val68z

а ако допуснем ,че отговорът е ето тук? всеки може да възприеме само толкова ,колкото е потенциалът му. някой ще продължават да си живеят в обятията на майа ,и да смятат това за прекрасно, но може би това също е щастие за тях.

http://www.vbox7.com/play:32cb0c8c Изморих се да чакам Изморих се да гледам Изморих се да мисля до твойта врата Тишината която ме кара да стеня Обърна на опаки мойта душа 2. Малко очаквах но и него загубих Блъснах се в камък страшно боля Боли и сега, когато те вида И пак ще потъна, но не мога така В момента съм нищо някаква плаче Казва случайно твойта уста 4. Не искам да мисля не искам да чувствум Не искам да виждам всички тези неща О- о, не искам да вярвам, че света се променя Когато затвориш твойта врата.

http://www.vbox7.com/play:938b8019

здравей. има различни пътища , всеки сам избира своят . може да го избере ,защото така правят всички ,защото всичко ще му е наред, според масовите стандарти. животът му ще е уреден. но запитвала ли си се ,ако имаш всичко и ако всичко е по ноти,усещала ли си някога празнота в себе си, и един вопъл дълбоко в себе си . ние съвсем не сме само това, което виждаш в огледалото, ние сме и дух и душа , и именно заради тях сме дошли тук ,за да се чистим ,за да се развързваме ,да натрупваме оптитности, да преодолояваме изпитания. "кесаревото- кесарю, божието- Богу". има една категория хора, които имат определени търсения, единственото, което имаме в този свят е душата ни , всичко друго е тленно ,временно и се изнизва като пясък м-у пръстите. ако твоите търсения и стремежи не ти идват отвътре , тогава можеш да се върнеш винаги към пътя , които може да ти препоръчат медиите, жълтите вестници, стандарта . ако търсиш израстването само заради самото израстване ,нима то е ценно , ако самият път, самото търсене на тези стоиности и ценности ,не те правят удовлетворен ,хармоничен и щастлив защото ти е този път. нали си чувала поговорката - "лотосът расте върху блатото" , той израства от него , преобразува енергиите , учи се , дава цвят, красота . да реалността не се покрива с духовността ,тя не е духовна , но какво е реалността и кой я определя, кои определя нормите, законите,стандартът за "масовото щастие" ние сме дух и материя , тук сме за да постигнем духовното ,именно в материалният свят. може би отново става въпрос за балансът, които всеки от нас трябва да постигне. ако искаш твоите търсения и усилия ,които смяташ за ценни, правилни ,да се връзват с така наречената -реалност, никога няма да постигнеш мечтите си/ това е мое лично мнение/ ние сме тези, които можем и трябва да градим реалността, а това може да стане с правилни мисли, чувства и постъпки , съгласно твоята ценностна система. ДЪНОВ беше казал-" дори и когато сваляш шапката си ,прави го с любов" каквото и да правиш ,прави го така ,че да си чиста пред съвестта си . или поне се стараи да ставаш все по- добра с всеки изминал ден. ако се влееш в стройните редици на общия поток, той най- вероятно ще те асимилира. а ако искаш да постигнеш мечтите си, отстоявай ги. а какво е" щастие"- запитвала ли си се ,кой ще докаже че не е просто конструкция на ума, не е ли просто хармония, и къде се чувстваш хармонична в така наречената" реалност" или в твоите търсения ,твоят вътрешен приказен свят. има още една мисъл която си харесвам много -" да бъдеш в този свят,но не от този свят" а пътищата които отвеждат човек към духовното са най- различни . не позволяваи на ветровете на ежедневието, да отвеят искрата в теб. запази я. ДУШАТА МИ СЕ РОНИ Песен на група “Атлас” Не признавам вашите закони, нарушавам даже свободата, а душата ми се рони, рони се душата. Ролята на луда изиграй им, без да знаят кой ти я написа… Нека мислят, че си сваляш грима, ти пък същността свали си. Премини през сцената без тяло, тялото си остави. Върнеш ли се, пак в ръцете ми ще изгориш. А ръцете ми ги няма. Викай да се върнат, за да ги целунеш. Идват, но ръцете са на никой, а нощта е нежна и безлунна… Облак от канони и закони - твоят гняв е днеска голотата. А душата ми се рони, рони се душата. http://www.vbox7.com/play:d6d263c0

сила без контрол не значи нищо, сила без мекота също не значи нищо. само сухо знание без любов ,едва ли ще ни направи свободни. някои пълзят, други ходят ,трети тичат.... четвърти летят , да свободата е птица.а птиците са родени да летят. но дори и птиците използват и прилагат законите на гравитацията. най- вероятно свободата има различни нива . и пътят към свободата /поне според мен/ минава през Любовта. ...има ли ЛЮБОВТА различни форми ,измерения и нива ,най - вероятно да. има и една тънка разделителна линия, която според мен започва от тази фраза на ХРИСТА: "Когато те ударят по едната буза, дай и другата" ние сме дуални същества и живеем в дуален свят, и като такива системи ,те трябва да бъдат в равновесие, някои твърдят динамично... оттук нататък всеки трябва да намери сам своите -баланс , равновесие , хармония,воден от своите убеждения и принципи. а как ще го постигне - нека открие сам . това което е добро за едни ,не е задължително да бъде такова и за други

http://www.youtube.com/watch?v=4fXP0HzmEnA&feature=player_embedded

Първо послание на свети апостол "Павел до коринтяните" глава 13: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що не звънти, или кимвал, що не дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“

http://www.youtube.com/watch?v=srE_xgOTZ6s&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=ad39Wy5lamQ

когато човек започне да работи дори и само заради себе си , да се стреми да се усъвършенства , да става все по - добър в някои аспекти , тези усилия няма как да не се отразят и да не принасят полза и на Цялото , защото индивида дава своя принос дори и минимален в крехкия баланс и равновесието, което понякога е променливо, м-у двойката СИЛИ. негвите идеи и разбирания все някога еволюират и се насочват, и на други нива и планове. няма лошо в това индивидът ,да се стреми към свободата си ,дори и това понятие да се тълкува различно и понякога да има различни измерения. свободният човек може да вижда по -надълбоко и по- надалече, и се предполага че усилията му са далеч по -ползотворни. да- целта наистина не оправдава средствата ,така е - "защо цел няма ,има само средства ....а целта е като хоризонта", и важното е просто правилното деиствие,да в "книгата на златните правила" на Блаватская, има едно откъсче за тези достигнали далеч напред и заслужили - нирвана. пред тях има две възможности - да Встъпят в заслужена нирвана или да се върнат да помагат , и повечето избират да се върнат, за да помагат за освобождението на "спящите" в обятията на майа, да работят за света и човечеството.

Hallelujah (Deep Purple) Аз съм проповедник- летя с послание в света , Към своя народ - разчоплил старата земя, С разплакани очи - молба за мир и светлина ! Вестителят съм аз- за по-добър живот достоен, На чиста обич богат- това е пътят, скъпи хора ! Щом си силен и млад, възпей красивата любов! Хайде, нека чуя- пейте АЛИЛУЯ! Кажете я на магистрата- облечен с власт законна, Който мисли, че единствен да отсъжда е достоен ! ЛЮБОВ извикай ! Над стенанията на тълпата И бойните полета, да обявим на Бога правотата! Очакват ни благословени дни- предсказвам ви това Отвори сърце и мисъл за всички живи същества! Аз съм малчуганът, продал за свобода живота, Дарих ви обичта си- това е пътят, скъпи хора ! Щом си силен и млад, възпей красивата любов! ........... No comment

Какво е за мен свободата, може би възможност да избирам пътят си сам , право на свободен избор. Възможност да се уча от грешките си , да падам и да ставам понякога, за да осъзнавам същността на понятия като добро и зло , красиво и грозно , справедливо и несправедливо. Трайно и нетрайно ,материално и нематериално. Стремеж към светлината, удоволствие от всяка една стъпка ,трасираща моята пътечка и оставяща почти невидим отпечатък върху земната шир . Възможност да се боря , да воювам ако пожелая, да се старая да пазя моето равновесие и да постигна моят баланс и хармония. Да нося отговорност за мислите ,думите и постъпките си , възможност да помагам на тези които си обичам. но не по задължение или по някакви си измислени, от някого критерии ,а защото това те прави щастлив ,и защото понякога имаш потребност да споделиш красотите на този, и на само на този свят, с хора които имат потенциал да разберат за какво иде реч …Дисциплина, самоконтрол и самонаблюдение, защото те са тези, които биха те предпазили от играта или филма ,които други се опитват да ти натрапят, понякога просто за да ти вземат част от енергията, а и защото тези понятия откриват път към самоусъвършенстване. Стремеж към развързване , стремеж към другата форма на свобода- истинската ,според строго индивидуалният критерий на всеки . Умение да оставаш безпристрастен, и липсата на „чувство за собствена значимост „ такова каквото го е формулирал и Кастанеда. Правото да отдадеш на всекиго възможност да избира сам пътят си и да съзнаваш, че не е задължително твоята истина да бъде и негова, просто защото всички ние сме различни /и като етапи на развитие/ и съвсем не е задължително, това което е добро за едни да е добро и за други Да допускаш възможността, че много често пътищата към една и съща цел може да са много повече от един. Да умееш да казваш „не” когато е необходимо, или когато наистина смяташ че е така ,да не се изживяваш като крайна инстанция. Защото такава в човешки форми, едва ли има. Да не си създаваш ,изкуствени табута или да поставяш изкуствени прегради пред развитието на мирогледа си. А дори и това според някои, да е правилният път на развитие да отдадеш дължимото на техните убеждения и техният идеал. Свободата най – вероятно е относително понятие, но всяка една стъпка в правилната посока ни приближава все повече ,към идеалната такава, към това което се е стремял да ни покаже и насочи и Авалокитешвара и много други преди и след него. За да излезем някога извън колелото на преражданията и просто да се заемем с други по -интересни задачи може би.. Понякога си мисля, дали Създателят не е могъл да ни направи съвършени и свободни , И защо наистина е трябвало да слизаме в дуалният свят за да познаем добро и зло , тъмнина и болка, Любов и щастие . …Може би просто за да оценим СВЕТЛИНАТА, любовта , красотата, щастието , хармонията. За да придобием сила, мъдрост и устойчивост. А дали свободата може да бъде подарена…. Най- вероятно не, Защото точно паданията и ставанията и усвоените от тях уроци ,ни доближават все повече до нашият идеал за свобода. Който блести там нейде на върха на нашата планина, която сме си поставили за цел да изкатерим , блести с блясъкът на любовта , хармонията, щастието , и състраданието… „Сине мой, дай ми сърцето си … И очите ти нека внимават в моите пътища…”

„Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.“ — Волтер „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“ — Мигел Сервантес, (Дон Кихот) „Преди всички други свободи ми дайте свободата да знам, да говоря и да споря свободно според съвестта си.“ — Джон Милтън http://bg.wikiquote...._—_Освобождение

http://www.youtube.com/watch?v=RtB_gF4VmeI&feature=related

http://www.vbox7.com/play:beede293 Култов откъс от популярен български филм : Прасета не може, а кучета и котки може!

http://www.youtube.com/watch?v=tsxAl3yfveY&feature=related

Jean Michel Jarre - Greatest Hits (2 CD) - 1972-2007 http://musicbox.soft...s_cd.73698.html

"...Казано е, че преди безброй години хиляда принцове се заклели да станат буди. Единият решил да стане буда, когото познаваме като Гаутама Сидхарта. Авалокитешвара обаче се заклел да не достигне просветление, докато всички останали принцове не станат буди. С безкрайното си състрадание той се заклел да освободи всички същества от страданията им в различните сфери на самсара. Пред будите на десетте посоки той се помолил: „Нека помагам на всички същества и ако някога се уморя от това, нека тялото ми се пръсне на хиляда парчета." Най-напред се спуснал в сферите на ада и след това последователно се изкачил през сферата на гладните духове до сферата на боговете. Оттам погледнал надолу и с ужас видял, че макар и да бил спасил безброй същества от мъките на ада, безброй други продължават да влизат вътре. Това го изпълнило с най-дълбока тъга. За миг изгубил вяра в благородната клетва, която положил, и тялото му се пръснало на хиляда парчета. В отчаянието си призовал на помощ останалите буди, които се стекли от всички посоки на Вселената като виелица от снежинки, както казва един текст. Чрез огромната си сила будите направили Авалокитешвара отново цял и оттогава той има единадесет глави и хиляда ръце и на всяка длан има по едно око, символизиращо съюза между мъдростта и умението, който е белег на истинското състрадание. В този нов вид Авалокитешвара бил още по-величествен и способен да помага на всички същества и продължавал да повтаря клетвата си пред будите: „Нека не стана буда, докато всички същества не достигнат просветление." Казано е, че в тъгата му заради страданията в самсара от очите му се отронили две сълзи. Чрез благодатта на будите те били превърнати в двете Тара. Едната е Тара в нейната зелена форма, която е активната сила на състраданието, а другата е Тара в нейната бяла форма, която е майчинският аспект на състраданието. Името Тара означава „Тази, която освобождава" -тази, която плава в океана на самсара. В Махаяна Сутра е писано, че Авалокитешвара дал своята мантра на самия Буда, който на свой ред му дал благородната задача да помага на всички същества във Вселената да достигнат просветление. В този момент всички богове започнали да ги обсипват с цветя, земята се разтресла и закънтяла от звука ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ ХРИ. Ето един куплет: Авалокитешвара е като Луната чиято хладна светлина гаси огъня на самсара. И в нейните лъчи нощем цъфтящият лотос разтваря своите листи." http://www.izvorite....ext/text128.htm

http://www.vbox7.com/play:cb5a7484

нещо леко и от мен. приятно слушане.

това беше много изчерпателно и съдържателно , сигурно биха ви завидели на изразните средства. но има и още един силен момент, може би е по - достъпно за разбиране. и все пак си мисля , ако тази тема се лиши от участници, къде ще спорят те тогава и защо го правят -заради егото или просто заради спора. всичко добро и от мен.

манията за пазаруване, медиите, и обществото ,. това заглавие би могло да бъде допълнено или разширено по- различни начини и всички те наи- вероятно ще бъдат верни. мисля че едно от изчерпателните определения /наи-вероятно/ е матрицата. екологичните катастрофи , опустошаването на природата, пълната липса на нравствени , морални ценности и заменянето им с други стойности. кой спомага за тези процеси - обществената норма за" правилно възпитание" ли, медииите ли, които промиват успешно мозъци, дават ни готови мнения, опитват се да ни насаждат разсъждения? кой движи тези процеси видимо и невидимо, тайните общества ли ?има ли такива ,или са само мит, има ли изобщо матрица или за някои това е само фантастика. нима само големите компании са виновни за екологичните катастрофи , а стремежът към свръхпотребление , кой прави или какво от човешките индивиди послушни оръдия на чужда воля и интереси, защо , и не е ли това все пак това именно правото на свободен избор ,който всеки изявява и избира страната, към която да се присъедини, защо този или онзи път е по- привлекателен за някои . да,за някои това може би е безинтересно , /не споря ,насила не става, или ако става, няма да е ценно/ но ако днес, не се замислим над тези въпроси ,утре няма ли да е вече късно. сещам за един виц- "...две планети разговарят, едната се оплаква -завъдих хомо сапиенс, не се притесняваи това е временно - отвръща другата" ако за някои това е просто научна фантастика, или стремеж да бъдем по- оргинални. няма никакъв проблем просто да изтрия този коментар. кои знае защо, понякога се сещам за една от веселите тв рекламки , с фраза предизвикваща усмивка- "сбъркал си автобуса, пич "