iti

Според мен си направил най-голямата грешка която един мъж допуска в живота си - въобразява си че някоя "жена" е "по-специална" и "по-различна". Реалността е че описваш типично женско поведение. Не я привличаш, и споделянето под някаква форма че изпитваш интинмни чуства към нея, от нейна гледна точка е тежест. Сега какво ще го правя пък тоя. Принципно, ако си свестен човек, жените не обичат да те отрежат в лицето, така че си мълчат и те избягват. Това е класическо поведение в което и аз съм бил поставян, доста по-млад и неопитен от теб. Няма нищо повече, и нищо не можеш да направиш. За един мъж е странно, защото той не би отрязал човек по тоя начин. Толкова малко ли струва другият за теб, и още повече точно заради такова нещо да го отрежеш брутално. Но жената мисли и функционира по друг начин. Да - толкова лесно може да отреже един мъж, и да - споделянето на искрени интимни чувства и желания без тя да е привлечена от теб (забележи последното), е най-сигурният начин да я отчуждиш. Това дали си има приятел, колко е сериозно е без никакво значение (и него може да отреже толкова лесно ако реши). Днешните сексулани взаимоотношения се диктуват от жената, и затова са такива каквито са - емоционални, временни, хумористични и повърхностни, с една дума - детински. Ако ти върви в тях, изобщо не се занимавай с тия терзания за сериозни връзки. Бъди реалист и настина не се опитвай насила хубост да правиш, нестава... Тежко е да си сам, но и никое време не е било лесно и всякога е било борба. Навремето най-вече за физическо оцеляване, сега - предимно психическо...

А защо тук не ти пука кой какво мисли за теб и дали звучиш странно? На мен ми звучиш така сякаш си се вживявала на доста популярна мадама, и каквото и да се е отключило от тоя... популярен живот по дискотеките, то те е разтърсило така, че ролята да падне, поне за момент. В крайна сметка това прави дрогата - отпушва нетипични психически състояния. От там насетне толкова си се паникьосала как ще поддържаш имиджда си, че си влошила състоянието си, и не можеш да влезеш отново в роля. Имидж, който тук не преследваш, и затова говориш повече от спокойно, независимо от хора които споределят дори открито че вече ги дразниш. Влизането в роля за пред другите изисква повърхностност, а това няма как да се случи докато ровиш из психиката си и се чудиш какво не ти е наред. Затова и повечето съвети които можеш да получиш са да се занимаваш с нещо просто и приземяващо. Т.е. ако си тръгнала да следваш психология, може това значително да усложнява нещата. Но в крайна сметка може би си го заслужаваш. Много като теб изглежда я записват, по-скоро като пациенти, отколкото обратното... Щеш, нещеш може да ти се наложи да порастнеш малко и изградиш някаква по-зряла форма на общуване. Това че не знаеш как и не се чувстваш сигурна не е породено от някаква болест, просто никога не си знаела, както и повечето хора. Хората имитират, и затова този тип общуване се проваля когато се ровиш из собствената си психиката, просто имитацията е повърхностна, няма много общо с теб. Когато имитацията падне и останеш само ти, нормално е да се чувстваш празна и несигурна. Трябва да допуснеш, че никога не си живяла наистина със себе си. Никога друг не е бил наистина с теб и не знаеш как той ще реагира на истинското ти аз. Личи си, че не осъзнаваш напълно този си страх, искаш просто нещата да се върнат постарому, да се отпуснеш, да играеш ролята и всички да са радостни. Но каква ирония - прекаленото ти пука, за нещо което което се крепи на това да не ти пука...

Няма да казвам тогава нищо, да не ти задействам целият сложен его защитен процес...

Човек търси сигурност най-вече когато вътрешно е несигурен. Това е психолохия 101 - дуалността между вътрешен и външен свят. Аз за разлика от Валентина имам дълъг опит в тоя форум и неграмотността не ме учудва...

По моите наблюдения описваш нещо много често срещано в някаква форма, така че кой знае какъв срам да говориш с някой лекар не трябва да имаш. Примерно масовото пропушване на жените се дължи точно на това което описваш. Иначе говориш само за симптоми, но нищо като възможни причини за стресът и агресията си.

Емоциите са по-силни от логиката. Това е житейски факт, и нищо не можем да направим. Още една причина, за моето твърдение, че решението не е нещо което можеш да прочетеш, или някой да ти каже.Става дума за много комплексен сбор от емоции изграждани години наред. Хората прекарват цял живот в медитация да търсят душевен и духовен мир, така че определено не е лесно. В тази среда в която ние се намираме, не мисля и че е дори постижимо. Стремежът е към някакъв относителен вътрешен конфорт. Въпреки това, дори това е да е целта, както са казали, пътят е по-важният. Пътят е индивидуално нещо, и нито психолог, нито гуру знае защо преминаваш през нещо, и какво точно трябва да научиш от него за себе си. Не е въпросът някой/нещо да те закара до целта и да ти каже кой си и към какво да се стремиш. Затова аз лично лично виждам повече смисъл в психотерапия, която е насочена към това да предразположи самият човек, той сам да осъзнае ситуацията и намери решение за себе си. Даже не знам дали съществува такова нещо. Като скорпионовска натура, на мен ми идва по-естествено да се занимавам с тези неща. И при все това ще ти кажа, че сам, трудно нещо се постига. Ние сме настроени да бъдем социални същества които се нуждаят от общуване и по този начин се развиват. Но ето го и парадокса - това което наистина ти е необходимо е да общуваш със себе си. Така че един вид, дори самата природа трябва да излъжеш, да намериш човек, с който общуването е лишено от пози, роли, желания, така че чрез него, можеш без лъжи и преструвки да общуваш със себе си. В известен смисъл осъзнавам че това е нещо егоистично, а в същото време изисква и голяма доза доверие и даже любов. Рядко се среща, затова и има психотерапия която е платена версия да създаде точно тези условия. По-лесният път е любов, но истината е че хората не умеят да обичат.

Описваш типично поведение за много жени: https://en.wikipedia.org/wiki/Control_freak Виж ако става въпрос за наистина важни неща, и той не е прав, но това не анулира горното. Поне ако съдя от моят опит, Control freak-а се изгражда - от взискателни родители, обикновено майките и бабите, защото те самите са с такива отклонения - от ниска самооценка, която изисква човек постоянно да се доказва пред себе си дори и за най-дребните неща - прекалена емоционалност, до невъзможност за рационално отсяване на важно от маловажно, и съответно непропорционална и нездравословна ракция. Тези неща ги казвам от гледна точка на психически здрав индивид, Бракът може да се разглежда като фирма, чийто дейност е отглеждане на деца, и като такава съпрузите са по-скоро работници в нея, отколкото психически здрави индивиди които са заедно поради някакви душевни, характерни или емоционални симпатии. Като прибавим и че повечето жени проявяват горепосочените симптоми, и по-лесно приемат тази съпружеска роля за естествена, няма да стигам до диагноза :)... И все пак, имай предвид, че повечето жени приключват цикъла "любов" в по-лоши житейски ситуации, много често сами, т.е. в много по-тежко от твоето положение и намират начин да се оправят. Т.е. е добре да допуснеш, че голяма роля в това нервно изтощение имаш и ти. Това че си продължила контактите с "близките" си въпреки всичко което описваш е едно проявление на този проблем. В крайна сметка, става въпрос и за отклоняване на мисленето към това на жертва (въпреки че си го обясняваш изглежда главно като саможертвеност). Изправена пред сериозни проблеми, психиката се фрагментира и заема крайни позиции. Може човек да развие крайна форма на егоизъм или крайна на саможертвеност, но реално проблемът психически е един и ролите на насилник и жертва не са толкова различни колкото изглеждат. Както насилникът е скрита жертва, така и жертвата е скрит насилник. Само изборът кое ще покажеш, и кое ще скриеш е личен. Ако си дадеш сметка колко енергия е коствал процесът на тази фрагментация, и вярваш във физическите закони (демек Нютон), можеш да очакваш колко коства, и то с правилно положени усилия, психиката да се върне към балансирано състояние. Затова и голяма част от съвременната психология според мен се занимава главно с предписване на лекарства. Аналогична е и ситуацията с книжките за самопомощ на пазара според мен. Много от тях "работят" защото предлагат препрограмиране. В крайна сметка това наистина е главният процес, но има значение в каква посока е препрограмирането. Дали към обединяването на тези фрагменти и оздравянето на психиката, или програмиране насочено към тези фрагменти и способства още повече тяхното разделение и замаскиране. Ако почувстваш "промяната" още след първият прочит, според мен отговорът е ясен... Ето прост логичен въпрос - ако нещо в тая книжка наистина ти е допадно и импонирало, а имаш фрагментирана психика, на кое е допаднало? На балансираната психика която нямаш? Повечето хора обаче не мислят логически, не само за това. Всички търсят бързите решения, и като включиш новините и видиш какво става, помисли си и за това. Ще ти се изпари състраданието и свръхчувствителността... Истинската промяна е труден и бавен процес, повечето хора даже не го започват, защото той не им импонира, той е обрарното на модела който са развили. И това е простата част. Сложната е, в цялото това мазало, как да прецениш кое е наистина здравословната психика и кое е болеста. Защото не си мисли, че само ти си с проблемите. Абсолютно всички на тая планета сме така. Включително и някой гуру който ти се хили от корицата на някоя книжка на пазара. Кой ти каза, че той не е даже по-зле от теб? Защото милион болни са го "оценили" като са му купили книжката? Това не е ли аргумент в другата посока? Така че дет се вика - умната, една психика имаме, изгубиш ли нея, губиш всичко. Нищо друго не е толкова важно.

Насоката е да търсиш добът психотерапевт. Не знам иначе какви други магически решения си представяш. Ако приемем, че мъжът ти е такъв какъвто го описваш, значи си намерила противоположното на това което преди животът ти е поднесъл. Но и това не те е направило щастлива. Т.е. проблемът е в теб, че не знаеш как да бъдеш щастлива. Не може някой да те накара да се чувстваш така, трябва някой психолох да работи с теб, за да го откриеш в себе си. Сигурно няма да е лесно да намериш такъв де...

Хора с високо усещане за достойнство избират да са сами. Според мен много добре уцели, че в човешките взаимоотношения, собственото достойнство е едно от нещата които най-силно губиш. Можем да си говорим за други аспекти като по-малко лична свобода, повече отговорности, нужда от приемане на друг характер и т.н.. Но общо взето това са все неща които има не само отрицателни, но и положителни страни. Човек е по-склонен да ги приеме. Но най-лошото което този отсреща може да ти причини е да те кара да се чувстваш омърсен и изгубил достойнството си на човек. А това се получава доста често, независимо дали си над летвата и очакваш повече, или под нея и от теб очакват повече. Решението е - или се научаваш да живееш с това, или се научаваш да живееш сам. Да си мислиш, че със следващият ще е нещо особено по-различно е наивно според мен. Колкото по-малко се ровиш в неговите неща, толкова по-малко рискуваш да си накърниш достатойнството. Така че недей. Кажи му какво точно очакваш от него, колкото се може по-реалистично и наистина важно. Да му стане ясно, че си сериозна и ако сгафи няма втори шанс, и не задълбавай повече. Ако сгафи за нещо сериозно, то ще стане ясно както вече е станало... Казваш чао и си минаваш на план б). Американците са го казали: Fool me once, shame on you, fool me twice - shame on me... Друг тип взаимоотношения са деструктивни. Иначе се свеждат само до неприятни...

Темата е глупава единствено защото правиш грешен паралел породен вероятно от ревност. Мъжът е този който носи определен тип "програма", така че билогично той "програмира" жената. Демек не е въпрос с коя друга е спал той, а с кого си друг си спала ти. В днешно време когато истинският мъж е нещо на изчезване, да си призная не знам подобни психически отклонения, не са ли свързани и с билогични такива... Но ако такъв е случаят, има далеч повече неща за притеснения от това... Затова навремето се е държало толкова на девсвеността. Да се гарантира на мъжа 100% бащинство и 100% отдаденост на жената. Иначе мъж не би се обвързал да гледа семейство цял живот. Да не знабравяме, че тогава обвързване е значело наистина обвързване. По пътя някъде се е изгубила истинската причина, и последните 50 години западният свят заключи, че всичко дето е правил предните 2000 години е просто плод на "остаряло мислене". Определено в днешно време понятието за баща е доста неразбрано и непрактикувано което води до главният проблем на младите в днешно време - липса на модел, липса на стремеж/цел, липса на морал, липса на вътрешна сигурност и самооценка, лесни за манипулиране отвън.

Той затуй Синатра има една песен "Love and marriage, love and marriage, Go together like a horse and carriage"... Хем тъй, хем иначе не става. Това с презумцията, че хората все още осъзнават какво е брака, което ме съмнява...

Може би отговорът се крие във въпросът ти. Не знаеш коя си, нямаш посока, модел, цел. Преди 30, тези неща човек рядко е дорасъл да ги избере сам, а идват главно от родителите и обществото. Навремето към младите е имало доста очаквания, та са нямали време да мислят за подобни глупости. Сега като че ли тотално няма никакви очаквания, и не знаят какво да правят. На някои им се отдава да живеят ден за ден без да се притесняват, други - не... В крайна сметка има 3 варианта - следваш правилата на някой друг; създаваш свои правила; или на-лошият - движиш се по течението безволево, жертва на собствената си психика (което става все по-опасно с възрастта).

Факт е, че мъжете имат нужда от повече време да съзреят (естествено ако има потенциал нещо изобщо да съзрее). Като се има предвид, че жените живеят десетина години повече от мъжете, и подобна ( че и по-голяма разлика) в годините не е спряла никоя жена, малко безсмислени спорове. Когато вече разликата е такава че мъжът влиза в ролята на баща (т.е. вече наближаваме 20 г), може да се говори за проблем, но такъв е глупаво да се търси само в мъжа, защото явно го има и в жената щом се е хванала на хорото. И при подобно положение, кой може да им забрани да си го изживеят... Най-типичният случай е с успели мъже и хубавелки, чийто мотиви са напълно материални. Но и кой мъж би върнал млада жена която си търси тати? Не е обсесия, а природа, и ако от двамата някой има по-голям психически проблем, то това е жената...

Много просто - живели са в система която им е налагала модел на поведение и стремежи. В момента моделът е Холивуд, при който когато филмът свърши, всичко отида по дяволите. Преди моделът е бил - развод - недопустимо, какво ще кажат хората (а още по-навремето и напълно невъзможно). Вярно е, когато подобна система не ти дава да шаваш много, хората са гледали по-сериозно на това да оправят взаимоотношенията си и да живеят по-лесно заедно. Но отдруга страна може да превърне живота в жив ад когато хората са просто тотално несъвместими. Когато разводът е на една ръка разстояние обаче, и има нулев обществена натиск (защото вече е приет за нещо съвсем нормално), е изключително лесно да се отървеш от проблемите... или поне така си мислиш. Това е и особено благоприятно за жените в днешно време, тъй като лесно ще си приберат децата, както и голяма част от парите на мъжа си, пък и издръжка. Хората не са се променили за 50 години - системата се е променила. Защо се е променила, или по-точно я промениха, е въпрос на друга тема. Всяко време си има положителни и отрицателни страни. В това време според мен няма място за хора търсещи сериозни връзки, но поради липсата на обществен натиск в тази тема има място за други 2 противоположни категории - безкрайни любовни драми/флиртове, или самостоятелен живот. Неща които навремето са били много трудно постижими. Това което е било навремето сега е много трудно постижимо. По-интересното е, че за разлика от преди, сега единствената пречка е самосъзнанието на хората, или по-точно липсата му. Но тази пречка е даже по-силна от всеки контрол наложен отвън. Нещо, което поне аз на 22 не исках да го призная, но по-нататък става очевидно...

Мисля, че по-неприятно от цикъл би ти било някой да ти разпори корема на бойното поле и да чакаш да ти изтече кръвта и умреш... Материалният живот изисква кръв, и това че последните 50 години има едно привидно затишие на конфликтите и улеснение на живота благодарение на технологиите, май тотално е отдалечило днешният човек от това какво е живота на тая планета. За съжаление има и друга страна - технологиите могат да се използват много успешно за контрол и за все по-унищожителни оръжия, а липсата на търкания значи че Земята все повече се унифицира и конформизира, унищоавайки едно от най-важните неща тук - различните мнения и свободният (не баш в тоя смисъл който искаме де) избор. Конфликтите пък бяха замаскирани от печатане на пари и една нереална икономическа система, която е като балон който е само въпрос на време да се спука, и всички тези благинки ще станат все по-малко достъпни, а конфликтите за ресурси - все по-големи. Естествено и това са пак много философски теми за човек който не знае дори на коя планета е...

Хех, а кои са родителите на тия пък деца от края на 20 век :). След още малко сметки ще се стигне до по-правилната дата и от кое събитие наистина тръгват тези неща... Аз лично, четейки това дете, което можеше да е моя дъщеря, само се радвам, че сбъсъкът с реалният живот ме накара да се замисля, наистина добре, много по-добре от собствените ми объркани родители, и не съм в това положение да отговарям за израстването на тази младеж. Ето това е наистина задънена улица...

Да се бориш да си върнеш една наркозависима? Голям съвет... Пич, помисли трезво на ситуацията. Голямата ти грешка е че си я оставил сама, и без подкрепа тя се е върнала към старите си пороци. Това с "показването колко много я обичаш" са бабини деветини. Не си се чувствал уверен, че ще се справиш с такава проблемна връзка, и накрая си избягал, което е реалната ти грешка. За една жена това е показването, че не я обичаш. Сега единственото смислено нещо е да си вземеш децата, и да я оставиш сама да се изчисти от лоши влияние ако иска да си ги върне...

Имаш избор - или да си мъж на място, или бягай стига да можеш. Мъж на място не си мълчи, за да избягва скандалите. Имаш типична истерична жена насреща (и повечето не са кой знае колко по-различни ако смяташ, че ще намериш по-добро). Така че не е само въпрос на дълг, а и до собствената ти нагласа да създаваш семейство с жена. Ако не можеш да се оправиш с тази, същото ще стане и със следващата най-вероятно. Не искам да те обидя, 99% от мъжете днешно време са такива, оставят жените да им се качват на главата, както и децата се качват на главата на родителите си. Както родителят определя дадени правила за държание, така и мъжът в едно семейство трябва да определи правила за него. Ако искаш да изпълниш някакъв дълг и морал, трябва и ти да го наложиш. Ако децата/жената не искат да го изпълняват, то и ти няма да изпълниш твоят. Но в 99% не е това случаят, а че човекът който е отговорен за това нещо, не може да го каже ясно и авторитетно. Както едно разглезено дете е превърнато в такова от родителите си, така и една истерична жена е създадена от мъжете около нея (колкото и да не и се вярва). Малко жени имат самоконтролът да бъдат личности без някаква стабилна мъжка фигура в животът си. И те най-много искат да се качат на главата на всеки мъж, точно както и най-вдетиненото дете.

Защото цената трябва да съответства на изборът. Без цена, как ще сложиш стойност на изборът си? По-интересният въпрос, който по някаква причина не задаваш е (може би защото усещаш отговорът) - а има ли правилен избор? След като всеки важен избор има висока цена, а ако нямаше, нямаше как пък да видиш стойността му... Спор няма, че най-тежкият избор е този между теб и другите... Аз пък съм избрал обратното на теб, и надали има смисъл да те убеждавам, че цената е точно толкова голяма...

Естествено, че са глупости. С такива хора те среща кармичният закон. А той е един от най-потайните неща във Вселената. Най-вероятно съществуват и уговорки с някои от най-близките ти, но само родителите могат да бъдат гарантирани, нататък животът е динамичен, особено пък в днешно време....

Мъжко-женско начало като физика, нямат много общо с мъжко-женско начало като душевност (иначе нямаше мъжко-женските взаимоотношения да са такова мазало). Мъжкото физическо начало е тестостерон, който служи за естественият подбор. Женският естроген е по-скоро приемственост и поддържане. За голямо съжаление на жените, пък и много мъже, любовта по никакъв начин не е свързана с някое начало. Лесно е да се досетиш защо... Това, че жените по-често говорят за романси и любовни драми, по никакъв начин не ги поставя в някакво по-различно положение. Духовността също няма "начало", така че от там се появява и нуждата от постигане на баланс. Т.е. мъжете спират да играят типично мъжкият модел, а жените - типично женският, и развиват донякъде изконните качества на всеки човек да е цялостен. Не мисля, че пречи особено на изживяването да си мъж и жена, по-скоро пречката е, че 99.999% от хората са полярни и съответно търсят полярност. Така че духовността като цяло си е самотно и андрогенно занимание, както доказва историята. Иначе женските теории които развиваш съм ги чувал. Даже и "църква" такава съм виждал, води я... мъж. Интересна схема, доколкото го виждам дори си вярва, вероятно провокиран от голямото му желание за власт и значимост. Развиването на подобни теории явно му помагат да си намери аудитория... Да, но е интересно, че няма да намериш много хора да говорят, точно кое е това женско начало. Не, не е женското физическо начало, а женското душевно начало, което няма конкретна корелация с физическият пол. Дисбаланс има, но се манипулира така, че да изглежда като такъв между физическите полове, което не е вярно.

Не виждам въпрос, пък и да зададеш такъв, е доста нереално да очакваш отговор за нещо което явно ти си проспала. Аз би заложил на това, че просто се е хванал с друга...

Изневяра значи да преспиш с някой случен един път. Това твоето се нарича полигамия, и мога само да ти пожелая късмет да намериш... хм такъв широко скроен мъж(е)...

Безпристрастното мнение е, че си виновна в това, че явно си го търпяла доста години, явно играейки ролята на жертва. Не живеем в калифат, всеки около теб, дори и без да намесваш власти, би те подкрепил и дори директно помогнал. Жертва си, но не на него, а на себе си, и ако не можеш да разбереш защо, работата с някой психолог би помогнала (стига и той да осъзнава на кого наистина си жертва...)

По-ужасен човек щеше да си ако го оставиш осъзнавайки в каква каша си, и какво бъдеще можеш да му осигуриш... За съжаление, в животът често изборът е на по-малкото зло, а подобен избор винаги оставя голяма доза разочарования. От друга страна, подобен избор винаги ти показва нещо за себе си което до голяма степен не си искал да видиш. Примерно, защо си го търпяла този човек толкова време...