sarita

Мерси за съветите . Не мога обаче да се съглася , че телесните реакции , които изпитвам са единствено израз на страха . Те са толкова различни при контактите с различни хора . А някои са налице когато съм в покой , с позитивно мислене и емоция (без разбира се , някакви крайни екзалтации ). Също и подобни реакции се появяват преди силни природни изменения . Точно тогава няма как да се страхувам за нещо което не знам , че ще се случи , но промяната в електро-магнитното поле на Земята , рязката промяна в атмосферното налягане , някои магнитни бури , за които дори не нито прогнози от разни источници , за да мисля за предстоящото им настъпването , за да изпитвам реакциите на страх. Най-често пулсът ми е много ускорен . Преди години , пред едно земетресение с нисък магнитуд получих такова сърцебиене , че потърсих лекарска помощ . Тогава ми направиха кардиограма от която се виждаше честотата на пулса и заключението беше синусова тахикардия . След труса всичко се успокои . И не само преди години , но и сега тялото ми реагира с променени функции , само дето не мога да различавам , кога от какво се предизвикват . Това и от хората да ми се задействат тези реакии , някак не съм съгласна . Ще се види Креми дали ще стигна до"+" . Събирала съм се сред хора , където пеят мантри , песни от Учителя , но само няколко пъти видях разни цветове по време на звученето , но това не е някакъв напредък . За сега съм на билки , малко се кротнах

Didi_ts , това което споделяш е много силна постъпка . Преминала си през ситуация , която те е отблъсквала , но си успяла да я преоцениш и най-важното да не реагираш по неприятния за теб начини при бъдещи подобни . При мен обаче не се случи това приемане на случващото се . В различни моменти , стоящи на растояние във времето , съм имала контакти с неизлечимо болни и след всяко такова преживяване вместо по-силна ставам по-слаба . Не мога да приема болестно променените телесни функции , въздействието върху мен . Когато пулсът ми се ускорява в покой към 160 удара в минута , когато ме боли в различни части тялото , когато ми се вие свят и изтръпвам как мога да се променя ? на кого е нужно да припадам заедно с него , когато е болен ? Това не е нито състрадание , нито егоизъм . Това доколкото знам е свързано с типа нервна система . Или моята нервна система е бъгава и не мога да реагирам адекватно . Когато видя умрял на улицата , ме обзема гняв и безпомощност . Все си викам "защо пак ми се дава да видя такива гледки" . Сякаш да ми се напомни какво е човешкия живот . Хора лежащи край пътища , захвърлени като непотребни предмети . В днешно време това се случва често . Това обаче блокира радостта ми от живота , нямам амбиции никакви . Да наясно съм , че няма безсмъртни , но искам да умра без болка , както и всички , на чиято смърт ставам свидетел , да умират без болка . Случвало ми се е да се разболея и да ме приемат в болница и на втория ден да си тръгна и нито липсата на лечение , нито заплахите да докторите могат да се сравнят с кошмара да бъда с болни хора в една стая . Все още не разбирам какво е това . Има и страх , но не е само страхът , не мога да го видя в неговата цялостност . А за седативите попитах , защото трябва да си намалявам ускорения пулс , мента, глог и валериана не ми действат . Най-вероятно(в производството) да не са ги сложили в необходимата концентрация , защото преди ми помагаха , а не ги използам постоянно . Да , искам да се променя . Обаче с едно голо желание става ли промяна ?

Здравей Ани , да , тук срещнах разбиране и подкрепа и въпреки отношението към подобни състояния в реала да са изпълнени с негативизъм от всякакъв тип , тук не ме бомбандираха с всички гадни нарицателни , които съм слушала . Но не забравяй , че всяко мнение в този подраздел се помества след одобрението от адекватни хора . Защото какъв е смисъла един неуравновесен човек и объркан човек да обижда друг неуравновесен човек ? Няма да има нищо градивно в това , единствено болката , обидата и омразата ще се увеличават . Нали целта е да се намалят ? Показването на грозотата , не я прави по-красива . Затова Благодаря на всички взели отношение към темата . Така поне почувствах , че не съм прекъснала връзката си с всички хора . След като получих толкова отговори означава , че ми е останала една нишка , която все още е цяла . Но има една особеност , че от съвет до промяна има едно огромно пространство ,което трябва да се премине .За промяната не е достатъчно да се виждат пътните знаци , но и да се върви . Никой на никого не е виновен кой докъде е стигнал и никой не може да ти даде енергията необходима за това . Който има сили върви , който няма стои на едно място .

За да могат спортистите да вземат медал , освен постоянните тренировки , упоритост и всички останали качества , най-важното , те трябва да имат генетично дадености за силно тяло и определен вид реакции , които да развиват . Това щом го нямат им остават едни амбиции за медали . Моля , кажете ми някакви медикаменти със седативно действие . Мисля ще помогнат . Пия валериана на таблетки , но не ми действат изобщо .

Здравей Диана ! Както казваш , хубаво е всички да сме чувствителни . Така няма да си причиняваме толкова болка и няма да съсипваме средата , в която живеем . Но явно времено на масовата чувствителност още не е настъпило . Това се вижда по насилието , което присъства в толкова много форми сред човешките общества . Дори завоалирано в "добри намерения" . Определено сензитивност от време на време е полезна . Особено , когато предстоят силни бури , земетресения и пр. Вече , от доста време , спрях всякакви пости , защото тогава тя се усилва . Мисля си , когато се храня с каквато и да е храна + неголямо количество алкохол , тя да бъде приспана . Защото ако това е началото , какво остава за следващите етапи ? И вече знам , че тя не е за всеки , особено за емоционалните типове . Не мога да се съглася , че хората не са виновни за болестите си . Почти всички болести се причиняват от разрушителни мисли и действия ! Всеки трябва да се опита да бъде по-отговорен в мислите към себе си и към хората наоколо . Всеки трябва да стане по-отговорен в действията към себе си и към околните . Не може до безкрай да се оправдаваме за всичко , което се случва със случайността . Например , когато се случва катастрофа , всички се питат за причините . Дали е виновен водачът , дали е била изправна машината и т.н. А трябва предварително да се вземат в предвид тези причини , които могат да доведат до катастрофата . След като такова нещо се случи , независимо от причините , разрушението определя следващата реалност . Така е с всичко , което вгорчава живота ни , защото чакаме последтвията , когато вече не може да променим нищо .

Странното е , че все по-малко от хората , с които съм заобиколена се радват . Нямат радост , няма усмивки . Също не останах изненадана , когато един свещенник съвсем скоро се обърна към хората с призив : -Хора усмихнете се , радвайте се , идават светли празници ! защото където и да ходил свещеника (из нашата страна ), все срещал угрижени , натъжени хора , което също го впечатлило . За какво ми е тази чувствителност ? Ако някой е болен , какво общо имам с тези заболявания , та да усещам и аз болки и дискомфорт ? Нека ме хулят , че съм егоист . Егоисти са всички , които не искат сами да понесат страданията си , а се опитват да ги прехвърлят върху хората около себе си !!!

Здравей Didi_ts , благодаря за отделеното време . Явно това ми е съдбата да си задавам непрекъснато въпроси , все от тези , на които няма точен отговор , докато апатията премахне дори въпросите . Но смъртта наистина е край на живота . Живота още с проявяването си както и да се развива завършва със смърт . Дори и да има друго съществуване , то е различно от живота . Тук на Земята няма начин да сме сигурни , че има такова . Дискомфорта ми в присъствието на болни хора е постоянен. Дори тези хора да са ми непознати , дори и външно да не им личи , усещанията ми в присъствието на такива хора са доста различни , но винаги трудни за изтърпяване . Това ме принуждава да употребявам алкохол , колкото и да не го искам . Да ми изтръпне всичко и да скъсам с реалността . Не съм обичала алкохола досега . Не съм изгубила нишката си със Земята , защото всичко което ме е изпълвало с радост и възхищение това са природните творения , не човешките ! Загубих нишката си с хората и не знам какви ще са последиците от това , е във времето ще разбера . Ако можех да живея като Хира Манек на слънчева светлина и вода , нямаше да пиша тук и да задавам разни тъпи въпроси . Но опитах метода и въпреки това потрбността ми от храна не изчезна . А и като погледнеш времето в страната през есенно-зимните месеци има толкова малко слънчеви дни . Гладът е сред най-големите злини за хората , защото с него тези , които са заграбили повече земни ресурси могат да държат в подчинение други хора . Мога да съм полудяла но все още съм от тихите луди . Не знам , може би това си е нормалното , а не обратното .

Благодаря за мнението Къстметче . Казваш , че това е лека форма на сензитивност , за което не споря . Но в такъв случай каква ли ще е по-задълбочената форма на сензитивност ? Защото съм чувала , че в Хималаите има определени места , където живеят отшелници , които не искат да бъдат посещавани от хора . Когато това се случвало , отшелниците хвърляли камъни по хората , за да ги държат на дистанция и така ги прогонвали . Не ми е ясно защо хората , които са болни не говорят никога за личната си отговорност ? Защо си мислят , че им е позволено да изживеят , живота си така както си искат , а след това с близките си да споделят болките си ? Защо не поемат сами последиците на безрасъдното си поведение , злоупотреби с алкохол , храна , агресия ? Защо се стремят да вменяват чувство за вина в близките си и манипулират чрез болестите си ? Къде остава тогава личната им отговорност ? Различното , което става при мен ,е че до скоро обичах да съм сред хората , а сега въпреки идващите празници , не искам да виждам и да бъда в присъствието на никакви хора , а това е неизбежно , е ако не пусна в употреба камъните

Здравейте , често си задавам въпросът "Какъв е смисъла на човешкия живот ? " но до отговор така и не стигнах . Когато обаче животът ни разтърси с някое стресиращо събитие , като смърт в семейството , тежки заболявания , тогава на преден план отново се показва този въпрос , но оголен до чудовищна грозота . Виждам как от раждането до смъртта болката следва човек както го следва сянката му , а радостните моменти са сякаш светлини от изминали отдавна нощи . Нима болката и безсилието са смисълът на съществуването ? Или храненето и продължаването на рода ? Или смисъл не трябва да се търси , защото такъв просто няма ? Дали не е един кръговрат на елементите , една непрекъсната хранителна верига , съществуваща в природата , а ние хората искаме да бъдем най-значимото и творение ? Дали , Дали , Дали ? Факт е обаче , че виждайки болката в хората , понякога преживяната лична болка , ме доведоха до пълна апатия . Не намирам смисъл да се стремя към каквото и да е . Дори всички благородни каузи , които се провеждат по коледа , ми се обезсмислиха . Мисля си щом като крайната точка на живота е смъртта ,не са необходими никакви усилия . Мисля си защо е това драскане със зъби и нокти на хората , които искат да запазят дни от мизерния си живот , поддавайки се на разни блянове и празни надежди , когато краят им отново ще завърши като пиршество за белите червеи. Не мога да понасям присъствието на болни хора около себе си . Това е ужасно преживяване за мен, защото реагирам в присъствието на такива хора с болестни реакции . Преди време имах колежка болна от множествена склероза и в нейно присъствие ми се виеше свят и ми изтръпваха краката . Колкото и да ми беше мъчно за нея , не можех да ходя на свиждане в болницата , защото се чувствах като пред колапс . Малко след това тя почина . Ще кажете , че съм знаела за някои симптоми на тази болест и съм си ги внушила . Е , де да беше истина. След време с друга жена , с която работех се усещах много зле . Направо се задушавах и плачех , без да знам защо . Мълчах и стисках зъби . След като един ден тя се почувствала зле и отишла на лекар и открили огромен тумор на белия дроб ! Оказа се , че не е от агресивните тумори и се повлиял от лечението , но същата жена изпадна в депресия , от която не можа да се освободи дълго време и плачеше непрекъснато . Сега баща ми е със сърдечна недостатъчност и си е в къщи . Когато влеза при него , не мога да ви опиша колко зле се чувствам . Трябва да му помагам , но всъщност ми прилошава в негово присъствие . Не е нормално да бягам от него и да не искам да го видя , но нека Бог ме съди ! Но вече нямам интерес към живота . Живея го ден за ден , сякаш да отбия номера , че съм живяла .

Според мен личното прилагане е по- приемливо , защото не вярвам в осъществяването на масовия проект . И все пак мога да споделя от своя опит , че когато съм предлагала храна , закупена от магазин на хора , който просят , те са ми отказвали с предтекста , че искат пари пък те ще си купят . По същия начин едно дете , което ми искаше пари за закуска и влезох заедно с него да ми посочи какво точно иска да си купи , то отново ми поиска парите , а не да посочи "уж" закуската. Така , че стигам до извода , че хората в България не са гладни . Те предпочитат да си купят цигари , алкохол или подобни глупости , но не и Хляб ! За мен е непримиримо да виждам изхвърлен хляб . В нашият блок си изхвърлят направо от балконите сухи парчета хляб и те стоят с дни по тротоара . Затова хората , които са забравили стойността на хляба първо трябва да си я припомнят , а това вече е вътрешен индивидуален процес , съответно ниво до което тези хора трябва да достигнат сами .

То водата не е безплатна , та какво остава за хляба . Желаещи крупни печалби винаги е имало , но тия в последните години са особено алчни (говоря за управляващите в България )

Засега нищо не може да обедини хората в България . Разединението ще расте все повече и повече . Нито природно бедствие може да стори това , защото тогава всеки се спасява по еденично или с най-близките си , атентат няма начин да е обединяващ , той в повечето случай е непредвидим и обикновенно не е насочен към българи . За какво им е на българите атентат , когато те сами се унищожават . Страхът поражда още по-голямо озлобление , не обединение , а социалното падение на много хора в страната е стигнало незавидни дълбочини . Атентатите са следствие на политическо управление , не че ги подкрепям , но те не могат да се премахнат на този етап от развитието на човечеството

Пак ни изненадаха , но е добре да си спомним кой е Шефът

Мафия е , да , но нищо не се прави за желаната промяна . Поне да спрем захранването на касата , тя не е в полза нито на болните хора , нито на лекуващите . В полза е на създателите си , които "усвояват" милиони за лична употреба .

"...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..." Каквото и да си помисля , злото в света е вече създадено , но не от мен . Попадайки в света всеки е изложен на въздействие на двете противоположности : Добро и Зло и като гледам , борбата и стремежът е да сме под въздействието на по-малкото зло и да сме му благодарни , че на негово място не е дошло по-голямото . Но да възлюбиш злото означава да си готов да направиш всичко , дори и да се жертваш . Какъв е смисълът от саможертва в полза на злото ? И без саможертва то унищожава , но жертвата не го превръща в добро .

Има разлика между "обич" изречена само с думи и такава изразена с действия показващи любящо отношение .Много говорят , че трябва да обикнем тези , които с действията си са проводник на злото , на разрушението . Но ако сте били свидетели в ситуации , когато поддръжниците на тази идея са преживели нещо разрушително (причинено от хора ) или пък любими техни хора , ще видите , че това , което горещо са защитавали не думи , не могат да го покажат в конкретната ситуация .Има степени при които се проявява злото . В момент , когато разрушението набере инерция , дали обичате или не обичате злото и съответните му носители , няма никакво значение . Аз се учудвам , как след толкова години живот на тази земя , след толкова история , след такива съдбовни обрати , човечеството не е станало по-извисено . Ръководните сили в обществата отново са такива каквито са били и в робовладелският строй . Сега си спомням , как преди години посетих лекция на някакъв източен учител . Не се постарах да запомня името му . Говореше , че за да ни обичат там където работим , трябва да отдаваме максимално своите сили и възможности . Така ще ни харесват , ще ни се увеличат доходите без дори и да претендираме за такова увеличение. Имах възможност да попадна на работа в малка фирма , където се работеше с високи темпове , на ненормирано работно време . Точно там реших да приложа съвета на източния учител . Резултатът беше , че нито ми увеличиха доходите , нито се отнасяха с по-голямо уважение , а дори напротив изискваха все по-голямо и по-голямо натоварване и огромно недоволство от страна на работодателите . Съветите са приложими към съответни хора . Не съм всички . По същия начин обичта към носителите на злото не може да е еднозначна . Да обичаш злото не значи , че го правиш по-добро , но минаваш през него с по-малки загуби .

Това е наистина интересно предложение. На фона на казаното в горните мнения за пряката корелация между асоциалното и параноидното личностово р-во и насилието, носителите на подобни характерови черти според вас би трябвало да са в психиатриите. Как да стане това обаче, ако те обикновено нямат когнитивен дефицит, силно манипулативни са и понякога и власт имащи?! Би трябвало доста голяма част от политиците и бизнесмените да бъдат в лечебни заведения... Доста психиатрии би трябвало да бъдат построени... Да , би трябвало . Лечението им едва ли щеше да е "бързо" , но със сигурност биха имали шанс за освобождение от личностните им разтройства и агресията . През това време не би трябвало да бъдат допускани до управленчески длъжности , до взимане на решения касаещи живота и бъдещето на други хора , до шофиране на превозни средства . Но когато става въпрос за власт-имащи такива мерки са невъзможни и като единствена алтернатива е въвеждането на смъртно наказание сред извършителите на убийство . То няма да бъде въведено , но затова пък ще се увеличава броя на убийствата , което е естествена регулация в числеността на насилниците .

Докато не се въведе смъртно наказание за извършителите на убийства , няма да се спре това крайно насилие . Адвокатите много добре знаят , че клиентите им ще бъдат оневинени , когато бъдат освидетелствани като психично болни . А подкупни лица под път и над път и никой няма да ти откаже срещу съответна сума . Потенциално опасните психично болни трябва да са в лечебни заведения , а не сред децата и беззащитните хора . Без смъртно наказание за убийците , този тип престъпления ще продължава да се увеличава . Хуманните наказания не променят тези престъпници .

"Духовните хора изобщо трябва ли да получават пенсия? " Може и да зададеш още един въпрос: Духовните хора трябва ли изобщо да работят ?

Нито една снимка не може да замени преживяването , свързано с подобни места . Та снимките са просто едни картинки и нищо повече . Все пак за хората , които по ред причини , не могат да отидат до там , снимките им помагат да добият някаква представа . Става въпрос за хора пред които има ограничения , които им пречат да посещават много подобни места . Бъдете по-щедри . Все пак е Коледа !

Много е магнетичен района Кръстова гора и сега , когато пиша тези думи неволно написах Света гора , но се коригирах . Тук е част от кръста , на който е разпнат Христос . Тук в продължение на столетия монаси са се молили на Светиите и Бог с най-дълбоката си вяра . Районът е наситен с духовни вибрации и въпреки , че само веднъж съм посещавала това място , то остави дълбоки спомени и желание отново един ден да се върна там . Знам две айазми там . Едното е в близост до черквата , а до другото има 20-тина минути ходене и се намира сред букова гора .На това " по-далечното айазмо "имах силно усещане за присъствие на хармонична и живителна сила . Освен това буковите дървета имаха специфична шарка на кората си , изписана като очи , които допълнително въздействаха със сериозните си погледи . В много букови гори съм ходила , но толкова масово релефни очи , до тогава не бях виждала . На самото айазмо пишеше , че водата е особенно лековита за очите , което вече беше подсказано от Природата .

Искам снимката ми незабавно да бъде свалена от портала на сектата ви...!!!!! А не искаш ли да направиш ограда около Белинташ и да продаваш входни билети ?

Животните не се жертват за хората . Хората жертват животните заради лакомията и чревоугодничеството си . Животните също съзнават и предусещат насилствения си край . Преди години съм присъствала на животински коления . виждала съм как животното още преди да го издърпат от мястото , което обитава , е неспокойно , съпротивява се , издава истерични звукове . Коледата , на която много семейства не сядат без свинско на масата и Великден -без агнешко

Не бих си позволила да правя забележки по време на паневритмия , на някой , който си пее , та макар и фалшиво . Това е все едно , когато преминавам през една гора , да не искам да виждам дърветата , които са с криви стъбла или да се дразня от птиците , които не са пойни . Всичко е час от Една Божествена картина . Когато на един не му е дадено едно качество , то това качество е заместено от друго . Не ме дразнят никои типаж от хората , които играят паневритмия . Сред нас няма съвършени .

В здравната каса е бездънно . Колкото и осигуровки да се внасят , все ще има недостиг за лечение на хората . В момента не работя , не взимам социални помощи , но съм задължена да внасям здравна осигуровка . А дали ще умре човек от неоказана медицинска помощ или от лекарска грешка , какво значение има ? Все е смърт .