А когато ти се плаче от умора,
и когато вече няма да пребориш
змея зъл на измерение триглаво,
ти легни и с изтерзани кости
във земята упорито пускай корени,
а гръдта разкъсай
и Сърцето
ще разцъфне в рози, рози, рози...
И пак сама със Интернет и времето,
отмервано на капчици мълчание,
с небето нощно начумерено,
сама със крехкото си земно знание.
Защо съм все във изпитание,
как да ме води Любовта в тъмата?
Опитвам неумело да обичам себе си,
на дело - да обичам и Земята.
Земята ври, кипи и всеки иска.
А аз не съм безкраен източник.
Забравила отдавна риска,
усещам как кръвта изтича.
Котакът черен свит във мене дреме,
отнема скърби и въпроси.
Не съм сама - със него, с нета, с времето,
и с
КАК ДА ПОМОГНЕМ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕТО В ДРУГИЯ СВЯТ
Джулия Палмър, февруари 2011 г.
Публикувано от Юлия Пал
Превод от руски език Рената Александрова
Има ситуации, когато умиращият човек, преди да си тръгне, трябва да прости на самия себе си и емоционално да освободи членовете на семейството си, но не може да направи това съзнателно зарати тежкия си характер, физическа или умствена немощ. Вие можете да направите заради него следния ритуал за прошка и освобождаване от вътрешния си
Изгрев
Все още
луната е бяла и ясна
като
половин
аспирин
в теменужната длан на небето.
И пак съм хлапето
със болното гърло,
но ето -
като ситни трошички
рояк черни птички
програкват пред белия лик
и за миг
вълшебството спира,
сълзите напират -
и зяп-
вам
да глътна горчивия хап.
За зелето с ориза,
за щастието в прозата
ще взема да напиша
два реда, малко бозави.
Не рози, орхидеи,
не замъци и феи,
не лято на Бахамите,
недейте да се мамите -
за кактуса, мушкатото,
разцъфнали сред зима,
за туй, че и във делника
мъничко радост има.
А малко или много -
коя съм аз да съдя.
За щастието в прозата -
Благодаря! Да бъде!
"Основната причина за тъжния живот, отдаден на блянове и съновидения, във всички случаи е безизходицата или неспособността на душата да наложи желанията и замислите си върху своето оръдие — човека. Тези чувства на безсилие се делят на три категории:
1. Сексуална безизходица. Този тип психотравма в много случаи, особено при посредствените хора, води до надценяване ролята на секса, до неконтролиран сексуален мисловен живот, до (често неосъзнавана) сексуална ревност и до физическа недоразвитос
Аз виждам Луната винаги бяла.
Винаги бяла,
меко изгряла,
сладко засмяна,
другарче добро.
Навеждам се, пиша,
и пиша, и бриша ,
тя кротко наднича
и с пръстче докосва
мойто перо.
И сладост напира -
сияеща свила,
платинена сила,
и бързам, събирам
елея й благ.
А тя се усмихва
и мило намигва:
"И утре, и утре,
приятелю маг,
при теб ще съм пак."
Аз виждам Луната - винаги бяла.
ВИДЖЯНА БХАЙРАВА ТАНТРA
ОШО
Почитателите на Ошо вече са зарадвани от издателство "Одисей" (София 1202, ул. "Кирил и Методий" 124 Б, тел. 31 55 92): излезе от печат т. I на "Книга на тайните" (Беседи върху Виджяна Бхайрава Тантра). В нея ще намерите пълните пояснения на Ошо върху шиваистките медитативни техники.
ОСМА ШИВАИСТКА ТЕХНИКА ЗА МЕДИТАЦИЯ:
С ВЪРХОВНА ОТДАДЕНОСТ, СЪСРЕДОТОЧИ СЕ ВЪРХУ ДВЕ
20.02.08.
КОГАТО БОЛЕДУВАМ
съм нежна пеперуда,
а здрава ли съм, пак съм си
мравчица отрудена.
Под лека длан безплътна
на болест щом затлея,
притихвам и с луната
долита бяла фея.
Тя шепне ми във нощите,
изящни думи вае,
пленително и мощно
държи ме във омая.
Успявам твърде малко аз
да драсна на хартия.
Горчива тленност - с утрото
нахлува шарения.
И пак банално здрава съм -
мравчица отрудена.
но някога - завинаги
ЩЕ БЪДА ПЕПЕРУДА.
----------------------------
Мой живот, ти приятелю мой - непукист.
Като перла - мъничко мънисто
ме търкаляш напред и назад
по белия свят.
Мой живот, ти раздаваш цветя и шамари.
Като влак през нетърсени гари
ти ме влачиш надолу - нагоре
през съдбите на хората.
Мой живот, по краката ти - в тръни и кръв -
като бръмбар все драпах нагоре,
ту през сълзи или пък със стръв,
без умора. ...Умора, умора.
Мой живот, на сакото ти в малкия джоб
днес съм цвете - усмихнато, чисто.
Впервам поглед нагоре и хоп -
мен ко
......
Почистете без отрови дома – само за 2 лева
Толкова сме свикнали със силните препарати за почистване, че когато стане дума за щадящи средства, е вероятно някой да се похвали как използва "само обикновена белина и прости хлорни препарати, никаква химия". Звучи като виц за блондинки, защото всъщност хлорът е дебютирал като бой
по Вендор
Понякога - дали и утре пак -
облечен топло в новите си дрешки,
ще подаря монета на бедняк,
за да изкупя черни стари грешки.
Понякога - дали и утре пак -
ще се разсеят облаците тежки
и ще разказвам на децата смешки
като безпаметен влюбчив глупак.
Ще искам да изтрия всички драми.
Ще искам да останат в паметта ми
единствено вълшебните воали,
с които любовта ме гали
понякога.
Дали и утре пак?
(щрих)
Денят протече
от съвършената елипса на плановете ми
като счупено яйце -
тъй неприятно хлъзгав и неуправляем.
Живият белтък
не-елегантен,
нехармоничен
и нелеп
надви чрез земното притегляне.
И в безизходица - нацапах шепи
с живота истински,
безпланов,
безутешен
и неумолим.
Нацапах шепи да запазя
сияйния жълтък - утробата на ценните калории,
енергията на една вечеря,
за да го има утрешния ден
за моето дете
и мен.
Не виждам грозота в живота.
Калта - храна и сила за бъдещи цветя и плодове.
Мазутът - паметта на древните хилядолетия.
Как приказен е прахолякът -
съкровищница от мини-вселени
под моя микроскоп.
Завистта - стремеж на слабия към красота.
Злобата - зов за вниманието на по-силните.
Алчността - премълчана покана за любов.
Болестта - времето за почивка, което
не сме си разрешили сами.
Грозота - нашата умора да търсим красивото.
Очите ти са прелестни.
Отвори ги и се усмихни!
"Хотела еще поделиться "опытом" лечения дочки. Поставила тазик с водой близко к своей ноге. В процессе чистки, сбрасывая грязную энергию задела таз и в этот момент сбросила "грязь". Было неприятно. Такое ощущение, что ногу обвило что-то серое и тяжелое, как гиря повисла на ноге. Причем я даже не поняла - вижу я это или чувствую. После сеанса я все убрала, и у меня свело эту ногу, даже не шевелилась. Развела морскую соль, стала поливать ногу сверху вниз. Через 5-6 раз все прошло. Пото
Упражнение от Учителя :
"...Поставя се дясната ръка на лявото рамо. Изнася се десния крак напред бавно, добре изпънат. съсредоточено спускане /коленичене/ на лявото коляно и после бавно издигане /изправяне на тялото/. След това лявата ръка на дясното рамо, левия крак напред, коленичене на дясното коляно и изправяне.
Туй е сега волево упражнение. Концентриране на ума, да контролира малките частици. Имате някой път неприятност, неражположени сте духом. Туй упражнение е хубаво. В тези движ
Мир за пределами зеркал
«Мне много раз помогал такой ритуал: если человек по отношению ко мне пытается направить какой-то негатив или агрессию, то я представляла зеркало, направленное на него. Атака прекращалась практически сразу - ведь вся негативная энергетика отражалась в зеркале и направлялась на него. После этого эти люди старались мне на пути не попадаться...»
Защита с помощью зеркала быстра и эффективна. На эту тему рекомендую прочитать небольшую статью «Зеркало для энергетиче
Приятелка, учителка и фея -
отиде си - най-тривиално -
взе самолета. А след нея
остана калната реалност.
Отиде си, но хиляди искрици
разискри в нас и в наш'те длани -
на хората в дълбоките зеници
да палим смях, за да зарастват рани.
Ще дойде пак - учителка и фея,
ще ни изпитва строго и изтънко,
приятелството е дълбоко скрито в нея -
вълшебница на средна възраст в дънки.
Рисуваш ми лунна пътека,
чертаеща сребърен път
навътре, навътре,
полека, полека...
С милувка на бриз е стихът,
красиво морето е нощем,
но аз...
не съм го заслужила още.
Невидимата връзка
Възприемане на действителността Добави коментар Приказка за деца
Някога на една планета живял зъл крал. Той обиждал децата и възрастните, ненавиждал всички, бил подъл и зъл тиранин.
В един летен ден кралят погледнал през прозореца и видял до стените на своя дворец един странник, около когото се била натрупала тълпа. Странникът разказвал нещо, а хората се смеели в
Плач ли чух... или смях,... или песен -
безвъзвратно се скри зад завоя.
Профуча по съседната релса
във посока, обратна на моята.
Всеки ден тъй животът отвежда
сто съдби, сто лица, сто целувки.
А с протрити обувки Надеждата
от купето съседно поглежда.
Тaзи скитница с поглед печален,
неповикана, плаха, невзрачна,
обикаля света ни глобален,
уморена дори да заплаче.
Неочаквана обич ни сепне
и забързани с двеста задачи,
из тунелите мрачни понесени ,
пак се питаме, питаме, ...знач
Отговор
В самсара страстите ми
са почти изгаснали.
Но някъде сред пепелта
все още тихичко проблясва
Любовта.
Защото тя е чисто злато,
което в огън не гори,
а в странни слитъци разлято,
красиви фигури твори.
Какво да правя с нея -
посъветвай ме.
Дали и тя е част от кръговрата
или в пътеката,
която следваме,
да я вплета като позлата.
Искрящо-люляково слънце зад челото
е на Всемира светло откровение,
то нежно осветява и осмисля
човешките възторзи и съмнения.
Искрящо-люляково слънце зад челото
разлива светли нишки сред безкрая,
пулсира с мислите на неизвестни видове
и плува в сънища, но няма да узная
къде танцува със сияйни атоми,
с гигантски огнени планети
и докога тъй скромно ще ми свети
искрящо-люляково слънце зад челото.
