Дъгата

Кой има право да започне да учи кабала? Известният и почитан Rabbi Yosef Mizrachi цитира думите на ученика на най-великия кабалист от древността и пита: "Дали сме достойни да учим кабала?" The Conditions Of Learning Kaballah - Rabbi Yosef Mizrachi Основните условия са: 1. Да се спазват всичко позитивнии забранителни заповеди , и да не нарушава нито една от 613 заповеди 2. Да има много чист и почтен живот, да е 100% чист. Чист от всички духовни петна, да е чист и отдаден на Бога. 3. Да бъде много внимателен и да не е ядосан нито един час от живота си. 4. Много да е внимателен да няма гордост, да няма его и да не търси абсолютни никакви почести 5. При всеки проблем в живота да търси причината и да се покае ( на иврит звучи = да се върне към бога, да се върне към праведния път). 6. Да ходи на миква ( ритуална къпалня) за ритуално измиване/очистване 7. Дори и когато е в интимни отношения в жена си – да мисли не за насладата, а за Божиите заповеди. 8. Преди за заспи да анализира деня и да си вземе поука. 9. Да има средства само за преживяването си, да няма спестявания за бъдещето. 10. Да говори само свещени неща, които са свързани със заповедите, нито една празна дума... и още много други....

Равините (юдейските свещеници) казват, че тората (закона) може да се опознае на 4 нива: - дословното, буквалното; (а за такъв превод талмудът казва, че често е лъжа) - намекнатото в изреченията; -дълбочинното (висшето) знание; - смисъл породен от стойностите на числата и значението на думите. Поради това, за да се разбере Кабала, всеки трябва много години да учи първо иврит, после основните характеристики на юдаизма, да знае бита и традициите, за да може да направи правилни изводи. Само така знанието може да оживее, а не просто да става дума за четене и мислене, а живеене в Божието Присъствие.

Възхвалата на Бога винаги е сила много силна и емоционална, ето такъв пример с една древна молитва на ивтит: http://American Idol - Shout to the Lord 4-10-2008

Има много начини човек да се запознае със Светото Писание. Един такъв начин е разработване на определени теми от практичен интерес, който доминира в западния свят. Ето няколко примера ot youtube: Джойс Майер ( Joyce Meyer- американски проповедник) http://www.youtube.com/watch?v=ro33yAaD9pg2011 г. Има много проповеди на български език, някой от тях са много добре визуализирани и драматизираини. Jоel Osteen - пастор, чиито проповеди се гледат от около 8 000 000 зрители всяка неделя i okolo 40 000 посещават проповедите му ( залата е колосална!). Той е лидер на една от мегацърквите в Тексас. http://www.youtube.com/watch?v=WIRSYBMeW-0 Вяра, която премества планини Бог въздава двойно за незаслуженото посрамване (цитат от Библията)

Оказа се, че пренаталното възпитание всъщност е част от древните еврейски писания писани векове преди новата ера. Тогава се задължават мъжете да подхождат със сладкши, добри думи и мило отношение към съпругата си, за да я предразположат, да я задоволят психически, интелектуално и сексуално, защото това е официално написано в брачния договор. Само така се гарантира физически, психически и емоционално дете. Инфо по темата има в книгата "Тайната на еврейския секс". P.S.: Може да се чете на руски от тук например: Петр Люкимсон, Марк Котлярский Тайны еврейского секса http://www.litmir.net/br/?b=114755&p=1 или от http://lib.rus.ec/b/366427/read#t2

„Вземете меча на Духа, който е Божието Слово.“ Трябва добре да се познава Словото, т.е. Библията. Разбирането на древната мъдрост идва с времето и със съзряването ни. Има много версии (преводи) и ако човек не се залепва за думата, а прозре смисъла, то ще види много ценни съвети и отговори. Когато това Слово оживее в човека, тогава то наистина става "жива вода" (сила) и дава упование и мощ. Ако човек разбере правилата (съветите) за правилен (богоугоден) живот, то тогава наистина ще се ползва от този Меч. Иначе остава на ниво "забравлив читател".

Библейски изрази и поговорки в българската народна култура „Който не работи, не трябва да яде!“ приписвана от комунистите на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров, а всъщност буквален цитат от Второто послание към солунците, 3 глава, 10 стих. „Каквото посееш, това и ще пожънеш!“ представяна като българска народна поговорка, а всъщност цитат от Посланието към галатяните, 6 глава, 7 стих. „Който търси, намира!“ пряк цитат от т. нар. „Нагорна (планинска) проповед“ на Исус Христос, записана в Евангелието от Матей. Вж. Евангелие от Матей, 7 глава, 7—8 стихове. „Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика. Преките заемки и парафрази от Библията в нашия книжовен и всекидневен език се оказват изненадващо много. (Мнозина просто ги употребяват, без да знаят за техния произход.) Тук предлагаме една малка колекция от тях, подредени по азбучен ред. Други изрази и поговорки: Авраамов дом Библейският патриарх Авраам става нарицателен със своето гостоприемство, за което се разказва в книгата Битие 18 глава. Изразът „Авраамов дом“ обаче се използва в ироничен смисъл за дом без стопанин, в който свободно влизат и излизат външни хора. „Тук да не е Авраамов дом?“ е гневната реакция на родител, когато детето всекидневно води вкъщи свои приятелчета. Адамово ребро (или, Ребро Адамово): иронично название на жените, вж. книга Битие 2 глава, 20—22 стихове. Адски мъки неописуеми страдания, вж. книга Откровение 14 глава, 10—11 стихове. Алфата и омегата началото и краят на нещо, вж. книга Откровение 1 глава, 8 стих, и 22 глава, 13 стих. „Блажени верующите!“ отново ироничен израз, осмиващ нечии нереалистични или наивни надежди, но иначе произхождащ от думите на Исус Христос към апостол Тома. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 29 стих, а също израза „Тома неверни“ (по-долу). Блудният син нарицателно за разкаял се човек, който се връща към предишния си начин на живот, при своите близки и приятели. Понякога се употребява шеговито по отношение на пропаднал човек, който идва на себе си след поредното „геройство“ (обикновено: пиянство): „Блудният син се завръща!“ Вж. Евангелие от Лука 15 глава, 11—32 стихове. Бог дал — Бог взел! Изразява примирение с тежка житейска загуба, най-често: смърт на близък човек. Вж. книга Йов, 1 глава, 21 стих. Болка за умиране Поговорката „Това не е болка за умиране!“ означава „Бедата не е толкова голяма!“ или „Нищо фатално не се е случило!“. Пряка заемка от Евангелието от Йоан 11 глава, 4 стих (вж. контекста на библейския пасаж). Вавилонско стълпотворение струпване на огромно и шарено множество хора. Според библейския разказ в книга Битие, 11 глава, 3—4 стихове, такова множество се събира край Вавилон и започва да гради кула (стълб) „към небето“. Велзевул нарицателно за подмолен, лукав и много опасен човек. В Библията се употребява като едно от имената на дявола. Вж. Евангелие от Марк 3 глава, 22—26 стихове, и Евангелие от Лука 11 глава, 14—20 стихове. Вълци в овчи кожи метафора за изедници и грабители, които си придават благ вид и демонстрират добри намерения. Срв. Евангелие от Матей, 7 глава, 15 стих. Геена огнена Обикновено като част от изрази „Очаква ни геена огнена!“ (надвиснала е страшна гибел) или „Разрази се истинска геена огнена!“ (описание на природна стихия или катастрофа). Вж. Евангелие от Марк, 9 глава, 43—48 стихове. Глас в пустиня Мнение, призив или предупреждение, което няма да бъде чуто или взето под внимание. Изразът звучи с особена сила в Ботевото „Обесването на Васил Левски“: „Ох, зная, зная — ти плачеш, майко,/ затуй, че ти си черна робиня,/ затуй, че твоят свещен глас, майко,/ е глас без помощ, глас във пустиня!“ Вж. Евангелие от Матей 3 глава, 3 стих. Египетски труд тежък, изнурителен труд. Вж. разказа за робския труд на евреите в Египет в книгата Изход 1 глава. Ехиден смях (ехидна забележка) Ехидна е библейското название на изключително отровната африканска усойница и се употребява като метафора за зъл и коварен човек. Вж. книга Йов 20:16, Евангелие от Матей 3 глава, 7 стих, 12 глава, 34 стих и др. Жизнено поприще полето (областта), което човек чувства като свое призвание и в което хвърля основните си усилия. Изразът произхожда от библейското сравнение на християнския живот с поприще (писта) за спортни състезания и е увековечен в първия стих от Дантевия „Ад“: „На попрището жизнено в средата / намерих се в лес тъмен, за зла чест.“ Заветна цел върховна цел на отделен човек или на цели поколения, която се преследва с постоянство и упоритост. В Библията това е Обетованата земя (вж. по-долу), която Бог обещава на Авраам, сключвайки завет (свещен договор) с него (книга Битие 15 глава), и векове по-късно изпраща Мойсей да заведе евреите там (книга Изход 3 глава). Злободневие най-острите и актуални проблеми на деня, предизвикващи обикновено яростни спорове. Вж. Евангелие от Матей, 6 глава, 34 стих. (В някои библейски преводи изразът е предаден неточно като „злото на деня“.) Иеремиев плач безутешно оплакване на висок глас на нещо безвъзвратно отминало. Вж. книгата Плач Иеремиев (Плачът на Иеремия), в която обаче звучат и оптимистични тонове, а също увереност в Божията милост. Изкупителна жертва човек, който поема цялата вина и съответното наказание. Когато някой е обвинен несправедливо за всички несполуки, често се казва: „Принесоха го като изкупителна жертва!“ В Новия Завет Исус Христос е представен като изкупителната жертва за греховете на цялото човечество: вж. Първо послание на Йоан, 2 глава, 1—2 стихове, Първо послание към коринтяните 1 глава, 30 стих, Първо послание към Тимотей, 2 глава, 5—6 стихове, Послание към Тит, 2 глава, 13—14 стихове и др. Измиване на ръцете несполучлив или недостоен опит за оправдание; обикновено присъства в реплики като „Не се опитвай да си измиеш ръцете!“. Съгласно евангелския разказ, римският прокуратор Пилат Понтийски прибягва до този символичен жест, за да снеме от себе си вината за разпъването на Христос. Вж. Евангелие от Матей, 27 глава, 24 стих. Камък за препъване събитие, явление, учение или конкретна личност, които не мога да приема. Исус Христос е наречен „камък за препъване“ (на черковно-славянски: „камень преткновения“) в Израил, понеже мнозина са отказали и отказват да Го признаят за изпратения от Бога Месия. Вж. книгата на пророк Исаия, 8 глава, 14 стих, и Послание към римляните, 9 глава, 30—33 стихове. Козел за отпущане (на черковно-славянски: Козел отпущения): в българския език изразът е добил смисъл на: „човек или група хора, върху които несправедливо се насочват отрицателните чувства на цялото общество“ (синонимен израз: „черната овца“). Подходящ исторически пример е отношението към еврейската общност в много страни през вековете — евреите са били обвинявани във всевъзможни грехове и за всевъзможни беди, превръщайки се по този начин в „козел отпущения“ за недоволния от положението си народ. Съгласно книгата Левит 16 глава, козелът за отпущане е жертвено животно, което символично се натоварва с греховете на целия народ, но не се заколва, а се изпъжда в пустинята. Лепта обикновено в израза „Дадох своята лепта!“ със смисъл на „Дадох своя скромен принос!“ Лептата била дребна монета, в обращение в Римската империя. Вж. Евангелие от Марк, 12 глава, 41—44 стихове; Евангелие от Лука, 21 глава, 1—4 стихове. Лице на ангел (ангелско лице) идиом, означаващ миловидност, но — в много по-голяма степен, — и вътрешна красота, привлекателност на характера. Вж. книга Деяния на апостолите, 6 глава, 15 стих. Мляко и мед метафора за много плодородна земя („Тук текат мляко и мед!“). С такива думи се описва в Библията богатството и плодородието на Обетованата земя (вж. по-долу), Ханаан. Изразът се среща 23 пъти в Библията; вж. например книга Левит, 20 глава, 24 стих, и книга Числа, 14 глава, 8 стих. Напаст Божия (бич Божий) бедствие или епидемия, пред което хората са безсилни. Вж. книгата Откровение на Йоана, 9 глава, 18—20 стихове, 15 глава, 1—8 стихове, 16 глава, 9 стих. Оригиналната гръцка дума, преведена като „язви“ или „напасти“, означава буквално „удар; ивица (от бич), рана“. Насъщният (хляб) най-необходимото за всекидневния живот; обикновено в изрази като „Работим за насъщния“ или „Борбата за насъщния“. Вж. т. нар. Молитва „Отче наш“ в Евангелието от Матей, 6 глава, 11 стих. Нищо ново под слънцето буквална заемка от книгата Еклесиаст, 1 глава, 9 стих. Изразява наблюдението, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята. Носене на кръста Като казва „Нося си кръста“, човек иска да подчертае, че е поел своята отговорност и тежестта, която му се пада да носи в живота си. Христос използва този израз по отношение отговорността на Неговите последователи. Вж. Евангелие от Лука, 9 глава, 23 стих, и 14 глава, 27 стих. Обетована земя нарицателно за цивилизована местност или добре стопанисвана земя (имот). Съгласно книгата Битие 15 глава, Ханаанската земя или Палестина е обещана на библейския патриарх Авраам с обет от Бога, подкрепен от сключването на свещен договор (завет). В Библията многократно се изтъква нейното плодородие (вж. „мляко и мед“ по-горе). Огън и жупел обикновено в израза „бълва огън и жупел“, т. е. много е разгневен. В Библията „огън и жупел“ е метафора за изливане на Божия гняв върху нечестивите хора, произлизаща от разказа за катастрофичното бедствие над Содом и Гомор (книга Битие 19 глава, 24 стих; вж. по-долу). Срв. Книга Откровение на Йоан 14 глава, 10 стих; 19 глава, 20 стих; 21 глава, 8 стих. Посипвам си главата с пепел горчиво съжалявам и се кая за нещо. Срв. Втора книга Царства, 13 глава, 19 стих, книга на пророк Исаия, 58 глава, 5 стих. Пъклени замисли (намерения) замисли (намерения), вдъхновени от дявола. Срв. Послание на апостол Яков 3 глава, 6 стих, и Второ послание към коринтяните, 2 глава, 11 стих. Разпъвам на кръст подлагам на унищожителна критика; унижавам, морално разгромявам някого. Райска градина плодородна земя, с изобилие от селскостопански култури. Вж. книга Битие, 2 глава, 8—9 стихове. Райско блаженство щастие и безметежност. Вж. Райска градина и книга Битие, 2 глава, 24 стих. Светая Светих нечия свещена и неприкосновена територия (в буквален или преносен смисъл). В Библията Светая Светих (или, Пресветото място) е най-вътрешната и свещена част от Храма — вж. книга Изход, 26 глава, 33—34 стихове, и Трета книга Царства, 8 глава, 6 стих. Седем гладни години продължителен период на неплодородие, суша и глад; трудни години. Вж. книга Изход 41:15—32. Седмото небе обикновено се употребява в израза „На седмото небе съм!“, т. е. „Много съм щастлив!“. В Библията се намеква за йерархична структура на духовния свят (вж. Второ послание към коринтяните, 12 глава, 2 стих); „седмото небе“ е най-високата степен, състояние на висше блаженство. Содом и Гомор страшно, унищожително бедствие (понякога се употребява в ироничен смисъл). Вж. разказа за катастрофата, разразила се в Содом и Гомор, в книга Битие 19 глава. Соломоновско решение мъдро решение на привидно нерешим проблем. Цар Соломон се прославя с подобни решения — вж. например Трета книга Царства, 3 глава, 16—28 стихове. Суета на суетите Идиом, означаващ светска суета, безплодни усилия и безсмислени стремежи. Вж. книгата Еклесиаст, 1 глава, 2 стих, и 12 глава, 8 стих. Същински апокалипсис пълно крушение или опустошение. Изразът произхожда от разказа за бедствията в последните времена, описани в книгата Откровение на Йоана. Гръцката дума apokalypsis означава „откровение“. Тома неверни нарицателно за скептичен човек, подлагащ всичко на съмнение. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 24—25 стихове. Трънен венец метафора за отхвърляне и непризнаване от страна на другите хора. Римските палачи унижават Исус Христос, като Му слагат на главата венец от тръни (вместо лавров венец, даван на победители и императори). Вж. Евангелие от Матей 27 глава, 29 стих, Евангелие от Марк 15 глава, 17 стих, Евангелие от Йоан 19 глава, 2,5 стихове. Фарисейщина нарицателно за лукавство, лицемерие и притворство. Съгласно евангелското повествование, фарисеите са били религиозна партия в древния Израил и се отличавали със силна, но показна, формална набожност. Стремежът на някои фарисеи да дискредитират Исус тъкмо от религиозна гледна точка, като изтъкват собствената си праведност, оформя негативното отношение на мнозина ранни християни към тях. „Не съм пророк!“ по повод някое лично прозрение. „Хванаха го бесните“ или „Какво те прихваща?“ използва се в преносен смисъл, когато някой не е на себе си — обикновено, от гняв. В Новия завет обаче се разкрива реалното присъствие на злите духове, бесовете, и пагубното им влияние върху хората, обладани (прихванати) от тях. Вж. например в Евангелието от Лука, 8 глава, 26—39 стихове, 9 глава, 37—43 стихове. „Къде се подвизаваш?“ „Какво е основното ти занимание (призвание)?“ В Новия завет апостол Павел неколкократно прибягва до сравнението на християнския живот с писта за спортни състезания (поприще; вж. по-горе), на което атлетите се подвизават. Вж. Първо послание към коринтяните, 9 глава, 24—25 стихове, Второ послание към Тимотей, 4 глава, 7 стих. „Има да чакаш до Второто пришествие!“ ироничен идиом за безкрайно очакване. Исус Христос заявява, че никой не може да предскаже часът на Неговото второ идване (старинно: пришествие) на земята. Вж. Евангелие от Матей, 24 глава, 36—42 стихове. На различни места в Библията се намеква, че времето до Второто пришествие може да се окаже дълго. Вж. например Второто послание на ап. Петър, 3 глава, 1—12 стихове. „Тогава Господ ходеше по земята!“ Смисълът е: „Щастливи години бяха!“ — отзвук от евангелското повествование за делата, живота и чудесата на Исус Христос, Когото последователите Му припознават за свой Господ. Това голямо езиково богатство е допринесло много за развитието на националната литература. То е родено от преобладаващата християнска вяра сред нашите недалечни предци. Естественият въпрос, който изниква, е: „А каква е вярата на нашите съвременници и какво езиково богатство може да роди тя?“ Заобикалящата ни културна среда вдъхва по-скоро песимизъм. Българският език все повече обеднява и губи жизнени сили, наводнен от чуждици (с иначе точни български съответствия!) и опетняван от „езиковото творчество“ на изобретателни журналисти. Едва ли е оправдано обаче, да търсим вината за това положение в отделни хора или сили. По-скоро трябва да се запитаме: „Може ли един духовно беден народ да създаде автентична духовна култура?“ izto4nik

Един =1&tr[]=3"]полезен сайт за сравнение на версиите. Някой може ли да коментира наличията и разликите между многого ( може би над 30) версии на английски език? Понякога разликата в нюансите е огромна и лично аз изпадам в почуда. Особено т.н. Amplified Bible, според чиито съставители само тя обяснява значението и нюансите на думите от оригиналния език (древен арамейски и старогръцки).

Според мен, завърналият се син е бил вече смирен, докато брат му е бил мнооого горд, с духовна гордост....

Многопреводна online Библия Една търсачка между 22 версии на Библията. Има и опция за сравняване на различни версии, както и линкове към аудио версии на български, английски и гръцки езици. http://www.bibliata.com/cgi-bin/conc_form.php?m=bible http://www.bibliata....orm.php?m=bible

Da, и аз имам такова разбиране. *В древността и в Стария завет гостоприемството е било на особена висока почит. Най-силните и най-мъдрите са се стремели да разрешат с мир и разговори спорните въпроси, вкл. дълги преговори, с които се избягват войни и търговски конфликти. *Смъртната сянка може да е символ на големите епидемии, които са поразявали не малко хора. *В древността скотовъдците са били на висока почит, защото са гарантирали оцеляване и добър живот на семейството. Поради това добрата паша и чистата вода са равнозначни на благоденствие, особено в онези географски ширини с доста по-горещ климат. *А това е интересна статия за старите еврейски традиции. С малко инфо за тях по-лесно се разбират някои пасажи от Библията.

50-ят ден след възкресението на Исус отбелязваме големият християнски празник Петдесетница. Празникът се нарича още Ден на Света Троица или Духовден. Той прославя слизането на Светия Божи Дух върху апостолите. Този ден се смята също за рожденният момент на християнската църква. Историята му е свързана с празника Шавуот, който се пада седем седмици след Пасха. Той е един от трите най-важни религиозни празници за юдеите. Първоначално се отбелязва края на жътвата на ечемика, а впоследствие - получаването на Тората на Синай, 50 дни след избавлението от Египет. Организират се големи празненства. След Възнесението апостолите заедно със св. Богородица и десетки вярващи, се намирали в постоянна молитва в Сионската горница. В неделята на Шавуот изведнъж се извила вихрушка и самият Свети Дух се явил пред вярващите във вид на огнени езици и ги дарил с божествени дарове. По думите на апостол Павел (Галатяни 5:22-23) даровете на Духа са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание. Под влиянието на Светия Дух те започнали да прославят величието на Бога на най-различни езици. Така те били просветлени и готови да тръгнат по света и да проповядват християнството на други народи. Поради вихрушката и шума много жители и посетители на Ерусалим се събрали около сградата. Тогава апостол Петър произнесъл първата християнска проповед, в която прославил величието на Иисус Христос и поканил присъстващите да се покаят. В този ден повече от три хиляди души приели християнската вяра и създали първата християнска общност. Петдесетница или понеделник на Свети Дух е почивен ден в Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Исландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швейцария, Швеция. Във Франция Петдесетница е официален неработен ден до 2004 г., а от 2005 г. е променен в работен, но неплатен „ден на солидарност с възрастните хора". От 2008 г. е отново е определен за неработен ден. 03.06.2012 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=911770

Джасмухин има световно турне и идва и в СОФИЯ НА 29-30.05.2012.

Манната е описана в Библията и са били някакви зърна бели като кориандрови семена, които са се появявали всяка сутрин и е можело да се мелят, замесват, или да се счукват и варят. Чувайки молбите на страдащите роби, Бог вдъхновява Мойсей и той чрез 10 знамения принуждава фараона да ги пусне. Ето предполагаемият път. Една година еврейте са се крили от враговете си и те са решили, че пустиняТа ги е погълнала. След година Мойсей се качва на върха - планината Синай. След 40 дни слиза с Божиите скрижали, но в това време народът е решил, че той е умрял и са дали бижутата и обиците си, за да се излее златен телец, на който да се кланят. Мойсей идва и вижда това, хвърля скрижалите и те се чупят. (Предполага се, че те са били написани от Бога на плочи от сапфир или лазурит.) Той пак се връща за втори пореден пост 40 дни ( без храна и вода!) , за да моли Бога за пощада. И Бог се омилостивява и не ги изтребва, но ги наказва с 40 години странстване в пустинята.

История на българската Библия Преводите на Библията на български език Нов буквален превод на Библията с гръцки речник - 2011г. и още една статия

Би ли споделил как и ние можем да имаме достъп до тази светиня? Ти във Ватикана ли си? Историк или теолог си? (извинявам се за личните въпроси) Има ли някъде копие, налично в интернет пространството? А можеш ли да снимаш поне 1 страница от него и да го споделиш?

Споделиха с мен нещо много окуражително, споделям го и аз с вас. И се моля дано чрез интернет едно младо момче намери алтернативи и въпреки невярващите си родители да има вяра и надежда, че тялото му може да бъде изцелено и пощадено, защото според лекарите разсейките вече са....... Там, далече, в малкото си село, оградено от невярващи родители, то е само, но Бог винаги е с нас. Илия Миланов - молитва за болни Натиска се на линка 1 Коринтяни 2:4-7 Гледа се чрез малкия плеър горе в дясно. В този клип накрая се казва молитва към Бога за изцеление. Преди това има факти за чудодейни излекувания на слепота, скъсани стави, ДЦП, рак, парези... П.П.: И ето още една статия, носеща надежда.

140 години от издаването на първата Библия През месец юни се навършват 140г. от отпечатването на първата Библия на български език, известна като Цариградското издание от 1871г. Работата по Новия завет започва през 1835г. за цената от 5000 турски гроша, а на Стария завет около 1843. Преводът е направен изцяло от българи под наблюдението на американските мисионери д-р Елияс Ригс, д-р Албърт Лонг и представители на Британското библейско дружество. Само редакцията на готовия преведен текст отнема повече от десет години. Новият завет, наречен от съвременниците си „протестантски”, получава популярност като Евангелието на Левски, над което са заклети всички революционни комитети организирани от Апостола на свободата; докато цялостното издание на Цариградската Библия през 1871 утвърждава граматическите правила на съвременния български език и ставайки стандарт за книжовна култура по времето на Възраждането променя завинаги българската реч. *** Превода на Неофит Рилски През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит (Петров) Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно, дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните евангелия през декември 1835 г. На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър подготвя договор за превода, изпращайки екземпляр до Смирна и до Неофит. Цената на пълния превод е 5000 турски гроша. Договорът, с дата 19 февруари 1836 г., е подписан от Неофит в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но, поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит. **** През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петият член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи, като американски и английски мисионери само спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод. В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г. До този момент изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив продава 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец. През 1863 г. други 895 екземпляра били продадени за период от седем месеца. В Ески Загра (Стара Загора) 800 броя са продадени само за един месец. В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпродадени и започва отпечатването на нов тираж. През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. В края на 1876 г. сто страници от българската Библия са пуснати за отпечатване. През 1867 г., с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет – едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано. След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г. 36000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са публикувани в Цариград (а не 1872 г., както претендира Лео Уайнър или 1864 г., както е отразено в следствие на неизвестни на авторите източници). Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат), като и двете са с препратки. Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора. Поради големия интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома. След отпечатването на българската Библия Ригс издава Речник на Свещеното Писание (620 страници – Цариград, 1884г.), Хармония на Четирите Евангелия (236 страници – Цариград, 1880г.) и Коментар на Новия Завет (в 3 тома през 1894-98г.). Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г., след смъртта на Ригс през 1901 г. Последната ревизия на Цариградската Библия е издадена през 1912 г. Американското библейско общество в Ню Йорк. източник: Превода на П.Р. Славейков *** AUDIO БИБЛИЯТА - ON LINE!

Благодарим за споделеното! Добре е, ако може да се прави връзка с древногръцките термини, защото техните концепции са по-близки до тези на другите древни философии и цивилизации, отколкото с английския светоглед и начините на изразяването му. Например http://en.wikipedia.org/wiki/Fruit_of_the_spirit

Не, не е утопия, но изисква промяна на мирогледа и и финанси. В Англия, САЩ и Канада има много примери, в които: *децата са в малки групи; *прекарват много време сред природата, има много екскурзии; *много и задължително! спортуват и плуват, закаляват се сред природата; *уроците по биология са в ботаническата градина, по зоология - в зоопарка, по изкуство - в музейте...; * там на много места учителите си кооперират с родителите, а не ги изолират и "не им набиват канчето", че видите ли те били учители, а родителите - ами те по-добре да са без мнение... * няма корупция, т.е. ние си "черпиме" даскала, а той да ни претектира побойничето. Що за чудо е това дете от 1 клас на частни уроци, за да има благоволение на учителката? * има много часове по изкуство и музика, всеки трябва да рисува и да свири на инструмент - или поне да опита; * често имат и био-градинки, за които се грижат, грижат се например за зайчета и кончета, които безплатно яздят; * често имат образователни екскурзии; *идеята е децата са се забавляват и на практика за практикуват различни дейности, за да се види за кое имат талант и вдъхновение; * не се натъпкват в главите им много формули и теория, знанието е практично; *дори имигрантските деца често си мислят, че са на екскурзия с много забавления ....

Много добър цитат, Лечезарна! Аз преди се дразнех на цитати "всяка власт е от Бога", "жени подчинявайте се на мъжете си", "слуги, подчинявайте се на господарите си"... Но това се оказаха извадени от контекста фразички. Те имали ясни и пояснения и продължения като: (приблизително по памет) " и молете се да управниците си, за да ви дари Бог със спокоен и тих живот...." "мъже, почитайте и обичайте жените си и .....се грижете за децата"... "господари, грижете се за слугите си и знайте, .......че един Бог ще съди всички вас" И би ми било интересно коя гръцка дума точно е била използвана, а може и да е един превод на няколко различни думи...

Малко допълнение близо до темата: "...След публикуването на най-старата Библия, Синайския кодекс през 2009г., пет от ръкописите от Мъртво море, съдържащи най-старите познати библейски текстове, също са вече в интернет. Проектът струва над 3,5 млн. долара и е осъществен от Израелския музей и Гугъл в свръх-висока резолюция проявяваща характеристики на текста невидими за човешкото око при обикновени обстоятелства. Уеб публикацията е на адрес: http://dss.collections.imj.org.il/ където текстът може да бъде четен, изследван за определени думи и дори превеждан с включените специални преводачески инструменти...." източник **** Копирам малко от статията, защото може да бъде свалена от сайта, на който е. "Синайския кодекс (Codex Sinaiticus) – най-старата цялостна Библия запазена до наши дни, за която се смята, че е на възраст 1600г. Първоначалното му представяне бе направено през септември 2006, последвано от детайлно изложение след личното наблюдение на ръкописа в Смитсонския център във Вашингтон, заедно с ранни ръкописи от колекцията Честър-Бейти през ноември с.г. На 24 юли 2008 дигитално копие на около 100 страници от пергамента бяха разположени в интернет от Лайпцигският университет. Проектът бе обновен през ноември 2008 и официално завършен на 6 юли 2009г. Синайския кодекс, който се състои от около 900 стр., представя прозорец към историята на ранната църква, който показва как текста е бил предаван от поколение на поколение. Целият ръкопис е написан на старогръцки, като Старият завет представлява копие на Септуагинтата, а Новият е в характерния за ранната църква гръцко наречие, коине. Всяка страница съдържа и множество поправки нанасяни през годините, което показва, че Синайския кодекс е не само един от най-ранните, но и един от най-дълго използваните християнски текстове. Сами по себе си корекциите по текста показват точно как църквата е визирала различните вариантни четения на текста през вековете. Ето защо дигитализиранато на текста и публикуването му в интернет дават уникалната възможност за реконструкция на оригиналния текст използван от Ранната църква. Дигиталното копие на целия текст може да бъде видяно на уеб страницата www.codexsinaiticus.org, като събирането му на едно място се случва за първи път от момента в който Константин Тишендорф открива ръкописа в манастира Св. Катерина и пренася части от него за публикация в три експедиции през 1844, 1853 и 1859г. Британската библиотека закупува от съветското правителство други 347 листа през 1933, а отделни 47 листа се намират в Лайпцигския университет. Части от шест листа все още са изложени в Националната библиотека на Русия в Санкт Петербург, а дванайсет листа и отделни фрагменти се съхраняват в Израел, след като са открити от монаси в северната стена на манастира Св. Катерина през 1975. Дигитализирането на Синайският кодекс започва с подписването на четиристранно съгласие на 9 март 2005. Неговият успешен завършек предоставя възможност на всеки да види самия ръкопис в цялостна форма, което само по себе си открива нова ера в едно глобално изучаване на библейския текст. Изследването на ръкописа е неразделно от многобройните корекции нанесени върху него, най-вече в текста на Септуагинтата. Те датират между 4-12в. и варират между поправка на единични букви до вмъкването на цели изречения. В това число е важно да се отбележи и каноничната уникалност на Синайският кодекс, който потвърждава приетият библейски канон по времето на неговото съставяне през 4в. Гръцката Септуагинта използвана в ръкописа, включва книгите 2 Ездра, Товит, Юдит, Макавеи, Мъдрост и Сирах, които не присъстват в еврейската Библия и са смятани за апокрифни от протестантската традиция. Новият завет пък включва апокрифните Послание на Варнава и „Пастирът” написан от римски автор на име Хермес около 140 г. Посланието към Евреите е поставено след Второ Солунци, а Деяния апостолски между пасторските и църковните послания. Дигиталното издание на Синайските кодекс представя всяка една от страниците на ръкописа. Направата му е изключително трудна, тъй като изисква дублирането на технологическите изисквания на четири различни места, а пренасянето на фрагментите от ръкописа е невъзможно. Нужно е високо качество на заснетия образ, който автентично показва не само ръкописния текст, но и различните мастила използвани при оригинал и корекциите. Важна роля влияе и светлината с която се осветява ръкописа в ъгъл от 45 градуса при заснемане с нисък интензитет и липса на сенки. Страниците които имат зацапвания, напуквани и продупчване се осветяват с допълнителен по-слаб светлинен източник от горния ъгъл. За да се пресъздаде ефекта на оригинала, за фон е използвана светлокафява хартия, която намалява прозирането на осветените страници. Целта е не само да се постигне нормална четливост на текста, но и да се запази автентичния вид на пергамента. Всички усилия са положени за да се създаде контекст в който учени от целия свят да бъдат въвлечени в създаването на един нов превод, значително по-близък до оригинала. Когато първите части на Синайският кодекс бяха публикувани в интернет през месец юли 2008г., преводът на ръкописа включваше само първите 35 псалма на английски направено от Албърт Пиетерсма и книгата Естир в адаптация на Рейнхолд Схол от немското издание на Септуагинтата (LXX.D). Оксфордската университетска преса партнира с проекта за Нов английски превод на Септуагинтата (New English Translation of the Septuagint – NETS), чието продължение включва и английски превод на Новия завет директно от Синайският кодекс. В момента се води дискусия с Немското библейско дружество (Deutsche Bibelgesellschaft) с надеждата за цялостна адаптация на немския превод на Септуагинтата към текста на Синайският кодекс." тук *** За по-добро разбиране на Библията препоръчвам да се четат езиковедските изследвания на думите. Прекрасна статия е Плодовете на духа. Ако знаете други източници - моля споделете. Целият Стар завет е базиран на древните ритуали на юдейските племена и символиката е такава, че именно те да я разберат - скинията (т.е. шатра за богослужения), козелът, поемащ греховете, поръсването с кръв на жертвено животно, защо разпъването на дърво( на кръста) е унизително... Пример: "тръбите", които са описани в Стария завет и за които хората се чудят какви ли са били (не е имало духова музика и хората не вярват в написаното) са били направени от рог на овен или друго кошерно животно, в който е бил пробит канал с цел да се издават различни звуци.

Не съм виждала коя дума е оригинала за "смирение". Но ако идва от мир - то под мир в старогръцки език е изказана по-скоро концепцията за мир, спокойствие породени от цялостност, пълнота с Бога и в Бога. И в никакъв случай ленивост, смазаност... В Библията се говори, че християните трябва да развиват твърдост и да устояват, да се молят да ги осени Духа и да получат дарбите му, с които да имат Силата да посрещнат всички предизвикателства. Плодът на духа уви, само на английски език.

С колкото повече хора от други държави общувам, толкова повече виждам, че това, което някой му казват българска народопсихология, особено не особено положителните й страни, го има в изобилие във всички страни (макар и мноооогооо добре полирано). Не е до нацията, а до нивото на съзнание.