Inatari Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 Смелостта за мен е победа , винаги предполага някаква вътрешна , изначална борба преди това , затова е смелост . Решителността и тя е с войнствен оттенък в моето съзнание. Липсата на страх си е просто липса на страх . Може и да бъде безверие ,опаковано в липса на страх . А дали има смелост без вяра ? Няма според мен. Когато човек проявява смелост неговата вяра е подложена на изпитание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 Страх от Бога - трудно ми е да си го представя. Как бих могъл да се доверя на Бог, ако се страхувах от него? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 Мона: Май е симптоматично в темата за смелостта да се говори за страха... Страхът от Бога - архетипен страх. Същото е като страхът от Утробата, от Вагината, от Фалоса ... etc. Да поговорим за смелостта и тези (горепосочените) страхове, да бъдат/станат осъзнати и преодолени. Лично аз не виждам причина за такава показност. За симптоматиката няма да се произнасям. Една смелост, която се самопрепоръчва, ми изглежда съмнителна или в застой. В решителните срещи със страховете си, всеки е - по необходимост - съвсем сам. Мога, все пак, да приема нуждата от време и усилия за акумулиране на лична сила и решителност, за да се изправи човек пред страховете си. Та кой може да излекува човек от собствените му страхове, ако не сам той? Именно за това са необходими съзнателните срещи с личните ни страхове. Така, от гонен човек може да се превърне в гонещ. Землемория на Урсула ле Гуин е страхотна метафора на казаното. Всъщност, доста повече от метафора, фентъзи или както и да се формулира. Същността е винаги бягаща и неопределима. Може би в това е и магическата й сила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 ХАх, "Землемория "е велика ! Още нещо на Урсула Легуин , моля! Освен" Землемория" и "Лявата ръка на мрака "? Да всъщност , когато директно погледнеш страховете в очите , тогава те изчезват победени и подгонени. На лов за страхове и по пътя към безстрашието винаги има нужда от попътен"магически " вятър , изпълнен с много вяра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 (edited) Страх от Бога - трудно ми е да си го представя. Как бих могъл да се доверя на Бог, ако се страхувах от него? Когато си по-свободен, прочети "Йов" или се спри върху някои от срещите на Пророците (особено Исая, Йезекиил и Даниил) с Духа. Наричат ги обикновено "изтъпление на Духа". Или си спомни Павел пред Дамаск. Има и още примери - ако ги потърсиш, ще ги намериш. Един по-внимателен прочит би обърнал вниманието ти към факта на разтърсващите промени, настъпили с тях след споменатите събития. Между другото, разговорите в темата за Библията бяха твърде интересни и показателни - защо я затвориха? Редактирано Август 29, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 (edited) Смелост -това е онова нещо което другия прави с лекота ,а аз не бих могла ,което не означава ,че няма такова нещо ,което аз бих направила с лекота ,а другия не би могъл. Т.е. всеки е смел по различен начин. В предния си пост дадох пример точно за това. Ако всички бяхме еднакво смели във всички ситуации това понятие нямаше да съществува. Та мислейки си че преодолявайки страховете си ще станем по смели ми звучи някак грешно.По уверени и по опитни- да,но по- смели!!?? Редактирано Август 29, 2007 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 ХАх, "Землемория "е велика ! Още нещо на Урсула Легуин , моля! Освен" Землемория" и "Лявата ръка на мрака "? Да всъщност , когато директно погледнеш страховете в очите , тогава те изчезват победени и подгонени. На лов за страхове и по пътя към безстрашието винаги има нужда от попътен"магически " вятър , изпълнен с много вяра. Любопитен факт: когато за пръв път прочетох Землемория, си казах: "Какво фентъзи, бе, какви пет лева - това си е дегизирана документалистика". Мusic from another present era, както се казва. Знам, че звучи изхвърлящо, но когато след време споделих това си усещане с двама мои близки, и двамата (без да се познават) потвърдиха, че възприемат книгата по буквално същия начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 Да магична книга , за реалността на невидимия свят или паралелен свят. Такова усещане получих и аз . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 (edited) Диди: Та мислейки си че преодолявайки страховете си ще станем по смели ми звучи някак грешно.По уверени и по опитни- да, но по- смели!!?? Е, то какво излезе? Че страхът е изначалният начин на съществуването ни? Хайде бе. Страхуваме се от кого ли не, от какво ли не и за какво ли не, забравили че страхът не е нищо друго освен собственото ни отстъпничество от най-голямата ни Любов. Коя е Тя? Оценихме ли Я? Наясно ли сме какво и колко Тя очаква от нас - търпеливо и без да ни насилва. То, прочее, какво има Тя да ни насилва, като ние сами се насилваме? (А Тя само ни напомня какво сами сме си направили). Тя ли ни изостави или ние Й обърнахме гръб, повярвали че можем да бъдем свободни, можещи и щастливи и без Нея? И ще Й намерим ли заместител? Някога. Ето този е въпросът на въпросите (Да, горното е един-единствен въпрос). Ина: Да магична книга , за реалността на невидимия свят или паралелен свят. Такова усещане получих и аз . Не мисля, че е от съществено значение, но според единия от двамата мои познати, това е Атлантска Хроника. По дух и по същество, ествено. Още по-странното е, че темата е особено актуална днес - и то, на фона на масовото материалистическо отрицание. Може би за това ти е по-лесно да се потопиш в удоволствието да нарисуваш една картина, отколкото някой непознат да я оцени по достойнство. Перфекционистката маска на пазарното мислене нерядко прикрива откровено идиотство. Тъжно, но факт - и не само в твоя случай. Не се отчайвай - винаги има изход. Редактирано Август 29, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 aorhama незнам дали съзнаваш колко си прав с това : "Тя ли ни изостави или ние Й обърнахме гръб, повярвали че можем да бъдем свободни, можещи и щастливи и без Нея? И ще Й намерим ли заместител? Някога." Аз лично се уморих да бъда смела ,уморих се да чувам "Ти си силна и смела ,ще се справиш" Тогава ,когато не ти коства нищо особенно да направиш нещо което много други не биха направили ,разбираш ,че думата смелост , сила и свобода нямат особенна стойност. Тогава разбираш ,че всъщност ти се иска да си безкрайно слаб,защото ще има накъде да отправиш поглед ,ще имаш очаквания. "Ти си смел"това звучи отговорно и точно тогава разбираш колко сам си на тази земя и колко силно имаш нужда от някой и този някой го няма тук ,тогава разбираш колко смешно и простичко е всичко около теб и поглеждаш нагоре.Търсиш и осъзнаваш че всъщност трябва да се завърнеш там от където си избягал,че е безмислено да бъдеш смел,свободен ,можещ вече не ти е нужно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 (edited) Смелостта за мен е победа , винаги предполага някаква вътрешна , изначална борба преди това , затова е смелост . Решителността и тя е с войнствен оттенък в моето съзнание. Липсата на страх си е просто липса на страх . Може и да бъде безверие ,опаковано в липса на страх . А дали има смелост без вяра ? Няма според мен. Когато човек проявява смелост неговата вяра е подложена на изпитание. Усещам нещата малко по-различно. Смелостта и решителността не винаги са свързани с борба и войнственост. Те наистина са, когато човек се прави на храбър с егото си; но смелостта на себеотдаването е от друг порядък, неагресивна, тиха, съзерцателна... В действителност, в Голямата Игра има стадии, при които бягството от Бога е въпрос на смелост, а оставането в недиференцирано състояние - страх. Забраненият плод следва да бъде изяден, каквито и изпитания да последват. Но това е, струва ми се, отминала за повечето хора епоха. Сега по-скоро агресивната смелост крие страх от отдаване на Бога - което пък е истинската духовна смелост! За липсата на страх - доколкото я има - съм съгласен, че не е правомерно да се етикира като смелост при липсата на по-важните за това предпоставки. Също и че няма истинска смелост без вяра - но в контекста на гореказаното. А че вярата се подлага на изпитание при проявата на смелост - това ще да е само при смелостта от агресивния тип... иначе по-скоро считам, че именно когато вярата се подлага на изпитание, проличава дали човек е смел наистина! Редактирано Август 30, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 Войнственост = да търсиш съзнателно конфликт Борбеност = да отстояваш целите, позициите, идеалите - своите (при егоизма) или на всички (т.е. да търсиш общото благо) Борбата е неизбежна, тъй като винаги съществува съпротива срещу всеки стремеж за обновяване и развитие. За хаоса няма да говоря, но хармонията е състояние на висша напрегнатост (при това енергията не се изразходва напразно и безпричинно). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 (edited) Съгласен съм, с едно изключение: думата "напрегнатост" не отразява според мен достатъчно точно състоянието на хармонично преливане на изобилна съзнателна енергия. Напрегнати сме в състояние на его-амбиция. При сътрудничеството, характерно за висшия Аз, енергията тече плавно и без напрежение, независимо от това колко е много или колко бързо протича. Макар че сигурно това най-добре го усещат майсторите по бойните изкуства! Редактирано Август 30, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 31, 2007 Доклад Share Добавено Август 31, 2007 Да, думите водят до неточности. Постоянна готовност що се отнася до вниманието ни и оптимален коефициент на полезно действие, говорейки за енергиите може би представя по-точно идеята. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Смелост наричам умението да остана спокойна, когато е трудно човек да съхрани спокойствието си. Смелост проявяваме, когато успеем да приемем съвсем съзнателно различна от нашата позиция, без да усещаме своята позиция застрашена от чуждата. Смелост означава и да имам волята да сменя гледната си точка точно когато тя ми се струва правилната. Смелостта се проявява, когато успеем да запазим вътрешната си свобода при наличието на външни ограничения.... Смелостта качество ли е на човека или състояние? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Смелостта е твърдост, стабилност, устойчивост - все проявления на волята. Качествата са неща, които можем да отнесем до Бог, т.е. те притежават безкраен потенциал за развитие. Състоянията възникват според това как проявяваме определени качества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 Смелост наричам умението да остана спокойна, когато е трудно човек да съхрани спокойствието си. Смелост проявяваме, когато успеем да приемем съвсем съзнателно различна от нашата позиция, без да усещаме своята позиция застрашена от чуждата. Смелост означава и да имам волята да сменя гледната си точка точно когато тя ми се струва правилната. Смелостта се проявява, когато успеем да запазим вътрешната си свобода при наличието на външни ограничения.... – Донка Спецификата, според мен, в тия отделни положения на смелостта, е контрастът. Спокойствието най-добре се изпитва в неспокойна среда; промяната е най-истинска, когато ни струва нещо; справедливостта е най-автентична, когато сме склонни да я преоценим в мига на най-пълната си убеденост; свободата добива същинските си измерения, щом бъде поставена в клетка. Смелият човек е поне с една идея по-различен от волевия човек. Волята допринася за устойчивостта, последователността и трезвостта, а смелостта в известен смисъл ги надминава. Волята е човешко постижение, но смелостта е дар от бога. Ако аз проявявам воля, това говори добре за мен, но ако съм смел, то не е от мен, то просто се случва с мен. Та в тоя смисъл волята изисква постъпателност и дългосрочност, а смелостта е революционна, тя позволява на човек да надскочи себе си. Аз мисля, че смелостта е състояние. От такова състояние може да бъде споходен и слабия човек. Разбира се, при него има опасност смелостта да се изроди в безразсъдство или в инат (празно бунтарство). И още един паралел: волевият човек, ако е вярващ, е способен да обича хората като цяло и по отделно, въпреки бесовете, които твърде често се шмугват в тях. От друга страна, смелостта е тая, която прави човек истински влюбен в един конкретен човек. Принципната обич към хората е велико човешко постижение, и то се дължи на вярата и волята, но любовта към конкретния човек е от бога. Затова, ако във волята и принципната обич има трезвост, то в смелостта и любовта има къс нетрезвост, или по-точно къс опиянение. Ако човек кали волята си и в същото време има благодатта да бъде смел, той може да изпита и човешките и божествените измерения на любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 6, 2008 Доклад Share Добавено Май 6, 2008 selsal Смелият човек е поне с една идея по-различен от волевия човек. Волята допринася за устойчивостта, последователността и трезвостта, а смелостта в известен смисъл ги надминава. Волята е човешко постижение, но смелостта е дар от бога. Ако аз проявявам воля, това говори добре за мен, но ако съм смел, то не е от мен, то просто се случва с мен. Та в тоя смисъл волята изисква постъпателност и дългосрочност, а смелостта е революционна, тя позволява на човек да надскочи себе си. Аз мисля, че смелостта е състояние. От такова състояние може да бъде споходен и слабия човек. Разбира се, при него има опасност смелостта да се изроди в безразсъдство или в инат (празно бунтарство). И още един паралел: волевият човек, ако е вярващ, е способен да обича хората като цяло и по отделно, въпреки бесовете, които твърде често се шмугват в тях. От друга страна, смелостта е тая, която прави човек истински влюбен в един конкретен човек. Принципната обич към хората е велико човешко постижение, и то се дължи на вярата и волята, но любовта към конкретния човек е от бога. Затова, ако във волята и принципната обич има трезвост, то в смелостта и любовта има къс нетрезвост, или по-точно къс опиянение. Ако човек кали волята си и в същото време има благодатта да бъде смел, той може да изпита и човешките и божествените измерения на любовта. Правилно. И от тук следва, че именно волята да обичаш, която е човешкото достояние, е базата, на която може да се прояви смелостта. Или по друг начин казано само тези с осмислената воля за любов биват окрилявани от самата любов, която им дарява и смелост. И тогава подобно опиянение може да бъде един постоянен спътник на човека в неговия живот така осмислено чрез волята за обич. И от това опиянение не само да не боли глава на следващата сутрин, но и да не се изтрезнява никога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Спасимира Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Какво Учителят казва за смелият човек: Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва да се запита, реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява? Който може да се самообладава, той спокойно може да сецне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни, тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда. Те ще минат заминат покрай него, без да го докоснат. Ако е страхлив, те непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват. Те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира. Противоречие в живота Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Смелостта е плод на Любовта в сърцето и ума на смелия човек. Той умее да се концентрира върху състоянието, в което за него свирепите животни не са свирепи, а красиви. Животните усещат спокойствието, което излъчва, и свирепостта в тях заспива... Смелостта е твърдост, стабилност, устойчивост - все проявления на волята. Според мен мекотата също дава на човека стабилност и устойчивост - особено тогава, когато бурята е толкова силна, че ако остане твърд, тя ще го пречупи. Да запазим мекотата си, когато усещаме заплаха за устойчивостта си, също може да се опише с думата смелост. Да не се страхуваме да се наведем или огънем, защото умеем да се изправяме отново след това... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Малко ще се отклоня от темата, но искам да направя едно пояснение. Зад думата "Воля" употребявана от Б. Дуно, а и от други се крие доста повече от това което обикновенно се влага в тази дума. Тя включва и силата, и свободата, донякъде справедливостта, закона и реда. Но не е ли същото и с Любовта. Колко пъти Учителят е споменавал, че ние не разбираме истинското и значение. Волята е един принцип, една от основополагащите енергии във Вселената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 оу, Станимире, благодаря ти. Нещо ме смущаваше в иначе перфектното изказване на selsal, обаче не можех да разбера точно какво. Всъщност selsal поставя смелостта над волята, а то е точно обратното. Човек може да е смел, но ако няма воля да си прояви смелостта, тя му е безполезна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 То и Станимир не е разбрал добре какво ни е поднесъл selsal, щото казва същото като него. Станимир Волята е един принцип, една от основополагащите енергии във Вселената. selsal Аз мисля, че смелостта е състояние. От такова състояние може да бъде споходен и слабия човек. Разбира се, при него има опасност смелостта да се изроди в безразсъдство или в инат (празно бунтарство). mvm Нещо ме смущаваше... А празното бунтарство е наистина смущаващо, поради липса на воля за разбиране. И понякога дори е досадно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 Точно за това направих пояснението, защото в смисъла който аз и селсал вложихме в думата "воля" се появиха различия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 7, 2008 Доклад Share Добавено Май 7, 2008 А аз виждам, че с вашите постове само дообяснявате за себе си ... думите на selsal. Това какво е: Човек може да е смел, но ако няма воля да си прояви смелостта, тя му е безполезна Волята... включва и силата, и свободата, донякъде справедливостта И да... волята е базата. А на основата на нейното израждане в инат нищо не може да стъпи - нито свободата, нито справедливостта, нито смелостта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.