Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
д-р Тодор Първанов

Важни разлики между ПР и социална фобия, които определят различните подходи в лечението и

Recommended Posts

Д-р Първанов, постът ви е много достъпен и изключително ясно посочва различията между ПР и соц.фобия. Съжалявам, че го видях с малко закъснение. Абсолютно прав сте за всичко. Не изпълних задачата Ви, защото ми се струваше непосилна и абсурдна - сега осъзнавам и психичните механизми, които са ме спряли да я изпълня. Сега, след като прочетох няколко пъти статията и почти всичко ми се изясни, искам категорично да заявя, че съм напълно готов да изпълнявам указанията, които ми давате с Орлин и да се избавя от тази фобия. Съжалявам че по-рано не послушах съвета ви.

И така..След като ясно разбрах че симптомите ми са провокирани от ниската самооценка, съм по-мотивиран от всякога. Как да стана човек с висока самооценка, как да спре да ми пука за мнението на другите? Какво точно трябва да направя? Важно е за мен да знам, защото в момента си оставам само с желанието. Знам че трябва да стана уверен, с висока самооценка и т.н. но как?

Д-р Първанов, ядосвам се защото аз много добре осъзнавам своите качества и ценности. Още нещо: ВСИЧКИ хора които ме познават оценяват още по-високо моите качества и ценности. Имам хиляди неща, с които мога да се похваля и които съм постигнал сам. Защо тогава имам социална фобия?

Редактирано от Student_21

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"И накрая ще завърша с изказването по въпроса за разликата между ПР и соц. фобия, която ми даде една клиентка: „Какво ми пука какво ще кажат за мен хората, след като аз умирам? ”"

 

При социална фобия ми звучи като: „Какво ми пука, че ще умра, след като не живея пълноценно?”

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мне, леко уточнение: "Какво ми пука, че ще умра, след като хората ще ме помислят за непълноценна" или " ... след като ще се изложа пред хората".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, определено се чувства непълноценен. Въпросът е, че всеки човек е ценен и важен сам по себе си и чувството за непълноценност е само едно предубеждение на конкретния човек. Когато преодолее това свое предубеждение, дори и без нищо друго да промени, ще спре да му пука какво (ще си) мислят хората за него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×