Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Мисля, че който има нужда от книги, той ще ги прочете. Дългите цитати просто не са четими - доказан факт. После, форумът е най-вече за личните ни мнения. Ако тръгнем да цитираме кой какво е казал или написал за смъртта, сървърът няма да издържи на тежестта. В този форум, а и в тази тема ценни са нашите мисли и значимо е нашето отношение към проблемите. Нашият живот живеем ние, не нашите учители (които и да са те). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Човек не трябва да се бори с Природата, защото винаги ще претърпява поражение. И знаете ли какво е неговото поражение? - Смъртта. Причината за смъртта на човека е, че той се намира в постоянна борба с живата, разумна Природа, която всуе се мъчи да покори. Защото, нека не се забравя, че Природата така лесно не прощава. Човек може десет пъти да се покае и пак греховете му да останат непростени. Природата прощава на човека, само когато той се съобрази с нейните закони и то не по един външен, механичен начин, а съзнателно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 сега съжалявам и се кая за този дълъг цитат. Пиша го за вас, защото не сте чели Дънов. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. ...Но не всички седем могат да се нарекат в истински смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тези три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на мъдростта и тяло на истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на мъдростта и тялото на истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тези четири свята, в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. ... Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е онзи постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. Ето защо едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато Аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тези резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като син Божи - да им помага....Цялата жива Природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове и му се покоряват. Човекът, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у всички същества. Да имаш тялото на Любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно разширение на свободата. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Печатът на смъртта придава стойност на голата монета на живота, тъй че с живота да се купи онова , което е наистина безценно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Първо ще се извиня за цитата, но тъй като мислите в ума ми отчайващо съвпадат с тези, изложени по-долу от автора, е безсмислено да повтарям, а и надали ще мога да ги изразя с такава точност. НЯМА ПО-ГОЛЯМА ЛЪЖА ОТ СМЪРТТА Любими мои, Това, което човек осъзнае, от него може да се освободи. Човек може да възтържествува само над това, което познава. За нашите неуспехи и поражения е виновно единствено невежеството. Поражението е породено от тъмнината; когато има светлина, неуспехът е невъзможен - светлината се превръща в победа. Ето първото, което искам да ви кажа за смъртта - няма по-голяма лъжа от смъртта. И все, пак тя изглежда истина. И не само изглежда, тя изглежда най-важната истина в живота - сякаш целият живот е заобиколен от смъртта. Независимо дали забравяме за нея, или предпочитаме да не я забелязваме, тя си остава наблизо. Смъртта и по-близо до нас от собствената ни сянка. Целият ни живот е изграден върху страха от смъртта. Именно той е създал обществото, нацията, семейството и приятелите. Той ни заставя да преследваме цели и честолюбиво да се стремим към по-високо положение. И най-удивително от всичко е, че дори нашите богове и храмове са издигнати поради страх от смъртта. Страхувайки се от смъртта, хората коленичат и се молят. Страхувайки се от смъртта, хората се молят на Бога, събрали ръце и вдигнали ги към небесата. Няма нищо по-лъжливо от смъртта. Затова какъвто и живот да създаваме, ако вярваме в истинността на смъртта, той става лъжлив. Как да познаем лъжливата природа на смъртта? Как да разберем, че смърт няма? Докато не узнаем това, страхът ни няма да премине. Докато не познаем лъжливостта на смъртта, животът ни ще си остане лъжлив. Докато запазваме страха си от смъртта, не може да има истински живот. Докато треперим от страх пред смъртта, няма да се мобилизираме и да изживеем истинския си живот. Могат да живеят само тези, за които сенките на смъртта са изчезнали завинаги. Как може да се живее с изплашен и треперещ ум? И ако смъртта с всяка секунда изглежда все по-близо, възможно ли е да се живее? Как можем да живеем? Независимо колко си затваряме очите пред смъртта, в действителност никога не я забравяме напълно. Ако изнесем гробищата извън града, това нищо не променя - смъртта пак ще ни показва своето лице. Всеки ден умира един или друг човек; всеки ден някъде настъпва смъртта и разтърсва самата основа на нашия живот. Където и да се срещнем със събитието смърт, ние винаги осъзнаваме собствената си смърт. Оплаквайки нечия смърт, ние плачем не само за неговата смърт, но и за мисълта за нашата собствена. Нашето страдание, болка и отчаяние е предизвикано не само от чуждата смърт, но и от очевидната възможност за нашата собствена смърт. Всяка смърт се явява и наша собствена. А докато сме заобиколени от смъртта, как можем да живеем? Невъзможно е да се живее така. Така не можем да разберем какво е животът - неговата радост, неговата красота, неговата благословия. И никога не стигнем до храма на Божественото, до висшата истина на живота. Храмовете, създадени поради страха от смъртта, не са храмове на Божественото. Молитвите, родени поради страх от смъртта, не са молитви към Бога. Само този, който е изпълнен с радост, достига храма на Бога. Царството Божие е изпълнено с радост и красота, но камбаните на Божия храм звънят само за тези, които са свободни от всички видове страх, за тези, които са станали безстрашни. Ошо - "Тук и Сега" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Благодаря Валентин! Напомни ми (сигурно не само на мен) какво толкова ми харесва в беседите - Учителят притежава уникалния талант да каже с обикновени човешки думи нещо, което ние можем само да усетим, преживеем.... Като че ли разговаря и с ума и с душата ни едновременно. Колкото до цитатите - всяка подборка кротко и скромно, но много точно говори за състоянието на душата и мислите на човека, който я предлага. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? ... Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша и по такъв начин ликвидира веднъж-завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел, какво ще стане, не можеше ли той да предотврати страданията, които са го чакали? Пред него е стояла алтернативата - или да призове "ангелските легиони", с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. Учителят Дънов, източник Благодаря, Донка! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 "Не вярвай на онова, което си чул. Не вярвай в традицията, само защото се е предавала от поколение на поколение. Не вярвай на нищо, което е повтаряно много пъти.Не вярвай, защото написаното идва от някой стар мъдрец. Не вярвай на догадки.Не вярвай на авторитети, учители или по-възрастни. Едва след внимателно наблюдение и анализ, когато е в съгласие със здравия разум и ще донесе полза за всеки и за всички, го приеми и живей според него." Буда Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 ... в моя ум изпъкват две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението Си победи смъртта. И така, както в страданията нему се разкриха тайните на миналото, така във възкресението той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля - и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота. Учителят Дънов, източник Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Благодаря ви за хубавите цитати! В едно от древните писания има такива символични слова: Казал Бащата на сина: отиди и вземи за себе си това, което не си ти, това, което не е твое собствено, но е Мое. Приеми го за твое собствено и търси причината за неговата поява. Нека то ти изглежда като тебе самия. И така открий света на илюзиите и на дълбокия фалш. След това разбери, че си взел това, което не е цел на духовния стремеж. И когато настъпва такъв момент във всеки цикъл на измама и кражба, ти ще [85]чуваш глас. Вслушай се в него. Това е гласът на този вътре в теб, който чува Моя глас, глас нечуван от тези, които обичат да крадат. Отново и отнобо се разнася заповедта: „Върни откраднатите блага. Разбери, те не са за теб". След по-голяма пауза гласът се повтаря: „Върни взетите на заем блага; плати своя дълг". И когато уроците бъдат усвоени, гласът ще напомни още веднъж: „Върни с радост това, което е било Мое, после твое, а сега е наше. Ти повече не се нуждаеш от форма. Освободи се". Езотерично лечение Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 (edited) Докато болният е в съзнание, все още има надежда. Aegroto dum anima est, spes est. не става въпрос за пациенр Редактирано Февруари 16, 2007 от Вендор Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 (edited) Всички ние или повечето от нас живеем или ни се иска да живеем в едно митологично време, в което миналото винаги подлежи на възвръщане и обратимост. Ние май не искаме да приемем, че времето е необратим процес. Мислим си, че сме станали свидетели на подвизите на Боговете. Бунтуваме се срещу минаващото време, съграждайки една неистова реалност и повтаряйки какво безсмъртие ни очаква след смъртта... Копнеем да се освободим от оковите на Мъртвото Време и вместо поглъщите му пясъци, да съзрем Живата Вода, и отново да имаме шанса са сътворим света отново. Смъртта ограничава нашата сетивност, човекът е затворник в своя личен и времеви свят, от който искат да ни избавят - религиозните проповедници или философите. Пращат ни в едно приказно време, което може да се нарече и "литургично време", което непрекъснато приканва за едно възвръщане на времената от Първата Зора. Човекът никога няма да спре да копнее безсмъртие. Всяка една Забрава ни погубва. Редактирано Февруари 16, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Именно, Вендор, именно! Това е истината. Истината е в това, да изпиташ на гърба си Истината! Само който прегърне Смърта ще открие Живота! Умри за да Живееш! Това е и част от смисъла на Жертвата. Да се жертваш но за кой? Как би могъл да се жертваш за някого, ако те е страх от смъртта. Не! Ти би избягал в най-важния момент. Би избягал като страхливец. Би се отметнал. Да прежалиш себе си, това значи да победиш страховете си, да надхвърлиш егото си, едва тогава от теб би станал някой подобен на Бога, някой, който има силата да се раздаде за другите, да се разпадне. И ако твоето съзнание е слабо, как може ти да го дариш на другите за да ги повдигнеш чрез себе си? Трябва да си силен. В Бог всичко е едно. Той, Твореца е единство и всяко самоопределение като еденица е отделяне, бягане, откъсване. После искаме да сме близки с Бога! Да сме близки, ама едновременно да сме си ние - индивидуалности. Енергията е една, Душата е една, Бог е един, Мъдростта е една, Разумън е един... за всички е едно. Завръщането към Бога става единствено с края на индивидуалността и началото на Единението, на Единството. Тогава има сливане и Възвисение. Края на индивидуалността настъпва чрез смъртта или чрез жертвата. Два пъта. Цел една. Какво знам аз за Бог. Незнам. Знам малко за любовта. Знам как гори сърцето! Знам малко и за пустотата, за празното, за нищото. Знам малко за Свободата. Знам малко за Истината. Знам малко за Мъдростта. Знам малко за Разума. Това знам, но по малко. Знам много за егоизма. Това знам по много. И Алфа и Омега. Невъзможно е да знаеш всичко, но е възможно заедно да знаем. Знаем когато сме заедно, когато има Единение! Единни в Бога! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Бунтуваме се срещу минаващото време, съграждайки една неистова реалност и повтаряйки какво безсмъртие ни очаква след смъртта... Копнеем да се освободим от оковите на Мъртвото Време и вместо поглъщите му пясъци, да съзрем Живата Вода, и отново да имаме шанса са сътворим света отново. Смъртта ограничава нашата сетивност, човекът е затворник в своя личен и времеви свят казвам: "Христос във време и пространство не е благовествал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Учителят Дънов, източник Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Всички ние или повечето от нас живеем или ни се иска да живеем в едно митологично време, в което миналото винаги подлежи на възвръщане и обратимост. Ние май не искаме да приемем, че времето е необратим процес. Мислим си, че сме станали свидетели на подвизите на Боговете. Бунтуваме се срещу минаващото време, съграждайки една неистова реалност и повтаряйки какво безсмъртие ни очаква след смъртта... Копнеем да се освободим от оковите на Мъртвото Време и вместо поглъщите му пясъци, да съзрем Живата Вода, и отново да имаме шанса са сътворим света отново. Смъртта ограничава нашата сетивност, човекът е затворник в своя личен и времеви свят, от който искат да ни избавят - религиозните проповедници или философите. Пращат ни в едно приказно време, което може да се нарече и "литургично време", което непрекъснато приканва за едно възвръщане на времената от Първата Зора. Човекът никога няма да спре да копнее безсмъртие. Всяка една Забрава ни погубва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Всички ние или повечето от нас живеем или ни се иска да живеем ... Копнеем да се освободим от оковите на Мъртвото Време и вместо поглъщите му пясъци, да съзрем Живата Вода ... Човекът никога няма да спре да копнее безсмъртие. Всяка една Забрава ни погубва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 всичко е суета! присъща на HOMO LUDENS, който спира играта когато стои на прага на смъртта. С играта изчезва и суетата. Остава страхът. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Февруари 16, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 16, 2007 Енергията е една, Душата е една, Бог е един, Мъдростта е една, Разумън е един... за всички е едно. Завръщането към Бога става единствено с края на индивидуалността и началото на Единението, на Единството. В мрака Единното изглежда неделимо; на светлина Единното изглежда многолико Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 17, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2007 Към Мона вместо отговор ( който слуша Сара Воон и Махалия Джексън ще разбере ): "Няма ли край, няма ли край мокрият ден и плача на дъжда, дългият ден сред плача на дъжда? Миг помечтай, миг помечтай за ято лъчи сред плача на дъжда, миг помълчи сред плача на дъжда. Пред погледа няма брод, само пръски от вода, няма от стария път и следа. Къде си се скрил живот, сред талази от мъгли спуска се мрак и вали и вали..." "Подслон в дъжда" и Васил Петров Смъртта е красавица. Не се страхувам от нея, никога не съм се. Спокойна съм, когато мисля за нея. За мен тя е освобождение. Избавление е от поглъщащата суета на деня, от плътните сенки, от празните очи, от лоното на сивотата, от вихъра на времената. В зоната на здрача понякога виждам и светулки...Тук виждам много. Как да не им се зарадва човек. Нито едно учение, нито една философия, нито една религиозна школа или течение не могат да предложат спасение. Те са дотолкова добри, доколкото могат донякъде да направят за някои по - обясними нещата от към разбиране, дотолкова приемливи, доколкото повтарят преживени и изстрадали изводи. Хване ли се човек само за една от тях, вече е обречен, вече се е ограничил. Достатъчно съм ограничена, за да го правя още. Нишката, която свърза човека с истинския живот, тази златна невидима нишка, минава през дебели, многослойни стени. Повечето отъждествяват живота със стените. Красотата търся, отвъд тях. Това, което някои сега наричат живот, всъщност е смъртта. Но точно в тази смърт може да се роди изново животът, другаде не е възможно. Живата вода избликва само от дълбокото. Перлата се създава в тъмнината, не се ли погребе, ще си остане само една песъчинка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 17, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2007 Понеже говориш за перлата, а нищо у човека не е от днес, това ми напомни за "Химна за Перлата" - един от централните гностичеки митове, съхранен в "Деянията на Тома". Става въпрос за загубата на паметта, за търсенето на изгубеното слово, за забравата и за избавлението от робството на незнанието, което е .... смъртта. Според Ел Хабити - харанит (гностическа секта) "Душата забравя за първоначалната си обител, истинския си център, вечното си битие". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 17, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2007 (edited) И добре, че у всеки един от нас остава капчица незабрава. Красива е тази капчица. Тя ми носи надеждата. Редактирано Февруари 17, 2007 от Силвия СД Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 "Да бягаш - где - в коя ли нощ обезумяла да скриеш дрипав плащ - неутешимостта" (Алфред дьо Мюсе) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 "Животът е като горещо желязо, готово да се лее. Избери калъпа и животът ще го изпълни." Махабхарата. Какво с смърта ако не счупване на калъпа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Животът е неделимо цяло. Ден и нощ се сменят, а животът си остава. Той не е деня, нито нощта, те са само част от него. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 18, 2007 Доклад Share Добавено Февруари 18, 2007 Смъртта е противоположност на раждането, не на живота. Едни смятат, че човек постоянно умира; други знаят, че човек непрестанно се ражда. Първите изхождат от ужаса, вторите - от радостта. Едните си внушават смърт, другите опознават живота. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts