_Маги_

Здравейте! Благодаря ви и на двете, и двете имате добри попадения в частта за емоционалното състояние, ранимо его и амбиция, присъщи за този човек. Но това не е всичко. Много характерен за ситуацията е фактът, че той е нежелан там, където има огромното, наистина, желание да бъде. По отношение на конкурс или предизвестеност, както каза Димитрина, такива няма. Напротив, нещата се развиват почти инцидентно. А присъствието на Крал меч като последна карта, не говори за себедоказване, както предположи Джемини, а по-скоро за неувереност. Благодаря ви още веднъж за включването. ПП. Човекът не е архитект, друго е полето му на изява.

Човек се озова в доста проблемна ситуация на работното си място. Допитахме се до Таро как ще се развие тя? Изпаднаха 10 меча, а картите са 6 чаши, Умереност, 9 меча. Картите ясно показват състоянието на човека от цялото създалото се положение. Ситуация, която има свое минало и намира развитието си в момента, но ескалирала вече. Човекът се държи, но със сетни сили, на границата на истерията, което картите показват като конструкция от 6 чаши и умереността съотнесено към 9 меча. Страхът от предстоящото е очевиден, преживяван насаме, но изпадащата 10 меч представя образа на боец пред света и дава категоричен отговор в полза на боеца. Готов на всичко и даващ всичко от себе си. Какво виждате вие в картите?

Искам да споделя едно мое наблюдение за Паж меч. Тази карта е индикатор за състояние в много силни емоции - страхове, завист, много голяма неувереност, съпътствано от чувството, че си недооценен и пренебрегнат, откъдето идва и чувство на силна ревност. Тук се нарежда и скритият гняв и склонността, заради всичко изброено, към подлост и интриги.

Имам карти на въпрос към таро как ще се справи определен човек, поставен на отговорен пост. Отговорът му е 10 меча, Светът, Крал меч Интересни карти за човек, който иска да се изявява. Амбицията да блесне е голяма, но въпреки възможността, която получава, човекът е подвластен на терзания, на които неуместно дава воля навън. За съжаление, освен това, за сложните случаи, разчита на друг, не на себе си. Какво е вашето мнение по картите? Ще се радвам да ги обсъдим.

Прочетох много насоки за ползването на Завета на цветните лъчи, но какви истински успехи имате с тях, как и в какво си помогнахте? Реална ли е помощта или предполагаема?

Без да преглеждам назад, споделям този, който вълнува с музиката си, най-много сърцето ми.

Разгледах и видях, че периодично през годините се появява темата за хомосексуалността и винаги с едно и също развитие, с една и съща съдба, а именно, навлизане в тупика на тесногръдието, отказа от приемане и най-вече неудобството и срама, който изпитваме по темата. Задавам си въпроса, но и си отговарям, защо всъщност толкова много ни вълнува нещо, за което не сме готови да говорим. Отричаме го, а сме привлечени от него. Учудвам се на абсолютната категоричност, с която заклеймяваме нещо, съществуващо от хиляди години. С какво, всъщност, ни пречи? С какво руши нашите граници и комфорт? Всяко общество е с нравите си, но ние рискуваме да сме най-нетолерантното, не само по този казус. В същото време започвам да осъзнавам, че толерантността е агресивно чувство, т.е. тя априори приема своя обект за слаб и немощен и с това отнема от силата му. А е нужно само нормално приемане, не нещо друго. Всеки от нас е различен от другия и няма как да бъде иначе. Светът и животът затова са толкова красиви и вълнуващи, а значимото е това, което носим у себе си. Хайде, да разтворим сърцата си за различните! Да не сътворяваме врага!

Божидар Цендов-БожидарЗим Приятел на Портала · · Участници · · 3443 Мнения: Публикувано: Днес, 11:14 Въпреки че се изразяваш поетично и копираш стилове, моето усещане е, че съм съгласен с теб. Всъщност, поетично изразено е доста по-реалистично Не обръщай внимание на това, което говоря. Но можеш да обърнеш внимание на добронамереноето ми усещане. Е, и аз се изразих поетично П.С. Не е нужно да се разбираме Мнението беше редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим: Днес, 11:21 Божидар, искаш ли да се уговорим. Първо ме опознай и тогава ме квалифицирай. Все още не познаваш моя стил, никой не го познава. Дар-словото не ми е чуждо. Мен не можеш да уязвиш. Така че зарежи снизходителния тон. Всъщност този твой рефрен не е нов. И всъщност очаквах стабилно мнение. ПП. Както виждам копирането на стил и на теб не ти е чуждо.

Мдам, всяко нещо си има двете страни. Това "да се сдобием с препятствие" Кастанеда го нарича малкият тиранин. Това, което ни кара да се развиваме и осъзнаваме. Както малкият поносим стрес е полезен, за да ни държи живи. От друга страна създаването на враг е най-използваният похват за манипулиране на човешкия ум. Истината е друга и всеки може да я намери за себе си в баланса между крайностите. Все пак от време на време е необходимо да ни стимулират......или да ни манипулират Това може да се окаже само ме мнение, но пак Кастанеда казва, че никой разумен и здравомислещ човек не би тръгнал по духовния пък ако не е бил подведен И си мисля, че е абсолютно прав. Ние си нямаме понятие каква огромна болка трябва да премине и оживее един учител, за да стане учител. Лично аз не виждам връзката на Кастанеда с темата и го смятам за твърде далеч от нея. Схващането за малките тирани, приложено към нея, също. Тяхното определение и значение по Кастанеда е друго. Затова смея да твърдя, че не си ме разбрал. Врагът е наш избор, субективно отношение, усещане за другия и наша проекция, с други думи - илюзия. Зад това субективно усещане стои цял букет от вътрешни дефицити, най-големият от който е чувството ни за малоценност. Ако задълбаем още по-навътре, ще открием лицето на Гордостта, която ни шепне опияняващи слова за нашето величие……и различие, въпреки изначално заложения у нас стремеж към единение. Конфликтът е жесток и както обикновено става, намира израз вън от нас. В този смисъл врагът е и наше огледало, криво огледало, невъзможно появило се и съществуващо в конфликтът на интереси или в чувството ни на застрашеност и уязвимост, намиращи израз в неконструктивната ни агресия. Той е компенсация.

Да имаме враг е важно не само за дефиниране на нашата идентичност, но също така и за това да се сдобием с препятствие, спрямо което да измерваме нашата ценностна система и да показваме, като се изправяме срещу него, колко струваме – обикновено с надеждата и целта да блеснем с превъзходство. Следователно, когато нямаме враг, трябва да го сътворим. Човек не може да се откаже от врага и неговият образ не може да бъде премахнат от процесите в развитието на цивилизацията. (по У.Еко) Той е необходим и желан субект във всяко по вид общество. Негов най-ярък атрибут и добра мишена е различността му, а за зла, за нас, беда в някои случаи и интелектуалното му превъзходство. В този случай всички средства в борбата с него са позволени. Врагът е Великият обединител и в колкото по-силна степен е демонизиран, толкова по-полезна фигура е той за осъществяване съзнанието ни за (псевдо)пълноценност и значимост, но, за жалост, само в собствените ни очи. А истината е друга.

Да спреш мисълта или да спреш брътвежа на ума, същото е да обуздаеш вторачването и непрестанното категоризиране и оценяване, деленето на добро и лошо и неприемането на съществуващото, препускането по възможни варианти. И всичко това с едничкия смисъл да потънеш в тишината на себе си и да (се) чуеш. Единственият начин това да се случи.

Здравей alinnna! Ситуацията действително ти причинява дискомфорт, макар и да не е от дълго време така. Картите за нея са 5 чаши, Рицар чаши, 4 жезли. Притеснението е налице, но е налице и преекспониране на проблема, прекалено вглеждане и драматизиране. Ти имаш варианти за действие, но си зациклила и стоиш в това, което искаш да видиш в друго развитие. Разчиташ на разбирането и подкрепата на твои близки хора, търсиш съчувствие, но всъщност пътят е да се мобилизираш и да решиш проблема си. Нека не се забравя, че изборът на реакция и поведение винаги е наша собствена отговорност.

А сега, великият Бени Гудман!!! http://www.youtube.com/watch?v=62ZSQUyU00s

Вива, разбрах мисълта ти от първия път, но задавайки само въпроси, се нарушават ритъмът и равновесието в комуникацията. Аз имам отговор, но в духа на дискусията, нека чуем и твоето мнение.

Странно, че отиваш встрани от темата си, но не и чак толкова. Вива, атрибут на кое, смяташ, че е честта? Мисля, че там се крие отговорът. Да се опитаме да разсъждаваме заедно.

Доколкото разбирам основното в темата е въпросът - Кой съм аз? - фундаментален и екзистензиален въпрос, до който неизбежно в един или друг етап от живота си достигаме. Ето и моето мнение. На нас, всъщност, нищо не ни принадлежи, затова и нищо не можем да изгубим. Единствено важен е духът зад душата и само опитът е това, което имаме. Възприемам тялото като много фин и чувствителен инструмент, създаден, за да бъде съд и алармена система по пътя ни тук. Разумен инструмент, свързан и във връзка с Живота, докато го обитаваме. Част от развитието е задаването на различни въпроси, а естеството на въпросите показва етапа на осъзнаване. Неидентифицирането с тялото е белег, според мен, на високо ниво на осъзнаване. И понеже обичам яснотата и конкретните отговори, съвсем вкратце мога да кажа следното, в опит за отговор на въпроса: Кой съм аз зад собственото ми тяло? Аз съм опитът, натрупан в този живот.

http://www.youtube.com/watch?v=tiF2qeY2pEQ

Само сърцата живи чувстват.......... http://www.youtube.com/watch?v=aDgl4VqWwj4