Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Alexander

Защо загина още едно българче?

Recommended Posts

Да, и аз се чудя - представяте ли си - красиви скали, спокойно море, но ... по скалите набучени железа, ограда и т.н., защото когато морето стане бурно и когато на някой вземе та му хрумне да щъка точно тогава по скалите, да не падне. Това е лудост. Знаете ли колко такива места със скали има - и на морето, и в планината? А да сте виждали някъде такива заграждения?

Има много случаи - скиори се спускат по лавиноопасни склонове и съответно умират - и склоновете ли да заградим?

Кой е накарал тези скиори да се спускат там? Някой накарал ли е тези момичета да отидат на скалите?

Когато се случи злополуката, да, полиция, спасители (морски, планински) - трябва да реагират; между другото на тел. 112 би трябвало да изпратят не полиция, а хора от гражданска защита. Нали затова е този телефон - ако има пожар, няма да изпратят полицаи, които пак не биха помогнали особено, а ще изпратят пожарникари, нали. Но да се търси вина на спасителите, че не са успели да спасят, е прекалено.

Не съм запозната подробно със случая (почти не гледам телевизия), ако е вярно, че са имали много време - 20 минути, през което някой е можел да донесе въже и т.н. - да, полицаите не са реагирали адекватно; предполагам, че не са очаквали, че имат толкова много време на разположение. Обаче съм сигурна, че ако имахме двама удавени - момичето и полицай примерно, то хората, кой знае защо, щяха да са много по-спокойни и доволни в коментарите си. Точно както и на готвача не му вменяват вина, че е спасил само двете момичета, а не и третото. А може би е трябвало да почне да спасява от третото, защото е било най-навътре и после да обърне внимание на другите две, по-близо до брега?

Ако всички сме по-съвестни и отговорни и възпитаваме и децата си в този дух, то тогава със сигурност ще има по-малко инциденти.

В такива случки за мен няма персонален виновен - те просто показват общото ниво на безхаберие, безотговорност, недобросъвестност, беззаконие ...

И служат за урок на всички.

Надявам се поне.

П.П. А има ли виновни родители в някоя такава ситуация според вас? Никой нищо не каза за родителите?

В нашия град преди година имаше един случай - в най-реномираната гимназия, двама ученика - момче и момиче - вместо на абитуриентски бал отидоха на гробищата; момичето взема колата на родителите си и отива да посрещне приятеля си в друг град късно вечерта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с вас за безхаберието, за личната отговорност, за спазването на надписите. Не съм съгласна за обезопасяването. Естествено, че няма да се сложат на скалите и сигурно могат да се поставят само когато има опасни вълни... - когато има желание и сериозно отношение, намира се начин...За личния пример на родителите - съгласна съм, но не исках да го пиша в тази тема. Знаете ли колко пъти с цената на скандал се е налагало да налагам волята си в интерес на безопасността на детето, а то да ми заявява изумено в прав текст, че когато е с родителите си, никога не му правят забележка за това, не му забраняват, не гледат часовника кога се е прибрал, не го питат къде е ходил и с кого и какво е правил. Смеят се и с надменен тон ми казват, че табелите не са, за да се спазват. Или се изненадват - коя съм аз та да ги ограничавам, след като родителите им не го правят.

Но са прави и всички, които смятат, че си има и случайности - инциденти с кротки и възпитани деца, които само веднъж са направили нещо необмислено и това им е струвало много... Там вече е ролята на отговорните възрастни и на обезопасяването...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Но е факт, че болшинството хора не могат или не искат за собствения си живот да поемат отговорност... Ние сме скачени съдове и е време да проумеем, че добрият, разумен живот в семейството, обществото и държавата зависи от всеки един от нас...

Благодаря ти за уточнението което съм подчертала също и на Пламъче и на останалите. Аз не съм учител, но съм работила в детския кът на едно заведение. Само Господ ме е опазил и мен и децата, защото бурите бяха страховити в това помещение докато родителите от вън си празнуваха и не хаеха въобще. На скоро и моя близка ми се разсърди за това, че върнах детето и половин час предварително тръшкащо се че го прибирам. Тя каза - А мен питаш ли ме? Казвам - Не знам, това си е твоето дете ти така си го възпитаваш, но в случая аз не мога да поема повече отговорност за нея. След малко и угоди, ами... какво повече, то така си е свикнало, като се тръшне и да му се угоди, утре ще легне на ръцете на някой учител и някой друг не дай Боже ще бъде обвинен, а то си тръгва всичко от семейството най- напред. Обаче при мене не минава, щом съм поела отговорността за нечий живот ще се спазват правилата иначе купонът се прекратява моментално.Иначе съм много добра и весела, до един момент в който ме изпробват и покажа, че няма да го бъде и в следващият просто слагам край и това е окончателно. Е, много са ми сърдити, но това е положението.

п.п. Как може да връзват на човек ръцете и на края да искат да опази нечий живот?? Малко строгост в разумните граници винаги е била полезна иначе настъпва анархия. Всяка крайност е вредна и тук както и за всичко останало би следвало да се търси равновесието.

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами духовете къде ги забравихме?! Или на такива места те не са в "свои води"?! И дали добрата физическа подготовка може да е на вятъра ако дърпаме енергийното коте за опашката?!

Много на място си го споменал. Точно за това наблегнах на думите на Eshavt малко по- горе -

" Както казва Учителят, ние не сме защитени и всеки момент ни дебне опасност. Будно съзнание и молитви за ограждане."

Това са думи с изключително значение, независимо дали става въпрос, за планината или за морето, ако не си ограден то си те привиква, направо си те придърпва и тръгваш...

Поне за два- три ярки случая се сещам в моя живот в който съм попадала в такъв капан. Единият е много стар и не помня, но в другите два просто бях забравила увлечена в други неща да си прочета "Завета на цветните лъчи". Първият път след като се омотахме и нямаше излизане от мястото в което бяхме попаднали в планината с една приятелка, след малко щеше да мръкне и аз така се бях паникьосала -което е най- лошото в случая, но завета беше с мен, седнах и си прочетох лъчите за деня и след малко стъпките ни бяха насочени към правилното място. Вторият път щях да си умра като кон без история на равна поляна както му се казва, чак и небето беше притъмняло, а жената която беше с мен въпреки че си е редова православна християнка т.е. интересува се от други неща не от тези и рядко обръща мислите си към това- най- вече що се отнася до традициите които трябва да се спазят в православието, обаче и тя настръхна направо и каза, че се е почувствала като герой от роман на Толкин и ми каза, чеслед като вече чета тези неща не трябва да си позволявам да ги пропускам. Ето тук си мисля за това, че българската официална религия трябва да изиграе своята роля и дори в училищата да има поне СИП по вероучение. Трябва да се обяснят на хората тези неща. Аз на пример казвам на мои приятели и познати, че никой не ги насилва да следват дадено учение, но след като са православни християни и живеят в православна страна би следвало поне с календарчето на православната църква да са запознати, а там има молитви. "Отче наш" да казват сутрин хората- достатъчно е и няма да отнеме кой знае колко време, но народа не е научен, а в Библията е писано, че хората гинат от нямане на знание /по спомен/. Поздрави!

Цитирам този свой пост защото тази сутрин нещо се случи. Минавайки покрай книгите си "случайно" погледнах и ръката ми се насочи към нещо което съм забравила и за което сега си спомних, а именно - " Наръчник на Християнина- Молитвите които всеки трабва да знае- Канонът и как да го следваме" - излязъл безплатно с в-к 24 часа през 2008г. Разгледах го в него има всичко необходимо с което всеки обикновен човек би следвало да бъде запознат, много добра основа е. Потърсих с Гугъл и попаднах на нещо, не е съвсем същото, това което притежавам аз е много хубаво и е добре да го преиздадат и да се постараят да стигне до хората, но ето на каква ценна молитва попаднах търсейки в интернет -

Към Ангела Пазител

Ангеле Христов, мой свети пазителю и покровителю на душата и тялото ми, не ме изоставяй и не отстъпвай от мене заради невъздържанието ми. Не давай място на лукавия демон да ме завладее . Укрепи ме и ме насочи към спасението. О, свети Ангеле Божий, прости ми всичко с което те оскърбих. Закриляй ме през днешния ден и ме запази от всяко вражеско изкушение та с никакъв грях да не огорча Бога. Моли се за мене пред Господа да ме утвърди в любовта към Него и да ме направи достоен за Своята Благост. Амин

Освен значението което имат за някои от нас.. тези неща, както споменах малко по- горе - изграждат моралните устои на човека, така, че е добре да се възродят старите български традиции си мисля. Поне това, а за по- дълбокото Бог да промисли. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато чух новините страшно много се притесних за майка ми,която замина по същия начин с група новоприети ученици на "Лятна Езикова школа" на Златни Пясъци и по същото това време беше там.Обадих й се много пъти по време на престоя им, за да се уверя, че всички са добре.

Просто съм потресена от случилото се.Става дума за Кърджалийската Езикова Гимназия,които също като майка ми и децата от Ямболската Езикова Гимназия са отишли с учителите си на море.

Незнам как е възможно в 21 век, в Европа да се случи подобно нещо.И всички ние да сме безсилни пред случилото се.

Как е възможно да се давят деца пред очите на 30,40 присъстващи възрастни и нито един от тях да не направи нищо .

Все пак това са 20 минути .Много неща могат да се случат за 20 минути.

Единствено един готвач,който не умее да плува да им се притече на помощ.Това е просто абсурдна ситуация.Не мога да си обясня що за хора са били присъстващите,как пък не се е намерил нито един от тях да плува.Безумие и безотговорност.

Не виня учителите,нито самите деца,въпреки че след този случай много ще се замислят дали отново да минават прегражденията.

Браво на самоотверженият готвач,който единствен се е втурнал да помага и в крайна сметка е спасил 2 от децата.Неговото име така и няма да разберем.Просто действията на всички тук говорят за манталитет и психика и то на много нива.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да кажем, Приятели, фактът си е факт (и то невъзвратим!) - младо момиче си е отишло от този свят. Жалко! Жалко, когато се прекърши млад живот - това е някак против естествените закони... много жестоко! И може би затова нещо в нас се бунтува... освен болката и съчувствието към родителите... а и към учителите, защото в подобни ситуации те го отнасят (с право или без)... И даже и никой да не ги обвинява (което е изключено!), у тях до края на живота им ще остане чувството за вина и ще ги мъчи съвестта... защото, каквото и да говорим... както и да хулим българските учители, смея да твърдя, че в преобладаващата си част те са отговорни хора. (Казвам го като действащ учител с 21 години стаж, познаващ добре учителското съсловие!) Няколко пъти досега ми се е случвало да водя ученици на екскурзия... Знам каква отговорност е и... какво изпитание, защото няма начин да съществува 100% гаранция, че всички деца ще се върнат живи и здрави. Разбира се, ние като човеци и учители трябва да направим всичко, което е по силите ни... и обикновено го правим, но... повярвайте ми, има и съдба, предопределение, карма, които обикновено наричаме "нещастно стечение на обстоятелствата" - като има да се случва, просто се случва и не пита никого! Затова дълбоко съчувствам на колеги, които се озовават в подобни ситуации - знам, че бих могъл да бъда на тяхното място и няма гаранция, че ще отреагирам по-добре от тях. На такива екскурзии, осъзнавайки собственото си безсилие, защото е невъзможно във всеки момент до всеки ученик да има учител, съм бил, общо-взето, в постоянна молитва... особено след случая с децата, които загинаха в река Лим! Но... това е една тема, която ме връща към един горчив и много болезнен спомен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да кажем, Приятели, фактът си е факт (и то невъзвратим!) - младо момиче си е отишло от този свят. Жалко! Жалко, когато се прекърши млад живот - това е някак против естествените закони... много жестоко! И може би затова нещо в нас се бунтува... освен болката и съчувствието към родителите... а и към учителите, защото в подобни ситуации те го отнасят (с право или без)... И даже и никой да не ги обвинява (което е изключено!), у тях до края на живота им ще остане чувството за вина и ще ги мъчи съвестта...-ДА И ТЕ ТАКА КАЗАХА ПО ТВ. защото, каквото и да говорим... както и да хулим българските учители, смея да твърдя, че в преобладаващата си част те са отговорни хора. (Казвам го като действащ учител с 21 години стаж, познаващ добре учителското съсловие!) Няколко пъти досега ми се е случвало да водя ученици на екскурзия... Знам каква отговорност е и... какво изпитание, защото няма начин да съществува 100% гаранция, че всички деца ще се върнат живи и здрави. Разбира се, ние като човеци и учители трябва да направим всичко, което е по силите ни... и обикновено го правим, но... повярвайте ми, има и съдба, предопределение, карма, които обикновено наричаме "нещастно стечение на обстоятелствата" - като има да се случва, просто се случва и не пита никого! Затова дълбоко съчувствам на колеги, които се озовават в подобни ситуации - знам, че бих могъл да бъда на тяхното място и няма гаранция, че ще отреагирам по-добре от тях. На такива екскурзии, осъзнавайки собственото си безсилие, защото е невъзможно във всеки момент до всеки ученик да има учител, съм бил, общо-взето, в постоянна молитва... особено след случая с децата, които загинаха в река Лим! Но... това е една тема, която ме връща към един горчив и много болезнен спомен...

Точно :thumbsup1:. Думите ти потвърдиха първоначалният ми пост за което благодаря, сверих часовника си . И аз познавам добре това съсловие защото едни от най- близките ми хора са учители - това им е професията и призванието в живота и приятелката ми в последствие сподели с мен нещата които съм подчертала. Ти правиш най- доброто - молиш се преди всичко и след това отдаваш всичко което е по силите ти. Другото което исках да споделя. Снощи гледах репортажа и чух думите на това момче което потвърди и още едно нещо което протече през/ чрез мен. От това не ми порастват повече ушите, някой да не си помисли, просто търсим истината във всички гледни точки. Ето какво протече през елфът - " Да, иначе ще си дрънкаме само след дъжд качулка, а самата Любов предвижда нещата. Човек е длъжен ако е човек с главно "Ч" да опита всичко което е по възможностите му, но с разум и добре, че той се е оказал на това място, не е било случайно със сигурност, на другите тази възможност им е била отнета.За щастие има и такива хора все още и на тях се крепи този свят, на това което носят в себе си макар и обикновени на външен вид. Голям урок за всички ни е случилото се, повод за много дълбоки размишления... "

А ето какво сподели момчето -

„Аз знам, че няма разлика между героите и обикновените хора, всички ги е страх от смъртта, въпроса е, че това, което правят едните ги прави герои, а това, което не правят другите ги прави обикновени хора. Не е героизъм, просто реагирах на момента и това беше всичко, казва Христо."

Но той сподели и нещо друго много съществено което виждам, че са изрязали. Беше нещо за чистата Любов която трябва да се проявява свободно и да си помагаме, а не да постъпваме както до сега - перифразирам по спомен от чутото. Тези които са гледали снощи ще се досетят, а ако някой открие видео с репортажа, ще бъде още по- добре. Поздрави!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А защо се хванахме точно за това българче?!

Всеки ден умират мнизина българчета. Не искаме да видим множеството умиращи, какво ли?

Сталин: "смъртта на едного е трагедия, на милиони е статистика". Нещо много по сталински почнахме да разсъждаваме.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар извинявай, но какво искаш да ни кажеш, да не ни пука когато умират деца? а за цитата на Сталин... да не би да ти е любимец?

Може би не съм те разбрал правилно, но мисля, че написаното от теб е меко казано неуместно. А не си ли представяш, че майката и бащата на детето четат темата? Това ли държиш да им кажеш?

Редактирано от Alexander

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човеците сме смъртни. Всеки един от нас по един или друг начин, по едно или друго време, ще напусне този свят. Нека учителите да не живеят с чувство на вина за случилото се с това дете. Всеки знае поговорката - "На когото е писано да се удави, няма да се обеси." Никога няма как да се знае да ли едно събитие е за добро, или за лошо. Само Бог знае това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божидар извинявай, но какво искаш да ни кажеш, да не ни пука когато умират деца? ...

Не, не искам да кажа това. Който ме разбрал, разбрал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×