ansisi

Няма мъки има лошо поставени мисли, а те от своя страна водят до зле преценени действия. Това ти се случва. 
Проблемът идва от това, че ти не мислиш за нищо. Но мозъка ни не е устроен така, той трябва да е зает, да се развива. Ти не му го даваш. Съответно започва да се повишава тревожността - няма мисли = опасност. А когато мозъка заработи в режим "Опасност" той трябва да види проблем. Да, но в твоя живот проблем няма, там всъщност няма нищо творческо и така мозъкът се самоспасява, като започва да си измисля проблемни мисли, и тъй като няма други, той ги презарежда постоянно и така те стават основно вярване за теб.
Пушиш и излизаш безцелно, все безсмислени действия, които пораждат заблудата, че правиш нещо, всъщност това е "нищоправене", което усилва необходимостта на мозъка да запълни деня със съдържание и той го прави през тревожност.
С две думи, оставила си мозъка да мързелува и той те наказва, като ти сътворява вярване, че си болна.
Спасението: смислен дневен  режим, с кратки за изпълнение задачи водещи до моментни резултати. Ежедневна грижа за тялото /не козметична/ като включване на активна двигателна дейност минимум 1 час на ден, с което ще тонизираш тялото, а с това и настроението си. Приятни занимания, хобита, които правиш с най - голямо удоволствие. Ограничаване на мислите започващи с "Ако,....." те са фантазни и нереални, не ти трябват. Ограничаване на всички мисли връщащи в миналото, то свърши не ти е нужно. Т.е. мислиш само за това, което правиш в момента. Четене на смислена литература и общуване с позитивни и творчески настроени хора.  Ограничаване на всяка негативна информация.
 

Здравейте!Пиша ви по повод отношенията с мъжът ми,имам нужда от съвет и мнение.От известно време усещах мъжът си някак отдалечен от мен,арогантен,безникаква заинтересованост към мен.Естествено цялото това нередно положени започна да ме измъчва да тарся отговори защо всичко това се случва.Първото нещо което ми хрумна е друга жена!!!Взех му телефона и пренасочих неговите входящи обаждания към моя телефон ако той не вдигне до 30 секунди.И така след няколко дни ми звани телефона и виждам че разговорът е прехвърлен от неговия телефон,вдигнах,а от среща се мълчи,позваня се втори път и пак се мълчи.После накарах една приятелка да позвани на този номер и съответно както очаквах вдигна жена!Бях ужасена!После взех и проверих обажданията му в електроната фактура и видях че той е званял редовно на този номер и то е провеждал далги разговори.Чудех се какво да правя,но определено неисках да му казвам все още нищо!Хрумна ми да му пратя съобщения откомпютъра уж от неиния телефон със текст_Обади ми се спешно! или нещо от сорта и после когато проверя обажданията виждам че той и е званял след есемесите.Отново нищо не му казах.Хрумна ми да му кажа че една жена го тарси на моя телефон и му показах прехвърленото обаждане т.е. нейния номер.Той ми обясни че е някаква от работата търсила го по работа.Попитах го а той по каква работа и е званя на нова година и е говорил с нея 20 минути,а той ми отговори че и званял просто да я поздрави щото много му била помогнала да започне новата си работа.Отговорът му ме вбеси беше голяма тъпотия обяснението му.Започнах да пращам есемеси на себеси уж от нея иму ги показвах,а той ми казваше да не и обръщам внимание,че била луда,а есемесите бяха със съдаржание от сорта;Аз съм любовницата на мъжът ти!Но не се задоволих само с това,а започнах да пращам и на него есемеси пак уж от нейно име със заканителни текстове,че щяла да ми каже за връзката им.Реакцията му беше незабавно да смени номерата и неговия и моя.Изчаках извесно време и пак започнах да пращам есемеси въпреки сменените номера.Той започнада се чуди от каде има новите ни номера и аз леко му помогнах да се самоубеди,че ги е взела от някойколега.Само да поясня че есемесите не ги пращам точно аз,а това гоправи един мой приятел,само му казвам с какав текст да са и в колко часа,обикновено през ноща когато е сигурно че ще сме заедно да се убеди лично че и на мен ми праща.Сега все още продалжавам с есемесите,той продалжава да твърди че е нямял нищо с тази жена,че била грозна и стара,че неби имал никога нищо с нея.Обаче аз не му вярвам!Никога през живота си не сам лъгала,а сега тези лажи ме измачват,още повече човека който обичам,мачно ми е че той също ме лаже.Неискам в семейството ми да има лажи.Единственото което постигнах е той да спре да и се обажда даже направо да я мрази.Как да го накарам да си признае?Искам признанието му за да изчистя всякакви съмнения,да вземарешени какво да правя по нататак,как да постапя все пак имаме три малки деца.Трудно ми е да взема каквото и да е сериозно решение без абсолютната истина.Искам да отбележа че не се караме с мъжът ми,не съм вдигала скандали за есемесите просто показвам оскърбление,а той само повтаря колко била луда тя.Неискам да живея повече така.Какво да правя,как да постъпя?

Бъди със своето Аз


 
Просто остани безмълвен. Бъди със своето Аз в тишината. Прави това често. Прави го ежед­невно. Дори ежечасно по малко, ако можеш.

Просто спри. Спри да правиш нещо. Спри да мислиш нещо. Просто „бъди", „съществувай" за малко. Дори само за миг. Това може да промени всичко.

Отделяй по един час призори и го дарявай на своето Аз. Посрещай там своето Аз, в свещения миг. После започни деня си. Ще бъдеш съвсем различен човек


 

,,Аз немога да живея с жена която изглежда така ,,
 ИМА САМО ЕДНО РЕШЕНИЕ- 
Развеждаш се с нея по взаимно съгласие. След това си намираш нова жена, отговаряща на твоите представи и сключвате предбрачен договор,че ако излезе от тях бракът ви се анулира, с неустойки и то големи от нейна страна.
Така си сигурен, че ситуацията няма да се повтори.
 
Ако ме послушаш, проблема ти ще се реши напълно и то в разумни срокове.
​Така и съпругата ти ще може по-бързо, да срещне някой мъж, който няма да я цени, само като мръвка месо и двамата ще си живеят щастливо.А, щом те са щастливи и детето ви  ще бъде щастливо-предполагам,че след развода няма да искаш то да живее при теб.
 
 

Това е вселенско правило. Не го казва само П. Дънов , ето го същото изкарано от суфите.
"
“Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.” Джалал ад-дин Руми.



Не го умеем. Нито можем да го разберем, защото все още сме на нивото на символите. Ограничени сме да се разбираме главно чрез думите. Като всеки човек придава на една и съща дума различен смисъл, различно звучене, различна вибрация. И това ни обърква много.
Освен това думата любов ....... с такава Любов обичам детето си, с друга любов обичам съпруга си, с трета приятелите си. Ако приятел ми каже "обичам те" - как да го разбирам? А друг е въпроса - какво влага той в това?
Има много сила в тези думи, но..... това са отново думи, дори и изречени от мъдри хора, и по тази причина те достигат до нас различно.
Слушането на думите е изкуство, виждането през тях е умение. Какво представлява тълкуванието на думите, ако не притежаваме уменито да виждаме през тях?????

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва. Учителя Петър Дънов

В широк смисъл себепознанието е всичко и включва всичко. Няма истинско познаване на себе си, на своята същност, път, възможности, ако няма познание за същността, пътя и възможностите на всичко съществуващо.
 
В тесен смисъл себепознанието е познаване на собствените качества, силни и слаби страни, на своите желания, цели и стремежи, на своито възможности.

Една история от Морган Скот Пек , която сбито преразказвам :  ,,Дарът на равина ."
  В нея се разказва за манастир в период на упадък . В рушащата му  се , сграда , живеели само  петима монаси заедно с абата , всичките  по над 70 г. . В дивата гора , заобикаляща манастира  , имало колиба  , където един равин от близкия град се оттеглял ,по някога , като в отшелническо жилище . Един ден  на абата , измъчван от мисълта , за близката кончина на ордена , му хрумнало де отиде до колибата  и попита равина , дали може да му даде съвет  , как да спаси манастира .
--До болка познато !-- възкликнал равина . няма го вече духът у хората . И в моя град е същото. Почти никой вече не идва в синагогата .
Стария абат и стария равин си поплакали заедно . После почели от Тората и дълбокомислено си побеседвали . Като станало време да си ходи , след като се прегърнали , абатът пак споменал проблема си . Равинът вдигнал рамене
--,,не , съжалявам  ,не знам какъв съвет да дам , единственото което мога да ти кажа е , че един от вас е Месията .".
Когато се върнал в манастира , монасите го наобиколили с въпросите си .
--Той не може да ни помогне--въздъхнал абатът ---. Но когато си тръгнах каза нещо --нещо много странно, ---че един от нас бил Месията . Не разбрах какво имаше  предвид .
През следващите седмици ,старите монаси разсъждавали над думите на равина и се чудели ,има ли някаква истина в тях .
   Един от нас да е Месията ? Дали е имал  предвид нас . монасите от манастира ? И ако е така , кого точно ? Мислите ли че е имал на ум абата ? Да , ако е ставало на въпрос за някой от нас  , трябва да е бил абата . Той е наш духовен водач вече над 30 г . От друга страна , може да е имал предвид брат Томас . Брат Томас очевидно е свят човек . Всички знаят че от него струи божествена светлина . Няма начин да е имал предвид брат Елред . Елред по някога е толкова своенравен . Но когато си помислиш , макар че е истинска напаст ,  Елред се оказва винаги прав . Много прав . Може пък равинът да е има предвид  брат Елред .Но не е възможно да е брат Филип . той е толкова муден и безличен , въобще не го забелязваш .  Но по някакъв тайнствен начин , притежава дарбата да се появява точно , когато имаш нужда от него . Просто по чудо , изниква до теб . Може пък Филип да е Месията ?Разбира се , че равинът е нямал предвид мен . Няма начин да е имал , предвид мен . Аз съм съвсем обикновен човек . Но ако все пак ? Ако е имал пред вид мен ? Господи не  , не аз . Не може да знача толкова много за Теб  , нали не може ?
  Размишлявайки така , старите монаси започнали да се отнасят един към друг с необикновено уважение , да не би случайно един от тях се окаже Месията . И да не би случайно, съвсем случайно , точно той да е  Месията , всеки от монасите започнал да изпитва необикновено уважение , към себе си .
Тъй като местността около манастира била много живописна , по някога  се отбивали , желаещи да похапнат на моравата до манастирските стени .Без дори да го осъзнават ,те почувствали необикновеното уважение , обгръщащо петимата монаси и витаещо из целия манастир .Странно но това ги интригувало и привличало . Без да знаят защо , хората започнали по често да идват до манастира , да похапнат , да починат и се помолят в параклисчето .Започнали да водят и приятели , за да им покажат това особено място . Манастира станал притегателен център и не след дълго се появили и желаещи за послушници .

Максим, това се случва във всяка държава ежедневно. Нека не се заблуждаваме. Ние в България също слушаме новини и филми гледаме и научнопопулярни, не само глупави пародии. 
 
Точно в момента в България има бъдеще за всеки креативен човек.
Току що, приключих консултация с млада българка в Германия, която се чувства зле. Тя има пари и хубав дом и приятел и работа ..... и пари , и хубав дом, и приятел, и работа ........ и пари....... и толкова. 
Нейното мнение е, че българите отиват в чужбина за бързи и готови пари - работа, за определени часове, за определени пари, точка. Без много мислене.
Сподели и за сайт на българите в чужбина, в който всички тези българи, говорят много хубави неща за България и планират варианти за развитие тук. Тя самата планира да се върни и  ДА НЕ ТЪРСИ РАБОТА ЗА ЗАПЛАТА, а да развива чрез уменията си собствения си ресурс. 
 
Точно тези хора много ме радват и аз залагам на тях, защото техния избор е съзнателен, те са живели тук, живели са и някъде другаде и избират от две познати за тях възможности. Те ЗНАЯТ, защо се връщат. Другите, които остават ЗНАЯТ, защо остават. Но тези две знания не са съвместими. Т.е. те не подлежат на сравнение, те са две съвсем различни плоскости. 
 
Може да се прави сравнение между човек, който е бил и тук и в чужбина и се връща по гореизброените причини и човек, който се връща, защото не е успял да се реализира и в чужбина. Вторият, много трудно ще се реализира и тук без чужда помощ, той ще продължава да преживява себе си като нещастен и понеже не може да обвини себе си / твърде болезнено е/ ще прехвърли обвинението върху държавата. А няколко други, преживяващи същото ще му повярват и пригласят. 
 
Първия тип хора, обаче, със съзнателно връщане, въпреки реализацията си в чужбина, ще се реализират и тук. 
 
А тези които остават да живеят извън страната си, без значение реализирани или не, те не са база за сравнение с всички останали. 
 
С хора, които са направили СЪЗНАТЕЛЕН избор, да не живеят в определена страна, е загуба на време, да се говори за въпросната страна. Ясно е, че те не я харесват. Все едно да споря с някой, който мрази боб, колко е хубав боба. Но той да ме убеди, че любимият ми боб е отвратителен е също толкова смешно, колкото и обратното.
Ето защо, мисля, че тази тема започва да добива доста смехотворен вид, освен, ако не се промени акцента. 

Все още ми убягва целта на някои от писанията по-горе. Ако тя е да се убедят четящите, че в Германия животът е по-подреден и дава повече възможности за живот при по-висок стандарт - това всички го знаят. В същото време се правят опити да се представи действителността в България такава, каквато не е. Нещата не са чак толкова зле и никак не са безнадеждни. Аз виждам възможности. Сигурно има и възможности, които не виждам. И няма нужда да убеждавам никого в съществуването им, както и няма нужда който и да е да ме убеждава в липсата им.
 
Засега темата ми звучи като: "Аз се махнах, а вие останалите в България сте обречени". Е да, ама аз не мисля така.

Максиме, на едно ниво всички имаме едно и също - връзката с Бог. Дали сме българи или германци - просто една проява на Духа. Нищо повече. Доколко съзнаваме връзката си с Него - там са големите различия. 

Дали съм в България или в Германия, дали в друга държава - имам си задача и трябва да я изпълня. Затова съм тук, на Земята. Ако трябва да съм в Хондурас - сигурно ще стигна до там, за да преместя пет камъчета. Фигуративно казано. 
 
Чувстваш се добре - някъде си, значи всичко е наред. Аз се чувствам добре - някъде си - всичко е наред. Да се убеждаваме на кой колко му е удобно - някъде си - няма смисъл. Важното е да си свършим работата, за която сме се родили. Всеки има задачи за изпълнение в живота си, та дори и да е посаждането на едно дърво, създаването на една метеорологична карта или изпяването на една песен.

Здравей, ние хората имаме уникалното умение да се самосаботираме, чрез вредни мисли, оценки и етикети на които робуваме, често до гроб.
Ти си тръгнала точно по този път.
Колко "грозно" може да е едно минало? Точно толкова, колкото може да е и "хубаво".  Това са оценки, които ние сами поставяме, сами по себе си те не съществуват. Ти и само ти си решила да определиш миналото си като нещо не красиво и си го окачила като товар на гърба си. Всъщност тежи само онова, на което решим да сложим тежест, ако я махнем то спира да тежи. Но.. ние и само ние сме тези, които можем да го направим.
Да избягаш, да забравиш или да скриеш преживяване...... това е невъзможно. Можеш единствено да го приемеш. А да го приемеш означава да му махнеш всички етикети. Докато ти го определяш като грозно и страшно, някой ще има коз в ръцете си, с който да те плаши и тормози. Когато събереш смелост и поемеш отговорност за всичко, което си направила и се изправиш с високо вдигната глава, никой няма да има нито силата, нито инструмента, с който да вреди на психиката ти.
Страхът е бил сила от време оно, най - мощното средство за подчинение. Негов най - голям враг е смелостта. Тогава става ясно, че онзи, който използва страха на другите като инструмент за подчинение, всъщност го използва, като щит, за да скрие собствения си огромен страх.

На която и да предложи брак, другата ще му е любовница.
Ти каква искаш да бъдеш, съпругата или любовницата?
И двете роли си имат предимство.
Разбира се, възможно е, той да се ожени за трета и тогава и двете да сте му любовници.
Като се размисля, вариантите са доста и все интересни.
Обмисли ги и влизай и с двата крака в играта.

Този тип поведение, е известно като "емоционална незрялост". Характерно е за тийнейджърската възраст, когато личността не познава добре емоциите и чувствата си. Нарича всичко любов, а всъщност става въпрос само и единствено за секс. 

"Нямам сили" или по-скоро, "1) не си вярвам достатъчно, 2) робувам на статукво и навик и 3) голяма част от мен е съгласна със зависимото положение, тъй като така е по-лесно, а аз не си вярам... --> кръгът се затваря...

Тази "любов" към "чужбината" е някак вменена и наистина все повече не я разбирам.
Много от моите познати, /тази година нови две семейства/ на средна възраст с по една две деца, със собствен бизнес и добри професии, градили години това което са постигнали, с добри доходи, сега, на по 40 години, разпродават всичко, напускат работа, приключват кариерата и отиват в САЩ и Германия, за да работят като шофьори и кухненски работници, за много по - дълго работна време, за "повече" пари, които всъщност там, съвсем не са повече.
Не го разбирам, наистина, а е масово, като под хипноза. Ето тази "любов" не разбирам.
Масовата психоза, че в България няма бъдеще, дава послание за "край" , безнадежност и план за бягство. 
Никой не вижда шанса да се реализира в една ниско конкурентна среда, в която може да се развие много бързо Това е факт. И по - този начин да подобри живеенето както на себе си, така и на останалите. 
Масово в транс се повтаря "Няма бъдеще, няма бъдеще....." невероятна хипноза на национално ниво.
Всъщност това не е вярно. И аз съжалявам за хората, които знаят и могат в дадена област, но не искат да го правят в България и не защото няма условия.
Разбира се, тук не мога да развивам ядрена физика или генно инженерство, все пак всеки район си има специфика. Но има хиляди други възможности.
Психозата е толкова силна, че сигурно сме единствената страна, която е обявила за "елитни" училища - езиковите си гимназии, в които директно се подготвят децата за екстрадиране в чужбина. На тях дори не им се дава алтернатива. Защото всички възрастни "реват" - Чужбина, а после "Защо децата ни заминаха?" 
Самосъботираме се, това е факт. 

Максим, ти ме накара да се замисля. И ми стана някак тъжно. Не за друго, а защото моята работа се състои в това да спомогна за усилването или възстановяване вярата на човека. Вярата преди всичко в себе си, няма значение какво ще се използва за катализатор.
 
В 90% от случаите, хората се сриват, защото вярата им се е крепяла на преходни неща - кариера, партньор, дом, финанси. Идва момент и нещо от всичко това изчезва. С това изчезва вярата и поради липса на алтернатива - срив.
Хората от т.нар. цивилизовани страни, които всъщност са една шепа в сравнение с цялото човечество, са програмирани с вяра точно в това - преходните неща. Ако проследим най - елементарно пирамидата на Маслоу, в която базата е сигурност, храна, сън ,секс, разбираме, че системата е устроена така, че да задоволи базата, която , ако се отнеме, следва срив. Това е много тънък психологичен момент, който е създаден с цел да има една маса от лесно управляеми хора. Да, хората са доволни, - ядат редовно, каквото пожелаят, ходят на 2-3 почивки годишно. През останалото време сигурност, храна ,сън, секс. Спазване на правилата и всичко е ок. И в България си има такива хора, много са. Идват на психолог, точно когато фокуса на тяхната вяра изчезне, те не знаят как да продължат, неспособни са. В Германия също има много такива хора. Не случайно точно в Германия е най - голямата клиника по психотерапия, която работи със здравното осигуряване и германците имат възможност за психотерапевтична грижа поета от държавата. 
 
Не случайно задоволените датчани са първи по самоубийства в света, или норвежците при които зад добре подредената система е страшно да влезеш в тайните на семействата им или шведите, които през половината година гълтат витамин Д и антидепресанти. Не искам да идеализирам или да превъзнасям България в никакъв случай, просто ме накара да се замисля, защо човек започва да мисли по този начин.
 
В България изключително много хора променяйки фокуса на вярата си преобръщат живота си и парите стават инструмен, а не цел. Не е трудно да печелиш пари и в България, просто изключително голям "бъг" имаме в мисловната си система. Внушено ни е, че ресурсите не са в нас, а извън нас и някой трябва да ни ги даде. Ако това не се случи обявяваме действителността за несъдържателна. По тази причина много българи заминават навън и се чувстват добре, защото ползват готови дадени ресурси, не е нужно да ги търсят в себе си. В което няма нищо лошо, до момента, в който нещо от тях не изчезне или не изгуби смисъла си.
 
В България е трудно, защото се изисква творчество. Страната ни е търговски, туристически и земеделски район, но ние не искаме да се занимаваме с това. Тук е чудесно място за развиване на хуманитарни дейности, но никой не иска да го прави. Просто ни объркаха, опитаха се и продължават по инерция да се опитват, да ни внушат, че ние сме индустриална страна. Докато не проумеем първото никога няма да се чувстваме добре тук.

Здравей, състоянието, което описваш е много неприятно. Когато човек се "закачи" за подобно настроение, "откачането" често е твърде болезнено.
Не искам да разглеждам положението от неговата СЕРИОЗНА страна, тъй като това само ще му навреди, ще му придаде тежест и ще го захрани, а в момента на теб това ти е най - малко нужно.
Ще ти предложа една техника, за да не се получи като играта "развален телефон" ще я цитирам дословно, с нейната сериозна и несериозна страна, така както я е написал, този, който я е написал / за теб това в момента не е важно/.
Има нещо друго много важно, обаче. Ако погледнеш на тази техника несериозно и си кажеш " О, глупости, няма да я правя" само ще изгубиш вариант за нова опитност. Ако пък решиш, да я направиш просто ей така, да пробваш, също нищо няма да се получи. За да се получи нещото, което сме решили да пробваме, то има нужда от цялото ни внимание, пълната ни вяра и концентрация. Ето я:
 
"Повечето хора, които не познават себе си, сами си правят мръсен номер, а после се чудят защо еди - кое си не стана и не се получи.
Ами защото тук се нанизва цял затворен кръг "искам" се закача за "не искам", "не искам" се закача за "искам" - и така до безкрайност. По - точно до пълно превъртане, безсилие и нежелание за действие.
А как да заобиколите това препятствие? Как да промените това състояние? Как да разкъсате кръга на несполуките?
Ето как.
Днес приключвате тренировката, а вдругиден ви предстои нова.
 
Изкуствено - ВНИМАНИЕ! - изкуствено си създайте такова настроение, сякаш вдругиден ви предстои огромна радост, огромна наслада, огромно удоволствие,...... но за съжаление, чак вдругиден.
 
Ще трябва да потърпите, ще трябва да изчакате ех, че жалко.
А как да го създадете изкуствено?
Представете си, ако обичате, как нищо не ви засяга, нищо не ви интересува. Отпуснато състояние. Просто си седите и гледате тавана.Представихте ли си? Получи ли се? Добре.
А сега си създайте отчуждение.Никакви емоции. Нито радост, нито мъка. Няма нищо. Пустота.
 
Ходили ли сте някога да ловите риба? Щом заметнете въдицата, точно след половин час изпадате точно в това интересно състояние. Ето това усещане трябва да си създадете. Ясно ли е?
 
А сега, ако обичате, си създайте усещане за омерзение. От нещо изведнъж ви става гадно, отвратително. Добавете фантазия. 
Представете си, обличате си новия костюм, бръквате си в джоба, а там нещо студено, лепкаво, хлъзгаво.
Вдигате го - къс развалено, червясало месо....
Как е? Получи ли се?
Сега пак си създайте състояние на отчуждение, ако обичате.
Обърнете внимание, че всичко се получава. Можете изкуствено да си създадете всяко състояние. Вие можете да си създадете цялата гама емоционални състояния.
Когато се упражнявате, следователно ще трябва съзнателно да добавяте усещане за наслада, предчувствие за нещо прекрасно, предвкусване на радост, блаженство, завладяващо щастие, и тогава ще видите, как мързелът от само себе си ще започне да чезне. 
Когато се стремите към някое удоволствие, обажда ли се мързелът? Не!
Това беше пример, как желанието страдание, може да се замести с желанието радост. За да разкъсаме веригата желание страдание, трябва изкуствено да си създадем удоволствие. За да задържим това удоволствие, трябва да го пренесем къде? В мускулите. Да го запишем в мускулната памет.
Сега приложете всичко това към своята цел. Вие имате цел. Искате да постигнете нещо в живота. А защо не сте го постигнали? Пак по същата причина: постигането на целта за вас е свързано със страдание.
Какво ви говори жизнения опит? Нещо сте опитали-  не е станало. Нещо сте опитали - не се е получило. За нещо сте мечтали - пълно фиаско. В резултат на което ви е останал навикът за болезненост, за страдание, за поражение. И повече не ви се опитва. При всяко желание изпитвате вялост, страх, така че се ограничавате с мечти, без действия.
Значи вашата цел, също здраво е свързана със страданието. И това се е превърнало вече за вас в навик, в черта от характера ви. Значи със съвместни усилия, трябва да дадем на характера ви нов навик, нова наклонност.
Тоест изводът е: всяко упражнение се прави в създадено с усилие на волята състояние на удоволствие, на радост, на щастливо очакване.
Нека още веднъж избръмча, та да отекне ехо. Настроението се създава изкуствено, изкуствено, иииизкууууственоооо."
 
 
Когато давам тази техника, първо говорим доста, правим подготовка, разчитам, че ще успееш да я направиш със самоподготовка. Ако успееш и ти се получи и имаш интерес към подобен подход за справяне с негативни мисли, емоции и усещания, ще дам и следващата стъпка.
Успех!

" .......... Трябва да мислим еднакво, защото сме близнаци." Това ми заяви 7 годишната ми дъщеря която има брат близнак. Останах изумена, стреснах се дори как въобще и е хрумнало и възможно ли е това изобщо  при положение,че аз или който и да е от обкръжаващите ги никога не сме им говорили за еднаквост по между им, а за еднаква мисъл изобщо да не говорим. Това което са чули от нас е само,че са близнаци и толкоз. Поведението им е крайно различно, тя е изключително тиха и кротка, а той буен на моменти и доста агресивен. Всеки от двамата е със различни  интереси, но когато се занимават със тях винаги търсят подкрепата на другия, никой от двамата не предприема нещо ново без одобрението и подкрепата на другия. Когато се налага да ги разделим дори за час,два се започват едни ревове "...... защо брат ми/сестра ми ме изостави" и по никакъв начин не мога да ги убедя, че това не е изоставяне , а просто той/тя се налага да отсъства за кратко (като изпадам в дълги разяснения къде е ,какво ще прави и кога ще се върне).А когато се съберат сякаш не са се виждали най-малко седмица, още от вратата се започват едни целувки и прегръдки и възклицания ".......оооо, ти си дойде,значи не си ме изоставил/а, нали повече няма да ме изоставяш" всеки път когато ставам свидетел на това просто падам, падам от това,че въпреки всичките си усилия да обяснявам, че не е изоставен/а са били напразни.
Споделям всичко това, защото съм притеснена от това как ще продължават напред като отделни личности, а и полове при тази силна зависимост един от друг!? Със времето си мислех ще започнат да се отпускат повече един от друг, а се получава обратното, зависимостта им един от друг се засилва! А това "...... трябва да мислим еднакво..." съвсем ме хвърли в шах.
Ще бъда благодарна, важно ми е да чуя мнението на психолозите, също и на родители на пораснали близнаци, и хора които имат близнак.

Цитатът не се отнася за половата любов, а за собственическата любов (птичката в кафеза) и за любовта-зависимост (горенето). 
Коментирали сме в много други теми, ще се опитам да обобщя какво е личното ми разбиране на отношението на Учителя. 
Думата любов несправедливо и подвеждащо е натоварена със значения, които са противоположни на истинското и значение. Получило се е в резултат на смесването на емоцията "приятно ми е" с отношението "любов".
1. Сексът е приятен ( в повечето случаи), но това е емоция, свързана с физическото тяло и не винаги има връзка с останалите, както и съвсем не е гаранция за любов като реални отношения между двамата партньори. Или любовта включва в себе си и секса на случаен незадължителен принцип, но сексът не е признак за съществуването на любов. 
 
2. Притежаването на обект, който ни харесва предизвиква положителни емоции, но това е по-скоро радост. Ако по някаква причина загубим този предмет (т.е. изчезне притежанието), ние страдаме и желаем да си го върнем. Или ако предметът ни омръзне, губим положителните си емоции към него и прекратяваме собствеността. Следователно това не е любов. Любовта оставя обекта свободен и не се изменя независимо от поведението на обекта и състоянието му. 
 
3. Зависимостта (горенето на сърцето) - то е най-голямата заблуда за любовта. Това се нарича с друга дума - страст. 
Как се разпознават - Учителя го казва в края на откъса - Днес любиш, на другия ден мразиш. Това не е любов.

"Не искам да бъда сама, а явно тази ужасна нужда от любов и внимание, от която така отчаяно се нуждая ме прави много уязвима и зависима."
 
Най - голямото страдание и зависимости се развиват от вярването, че някой друг може да ни помогне да не сме сами и да ни ДАДЕ любов. Най - абсурдното нещо и все пак най - популярно като вярване. 
Представи си, че аз имам празен чувал, а ти пълно дърво с ябълки, които искаш да прибереш. Ако аз дойда в този момент и ти предложа да прибереш ябълките в моя чувал, ти вероятно ще се съгласиш, но аз няма да спомена, че ще ги взема за себе си и ще си отида, тъй като чувала си е мой. А ти.... ти ще имаш нови плодове на следващата есен. В тази ситуация, ти ще се чувстваш ограбена, а аз сита. Разликата ще е , че аз знам какво искам от теб и съм го заявила ясно, поставила съм своите лични граници, а ти не си. Залагайки на предположението, че ще ги разделя с теб или идеята че ще живеем заедно докато ги изядем те подвежда и залагайки на догатките, в крайна сметка оставаш сама и ограбена. Това се случва и с чувствата. Може би и с твоите. Пълно е с гладни хора с празни чували, търсейки, кой да им ги напълни за малко. След като се изпразнят те търсят наново. Пълно е с хора, които дават всичките си ябълки, чувства, залагайки на вярването, че другите мислят и имат планове същите като техните и в крайна сметка остават разочаровани. Често сме или в едната или в другата роля, но докато играем тази игра, нищо не можем да променим. Не умееш да работиш и да поставяш личните си граници правилно. Това идва от факта, че не се обичаш достатъчно, когато ти си празна и необичаща се и се срещаш с други празни и необичащи се хора, - два празни чувала - какво бихте могли да си дадете? Всеки иска, но в замяна не може да даде нищо освен - правила, изисквания, страх, зависимости....... Няма как да се получи. 
И тук идва момента, в който следва въпроса, а къде са другите, хората които имат и чувал и дърво с ябълки и не се нуждаят от заменки и условия?
Те обикновено се срещат с хора, които имат същите придобивки като тях и не им е нужно тяхното съдействие, а радостта да споделят имането си.
 
УМЕНИЕТО ДА ОБИЧАШ
"Вълшебната кухня"

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.

"Жертва" е позиция, житейска стратегия при която губим връзка с вътрешния си ръководен център и го изнасяме навън , предоставяме го на другите да разполагат с него . Или казано по друг начин - определяме външни хора и събития, като виновници за нашия вътрешен дискомфорт.
Това е позиция, на която сме научени като малки или сме я припознали като най - своя в някакъв момент от живота си.
Често това припознаване или приучаване е толкова дълбоко, че това е нашата Истина и не я подлагаме на съмнение по никакъв начин. Да, но тя е неработеща, неефективна и ни вкарва в неприятни и некомфортни ситуации. В такива случаи, свикнали да търсим себе си извън себе си, обвиняваме съдбата, случайностите, планетите, зодията си, или всичко, в което намираме някаква прилика.
Всичко това обаче не ни помага по никакъв начин. Единственото което можем да направим е, да си вземем разпиления "център" и да го върнем обратно в нас или по друг начин казано - да поемем лична отговорност за мислите си, чувствата си, емоциите и действията ( последователността на изброяването не е случайна)
Ако мислиш постоянно за това, че шефката ти иска да те прецака, ще си "осиновиш" чувство на постоянна тревога и неудовлетвореност, от там идват обидата , вината , страха и от там действия като примирение ( не смирение), неспособност да кажеш "НЕ" (което не те прави по - добра) , да бъдеш автентична и да си позволиш да влезеш в конфронтация.
Не казвам, че тя не иска да те прецака, може и да иска, но това е част от играта наречена живот. Хубавото е, че както във всяка игра така и в живота, винаги има следващ ход, какво правиш ти, когато дойде твоя ход? От това, което пишеш, разбирам, че се примиряваш, отстъпваш и се скриваш. В такъв случай, как да се обърне играта в твоя полза? 
Обратното на позицията "жертва" е позицията "творец".
Няма нищо страшно в това някой да те използва или да те прецака. Страшното е когато го позволиш твърде дълго време и то започне да ти вреди, страшно е когато дадеш правото на този някой да определя как да се чувстваш, и очакванията за промяна са насочени отново към този някой, който изобщо няма такива намерения.
Ако реша да чакам шефката ми да стане по - добра, съседите по - съвестни, някой да се зарадва на успехите ми или колегите ми да решат да ме оценят, за да се промени моето чувстване и живеене, значи съм се предала не на съдбата, а на точно тези хора, които ще направят с мен каквото решат. 
Да се самозаявиш означава ти да определиш посоката, ти да преместиш пешката и да изиграеш следващия ход. А как ще го отстояваш е друг въпрос.

Увреденото дете е урок и изпитание, което не се дава на слаби...
Свещеността на семейството е замислена, за да се осигури поне относителна самостоятелност и комфорт на двама заживели заедно да преодоляват своите лични трудности и учат своите уроци заедно. Прилича ми на клетъчната мембрана... 

Во Истина Воскресе -
и за Свободата на всеки да вярва или да не вярва,
да бъде или да не бъде лицемер,
да вижда в другите сенки и лицемерие или да вижда Душите им.....
Да чува или да не чува Истината -
свободата да бъдем днес едни, утре други -
ако искаме да се появяваме в света, ако това би ни навредило - да не го правим.
Ако това ще събуди в душата ни любов, да палим свещи с другите, но и да не го правим, ако ще го правим само заради другите и правилата... Свободата на избора....
Свободата да се обичаме такива каквито сме, а не каквито трябва да сме...
Свободата да обичаме Бог всеки по своя начин и да чуваме гласа му без нужда от човешки посредници...
Свободата на Любовта - Любовта на Свободата - Христос Воскресе!

Мисля, излишно е да говоря за този световноизвестен тенорскасофонист.
Jan Garbarek
 
Запълвам едно празно интелектуално пространство. Велик саксофонист, работил и работещ с Кийт Джарет, Ману Каче, фамилията Рави Шанкар и много други. Срещнах с него отдавна, но остана за мен еталон.
След Майлс Дейвис, въпреки, че той бе тропметист, не съм изживявала подобна страст на изпълнението. Изобщо, мъжете, свирещи на саксофони и на тромпетисти, мога да сравня с мотористи, порещи вятъра ...
Ян Гарбарек съчетава музиките на всички светове и всички етноси. Той е полифоничен.
 
Представям парчето Raga от албума Ragas & Sagas в ко с Ануар Брахим, Устад Фатех и Али Кан.