Jump to content
Порталът към съзнателен живот
petarstankov

Смехът

Recommended Posts

Сега хората, без да ги назначават, отиват и за Господа говорят. Разправят както онзи американски проповедник. Той казвал: „Едно време Господ намерил хубава пръст, направил човека, че го поставил на плета и 3 деня седял на този плет и като се изсушил, вдъхнал и човекът оживял.“ Един го е попитал: „Отде намери плета?“ Той казва: „Не е ваша работа.“ :3d_146::sorcerer:

...

Един анекдот има из американския живот. Един богат американец, много богат бил, но скъперник, нищо никому не давал и само веднъж, минал един работник, че му дал един морков, откъснало му се от сърцето. Отива в небето, изпъждат го оттам и казват: „Не можеш да дойдеш тука, понеже никаква добрина не си направил.“ Той дал заявления на Господа. Казва: „Не знаех, аз мислех, много добрини съм направил.“ Господ казва: „Разгледайте книгата на живота му.“ И като разгледали, намерили, че дал един морков. Казват: „Дайте му моркова, да се хване за него и като се хване, да го издърпате нагоре.“ Като се хванал той за моркова, за него се нахванали още много други и като се обърнал, казва им: „Морковът е мой. :3d_146: Какво правите на този морков?“ И като казал това, паднал долу.

:D:feel happy:

Възлюбете Господа!

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

Сега ще ви изнеса един анекдот из живота на Хенрих IV. Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл да излезе, да намери своята свита, своите благородници. На пътя си той срещнал един селянин с кола. Той го помолил да го изведе с колата си вън от гората, да намери своите хора, които го чакали. Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали да се разговарят. Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога да Ви бъда полезен? С какво мога да Ви услужа?“ – „Искам да видя краля. Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин да ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази. От мене само искай.“ – „Как ще стане това?“ – „Ето, скоро ще стигнем до едно място, дето ще видиш много хора събрани. Като видиш, че снемат шапки, един от тях ще остане с шапка на главата. Този, който остане с шапка на главата, той е Хенрих IV.“ Скоро те стигнали до едно място, дето благородниците чакали краля. Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките си, само той останал с шапка на главата. Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без да сваля шапката си? Видя ли, кой остана с шапка на глава?“ – „Не зная, господине, ние двамата с вас останахме с шапки.“

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Американският президент е на посещение в Израел и отиват заедно с израелския президент на поклонение пред Стената на плача.

Американецът пита:

- Може ли да се помоля на бога да ми помогне в следващата избирателна кампания?

- Може, но все пак имай предвид че говориш със самия Бог!

- А може ли да го помоля да спре подигравките в пресата срещу мене?

- Може, но не забравяй че говориш със самия Бог!

- А може ли да го помоля Израел да върне на арабите Западния бряг?

- Може, но не забравяй че говориш със стена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един бракониер застрелял сърна и я носел към къщи когато лесничеят го потупал по рамото и усмихнато го попитал:

- Накъде така, с тая сърна.

- Каква сърна? Аууу .... СЪРНА!!!

Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в джоба си да плати. Тогава той се обърнал към баняджията, казал му "благодаря" и си заминал.

- Чакай, ами пари? - го пита баняджията.

- Нямам.

- Тогава защо си дошъл?

Дервишът се видял в чудо, отправил се с мисълта си към Бога и казал:

- Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня.

В този момент се чува голям шум. Банята се съборила и баняджията притърчал да види какво става. Дервишът си заминал спокойно. Като вървял по-нататък, той видял един ходжа да се моли и му казал:

- Аз зная за какво се молиш - за пари.

http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=82

:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питат един поп в църквата:

- Отче, защо все ни разказваш за рая? Защо никога не говориш за ада?

- Няма нужда, като умрете и без това ще го видите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Един американски младеж отишъл в Германия да следва философия.

Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал:

- Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия?

Аз искам да свърша курса по философия за шест месеца.

Професорът се замислил и отговорил;

- Имаме кратък курс по философия, но ще знаеш, че когато

Природата иска да създаде една тиква, употребява шест месеца.

Когато иска да създаде дъб, употребява сто години.

Истории от лекциите 1

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

:thumbsup2: "Един българин страдал от жена си, понеже тя била много упорита.

Каквото й казвал , тя всичко правила наопаки. Един ден, като вадила

вода от кладенеца, той й казал:

- Внимавай да не паднеш вътре.

Тя нарочно се хвърлила в кладенеца и не излязла вече от там. Мъжът

започнал да плаче, че го оставила сам, с няколко деца. След половин

час видял да излиза от кладенеца един дявол, целият побелял.

- Къде отиваш? Защо бягаш?

- Остави се, преди половин час падна в кладенеца една жена, много

неща изпатих от нея - главата ми побеля." :3d_146:

http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b9/skazki01.html

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Млади учени търкалят тикви срещу безпросветността

Това беше нестандартен начин на протест в очакване на конкретни действия за издигане на образованието и науката като национален приоритет02.10.2007

imgrl2.jpg

Млади учени организираха днес на площад "Александър Батенберг" в София състезание по търкаляне на тикви под надслов "Да отъркаляме безпросветността".

(фоторепортаж на Георги Димитров, netinfo.bg)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

10 Божи заповеди на мързеливеца

murzel1.jpg

1. Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине!

2. Обичай kревата си като самия себе си!

3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш!

4. Не работи - работата убива!

5. Ако видиш някой да си почива - помогни му!

6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму!

7. Спасението е в хладната сянка - от почивка никой не е умрял!

8. Работата носи болести - недей да умираш млад!

9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай, ще видиш, че ще ти мине! 10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Впечатлена съм от десетте божии заповеди на мързеливеца и доста се смях, но искам да направя едно малко уточнение. Става въпрос за първата заповед. Това са знаменити думи на Джон Ленън и след време те стават мото на цяло едно поколение, отказващо да се подчинява на социалните порядки и да бъде въвлечено във военни конфликти. Така че, те са символ на човешкото желание за свобода и щастие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ако искате здраво да се посмеете, можете да видите цялата класация на най-тъпите бг текстове и други ...

Безспорен шампион сред тъпите текстове е шедьовърът на Графа - "Глава":

"Вчера имах дълга коса,

днес имам къса коса,

утре ще бъда с гола глава,

вдругиден не знам.

Вдругиден ще имам ли...

глава, глава, глава, глава, глава, глава

не знам дали ще имам...

глава, глава, глава, глава, глава, глава.

Не знам дали ми трябва... глава."

Още в началото на текста става ясно, че лирическият герой има известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва -"коафьор"), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си -"вдругиден не знам".

Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа - "гуава").

В крайна сметка оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лошо, защото не е сигурен дали му трябва "гуава". И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.

вижте:http://www.gbg.bg/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:3d_146: Наистина Графа има изумително - тъпи текстове . Наред със силно - поетичните .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

''Водят малко момиченце при психиатър. Започва прегледът. Психиатърът я пита:

- Как се казваш?

- Петя.

- А на колко години си?

- На 5.

- Кой сезон е сега?

- Лято.

- Е как лято, вчера вози ли се на шейна?

- Возих се.

- А прави ли снежен човек?

- Правих.

- Е какво лято е сега!

- Скапано! ''

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето Ви малко смешни снимки, и ме извинете, че някои не са цензурирани.

http://fun-6.com/sme6ni-kartinki-1.htm

Я вижте и малко оптически измами,

http://fun-6.com/opti4eski-iluzii-1.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

По време на погребение изведнъж се чува тропане и викове:

- Мими, Мими, отвори, аз още съм жив!!!

- Митьо, млъкни, докторите знаят по-добре.

---

И нещо, на което бях пряк свидетел, но звучи твърде вицово и донякъде тъжно. Едвам се сдържах, да не се расмея на глас. Разхождам се из парка и подминавам жена, разхождаща на каишка голяма немска овчарка. Добичето вижда нещо любопитно в храстите, хуква нататък и буквално повлича стопанката си след себе си. Това я вади от равновесие и тя почва да го налага с каишката по главата и да му нарежда, заеквайки от безсилен гняв:

- Абе,...кога най-сетне ще се научиш да ходиш като човек, бе!?

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

:3d_139: Амииииии то си е човек на четири лапи хихихихихихихи :P

Онзи ден една сервитьорка решаваше кръстословица и ме попита мноооого сериозно дали знам коя е българската парична единица. Ако не сте виждали оцъклен човек, трябваше да сте там в онзи момент. Сериозно я попитах, дали не ме будалка нещо, но тя каза - Не! След като и напомних, че работи с пари и то с български левове, тя се почеса с химикала по челото, преброи буквите, написа - лев и каза: -Верно бееее, и аз си го помислих, но не бях сигурна. :3d_065:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Лагорда

</FONT> НАЛИ СЕ ПРЕНЕСОХМЕ У ВАС
:3d_139:
В къщата на Настрадин Ходжа влязъл крадец, прибрал много ценни вещи и си отишъл. Настрадин Ходжа нарамил останалите вещи и тръгнал след него. Когато крадецът се прибрал у дома си, Настрадин Ходжа почукал на вратата му. Крадецът излязъл и попитал:

- Какво искаш, човече?

- А бре, байно, ние нали се пренесохме у вас? Ето, нося и останалите неща - отвърнал Ходжата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако искате здраво да се посмеете, можете да видите цялата класация на най-тъпите бг текстове и други ...

Безспорен шампион сред тъпите текстове е шедьовърът на Графа - "Глава":

"Вчера имах дълга коса,

днес имам къса коса,

утре ще бъда с гола глава,

вдругиден не знам.

Вдругиден ще имам ли...

глава, глава, глава, глава, глава, глава

не знам дали ще имам...

глава, глава, глава, глава, глава, глава.

Не знам дали ми трябва... глава."

Още в началото на текста става ясно, че лирическият герой има известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва -"коафьор"), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си -"вдругиден не знам".

Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа - "гуава").

В крайна сметка оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лошо, защото не е сигурен дали му трябва "гуава". И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.

вижте:http://www.gbg.bg/

:3d_065:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Монахиня споделя с игуменката:

- Снощи се разхождах в градината, когато градинарят ме хвана, хвърли ме на земята, и... искам да се покая.

- Отивай да изядеш десет лимона - заповядва игуменката.

- Това ли ми е покаянието?

- Не, но това ще изтрие доволната усмивка от лицето ти - отвръща игуменката.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×