Florestan

Добър ден, Dexateu, Радвам се, че се опитваш да работиш върху своята диета. Аз съм вегетарианец от 3 години и имам известен опит с храната. Бих могъл дори и да обясня някои възможни затруднения, тъй като самият аз имах такива по едно време. Всъщност, започнах с вегетарианство преди 4 години, но една година бях на риба. Диетата с риба е определено по-лека от вегетарианската, но последната аз лично я предпочетох поради различни причини. От гледна точка на това какво казват близките, добре е човек да бъде вегетарианец по убеждение. Тогава той може да намери и по-правилните отговори, а често въпросите и ситуациите могат да бъдат неудобни. Аз лично го правя по няколко причини - от една страна, това, че се спестява животът на животни, от друга страна, това, че той наистина не е необходим, тъй като човешкият организъм може да функционира добре и без месо, освен това трябва да спомена, че тази храна всъщност е дори по-здравословна в редица отношения, а не на последно място може да се каже, че човешкият организъм е всъщност по-пригоден за вегатарианска храна. Става въпрос за това, че храносмилателната система на хищниците е само 6 пъти по-дълга от тялото, защото така храната не остава в него дълго време и не го отравя. При хората тя е над 10 пъти по-дълга, което вече съвпада с дължината при растителноядните и така излиза, че човек е растителноядно. Всичко това може да се каже на хората, когато те задават някои въпроси. От друга страна, аз по-лесно се оправях като казвах, че просто вече съм отвикнал, месната храна няма вкус и като дообясня, че няма нужда от такава, тъй като всичко, което е необходимо се съдържа в растителната храна. А всъщност наистина всичко необходимо се съдържа в растителната храна, но има някои неща, които е добре да се знаят. Значи, протеините не са най-големият проблем, макар че много хора смятат, че те се набавят трудно. Но такива има в ядките, бобените култури, даже достатъчно и в някои зърнени култури. По-голям проблем, обаче, са аминокиселините и мастните киселини. Най-много от тях се съдържат в соята, която, доколкото ми е известно, съдържа всичките. Затова е добре да опиташ някои соеви продукти - соево мляко, тофу или някакви други варианти като "Витабел". Общо взето, количеството се определя индивидуално - за мен, например, 10 г соев протеин (т.е. количество соя, която да съдържа в себе си толкова) често ми е достатъчно, а и не е задължително да се консумира всеки ден, дори има и дълги периоди, когато не го правя. Но ако се усеща липса на нещо, бих препоръчал да се опита с това като за начало. Също така, дори по-трудно се набавя желязото - последното трябва да се види точно от какво може да се вземе, най-вече зелени растения (спанак, коприва) и къри, както и някои ядки. Общо взето, усеща ли се липса, при вегетарианците тя по-рядко е свързана с някои витамини и е добре да се опитат следните неща - бобени култури, вкл. соя, неща, които съдържат желязо, евентуално сирене, кашкавал, яйца. Втората година имах нужда да ям повече яйца, взимах по няколко омлета, но сега почти не ям такива. Някои хора имат нетърпимост към сирене или яйца, но често ги ядат винаги с другата храна и така може да не открият, че имат такава нетърпимост, като последното може да е причина за неразположения, които се приписват на други неща. Добре е това да се провери, например, почти да не се консумират млечни продукти една седмица и след това да се вземе едно ядене предимно с тях - ако на човек му няма нищо, значи са подходящи. Ще бъда честен - възможно е човек да загуби и от теглото си, и от усещането си за енергиен баланс на първо време, но това не задължително се случва и след това няма проблем човек да се адаптира. Обикновено не след дълго при започване на диетата се усеща дори повече енергия, отколкото преди. При мен имаше един проблемен период на по-малко обща енергия около една година след като спрях и рибата. Мисля, че не е проблем тогава да се взимат и по-големи количества храна при необходимост, стига да не се стига до крайности, но поне при мен скоро след това нещата се оправиха, усетих адаптация. Това го казвам, защото може да се очаква и някакво затруднение, макар че много хора като вегетарианци се усещат по добре и толкова - няма усложнения. Мисля, че ако човек го прави с убеждение и желание, няма да има проблеми. Преди всичко, бих препоръчал да се опита соя, ядки, плодове, евентуално тахан (халва или нещо от сусам), къри или спанак. Плод, който има много протеини е авокадото, бананите пък имат някои минерали. Може да се направи и кръвна картина, но по принцип трябва да се знае, че левкоцитите рядко са високи, а често са на долната граница при вегетарианците, но това не е проблем. Може да се пият и минерали и витамини, но най-важното е диетата да е разнообразна. Поздрави, Ф.

Мисля, че трябва да благодарим на Sonja за това, че много точно ни описа както положението в училищата, така и личното си мнение и аргументация. Не може да се даде едностранно и вярно мнение по въпроса, който е сложен. Но смятам, че когато човек се опитва искрено да подобри нещата, преглежда всички възможности от една несубективна, но ангажираща позиция и споделя своите наблюдения и мнения в детайли, той има много по-добър шанс реално да подобри нещо и затова бих желал да поздравя Соня и другите за техните коментари. Като разгледах програмата на училища, сформирани според възгледите на Щайнер (който бе споменат преди няколко поста) излиза, че там децата четат някои истории от Новия и после от Стария Завет (явно за Стария Завет се иска малко по-зряло разбиране), т.е. това е давано като направление от хора като Щайнер. Само че разликата е в това, че хората, които си дават децата в такива училища обикновено са християни и уважават самия Щайнер и други автори като него. Това не може да се каже за целия български народ (проблеми може да има и с малцинствата), а и въпросът е в това каква интерпретация се дава на прочетеното. От кратките описания не разбрах дали в училищата "Щайнер" след това се интерпретира прочетеното и по коя интерпретация се върви, но все пак и немските народи са протестанти и не би трябвало да наблягат толкова много на интерпретации. А иначе, има доста голяма разлика между официални разбирания на различните църкви и това, което други хора са казвали (хора като Щайнер), дори и относно чисто историческите факти. Човек може да каже, че след като си научат уроците, децата могат да се обърнат към други текстове, само че въпросът е дали не е по-важно какво точно им се предлага като информация още докато са деца, именно защото тогава те се развиват най-интензивно. Освен това, после те ще работят с тези разбирания, съзнателно или дори не толкова съзнателно. Съвсем не искам да кажа, че това, което се предлага в православната църква подлежи изцяло на критика и трябва да се отрече - не, там и в другите религии има много ценности, които определено наистина помагат за развитието на хората, смятам, че човек може да достигне до истината ако почне и от там, макар че не съм специалист и съм само частично запознат с положението. Но за да ме разберете по-правилно, ето един пример: мои приятели (хора, които много уважавам по ред причини) израснаха като много религиозни, още си спомням как един от тях 40 дни преди Великден вече отказваше бонбони и изваждаше по една ябълка, когато другите нагъвахме сандвичи. Естествено, трудно е да се каже дали нещо е резултат от самия човек или от възпитанието, но за тяхното възпитание и качества мога да спомена само най-доброто. Дори в момента имат интерес към най-различни теми, като мистерии, методи на лечение, дори духовна тематика, но... заговоря ли например за прераждане, споменава се, че не вярват толкова в това и усещам едно известно притеснение породено от темата. Това все пак като че ли вече се преодолява, стане ли въпрос за такива неща (вече хората са по-отворени към такъв тип въпроси). Но идва въпросът именно за това какво точно ще съдърва един такъв предмет. За четене на текстове, нямам нищо против, само не знам дали хората ще се съгласят. Особено интересна е идеята за предмет включващ други области, като етика, други религии. Аз бих прибавил тук също и познания за различните култури, дори и елементарно възпитание в тези култури (знаете ли, че в Япония трябва да наливате в чашата на събеседника си в момента, в който той я изпразни до дъно?). Лично аз изучавах съвсем бегло други религии в 12-ти клас и мога да кажа, че все още го помня като материал, който беше много интересен. Работата е там, че е малко трудно да се изучават нещата в детайли при по-малките деца, а ако те се изучават само повърхностно, привидно, тогава може да нямат ефект или дори да объркат. Какво ще спечели едно малко дете, ако знае как се нарича същността на нещата според Ведите, а няма добре изградено, проверено и утвърдено понятие за същност? Също така, идват въпроси от рода на това ще се изучават ли и тези хора, които са критикували официалната религия (в Исляма също има мистици, които са го правели), а и от каква гледна точка. Защото може и да се изучават, но със съответния коментар, а последното е част от учебното съдържание, което обаче се решава от други хора и т.н. Разбирате за какво ви говоря и какво напомням, предполагам. Идва и още един, много по-скрит момент. Ами, представете си за момент, че вие сте дете и ви казват - сега ще учиш предмет "етика", където ще те научат на принципите и правилата, по които ще станеш морален и ще се държиш добре в обществото. Това добре, но какво означава всъщност това? Това означава, че възрастните всъщност нямат никаква вяра в това дете и затова смятат, че трябва да му наложат правила, сякаш ако не му ги наложат, то по естествен начин не би станало такова. Това последното е доста труден въпрос и естествено се разрешава по сложен начин, но ми се струва, че ако каже човек на някого, че той трябва да изучава религия, за да стане добър, това си е намек, че този човек в момента не е добър. От такова отношение, човек може да загуби вяра в собствените си сили - децата трябва да вярват, че има нещо добро в тях, най-малкото защото е така. А когато му се каже - ще ти сложим хомот, преди да си показал на какво си способен, защото ние се плашим от това, което може да стане, това си е един знак, че ние не вярваме в тези деца. И така, ако им кажем че ще изучават етика и религия, за да станат религиозни и морални, това е начин да им покажем, че ние не вярваме, че по друг начин те ще се справят, освен със задължения и ограничения. А то едното изключва другото - човек става морален само тогава, когато чрез собствени сили прави собствен морален избор, т.е. дадени са му условия и да не го направи, но той въпреки това напряга сили и го прави. А когато му се каже да направи нещо, когато той се задължи да направи нещо, той всъщност не става морален, той се обучава в нещо съвсем друго - да стане изпълнителен когато го принудят за това; има опастност, обаче, от обратното - да си помисли, че чрез такова "обучение" е станал морален, макар нещата да са почти обратни - точно така не му се дава никаква възможност да се научи да бъде морален, защото просто той никога или рядко прави нещата по свой избор, не му се налага наистина да вземе сам решение и да претегли всички възможни резултати, а просто предпочита да изпълнява, защото от това печели нещо - оценка или нещо друго. Това е скритата страна на едно такова морално обучение и тук в България тя засега се среща рядко. Но на Запад се среща по-често. Тук ако човек не се държи добре с теб, обикновено не е склонен и да ти направи услуга. Но държи ли се добре, направи ли ти една услуга, имаш по-ясна представа за какво става дума. Има страни на Запад, където хората са много възпитани, но попаднат ли в ситуация, която не могат да оприличат на нещо, на което са ги учили, нещата могат изведнъж да се променят и човек после се чуди как този толкова възпитан човек всъщност сякаш през цялото време е бил възпитан само за определени неща, често свързани и с неговите интереси; аз дори смятам, че и той не е виновен в такива случаи - той просто е възпитан, т.е. възпитаван, но не е могъл да се самовъзпита. И така, има и този момент. На Запад някои хора се справят и с това, но въпросът е дали трябва да се засяга той. Смятам, че трябва по друг начин да се възпитават децата, но това вече е по-сложна тема. Най-малкото, трябва да им се дава известна свобода, която в някои системи липсва. Тези системи си имат положителни резултати - някои хора от някои държави наистина са много възпитани, даже на места дори не са фалшиви, а напротив - наистина са култивирали ценности в себе си, но все пак се пита доколко това е част от груповата ангажираност на човек и доколко негов собствен избор. И когато е собствен избор, също се пита как се е отразило едно такова обучение - защото, както казвах другаде, в държави като Австрия, Япония и дори може би Англия има отлична дисциплина, но и немалко депресия, други ефекти и т.н. Именно затова, въпросът е сложен - и навсякъде хората се справят както могат, къде по-успешно, къде не. Не може дори и да се оценява една система само като се разгледа, трябва да се види за какви условия и хора става въпрос и т.н. Например, не смятам, че едно такова учене на религия може да произвежда толкова камикадзета, ако не се намесят и други елементи, така че е трудно всичко това да се преценява. Нещата са сложни, както си личи и от моето мнение, което все пак няма да завърша с краен извод. Но ми се струва, че трябва да се търси и свободата в образованието, което да не се превръща в нещо с много правила и ограничения, а в действително полезна за развитието дейност.

Като казвам, че е по-наясно, нямам предвид, че детето осъзнава проблема, но в действителност, то може да усети в някои ситуации повече проблеми, отколкото възрастните, които често не виждат проблем, когато няма никакви директни опастности или последвтвия, водещи до нещо, което те интерпретират като проблем. Относно другите точки: Това за униформите по принцип е хубаво, макар че не съм сигурен, че то е това, което може да промени поведението на децата или да ги накара да станат по-трудолюбиви. Също така, в някои западни държави понякога се среща мнението, че такива униформи наистина спомагат за подобряване на работата и макар това да е донякъде вярно в някои случаи за момента, мисля, че това също има опастност да прерастне в объркване на външна форма с нещо по-съществено. Естествено, няма нищо лошо в това да се въведат такива униформи, с изключение на проблема за свободата на човек да си избира облекло, което също не е за подценяване, но не съм сигурен дали държавата би имала достатъчно средства, за да си го позволи, а ако трябва родителите да купуват такива униформи, не съм сигурен как това ще се приеме. Последното беше незначителен коментар, иначе всичко, свързано с проверката на учителите и т.н. е добре казано, само отново възниква въпросът за това с какви средства се работи - защото, при тези учителски заплати, не знам кой би дал средства на инспекторите да проверяват (и може би уволняват) малкото учителите, които все още работят като такива. А що се отнася до инструментите, напълно съм "за." Между другото, знаете ли, че наскоро премахнаха музиката и рисуването от гимназиалното образование (не съм сигурен дали от осми клас, но май със сигурност от 9-ти, а почти съм убеден, че и от осми)? Това си е наистина проблем, още повече, че май ще се въвеждат повече часове по предмети, които може да не са особено полезни, ако не се преподават по подходящ начин (като информатика, която се превръща в "сърфиране в интернет", дори може да се спори за икономиката тук, която по принцип може да се разбере достатъчно ясно от гледна точка на математиката, но самите икономически принципи изискват малко по-здраво мислене и разбиране на нещата - не защото са трудни, а защото могат да подведат към някои повърхностни обяснения като това, че законът за supply and demand може да се интерпретира и в личните отношения и т.н., което, струва ми е, би могло да навлезе в мисленето на едно дете, което все още не е укрепнало. А що се отнася до часовете по музика, определено съм "за", както казах, но със следната забележка - добре е да не се прави нищо прекалено задължително или да има последствия, тъй като не всяко дете се развива с еднакви темпове - то може в един период да няма интерес, а по-късно да развие такъв и в такъв смисъл, ако то има лош спомен за лоша оценка, може да се породи у него отношение, при което то да не пожелае повече да изявява своите заложби. Затова, определено съм "за" часовете по музика и изкуство, но трябва да се внимава с оценяването - още повече, че в изкуството оценяването е много спорна и трудна задача. Отново опираме до това да се даде известна вътрешна свобода на детето, да не бъдат оценките и изискванията факторът, при който то да развива едни или други заложби. Иначе аз от малък свиря на инструмент и мога да кажа, че почването на такъв от ранна детска възраст е много полезно. Има направени изследвания върху това, че деца, които са слушали класическа музика и са свирили на инструмент на възраст до 7 години (5, 6, 7 или по-рано) имат подобрено развитие в други дисциплини, а и са по-развити музикално след това, т.е. това е важна възраст за започване на заниманията, която може да има положителен ефект. Но определено не мисля, че трябва нещо да бъде задължително, да има у децата страх от оценки и т.н., иначе идват други проблеми. Поне до някаква възраст - най-добре до 6-ти клас включително. Поздрави, Ф.

Здравейте, Определено съм съгласен с всичко, което Ани е написала в последните си два поста. Относно религията, не смятам, че тя трябва да се въвежда в училищата като дисциплина. Едно въвеждане може да има една добра страна, а именно, че хората ще се запознаят с известни текстове, за християнството това са Старият и Новият Завет, евентуално и някои текстове на светци. От това в действителност може да има полза, но остават няколко много важни въпроса, които мисля, че обръщат везните в другата посока. Първо, след такива текстове идват несъмнено трактовките. Доколко може да е сигурен човек, че това, което се дава като трактовка в училищата е наистина това, което е необходимо на децата за едно правилно развитие? Имайки предвид, че различните църкви имат дори различни разбирания, има опастност часовете да се превърнат в дискусии с един догматичен характер, където някои интерпретации са поощрявани, а други не. А сигурни ли сме, че тези, които са поощрявани ще бъдат вярни? Всеки да си отговори сам (не мисля, че трябва да се спирам на мнения на различни хора, мога само да кажа, че дори и в официалната Православна Църква различните свещеници имат много различен начин на изразяване, дори и православни християни могат да предпочитат едни спрямо други). Ако се стигне до анализ има опастност да се приеме само това разбиране, което е общоприето за вярно - не искам да казвам дали то е това, което е необходимо, всеки си има право на собствено мнение и аз ще си запазя своето, но работата е там, че може да се стигне и до по-сериозни ситуации. Например, представете си ситуация, в която министерството описва накратко какво се приема за правилна интерпретация на определен свещен текст, а учителите трябва да го научат. Аз не смятам, че така може да се обясняват такива текстове, но един такъв вид на обучение донякъде изисква да се премине към една твърде нелична интерпретация, нещо, което може да звучи добре на думи, но реално да не се вписва добре в това, което има да се прави. И освен това - има опастност децата да предпочитат да го научат, като оставят някои други възможности настрана за момента, защото, може да нямат време и в крайна сметка, защото за това може да се пишат оценки. А най-добре човек научава нещо, когато го направи част от своето собствено разбиране, а така той всъщност манипулира собственото си разбиране и се измамва, че то е такова, когато всъщност той си го е самоналожили заради външни обстоятелства. Но, ако сте на мястото на едно дете и родителите искат оценки, бихте ли направили нещо друго? И така се достига до друг проблем - това, че има опастност децата да изучат религията, без да са я усетили като нещо, което са си избрали сами - защото им е наложено от други инстанции. А в известен смисъл, ако човек сам не си избере нещо, ако той сам не достигне до едно разбиране, ако сам не усети, че религията е негов личен избор, не мисля, че той може да нарече това, което е научил религия. Дори и да усеща нещо лично в религията, която е учил, мисля, че той всъщност може да има известни затруднения именно поради факта, че тя му е била наложена и той никога не си я е "избрал." Има и още един проблем, той е по-скрит. Става въпрос за това, че според някои автори, детето има една много пряка връзка с духовния свят, неговото астрално тяло не е напълно просмукано от физическото и етерното, както това става обикновено с възрастните хора, а е свързано по друг начин, който го прави в известен смисъл по-мъдро и от най-опитния възрастен човек (само вмятам, че тези думи не са мои лични). Именно в това отношение, по-добре е да не се смята, че всеки възрастен има правото да обяснява някои по-трудни въпроси (включително и тези, засягащи религията) и да смята, че винаги помага на детето. Друга е ситуацията, когато това стане от родител, който има пряка връзка с детето (дори и родствена) и когато детето усети един вид приобщаване към това, което прави семейството. Не изключвам възможноста учител само да обърка децата, ако започне да им обяснява нещо по-сложно, например някой епизод от Стария Завет. По отношение на това, подходящ би бил може би един евангелистки прочит, където текстовете се четат без интерпретация, но и там трябва да се внимава с това доколко се засяга личния избор на детето. А имайки предвид, че тук основната църква не е евангелистката, не мисля, че става въпрос точно за това. Иначе от въвеждане на такъв предмет може да има и полза, не мисля, че трябва да се отива само в едната крайност, но както казах, нещата, за които говоря по-горе по-скоро са по-важни. Доколкото знам, имаше идея да се въведе такъв предмет в българското училище, но не знам нищо по отношение на това как се прие и какви бяха резултатите. Съжалявам, че бях малко краен в преценките си - естествено, не навсякъде, където има такива предмети се стига до проблемите, за които написах по-горе, на някои места сигурно от това има и полза, като ако се знае как да се действа, може да се избегнат някои затруднения, но мисля, че нещата са чувствителни и ако трябва да се даде някаква обща насока, моето мнение по-скоро клони към това, че е добре нещата с религията да се разрешават от семейството и от личния избор на детето. С това не исках да кажа, че въвеждането на такъв предмет е задължително грешно при всички ситуации, но аз лично не смятам, че проблемът се решава с такъв вид изучаване. Освен това, добре е да се има предвид, че нещата са сложни и трябва да се вземат предвид много фактори, включително и самата природа на децата, в такива ситуации. Понеже този текст е всъщност отговор на постове от Ани и Соня - определено не искам да кажа, че това, че се изучава религия в Йордания е проблем, нещата не са толкова прости, разбира се, макар личното ми мнение да не е "за". Струва ми се, обаче, че е по-добре да се има предвид това, което съм написал, най-малкото по отношение на това какви резултати могат да се очакват от определени ситуации, до какви проблеми има опастност да се стигне и също така какво в крайна сметка е добре да се желае от едно образование - когато човек изучава неща, той наистина може да разшири начина си на мислене, но е добре и да осъзнае, че самото изучаване също може в някои случаи да го стесни. И в такъв смисъл, ако едно дете, например, се притеснява от това, което изучава, ако то не иска да го изучава или има проблеми с това да се концентрира в него, това може да означава, че то не е съгласно с материала или с формата, която той взима и в такъв смисъл може да е много по-наясно с някои скрити проблеми като тези, които описах по-горе, отколко е възрастният, който е наложил материала

Добър ден отново, Аз всъщност имах повече предвид самиязаконопроект - харесва ли ви той така, както е в момента? Аз по-горе съм описал това, което мисля за него, не смятам, че той е основното. Между другото, бил съм в Америка и имам представа от това как стоят нещата там, но там хората като цяло са по-дисциплинирани и в семействата възпитанието е друго. За сметка на това, обаче, има и много стрес - за всичко може да те санкционират, за най-различни неща може да те осъдят, а ако на човек му пристигат сметки за най-различни неща по най-различни поводи, тогава той по неволя трябва да стане много дисциплиниран и да се организира добре. Това е добре от една страна, но все пак, както казах, не винаги е малък стресът, а последното не винаги остава без последствия - най-малкото,има опастност да се премине от едно прагматично мислене, което само по себе си не е лошо, в нещо друго, макар че точно в америка нещата са сложни по този въпрос в момента. Но ми се струва, че за нашата действителност е добре да се въведат по-малко, но ефективни мерки, а не такива, които да обременяват допълнително и излишно хората. Иначе наистина отношението на американците и възпитанието им като цяло е на добро ниво, поне където бях аз (не мога да говоря за всички места), но такова възпитание понякога има своите отрицателни последствия, които могат да се видят понякота чак по-нататък в развитието, макар и нещата да са сложни и да има много примери за добри резултати. Освен това, трябва да се има предвид, че някои принципи на възпитанието, дадени от Петър Дънов и други хора, като Рудолф Щайнер, например, се свързват с това да се даде известна свобода на децата, те да не се наказват, да им се даде възможност да развиват интересите си, доколкото това е възможно. Естествено, това не означава да се лишат от възпитание, но едни много строги норми и правила не мисля, че ще решат проблема по удачен начин, а по-скоро замаскиран необходимостта да се търси нещо друго, по-ефективно и използващо повече разбиране на същността на възпитанието (тук не мога да изказвам прекално силни мнения, но който смята, че има разбиране за какво говоря, може да допълни), т.е. да се търси подходящ педагогичен подход, макар и в случая да става въпрос за една трудна ситуация (знаейки какво става в някои български училища). Някои англичани, например, са ми казвали, че предпочитат отношението на хората към децата на балканите, тъй като то е по-добронамерено (в английските училища имаше доскоро много строги мерки, а иначе тяхното възпитание е в действителност едно от най-добрите, ако не и най-доброто), а и в Австрия, където също възпитанието на хората е на отлично ниво, има много голям брой хора с депресия и други подобни състояния (както и при децата в Япония); затова въпросът ми беше по-скоро дали законопроектът е добре да се наложи тук в този вид, в който е в момента или смятате, че трябва да бъде променян, тъй като ние дори нямаме традициите на другите държави по света, а само със заплахи, закани и наказания не мисля, че ще се постигне това, което е необходимо на децата - по-скоро може те да се поставят в едни неестествени за тях условия - имайки предвид най-малкото това, което им се казва в къщи в момента и изведнъж това, което може да последва Поздрави, Ф. Модераторска бележка: Моля пишете на кирилица.

Здравейте отново, Тъй като малко се позабрави последния ми пост и темата му, исках да попитам дали някой има по-специфично отношение към нея. Поздрави, Ф.

По отношение на качеството на българското образование, обаче, бих желал да спомена следното – не знам колко се е променила образователната програма от времето, когато аз бях ученик, но поне преди десет години, тя бе една от най-силните в Европа, ако не и в света, що се отнася до това какво се изучава. Дали това се спазва от учителите и учениците трябва да бъде друга тема, но поне по отношение на материала, който се изискваше от министерството, нещата бяха много добре обмислени и структурирани. Това не би трябвало да изненадва, тъй като това е един остатъчен вариант (може би малко олекотен, но все пак доста подобен) от съветската система, която е много добре премислена. За сравнение – в Норвегия в седми клас учат по математика това, което тук се учи в 4-ти. А в много държави се преподават сложни теореми без доказателства (гимназисти учат теоремата за границите във Висшата математика във вид на формула, без да са наясно защо тя е в този вид, а само знаят да я прилагат при определени дадени). В България всичко, което се преподава по математика е с доказателства, а сме и една от малкото държави, където по-сериозно се учи геометрия. Следвал съм и физика и смятам, че е много по-правилно да се подходи именно по този начин. За другите предмети не знам със сигурност, но поне по мое време ние имахме доста добра програма. Бих желал и да цитирам един пост от една друга тема за по-нататъшния си коментар относно дисциплината: Смятам, че идеята е много подходяща. В действителност, не мога да изкажа много квалифицирано мнение, тъй като родителите и учителите са тези, които биха могли най-добре да преценят такива ситуации. Досега следя различните мнения и придобивам по-ясна представа за нещата. Бих желал да се върна на един въпрос, който от известно време е изоставен - а именно този за проектозакона. Всъщност, смятате ли, че трябва да остане в такъв вид, имайки предвид и това, което се написа досега във форума. Необходим ли е въобще, не е ли друго това, което трябва да се промени (мнението ми може да прочетете в предния ми пост), а няма ли и да затрудни нещата в някои отношения? Що се отнася до моето мнение по конкретните точки, което досега не съм дал, то е: 1. Относно въвеждането на задължителна оценка по поведение, смятам че това е възможно и е една от приемливите точки на проектозакона. Но идва следният проблем и мисля, че той може да е реален: има ли единна система за оценяване? Как ще се извършва то? Няма ли да има големи различия в критериите на учителите, което може само да обърка децата? Какви точно ще са критериите (строги, задължителни за всички учители - нещо, към което може някои да се адаптират по-трудно - или нещо друго)? Не би ли трябвало учителите да седнат заедно и да решат как точно да се отнесат към проблема? Какъв ще бъде резултатът, ако изискванията дойдат само от министерството? 2. Относно въвеждането на задължителен наказателен труд - в предния пост съм обяснил, че смятам това за непедагогично. Трудно е някои наказания да бъдат възприети от децата като справедливи, имайки различията в критериите в някои училища (това е свързано с предната точка), а наказаните деца после може да бъдат осмяни от другите деца и тогава по-скоро ще се породи напрежение от всичко това. Освен това, проблемът за това, че децата няма да разберат смисъла на такива наказания се корени и в това, че по принцип такова нещо като правилно наказание, налагано от хора няма, а когато това е налагано от по-висшестоящи (възрастни), то никога не произвежда правилно поведение, а по-скоро води най-много до механично възприемане на поведенчески норми, без тяхното вътрешно осъзнаване . Последното е по-опасна ситуация от тази, в която детето просто буйнства - защото се избягват дори и ситуациите, при които може да се разбере защо точно е така. Идеята тук е, че може да се оспорва ролята на такива наказания в цялостното развитие, особено имайки предвид, че може просто да се спре при въвеждането на оценка за поведение. 3. Задължаване на проблемните семейства за посещаване на специалист: Тук има доста въпроси от рода на: детето, което отива при специалист, няма ли да се чувства някак обявено за непълноценно?; за какви специалисти точно става дума?; кой е склонен да плаща за тези специалисти и какво ще се прави, ако семейството просто не може или не иска да плати? Въобще, смятате ли, че такова едно действие би помогнало въобще или по-скоро само би усложнило нещата. Аз съм склонен да приема второто. 4. Забраняване на късите поли и широките деколтета: Общо взето ми се струва ненужно, но само за себе си едва ли ще е най-проблемното решение. Не съм сигурен доколко се създават проблеми от този род, но от една страна, ако децата се пренатоварят с най-различни забрани, някои от които са ненужни, мисля, че по-скоро няма да се постигне нищо. От друга страна, ако все пак се приеме това да се прави, то добре е да се дефинира добре какво точно се разбира под "къса пола". 5. Забраняване на деца под 18 години да се движат без придружител след 10 ч.: Това може и да е от полза за децата и да им спести доста неприятности, но идва проблемът за това дали винаги могат да имат придружител след 10 ч. Все пак, ако се направи разграничение, например - до 10 ч. за деца до 15-16 години, до 11 за деца до 18, може би е по-добре, така може да се спестят услугите на някой родител на 18-годишен, който просто се връща от събиране с приятели в 10:45. Но може би някои родители не смятат, че и това е подходящо време (все пак, у нас си е опасно след 10 на някои места), но смятате ли, че е реалистично да могат да се справят с такава забрана. Естествено, те могат просто да забранят на децата да излизат след 10, но това от една страна може не винаги да е подходящо, а от друга може да се стигне до там децата да го правят тайно. А може би все пак е по-добре да се наложи забраната. Засега тя ми изглежда по-приемлива от другите, освен точка 1, но мисля, че трябва и родителите да изкажат своето мнение. 6. Забраняване на носене на религиозни атрибути, включително и тюрбани: Това определено не ми се струва подходящо. Решението се защитава с думите, че образованието у нас е светско, а не религиозно, но защо пък трябва да е антирелигиозно? Подобни забрани (говоря за тюрбаните по-специално) в други държави могат да бъдат окачествени като верска дискриминация. Специално в този случай дори на може да се говори за показно носене на религиозни атрибути, а по-скоро за изискване според определената религиозна принадлежност. Аз лично нямам връзки с такива общества точно и всъщност дори смятам, че това по принцип е ненужно, но това не означава, че аз или който и да е друг трябва да наложа това си мнение върху други, които не мислят по този начин. Това иначе почва да прилича на потискане на чуждата религия, което е съвсем друго от едно светско образование. Що се отнася до другите религиозни атрибути, нямам представа дали това въобще е реален проблем, тъй като не ми се струва да се стига там до крайности. Мисля, че тази точка е напълно ненужна. 7. И така, смятам, че само точки 1 и 5 (и донякъде 4, ако това въобще е проблем) са смислени, а другите са по-скоро неподходящи. За сметка на това, смятам, че е много по-важно това какво могат да направят учителите и родителите, за да се помогне в ситуацията, т.е. ограниченията върху децата е по-добре да бъдат по-малко, но по-ясни и приложени от всички по еднакъв и възможно най-справедлив начин (проблемът за справедливостта винаги се появява при каквото и да е ограничение, когато то е дело на друг човек), а за сметка на това трябва да се помисли по какви други начини може да се подобри поведението на децата. Аз бях предложил, например, да се говори в час на класния за различията в културите и възпитанието на различните народи (това може да стане и в час по география, например), но предложението от “късметче” за това да присъстват двама родители в час на класния и единият да разказва за работата си е дори по-добро. Смятам, че трябва да се работи и за други предложения в тази насока. Исках по-горе да изложа мнението си и да ви попитам дали имате отношение към конкретни точки, като така ви напомня и за това, че самият законопроект малко се позабрави (и може би това бе подходящо) след моя последен пост. А иначе не бих желал да спра дискусията на другите теми, тъй като смятам, че е ползотворна. Също така, не смятам, че мога да допринеса толкова към нея, колкото и хората, които участват директно там, но все пак исках да направя горното уточнение.

Съгласен. Между другото, разбрах, че 64 не минавал вече от Хладилника, ще трябва да вземем 98 до центъра на Железница, от там до мястото е 15-30 минути пеша, после още толкова до заслона. На връщане вече може да се вземе 64, но трябва да се види къде точно спира. Надявам се, няма да е проблем една допълнителна разходка (макар че центъра на Железница не е точно като в планината, но до 10 минути нещата са другояче); Поздрави, Ф.

"Преди години един наш брат заболя от язва в стомаха. Додйе при мене и ме пита какво да прави. Казах му: "През лятото ще се печеш на слънце, ще излагаш стомаха си и корема си на слънце. Така ще се лекуваш 2-3 месеца наред. Всеки ден ще пиеш по една чаша зехтин." Той изпълни моите съвети и оздравя." (П.Дънов - Учителя) Пожелавам оздравяване. Ф.

Гастрит: 1. Най-пърто болният да вземе рициново масло. 2. След това да му се даде топла вода, но вряла. Да я взема с лъжичка. 3. Да употребяваотвара от лайка. Да се пие три пъти на ден. Вечер преди лягане - по 1 кафяна чаша. 4. Царевичната вода е хубава за стомаха, действа разхлабително. За оправяне на стомаха да пие 40 дена всяка сутрин по една чаша студена вода на гладно сърце. Всяка глътка да се държи в устата, догдето се стопли, итогава да се глътне, и то бавно. Разстроен стомах: храната в стомаха остава несмляна и причинява голяма болка. 1. Да се пие отвара от дребна лайка. Вместо лайка може да употребява отвара от пелин по 1 кафяна чаша сутрин на глътки. 2. Сок от ряпа. Киселини в стомаха и болки под лъжичката към обед и към 4 следобед. Силни стомашни уригвания. 1. Да има вяра, да не се безпокои. 2. Да употребява за храна мляко с кафе, варен праз, варен лук, варени моркови, варено цвекло, варена бамя като салата (Ще се махне водата и бамята да се яде с лимон и дървено масло.), цветно зеле. Изобщо да употребява лесносмилаема храна. 3. Измиване краката всяка вечер до коленете с топла вода. 4. Няколко пъти седмично да измива слабините с топла вода. Силни стомашни болки: 1. Рициново масло. 2. Млечен компрес. 3. Пиене на гореща вода. 4. Пиене отвара от равнец. 5. При слаб стомах да се употребява препечен хляб, който да се натопи във вода и да се яде.

Доколкото разбирам, проблемът обаче не е в това, че ядеш вредни храни, проблемът е, че въпреки че си спрял да ги поемаш, нещата не са се подобрили. Не съм убеден, че коментарът по-горе може да се направи само на основата на написаното преди това. Има, обаче методи за лекуване на гастрит и дуоденит - говоря за природни такива. Може да погледнеш някоя книжка на Петър Димков - той би трябвало да има най-различни такива. Аз тук мога да опиша методите в "Книга за здравето" (П.Дънов): Язва на стомаха или дуоденит: 1. Първия ден сутринта да се взема гореща вода няколко чаши за промиване на стомаха и червата и след това една кафяна чаша дървено масло преди ядене. Също и вечерта да се взема гореща вода и след това кафяна чашка дървено масло. Един-два часа след дървеното масло да се взема житена вода. 2. Втори ден. Същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода - овесена вода. 3. Третия ден. Същото, но вместо житена вода, картофена супа. 4. Четвърти ден, както първия, само че вместо житена вода се взема скокинена чорба без твърдите части. 5. Петият ден е като първия. Шестият - като втория и т.н. Всичко това продължава 10 дена. След десетия ден, дървеното масло престава. На болния се дава чай със сухари и краве масло. Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце 40 дена. След това се взема от кантариона по една супена лъжица сутрин и вечер преди ядене. Отвара от жълтия кантарион се пие по 1 супена лъжица преди ядене. При ядене да не се употребява кисело, люто и солено. Също така да не се употребява боб, грах, леща. Могат да се употребяват, ако са олющени от люспите. Завира вода 1/4 л, турят се в нея три листа от смрадлика и веднага се отстраняват от огъня, захлупена тенджерата се оставя, докато изстине. Тази вода се пие три пъти на ден, преди ядене половин час по 1 кафяна чашка. На третата се употребяват листата. Най-хубаво е да се бере, когато цъфти - тогава листата имат по-голяма сила. За язва: 150 г чист зехтин се размесва хубаво със ситно счукан чесън така, че да се получи гъста кашица. Да се взема три пъти на ден: сутрин, обед и вечер по една чаена лъжичка. След малко ще пиша и за гастрит. Поздрави,Ф.

Здравейте, Както искате, може и по друг маршрут, но Железнишкият си е една възможност. Ако искате, да изчакаме до други ден, преди да сме сигурни за времето. Така и аз ще мога да разбера точно в колко часа идваше рейса (най-добре е с 64 от Хладилника, слиза се малко след Железница). Неделеч от мястото има и заслон, може там да се седне, екскурзията до там от спирката на рейса е около половин час. Както споменах, има и изгладнели кучета, аз лично ще взема хляб и кисело мляко, ако ходим там. Който има други предложения, може да пише. Поздрави, Флорестан

Доколкото разбирам, прогнозите се базират основно на идеята за естествения подбор като главно средство за еволюция, например: ако човек няма нужда от по-добро зрение за оцеляването си, то очите закърняват, ако има, те се подобряват. Напоследък се спори в най-различни места, че естествения подбор не е достатъчен, за да обясни еволюцията, както идеологично, така и по отношение на някои примери. Затова, не съм много убеден в това, което казва статията - който чете друг тип литература знае, че човекът на бъдещето ще изглежда по-добре от съвременния и ще има по-добри сетива. Това за телепатията се казва и другаде, тук идва въпросът каква точно информация е използвана от руските учени - понякога те знаят доста неща, които не са известни на обществото. Но като цяло и по-точно що се отнася до чисто физическите дадености мисля, че някои неща ще се развият по-различно, макар че е възможно в някоя преходна форма да има и характеристите, описани в статията. Все пак, със сигурност ще имаме по-скоро повече, отколкото по-малко пръсти и едва ли ще имаме по-дълги крака, не виждам причини за последното заключение. Поздрави, Ф.

Здравейте всички, За тази неделя съм навит, но трябва да се провери какво ще е времето (макар че и в дъжд не е лошо на планина). Има например едно място след Железница, където започва една река и хората са нахвърляли доста боклуци. То е на около 300 метра след населеното място, така че не съм сигурен доколко е подходящо, имайки предвид, че наблизо има постройки, но там си има доста боклук събран на едно място. Няколко човека биха се справили за около 30 минути, а от там нататък има добри места за разходка, но не мога да кажа дали са с най-много боклук (по-скоро не) в планината. Има и група гладни кучета, които ядат всичко, от хляб до плодове и които съм хранил няколко пъти, така че може и това да се направи. Бих могъл да предложа само това място, но ако някой има по-добри предложения, да не се притеснява. Желая здраве и всичко най-добро, Флорестан

Благодаря на maggee за пояснението. Всъщност, пропуснах да отбележа в предния пост, че в момента науката залива хората с информация, която тя разпрострянява като открития относно нуждите на човека, а всъщност става въпрос много често за статистически проучвания или за изследвания върху хора с определен режим на работа, определени възгледи и въобще хора, които не са имали възможността да се занимават с по-нестандартни методи. Например, науката все още не може да обясни защо хора, които консумират само плодове въпреки това имат напълно нормален дневен режим, макар че според данните за нуждите на организма, тези хора би трябвало да страдат от куп проблеми и най-вече от липса на протеини. Възможно е също някои от нуждите на вегетарианците просто да са различни от тези на другите хора - с консумацията на друг тип храна всъщност и нуждата от определено количество вещества да намалява, поради по-ефективният процес на обработване и по-голямото бракуване на вещества при другия режим. И така, нищо дневните дози от определени вещества да се окажат по-различни за вегетарианци. Тук говоря всъщност статистически. Иначе, човек дори може да си набави енергия и от самата прана, дори без храна, но колкото по-независим иска той да бъде от физическия свят, толкова по-развит трябва да бъде, а съответно и да положи по-големи усилия за това. Аз наскоро четох една статия за един йога, който от доста време (май години) не е консумирал никаква храна, а дори и вода. Гледал всяка сутрин слънцето и се зареждал с енергия от там. Естествено, познати споменаха, че той има други енергийни нужди и също така, че отделя много време за практики на йога, но в действителност човешката дейност трябва да се насочва по-скоро към намаляване на консумираните вещества и по-пълното им поемане от организма, както и към все по-голяма употреба на енергията в самата природа - на първо място въздухът, след това и самата прана. Накрая, на хората ще им се наложи да се хранят само с прана и затова, макар и да имат известни нужди сега, те трябва да работят върху себе си и да се развиват. В това отношение, не бива да се фиксират определени нужди като даденост - те са временни. Естествено, става въпрос за много дълъг период от време на развитие, преди да се достигне до поемане на енергия направо и единствено от праната.

Здравейте отново, Относно по-горния коментар, трябва да се извиня за това, че не съм достатъчно добре информиран за общото състояние на училищата в България. В действителност е възможно да се е влошило положението, макар че ми се струва, че не навсякъде то е такова, каквото бе показано във филма, а че там става въпрос по-скоро за някакъв по-екстремен случай. Естествено, съгласен съм, че щом като нещата там са достигнали такива размери, по-добре е да не чакаме да станат навсякъде същите. И все пак, запазвам позицията си относно следното: не смятам, че начинът, по който държавата се опитва да направи това, е достатъчно подходящ. Не че подържам някаква анархистична гледна точка, всъщност смятам, че е добре да се обърне внимание на проблема и в края на краищата дисциплината да се подобри, но ми се струва, че страничните ефекти на начина, по който Министерството иска да постигне това, могат далеч да надхвърлят положителните страни на тази промяна. За по-голямата яснота съм написал тук какво точно имам предвид: 1. Още веднъж, не смятам, че могат да се обвиняват децата за това, че дисциплината им е такава. В края на краищата, когато едно дете отиде на детска градина, то там има желание да опознае обстановката и да я изучи, а от там то може да бъде възпитано да се държи с уважение към другите деца и най-вече към по-възрастните. Не ми се струва, че децата в момента се раждат по-непослушни от децата в миналото, по-скоро проблемът трябва да е в хората, които ги възпитават - семейството, както и хората в детската градина и после в първите учебни класове, където е най-важно да се оформи правилното отношение на децата към учителите. Струва ми се нелепо да се обвиняват деца (дори и седмокласници) в това, че нямат дисциплина, виновни могат да бъдат само хората, които са отговорни за тях и са били отговорни в предишните години за тяхното развитие. А законопроектът, който се предвижда, всъщност е такъв, че всичко ще се изкара на децата, тъй като те трябва да претърпят наказанията, а зад "участието и помощта на семейството" обикновено стоят всичко на всичко изисквания и допълнителни наказания. Става въпрос за следния проблем и той е основен при обучението въобще: Когато децата се учат на дисциплина само чрез правила и забрани, това не се отразява добре на тяхното общо състояние и на тяхното развитие и спомага за натрупване на негативна енергия, която, ако не се трансформира или изкара навън (а изкарването без трансформиране никога не е с добри последствия), може да оказва негативно влияние върху цялостното развитие и да излезе в много по-късен етап от живота, в много по-различна форма. Ако положението в българското училище наистина е такова и за това е виновно семейството, то не ми се струва, че ако това семейство се застави по един силов начин да промени нещата, то ще го направи безболезнено, а по-скоро обратното. По-точно, връзката закон-страх-агресия може много трудно да бъде трансформирана в нещо друго, а много по-полезно би било да се потърси на първо място алтернатива, която да не включва в себе си по-горе изброените елементи. Идеята ми в тази първа точка може да се обясни най-кратко така: ако досега наистина някои хора не са обръщали внимание на децата, то и след закона те много вероятно няма да го направят по-сериозно, а само дотолкова, доколкото могат да сплашат децата с определени наказания, така че те да не им създават допълнителни проблеми с учителите и с държавата; а това би трябвало хората, четящи този форум, да знаят докъде може да доведе - насилието произвежда насилие и когато това нещо рано (или късно) се отключи, последствията могат да бъдат много по-големи. Тук дори не искам да споменавам и че развитието на децата в други отношения по този начин може да бъде потискано. 2. Много често, когато само се налагат определени правило, това може да попречи на разбирането на нещата по същество. Децата имат нужда да им се обясни защо трябва да се държат добре в час, не само да им се наложат глоби и наказания от министерството. Например, ако се накаже едно дете с общополезен труд, то може да възприеме наказанието като несправедливо, без да търси смисъл в него. Също така, възможно е осмиване от другите деца, при което се наранява и достойнството на детето, като това въобще няма да създаде у него правилното разбиране за нещата. От друга страна, психологически може да се създаде такова напрежение, което да има негативни последствия, които да се забележат и в по-късен етап. Ако в действителност искаме отлично възпитание, може да насочим внимание към страни като Япония, Англия или Германия. Но, фактите са, че отчасти именно поради много санкции, в тези страни са налице проблеми, които нас ни засягат много по-малко. В Япония децата са изключително дисциплинирани, но и държавата е на едно от челните места (ако не и на първо) по самоубийства на непълнолетни. Познавам един ирландец, който преди време сериозно беше обмислял да се покръсти като ортодоксален християнин - а причината беше в това, че намираше отношението на българите и гърците към децата за много по-добро от това в другите държави. В крайна сметка, той не се покръсти официално, но интересът му и привързаността му към нашата култура не е спаднал и до днес. Общо взето, това, което го притесняваше, беше строгото отношение към децата във Великобритания. А пък положението в една друга държава, където дисциплината и учтивостта са просто на изключително ниво - Австрия - също е показателно. Там е най-големият процент на хора с психически увреждания. И така, исках да спомена, че тук в България, често искаме да достигнем нивото в другите държави, което за мен е положителен белег, но от друга страна, дори по-често забравяме, че някои от тези държави плащат скъпо за реда и порядъка, който са си създали. И затова ми се струва, че трябва да подходим по-внимателно и с повече разбиране към проблема. Съвсем не искам да кажа, че трябва да цари безпорядък в българското училище, но това, че децата нямат дисциплина, не означава, че с наказания проблемът ще се реши. Решаването на проблема е по-трудно от осмислянето на проблема, а осмислянето на проблема е много по-трудно от откриването на проблема. И това, че един репортер е открил проблема съвсем не означава, че той може да се реши без допълнителни последствия, само с един законопроект. 3. В съветите си относно обучението на децата, Учителят никога не съветва да се вземат строги мерки, да се използват заплахи, наказания и т.н. Човек не бива да изисква дисциплина от другите, а първо от себе си. Една добра обмяна може да се получи само, когато възрастните дават добър пример. Учителят е казал, например, да не се казва на детето да не лъже, а то да се поощрява да казва истината. Той е дал доста добра информация относно педагогическите проблеми, която може да се намери на различни места по интернет. Във връзка с това, може да се добави, че децата няма да разберат добре какво точно искат да им кажат възрастните, ако само се набляга на различни санкции. Защото, в края на краищата, това че няма дисциплина в клас е резултат от това, че в някой момент, възрастните не са могли да овладеят ситуацията. Ако те наказват за това децата, то те дори и не поемат вината правилно. А ако само се повтаря това, че след всяка грешка трябва да следват последствия, за да може децата да се научат на поведение, то ние се връщаме при старозаветното "око за око, зъб за зъб." Съгласен съм, че трябва да има ред и дисциплина, но ми се струва, че има опастност от едно повърхностно разбиране на правилата, което може да повлияе много негативно на децата. Най-общо казано, възрастните вече реагират на проблемите предимно със страх, защото ако те в действителност искат да поправят нещата, биха могли да го сторят още сега - като се обърнат към самите деца, със или без закони. Със сигурност много хора в България са загрижени, определно не искам никого да обвинявам, но ако някои хора все още се надяват нещата да се оправят по административен път, това за мен не е никак добър знак. За да завърша идеята си относно психологическото напрежение, което възниква при налагането на една забрана, мога само да посоча следния експеримент, който всеки от вас може да направи. Опитайте се през следващите 5 минути да не мислите въобще, дори и за части от секундата, за един сочен зеленикав резен от лимон. Трудно, нали? Относно първия коментар, струва ми се, че не би трябвало да има посока на развитие специално в детската градина, тъй като не би било нормално след 5 години да се раждат деца, които са по-озверели от днешните. Едва ли те ще са проблема, а това, че някои семейства ги изпращат там неподготвени може само да говори, че в действителност проблемът не е в децата и че той не трябва да се решава с разни закони и правила, които касаят самите тях. В края на краищата, абсурдно е човек да налага закон на деца в детската градина, но ако родителите и хората, които работят там се отнасят небрежно, фактът е, че след това законът тях така или иначе ще ги засегне малко (или въобще няма да ги засегне), а ще засегне децата, които поначало са потърпевши, но не би било редно да се обвиняват в каквото и да е. Точно тук е и проблемът - ако още в детската градина има нажежена обстановка, това въобще не би трябвало да се решава със закон, който да касае децата в училище. Последното е просто една превантивна мярка срещу проблемите, които всъщност се коренят в нещо съвсем друго, а не в поведението на самите деца. И така може част от негативната енергия да се подтисне, но не и да се трансформира, тъй като законът не разрешава проблемът от гледна точка на причината, а само касае козметичните външни промени. А всяка подтисната енергия след време се изразява в някой друг проблем и не винаги може да се направи лесно връзката между едното и другото. Относно положението в частните училища, съгласен съм, а иначе трябва да спомена, че нямам достатъчно информация по въпроса. А относно проблема за насилието между равни, мисля, че не може да се очаква нещо много по-различно, имайки предвид с какво се зареждат децата в момента. Можете да видите някой епизод от така популярния детски филм "Courage - The cowardly dog", за да разберете какво имам предвид. Едва ли е от значение кой епизод ще гледате, тъй като във всички тях едно куче всеки път бива набивано от различни други хора и животни (същества). То живее в страх и постоянно, но без успех, се опитва да се скрие от различни други персонажи, които са често агресивно настроени спрямо него. Филмчето минава за голям хит, а има и други филмчета, които са направо неприятни за гледане и се водят, че не са за малки деца, но едва ли предписанието се спазва ("Happy tree friends" и други). А после се оказва, че както във всеки епизод на филмчето има насилие, така и всеки ден в клас е модерно да има сбиване между децата. Навремето поне гледахме "Волтрон - защитникът на Вселената" - и там имаше всеки епизод някакъв бой, но поне добрият винаги побеждаваше лошите . И така, последният параграф ме навява на мисълта, че не става въпрос за това да се измислят само един куп правила, а да се работи по същество - защото проблемите започват от телевизията, може би от семейната среда, от детската градина (за последното не съм сигурен, дори не съм и ходил на детска градина), а законът въобще или почти никак не се обръща към тези причини, а само към следствията - това че в 7-ми клас група деца нямат нужното поведение в час. А в медицината, и по-специално не в стандартната медицина, има идеята, че ако не се излекува причината на един проблем, а само следствието, то причината се проявява пак в друго следствие - и болестта остава неизлечима. А козметичните операции по следствието могат дори понякога да доведат до усложнения - каквито бяха описани във втора точка. Например, могат да се въведат допълнителни предмети или например, да се изисква родителите да присъстват няколко пъти за първите учебни часове. Ако в някой час на класния, например, се разглежда това какво е поведението на хората в другите страни (дори от чисто любознателна гледна точка), това би могло да прмени отношението на децата към тяхното собствено поведение. А пък ако учителите наистина заплашат децата с двойка и повтаряне към 4-5-ти клас в случай, че не учат, то едва ли има дете, което не би седнало да поучи. Този епизод от филма, когато репортерът казваше на децата, че ще им пише двойки и те въпреки това не отговаряха нищо, ми се струваше като епизод от фантастичен филм - това означава, че други учители преди него са писали добри оценки, без да изискват нищо от децата и така са ги научили. Дори и във филма се намекна, че става въпрос за грешка на предишната учителка, но министерството нищо не прави по този проблем -защото заплатите на учителите са малки и за инспектори трябват дори още средства. Не искам никого да обвинявам, със сигурност има хора, които си гледат добре работата и сега, но ми се струва, че новият закон изобщо не е решение на проблема по същество, а по-скоро про форма - на хартия и за пред камерите. И от това са най-обременени малките деца, като възрастните почти не поемат нищо нито от тежестта, нито от отговорността. Учителят по математика във филма говореше така, сякаш преди 13-ина години просто са се народили зверчета и възрастните нямат нищо общо с това, а са потърпевши в ситуацията. За мен лично това беше доста странно. Надявам се, че по-горе съм обяснил по-добре какво точно имах предвид. Както казах, смятам, че е добре да се вземат мерки, но да се работи по същество, а не само като се ограничават децата. Също така, трябва да се внимава за странични ефекти и допълнителни последици, а не ми се струва, че това е сериозно разгледано в сегашния законопроект.

Добър ден, Желязо има в изобилие в някои продукти, като например зелените растения (спанак и т.н.) и особено в кърито. По принцип при вегетарианците приемът на желязо е по-голям проблем от приемът на протеини (в крайна сметка, всичко има някакво количество протеини в него), но ако човек знае кои храни да използва, това не би трябвало да е проблем. Ако човек често консумира къри, например, не би трябвало той да има голям проблем с това. Ето и списък от други храни, съдържащи желязо: (най-горе са невегетарианските, а по-долу растителните; сайтът споменава, че консумацията на желязо от първите е по-лесна, но по принцип не смятам, че това е проблем при вегетарианското хранене; въпросът вероятно опира и до там, че човек все още не е еволюирал до там да извлича по-пълноценно енергията от храната си или от други източници) http://www.bchealthguide.org/healthfiles/hfile68d.stm Поздрави, Ф.

Мога да добавя, че този филм за училищата вероятно е сниман в някое училището, където нещата наистина са придобили доста ужасяващ вид, но от това едва ли трябва да се правят общи изводи за всички училища. Аз преди 10 години бях 7-ми клас и определно мога да кажа, че такова нещо в моето училище (обикновено СОУ) не се срещаше въобще. Това децата да нямат респект не се дължи толкова и на родителите дори, в края на краищата той трябва да бъде развит още в първите години при обучението в класната стая, а не само на теория вкъщи. А за това, че у едни малки деца не е развит такъв респект към учителите определено не са виновни самите деца. Не е толкова трудно да се респектират първокласници и въобще малки деца, а после все пак не се изисква чак толкова много същите деца отново да се респектират, след като са минали през известни първи стъпки, когато поотраснат. Това, обаче трябва да го направи учителят и ако децата нямат респект, по-скоро някой друг не си е свършил работата. Естествено, това може наистина да не е лесна работа, а и семейството може да помогне или попречи в ситуацията, но да се обвиняват за това децата или пък дори родителите, които така или иначе не могат да присъстват в класната стая, а вкъщи не могат да направят повече от това да смъмрят детето (което изобщо може да не помогне) или да го накажат (което дори не е педагогично). Така че, струва ми се, с този филм някои учители просто прехвърлят топката на децата, без да разбират, че тя не е предназначена за малките деца на първо място, тъй като те с нищо не са виновни. В края на краищата, щом като на други места не обвиняват кучетата, които хапят, а само техните стопани, то какво остава за децата? Освен това, моят племеник в момента ходи на училище (в същото училище, където бях и аз) и нещата там въобще не са такива, каквито ги показват в това филмче. Всичко си е доста нормално, децата се държат добре (разбира се, в някои граници, тъй като проблеми с дисциплината винаги може да има) и с уважение към учителите и се учи доста по-сериозно. Като гледах филмчето, ми се струваше, че не става въпрос за нашата държава. Ясно е, че има някои училища, където положението може и да е толкова лошо, но това въобще не ми се струва вярно за всички училища тук. А за това, че има нещо нагласено може да се разбере и от факта, че имам приятел, които наскоро завърши II Английска (учителят по математика на филма преподава там) и той доста се оплакваше от самото училище, но не толкова от съучениците си, колкото от учителите. Мога да поговоря с него за по-сигурно, но нещата мисля, че съвсем не са точно така, както са показани. Не мога да отрека, че едното от децата на филма наистина попита репортера "Ти луд ли си?", но от това може само да се направи извод, че едно от децата в България веднъж е говорило така на учител, а не че всички са го правили или правят така.

И аз благодаря. За мен беше удоволствие. Поздрави и от мен.

Здравейте всички, Днес на 02.10 (1869) е роден Мохандас Ганди. Сметнах за ненужно да копирам цялата му биография тук, но можете да намерите много подробна такава в Wikipedia (има я и на български) и на други места. Цитатите от предишния пост са чудесни и към тях бих прибавил следните: "Няма път към мира. Мирът е пътят." "Насилието е оръжието на слабите." "Око за око и светът ще ослепее." "Всички световни религии, макар и да се различават в други отношения, единодушно потвърждават, че в света не съществува нищо друго, освен истината." "Дори и да си малцинство от един човек, истината пак остава истина." "Човек трябва да се стреми към пълна хармония на мисли, думи и дела." "Културата на ума трябва да служи на сърцето."

Последното е мое мнение, разбира се, но по принцип има в психоаналитиците една тенденция да твърдят, че знаят повече, отколкото знаят в действителност. По-точно, смята се, че от определени резултати при определни условия може да се направи добра преценка за това какво се е случило, а от там и за това как нещата действат по принцип, но последното всъщност не е вярно. Начините за това човек да разбере какво всъщност става в него са доста по-сложни.

Здравейте, Чел съм от една негова книга, мисля, че се опитва да разглежда нещата на по-дълбоко ниво от други психолози. Има по-цялостен поглед върху проблема, не смята, че той се дължи само на някои фактори. До тук това са положителни аспекти. Но въпреки това, има един основен проблем, който не е преодолян, или поне това е моето мнение. Става въпрос за това, че психологията по принцип търси две основни разбирания, на които да стъпи, като всъщност нито едно от двете не би трябвало да се обяснява от нея, тъй като би трябвало да е обект на много по-сериозни подходи, включващи вече техники, които не се използват от психолозите. Като резултат, и двете разбирания са най-малкото непълни, а дори по-точно казано, погрешни (тъй като когато в практиката се използва непълно разбиране, то всъщност има силата на погрешно). Първото разбиране се корени на факта, че трябва да се търси винаги някакъв механизъм, по който действа човешката психика, и това все още е валидно и при Морган Скот Пек. Например, човек преживява травма и следователно се смята, че травмата има своя негативен резултат и последствия. Това се приема като нещо механично, нещо което едва ли не действа извън човека (говоря за това какво разбират психолозите). Последното може и да е вярно за много хора, но обикновено е вярно само до някаква степен. Тук все още в подхода на Скот Пек има нещо положително, тъй като той работи с всеки индивидуално. Но, самото разбиране че това в действителност действа като един род механизъм в човека всъщност не е вярно, то е вярно само дотолкова, доколкото човекът не може да трансформира отрицателната енергия в положителна. Има хора, за които това е вярно само до някаква степен или само за определен тип емоции (много силни преживявания и други) и то при които това се проявява само до определена степен, т.е. те вече изработват механизъм за трансформиране и така имат възможност да останат вън от този механизъм на действие на негативните фактори, които иначе се приема за едва ли не общовалиден от психоанализата. Естествено, има и много развити хора, при които този негативен механизъм изобщо не се проявява. Проблемът е в това, че дори и обикновеният човек би трябвало винаги да търси начин да достигне именно до този етап на развитие и макар че той може би няма да се справи така лесно или така бързо с това (може да са необходими много животи за това), все пак търсенето рано или късно ще го отведе до това състояние. А когато нещата се поставят така, сякаш в човешката психика действат механизми, които са извън нейния контрол, тогава има опастност човек дори да не започне да търси и в този смисъл психоанализата има опасни последстия, защото създава грешни презумции само поради факта, че тя работи с такива механизми по начин, който подсказва, че те би трябвало да бъдат независими от самата човешка психология. А истината е, че в човек се съдържат силите, с които той може да се справи и със себе си, но той трябва да ги намери. Вторият проблем е в това, че също така психоаналитиците работят така, че създават впечатлението понякога, че знаят как може да се разреши определен проблем и тук също това се наблюдава и при Пек. Например, смята се, че ако човек си спомни тежък спомен от детството и се опита да работи върху негативните емоции, които той има поради този спомен, то тогава той би трябвало да се излекува. Известно е, обаче, че това всъщност е само отчасти така и по този начин заявено, това не е достатъчно. Това може да доведе до излекуване по отношение на някои от симптомите на болестта или на неприяното психично състояние, които той е придобил, но всъщност не може да се говори за духовно излекуване. Защото всъщност, спомените и дори чувствата са най-незначителната причина за самата болест. Дори и да излекува симптомите на ниво съзнание, той трябва да работи много повече, за да оправи и духовното си състояние. Защото зад чувствата, които той е изпитал може да се крият куп качества и мислени представи, които той всъщност трябва да измени. В това отношение, психоанализата може да се яви като един вид лекарство, което излекува симптомите до някое ниво (и то понякога за много години), но всъщност не влияе върху изтинските причини за тези проблеми. Така, се прави по един скрит начин невярното твърдение, че това всъщност стига за едно излекуване, когато всъщност едно проблемно психично състояние се явява като сигнал за това човек да започне да работи над себе си. Последното трябва да стане на едно много по-дълбоко ниво, тъй като много хора, когато отиват на психоаналитик, търсят предимно резултати, а не толкова да разберат какво точно са сгрешили, за да достигнат до съответното състояние. Даже, психоаналитиците представят нещата сякаш тези хора са само жертви и макар, че това в действителност би могло теоретично да е така, дори и тогава хората би трябвало да работят много повече върху себе си, като по този начин биха се развили и биха разбрали много повече за състоянието си. В това отношение, при Скот Пек се наблюдава известно желание да се задълбочи в проблема, но мисля, че и той не достига до такова разбиране, при което наистина да се каже къде е истинската причина на заболяването, а тя обикновено е в самия човек и изисква много по-голямо желание за вътрешна промяна, а не толкова само гонене на един външни резултати и временно изчезване на симптоми.

Здравейте отново, Доколкото разбирам, има и други професионални музиканти или хора с познания за класическата музика във форума. Бих могъл да спомена една случка с композитора Ференц Лист, за която се говори, че се е случила в края на живота му. Един ден, той имал видение, че неговият приятел Рихард Вагнер умира във Венеция и е понесен от черна гондола. След това, той написва произведението "Черната гондола", а не след дълго, в действителност последвала смъртта на Вагнер и то във Венеция. За Лист се знае, че е имал много мистични наклонности, както и че е писал произведения на най-различни теми - Соната "След пълното прочитане на Данте", Легенди за Свети Франциск и т.н. Някои музиканти смятат, че той е по-скоро голям виртуоз, а предпочитат други композитори, които считат за по-задълбочени, но аз лично не смятам така. За сметка на това, обаче, нямам особени предпочитания към музиката на Вагнер и за нея, например, не бих могъл да напиша почти нищо интересно. Ето Легенда No.2, "Свети Франциск ходи по водата": Поздрави, Ф.

Здравейте, аз съм нов в Портала. Всъщност слушам изключително само класическа музика, тъй като съм музикант, но исках да споделя с вас някои факти. Знае се, че една от целите на изкуството е да подпомага цялостното развитие на човека. Тъй като обаче развитието, взето за един кратък период от време, никога не е завършено, то и музиката, която протича за известно време, трябва да оставя впечатление за незавършеност, ако трябва да подкрепи претенции за изкуство, което подпомага развитието. От тук идва и един проблем при музиката, при която има твърде много повторения на едни и същи мотиви и еднообразен ритъм - при нея сякаш една част от цялото е взета за единствената алтернатива, като не се представя на съзнанието друг материал. Също така, прекалено многото акценти поставят известни проблеми именно да се достигне това усещане за незавършеност, което иначе при класическата музика, например, би трябвало да се постигне - съзнанието и подсъзнанието там продължават да работят, дори и след края на произведението. Естествено, последното трябва всеки да го провери сам за себе си, а и освен това, при слушането на класическа музика, доколкото знам, при някои хора трябва да се създаде предварително съответната нагласа за това, т.е. на някои хора тази музика не им харесва от самото начало. Моето лично мнение, е че това се дължи предимно на факта, че се слуша предимно друг тип музика днес, и то това започва при децата от ранна възраст. Също така е научен факт, че при слушането на класическа музика, съзнанието се наглася в състояние, с което то се характеризира при занимаването с научна или друга подобна или по-висока дейност, докато при слушането на музика с характеристиките, които изброих по-горе, то изпада в състояние, в което се намира преди да заспи, т.е. тя не повишава нивото на съзнанието, а по-скоро обратното. Освен това, бих могъл да спомена, че и Учителят Петър Дънов е казал, че когато човек свири по-шумна музика, той се свързва с по-нисши същества, докато когато свири по-тихо, той се свързва с по-висши. Естествено, нещата са сложни и тук се опитах да не вмъквам прекалено много личното си мнение, а само да поясня някои факти, които, обаче, за да бъдат разбрани напълно и в правилния им смисъл, трябва да бъдат доста по-обстойно обяснени и проверявани. Бих могъл само да добавя, че от това не е задължително да се вадят моментално заключения, аз самият не искам да кажа нищо категорично, но смятам, че информацията по-горе все пак ще бъда от полза, макар и вероятно да не е точно това, което някои хора са очаквали или биха желали да чуят. От друга страна, мисля, че бих могъл на този етап да препоръчам да не се изпада в крайности, както това се случва с някои фенове на някои групи. Особено интересно е, обаче, как проблемът с еднообразният ритъм се разрешава при някои произведения в класическата музика. Там засега това става поради развитието в някои отделни линии, както и поради по-сложното третиране на формата. Бих могъл да пиша и по-подробно върху този и други въпроси, стига да има заинтересовани. На този етап мога да препоръчам някои произведения, които поне за мен звучат много съвременно, в смисъл, че аз лично си ги представям дори и като заместител на поп музиката за хора, които я предпочитат, макар че това не бих могъл да го знам със сигурност. Ето едно от най-известните изпълнения на пианиста Алексис Вайсенберг, който е роден в България и дори има бългаски корени. Произведението е изумително трудно и това си заслужава да се чуе: http://www.youtube.com/watch?v=EgJ0XWyYY4Y Ето и едно изпълнение на една соната от Прокофиев, която използва неравноделни метруми в тази част: Бих могъл да почна и нова тема за дискусия, както и да дам други примери на всички заинтересовани. Естествено, не смятам, че коментарите по-горе са знак за каквато и да е крайна преценка, но сметнах, че е добре да споделя информацията, която знам по въпроса. С най-добри пожелания,