Jump to content
Порталът към съзнателен живот

октим

Участници
  • Общо Съдържание

    90
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от октим

  1. Чуството за вина се поавява само когато откажем да поемем отговорност за избора си! Няма грешка има ли поука!
  2. Възгордяването и припознаването на чужди мисли и опитности за свои!
  3. По пътя на духовното се върви само емпирично, няма друг начин!!
  4. Станимир е прав! Привличат се противоположностите, в няшият дуален свят за да протича енергия трябва да има положителен и отрицателен полюси! В противен случай дуалноста ще изчезне, на една страна ще бъдат добрите, на дрругата по-добрите, на трета - най-добрите! Двигателя на еволюционният процес в нашия дуален свят е борбата между противоположностите! Донка също е права! Всяка една инкарнирана душа има своите водачи, или духовни наставници, или ангели хранители, това са едни и същи хора от ирационалния свят на по-висока степен в развитието си, разликата идва от разстоянието от което ни наблюдават! Те са на една мисъл разтояние от нас и когато една мисъл ни обсеби (не е задължително да е отрицателна) и блокира съзнанието за тях е по-лесно да променят малко реалноста и да освободят съзнанието! Тоест случва ни се това което сме си пожелали и готово!
  5. Когато си отидем от този свят, дали ще можем да оправдаем грешките си с факта, че сме следвали накого или с факта, че Бог е в нас и сме грешили заедно. Мисля, че никой не ни е освободил от задължението да мислим.
  6. Казват - Учителя каза! Христос каза! Мохаммед каза! Буда каза! Но нали ние не живеем техният живот, не е ли редно да имаме собствено мнение по въпросите възникваци от сега обкържавацата ни деиствителност, а тя е по-различна от действителноста в която са живели тези велики личности! Станимир, Любовта е енергия в света където няма дуалност, ние хората не сме проводници ние трансформираме тази енергия в нещо използваемо в нашият дуален свят, това емоционално състояние го наричаме спростичко обич и тя може да съществува само между две същности! Как можем да изразим обичта си - Само чрез грижа! Така, че Божията любов се изразява чрез грижата за живота като цяло (всеобхватна) а нашата любов към него можем да изразим чрез грижа за творенията Му и грижа за хората които обичаме в частност!
  7. Да говорим за контрол върху раждаемоста в момента е просто смешно! Достатъчно е да попитаме чичко Гугъл за демогравската крива от освобождението насам Население по години на преброяванията за периода 1900 - 2011 година http://www.xotspot.com/2011/04/census-results-2011.html Вижте кривата и можете да дискутирате по нея! Просто ценностите за българското семейство се изместиха към материалното! Сега всяка майка родила повеме от две деца е подложена едно пренебрежително (подигравателно отношение) от страна на институции и обкържаваща среда! За българката в момента, а тази тенденция е усточиво залегнала в бита ни, е по важно не да има повече деца, а повече любовници! По телевизията се показват кой с кого отколкото проблемите с децата! Образованието - Отчете се на високо ниво, че тетрадките с голият гъз на Азис стимулирали децата да ходят на училище! Живота не е развлечение, а низ от задължения и колко по-отрано научите децата си да не бягат от задълженията си, толкова по-стойностни личности ще пораснат! Малка България изхранваше сама 9000000 си население, а сега се затруднява със 7000000защо? До 1989г всички деца ходеха на училище нямаше клошари и просеци, но това е друга тема
  8. Благодаря, Б.Зим Учителя е прав в твърдението си, че любовта е само божествена енергия? Възниква обаче въпроса щом ние не сме крайният потребител, а само проводници, за кого е предназначена?
  9. Извинявам се за невежеството си, но бихте ли ми помогнали да намеря пасажа където учителя казва, че ние сме просто проводници?
  10. Да простиш - значи да забравиш! Докато помниш не си простил. За нашите човешки възможности е достатъчно да не се поддаваме на поривите за отмъщение. Не е важна конкретната ситуация - важно е как ние реагираме в конкретният случай! Да не забравяме, че когато си отидем от този свят ще ни съди собствената ни съвест, а тя съвеста не се интересува от това което сме сторили, а от мотива защо сме извършили въпросният акт!!
  11. Няма живот след смъртта, оттатък просто съществуваме - има разлика!
  12. Единственото което искам е да си отида от този свят в сънят си - тихо и кротко!
  13. Всичко което отнема възможноста ти да мислиш, или те принуждава да мислиш в една посока, те зомбира! А аз да попитам капацитетите: Ако аз сънувам една мацка и на сън и на яве, но същото прави и комшията Пешо, какво става с мадамата, ако пък тя сънува друг! Сериозен въпрос, не се подвеждайте от ироничният отенък!
  14. Ангелите хранители са духовните ни наставници! И това не зависи от религията или даже от това дали си вярваш или си атеист!
  15. Да осъзнаеш, че да служиш, не значи че слугуваш! Да се откажеш от свободата си и доброволно да наденеш хомота на отговорностите!
  16. То в такъв случай мяма да мислим! Овладеем ли причнно-следственият закон, значи наистина де се обречем на скука и то каква скука! В една друга тема писах, че съществуването е скучно, но бях неразбран. Интересен е само живота тук на земята. Земята я наричат планетата на свободната воля или планетата на избора!
  17. Ако си направиш регресия, ще се получи нещо интересно!
  18. Точно така е, права си!

  19. Права си не бива да се спори! Просто изказах мнение, пред човек който твърди, че ме разбира!

  20. Не е въпроса дали се обиждам или не! Проблема е, че никой не попита - Аз мога ли! Никой не опровергава с личен опит и с знанията придобити ог този опит! Всеки цитира! Ако искам да споря, то е да споря с човека отсреща и да си докосна до личната му опитност! А сега какво се получава споря с библията чрез посредник, е...

  21. Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна! Не можеш да обидиш някого когато в израза включваш и себе си!
  22. Едно малко детенце с месеци ходи държейки майка си за ръка, ходи така докато си повярва и направи първата крачка, вярва си за втората за третата докато вярата изчезне и остъпи мястото на знанието за ходенето, ще мине още доста време докато това знание се превърне в опитност. Нали ние не мислим как ходим, това значи, вярата и знанието вече не са ни нужни за да ходим, осланяме се на опитноста си! Вярваме, че е по силите ни да скачаме.................................. Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна! Появява се нова вяра, че знанието ще ни отведе до Божественото (вяра от нов, по-висок порядък) свързваме се с духовните си водачи! Щом сме достигнали това ниво ви питам: Защо ви е да вярвате и знаете, че има Бог, та вие контактувате!
×
×
  • Добави...