val68z

това е една от любимите ми темички ... доколко всеки от нас, е свободен. и съзнава ли това , може би има малка разлика между тези ,съзнаващи това и тези ,които следват инерционния поток на стандартното. между тези ,които правят усилия да работят за своето усъвършенстване, и тези за които понятия- като духовност и стремеж към себеусъвършенстване, не значат почти нищо. всеки от нас води своята битка, и заема позиция в друга, по -грандиозна такава, която се води в други мащаби и на други нива. докато ние сме несъвършени като реакции, ценностна система ,възприемане на света , наследени защитни реакции от минали пребивавания,които са работели , но идва момент когато трябва да се реформират , ние ще бъдем енергиина суровина и за летачи, и за егрегорчетата, които ние сме създали и създавали . доколко сме свободни, съзнаваме ли това , и съзнаваме ли в колко игрички на такива същности учавстваме ежедневно...

Летачите (Los Voladores) Кои са те? Какво искат от нас? - И в момента множество външни сили те държат под контрола си - отговори дон Хуан. - Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече - със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса. - И какво открили, дон Хуан? - попитах аз. - Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем - Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико. - Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение. - Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение - Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците - Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят. - Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание - Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача - каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. - В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание. - Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването - продължи той, - тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер. Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено - Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова КАРЛОС КАСТАНЕДА

темата започва да става интересна.. Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан Los Voladores: живот в кокошарник “О, колко мразя необходимостта всяка сутрин да снасям яйце” – оплака се кокошката. “Вече не е нужно да го правиш” – каза лисицата. Хауки, Басня за закуската

истина е . има доста коментари както в български ,така и наи -вече в руски специализирани саитове.

мдааа.... или както казва учителят ДЪНОВ. "...дори и когато си сваляш шапката, направи го с любов". толкова лесно изглежда.

http://www.vbox7.com/play:d15e9314 Нека Бъде Светлина http://www.vbox7.com/play:f75c4b1d Ден След Ден

Чувствителност, “безобидност” и ниска отговорност "...Колкото по-нататък върви ученикът по Пътя на Посвещенията, толкова по-чувствителен става той. Отношенията с близките стават по-трудни и натегнати, тъй като за тях сега той живее сякаш в друг свят. Това състояние крие в себе си голяма опасност, защото като се изолира постоянно от света, ученикът често губи всякаква връзка с реалността и здравите, жизнено важни контакти с обикновения свят, света, в който протича основната и най-съществена част от живота му, се нарушават. Ученикът трябва да употреби всичките си сили да не допусне това и да излезе от такава изолация. За да не загуби контакта с външния свят, той трябва да поддържа активни отношения с други хора, защото когато живееш в света на хората е необходимо да си винаги открит и готов за общуване с тях. На този етап най-сериозният проблем се оказва повишената чувствителност, която обхваща ученика все повече и повече, особено в периодите, предшестващи поредното Посвещение, когато ежедневните тренировки достигат особено напрежение и интензивност. В този период физическото тяло на ученика често се подлага на критични претоварвания, тъй като в него през това време протичат големи преобразувания, засягащи особено нервната система на ученика. В подобни моменти периодите на изолация или самоотстраняване от света могат да бъдат по-дълги от обикновено, затова трябва да се погрижим тази изолация да не прерасне в абсолютно и пълно отстраняване от света, защото целият ход на развитието на ученика, постигнатият прогрес, неговата стабилност и качество трябва през цялото време да се проверяват и да се оценяват изключително по пътя на взаимоотношенията и връзките с външния свят, защото именно тук му предстои да държи своя изпит за зрелост. Ако ученикът не прави това, обучението се оценява като недостатъчно и неквалифицирано и на него не му остава нищо друго, освен отново да се заеме със своята собствена позитивна преподготовка, като призове на помощ своята духовна воля, чието предназначение е да изгори всичките му стари, рутинни методи и шаблони, които само му пречат при неговото формиране като духовна личност. Ако ученикът е прекалено чувствителен, често всеки опит за съприкосновение с бушуващия външен свят го хвърля в отдавна забравеното стресово състояние и в този случай и при най-малкия неуспех той рискува отново да се поддаде на раздразнението и по този начин да активизира производството на империл, който пък на свой ред привежда в действие всичките му стари защитни механизми. Всъщност ученикът трябва само да се радва на подобна възможност за познание. Нали той смята, че вече е толкова недосегаем за тленните дребнавости на външния свят, че те вече не го засягат, и изведнъж някаква незначителна пречка или неуредица го тревожи и тресе цялата му личност и тя светкавично от главата до петите се повива в пелената на мъгливите илюзии. Ако ученикът добре е разбрал своите механизми, трябва да му е ясно, че щом низките вибрации на външния свят му действат толкова интензивно като стресов фактор, значи той все още не е преодолян. Истински духовният ученик винаги запазва вътрешен покой каквото и да става около него. Дори в тежките битки и сражения, сред огъня, дима и грохота той продължава да излъчва вътрешна хармония, която винаги е била отличителна черта на истинския ученик. Нека учениците непрекъснато помнят, че всяко ново знание, всички духовни натрупвания трябва винаги да се изпитват на здравина в огъня на всевъзможни житейски обстоятелства. Именно тук всички ученици преминават през закалка и държат изпит за зрелост. Именно тук те трябва да покажат на какво са се научили и колко трайни са техните знания. Ако нещо не се получава както трябва, следва отново да се прибегне към метода за дълговременна визуализация на целта, след което новият критерий или новата ориентация постепенно укрепват и се стабилизират. И отново се изпитват за здравина в ковачницата на външния свят. Именно затова се раждаме тук – за да издържим всичките си изпити и всичките проверки и изпитания. Глупак е оня, който мисли, че всички, които вървят по Пътя на Посвещенията, стоят над материалния свят: това е невъзможно, тъй като материалният свят е най-действеният наш пробен камък. И ако ние в общуването си с околните проявяваме както преди раздразнение, недоволство, досада, хитрост, надменност, користолюбие или хладна менталност, ако както преди не ни достига чувство на състрадание и любов, а егоизмът и нетърпимостта не намаляват, диагнозата в този случай е много проста: цялата беда е само в нас самите; не е виновен светът, а само ние самите." ДЖУАЛ КХУУЛ.

"...Но когато ученикът малко се успокои и за миг възстанови прекъснатата вътрешна връзка с душата, веднага се убеждава, че това не е мираж, не е самозалъгване, а много важна и необходима фаза на хармонизиране на личността и на кармична равносметка. Но щом се появят пак тези реакции, при него отново се връщат всичките предишни подозрения и той прогонва настойчивите увещания на душата, приемайки ги за поредна лъжа в тази нечестна игра. Ето защо искам още веднъж да подчертая особената важност на дадения период в живота на ученика, който е само част от грандиозния цикъл изпитания, наречен от нас “изкушения в пустинята”. Думата “пустиня” тук не е случайна, тъй като ученикът много често ще се чувства самотен, от всички излъган и забравен, в това число и от своите близки. Но той трябва да мине през това “отшелничество”, тъй като хармонизирането на личността изисква отчужденост и безстрастност към реакциите на заобикалящия свят. Никое от телата му не трябва да реагира на външните въздействия, а още повече да бъде въвличано в тях, тъй като всичко трябва да бъде възстановено, почувствано, преживяно и преосмислено отвътре и трябва да се помни, че това е крайно важно звено в целия процес на кармично освобождаване на ученика. Неговата личност трябва да мине през тази фаза на генерално чистене, за да стане полезен, точен, изчистен и добре работещ инструмент, който е така необходим на Посветения от Трета степен в духовното му призвание – служенето на света. Всички ученици трябва да имат пълна бойна готовност да посрещнат този труден период, тъй като им предстои да изпитат самотата, неразбирането и дори враждебността от страна на околните, които ще ги наричат безнадеждно побъркани, болни, бездуховни или сантиментални хипохондрици, които нямат никаква реална представа за заобикалящия ги свят и където на самите ученици ще им е много трудно, тежко, а понякога и невъзможно да обяснят на другите край тях през какви ужасни вътрешни процеси им се налага да минават. Всичко обаче си има край." Този етап е един от най-опасните по пътя на усъвършенстването на ученика и някои го изминават преди Второто Посвещение, а други – след него. Като правило, малко преди Посвещението ученикът става много чувствена натура и срамувайки се от това, или съзнателно избягва и най-малките прояви на своята чувственост, или просто потиска своите чувства и ги изтиква в подсъзнанието си, тъй като винаги, когато се сблъска със сериозни проблеми, разкриващи неумението му да контролира своите чувства и да управлява чувстваната си природа, това свойство на природата му създава доста грижи и го лишава от всяка увереност в себе си. За да избегне тази неприятна необходимост да вижда със собствените си очи своите безкрайни поражения на чувствения фронт, той започва по най-различни начини да крие от себе си и от другите своята повишена чувствителност, заключва своите чувства с катинара на разума и започва старателно да убеждава себе си и другите в това колко е начетен, всезнаещ и ментален. Тези магии на самозаблудата могат да го държат в своя плен извънредно дълго, защото винаги ще се намерят хора, склонни да вярват в неговите приказки за това колко е начетен, умен и колко много знае. Но рано или късно той ще бъде разобличен – защото докато заключва своята емоционалност и пренебрегва своето чувствено същество, личността няма да може да се интегрира, т.е. да направи част от своята природа дори малко от голямото ментално знание, което е натрупал. За да може знанието от книгите да се превърне в мъдрост, трябва да сгрее своя живот с топлината на сърцето, с любовта, грижата и участието в съдбата на другите..." отново ДЖУАЛ КХУУЛ

извинете ме , но все пак ,какво е любовта като духовна категория , като начин на живот , не само на теория, но и на дело. чел съм доста книги, но в някои тя се изявява ...като определение поне за мен. ще се радвам, ако споделите -опита си, практиката и начинът на живот ... приложението и в живота. а то книги, все пак има много. ....мисля че и аз имам някои от тях. имам мое мнение естествено, но не мисля че е отработено до съвършенство . затова ще се радвам, да чуя и вашето..мнение. приятна вечер.

здравейте. много се говори за пътя на ЛЮБОВТА. какъв е тои .в какво се състои , мога ли да прочета нещо по темата. къде. в какво се състои, според вас този път , ако трябва ,да го формулирате по- накратко, въз основа на вашият опит и знания

Joe Satriani

http://www.vbox7.com/play:6b1d9226 Мария Нейкова

http://www.vbox7.com/play:790cbbab группа любе

на вниманието, на любителите на поговорки- ето още две - "дърво ,което не дава плод ,се отсича". и "по делата им ,ще ги познаете." явно терминът смирение , има различни форми на тълкуване според индивидите. но в основната си форма -смисълът се свежда до това - "В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША." Легендата за Луцифер, не е само легенда. това е избор, които ни се предоставя ,да правим ежедневно и не можем да се отдалечаваме до безкраи от БОГА това е смисълът на смирението.

питаш, какво е смирение. е ,ще ти дам едно примерче тогава- ....сигурно все някога, в България ще видиш...., особено по малките градове или по селата- една позната и красива гледка- товарен ,,здрав кон, тегли каруца. ....този кон ,цял живот тегли, каруцата И цял живот се труди . но досещаш ли се после, като остарее каква е съдбата му , ако не знаеш .попитаи ... ...това е смирение ,това е постоянство, това е сила. ...ти си се родил човек , в много по -съвършено тяло, макар и все пак материално . имаш възможност да се трудиш , да се развиваваш , да се завърнеш към първоизточника си . имаш възможност да познаеш БОГА. Имаш подаръка да съществуваш, и да се бориш, да извоюваш свободата си. ...ако те бяха направили свободен , щеше ли да оценяваш свободта си . ...наи -вероятно не. Свободата трябва да се извоюва. или я искаш и си стремиш към нея, с цялото си същество или оставаш енергиина суровина. друг път няма. щастието е в самото пътуване към себе си . и в това да помагаш на тези, които имат нужда от теб .не е задължително да са хора... има огромно поле за деиствие. стига да искаш.а това вече зависи от теб

според будизма всеки от нас е творец на собствената си съдба ,така че неприятностите, или това че не харесваме живота си , са единствено продукт на нашите творения , също така ние сме и тези които можем да го променим към по -добро и променяики нашият вътрешен свят, ние променяме и даваме своят принос ,и за светът извън нас. да се смириш -що е то ? според някои е търпение , търпеливост , постоянство , устоичивост. Кастанеда има една красива стратегия - да се освободиш от" чувството за собствена значимост" , да се освободиш от целите на егото ,на личността и да престанеш да разглеждаш света, през призмата на това чувство. да подчиниш съществуването си на целите на душата, а не на личността. в" бхагавад гита" има една интересна идея по темата -"да си еднакъв и постоянен , независим от външните, условия, ...да си еднакъв, в дни на болка и радост , в дни на бедност и богатство". БОГ ни е създал, и ни е вдъхнал от неговата СВЕТЛИНА , дал ни е душа ,НАПРАВИЛ НИ Е индивидуално същество, носещо отговорност за изборите и решенията, и постъпките си. нашата задача тук е да запазим душата си чиста , но и да се развиваме. дал ни е право на свободна воля , възможност да познаем радост и болка , обич и антипода и, да се учим от грешките си ,да падаме и да ставаме , но да продължаваме , поучили се от грешките си. да се борим и да обичаме... , дал ни е възможност да познаем СВЕТЛИНАТА И антиподите и. за да се завърнем помъдрели , и устоичиви след време при него . затова сме тук.

темата е интересна и има доста аспекти, поне според мен. ...когато хитлер е нахлул в русия, каква е била правилната позиция според вас, - да си обърнете друга буза или да се правите ,че не го забелязвате. според мен нито едното, нито другото . ще цитирам ани безант-"да се бориш без гняв , и злоба, такава деиност не създава карма". някъде тук маи мернах следната мисъл-" не роптаи против отрицателното,а запали свещ в себе си" . отрицателното е част от живота ни , част от равновесието.което в момента маи е леко нарушено. "Да отвърнеш на злото (ако наистина е зло) с добро е лицемерие. Да му отвърнеш със зло е глупаво и създва порочен кръг, в който губят всички. Моят отговор е безразличието. Просто си тръгвам, често без да казвам и дума дори." в този отговор, според мен се съдържа голяма доза истина-безпристрастност. която усвоена, някои ден може би ще ни отведе до следващите светове- тези които не са дуални , а кога ще стане това, само БОГ знае.

не съм съгласен с вас ,според вас всичко е въпрос на дадености ,а не на развитие. а човек е предимно една статична система. това не е вярно "какво променя хората" -темата наистина е интересна .. според мен ,променя ги изборът,които правим ежедневно. всеки от нас има право на свободен избор и го прави. за да се промени към по- добро, наи -вероятно тя трябва да го пожелае. и да осъзнае къде се намира като лично развитие. може би в това направление, авторката на темата би могла да помогне донякъде. понякога се питам ,колко от нас -тези които общо взето ни квалифицират като човешкото население, осъзнават че освен така любимите на мнозинството, за съжаление- нужди на телата, съществуват и потребности - хлябът и стремежите на душата , а то е това заради, което сме дошли тук. сещам се и за един автор ,които твърдеше- всеки един неуспех ,ни приближава все повече до успеха. стига да умеем да осзнаваме това, и да съзнаваме къде се намираме.

http://www.vbox7.com/play:2394a142&al=1&vid=1009349 Емил Димитров Вън вали http://www.vbox7.com/play:c3074462

http://www.vbox7.com/play:cafcff09 Войната На Таралежите - Песничката

omar akram

съгласен съм напълно. но как мислиш ,не е ли по -добре човек да умее или да се научи ,да различава бялото от черното, дори и когато се използват камуфлажни облекла. за да не бъде съответно -жертва. съгласен съм ,че е наи -добре да разчитаме на нашите усилия . "Но, не е ли по-добре сами да си вземем мозъка в ръчички, а оттам и живота - и така хич няма да ни пука кой какво и кого се мъчи да зомбира." ...добре засягаме темата за свободата, свободен но от какво и до колко ? стремежът е нещо чудесно и прекрасно, но колко такива познаваш, които наистина са напълно свободни от ефекта на тези технологии,наи -общо казано, и дали съзнаваме ,,че докато сме тук -да речем на земята, винаги ще бъдем експлоатирани като енергиина суровина ,според степента ни на владеене и на самоконтрол ,и реагиране в интересни ситуации. така че може би точната формулировка е "в каква степен"? Тази китайска стратегема на Сун Дзъ със сигурност се прилага от векове. И какво от това, че отдавна са в ход и всякакви зомбиращи технологии? Тях не можем да ги спрем - че то всичко ни облъчва и зомбира. Но, не е ли по-добре сами да си вземем мозъка в ръчички, а оттам и живота - и така хич няма да ни пука кой какво и кого се мъчи да зомбира. tonika, може просто да си си пренавила машинката за бързи резултати и да си възприела твърде буквално подадените команди за самовнушение. Почивката ще ти се отрази добре, според мен.

бих се радвал да чуя вашето мнение,вашите опитности. ако има такива. а по въпроса за книгите имам такива , но мисля,че далеч по-интересен е елементът на творчеството. съчетание от опит и знания.

нали наистина не смяташ, че можеш да промениш живота само за 7 дни. не ти ли прави впечатление, изобилието на точно такива заглавия от рода- да преобърнем глобално всичко за месец или два. някои със сигурност ловят риба в мътна вода. наи -вероятно вече са в ход и ""зомби" технологиите, с които ни обработват доста широко и по всякакви начини ,ако не сте забелязали. държа да отбележа, че не съм запознат наистина с въпросния автор . но бих желал все пак да споделя. просто се пазете. "по делата им ще ги познаете"

http://www.youtube.com/watch?v=alAiENqhRxM Enya- Pax Deorum