sonja

Аз не мога без да изпия чаша нес кафе сутринта. Шофирам 90 км до университета ми и ако не си изпия кафето преди това, просто ще заспя на пътя. Тук кафето традиционно се приема в малки чашки-финджани по три, четири пъти на ден и се придружава задължителнон с половин литрова бутилка вода. Но това винаги е прясно печено кафе, в съотновение- 30% силно припечено и 70% средно, смесено с хел.Вкуса е много различен от онези кафета, които пием в България и Европа. Имам приятели лекари. които твърдят, че кафето, ако е добро, е не само оксидант, но и прочиства стените на червата. Не знам, не съм компетентна, казвам само каквото съм чула.

С него съм

Знаем, че трябва да творим добро, да се радваме на него.Съгласна съм на сто процента с това. Притчата я знам Валентинус, повярвай ми много съм мислила над нея. Но не ни е дадено да знем пътищата. Но ни е дадено да мислим, разсъждаваме над постъпките си, добри или не-токова, правилни или не-толкова, целесъобразни или не-толкова. Но поуката каква ли е? Дали доброто, което трябва да съществува и колкото е повече, по - щаслив ще е този свят, толкова по-лесно ще е да живеем в него, е правилно разбрано от нас самите? За животните да и пак да- иамам си лиетящ папагал в къщи и осиновен уличен котарак, който бе със счупено краче и скъсано ухо, сега е великолепен дебелан, обикалящ свободно навред, на улиците и у нас, свободна душа ))

Облагодетелствувана съм от Съдбата да имам много приятели. И на всички до един съм помагала "духовно" и "морално" и в човешки ситуации. Но, винаги когато съм го правила то е било продиктувано от факта, че има харизматични личности, които сбират другите, те раздават от себе си, доколкото и колкото могат.Този вид помощ е изцляло и само "виртуална", доколко всъщност си помогнал едва ли би могъл да знаеш. Освен това е много лесно да се раздадеш духовно. Не изисква нищо от теб, освен желанието да го извършиш. Следствието за мен, е че в повечето случаи се изживяваш донякъде справедливо за един духовно извисен, осветил останалите с отразената си светлина Човек. ТОВА ЗА МЕН НЕ Е ДОБРИНА. Това е споделяне.Доброволно при това, не изискващо кой знае какви усилия, в нашата ситуация. Онези, Иса, Моше, Абраам, Мохаммед, Будда, всички тези ЛИЧНОСТИ са го извършили, съзнавайки и не-парадирайки че осветляват тъмата в душите на другите. Дарявали са нетленно.Страдали са, борили са се със себе си, за да го извършат, а не са го споделяли. Това е било факел, призвание, съдба. Едни са го приели, посяли в себе си и са се извисили, други са отхвърлили дареното от тези изключителни фигури в човешката ни история. Но те, не са ние. Те за друга съяност, пример, абстракция, чудо. Дали тяхното дело е било добрина? За мен -не. Това е било път, избор, не добрина.Нещо което бихме мечтали да разберем, да претворим, да последваме. Но непознат параметър, поне за мен. Доброто за мен е друго, както някой каза тук -да подадеш ръка на падналия в този материален свят. Да я подадеш, без значение дали си го направил от егоистични подбуди, дали защото това е възпитанието ти, дали защото си етичен, или защото си осветлен. Просто си го направил. Това е добро. Аз дадох финансов пример, не случайно, защото за работя понякога по 15 часа, за да дам по-добър старт на децата ми от този, който аз съм имала. За да отделя за друг, това за мен е означавало да работя още повече, да ЛИША МОИТЕ ДЕЦА. Защо? Спонтанен изблик на състрадание и вина. Това е добро. Без значение от първоимпулса му. Давам факт, пример, не повод за възвеличаване на моята собствена доброта и благородство.В друг пост казах че се приемам с егоизма, който е жив в мен и кълни. И когато отгледам с любов и нежност, с търпение и вяра онова ДРУГОТО, отново някъде в красивата ми градинка се пръква егоизма. И започвам отново, без съжаление. Но, тук е мястото да кажа, че не съм съгласна с това да се профанират житейски ситуации без да се познават. Лесно е да се каже, че една жена е родила 12 деца, да мре от глад, защо ги е наплодила, нали???Ние културните, възпитаните, не бихме го допуснали. Ами да, обаче ако именно ние сме се родили там, в мохаем, и сме се оженили на 13 години, за да се отърват родителите ни от нас, за да не хранят едно гърло повече, когато нямаме пари, само долар,скъпи съфорумци, за да отидем на лекар и да си сложим спирала, защото с този долар, ще купим ориз за 12-те ми деца, и когато единственото удоволствие на мъжа ни, след 14 часов работен ден като товарач е да дойде и да си легне с нас и знаем че образованието а и хигиената(защото няма там тоалетни и течаща вода) не стига, за да не ми направи дете, тогава какво да правя??? Да говоря за възвишените неща, за езотеризма и рапръсканата от моя ум светлине.Не!!! Да оцелея. Сега в момента и само. Не съди, за да не бъдеш съден. Но в по-голяма сила, не съди, за да не съжалиш, че си бил съдя. Щастие ви желая.

Тази тема сякаш се появи като вариация на "Желанията, егоизма...", за която съжалявам че е затворена. Няколко дена бях заета и не успях да вляза и прочета мненията в нея, които са безкрайно интересни. По "Може ли човкът да прави добро". Безпорно-може. Но скритият подтекст, който аз виждам е, какво се случва след това с това добро? Появата му и интерпретацията в Живия Живот. Да, направилият добро, доказва своята духовна извисеност, своята еманципираност по отношение на обграждащия го негативизъм. Но въпросът е къде отива, какво следва доброто. Трябва ли да го правим? Пример: Миналата година купих нова кола. Тук има обичай при покупка, да се заколи агне и да се раздаде на бедните. Така, че аз реших да последвам примера. Нали като си в Рим се съобразяваш с обичаите в Рим. Отидох в мохаем- лагер за бежанци, където мизерията е потресаваща. Раздавах тук и там и стигнах до нещо като площадче, там имаше събрани на лаф моабет хора, мръсни, боси, гладни и попитах просто така "На кой да дам оставащите пакети с месо. Невероятното е, че никой от тези мизерстващи не каза - дай на мен, а започнаха да ме наставляват в коя къща има вдовица, болни, сакати.Започнах да ходя по въпросните къщи и в една от последните попаднах на група деца. Попитах кой е от тази къща, едно момиченце дойде. Хора, очите му бяха гладни...Беше страшно за гледане. То взе пакета от ръцете ми и побягна, от страх някое от другите деца да не го грабне от ръцете му. Потресох се...Помислих си за моите нахранени, презадоволени деца и взех оставащите пакети и влязох в къщата. Няма да обеснявам как изглеждаше, просто не мога да го предам. Болезнено е. Посрещна ме жена, която помислих е около 60-те, а се оказа мой набор. Покани ме на чай. Не мога да ви предам ужаса, който изпитах, защото знаех че ще ми направи чай от водата от крана, а това означава за мен три дена неотклонно в тоалетната. В богатите региони пием и готвим само вода Nestle, която ни носят в бидони. Но, моето възпитание ме застави да седна кротко и да изпия чая. Поговорихме си, жената има ЖИВИ 12 деца, от 21 раждания... Мъжът получава по-малко от 90 долара заплата.Няма да навлизам в подробности, но когато си тръгнах съм плакала по целия път, а аз често не плача, въпреки че живота ми е бил много труден. И реших за себе си, че всеки месец ще пращам пари на това семейство. Не съм го направила с мисъл, че Бог ще види и ще ме възнагради, нито съм казвала на някой че го правя. Сега го споделям за първи път. Единият от синовете не жената идваше на всяко първо число, взимаше парите и си отиваше. След точно 6 месеца, реших да отида и да ги видя, как са.Не защото исках да ми благодрят, подчертавам отново, а защото имах вътрешно чувство, че е редно да отида. И какво мислите заварих???Една пребита жена, посинена, едвам ходеща. Същата мизерия, но съчетана с депресия. И знаете ли какво ми каза жената? "Бъди проклета. Ти разби живота ми. Ние бяхме бедни, но щастливи преди ти да се появиш". Как се чувствах? Какво изпитах? Не желая да го коментирам, но тук сме се събрали хора с образование, възпитание, стремежи, така че всеки ще усети малко от това в което аз се завихрих. Оказа се, че мъжа е започнал да пие. Той е пропивал парите, връщал се е и е пребивал всички, карал ги е да идват и да искат още пари от мен, а те са отказвали. Е, отговорете ми моля. ЗАСЛУЖАВАЛА ЛИ СЕ Е ДОБРИНАТА? Какво е довела тя след себе си. Заради това, за мен, добрината води своите последствия.Такива, каквито Бог ги е определил и кармата зачатала в първоосновата им. Не сме богове, а хора. Да гадем за добро и зло не е наше право, а само да видим, преценим, размислим а после да ситуираме обстоятелствата. Защото това, което ние си представяме не винаги е онова,което Бог е искал да ни каже. Живеем по морални, естетически параметри, и заради тях, а не заради нещо по-висше постъпваме по определен начин. Нека имаме смелостта да си го кажем. Стремежа, надеждата ни не винаги са онова, с което природните и Божии закони кореспондират. И отново, съжалявам че бе затворена темата за егоизма. Много научих за себе си, за което благодаря на Кристиян, Валенинус, Багира, Венцислав и други участници във форума.

Разбирам напълно искренното възмущение. Пак казвам, не отричам съществуването на алтруизма в определен брой хора, останали за нас като светци. Родили сме се егоисти. Детето, бебето е създадено като същество, чиито стремления са посветени на най-егоистичните, плътски нужди. То обича онзи, който го храни, повива, ласкае. Таова е същността ни. Първото, за което сме създанени. Дали това са биологичните майка или баща , е без значение, важно е кой обслужва нуждите на това дете. Растем като егоисти. И за някои от нас идва момент , в който копнежа за знанея се превръща с стремеж към надмогване на тази ни страна. Опитваме се, засипваме се с доводи, с цитати, с философия, с естетика и обкръжаващите ги елементи на познанието. Мислим си дори, че вече сме прозряли, разбрали, надмогнали. До момента, в който честно поглеждаме в себе си и някои от нас си признават, че все още сме дълбоко скрити, тайни, префинени ЕГОИСТИ. Тогава идва цикъла на страха, отчаянието от собствената, човешка слабост, борбата със себе си, с търсене на иманентното, заложеното Божие зрънце в нас. Започва титанична война. И май тогава трябва да се приемем такива, каквото сме-хора, каквото и да означава това. Струва ми се, че когато успее някой да се приеме без съжаление, без страх, без уговорки и самозалъгване този факт, тогава може би ще дойде момента, в който еденици, онези, които са наистина определени, да преминат, да се преборят и върху пепелта от приетия и прегърнат егоизъм, да и ще пристъпят напред , в непознатото и биха се превърнали в онези светли личности останали в човешката история като пламък , осветяващ пътя на останалите, на идващите след тях.

Не мисля, че става въпрос за спор, а за обмяна на мнения. С Исус даже на мечтаем да се сравним или да поставим неговите действия на съмнение или в плоскостта на нашите . Има изключителни личности в човешката история, но аз за себе си, не смятам съм достойна да се наредя сред тях. Просто приемам истината за себе си. Със стремеж да се променя. С уважение.

Господи, такива прекрасни теми изплуват в този форум... И да, тъга и болка има при загуба на близък на душата ни човек, тъга има когато се чувстваш сам или неразбран, когато мисълта ти среща несъответствие, когато копнежите остават неосъществени, когато си предаден, когато срещнеш чуждата болка, когато видиш тъмнина, когато чуеш или видиш прекрасно сървореното от Бог или човешката същност,...но има и тъга която идва неканена, безпричинна, която залива тялото и духа с мрежеща, лигава прегръдка и не знаеш откъде е произлязла. Тя идва при мен неканена и нежелана, още с утрото и не си отива, залива ме и ме обзема настъпателно. Не зная откъде приижда, но ми е като другар . Трудно е да се боря с нея, защото не е основана на конкретика, която да се поддава на доводи. И все пак се преживява....Идва и си отива сама, така както е дошла.

Кристиян, лично мое мнение е, което не натрапвам, е че твоето присъствие във форума е явление със земността и дълбочината на разсъжденията си. Така че би било загуба за мен , отново подчертавам, едно отстраняване от твоя страна. Аз съм сто процента съгласна с Валентинус и теб, че във всеки първоимпулс на действията ни се крие зачатък на егоизъм. Трудно е да се признае, особенно от хора, които радеят за духовност и извисеност, но ние сме плът родена и съществуваща в обкръжаваща я материя. Колкото и душата да копнее за другото тя остава прикована във веригите на тленността. За себе си мога да кажа, че съм мислила, дали стремежа ми към знание и духовност не е също вид егоизъм и съм стигнала до извода, че е. Отново желание да си по, да си повече, да си над. Желанието ми да бъда душеприказчик на много хора съм осъзнала се крепи всъщност на основата от интелектуално надмощие и човешко разбиране. Стремежа ми да помагам, отново се корени там, в желанието да се покажа на себе си, не на другите, колко съм съвършено, безкористно добра.....Но отново го заявявам високо, всичко ТО, е проява на егоизъм, в най-"алтрутистичен" обков. За огромно мое съжаление. Колкото да се опитвам да го нарека или забуля с други идеалистични краски, то си остава такова. Вид егоизъм , проявен в по-фин, по-изтънчен вид, в по-съвършена форма.Но съм го приела и не се опитвам да лъжа себе си, заблуждавайки се с перефразиране на духовни изблици и теоцентрични пориви.

Мисля, че Кристиян най-добре го обясни. Осъществяването на процеса наречен фолклорно "баене" произхожда от древна традиция, (според мен) пренесена у нас от прародителите, "емигрирали" от Изтока и по-специално онези, които си били в контакт с персийската култура. Баенето или "ал кара'а", което се практикува до ден днешен в персийските страни и арабските също, се основава на идеята за хармонизиране на личната психична , етерна енергия на засегнатия, чрез вибрационно влияние от страна на онзи, който чете, бае, или както го наричаме. Словата, както знаем са първоосновата на света ни и са носители на най-древна, еманентна сила и енергия. Чрез определени съчетания на вокали и съгласни, които изпълняват функция на "прекъсвания" или дисонанс се прекъсва "вмъкната отвън нежелана енергийна намеса" и по този начин се стига до излекуване и балансиране на енергийното поле на засегнатия. Посещавала съм бедуини, които практикуват тази практика и те я извършват покривайки стъклен съд, около 5 литров с прозрачен, бял плат, след което поставят ръцете на болния или засегнатия от лоши очи от двете му страни и започват да напяват определени думи, които се повтарят в определен ритъм, около 10 минути. През това време баещият стои прав с ръце на 20 см над главата на онзи, който лекува. При разговорите ми с тези хора, съм разбрала, че никой от тях не знае откъде точно произлиза тази практика, нито могат да обеснят принципа по който лекуват. Както е и в България тази традиция се предава по наследство. Някой шейхове също практикуват баене, четейки определена сура "Мауаедат" или "Ясмин"от Корана, която е посветена на изгонването на "джиновете", злите сили от човека. Те също поставят чаша с вода на маса и интересно е, че след баенето в чашата се появяват косми, малки парченца тъмен камък или водата помътнява. Тази практика произлиза от саудитските корайшитски племена, чийто потомък е Мохаммед-Пророка. Той е вмъкнал тези сури в Корана неслучайно, защото персийските и арабски племена до сега практикуват разни видове магически обреди, които имат за цел нарушение на енергийния баланс на "врага" и неговото постепенно унищожаване. Тъй като етнологически наследството от обреди като Рамадан, Хадж и други подобни не са арабски по генезис, а са атавистично наследство от еврейските племена, както и вавилонското наследство е много сложно да се проследи и репрезентира като информационно наследство или да се анализира. Но това ми е много интересно именно заради голямата близост с нашите традиции и се опитвам да се запозная с тази традиция, когато имам време... Сетих се също, че съществува подобно баене, от Суданците, които живеят тук, тя е свързана с африканските традиции и вуду, които също съм наблюдавала. Много е необяснимо...

Моника, с най-дълбоко уважение към теб! Съгласна съм, че следва да даряваме живот с любов, съзнателно, обмислено, препазливо, с отговорност и преклонение към живота и чудото, наречено - майчинство.

Късметче. не се опитвам да репликирам на твоите думи, просто искам да поясня моята гледна точка. Не случайно влизам в този форум и той е единственият в който си правя труда да чета внимателно и да участвам, защото живота ми е доволно труден и запълнен със задачи. Нямам нищо против срещу еякулацията и подобни физиологически дадености, напротив-радват ме, ососбенно когато се придружени със чувства и подплатени с духовна необходимост. Просто ме подразни намесата им в темата за аборта, не смятам че им е мястото тук. Което не е киртика към Кристиян, чието мнение уважавам и внимателно чета мненията му. Аз се занимавам от години с езотеризъм и съм изучавала внимателно и задълбочено, не само формата му на обазователна литература, както това се практикува често, а запознаване, беседи с хора, които имах щастието да пресечат моя житейски път. Изучавала съм и насоки в религията като -шаи, сунна, друз, които не са толкова популярни в сравнение с будизма и индуизма. Но не обичам да цитирам, нито да говоря с трудно разбираеми думи, въпреки че съм защитила докторка дисертация и публикувам материали в акадамечни списания навън. Позволявам си да изказвам мнението си, такова , каквото е-преживяно, защото вярвам е най-жизнеспособно. Без да вярвам, че съм безпорно права или няма това мое твърдение да се видоизмени във времето. Удоволствие и чест е да участвам в този форум мислейки си, че всеки има право да изкаже онова, което го вълнува, без да бъде непременно контриран от хора с дуруго такова.А да получи мнения и насоки, които да дадат плод за размишление и развитие. Може би на теб не се е налагало да правиш аборт и заради това заставаш твърдо на позиция, духовно извисена, идеалистично подплатена, защитавайки Новият Живот, дарен ни в дар от Твореца. Да, но на мен ми се е наложило, когато бяха на 17, детето бе от първият ми съпруг. Можех още тогава да се омъжа, но не го направих, защото не бях готова.Никога не съм съжалявала за това си решение, защото то бе обмислено от всички страни, включая духовната и моралната такава.То бе правилното, защото не бих имала шансовете, които живота ми даде, не бих изминала стъпалата, които ми бяха предоставени да изкача. Заради това съм убедена, че всяка жена разбира кога е дошъл момента да създаде живот и да му даде правилният тласък.А под това , че вмъкнах чисто материалния контекст на нещата, това е защото колкото и да ни се иска да потънем в Знанието, ние сме ситуирани в материален свят и сме дошли в материално измерение за да го преодолем, не отричайки го, а побеждавайки го, доказвайки себе си първо тук, а после в по-финните нива.

Моника, ти споделяйки с нас истоята си показа как се случват нещата в живота ни. Благодаря ти за това, бъди щастлива с твоето дете. Наред с твоите съкровенни думи прочетох за "еакулация" и "маструбация", за финни, етерни и не знам какви зависимости между Майката, която сякаш е натъпкан пупеш с нещо и нейното бъдещо , кармично избиращо я дете....Моля, никой да не се обижда, защото наистина не искам да обидя...Да, съгласна съм за много от менталните и езотерични философии, но нека не идеализираме и теоретизираме винаги всичко. Темата е много жива, много практична....за да я обременяваме с словоизлияния. Да, сякаш отрекохме половината свят. Едва ли има жена, над 25 която да не е преживяла аборт. Познавам много такива и за сведение, никоя не е съсипана духовно, не е разсипана емоционално, не е и изгърбена от тежки, преследващи я кошмари и угризения... Хора, ние живеем в 21 век, забравихте ли? Живеем, ЯДЕМ, ОБРАЗОВАМЕ СЕ, ОБЛИЧАМЕ СЕ.. Имаме необходимости Духовните не са по-малки и също са свързани с материални такива.Всяко дете е огромна отговорност. Всяко дете има нужда от майка и баща, от любов и грижа, за да расте хармонично, самодостатъчно същество. Естествено има излючения, като Моника и други силни личности, които заменят авторитета на бащата , но те са малко. Аз им се прекланям с ръка на сърце. Защо да отричаме аборта? Детето трябва да дойде когато майката е готова за това, когато емоционално и духовно и израснала ( а иначе и не би и забременяла) и когато знае че има кой да я подкрепи (не задължително това да е бащата на детето) когато чувства (майчинския инстинкт) че ще вдигне това дете на крака, ще го отгледа...Да раждаме ли иначе като...да не правя етнически вметки... по десет и отгоре и да ги хвърляме на улицата, да оцелеят???? Аз виждам това тук, имам студенти, които са по 10-18 деца от една майка, а бащата получава 100 долара заплата...Родителите им значи са искали деца, защото да готови?кармично предопределени да отгледат нова душа?узряли духовно да създадат и облагородят нов човек?????Не! И Пак Не! Раждат се необразовани, не-донаправени, малоумни деца (извинявам се за езика и грубия тон). Това не е нужно никому, най-вече на тези бедни души, насилени да се появят на този свят. За аборта съм! Всяка жена знае кога и дали е дошъл момента да се превърне в Майка, а преди нея Друг, по-Висш вече го е определил.

Никола, съгласна съм и с теб и Багира. Позволих си да дам пример, който може да се използва само и единствено като база за разсъждения. Предмета религия ще бъде спорен винаги, като съществуващ факт, или опция, но най-вече с интерпретациите, които неминуемо води след себе си..

Знам за какво говориш Борислав,май всички в системата сме минали от там. Повярвай по-тежко е когато те викне директор на частно учебно учреждение и ти каже направо, че нямаш права, а само задължения, защото "хората" си плащат.... Случвало ми се е да роботя с напълно вкретенени деца и търпеливо да се опитвам да набия нещо в главите им, с ясното съзнание за мисията- невъзможна.Но...всеки се бори, за да намери пътя и правата си. Аз смело казвам- НАПРАВИХ ГО. ДЕРЗАЙ!

Вярвам в шепота на вятъра, в разказа-спомен на реката, в нежната песен на цветчетата, в копринената ласка на слънчевия лъч. Вярвам че всичко обкръжаващо е живо, чувстващо, чуващо, достойно за Любов, Състрадание и Уважение. Вярвам в себе си и мечтите, в света на Алиса и Питър Пан, на Матрицата и Сивите Сови. Вярвам в Словото, Бъдещето и Братството. Вярвам във вечната Любов, безкристното Приятелство, в неизчерпаемото Знание, КАТЕГОРИЧНО НЕ ВЯРВАМ В ДЯДО КОЛЕДА!!!! Вярвам на хора като вас, вярвам, че не са дошли случайно и няма да си отидат без следа.

Има филм "The secret" , гледах го скоро в приятели руснаци, свален от руските търсачки. Погледнете го. Посветен е на "онова, което искаме". Твърде е амреикански по мироглед, премлян за аудиторията там, но има зрънца. Онова, което искаме се мени във времето. Сякаш е книга, в която откриваме различни неща, в различните стадии от живота и "израстването" ни. Приоритетните места на желанията ни се променят, в зависимост от обстоятелствата, от обземащото ни, случващото ни се в момента. Струва ми се, че искаме нещо, тогава, когато му е дошло времето. Пнякога мислейки си, че искаме нещо, всъщност сме го пожелали, а не наистина емоционално, съзнателно, приобщили, вляли, изживяли като процес. А това е най-същественият момент, който опредля реалното предизвикване, случване на ИСКАНОТО.

Скъпи приятели, първо искам да благодаря за гоямото щастието да общувам с хора като вас, които за съжаление се срещат толкова не-често....Бих желала да отговоря на някои от възникналите "в ход" дискусионни моменти. Florestan- униформите? Да, смятам че те са необходимо зло. Защото по този начин се прекъсва една тенденция към показност и ненужна екстравагантност, която тинейджърите проявяват, както и безсмисленото асоцииране на външноста с парадирана показност и "имотност". Бих желала тук да кажа, че НЕ СЪМ СЪГЛАСНА със образователната система тук и считам, че тя има много пропуски, но съм си позволила да я дам като възможен ориентировачен пример, в никакъв случай - образец. Религията за мен следва да се изучава. Виждам резултатите от тази практика у дома. Ако си позволим безхаберноста да оставим религиозното образование на децата в рамките на семейството, можем да очакваме в големият процент една пълна липса на такова. Религията в училище това е автохронен процес, който дава насока, идея, която не всеки родител има желание, необходимост и време да предаде на отрочето си. Изучавайки такъв предмет децата получават основа, която последствие могат да приемат, модифицират или просто- отрекат. Това вече (всички знаем) е личностен избор. Но основата ще е налице, ще има база, откъдето да се тръгне към индуктивност, конвергенция... Ани- Права си, че не всеки може да си позволи частно училище. Тук 80 процента от децата учат в държавните.( има други фактори, в които не искам да се впускам детайлно, защото не правим гео-политически разбор...) За да съм ясна обаче, ще кажа, че статистиката говори, че 74% от населението живее на границата на бедността, (разбирай изключителна бедност, с която вие за щастие не сте се сблъсквали), 12% е средната класа, а останалите са онези изключително имотни хора, които живеят като в древните нобили. Последните две "класи" са ситуирани в столицата. Там са и частните училища. Интересното тук е, че цените варират от 800 лева на година до 100 000 лева. Съответно всеки може да прецени къде има възможност да приобщи детето си. Това е не-случаен фактор. Учениците от най-елитните училища са основно членове на кралската фамилия и на деца от кралските семейства на съседните държави, които оперират на принципа на лицеи. Там цените се явяват съзнателно търсена бариера, децата се подбират, защото те ще създадат приятелства, които се счита- остават за цял живот и ще се отразят на бъдещият бизнес на тези деца.....Идеята е- не всяко частно училище следва да се фаворизира и да струва обезателно хиляди в година , могат да се организират такива и на "по-достъпни цени", което е възможност за България. Зная, че в BG профилирането става в 7 клас. Аз си мисля, че това е рано, и по-правилният е 10, както тук и в Англия. Т.е децата имат възможност наистина да усетят и анализират конкретно приоритетите и влечението си. Абсолютно съм съгласна с теб, че руската (соц. система) на образование, както и нашата е на най-високото ниво от познатите ми досега, но за съжаление ние , както и руснаците, изгубихме силата си, копирайки "блудно" западния модел и изтривайки в дива еуфория наследството от миналото, без да отчитаме методологически или идейно кое е било стойностно, а кое-не толкова, заслужава ли, какво е дало-взело.... За религията- тук несъмнено трябва да се учи религия, защото арабите са благороден и див народ. Странно съчетание нали? Ако няма религия, която да ги държи здраво, те биха се самоунищожили, заради това и до сега в този регион съществуват кралства, султанати и диктатури, защото е нужен юмрук, а не демокрация/. За интернет-проектите, които се дават тук. Абсолютно- за.!!! Не става въпрос за copy-paste, а за създаване на навици за отбиране на полезното от плявата, за умения с боравене на огромен куп информация. Елементарен пример: На сина ми преди няколко дена му зададоха да направи анализ върху W.E. Auden "What's that sound" Това е безизвестен за нас, спорен за мен като поет "творец". Та, цял ден той вися на Интернет да търси смислена информация за въпросното произведение . След 8 часово сърфиране дойде при мен отчаян, с червени очи. Нашето общо търсене продължи още 2 дена!!!!! Прочели сме не зная колко страници за да напишем анализ от ЕДНА ЕДИНСТВЕНА СТРАНИЦА!!!!! Диана- струва ми се, че не съм обяснила правилно. Не говорим за кръжоци в познатият ни смисъл. Говоря за изучаване на инструмент абсолютно сериозно, със задаена програма, изпит покриващ определно ниво, с изучаване на солфеж, теория на музиката, два пъти седмично редовен предмет-частен урок по избран инструмент, а не обща музика. Моля, за сведение обърнете съм към ABRSM London- това е системата, която са длъжни да покриват учениците в Корея (Китай, Япония). Аз като музикант, който е работил по нея мога да кажа, че това е сериозна система, която със полюсовете и минусите си , и се намира в междинното ниво между дилетанство и професионализъм. Но е далеч от онова музициране в кръжоци, което съществува у нас. Като край, надявайки се, че не съм ви досадила. До момента не съм намерила оптимална общообразователна система където и да било. Дали това е само Платонова илюзия, непостижима за нас или съзнателно търсене на такъв резултат от социално отговорните, не зная....Но отново, аз съм работила със деца и студенти от десетки националности и по-надарени от нашите и руските деца не съм срещала. Заради това ми се иска да има смисъл търсенето ни на правдата в образованието и дано заради тези деца да можем нещо да направим, да променим,за да разгърнем истинският им потенциал. Бъдете щастливи!

Привет, благодря за разбирането на Никола и Диана.Наистина, въпреки че съм далеч, мисля за България, инсталирала съм си сателит и ловя почти всички програми, следя с интерес случващото се и бих желала едни ден да успея да съм в помощ... За религията. Тук по закон децата приемат религията от бащата. Така, че едното ми дете от първият ми брак изучава ислямска религия, дъщеря ми ( съответно от втория брак) -християнство, защото баща й е българин, приема се по презумция, че е християнин. Не съществува положение при което някой е "без отношение" към религията. Имаме познати-араби, които са комунисти, децата им изучават религия. Децата учат в паралелки заедно-мюсюлмани и християни. Разделят се само в час по религия. Интересно е, че това се приема много естествено, със страхотна толерантност и липсват преракания или спорове по религиозни въпроси между представителите на двете религии. Децата свикват с факта, че всеки има своя си религия и това не представлява знак за особеност или клеймо- орицание. Празниците на всички се празнуват съвместно - сега Декември има Аид- мюсюлманският празник , който се провежда 70 дена след Рамадана, имаме официално 5 дена почивка, след него идва Рождество и отново 3 дена почивка. На Мюсюлманските празници християните ходят и поздравяват приятелите си мюсюлмани, на нашите празници, съответно те идват в нашите къщи. Децата в училище си разменят подаръци на празниците. Сега на Аид мюсюлманчетата даряват шоколади и сладки на християнчетата, после на Рождество ние им даряваме. Всеки клас , от 1-12 има учебници, в които постепенно се предава съответната религия. Например, първи до 4 клас, учебниците се състоят основно от приказки, от най-интересните , "забавни" моменти от Библията - Адам-Ева-змията, Ной, Йусеф, Исус -раждането, общо казано, да е забавно за децата. Пеят песнички, и учат основните молитви, както и кой-кой е. (Това важи и за мюсюлманите). Последствие материята се усложнява с изучаване на цели дялове от Корана или Библията в оригинал- на староарабски език и се изучават старинните текстове към тях, прави се превод на съвременна "фусха"( книжовния език) Така се стига в горните класове до сравнителен анализ на течения в религиите, тенденции,трактовки, философия. Да, децата посещават всеки месец- църква или джамия, където се молят заедно и упражняват наученото. Имат редовни изпити по изучаваните уроци, както и по всички други предмети, с оценка за края на семестъра и годината. Религията е част и от матурите. Любопитно е да се знае, че най-много ученици се провалят именно на тази матура като процент и губят право да завършат училище и съответно да кандидатстват в университетите!!!

Прочетох внимателно мненията и на двете страни. Честно да ви кажа, адски ме заболя...Боли ме за положението на учителите, боли ме и за тревогите и безпомощността на родителите. Странно е, че имаше стачка и тя завърши, за мен - безславно, примиренчески, по нашенски. Тъжно е наистина, че учителите бяха прави в социалните си искания, а се примириха....Но е още по-тъжно, че не излязоха с предложения за тотална реформа в училището, което би поставило исканията им на друга плоскост, би мотивирала ресурсите на цялото общество в тяхна подкрепа. Искам да благодря на Мона за прекрасните й "вмъквания", които май не бяха оценени по достойнство. И ще си позволя да се включа с някои идеи, които извличам от практиката си. Някъде вече писах, че преподавам в държавен университет в Йордания, арабска страна, която би следвало да е далеч зад нас, но не е...За голямо мое съжаление....Децата ми учат в елитни частни училища- единият по системата Кембридж, момичето по Оксфорт. В университета провеждаме всеки семестър конференции и са канени колеги от цял свят, така, че имам възможност да пресявам и да се информирам. На тази база искам да споделя опит, който може да бъде полезен за колегите от форума. Идеята, която Валентин Петров вмъкна, за консултанти...Това се практикува тук. Защо го няма в България? Много българи като мен работят зад граница и трупат опит от различни системи, защо не се потърси потенциалната им възможност да дадат най-доброто? Убедена съм , че ще се включим на доброволни начала в такава кампания за страната ни. И малко практически съвета на една концепция. 1. Наличие на строго обособени държавни и частни училища, но не по начина, който това се практикува сега.Идеята е избор на система, по която децата да учат. Има десетки такива- АB, AGSIS, AGS, Кембридж, Оксфорд, Делт, да не ги изброявам.Всяко частно училище избира, специализира кадрите си и преподава по съответната система. 2. Учителите минават на проверочни изпити всяка година. Това е задължително тук. Комисията се състои от преподаватели, излъчвани от държавните университети. Базирано върху резултатите от теста се определят и заплатите на учителите + опит. Не съм съгласна с Ина, че опита не следва да се взима под внимание. За себе си като педагог мога да кажа, че едва след 10 години методологически опит, мога да се нарека преподавател. Преподавателите с най-висок "бал" се изпращат на държавни разноски на специализация (от месец до година) навън, по съответните програми. 3. Тук и в Англия много ясно е дефинирано профилирането на децата след 9 клас. Сина ми сега е 9 ти и учи, така нареченият "О" level т.е. бива наблюдаван и всеки три седмици получавам репорт от училището, къде е силата му. От сега е ясно, че ще се специализира тясно от 10 клас в-химия, физика, биология. Специализацята е 3 години до 12 клас вкл. Вселки месец тестовете му се препращат в Англия и оттам казват за къде е той. Дъщеря ми е едва 2 клас, на 7 години (тук започват от 6 години 1 клас) и вече ми бе представен пълен репорт, че тя има талант в изкуствата и съм ЗАДЪЛЖЕНА да я запиша на crash class рисуване, модерни танци и артс, което вече е факт. 4. В законодателствто изрично е указано, че преподавателите и учителите нямат право да преподават частни уроци и да имат частни фирми. Ако противното бъде доказано те биват уволнени и губят точките си за пенсия, както и застраховката за здравеопазване. 5. Учебниците по общообразователните предмети ( не влючваме онези от специализираните системи на частните училища, които идват отвън) но които всички изучават и (държавни и частни ) са безплатни и се раздават, в началото на годината. Тези учебници са нови и не се връщат след края на годината. 6. Всички учебници, всеки три години подлежат на преразглеждане. Това се извършва чрез анонимна, произволна анкета, раздавана на учителите по училищата, по всеки предмет. Анкетата после бива препратена към нас, в частните универитети. Следва нова анонимна анкета между нас. Оттам се поема пътя към министерството. Ако се установи преобладаващо негативно мнение по определен учебник, раздел, се сформира комисия от ДЕЙСТВАЩИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, които изправят текста. Той бива препратен към Филаделфия Университет, Токио Университет, Лондон Кралска Академия на Науките и се поставя на обсъждане. Естествено държавата плаща за това. Мога да кажа, че почти всеки три години излизат нови, обновени учебници. 7. Униформи- задължителни!!!!! Държавните училища имат своя единна, която се раздава безплатно. Частните-всяка-своя, за да показва принадлежността на ученика към съответното училище и не е безплатна. 8. Отсъствия, задължително се поставят в началото на всеки урок. При 3 отсъствия се викат родителите, при 5 ученикът губи право да се яви на финален изпит по предмета.Т.е не завършва годината. 9. Задължителна проверка сутрин при влизане в училище за "приличен външен вид". Дъщеря ми са я връщали обратно за "неирязани добре нокти". 10. В държавните училища 11 и 12 клас се държат матури по ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ, съответно анонимни и който ги изкара, получава средно образование и има право да учи в университет, който-не-пие студена вода. Частните училища правят изпити, които се запечатват и отлитат в Англия, Франция, откъдето е системата, и получават оценките от там след два месеца. 11. Всяка седмица след 4 клас, задължително, по всички предмети ( дори спорт) се дава тема на учениците и те са длъжни да я завършат само с материали от Интернет. 12. Задължителен предмет-религия, с изпит, 4 пъти седмично. 13. Практика от Корея, съществуваща вече 7 години. От преди 2 е опитно поставена в Япония и Китай (частните училища за момента). Задължително изучаване на музикален инструмент. Защо, мога да обясна по-подробно. Това се сещам за момента.А, да, за визията на преподавателя... Задължително и навсякъде мъжете сако, костюм , жените - прическа, грим!!!!!!! Искаме или не искаме, това е положението, ако не желаем да получим административни наказания. Не знам за заплатите кой даде някакви доста....примамливи да ги наречем такива....Истината е една, навред учителските заплати са ниски, да не се заблуждаваме. В Америка, да, заплатата е 4 000, но след такси и застраховки става на 2 000, а това не е достатъчно за там. Това е информацията ми от всички колеги . За мен това е друга тема, защо в международен мащаб педагогическият труд е ниско платен, за да бъде не-актуален...Има ли причина това? Дали не създаваме съзнателно слабо в интелектуално отношение поколение, добри комсуматори, безмозъчни, не-мислещи, лесно податливи на манипулации хора????

Обръщам се спрециално към Ани и Florestan. Аз съм в образователната система. Професор съм в държавен университет и изпълнявам наблюдателна функция по отношение на частните и държавни училища в страната. В случая - Йордния. Така че това ме занимава ежедневно. Безпорен е факта че българската образователна система до 93 година е базирана върху съветската и това за мен е най-дбрата възможна.Образованието, което моето поколение получи ( до тази година) е години напред в сравнение много други в международен мащаб ( не говоря за сегашните випускници). Говоря специално за средното образование. Ние получихме една широка платформа от знания. които бяха подплатени с обща култура и спектър от асоциативно транслирани начини на мислене и креативност. Висшето за съжаление куцаше назад в сравнение с онези от Англия и Америка, където хората се специализираха,профилираха тясно, а при нас нещата вървяха като следствени от средното образование. В момента за съжаление в България, светлите мозъци в Министерството по Образование, или както се нарича в момента решиха, че ще се култивираме с западният модел. Но някак не успяха да го направят. Загубихме основата, която бе нашата сила. Мога смело да кажа, че съм общувала с много колеги от къде ли не. Нашите знания, в общообразователен план са на светлинни години напред. За съжаление аз признавам, че не бих се върнала да преподавам в България, (въпреки че многократно съм канена), не само заради заплащането, което е унизително, а заради невъзможността за развитие, за промени, която е отнета на хората работещи "на бойното поле" в училища и университети. В училищата системата ние не бихме променили, това е ясно, но къде са униформите? В Англия. Америка, тук всяко държавните училища имат униформа, частните имат свои и всяко дете с гордост ги носи, за да покаже принадлежността си. Елементарен пример за дисциплина тук, за разлика от при нас. Моят син, забърка каши и бе изгонен в рамките на 2 дена от ЧАСТНО УЧИЛИЩЕ, където няма да назовавам цифрите, които плащаме, защото са зловещи за българският стандарт. Това бе точно преди месец, в средата на семестъра и загубихме всички пари като наказание. Да не горим, че едвам намерихме училище в което да го нагласим, защото никъде не го искаха. Ами сега е тих като тревичка. Защо това не се случва в България? Защото няма закон, няма защита на учителя, на училището като символ. В училищата се учи религия задължително- християните и мюсюлманите се разделят само тогава в отделни паралелки. Заради това не се чува за наркотици, алкохол, секс на непонятна възраст... Това за съжаление също го няма при нас. Не казвам, че всичко това трябва да го приложим, но защо винаги искаме да вземем сякаш специално най-лошото? Откъде този стремеж, аз не мога да си обясня. За съжаление, за дълбоко мое разочарование бългаската образователна система не ще стигне онова ниво, което изгуби, защото онези, които биха могли да го направят или са забутани в някой ьгьл и никой не им дава възможността да го извършат или са зад граница.

Станимир, не мжеш да си предатавиш колко си прав. Преди години срещнах човек, който бе камикадзе. Името му е без значение. Този човек бе бил телохтранител на Ясер Арафат и при покушението на Арафат в Либия, те единствени, двамата оцеляват от експлоадиралия самолет. Този човек бе взривявал бомби в Палестина, Ливан, Египет. Беседвали сме дълго и подробно за неговото решение да "загине" както той се изразяваше на български, толкова невинни хора. Причината? Знаем ли истината за Палестина? За съжаление не! Никой не разказва за агресията в Палестина, за избитите стотици хиляди, за прегазените с танкове, за Хеброн, където 300 000 човека са избити само за един ден, където новородените са удряни в стените на сградите, за да не се хабят патрони...За Женин само преди пет години...В нашият благороден 21 век...За хилядите убити.... Този човек е видял как пред очите му е изнасилена майка му, двете му сестри, а той и баща му са заставени да гледат, как жените умират от издевателството над тях. И той бе загубил себе си в отчаянието, в умопомрачаващата скръб...Той бе готов на всичко. Искаше и виждаше смърт и се стремеше към своята, за да се избави от виденията. Защото нямаше армия за гърба си, защото ООН мълчи и до сега, защото няма подкрепа, заради това бе намерил начин да изкрещи на света. Убивам невинни, но вижте, отворете очи за нашето страдание!!!! Не съм съгласна с това и никога няма да бъда, но го разбрах. И сега този човек живее в затвор в Израел. Той се предаде доброволно. Не, защото аз съм повлияла, а защото видя разбиране в чуждите очи, защото усети съчувствие. Тези хора за мен са заблудени души и само с добра дума, с тихо убеждение, колкото и да е трудно това могат да намерят себе си. Не чрез отричане на идеите им, не чрез агресия срещу тях. Прозрях ясно- агресията,от наша страна, ще води до по-голяма съпротива от тяхната. Ирак, Афганистан, скоро и Иран...това ще слушаме и виждаме занапред. Защото са голямо мое съжаление модераторите на съвременния свят имат нужда от войни и заради това и ги създават. Не между нас човеците съществува неразбиране и противодействие, а на друго ниво, и за съжаление то не е в ръцете на хора като нас.

Не знам откъде да започна....Бих могла да пиша с години! Повечето от мненията тук бяха основани на цитати и идеи, а аз бих искала да споделя с вас опита си.Надявам се той да помогне! Живея в Хашимидско Кралство Йордания вече 12 години. Една прекрасна страна ( която препоръчвам на всеки до посети).Това е единствената арабска страна, в която МИРНО съвместно си съществуват християни-ортодокс, католици, копти, мюсюлмани, евреи и друз.И всички от тях са в болшинството си фанатици. Нека да разкажа приказка. Срещнах се когато бях на 16 години с арабски студент и той ме увлече със себе. Тогава не разпознавах фанатизма. Уникален човек, краен във всичко. Омъжих се за него и след време дойдохме тук. След година в дома ни започнаха да прийждат шейхове .Моля отбележете, че неправилно разпостраненото битуване на думата в България е богат арабин, а всъщност това е религиозен, посветен човек. Аз ЖИВЯХ 2 ГОДИНИ СРЕД ФАНАТИЦИ. Срещнах и "ахуан мюсюлмин", и "Джихад" , "Джамаа Ислямия" и който се сетите от ислямистите. Да кажа, че това бе кошмар, би било много леко...Естествено се и разведох, след дълги, трагични перипети.Тогава бях изправена пред опасността от департиране от държавата, без сина ми. В "Шериата" семейният кодекс, който до сега ръководи семейните отношения в арабските страни, аз нямам право, като християнка да възпитавам сина си, който е мюсюлманин по баща. Той ми бе отнет за 6 месеца. Покойният крал Хюсейн се намеси, и благодарение на професията ми, получих йордански паспорт за заслуги към държавата. Заради сина си живея тук, той е с мен, наложи ми се да опозная нравите, езика, Корана...Мога смело да кажа, че не съжалявам. Оцелях! Имах голямият дар на съдбата да се запозная с много различни хора от различни държави и разбрах едно. Всички сме склонни към фанатизъм. Руснаците и американците се фанатици-националисти, а арабите са най-своеобразните такива. "Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма-то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклониците на Тората, скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите и. Любовта е моята религия и моята вяра." - Ибн Араби Прекрасен цитат.....любим за мен! Благодаря ти, че го приложи! В началото се ужасявах от фанатизма, но с времето започнах да го разбирам и уважавам. И до ден днешен се уча за тази фома на духа и съзнанието. Беше ми позволено да слушам беседи ( знаем че за жени това е непозволено, да не говорим за християнки). И искам да ви споделя. Ислямският фундаментализъм, който безспорно няма нищо общо с писаното в Корана е уникално явление. Дори днес виждаме какво става в Бомбай, Ирак и т.н. Тези хора не бива да отхвърляме с лека ръка, дори да не сме съгласни с позициите им. Защото те са хора дълбоко вярващи, толерантни към християнството (колкото и това да бива отричано по пресата), монаси по начин на живот, често високо образовани, които обаче са безкрайно отдадени на идеята за собствена правота. Те никога не могат да приемат мнение, контрастиращо на убежденията им, дори да е обосновано, дори да е базирано на техните собствени свещени книги.Те горят в идеите си, те са вплели в живота и всяко свое действие есенцията на определени постулати и вървят напред, без страх от смъртта, защото ВЯРВАТ. Вярват и се вълнуват от същите неща като нас, но пречупени през призмата на идеала, техният идеал.И този идеал, колкото и странно да звучи за повечето от нас е вяра в единния Бог, равенство, братство. Невероятно, нали? Много съм мислила върху фанатизма и искам да кажа, че всеки от носи частица от фанатизма в душата си, без значение в какво зрънце е заложен той-любов, знание, вяра, кариера, семейство. И това не е лошо,защото фанатизма е свещена убеденост. Въпросът обаче е, дали имаме толерантността и достойнството, себеуважението и градивността да погледнем с широко отворени очи в иманентната същност на обкръжаващото, да приемем с отворена душа и другото, непознатото, а не да го отречем, защото просто не го познаваме.

Темата живо ме интересува. Нека погледнем, какво е съвременният музикант? Всеки има начертано дневниче -план с участията му за близките няколко месеца. Иска или не, той отива,свири, пее, каквото там ще прави, го върши надеждно. Да ама, дали това е вдъхновение? Едва ли...В Индия до ден днешен музиканта бива поканен на концерт, той пристига, вади вина или вана ( различно се транскрибира) и се "влива" ментално в атмосферата, която го обгражда. Той може да стане, да си опакова инструмента и да си отиде и никой не му се обижда, защото МУЗИКАНТА е усетил дисонанс в публиката. Това не го инспирира и той отказва да се превърне в занаятчия. Просто си отива...Това за мен е музиката-вдъхновение, уловен момент. А не занаятчийство. По въпроса за математиката. Да не забравяме, че древните гърци, както и "Дар Ал Хакма"или "Дома на мъдроста", както го познаваме, са базирали учението си на квадриум от науки: математика, философия, астрономия,музика и всеки учен е бил длъжен да се обучава паралелно по всяка от тях.

Magee, персонално на теб,БЛАГОДАРЯ. Има няколко мисли, които са разтърсващи за мен в това, което казваш. И за мене са откритие. Аз обаче не говоря за любови, а за Любов. Не съм била от хората, които са дарени, или може би проклети да имат такива. Обичала съм веднъж. И заради говоря за една любов. Тази, която си струва. Не смятам, че е правилно да се себераздаваш, да даряваш от себе си на хора, които не са били стойностни дори в по-късен етап от живота ти. Заради това съм избирала дълго, преди да обикна. За това и говоря. Когато стигнеш до онзи момент, когато отдадеш себе си на някой, не може да не искаш да го задържиш, да бъде с теб, да диша с теб. Да останете заедно....Преди доста време бях в Австрия и в един хотел попаднах на сцена, която ме прониза. Във закътано кътче на един от салоните видях седнали един до друг двама възрастни мъж и жена, те разглеждаха албум със снимки, свели побелели глави един до друг. Не мога да ти опиша каква аура искреше от тях. Не беше само тиха обич, единение, беше нещо неописуемо....Това остана запечатано в сърцето ми.За мен любовта е това, да не се боиш от нея, да не се криеш или самозалъгваш, а щедро да я изживееш , така, че накрая да остане именно това-единението. Да остарееш до човека, който е до теб, да си успял да преодолееш каквото ви е дадено и да останете неотклонно слети....Не да се залъгваме със думи са свободен избор и бъдещо претворяване на бивши любови, като по този начин намираме извинение за неуспеха...Не е въпроса кой ще остане, и дали, ще ли го оставим да си иде или ще се борим за да оцелеем, а просто да го направим. Затова и не говоря за възраст в откриването и оцеляването на отношенията ни, а за онзи момент, когато ще сме успели да го осъществим и да го оценим.