Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иви
Един американец-милионер разполагал с фабрики, кантори, работилници, поради което имал възможност да дава работа на мнозина. Който се осмелявал да му поиска някаква помощ, той веднага му отговарял: Мога да ти дам някаква работа, да свършиш нещо, но пари без труд не давам. Който иска да яде, трябва да работи. Така посрещал той всички хора, които се обръщали към него за помощ. Един ден, като отивал на работа, последвала го една бедна вдовица, с молба да и даде някаква помощ.

- Не давам пари напразно. Работи нещо, да си изкараш прехраната.

- Болна, немощна жена съм. Имам и малки деца у дома, няма на кого да ги оставя.

Най-после, отегчен от нея, той и подхвърлил един долар и казал:

- Вземи тези пари и ме освободи!

Дошъл краят на неговия живот. Той заминал за другия свят и се явил при св. Петър с надежда, че ще бъде приет в рая.

- Не бързай! - му казал св. Петър. - Къде отиваш?

- В рая.

- Какви добрини си направил?

- Цял живот подкрепях бедните.

- Как?

- Давах им работа, да работят и да се прехранват.

- Но ти се ползваше от техния труд - спокойно възразил св. Петър. - Посочи ми едно добро дело, срещу което не си получил нищо.

Американецът мислил много и най-после си спомнил, че някога бедна вдовица му искала помощ и като му дотегнала, той и подхвърлил един долар, срещу което не получил нищо от нея.

- Виж, този случай е особен, ще го разкажа на Господа и ще чакам отговор — казал св. Петър.

Като се върнал при американеца, св. Петър предал думите на Господа: Дайте на американеца два долара за доброто, което направил на вдовицата, и го изпратете на земята, там да научи уроците на живота.

Иви
Един човек, ядосан от живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръце стиснати в юмруци, и закрещял обръщайки се към Бога:

- Не мога да продължавам да живея. Несправедливост и хаос царят в Твоето земно стопанство. Някои хора се возят на скъпи коли из града и преяждат по ресторантите, а други събират огризки от боклука. На мен например парите не ми стигат дори нови обувки да си купя. Ако ти Боже си справедлив, и ако Ти изобщо съществуваш, направи така, че на моя лотариен билет да се падне голямата печалба.

Разсеяли се облаците на небето, слънчев лъч топло и ласкаво докоснал крещящия човек и зазвучал спокоен глас от небето:

- Успокой се сине Мой, Аз съм готов да изпълня молбата ти.

Зарадвал се човекът. Тръгнал по улицата, усмихвал се, разглеждал с удоволствие витрините на магазините, представял си какво ще си купи с печалбата от лотарийния билет.

Изминала година. Нищо не спечелил човека. Решил, че Бог го е измамил.
Съвсем ядосан човекът отишъл на онова място в гората, където чул обещанието на Бога и пак закрещял:

- Ти не изпълни обещанието си Боже. Измами ме. Цяла година чаках. Мечтаех какво ще купя със спечелените пари. Но годината мина, а аз така и нищо не спечелих.

- Ах сине Мой, - зазвучал от небето тъжен глас. - Ти искаше да спечелиш много пари от лотарията. Но защо тогава за цяла година не си купи нито един лотариен билет?

Иви
В един индийски град живеел известен светец и пророк. Един ден го попитали как успява да живее в града и в същото време да запази чистотата си. Мъдрецът отговорил кратко и ясно, че живее точно както езикът между зъбите.

Иви
Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:

- Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?

Учителят го погледнал и отвърнал:

- Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:

- Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?

Учителят го погледнал и рекъл:

- Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.

- Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.

Учителят отвърнал:

- Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.

Иви
Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.

Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.

- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?

Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.

- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.

Иви
Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега и един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина, вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си. Амин.

Иви
Свикала Смъртта своите най-верни служители и рекла:

- Решила съм да поставя царската си корона върху главата на оногова от вас, който ми е най-много заслужил.

Изправил се Гладът, поклонил се и казал:

- Короната се пада на мене. Аз моря мало и голямо. Не чакам да му дойде времето. И това върша откак свят светува.

- Твоето е нищо, - възразила Войната. – Често пъти в един ден аз повалям хиляди и хиляди... Царице, короната следва на мене.

- Вие сте чудни! – нетърпеливо извикала Чумата. – Вред, където помина, аз кося всички хора, като мухи. Запустявам села и градове. Зачерням цели държави. Царице, аз заслужавам короната.

Рекла тогава Смъртта:

- Вие сте добри и верни служители. Право е, че вие морите, ала вашият мор плаши хората, и те бягат от вас. Напротив, при едного идат доброволно да ги мори. Той ги забавлява. Той ги весели. И в това време, когато си мислят, че се наслаждават от живота, той ги опропастява и излага на глад. Когато се самозабравят им туря ножове в ръцете, за да се убиват един друг. Най-после трови кръвта им и коси живота им. И това върши по цялата земя.

Всички погледнали към една дрипава и мръсна фигура.

- Короната е твоя! – отсъдила Смъртта и прегърнала Пиянството.

Иви
Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”

Веднъж, когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Боже мой, Боже мой! Несполучлив излезе животът ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти, ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

- Благодаря ти, Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена, като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно, Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена, смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другия ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил? За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах, колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизорът, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля, достойна за богиня”. Затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О, Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

- Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

Иви
Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал:

- Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?

Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос:

- Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?

Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал:

- Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?

Младежът отговорил без колебание:

- Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!

Мъдрецът попитал:

- Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща? - настоявал мъдрецът.

- Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух - бил моменталният отговор.

- Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър.

Иви
В приказките е скрита Истината
Из „Книга на загадките"

В едно приказно царство, безкрайно отдалечено по време и пространство от нас, царувал някога цар Абарам в почести и слава. Добър и справедлив бил царят, но тайна мъка глождела неговото сърце и тъмни облаци забуляли лицето му, когато погледът му се отправял към неговите две дъщери.

Принцеса Мая била надарена с чаровна красота. Времето й минавало в кипрене пред огледалата и в уреждане на блестящи приеми. Навсякъде, където се появявала, разговорите секвали и тя ставала център на внимание. Но това бивало за кратко. Защото принцесата имала фатален недостатък: бъбрела непрекъснато и на висок глас, без да може да спре ни за миг. Тези, които неуспявали навреме да се спасят от нейната компания, получавали тежко главоболие и започвали да говорят сами със себе си.

Другата принцеса — Добра - вярна на името си, била известна с милостивото си сърце и добрите си дела. Навсякъде тя уреждала благотворителни дейности за бедни, болни и нещастни хора. Погълната обаче в разрешаването на чуждите проблеми, тя не обръщала внимание на себе си, на своята външност и изкуството на женския чар й било напълно непознато.

Всичко, което липсвало на едната от принцесите, било чрезмерно развито в другата и те взаимно се допълвали, образувайки завършен образ.

Времето минавало и царят се видял в чудо, търсейки достойни съпрузи за своите странни дъщери. Историите около тях ставали все по-сериозни, а молитвите на благочестивия цар - все по-горещи, докато веднъж (както често става в приказките), на вратата на двореца похлопал възрастен странник. Било краят на зимата, когато вледеняващият студ започвал бавно да омеква.

- Откъде идеш, странниче, и какво ще желаеш? - спрели го при портата.

- Бог ме праща там, където е дошло време да се дамаскина лъжата и където хората са най-близо до Щастието - отговорил човекът с глас, в който се чувствала магическа сила. - Отведете ме при вашия цар!


- ...Мога да се справя с всеки враг и да излезна с чест от всяко положение - привършвал царят своята изповед. Но с проблемите около тези дъщери се чувствам в капан, от който не мога да се измъкна. С какво, божи човече, съм оскърбил Бог, че ме тъй наказа?

- Обичал си две жени едновременно, царю Абарам – отговорил незабавно ясновидецът на последния въпрос. Ти си ценил своята добра и благочестива съпруга, но в същото време сърцето ти е тичало след кръшния стан на една жена без сърце. Ти знаеш, това е било отдавна, през дните на твоята младост. Сега, ти имаш дъщерите на твоите желания и не бива да се оплакваш, че Бог е несправедлив. Защото Всемилостивият ти помага да научиш уроците на твоя живот. Разбра ли сега причината за твоя проблем, за да минем по-нататък?

- Божи човече - рекъл изуменият цар - ти виждаш с такава лекота и в най-скритите ъгълчета на човешкото сърце и то дела, които самият аз съм забравил! Сега усещам моята вина, макар да не разбирам добре Божието наказание и кога ще свърши този урок.

- Дал си живот на твоите желания - повторил мъдрецът на своя символичен език. - Сега ти мислиш, че проблемите ти ще отпаднат, ако задомиш дъщерите си и ги осигуриш далеч от теб. Проблемът се корени в двойствената природа на твоето сърце, а не - вън от теб. Ще помогна да се изпълни желанието ти, за да научиш още един урок В твоя живот. Оттатък морето има приказно царство с двама принца, които ще вземат с радост дъщерите ти за съпруги. Зимата свършва, ледът от пристанището на твоя живот се топи и след седмица може да потеглиш на път.

Зарадвал се старият цар и заповядал да стегнат най-хубавия му кораб, за да потегли със странните си дъщери.


Драмата в приказното царство

Голяма изненада ги очаквала там. Всичко било толкова красиво, колкото може да бъде само в приказките. Редът в градината и двореца се поддържали под ръководството на двамата принца, щастливи със своето изискано възпитание и образование и нещастни със своите недъзи. Защото първият, голям естет, бил глух, а вторият - чувствителен и добър, страдал от слепота. Първият принц изгубил своето спокойствие, когато видял за пръв път Мая, а вторият - когато усетил нежната ръка и грижата на Добра.

- Светът е красота - казал първият принц вдъхновено. - И аз намерих най-красивото цвете на земята!

- Светът е доброта и хармония - казал вторият в унес. Най-после открих тази, която ще ми помага и обича цял живот!

- Намерихме Щастието - обявили те.

Не бива да се чудим на влюбените. И ние не виждаме недостатъците на любимите си. Любовта прави тази магия. Тя затваря очите за грозота и недъзи.

През пролетта били вдигнати едновременно две пищни сватби и клоните с розови цветчета скривали нежността на техните безкрайни ласки. Природата така е повелила: всички сватби да бъдат щастливи през медените месеци.

Но, времето на удоволствията бързо отминава. В екстази и игри неусетно се търколили пролетните месеци.


Лятна буря в райската градина

Дошло лятото. Грейнало силното слънце и извадило всичко наяве: отвън - в Природата и отвътре - от човешката душа. Младоженците отново усетили недъзите си. Към края на лятото в душите им се надигнал бунт.

Тогава вълшебникът отново се появил.
- Каквато е прекрасна Мая, колко ли сладко говори! Ако можех да чуя медения й глас, щастието ми щеше да е пълно - Въздишал първият принц.

- Отвори ушите ми, вълшебнико, да чувам тази музика!

- Колко ли е красива моята добра фея - говорел втория принц. – Ако можех само да я зърна, друго не бих искал от съдбата. Вдигни завесата от моя взор, вълшебнико - молел се той.

- Хората никога не са благодарни на това, което имат - казал си тъжно магът — и се стремят към своето нещастие като наивни пеперуди към гибелен огън.

- Не знаете какво искате! - опитал се да ги спре той.

- Много добре знаем точно какво искаме - прекъснали го те в един глас. И ако ти наистина си от белите вълшебници, които правят само добри чудеса, ще премахнеш нашите недъзи и ще ни направиш истински щастливи. Ако не си - изнасяй се от кралството с твоята съмнителна наука, докато не сме издали друга заповед! Защото за това, което си направил досега, не е необходимо да бъдеш вълшебник. Това може да направи всеки сутеньор...

- Достатъчно! - казал магът и вдигнал ръка. Което човек сам си направи, друг не може. Учете си уроците тогава!

Промяната била мигновена. Реакциите на двамата - също. Песента на птиците, ромонът на фонтаните и жуженето на пчелите огласили безмълвния дотогава свят на първия принц, който моментално хукнал към покоите на своята любима. Поразен от багрите на светлината, вторият принц прикрил очите си с ръка, захвърлил ненужната вече тояжка на слепец и се упътил бързо към своя дворец. Забравили дори да благодарят за чудесното изпълнение на съкровените си желания, двамата бързали към своите нещастия.

- Каква е тази грозотия в двореца и как е влязла тук? - разнесъл се възмутеният глас на прогледналия принц.

Нещастната жена сложила ръце на очите си, избухнала в ридание и хукнала навън. Гледайки изумен след нея, принцът бавно осъзнавал истината, и чувствайки се дълбоко излъган, тръгнал Към градината, размишлявайки как е могло да се случи тъй, че да обърка живота си с такава неестетична връзка.

Не се минало и час и на поляната се показал принца с излекуваните уши. Той стискал главата си с две ръце и все повтарял: „... От де ми дойде туй чудо на главата и как да се отърва от него... "

- Господи, колко сме нещастни! - стенели и двамата.

Хукнали да търсят вълшебника, но той бил изчезнал.


Уроците на Мъдреца

В настъпилия ад двете нещастни сестри напуснали двореца В ридания и тръгнали през гората към морето. В края на една поляна под клоните на голямо дърво седял мъдрецът и ги гледал със състрадание. Първа го забелязала Мая и се втурнала към него:

- Ти не си никакъв бял маг, защото не правиш добри дела, носиш нещастия на хората - затрещяла тя. - Аз ще наредя, ще кажа на татко, аз... - задавила се в гняв.

Не трепнал нито мускул по благото лице на мъдреца, който гледал Добра.

- И ти ли мислиш като сестра си? - попитал кротко той.

- Мисля си с какво разгневих Бог и защо Той е толкова несправедлив към мен. Създал ме е грозна и с недъзи. Дари ме за малко с щастие и бях вече повярвала в Неговата Милост. А сега отново - с тази грозота, без надежда... С какво, мъдрецо, заслужих тази мъка? Винаги съм вършила добри дела и съм видяла резултатите от тях. А вие какво правите? И защо изобщо дойдохте при нас?

- Ходя там, където е дошло време да се демаскира лъжата; там, където е необходимо съвсем малко, за да бъдат хората щастливи. Изпълних желанието на вашите любими. А вашето щастие, деца мои, бе градено върху лъжа. Такова щастие е нетрайно. Защото, на лъжата краката са къси и истината скоро я догонва. Не хвърляй хули срещу Бога, дъще! Той е не само всемилостив, но и всемъдър. И на всекиго възлага по една главна задача в живота, за да преодолее един свой недостатък. Не си права и за себе си! Твоята красота е вътре у теб. Не съм виждал по-добра и по-красива душа от твоята. Ти заслужаваш щастие и то е съвсем наблизо. Затова дойдох при теб - за да ти помогна да изнесеш вътрешната красота навън. Ще се изравнят везните на красотата и добротата. Сега, когато започва първият месец на есента, това е лесно. Ще измиеш всичката насъбрана мътилка и ще облечеш чиста, бяла премяна. Ти ще направиш магията, не аз. Затова слушай внимателно какво трябва да правиш - казал мъдрецът, извадил отнякъде музикален инструмент и запял*:


Сутрин рано стани, умий се облечи.
Бога благодари, книгата отвори,
знай ученик си ти - учи, учи. (2)

А Слънце щом изгрей мрака да разпилей,
дар Божи приеми, в Любов се облечи,
знай слуга Божи си - служи, служи. (2)

Във бурни страшни дни, кога грехът цари и
света злият маг облива с тъмен мрак знай
малка свещ си ти - свети, свети. (2)


- И накрая - довършил вълшебникът - не забравяй: сестра ти ще ти помогне за някои съвсем дребни нещица...

Метаморфозата започнала. Още докато Мъдрецът говорел, надежда изгряла по разплаканото лице на Добра. Притихнала, тя изслушала внимателно магичната песен и поруменяла при последните му думи.

- Аха, значи все пак допряхте до моята помощ - започнала в скоропоговорка Мая, която едвам издържала на толкова дълго мълчание.

- Я престани да хвалиш сестра ми и помисли и за мен какво ми липсва? Сигурно нещо още по-малко? Аз съм си красива и моето щастие е още по-наблизо, нали?

- Твоята работа е по-трудна - казал сериозно Светецът. - Пътят на Щастието минава през Сърцето. Сестра ти има отзивчиво и топло сърце, отворено за Добро, Любов и Щастие. А твоето е твърдо като каменна залостена врата, през която никога нищо добро не е минавало. Затова ще трябва много да размишляваш какво и защо се случи с теб. Трябва да забравиш живота на външния блясък и да потънеш дълбоко в себе си, където под пластовете лед се крие твоето добро сърце. И ако успееш при това да почувстваш болка от обидите, с които нараняваш хората, то е признак, че има шанс да се размрази тази корава буца и доброто да се прояви навън, като при сестра ти. Сега е време за това... Тогава, не забравяй, сестра ти ще ти бъде водач, не аз. Защото Красота без Доброта е безсмислена и студена. Сега слушай, ако можеш. В това е твоя шанс... И той отново засвирил*:


Красотата е що привлича,
но добротата се обича. Цветът
красив пчелите мами, но нектарът
е който храни.

Пр.: Красота без доброта е
градинка без цветя.
Красота без доброта е
картина без душа.

Бъди красив Божествен цвят,
пръскай сладък аромат. Храни с
любов и доброта всяка страдаща
душа.


Сигурно за пръв път в живота си се замислила дълбоко принцеса Мая и за първи път („О, Боже!") усетила болка в сърцето си. Това бил и първият добър признак. Било Първа есен...

Всичко туй се случило някога много отдавна. Далеч от нас е било царството на принцеса Мая с вкоравеното сърце. Но защо ли легендата ни звучи познато? По-лесно ли е за нас да изпълним заръката на добрия вълшебник?


Есенно послание от съзвездие Везни

Мъже, братя, приятели!

Огледайте внимателно панорамата на личния си живот! Знаете ли какво точно не достига, за да бъде живота ви пълноценен и щастието ви - трайно? Защото един ден на вратата на вашия дом ще почука един странник. Ще бъде особен - ще каже, че е дошъл да помага и ще ви попита какво бихте желали за себе си. Готови ли сте за отговор?

А трябва да сте готови. Защото не знаете кога ще дойде старият маг. Сега е моментът. Защото есента създава условия за изравняване на енергиите от вътрешния и външния живот.

Естети, бъдете умни! Интелигенти, бъдете добри!


Жени, сестри, приятелки!

Огледайте, моля ви, личния си живот!

Дали вашето лично щастие не почива на някаква лъжа? Защото е дошло времето, когато старият вълшебник ще почука на вашата врата, ще погледне във вашето сърце и ще демаскира лъжата, ако има такива. Вие не знаете кога ще стане това.

Но то предстои да стане скоро.

Затова, моля ви, извадете бисерите на вашата душа навън и ги окачете на челото си. Нека те да осветяват пътеката на вашия Живот. А Красотата и радостта от външния живот ги внесете вътре. Нека те зарадват и укрилят вашето топло сърце!

Изравнете енергиите на физическия и духовния си живот! Есента дава най-добра възможност за това.

Красавици, бъдете добри! Добринки, бъдете красиви!

Това е Посланието на Есента, идващо от съзвездие Везни.


* Песни от народния певец Марин Камбуров ( 1902 - 1990 г. ) от Прослав

×