има една Истина, която не зависи от никого!Върнете се при това, което произтича от Бога и ще имате това, за което говори апостол Павел.."нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето е идвало това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.."

Любов + Светлина +Мир +Радост

Link to comment
Share on other sites

  • 7 months later...

Благодаря искрено на Иво И Иви за прекрасната тема - напълно споделям техните мнения - благодаря отново за широкомислието и проникновението на погледа отвъд привидностите! Благодаря за поддръжката на форума! Бъдете здрави!

Link to comment
Share on other sites

Здравейте :)

Иска ми се да споделя едно мнение за разликата между религиозното учение и сектанството, което прочетох наскоро.

Хората, които влизат в секта, имат проблеми, които не са успели да решат с ежедневни средства. Страдат, че не могат да реализират желанията си и да добият по-висок статус в своята собствена ценностна система. Сектата им дава усещане за по-висока значимост в сравнение с "простосмъртните" и по своеобразен начин "реализира" желанията им и повърхностно лекува комплексите им. Всъщност това става за сметка на стратегическа енергия, която те черпят или от собственото си бъдеще, или от новите членове, които присъединяват към общността си.

При религиозните учения става диаметрално противоположното - отказване от човешките желания и приоритет на "божествената" воля....

Вие как мислите?

Link to comment
Share on other sites

Хубаво, а не мислите ли, че сектата може да се превърне в религия ? ;)

Link to comment
Share on other sites

Съвсем не смятам че от секта може да се появи нещо истинско и хубаво, но всъщност за мен секта е организация създадена за да се облагодетелства някой.Доколкото съм чувала, привличат хората с подаръци, обещания и дори физическа любов. А от нещо изначално толкова мръсно, едва ли ще се пръкне красивото цвете на духовността. :hypocrite:

В тази връзка, пазете познатите си от сектата на Муун, която иска да стъпи на българска земя, те правели материални подаръци на най-новите си членове и разбира се ги женят. :ph34r:

Светлина, Светлина,Светлина!

Link to comment
Share on other sites

Тази вечер в едно предаване по телевизията темата беше за сектата на Муун, или както един журналист бе нарекъл вожда им Му(у)нчо :), хе-хе по асоциация с милия луд Вазов герой. В предаването журналист и философ приравниха сектата /в частност Муунската/ с Ванга и всички гледачки и ясновидки. Доколко сравнението има основание според вас ?

Link to comment
Share on other sites

Какво ще кажете за това:

1) В света съществува едно голямо братство. То е съставено от поддръжниците на идеята за прогрес чрез единение, свобода, приближаване към Истината.

2) В света съществува една голяма секта. Тя е съставена от поддръжниците на идеята за прогрес чрез отделяне, ограничаване, поддържане на заблуди.

Има и множество конкретни реализации на тези две тенденции.

В частен случай, секта може да бъде политическа партия или управителен съвет на компания. Или каквото и да е като обществена организация.

Братство може да бъде клубче, което обединява всички туристи, да кажем.

Може да бъде и политическа партия и управителен съвет на компания. Или каквото и да е като обществена организация, стига да се води от принципите в "1)".

Link to comment
Share on other sites

Също така секта е когато се дъвче старото, когато няма ежедневна наука, когато няма ежедневен растеж, прилагане на истините, които са ни дали великите души в днешната ситуация. Така се прави учение. А религията е следствие на учението.

Link to comment
Share on other sites

Да разбирам ли, че сме на едно мнение относно задържането/ не споделянето/избирателното споделяне  на нужната информация/познание  - че не е добро/ християнско поведение...?!

Когато човек достигне до нужното ниво на съзнание и придобие определени знания / информация от там нататък той носи отговорност как и за какво ще използва това знание / информация. Не мисля, че има генерално правило: трябва - не трябва. В някои случаи - трябва, в някои - не трябва. За всяко нещо си има време, условия и т.н. Поне така смятам аз.

Също така секта е когато се дъвче старото, когато няма ежедневна наука, когато няма ежедневен растеж, прилагане на истините, които са ни дали великите души в днешната ситуация.

В тоя смисъл, всяко учение е изправено пред опасността да се изроди ... Затова и по-горе в темата споменах, че пламъка на едно учение се пази от учениците. Те прилагат учението в живота си и показват плодовете му. И както казах в една друга тема, ако ги запитат къде отраснаха тези плодове, тогава вече могат да отговорят с благодарност и смирение: "Тези плодове, с които сега се засищате, израстнаха в градината (Школата) на моя Предводител. Ако искате посетете я, там има и много други плодни дръвчета. А ако сте достатъчно смели и вие сами можете да пуснете своите корени там, да почерпите от любовта на майката земя и от знанието на слънчевите лъчи... и да се превърнете в дърво отрупано с вкусни плодове. И тогава Великата Природа ще обърне своя поглед към вас и ще каже: От това дете велик човек ще стане!

Васко, тези два принципа, за които си споменал не са ли всъщност + и -, светло и тъмно, творческа и деградивна сила? Може би благодарение на взаимодействието между тях се гради еволюцията. А нали има и една по-голяма сила, която регулира действията и на двете сили? Това е добре обяснено тук. Или може би нещо друго имаш предвид?

Link to comment
Share on other sites

Васко, тези два принципа, за които си споменал не са ли всъщност + и -, светло и тъмно, творческа и деградивна сила? Може би благодарение на взаимодействието между тях се гради еволюцията. А нали има и една по-голяма сила, която регулира действията и на двете сили? Това е добре обяснено тук. Или може би нещо друго имаш предвид?

Да, по същество иммах предвид тези две универсални полярности - светлото и тъмното.

Основната ми идея бе да дам една по-универсална и абстрактна дефиниция на поняртието "секта" като "вид общност". Да покажа, че секти има навсякъде по света и че не е задължително те да са свързани с определена религия.

Например, ако човечеството живее само за себе си, то ще се превърне в една секта.

Че основното в случая е това - какви принципи се реализират от дадено общество, а не толкова формалните признаци

Link to comment
Share on other sites

Васко, следвайки този много широк модел на разбиране на понятията "секта" и "учение" бих ги дефинирал така:

Всяка форма на организация, чиято цел е да даде възможност да се разгърнат и проявят най-висшите качествата на човешкия дух е учение.

Всяка форма на организация, чиято цел е да подтиска и използва за себични цели човешките сили и способности е секта.

Ако следваме тази нишка на размисъл, май ще излезе, че някои форми на държавно управление са си чисти секти. Всъщност ти беше споменал май нещо подобно.

В този ред на мисли, как би дефинирал понятието "религия" тогава?

Link to comment
Share on other sites

Според мен всяка религия е вид школа за дадено учение в популярна форма:

1) Цел на всяка религия е да привлече колкото се може повече последователи в свото учение (вяра);

2) Религиите се стремят да улеснят достъпа до вярата, която проповядват, за да изпълнят (1). Затова (най-често) при религиите достъпа до духовните ценности се осъществява посредством духовни водачи (свещеници).

3) Поради (2) религиите наистина успяват да разпространят ширпоко своето учение, но за сметка на неговата същност и с цената на приучаването на последователите си към пасивност. В резултат последователлите не са в състояние да развиват учението си, защото го възприемат във вид на свещена догма (в православната църква: догмати).

Учението възниква като вътрешен импулс, основан на градивните сили на човека и на възможността му да използва свободата си за творчество. Тук броят последователи и известността в обществен план са второстепенни ефекти. Даже са нежелани в повечето случаи. Учението е вътрешно ориентирано.

Религията възниква като външен импулс, основан на недоверието към градивните и духовни сили на човека, на невъзможността му да ползва свободата си разумно. Затова религията отнема от незрелите тяхната свобода и им дарява в замяна нещо, което те желаят - външно благополучие и благопристойност. При религията обществената репутация е изключително важен фактор. Вътрешната свобода, за сметка на това, не е основна ценност. Религията е външно ориентирана.

Мога да кажа, че всяка религия е отражение и адаптация на съответното и учение. Тя все пак позволява на широк кръг хора да се докоснат до него.

Съгласен съм с мисълта Ради, че религиите са за децата. Докато има деца, ще има и нужда от религии. Те си имат своята роля и място в хода на човешката еволюция.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Според мен връзката (тип "едно към ного") е следната:

Специален момент в Историята -> Истински Учител -> Школа -> Учение

и от тук два клона:

Учение -> религия

Учение -> секта

В един специален исторически момент могат да се появят много Учители. От един Учител могат да излязат много класове/линни, от една Школа - много различни гледни точко към Учението, от едно Учение - много религии или секти.

Сега... явно че негативното значение на "секта" плътно доминира в общественото съзнание. Древното й значение е просто една по-малобройна светогледна група в сравнение с по-голямата група, от която се различава повече или по-малко (но никой не е доказал доколко в плюс и доколко в минус). И тъй като мнозинството обикновено е агресивно към малцинството, то първото, употребявайки за второто определени изрази, гледа да ги натовари с максимум отрицателна енергия. И сега вече под "секта" почти всеки разбира непременно нещо лошо. Но основните обрамчващи матрици, които ни пречат да се развиваме, идват от по-разпространените учения и религии, които поради нашата недостатъчна еволюиралост се тълкуват превратно, а не толкова от малобройните сектички. Последните могат да са с много недостатъци (по-малки все пак от Инквизицията - дело на една "религия, а не секта"!), но понякога в тях може да има и далеч по-достойни от всички нас човешки същества. Хулите (често преекспонирани) срещу сектите са като балсам за повдигане на егоистичното ни самочувствие, че "ние не сме сектанти". Както споменах и в един друг постинг, всеки от нас, ако е искрен към себе си, може да забележи немалко елементи на сектантство в живота си. Единствено Бог не е и не може да се превърне в сектант!

По отношение на термините: за мен "учение" е най-общият термин, тъй като не всяко учение е религия и не всеки учител създава школа:

Учение - Школа - Религия - Секта;

Учение-Школа-Секта;

Учение-Религия-Секта;

Учение-Секта;

Учение... -

това са, както ги виждам аз, някои от възможните развития на всяко едно учение.

Link to comment
Share on other sites

Интересна тема :)

Ето няколко признака за секта:

1. Йерархия, диктат.

2. Избраност, единомислие, догматизъм.

3. Користност-събиране на пари.

4. Мисионерство.

5. Култ, ритуализъм.

6. Живот в илюзии, неадекватност.

Сектата е просто дума-етикет. Тя изначално не е нещо негативно. Впоследствие е натоварена с негативен смисъл. В смисъла на думата, както е дефинирана в тълковния речник-всяко учение е секта, независимо добро или лошо. Какво беше комунизма? Една голяма секта. Нямаш право да казваш каквото мислиш, трябваше да мислим еднакво, всички гласуват под строй, всичко е предварително предопределено, имаше си идоли чиито портрети висяха по стените, на които се кланяхме(Георги Димитров, Тодор Живков) и т.н. Подобно е и в някои духовните учения. Но само на пръв поглед. С разликата, че духовният учител работи с теб и ти помага да развиеш целия си духовен потенциал, като в замяна не изисква външно преклонение, нито да поставяш портрета му по стените.

:hypocrite:

Edited by Максим
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...