ivail

По-ясно обяснено и в същото време показано нагледно, (аз непросветления) не съм открил:






Беседата на св. Серафим Саровски

За съжаление тази тема е една огромна смесица от верни, полу-верни и неверни твърдения, които няма как да бъдат изчистени едно от друго.
...
Като грешка във вегетарианството мога да посоча заблудата с незаменимите аминокиселини и с хранителните добавки, витамини и прочие.

Хехехе, няма зимно равноденствие, но има пролетно и есенно, когато денят е равен на нощта. Та сега е зимно слънцестоене - денонощието с най-къс ден.

За "Матрицата" - филма ли става въпрос или за термина "Матрица" даден от Макс Планк - основоположникът на квантовата физика?


Ето какво е казал:
„Като човек, посветил целия си живот на ясната наука, на изучаването на материята, мога да ви кажа като резултат от моето проучване на атомите следното: Няма материя като такава! Цялата материя произхожда и съществува само благодарение на сила, която кара частиците на атома да вибрират и задържа тази Слънчева система на атома заедно…
Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е Матрицата на цялата материя."

Айнщайн употребява просто друга дума в същия смисъл - Полето.

Това което ние християните наричане Бог, двамата големи учени наричат Разумното/та Поле и Матрица.


Обичам да казвам много с малко писане, а от това следва, че четящия ще трябва да направи мисловно усилие:


1. Цялото битие е в Бога(Полето или Матрицата), т.е. Бог е навсякъде, както и другите измерения са в него(невидимите за нас, по-висши среди на живот).

2. Божията сила, която действа върху всички разумни същества(хората и по-висшите такива) е Христос(Словото, Разума, Премъдростта).
- тази 2ра сила действа едновременно с 1вата.

3. Божията сила, която действа върху разумните същества, напълно отдали се на Любовта и Доброто, ние наричаме Свят Дух.
- тази 3та сила действа едновременно с 1ва и 2ра сили.

И така от 1, 2 и 3 идва термина Света Тройца - трите сили, чрез които Бог действа върху творението си в зависимост от степента на духовното израстване.

Честита ви нова година...

... чеда Божи...

...Той сътвори битието и законите му, и нас сътвори та да виждаме законите на природата...

... и вчера беше най-късия ден, а днес е първия ден от годината, който е по-дълъг от предходния...

...Та това нашите деди нарекли коледа (кръговрат, календер) и празнуват...

... защото са и сме част от Божието битие, наред с Неговите закони...


Весели празнични дни ви пожелавам!

Честита ви нова година...

... чеда Божи...

...Той сътвори битието и законите му, и нас сътвори та да виждаме законите на природата...

... и вчера беше най-късия ден, а днес е първия ден от годината, който е по-дълъг от предходния...

...Та това нашите деди нарекли коледа (кръговрат, календер) и празнуват...

... защото са и сме част от Божието битие, наред с Неговите закони...


Весели празнични дни ви пожелавам!

Днес е денят на Св. Варвара, с който започва началото на трите последователни християнски празника - Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници. У нас се почитат с преплитане на езическите и християнските обичаи, с популярната
поговорка:


„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Варена царевица и медени питки за Св. Варвара, пържени мекици за Св. Сава и пълнен шаран за Никулден са сред традиционните храни за иначе постната трапеза.

В народните представи Варвара е сестра на Св. Никола. А утре /5. 12./, е честван Св. Сава, като сестра или като неин брат, мъж светец – Св. Сава, в източноправославната църква. От тях Сава е по-добрият персонаж, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.




В православната и в католическата църква
Света Варвара е християнска великомъченица. Паметта ѝ се почита на 4 декември.



Света великомъченица Варвара е родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.
Света Варвара е родена през времето на император Максимиан в семейството на аристократ от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник, но я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато той научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. На Варвара жените подготвят обредно вариво, обреден хляб. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите."
По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота.

На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.

Честита ви нова година...

... чеда Божи...

...Той сътвори битието и законите му, и нас сътвори та да виждаме законите на природата...

... и вчера беше най-късия ден, а днес е първия ден от годината, който е по-дълъг от предходния...

...Та това нашите деди нарекли коледа (кръговрат, календер) и празнуват...

... защото са и сме част от Божието битие, наред с Неговите закони...


Весели празнични дни ви пожелавам!

Грехът на осъждането.

Като осъжда чуждите недостатъци (действителни или привидни), човек си мисли, че е по-добър, по-чист, по-благочестив, по-честен или по-умен от другия. Но не е така. «Този, чието сърце е чисто, счита всички хора за чисти, а на когото сърцето е осквернено от страстите, никого не счита за чист, но си мисли, че всички са подобни на него» (авва Исайя). Нашият съд никога не е безпристрастен, защото най-често е основан на случайни впечатления или се извършва под влияние на лична обида, раздразнителност, гняв, мимолетно настроение.
Православният християнин безусловно може и е длъжен да протестира против неправдата, несправедливостта, да защищава обидените. Но да възстановява истината е призван само този, който е достоен, който е заслужил правото да я защищава, който сам е способен да изслуша със смирение истината за себе си и с кротост да се покае за собствените си грехове.
Явното или едва забележимо осъждане е почти най-честият грях, който е и най-трудно да бъде изповядан, тъй като той е посипан като ситни прашинки по целия ни живот и цялата ни дейност. Но този прах е крайно зловреден. Една осъдителна дума, една укорителна мисъл често (както знаем от примерите из житията на св. отци) напълно са отнемали Божията благодат даже от ревностни подвижници. Едно малко осъждане може напълно да лиши християнина от наградата за много и дълги трудове, в един миг да остави душата напълно ограбена, опустошена, унила, дори ако секунди преди това тя се е радвала и веселила с духовна радост. В светото Евангелие от устата на Самия Господ често сме слушали предупреждения относно осъждането на ближния: «Не съдете, за да не бъдете съдени» (Мат. 7:1), «С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете осъдени» (Мат. 7:2), «Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си» (Мат. 6:9). Казвайки Господната молитва «Отче наш» ние направо произнасяме над себе си тежка присъда, когато започнем след това да съдим ближния си и не му прощаваме някой грях.
Ако никого не осъждаме, винаги отстраняваме очите си от греховете на ближния и се стараем да видим собствените си грехове, като укоряваме себе си и се поставяме по-ниско от своя брат, то този път към Царството Небесно ще бъде най-кратък, най-лек и най-радостен. Живей така поне един ден и ще забележиш в себе си как веднага ще се приближиш до Бога. Ако никого не осъждаш, то при наличието на много други съгрешения можеш да бъдеш помилуван на съда, а осъждаш ли, дори при достоен, строг във всичко и порядъчен живот ще се намерят и у теб много грехове, за които ще бъдеш съден с цялата строгост. Затова така са се бояли нашите отци от греха, така са пазели всяко свое чувство, слово, мисъл, стараели са се даже с лек укор, с кимване на глава да не покажат осъждане — нито с обвиняващ поглед, нито с въздишка. Ако натрапчиво те нападат осъдителни помисли, внушавани от демоните, не им давай да се вкоренят в сърцето, а ако се прилепват към него, то поне се пази да не ги изказваш. Ако премълчиш, вече по-лесно ще можеш да изгониш тази страст от сърцето си, а ако си казал — тежко си съгрешил!

Да не се заблуждаваме скъпи братя и сестрички, няма духовно просветление без милост, съпричастие и т.н. към всичко що е жива душа. Практикувайте ненамеса в живота на другите(всичко що има жива душа), и повече намеса към вътрешно усъвършенстване.

Тръгналият по съзнателния духовен път на развитие знае, защо трябва да е вегетарианец.
Точно като този който се задушава и знае, че му трябва въздух, че да оживее.
Така и Духовния човек знае, защо трябва да е вегетарианец.

Има четири начина на хранене:
- хранене с всичко (всеядство)
Този начин е най-разпространен в сред хората.
- хранене с "децата" на растенията (плодове, зеленчуци, зърнени храни*)
- хранене с космическа енергия (слънчева енергия)
- хранене с вътрешна енергия

Колкото повече се запознавам с различните религиозни течения, толкова повече заобичвам християнството и то нашето това на което сме последователи по- голямата част от българите - православните.
Виждам че се говори главно за Будизма, затова малко ще го игнорирам.
Тъй като подзаглавието е- сравнително изучаване, се замислих може ли да се осъществи паралелно изучаване на две религии безпристрастно.
Тъй като ми се наложи да се запозная с исляма от части, не подробно, също и с юдаизма (от който съм потресена между другото), не мога да кажа, че има кой знае какви сходства между исляма и християнството.
Първо исляма е изграден на основите на Стария завет, а смисъла на християнството е Новия завет. От тук идва основното противоречие. Т.е. всичко с което се надгражда исляма е в противоречие с това с което се надгражда християнството.
Исляма е подчинение, неговата основа учи, че Аллах е господар и никой смъртен не може да се стреми към него, трябва да се подчинява изцяло.
При християнството нашият Бог и отец, и нашия път е устремен към него.
При исляма Бог е сътворил човека, но жената не е човек, това и до днес си битува в ислямските държави.
При християнството -"Бог е сътворил човека- мъж и жена го сътворил" пола е игнориран.
При исляма братя са всички, които са от твоята вяра, при християнството всички са ти ближни.
Има едно облагородяване при исляма, което внася Мохамед, което обаче изобщо не е духовно, а е съвсем целенасочено, за увеличаване на правоверните, което гласи че всеки роб, който приеме вярата на исляма става брат и бива освободен от робство. Благодарение на този фин подход през изминалите 2 века на поробване ислямската общност нараства хилядократно.
За което говорят данните и днес, не случайно Муамар Кадафи скоро каза , че исляма ще завладее тихо света, без оръжия, а като влезе в домовете и в леглата ни. Защо? Защото според исляма никой няма право да се отрича от него, мюсюлманин може да се ожени за жена от друга вяра и тя да стане мюсюлманка, но обратното е невъзможно.
Основният акцент и при исляма и при юдаизма е привличане на хора и загръщане човешки ресурс.
При християнството всичко е много различно. И т.н.


Ето една много хубаво подредена съпоставка:
"Ислямът е теоцентрична религия. Християнството е антропоцентрично, то слага в центъра ролята на човека, драмата на човека. Това е трагичното светоусещане на Хамлет, на късния човек, който вижда, че „светът е излязъл от релсите”. Различни са и топосите, географските визии на тези две религии, както и начините им на разпространение. Ако ислямът е монолит (90 % от мюсюлманите са сунити), то християнството е плуралистично. Християните по света не са обединени нито от една теология, нито от единен култ. Срещу масивната еднородност на исляма християнството предлага своята пъстра, разнородна мозайка от твърде разнообразни общества и култури, чието мислене и начин на живот може да бъде съвсем противоположен. Ако в първия случай имаме ядро от големи континентални, сухопътни пространства, можещи да бъдат – поне теоретично – прекосени от човешки крак, осел или камила, то във втория безпределната разхвърляност на крайбрежията, островите и континентите допуска само орлов прелет по въздуха или околосветска морска обиколка. Ислямският човек е стъпил здраво на земята, на сушата.

Може да се каже, че ислямът е континентална, а християнството – океанична религия; това съответства и на разликата в духовните им субстанции – твърдата земна религия на Закона срещу тази на волната и неограничена стихия на Духа. Християнството се разпространява чрез мисионерство, ислямът – по търговските пътища, керваните и пазарищата, той по-скоро се разтича и просмуква, отколкото проповядва. Ислямът набъбва бавно, но неотклонно около своето ядро, докато християнството е наметнало своята пъстра, разпокъсана дреха върху цялата планета." Из " Ислямът и ние"

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.
Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, или iaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.
След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение, смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.

Изпърво започна по гръцки: те прочее казват "алфа", а той - "аз". От "а" започват и двете азбуки. И както гърците съставиха своите букви по образец на еврейските, така и той - по гръцките. Първата буква у евреите е "алеф", което ще рече "учение". Като се завежда отначало детето на училище, казва му се: "Учи се" - това е алеф. И гърците, подражавайки на това, казваха "алфа". И така се пригоди този еврейски израз към гръцкия език, че казват на детето "алфа", което значи на гръцки "търси" вместо "търси учение". Подобно на това и св. Кирил създаде буква "аз".
Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, "аз" се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г.

Някои казват: "Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24 букви?" Но те не знаят с колко пишат гърците. Наистина те имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, та са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат - 38. Подобно на това и по същия начин св. Кирил създаде 38 букви.
Други пък казват: "Защо са славянските книги? Тях нито бог ги е създал, нито ангелите, нито пък са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са още отначало и са приети от бога."
А други пък казват, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, като смятат, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика, както пише в Евангелието: "И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински." А славянски там нямаше. Затова славянските книги не са от бога.
На това какво да кажем или що да речем на такива безумци? Но нека да им отговорим, както сме се научили от светите книги, че всичко поред идва от Бога, а не от другиго. Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския език, а сирийския, на който е говорил Адам, и от Адама до потопа, и от потопа, докато бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: "Размесени бяха езиците."
И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и изкуствата според народите: на египтяните се падна земемеренето, на персите, халдеите и асирийците - звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите пък - светите книги, в които е писано, че бог сътвори небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред, както пише; на елините пък даде граматиката, риториката и философията.
Но преди това елините нямаха букви на своя език, а пишеха своята реч с финикийски букви. И така беше много години. После, като дойде Паламид, започна от алфа и вита и състави на елините само 16 букви. Към тях Кадъм Милиски прибави още 3 букви. С тези 19 букви пишеха дълго време. После Симонид изнамери и прибави две букви, а писателят Епихарий изнамери 3 букви. И събраха се 24. След много години Дионисий Граматик изнамери 6 двугласни, после друг - 5 и друг - 3 за числата.
И така мнозина за много години едва събраха 38 букви. После пък, като минаха много години, намериха се по божие повеление 70 мъже, които преведоха от еврейски на гръцки език [библията].
А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години: онези мнозина, 7 души, и за много години създадоха техните букви, а 70 - превода. Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници.
Ако ли пък някой рече, че не ги е нагласил добре, понеже и сега още се нагласяват, ще дадем този отговор: и гръцките също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симах, а после и от мнозина други. Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят.
Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий."

И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света.
Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време.
Така, братя, Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове,
амин.

Глупости са това. Не бързайте да ме ...Глупости са за мен. Аз съм просто човек.
Идеите не съществуват в готов вид. Никъде в пространството не седи конкретна идея, която да бъде уловена от откривателя й. Не вярвам, че нещо си е поставило в пространството идеята за възможното проявление на : самолета, влака, оръжието, совалката.

"Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там"
Това е факт, но защо висшите интелигенции ще принуждават човечеството да открие, че водата може да се постави в чаша!? Не мисля, че някой ни ограничава по този конкретен начин. Истината е по - проста. Водата си стои. И ние сме свободни да измислим чаша, за да я поставим в чаша. Да измислим басейн, за да поставим в басейн. Водата е тук, за да проявим дадената ни възможост къде да я сложим, но ние не сме ограничени в избора си къде да я сложим, не и по такъв конкретен начин.Според мен ние сме ограничени до някаква степен. Няма в бъдещето нищо материално поставено. Материализмът е наше дело.
Слаб съм когато говоря за духовното пред други личности, но все пак.

Бог е сътворил дух. Качества на духа. Някак си не вярвам в Бог материалист, който постави в пространството възможното провление на пистовия мотор, прахосмукачката, дистанционното ... Бог изгради една ограничена материя. Земята с нейните богатства. Даде ни възможността да открием тези богатства и да ги използваме както сметнем за добре. Даде ни алуминий, даде ни и желязо. Факт. Но Бог не постави в пространството самолета или пък танка. Бог ни даде правото да проявим духът си свободно, не постави нищо материално ( определен предмет, определена химична реакция, определена идея), което да бъде открита от нас. Постави водата, а ние измислихме подводницата. Постави земята, а ние измислихме багера. Желязната руда не носи идеята, че може да се превърне в нещо повече.Нищо не носи. Тя просто си седи в недрата на Земята. Идеята носим ние. Понякога добра, а понякога зла.
Оттам нататък ние сами измислихме златните накити, диамантените пръстени, палтото от бяла мечка. Някак си много нисша ми изглежда интелигенцията, която постави пред нас идеята, че лисицата може да седи и на врата ни!
Вярвам, че има Бог. Ние сме под него. Не изключвам възможността за проявата на друг живот съществуващ едновременно с нашия. Дори съм склонен да вярвам, че има по - висши създания от нас. Вярвам в извънземното съществуване. Но не вярвам, че висшите същества дирижират разумът ни. Не и по този материалистичен, строго определен начин.

Молитва на Свети Франциск от Асизи



Господи, направи ме инструмент на Твоя покой;



при омразата нека посея любов;



при обидата - прошка;



при съмнението - вяра;



при отчаянието - надежда;



при мрака - светлина;



при тъгата - радост.



О, Всемогъщи Боже, благослови ме



не да търся утешение, а да утешавам;



не да бъда разбиран, а да разбирам;



не да бъда обичан, а да обичам;



защото давайки получаваме,



защото като прощаваме, биваме опростени,



и защото умирайки се раждаме за Вечен Живот.



Амин.

Срамът е жалкият лукс на онези, които имат високо мнение за себе си.
Смирението е огън, използвайки срама за подпалка.

Що е Отец, Христос и Дух Светий...

Ще се радвам ако някой е прочел тази книга, и още повече ще се радвам за тези, които преглеждайки тук ще я прочетат.




Създадох тази тема от съчувствие към братята и сестрите, които толко много пишат, и като че ли сами се опитват да открият определения за неща, за които вече нашите свети предци са вече писали.

Приятно четене и приемане!

С_Мир_Е_Ние

Ошо Преподобни Теогност: http://true-orthodoxy-bulgaria.webs.com/Sv.%20Teognost.htm
Св. Симеон Нови Богослов: http://true-orthodoxy-bulgaria.webs.com/Sv.%20Symeon.htm
Свети Максим Изповедник - Подвижническо слово във въпроси и отговори: http://true-orthodoxy-bulgaria.webs.com/Sv.Maxim_2.htm
Св. Григорий Синаит - Наставление към безмълвниците: http://pravoslavie.domainbg.com/15/zagorcinov/den-2-03.html
Св. Григорий Синаит - за сърдечната молитва: http://forum.abv.bg/index.php?s=&showtopic=102120&view=findpost&p=1739729
Св. Григорий Палама - За тези, които са се отдали на свещеното безмълвие: http://logos-bg.net/control.php?ezSID=3d617c1c8c9efe99e4273e66856dc440&topgroupname=translat&groupname=palama&subgroupname=&contentname=palama2
Св. Макарий Велики - За пазенето на сърцето: http://true-orthodoxy-bulgaria.webs.com/Sv.Makarii_3.htm
Св. Григорий Синаит - Трите степени: http://pravoslavie.domainbg.com/15/zagorcinov/den-2-08.html

Родолюбието е началото на човеколюбието.
Националното самочувствие е началото на масовия егоизъм.

Радвай се, защото хич не ни е необходим техния масонски модел.
Те нямат Любов, но само цинична учтивост, покриваща 2 секундната усмивка докато отминеш.

Цитат от един свят дядо:

"И макар Отецът на Светлините да е предал целия съд на Сина, ние, неразумните, като присвоихме съда, съдим ближния без разсъждение, без да знаем неговите деяния и Божествения Промисъл, който има за него Бог.
Нему слава и власт вовеки.
Амин"

Цитат от един свят дядо:

"И макар Отецът на Светлините да е предал целия съд на Сина, ние, неразумните, като присвоихме съда, съдим ближния без разсъждение, без да знаем неговите деяния и Божествения Промисъл, който има за него Бог.
Нему слава и власт вовеки.
Амин"

Здравей Духче ,

Надявам се много ще се съгласят с мен, че вярата ни в Христа през вековете най-чисто се запазила в Света гора(Атон).
Именно за там бащата на Учителя е бил тръгнал да става монах(и така да даде обет за безбрачие), обаче по пътя го стреща един атонски монах и му разкрива мисията на живота му, а иманно от него ще се роди...

Пиша това та да не забравяме онова тихичко местенца на отшелници и монаси и сестри, които толкова ни обичат и се молят за нас, и не случайно на тях се даде задачата да ни "изпратят" Учител.

За тези които желят да придобият представа и имат търпението да се запознаят с част от практиките и опита на атон, нека прочетат следните наставления от един ошелник без светско образование:



СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ

Здравей Духче ,

Надявам се много ще се съгласят с мен, че вярата ни в Христа през вековете най-чисто се запазила в Света гора(Атон).
Именно за там бащата на Учителя е бил тръгнал да става монах(и така да даде обет за безбрачие), обаче по пътя го стреща един атонски монах и му разкрива мисията на живота му, а иманно от него ще се роди...

Пиша това та да не забравяме онова тихичко местенца на отшелници и монаси и сестри, които толкова ни обичат и се молят за нас, и не случайно на тях се даде задачата да ни "изпратят" Учител.

За тези които желят да придобият представа и имат търпението да се запознаят с част от практиките и опита на атон, нека прочетат следните наставления от един ошелник без светско образование:



СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ