dentaldr

Чаках,но така и не ми идва да вдигна телефона.Напротив,бяга ми се все по-далеч от нея...

Ще започна отдалеч.Имах 2 дълги и неуспешни връзки в годините.Макар че съм едва на 30 години бях решил да си живея живота и да не предприемам нищо сериозно.И така допреди 9 месеца.Започнах да излизам с жена,която познавам от 9 години.Уж нашега,но тя ми завъртя главата-мила,добра,колежка,имаме еднакви хобита.5 месеца всяка вечер бяхме заедно,ходехме по почивки и екскурзии,накрая решихме да заживеемзаедно.В тези 5 месеца имаше някои неща-4-5 сериозни караници,предизвикани от нея(аз избягвам скандалите),разбрах,че е правила аборт,че има вагинален херпес,че не е вярваща(а аз съм силно вярващ),че е спала с доста мъже,включително с неин семеен приятел.Но имаше толкова хубави мигове,толкова дребни жестове от нейна страна,че си обещах да преглътна всичко.Заживяхме заедно и около месец всичко бе наред.Тогава баща ми(с родителите ме живеем близо един до друг,работя при тях и имаме много силна връзка) изпадна в нещо като депресия от това,че вече не съм вкъщи(до този момент съмживял с родителите си).С половинката ми се разбрахме да му помогнем.Аз ходех да го виждам,2-3 пъти в седмицата вечеряхме с родителите ми.Но така 2 седмици.После тя обяви,че се чувства на втори план,отначало беше тъжна и затворена,после започна да прави скандали,индиректно да ми забранява да ходя до родителите ми дори за 15 мин,обяви,че не ги иска да идват при нас(а жилището е тяхно),започна с нежелание да ходи при тях.Започнаха зверски скандали за всичко,започна да псува,да обижда мен и семейството ми,да ми налита на бой.Аз търпях доколкото е възможно само мир да има.Родителите ми усетиха какво става и опитаха да говорят с нея,пред тях тя миличко заявяваше,че няма проблем,а мен ме тровеше перманентно.Преди 2 седмици разбра,че е бременна,бяхме щастливи,но ден само.Заяви,че ще я отровиме,предизвика 2-3 скандала,събра си багажа иси тръгна.На мен ми олекна,но нещо ме глождеше,ходих да говоря с нея,но тя постави условие,че ще сме заедно ако не вижда родителите ми.Аз заявих,че не го приемам.В единмомент и нейните родители разбраха всичко,майка й започна да звъни на мен,на майка ми,да твърди,че не вярва,че дъщеря й прави тези неща,че ще се оправят нещата.В нов разговор,след като официално разбрахме,че е бременна(след преглед при гинеколог),тя започна да ме убеждава,че ще се поправи,ще се промени,само и само да сме заедно,че много ме обичала и т.н.Аз обаче й казах истината-че не искам да съм с нея,че не се радвам на това дете(а семейство и дете винаги са били най-голямата ми мечта),че не чувствам,че искам да съм с нея.Това стана преди седмица.Оттогава обаче се побърках.От една страна е мисълта,че не искам да съмс нея,от друга дали да не опитам заради детето.Говорих с приятели,колеги,психолози,родители(те казаха,че не искат да я виждат,дори с внуче,а и тяхната мечта винаги е била това),всеки ме съветва да забравя и за нея,и за детето и да продължа напред.Уж и аз така мисля,но има едно " но"...детето,моралът,дълга....Моля ви дайте ми съвет,защото само това мисля,не ям,не спя,не чувствам,нямам радости,спрях и да работя,а съм известен зъболекар,изгубих себе си.Усещам,че се побърквам,а не знам кое е правилното и къде и изходът.

Замъкът на шапкаря...Прочети го и не допускай да се повтори.Успех!

Само искам да споделя,че нещата вървят все по-добре,според мен съм излязъл на 90% от дупката,в която бях попаднал.Идеята на това ми съобщение е да се борите и да не се отчайвате.Всичко е поправимо,стига да се полагат някакви усилияИ...вярвайте докрай на СПЕЦИАЛИСТИТЕ тук,които ни консултират.

От всичко прочетено тук научих,че имаш нужда от добър психотерапевт и в никакъв случай от лекарства.Успех!

Хаха,пише ти зъболекар,така че чуй ме.Първо,на 33 само ще си дадеш парите за изправяне и нищо няма да постигнеш.Единственият вариант е коронки,с които ще си подредиш зъбите,ще им оправиш цвета и....какво?Ще загубиш идентичността си.Не прави глупости,не ги и мисли.Ако един мъж не те хареса заради зъбите,то той е тесногръд и не те заслужава.И основната цел на зъбите е да могат да изпълняват функцията си(говорна,дъвкателна),другото както Господ е рекъл.Успех!

Трябва да се притесняваш дотолкова,че да не се отчаяш напълно и да се бориш.

Не съм имал паник атака,но другото,което описваш го преживях почти 1:1.Дори не знам защо.Както и да е,2 месеца бях в ада.Имах настройка и позитивизъм,но максимум 1 час на ден.И все пак един уникален психолог ми каза,че това ми е помогнало сам да се справя.Тревожността отмина,мъчи ме 2-3 пъти по 2-3 мин. на ден.Но и това ще мине.Знам,че не е лесно,по-силно е от теб,но...бори се.И....не пуши,не пии,спортувай.Всичко ще се оправи,обещавам ти,имай предвид,че съм и медицинско лице.

Да...тревожността свърши,факт.Е,появява се за 2-3мин.,2-3 пъти на ден,но дотам.Лошото е,че всичко,което казвате го знам много добре,съзнавам го,но....страхът,че няма да намеря жена и няма да имам сили да създам семейство е много по-силен от трезвата мисъл.

Но истината е,че поне излязох от дупката с денонощната тревожност и страх.Само когато се събуждам я има за 2-3мин.Пак ми е вкусно,пак се радвам на природата,пак животът има смисъл.

Така е,знам,но...просто ми писна само аз да правя компромиси,наистина само аз....Не преувеличавам.И сега се появи чувството,че нямам сили повече да го търпя или пак да го изживея.

Знам това,осъзнал съм го.Но отговорността към всички е дълбоко заложена в мен.А и ще бъда честен,досега съм бил с дадена жена,не защото я харесвам напълно,а защато искам жена до себе си.И в много дълги периоди правя компромиси,трупа ми се,изоставяв жената и съм иззеден като лимон.Далеч съм от мисълта за перфектната,но така и не виждам поне малко човечност и ценности в съвременната жена....От друга страна не мога да живея сам,струва ми се глупаво,а и се губи смисъла на нещата.

Да,аз имам предвид когато са свободни хората

Защо не се включвате?