val68z

http://vbox7.com/play:8620bd09

"Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата. Всичко това, кoeтo сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска. Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли. "той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива Мисли. Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.* Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.* Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контроли­ра своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив. Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да надвие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен. Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои крави­те на другите. Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят. Глупците, които вървят подир суетата, са хора на злата мъдрост. Сериозността е най-голямото съкровище на мъдреца. Не бъди роб на суетата, любовните наслаждения и страстите! Този, който е сериозен и съзерцателен, се къпе в морето на радостта. Хората, обуздаващи своето съзнание, което скита надалеч, крачи самотно, няма тяло и се крие в камерата на сърцето, ще бъдат свободни от оковите на изкусителя Мара ...Добрите хора следват пътя си, каквото и да се случи. Копнеейки за удоволствие, добрите хора не са приказливи. Даже и докоснати от щастие или скръб, мъдреците никога не показват възторг или страдание... Трудно е да бъде проумяна птичата пътека в небеса­та. Като нея е пътеката на тези, чиито желания са успокоени, които не са погълнати от удоволствия, които са осъзнали пустотата и необусловеността на нирвана. Дори и боговете завиждат на този, чиито сетива са укротени подобно на добре обяздени коне, на този, който е освободен от гордост и стремления. Такъв човек, който изпълнява дълга си, е търпелив като пръстта, като мандалото на Индра. Той е като езеро, в което няма тиня. Нему не са отредени нови прераждания.* Ако в битка някой победи хиляда пъти по хиляда вра­гове, а друг победи самия себе си, то измежду двамата именно вторият е най-великият завоевател. Победата над собственото "аз"- е по-добра от побе­дата над всички други хора. Никой, бил той бог, гандхарва*, или Мара с брахма*, не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си и винаги живее във въздържание Строителите на канали отвеждат водата натам, накъдето пожелаят. Стрелците опъват своите лъкове. Дърводелците огъват ствола на дървото. Добрите хора усъвършенстват себе си. "аз"-ът е господарят на "аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили. Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора. Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара и войнството му. За просветлените търпението е висша степен на покаяние, а продължителното страдание - висша нирвана. Защото не е отшелник (праврагита) този, който наранява другите и не е аскет (шрамана) този, който обижда другиТе И нека живеем щастливо, като не мразим тези, които! Ни мразят! Сред хората, които ни мразят, нека останем свободни от омраза! И нека живеем щастливо, свободни от алчност сред алчните! Сред хората, които са алчни, нека останем сво­бодни от алчност! Победата поражда омраза, защото победеният е не­щастен. Щастлив е той, удовлетвореният, щастлив е този, който се е отказал както от победата, така и от поражението Нека човек преодолее гнева с любов, а злото - с добро! Нека победи алчността с щедрост, а лъжата с истина ...Сега ти приличаш на обрулен лист. Посланиците на смъртта (яма) са близо до теб. Ти стоиш на прага на своето тръгване и не си подготвен за това пътуване.... ...Направи от себе си остров, работи упорито, бъди мъдър! Когато твоите пороци са отхвърлени и си свободен от вина, ти ще влезеш в небесния свят на избраните (ариите Нека мъдрецът отстрани пороците на своя "аз" така, както ковачът отстранява примесите от среброто" -един по един, малко по малко и от време на време Лесен е животът за човека, който е безсрамен, инт­ригант, оскърбител, нахалник и негодник. Труден е животът за човека, който е скромен, който винаги търси чистотата, който е безкористен, спокоен, безупречен и разумен. Вината на другите се забелязва лесно, ала трудно се забелязва собствената вина. Човек отсява грешките на съседите си като слама, ала своите грешки укрива така, както мошеникьт скрива лошата кост по време на играта.... Човек не е знаещ, само защото говори много. Него, който е търпелив, свободен от страх и омраза, него наричат знаещ. Човек не е поддръжник на закона, само защото говори; много. Дори да е учил малко, ако усеща закона с цялото си тяло, той е негов поддръжник и никога не го пренебрегва. Човек не е по-стар, само защото косата му е посивя­ла. Той може да бъде в разцвета на силите си, но го наричат "напразно остарял". Него, в когото има истина, благочестие, любов, сдържаност и умереност, него, който е освободен от недос­татъци и мъдър, него наричат по-стар. Човек не е избран (ария), защото причинява зло на живи същества. Ария наричат човека, който изпитва със­традание към всичко живо. Най-добрият от пътищата е осмократният*. Най-добрата от истините - четирите слова*. Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, който има очи да вижда. Преди моят ум скиташе, където пожелаеше и както му харесваше. Ала сега ще го обуздая добре, подобно на водача, който с куката усмирява разбеснелия се слон. Не бъди безразсъден, наблюдавай своите мисли! Измъкни се от пътя на злото, подобно на слона, затънал в тинята Този човек, който е достигнал съвършенството, кой­то не трепва, който е без жажда и без грях, този човек е премахнал всички тръни на съществуванието. Това ще бъде неговото последно тяло. Удоволствията изпепеляват глупците, ако те не търсят отсрещния бряг. Със своята жажда за удоволствия глупецът сам унищожава себе си, като че ли е най-върлият свой враг. Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма зна­ние. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана" източник " Дхаммапада"- Словата на Буда. ...често едни и същи думи ,изречени от различни хора ,звучат твърде различно... / а аз все пак ,намирам разнообразието за нещо красиво, независимо от посоките днес.../ и тъй като, явно често влагаме различен смисъл, в понятия като любов , свобода ,щастие... си позволих да поместя, ето този текст на Гаутама , свързан пряко и с аскетизма.

....

е добре ,нека отговоря и аз: да нося кожени обувки ,нося и кожени колани , ако намеря по -добри заместители ,бих ги сменил с удоволствие. по въпроса за сакралното отношение на индианците , и "нашето" в нашето съвремие ,тук и сега. това си е чиста проба оправдание , именно консуматорският дух на съвременната цивилизация погубва планетата , животинският и растителен свят. колко му трябва на един човек ,за да задоволи потребностите си, породени от това ,че пребивава в тяло. защо е този стремеж да се живее -"като за световно" , "а след нас , ако ще и потоп ..." кой формира тези убеждения ,и има ли помагачи, чии интереси обслужват тези процеси. прави ли всеки от нас, своят избор самостоятелно, и с пълна отговорност за действията си. всъщност ,за кого живеят тези индивиди , и не се ли отъждествяват единствено с материалната си обвивка . толкова ли е сложно да осъзнаят ,че има и повече от това.... въпросът не е толкова в консумирането, а в мярката, баланса , равновесието. а за колко време мислите, че ще стигне бензинът, при това развитие на автомобилната индустрия, и търговията с автомобили втора употреба, какво става с кислорода на планетата , парниковият ефект, и последиците от това....? как асфалтът превзема горските и тревните площи , какво става с разливи, като този в мексиканския залив, коя е причината за такива , и не е ли тя -именно консуматорският дух на тази цивилизация нека ви дам още една гледна точка - на елена рьорих ,по темата /тук цитирам по памет.../ въпросът към нея беше за това- редно ли е да се носят обувки от кожа.- " писма на елена рьорих " и отговорът ,предавам приблизително: "колкото и да е тъжно животните, и не само те ,се намират на определено ниво на развитие .... и на определен етап ,едни използват други и като материя и не само като материя. можете ли да си представите оцеляване в далечния север без кожени дрехи , палта ,обувки, шапки ,ръкавици" всъщност така нареченият венец на природата ,също не е на върха на "хранителната" пирамида дори така наречените "преуспели персони ",според стандартите / масовите на обществото /не са на върха на тази пирамида. те са просто източник на енергия и за егрегорите и за летачите, и за различни видове низши, понякога същества. а дори и да погледнем в най - общ план - този така наречен преуспял човек е подменил ценностите си , цял живот се е блъскал за една система ,която далеч не цели неговото личностно и духовно развитие. и понякога много често се оказва ,че има в ръцете си прах, вместо диаманти.

ако този свят беше устроен наистина справедливо ,то тогава къде ли щеше да остане елементът на обучение. едва ли са много хората ,които обичат лесните задачи на контролните, но вече планетата се е обърнала срещу така наречният "венец на природата"

вижте това същество от клипчето ....нима е направило нещо лошо на някого, "...Въпреки протестите на стотиците организации за защита на животните, всяка година в края на март месец в Канада започва ежегодният ужасяващ лов на тюлени. През 2009 година, според официалните данни, са избити 338,000 тюлена, а през 2008 годината цифрата е била 275, 000. От 2003 година насам са избити над 1.7 милиона тюлена. Наистина е много трудно да се проумее как подобен варварски акт може да бъде толериран от толкова много цивилизовани хора. Представете си само как всяка година хиляди малки тюленчета биват бити до смърт с различни пръчки, куки и железа. Можете ли да си представите, че всяка година в края на март месец ледът в Канада, бива покрит с трупове и кръв. Този варварски акт е най-мащабното избиване на морски бозайници в света. Всяка пролет, кротките морски бозайници биват въвличани във филм на ужасите, който носи заглавието „Лицензирано клане“, защото това наистина е клане, варварски акт, който за жалост остава ненаказан. Това не може да бъде наречено лов, защото е много далеч от истинската същност на лова. Протестите на възмутените хора по света отново се оказа недостатъчни. Кротките и безобидни тюлени отново чакат ужасната си съдба. Докладите, а и практиката показват, че все още сме на десетки години от забраната на подобни варварски действия." ...наистина нямам думи...

Дали носим изделия от естествена кожа, и ако да защо . Да аз нося обувки от естествена кожа и знам че добре направените такива ,нямат заместител, ако имат такъв бих го тествал и приложил. Индианците хопи и не само тези индиански племена ,живеели векове наред в хармония с природата и са вземали от нея само толкова ,колкото да осигурят препитанието си , без излишъци и без да нарушават баланса, в природното равновесие и кръговрат. Те не са прекъсвали контакта си и грижата за природата, ....Да можеш и да не носиш кожа... да размахваш лозунги и плакати, какво казал този или онзи /всичко това е много добре / но не приемеш ли словата на Учителите като твоя вътрешна необходимост ,убеждения и потребност, всичко това едва ли ще има стоиност. Може да си вегетарианец ,но ако учавстваш в консуматорският дух и напредвара , ти ще продължиш да си съучастник- пасивен или активен в унищожаването на природата ...на планетата , Колко му трябва на един човек и с колко може да се задоволи като потребности... като консумирани ресурси...? това е от "последният мохикан".....децата на природата, които векове наред са живеели в хармония с нея. вижте субтитрите , или просто си ги припомнете.

http://www.youtube.com/watch?v=zuPjEIa9Hbg

5. Огледалото на света "....Вашият свят е това, което вие мислите за него. Светът отразява като огледало отношението ви към него. Живо­тът е игра, в която светът постоянно поставя на своите оби­татели една и съща гатанка: „Познайте кой съм аз!" И все­ки отговаря съобразно с представите си: „Ти си агресивен" или „Ти си уютен". Или: „Весел, мрачен, дружелюбен, враждебен, щастлив, нещастен". Интересното е, че в тази викторина печелят всички! Све­тът се съгласява и се представя пред всекиго в облика, който е бил поръчан..." Вадим Зеланд - " Транссърфинг"

http://www.youtube.com/watch?v=2xV8xgWlZy0 http://www.vbox7.com/play:e2e18a83

....Всъщност кой говори за абсолютен самоконтрол , и нима такъв е постижим за обикновеният човек Има логическо знание и интуитивно знание -такова до което достигаме по интуитивен път / просто знаем ,имаме увереност за нещо , и не ни трябват логически обосновки и схеми / Мисля че ако едното знание ,е качество на ума, на личността , то другото е на други нива в нас , или ако се научим да различаваме гласовете в нас , чистото интуитивното познание може да отъждествим с „ гласът на душата”. Тогава поставяйки интересите на душата, над тези на личността ,ние съвсем спокойно ,чисто интуитивно можем да доловим -кое е правилно за нас , можем да чуем гласът на съвестта си и да се съобразим с Планът за нас , който от е най -добре известен на душата и се предполага ,че той е в синхрон с Волята Божия. Не е нужно да имаме обяснение за всичко, понякога е добре просто да слушаме гласът на съвестта си . .....Може би има няколко начина за самонаблюдение - безпристрастно и пристрастно. Съвсем не е сложно да се опиташ да наблюдаваш себе си безпристрастно. А ако успееш да прехвърлиш този начин на наблюдение и върху външният свят , още по- добре. Да наблюдаваш безпристрастно- означава да регистрираш явленията или процесите , като отчиташ правото им на съществуване , но без да наливаш енергия в наблюдавания обект или явление., щом то съществува като такова, то явно има място в Божият план , или е част от равновесието.... В някои от източните техники съществува понятието „концентрация” и целта на това явление е да се постави юзда на ума, да не му се позволява да блуждае накъдето си иска необязден, защото това блуждаене , понякога може да докара и бели... А когато търсещите и стремящи се, постигнат това , те преминават към следващият етап. ...Ако разгледаме нашата свобода....като малко корабче пуснато във вода , а водата е налята в съд , който като такъв предполага наличието на стени, и определен обем на вместимост. То колко голям ще е този съд ,зависи от пътя който сме извървели със собствените си крачки. И преди да ни пуснат в този съд, някой е преценил за какъв съд, с каква вместимост, сме готови да плаваме из него. Тоест ние имаме свободна воля накъде да поемем , но все пак това движение е в рамките на съда , конструиран с цената на нашите собствени, положени усилия , вложени в движението по пътя. Колко време ще плаваме в малък съд , преди да преминем в по- голям ,зависи от нашият избор, които правим ежедневно , и усилията които полагаме в процеса на движение към нашите цели. Все някога ще дойде време ,когато ще ни пуснат да плаваме по реката, а някой ден реката ще се влее в морето и т.н. Дори и водната капка, притежава всички качества , свойства и характеристики на океана ,от който е част. Въпросът е да стане достойна за това. Или както казва Гаутама , най- верният път е средният път , в случая -нито този на абсолютен самоконтрол , нито този на пълна липса на самоконтрол. ... Ние сме обикновени хора и може би основният метод на обучение е принципът- проба, грешка , или ако трябва да обобщим това е методът на страданието. Има неписани закони които си действат така както и земното притегляне, без да ни питат . И когато се настрадаме до гуша .... Решаваме да поемем по друг път, пътят на преработването на отрицателните к-ва в добродетели . Колко дълъг ще е този път, решава всеки от нас сам, и собствените му усилия в това направление. Казват че има и друг начин на обучение, освен този на страданието , може би това е влизането в синхрон с вибрациите на Вселената, или просто подчиняването на целите на личността, на тези на нашата душа.

"...Едва сега той започва да разбира простата истина, че ако наистина иска да се отърве от негативното чувство или от негативната мисъл, то вместо да се фокусира върху тях постоянно и с това да ги подхранва и съдейства за растежа и развитието им, той трябва да се фокусира върху противоположното - върху позитивното начало и с това то да бъде захранено, за да получи възможност да расте и да се развива. Примерно, ако ученикът е много нетърпелив, то постоянно мислейки за този свой недостатък, той просто ще го подхранва и ще му удължава живота. В момента, когато ученикът разбере, че постоянно мислейки за едно или друго свое качество, само го подхранва и засилва, той ще разбере, че ключът за духовният му ръст се намира в ръцете му. Той ще види, че трябва да използва енергията си не за да подхранва нетърпението си, както винаги го е правил до сега, а за да подхранва търпеливостта си, т.е. да се препрограмира, да си сложи нова програма вместо старата и за тази цел всеки ден да се настройва колко той е волеви, упорит и търпелив. Ако той може по такъв начин да фокусира вниманието си върху позитивното си качество - търпение, в такъв случай то ще расте и ще се засилва. И ако той, проявявайки разум, напълно престане да споменава думата “нетърпение” и я изключи от речника си, тогава това качество, лишено от подхранване, ще умре самó тихо и спокойно. Този стадий е решаващ преломен момент в живота на един ученик. Тъй като чак сега той с цялата очевидност разбира простата истина, че само той управлява живота и развитието си. Това, към което е насочена енергията му, буйно расте и се развива. Това, към което тя не е насочена, вехне и умира. Много просто. Обаче, както се казва, всичко би било много просто, ако не беше толкова сложно, защото сега тепърва започва истинската битка между душата и личността, битка, в която душата накрая винаги побеждава, но която може да продължи много дълго и да се окаже невероятно тежка и мъчителна, ако ученикът не приложи всичката си воля" Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика" понякога търсейки красотата на изразите ,ние дотолкова се оплитаме в тях, че не казваме нищо . контролът изобщо не е маловажен, изхождайки от самонаблюдението и прилагайки самоконтрол, ние придобиваме възможност да моделираме себе си. моделирайки себе си, ние променяме себе си отвътре ,променяме нашият вътрешен свят , а променяйки себе си ,ние ще променим и заобикалящата ни среда. всъщност не твърдя, че пътят е само един , но освен красота добре е да има и зрънце рационалност в изказаните мнения.

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир" Еклесиаст 3:1-8

"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!" (Евангелие от Лука, 35 зачало, глава VIII, стихове 4-15) (Вж. също Мат. 13:1-9, 18-23; Марк. 4:1-20) 18. Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: 19. при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. 20. А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21. ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява. 22. А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. 23. Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет. (Ев. от Матея, 13 гл.) http://www.pravoslav...ible/nz/mat.htm

Добрите дела са по-добри от сладките речи Думите са бисери, и когато са много, губят цената си. Човекът е скрит зад думите си . И добрата дума е добра само веднъж. Колкото по-малко са думите, толкова по-добре. Докато думата не е излетяла от устата ти, тя е твой роб; излети ли – ти си неин роб. Леопардът пази ноктите си, мъдрият човек пази езика си. Говори, като помислиш, сядай, като се огледаш. Мълчанието също е отговор. Има случаи, когато мълчанието е злато и други, когато думите са злато. В живота приказливият е конник, мълчаливият – пешеходец. Мълчаливостта е по-добра от многословието. Глупак, който разказва за това което е видял, е по-добър от мъдрец, който мълчи за това, което знае. По-добре да мълчиш хубаво, отколкото да говориш лошо. Тайната се пази от мълчанието. Мълчанието е език на мъдреците. Хората не обичат това, което не познават. Могъщ е, който е овладял знанието. Знания без приложение са като облаци без дъжд. Знанието в ръцете на лош човек е като остър меч в ръцете на пиян. Стреми се да завоюваш не света, а неговото знание. Набитото в главата знание не е мъдрост. Да кажеш “не знам” не е срамно. Питащият ще успее. Ако сърцето не гледа, и очите няма да видят. Лошият жътвар си избира сърп. Изгубеното време не може да се върне. Ленивият се мие дълго. Който не прави нищо, обича да поучава другите. На пътя на ленивеца винаги има бодлива преграда. Върви тихичко – винаги ще стигнеш. В скромността е мъдростта, а в надменността – гибелта. - Оня който се надига на пръсти, няма да се задържи дълго прав; Оня който крачи широко, няма да върви дълго; Оня който сам показва себе си, не блести; Оня който сам себе си счита за прав, не изпъква; Оня, който сам напада, няма успех; Оня който сам себе си хвали, не може да бъде над другите. - Оня който умее да предвожда воините, не е воинствен. Оня който умее да воюва, не се гневи. Оня който умее да побеждава врага, не се сражава Верните думи не са красиви. Красивите думи не са верни.Добрият не умее да спори. Оня който умее да спори, не е добър. Знаещият не е ерудит. И обратно. - Искаш ли да бъдеш твърд, запазвай твърдост с помоща на мекота; Искаш ли да бъдеш силен, запазвай силата с помоща на слабост. „ Даодъцзин ” http://www.mudrosti.hit.bg/

а за "средният път" си права , той не се учи от книги или канони, учи се и се усвоява с опит ,и вътрешна убеденост за правилността на действията. ".....Буда обаче имал много по-фин подход към нещата. На практика той е първият психолог в човешката история, първият велик психотерапевт. Той просто разбрал, че този, който се бори с болката и се опитва да се отърве от нея, всъщност дълбоко в себе си все още се бои от нея. Именно затова аскетизмът като метод не е ефикасен, което важи със същата сила и за неговата противоположност, хедонизма. Ето защо Буда създал свое учение, станало известно като Средния път, път, който не е нито аскетичен, нито хедонистичен ...Така стигаме до втората от Четирите благородни истини, която се нарича тришна. Това е санскритска дума, етимологически свързана с английското thirst („жажда"). Обикновено я превеждат като „желание", но по-точният превод би бил „стремеж", „вкопчване" или, ако използваме психотерапевтичен жаргон, „фиксация". Тришна е точно да се вкопчиш в нещо, сякаш от това зависи целият ти живот. Когато една майка толкова се страхува, че с децата й може да се случи нещо лошо и грижовно ги пази като квачка пиленцата си, че не им позволява да пораснат - това е тришна. Когато двама влюбени се вкопчат един в друг и току им хрумне, че трябва да подпишат и документ, в който официално се заклеват, че ще се обичат винаги, това си е тришна. Когато държиш толкова много на себе си, че започваш чак да се задушаваш, това също е тришна. Втората благородна истина ни връща към първата — именно това „вкопчване" е причина за страданието (духкха). Когато така и не можеш да разбереш, че целият свят е една фантасмагория, омайна илюзия, струйка дим, която се къдри наляво и надясно, а ти все се опитваш да я уловиш, значи, много ще ти пати главата. Самата тришна се базира на авидя. Това е невежеството, но по-скоро означава да игнорираш, да пренебрегваш. Ние забелязваме само онова, което ни се струва достойно за нашето внимание, и нехаем за всичко останало. Нашата визия за реалността е крайно селективна; оттук-оттам си избираме по нещичко и после казваме, че именно тези нещица са вселената. По същия начин избираме и забелязваме фигурата, но не и фона. Обикновено, когато начертая кръг на черната дъска, хората виждат топка, окръжност или пръстен. Но аз съм начертал стена с дупка на нея. Не виждате ли?! По подобен начин си мислим, че можем да имаме удоволствие без болка. Искаме удоволствието, фигурата, а не си даваме сметка, че нейният фон е болката. Ако си пъхнете ръката в огъня, ще се опарите. Няма нищо лошо в това да се опарите, особено ако го искате, но ако не щете, най-добре не си играйте с огъня. Същото е и с угнетението. Няма нищо лошо в това да сте угнетени, стига да го искате. Будизмът никого не насилва. Той казва така: „Ти разполагаш с цялата вечност, за да живееш в най-различни форми, следователно, нямаш само един живот, в който трябва да избегнеш вечното проклятие. Можеш да се въртиш, колкото си щеш, по колелото на живота, досущ като катеричка в клетка, стига това да те забавлява. Но ако в един момент решиш, че вече не ти е забавно да бъдеш угнетен, не си длъжен да продължаваш." Някой може и да не е съгласен с мене. Ще каже: „Ние трябва да сплотим силите си в битката срещу злото, за да оправим този свят и така да го подредим, че в него да има само хубави неща, без нищо лошо." Моля, опитайте. От опит глава не боли. А ако откриете, че тези опити са безплодни, можете да се пуснете. Не е нужно да се вкопчвате в тях. Отпуснете се и ще се озовете в състоянието на нирвана. Ще станете буда. Разбира се, това автоматически ви прави един доста голям особняк, но пък можете да бъдете по-дискретни и да прикривате будството си, за да не се стряскат хората." Алън Уотс- "Средният път"

"Уви, много ученици както по-рано предпочитат бягството в илюзорния свят на своите фантазии, където те са по-често, отколкото им се струва. Работата по преобразуване на личността им се струва толкова трудна, тежка и обременяваща, че те предпочитат да махнат с ръка на всичко и по-скоро да избягат в духовния свят. Такива ученици, колкото и да е тъжно, въобще не са разбрали и не разбират смисъла на ставащото. Задачата на всеки е не да избяга от земната реалност в духовния свят, а да съумее да пренесе духовната действителност тук, в този физически свят, и тук да я приложи. Съвършено ясна и конкретна задача! Духовният свят и реалността не трябва да са откъснати от физическата действителност, а трябва да бъдат неизменна част от нея. Трябва да се учим на духовност не някъде другаде, а непосредствено тук, в самия физически свят – без да го напускаме, а живеейки в него, без да се отричаме от него, а като го извисяваме и разкрасяваме, демонстрирайки физическата си любовта към всичко и всеки и удържайки физически победи в борбата с всевъзможните всекидневни грижи и трудности. Само така ще можем да се развием като истински духовни служители на този физически свят. Вместо това, много ученици предпочитат да се носят на крилете на мечтите си далеч от низките материи, ровят се в книгите, обграждат се със свой малък свят и изцяло потъват в собствените си малки проблеми. Те обичат да кокетничат, да подчертават колко са умни, великодушни и духовно богати, но околните, за щастие, рядко се хващат на тази въдица. Та нали е казано: по плодовете ще ги познаете. Само това е истинно. Само това е справедливо. Ако сме научили нещо, ако сме постигнали нещо, след като сме прочели или сме го чули, трябва непременно това знание да го приложим в живота, иначе то си остава безплодна, гола теория. Нашата задача в менталния свят е да разкрасяваме и облагородяваме този свят чрез своите духовни знания и любов. Да не натрапваме на другите хора догми, да не им четем нравоучения, размахвайки наставнически пръст, а да излъчваме към тях любов и мъдрост, демонстрирайки не на думи, а с дела как сме се преобразили благодарение на знанията си. Тогава и у другите ще се появи желание да ни слушат, тъй като в този случай за тях ние ще бъдем духовно ръководство, ще ги вдъхновяваме и окриляме, а няма да им пълним мозъците със сухи проповеди и поучения. Забележете разликата! Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност. Именно тук той трябва да изплати и върне своите кармични дългове, които никога не би изплатил, ако непрекъснато бяга в “небесата”, в света на мечтите и илюзиите, където може да се забрави и да отхвърли временно неприятното бреме на отговорността. Да, той може да избяга в поднебесния свят и да бъде там колкото си иска, но така никога няма да се приближи към Вратата на Посвещението. Всеки ученик трябва сериозно и отговорно да подходи към своята дхарма. Само тук: сред грънците, тенджерите, тиганите, парцалите за пода, кофите, боклука и разбира се, сред такива като него живи същества – само тук и никъде другаде той трябва да осъществява своята духовна мисия – като в суетата на ежедневието, бита и конкретните житейски ситуации грижливо претворява на практика, в живота своето духовно знание и чрез любовта да стане самото знание. Когато той стане самата мъдрост, когато я съхранява в огъня и грохота на човешките битки, схватки и сражения, тогава той става истински представител на Царството на Духа. В този случай той е Воин на Духа в действие, който използва всичките си енергии в съответствие със замисъла на Твореца." Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

http://vbox7.com/play:d30028e5 извинявам се ,ако се повтарям, но нямам време да чета, за което моля да ме извините.

http://www.vbox7.com/play:4d06e6a1 не е за хора със слаби нерви , или за такива ,витаещи из розови облаци, а ако на някой не му понася истината , нека се опита да я изтрие . любопитен съм дали ще успее. всичко добро.

в миналото, мъдрите хора са строили своите нови храмове, върху основите на стари такива , или върху местата на стари светилища. може би защото, това просто са си били места на Силата. и нещо интересено ,този път от АНИ БЕЗАНТ. Ани Безант Предговор към Бхагавад Гита „...Бхагавад Гита е едно свещено писание на йога, йога буквално значи съединение , хармония с божествения закон ,сливане в едно с божествения живот чрез подчиняване на всички струящи навън енергии. За да се постигне това, трябва да се придобие равновесие, тъй че себето присъединено към Себето,да не бъде играчка на удоволствието или болката, на желанието или отвращението,или на кое да е от двойките противоположности, м-у които необучените души се блъскат насам -натам, като махало на часовник. Следователно умереността е ключът на ГИТА- хармонизирането на всички съставни части у човека , докато те достигнат да трептят в пълно съгласие с ЕДНОТО висше Себе. Това е целта , която ученикът трябва да си постави . Той трябва да се приучи, да не се привлича от привлекателното ,нито да се отвръща от противното, но трябва да вижда и в двете проява на единния БОГ, тъй че те да бъдат уроци , които да му служат за ръководство,а не вериги , за да го свържат. Сърцето му е олтарът ,а любовта към БОГА – огънят , който гори върху него. ....Нямай личен интерес в борбата, изпълни дълга си, който ти е възложен от твоето обществено положение, схвани че не ти, а Ишвара-едновременно БОГ и закон се бори , че той блъска мощната еволюция ,напред към блаженство и мир, слей се с Него чрез преданост, и тогава изпълнявай дълга си като дълг, бори се без страст или желание , без гняв или злоба , такава дейност не кове вериги, чрез нея се постига Йога и душата се освобождава. ...Защото ПЪТЯТ е един макар да има много имена, и всички души гонят все една и съща цел, макар да не могат да схванат това единство. „ http://www.vbox7.com/play:bebf5e1c

да си безпристрастен означава , да възприемаш света в цялата му гама от цветове и нюанси. да възприемаш и другата страна, като част от равновесието , да отдадеш дължимото и право на съществуване. да и се усмихнеш и да я подминеш, но за да възприемаш цялата цветова гама , за да имаш силата да гледаш и да виждаш , трябва да имаш и силата да понесеш и да осмислиш това ,което си видял. това си е всъщност, наи -обикновено воинско поведение/ да регистрираш движенията и важните деиности на отсрещната страна/ и да имаш право да избираш средствата, които да използваш и дали изобщо ще използваш средства / а това зависи просто от свободата на развитието/ да можеш да гледаш , да виждаш , да осъзнаваш и осмисляш същността на видяното, и силата да понесеш всичко това, означава да поемаш отговорност към този свят, към тази планета, към растителният и животинският свят ,към тези които са по -малки от тебе и имат нужда от помоща ти , защото ако ти не помогнеш ,тогава кои вместо теб ще го направи . да съзнаваш ,че дори и минималният ти / на пръв поглед/ принос ,е от значение, в крехкото равновесие м-у двоиката сили . и да съзнаваш ,че твоите дори дребни усилия отнемат частичка от товара на плещите на тези ,поели грижата за р-тието на този свят.

"...А на твоя въпрос, Вал, за възприемането на света: въпрос на личен избор. Въпрос на вкус, казал дявола, и скочил гол в копривата." не бих могъл да го кажа по -точно Бени. добре дошла отново, надявам се да се позадържиш по -дълго този път , интересно ми е .

http://www.vbox7.com/play:158be130 преди време в една от темите срещнах мисълта-" каква според вас, е причината за катаклизмите? " ами много простичко , причината е консуматорският дух , възпитан от "промиването на мозъци" ,който е в пълна сила сега . планетата е жив организъм , която вече предприема мерки за възстановяване на хармонията и справедливостта. екологичното равновесие / меко казано/ е нарушено отдавна. може би , ако се промени съотношението на силите в този процес ,нещата нямаше да бъдат същите,но има ли време и шанс да бъде спрян, или поне забавен този процес???

http://www.vbox7.com/play:76012ad8

Сидхарта Гаутама Буда Легенди разказват още, че самият Буда избрал срединната земя на Индия (митологичната Джамбудвипа, сакрален център на света), на която да се въплъти, както и своята майка и знатния си баща Судходана. На Сидхарта Гаутама било предсказано, че или ще стане "земен цар" (чакравартин), или ще се отдели от света и ще стане отшелник. За да избегне за своя син участта на отшелничество, бащата на Сидхарта Гаутама го обградил от света, като му създал условия за охолен живот в три двореца за трите сезона на годината. За детството и юношеството на Буда също са създадени много легенди (че сянката на дърво не се отмествала, за да пази младенеца; че когато родителите му го завели в храм, статуите на боговете му се поклонили). С воински подвизи, както се полага за кшатриите, Сидхарта спечелва младата си съпруга. С нея и със своя син Рахула той живее несмущаван от бедите на света, докато този покой не се нарушава от срещи с грохнал старец, с болен човек, с погребение и вероятно с аскет: това са неговите срещи със старостта, с болестта, със смъртта и с отшелничеството като възможен (практикуван в брахманизма) изход от страданията на света. Тези срещи го подбуждат да предприеме странстване, за да търси път за избавление.Двадесет и девет годишен, той изоставя предишния си начин на живот и се присъединява към петима аскети. Заедно с тях странства по долината на р. Ганг, подлага се на самоограничения, на лишение от храна, на изпитания на тялото. Но това само изчерпва силите му и не просветлява съзнанието му. Край селището Гая, наречено по-късно Бодхигая, след продължителна медитация под свещеното дърво "бодхи" (дърво на просветлението) Сидхарта достига достойнството на Буда - получава просветление.... http://religiology.o...hism/sidhartha/ кой според вас е по - точният и всеобхватен начин за възприемане на света -да го възприемаме чернобял ,такъв какъвто е, или да гледаме на света през розови очила, вярно и двата имат своите предимства ,според привържениците им... ...в миналото мъдрите хора са строили своите храмове, върху основите на старите светилища и храмове , които може би са били просто места на силата. http://www.vbox7.com/play:769ead06