Велина Василева

По въпроса за отдалечаването, Учителят, в "Проява на Любовта", каза:




Отдалечаването

е функция на живот в егото

(вместо живота в истинското Себе на човека, който идва, когато

осъзнаем идеята за братството

вътре в себе си,

а не само на думи)...

Учителят каза, в ПЪТ КЪМ СВОБОДА :

Учителят каза, в ПЪТ КЪМ СВОБОДА :

Ако съзнателно и целенасочено работим над себе си, това ще ни се отплати с прозрение, в личен план, че такава опция "лошо" - няма...

Категорията "лошо" е понятие от състава на т. нар. "отрицателно знание", което - след като изпълни назначението си - бива изоставяно, защото е излишен товар... Изобщо - егото пъшка под тежестта на доста остарели понятия и съображения, които го ограничават от една страна, а от друга - затрудняват свободното приемане на нови полезни идеи за духовното ни израстване... Ние си го обичаме това его, но неговите планове не съвпадат с нашите; то е твърде лукаво и лесно се справя с нашата наивност...

Така човек, вместо да се развива - с години тъпче на едно място, без да забележи, че времето му минава в занимания, а напредък в учението - няма...

Ученето е отложено за следващото прераждане...

Но в Божието Царство няма да ни приемат заради любовта ни - от човешката любов там не се интересуват - а от знанието и мъдростта ни... Така че - да впрегнем любознателността на работа...

Защото идейното ни развитие, в личен план, се изразява в изоставяне от нас на старите словоформи и/или техните съдържания (колкото и привидно уютно да се чувстваме в тях ) и приемане на нови... Това е - най-общо казано...

И друго нещо - в този единен универс, в който всяко нещо е във връзка с всяко друго - изповядването на идеята за някакво разделение по оста "аз" - "другите" е добре да се ревизира, в нашите среди...Човек трябва да направи лично усилие и да осъзнае, че всъщност "ти" си "аз" ; "другите" - това е Господ - и така наистина ще има вътрешното убеждение и реален, личен стимул за работа в посока повишаване и на емоционалната си интелигентност...

Беседите на Учителя много помагат, когато се разсъждава и се пише върху посланията в тях...

Способностите на човека са в неговото сърце (емоционалност) и ум (мислене), така че поставяйки си цел да достигне нещо той/тя избира на коя способност да се облегне. Тук неминуемо идва и количеството, защото живеем в количествено ограничен свят: колко емоционалност и колко мислене ще вложи в стремежа си и как ще ги балансира. Емоционалността е много по-бърза и служи за двигател в началния етап на постигането на целта, мисленето е по-бавно и отчита ограничеността и нуждата от балансираност.

Така е и в стремежа към Бога. Предимно емоционалния стремеж ангажира в пътя на вярата, предимно интелектуалния стремеж ангажира в пътя на знанието, странични продукти на тези пътища са религията и науката. И двата пътя имат силни и слаби страни, те изпъкват на определени етапи на вървенето по тях. Историята на обществото дава много примери за такива етапи, но за всеки от нас е по-близка и по-важна историята на личните емоционални преживявания и интелектуални търсения. Книгите не са елементи на тази персонална история защото те съдържат описания на чужди преживявания и на резултати от чужди търсения, ако поне частично не резонират с нашите собствени опитности, ползата от тях е само да ни задържи на пътя, вървене напред обаче няма.

За да има напредък е нужна чистота на сърцето и яснота на ума, те идват чрез целенасочени усилия, например по отношение на ума такива са задаването на въпроси и търсенето на отговорите им. Тези усилия ангажират човека в емоционални и ментални светове (или аспекти на съществуването), които са големи и имат своята специфика. Например в емоционалния свят може да се изпадне във въображаемост, в менталния свят може да се изпадне в илюзорност. Въпроса за отделянето на съществата от Бога е пример за такава илюзорност, тя е дала храна на много теологични спорове без особен резултат. Причината е в частичността на подхода: разделението не може да обясни реалността на съществуването на единството, или както се казва двойката е трудно число. Това е станала ясно още на гръцките философи чрез парадоксите на Зенон. За да стигне стрелата до целта, трябва да мине половината път, но преди това трябва да мине половината на половината и т.н., следователно минавайки логически не може да стигне до целта, което обаче става реално. Ако се окаже че стигаме до неделим участък на пътя (т.е. до единицата), парадокса не съществува зашото този краен път ще бъде минат за крайно време, иначе (с двойката) съществува. По тази причина и теологията на отделянето е безплодна, тя има нужда от теологията на единството, която е от емоционален характер.

Буда е разбрал това директно, наблюдавайки световете с духовни сетива той е видял че и материалните и духовните светове са безкрайно делими, че те вибрират с невероятна честота (която е доста близо до сегашните наблюдения на събатомните частици), т.е. че те появяват се и изчезват всяка секунда, че те са преходни и илюзорни, (включително и съществата в тях, т.е. и Буда) те са празни от съдържанието което съзнанието (ума) им приписва, независимо дали става дума за материален или духовен свят. От нея обаче може да се излезе чрез осъзнаване на природата на ума, който е и творение и творец едновременно, това е единицата, тя има отношение към всичко (Любовта), всичко се дели на нея без загуба на реалност (точност). Преди нея е само нулата, т.е. непроявения Абсолют, спрямо който отношение не може да се изгради, или не може да делим на нула защото изпадаме в сингулярност, както се казва в науката.

Честит празник на Св. апостоли Петър и Павел (Петровден)и честит имен ден на всички именници: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен,...







Ето нещо интересно за Св. Петър и Павел от Учителя:

Според мен, Слава Севрюкова е знаела библейската истина за човека и просто я е споделила...

В Писанието се казва, че всеки човек е като трева; с трева е сравнен, с нищо повече от трева... И всяка една такава „трева“, си заслужава да почита „тревата“ до нея, т.е. - другия човек... Защото единственото нещо, което наистина си заслужава усилията, докато сме тук, на Земята – това са изградените добри човешки отношения...

Единствено те са тази ценност, която един ден ще вземем с нас и в отвъдното...

Ето стиховете:




Учителят в беседата „Домостроителят“:

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!



Св.Петър
Православието - Петровден

Според мен, Слава Севрюкова е знаела библейската истина за човека и просто я е споделила...

В Писанието се казва, че всеки човек е като трева; с трева е сравнен, с нищо повече от трева... И всяка една такава „трева“, си заслужава да почита „тревата“ до нея, т.е. - другия човек... Защото единственото нещо, което наистина си заслужава усилията, докато сме тук, на Земята – това са изградените добри човешки отношения...

Единствено те са тази ценност, която един ден ще вземем с нас и в отвъдното...

Ето стиховете:




Учителят в беседата „Домостроителят“:

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся":

И всяка душа носи едно от безбройните проявления на Бог.

Принципно, категорията "грях" е от състава на понятията на т.нар. "отрицателно знание", от което този човек, който тръгва по духовния път, постепенно се чисти... Няма грях; грехът е една илюзия...

Земята е само училище... Тук няма никакви "грехове",а има само уроци, които се дават от духа, с цел да се развие нисшия ум, егото на човека, за да може гениалното его да стигне до там, че да успее да различи висшия ум, у себе си, който сега е в латентно състояние ...

Знаем, че умът е двояк...

Така - чрез урока на "проба/грешка" - своя, или у другите - човек различава нещата, анализира ги, преценява ги и така строи ценностната си система, към даден момент от време ...

С една дума - умът се учи да мисли и така - мислейки - израства, развива се...

Това правим и ние във форума - егото си мисли, че се забавляваме, а висшият ни ум знае, че се учим...

Висшият ни ум не мисли както нисшия (егото), защото той знае, че всичко вече е измислено...

Учителят в "Пътят на ученика. Основната идея" :

Боян Боев в "Първи стъпки на ученика – 1" :

Боян Боев в "Първи стъпки на ученика – 1" :

Мисля, че причина за това е фактът, че днешният човек живее предимно по инерция, в своя нисш ум, в егото си, а по-малко внимание обръща на висшия ум у него. Така е - тази материя още не се преподава на децата и изисква допълнителни лични усилия ...Само когато осъзнаем, че човекът е двояко същество, ние започваме да правим разлика между двата типа ум и да обръщаме специално внимание и на висшия ум, така както и на егото си ... Започваме да ги обичаме и двата типа, а не само егото си, както правим сега ...Тук може да се научи нещо повече...

В беседата на Учителя „Закон за контролиране“, четем:

Боян Боев в "Първи стъпки на ученика – 1" :

Разминаваме се
За мен всички хора са добри по презумпция, не правя разлика.
Това най-добре го е описал Достоевски, който го е прочел; пък и душата е така устроена, че да помага, без да придава значения на различията; за мен светецът и убиецът са на едно стъпало.
Важно е кой ще ги посрещне

Почти цялото Слово на Учителя е в символи...

То не е оставено, за да се чете в прав текст...

Учителят много рядко говори в прав текст... Затова , ако написаното се възприема в прав текст - не може да се достигне до дълбокия му, истински Смисъл, който принася ползата на духовното растене ... Човек се уморява, често губи връзката точно на най-впечатляващите абзаци и затова се отказва...

Така - Школата на Бялото Братство е затворена за обикновения ум, който няма качеството да си прави свои вътрешни "преводи", от символичния учителев език ... Човек трябва да бъде най-малкото талантлив, дори - да бъде гениален, за да схване Смисъла, есенцията на оставеното послание и по този начин да се учи от него, и да разширява съзнанието си ...


В беседата „Отрицателни и положителни черти на ученика“, Учителят казва така :

Почти цялото Слово на Учителя е в символи...

То не е оставено, за да се чете в прав текст...

Учителят много рядко говори в прав текст... Затова , ако написаното се възприема в прав текст - не може да се достигне до дълбокия му, истински Смисъл, който принася ползата на духовното растене ... Човек се уморява, често губи връзката точно на най-впечатляващите абзаци и затова се отказва...

Така - Школата на Бялото Братство е затворена за обикновения ум, който няма качеството да си прави свои вътрешни "преводи", от символичния учителев език ... Човек трябва да бъде най-малкото талантлив, дори - да бъде гениален, за да схване Смисъла, есенцията на оставеното послание и по този начин да се учи от него, и да разширява съзнанието си ...


В беседата „Отрицателни и положителни черти на ученика“, Учителят казва така :

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся":

Мария-София, червеният цвят ме задължи да не го пренебрегвам, но ще ти отговоря не аз ,а Константинов и Маджаров - ученици на Учителя, относно "помагане на другите", с цел търсене на "признание, почит и уважение"... Разбира се - всеки решава кое е вярно лично за него; аз не натрапвам никому нищо...

"Очите" и "ушите" , които споменаваш - за нас, хората, са израз само на ниво на съзнание, чието свойство е да се разширява и да преминава от едно качество в друго , в процеса на еволюцията ...

В таблицата, която ни се предлага , има пет такива качества човешко съзнание, т.е. - пет нива (или категории), както следва:
Според таблицата:

Тези, които живеят с мисълта, че "помагат на другите" - са интелектуалците от третото ниво и те биват три категории - "културни, талантливи и гениални",а стимулът на действията им е получаване на "признание, почит и уважение"... Те страдат, когато не го получават, защото живеят в самосъзнанието си; търсят си правото, но са готови да жертват личното за общото... Тъй като все още не са ликвидирали с егоизма си , понеже не са минали през самоотричането - те имат илюзорни очаквания, в следствие на което преживяват "наскърбяване и накърняване на достойнството им"... Виж подробностите на място...

Но в моя пост, аз не писах за третото , а за следващото, по ред, ниво (или категория съзнание) - това на учениците...Ученикът вече знае, че не може да помогне никому... Защо е така - ами, въпрос на израстването е - просто, когато ученикът прави нещо, той никога не го пише на своя сметка, както прави интелектуалецът - ученикът няма очаквания, затова няма и разочарования... Ученикът е олекнал, разтоварил се е от умствения багаж, който е събирал по времето, когато е бил интелектуалец, защото вече лично е прозрял в стария умствен багаж само излишен товар - (написаното в т.17 по вертикала /за интелектуалците/ - т.3 по хоризонтала) - съдържащ "неверни хипотези, ненужни теории, обществени предразсъдъци"... Ученикът не е дошъл (т. 2 по вертикала) да "помага на другите", а да бъде в помощ на своя Учител (т.2 по вертикала/ т.4 по хоризонтала), когато и както Учителят реши... По нататък четем, че ученикът е научил и прилага правата мисъл, живее в причинния свят (който е преходен към Божествения) и затова опитва от Любовта, Светлината, Мира и Радостта...Всичко това е следствие на преживяното от него самоотричане, което окончателно е ликвидирало егоизма му (чрез подчинение на духа) и т.н., и т.н., съгласно таблицата...

За всички ни е много полезно следното : в личен план, човек да има едно наум и да сверява личния си "духовен часовник", по тази таблица... Ще си спести доста излишни ядове...

Защото нещата в духовното растене не могат да станат нито насила, нито изведнъж, а идват постепенно и с търпение... Просто - трябва задължително да се преживее по-долното ниво, за да се влезе в по-горното... При това - страданията, които търпим - са задължителни за всеки от нас, който иска да расте от по-низше, към по-висше ниво...

Диана, относно егото - мисля, че този феномен се проявява в дуалността като

егоизъм по възходяща степен, за който масово се пише и се адмирира и

егоизъм по низходяща степен,

който накратко вчера и днес разгледах в постовете си, в тази тема...

Когато се пише само за егото, без изрично да се уточнява за коя негова страна иде реч - това винаги създава ред недоразумения и неудобства, защото всеки си мисли за тази негова страна, която в момента е в мислите му и противоречието е налице... Създава се впечатление за сблъсък на становища, без реално да съществува такъв...

Общо взето факт е, че някои от проявите на егото - като егоизъм по низходяща степен - са приети за нормални и даже желателни в съвременното масово общество; в светския живот - затова хората изобщо не ги разпознават на пръв поглед и дори са склонни ревностно да ги защитават и бранят...

Тогава идват на помощ духовните учения - които ни ограмотяват по въпроса, когато проявим интерес към този аспект на земната реалност... И наистина трябват нарочни усилия, за да се приеме тази страна на егото - защото точно това е най-гъстата материя; точно тук са тези нелицеприятни мочурища, в които гази земният човек... Егоизмът по низходяща степен е толкова лукав експерт по мимикрия , че е невероятно трудно понякога да бъде изваден на светло...Не е чудно, че хората не разбират за какво става дума, без специална предварителна вътрешна работа над себе си...


Мисля, че всичко написано за егото и егоизма е вярно, но само когато се отчитат и не се смесват и объркват двете страни на проявите на егото ( т.е. - егоизмът във възходяща степен , който адмирираме, да не се припокрива и така да замаскира и да омаловажава егоизма в низходяща степен, който трябва да се подчини на духа, защото е определено така да стане)...

По другия ти въпрос - сега - твое право е, да си мислиш , че съм груба в постовете си и то е така само защото ги възприемаш емоционално, а не рационално, какъвто е замисълът им ... Но нищо не може да се направи; това е въпрос на стил от моя страна, а пък ти вероятно си склонна да търсиш лични чувства там и вероятно - така ги откриваш (точно и само затова, защото ги търсиш) ... Знаем, че винаги намираме само това, което търсим ... Другото не го забелязваме... Ако искаш - прочети постовете ми отново, като се абстрахираш от емоционалната компонента и тогава вероятно ще видиш ясно моята позиция. Знаем, че емоцията винаги оцветява същността - било то в позитивен, или в негативен аспект... Убедена съм , че точно тази изкуствено привнесена лична емоция, действаща у нас в процеса на общуването - винаги пречи да се схване авторовия смисъл, при каквото и да е общуване - било то епистоларно, или вербално... Но ще търпим, няма що - това не зависи от нас .

А аз наистина съм разгледала въпроса за едната, от двете страни на егото, само и единствено рационално и практично; споделила съм личния си опит с единственото намерение - да бъда полезна някому...И някой със сигурност се радвал , или ще се радва да прочете тези споделени неща, като е открил и свои размисли в тях, без да се самонаранява... Защото наистина - нищо лично няма в постовете ми; личното вече наистина не ме занимава достатъчно, за да пиша за него във форума....

Обаче - накрая ще се извиня и ще помоля за прошка всички ония, които са се почувствали засегнати от моите постове, независимо от причината... Колкото и да се старае - на земята човек няма как да не се оцапа, или да не бъде оцапан... Който сега не вярва - по-нататък ще разбере, че това е точно така...

Учителят каза:

Петър Дънов, "Българската душа", за теглене

Учителя, в беседата " Трите живота " :