Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Nona

Да остана или да продължа напред...сама?

Recommended Posts

Здравейте!

Предстои ми да взема много важно решение…в началото бях в афект и бях убедена с всеки изминал ден все повече се двуумя и размишлявам…дори не знам как да опиша ситуацията възможно най-кратко и същевременно ясно.

С човека, с когото живеем сме заедно от 6г и имаме прекрасно момченце на 2.5г…за мен проблемът е, че ние живеем заедно, но в действителност всеки си живее собствен живот,няма я връзката между нас. За него - той е много тежък характер - не изразява чувства, никога не разговаряме за нас…ако се разсърди за нещо се сърди с дни..песимист, но също така и много отговорен. Което пък не го прави инициативен..слага си сам тавана и казва аз толкова мога….Всичко това ме умори, умори ме връзка, в която аз все да съм двигателя, всичко да става по моя инициатива, аз да съм даваща любов и емоции, а отсреща само да се консумира…любов и близост..изключително рядко..и това много ми липсва, и зато ва казвам,че всеки си живее своя живот. Вечер той си гледа ТВ в едната стая, а аз в другата…Чувствам се необичана, нежелана от човека до мен не мисля, че ме щади нито физически, нито като чувства. Сигурно звуча много объркано, но така се чувствам и аз…

Искам да се разделим..напоследък по всеки въпрос почнахме да имаме различия, никои от моите родинини и приятели не го харесват, аз все се борех срещу тях, че не са прави и за какво? Да – много добър баща е, грижовен…затова най-много мисля и ме е страх…за детето.. да израстне само с майка си, след време да ме обвини,че съм постъпила така и да е нещастен…НО пък и не мисля,че е по-добре да живее с мама и тати, които почти не си говорят, не се докосват, не се целуват…не мисля, че това е пример за семейство…

Страх ме е да не сгреша…защото той като цяло не е толкова лош човек, не пиянства, няма насилие..дълбоко в него имало чувства към мен…уважава ме като личност, не ме е ограничавал…като цяло, но това мрънкане и недоволство, това все аз да правя и определям нещата, ме умори..и като се замисля защо все се сравнявам с другите хора, защо все се чувствам нещастна…заради човека до мен или пък причината е в мен..той ли трябва да ме прави щастлива?

Студено е у нас..няма емоция, няма живец…така ли продължаваме и да се примиря в името на детето или да поема отговорността пред него и да продължа напред сама..?

Осъзнах, че той няма да се промени, а аз не искам повече да правя компромиси със себе си, макар и да ме е страх да бъда и да не остана сама…

Може би последният шанс за нас е семеен терапевт, понеже за себе си не съм сигурна, но мисля, че той е доста комплексиран и има проблем от детството му благодарение на майка му..все пак аз не съм специалист, но предполагам

Ще се радвам на съвети от вас и все пак знам, че решението трябва да взема сама…

Редактирано от д-р Тодор Първанов

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Много е възможно човека до вас да не подозира как се чувствате.Нещо повече, възможно е той да мисли,че вие се чувствате добре, а той е страдащият. За това, подробно и сериозно трябва да му поясните как се чувствате, как според вас изглежда във вашите очи поведението му и какво би трябвало да промени той за да бъдете взаимно удовлетворени в тази връзка. Възможно е в началото съпругът ви да избягва темата, това е типично за мъжете, но вие трябва да сте настойчива и той трябва да се убеди, че намеренията ви за раздяла са сериозни.Разбира се, един такъв разговор ще е само началото. Ще трябва доста още да обсъждате темата на вашите взаимоотношения за да постигнете нужната промяна.Направете това и си дайте няколко месеца за постигането на резултатите. Наистина, по-добре ще е да потърсите и съдействието на псхотерапевт, но това не е задължително. Ако въпреки усилията ви резултат няма, аз ви съветвам вие самата да потърсите помощ от психотерапевт и едва след това предприемете евентуални стъпки за развод. Понякога развода е нещо трудно и мъчително и малко психологична помощ винаги е нужна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте отново и благодаря за бързия отговор!

Разговаряли сме..силно казано, многократно аз съм го споделяла..какво ми липсва във връзката, кое не ме удовлетворява, но за кратко време има леко подобрение...до следващото "неговорене".

Един от проблемите ни е,че не разговаряме..той няма желание и нужда, не споделя с мен, а когато аз искам да говорим, в повечето случай аз говоря, а той мълчи и слуша.

На база горенаписаното и след толкова години, аз осъзнах, че той не може да се промени и не може да бъде такъв какъвто аз искам и от какъвто човек имам нужда до мен, затова и се замислих за тази постъпка.

Преди 1 седмица му предложих да се разделим дори и тогава той не се пребори със себе си и да ми предложи да поговорим да се бори за любовта си, в което аз се съмнявам,че има към мен.

А това произхожда от факта, че никога не е изразявал, че е щастлив с мен, че имаме прекрасно дете..не е като другите хора.. все нещо му е криво, все нещо не му достига...а аз все се стремя да го зарадвам по някакъв начин, но в малкото хубави моменти , той е вижда хубавото, а намира...негативното. И то това се уморих ...от песимизмът му, от подтиснатостта му...не споделяне на чувства и емоции.

За него,..от 3-4год..няма стабилна работа, аз съм основният източник на доход, това също оказва влияние.Преди това беше полицай, но след като напусна бяхме в чужбина. След завръщането ни говорихме и той каза,че не иска повече да работи тази професия - подкрепих го. Така че и преди и сега е бил професионално неудовлетворен, а и не реализиран.Но мен ме дразни това,че може само да мрънка и недоволства и философства и това е. Може да нямаме пари за нещо...и проблема се стоварва върху мен, аз трябва да намеря от някъде пари, той няма да се размърда и да намери пари/на заем/ дори да лиши детето си от нещо...

Аз мисля,че той в голяма степен е егоист...изхождам от това, че до сега не се е насилвал за нищо да се промени, въпреки многократно да съм му казвала,че не се чувствам щастлива...

Снощи след като разговаряхме /разбира се след моя инициатива/ на тема " Какво ще правим" ми сподели, че не съм зачитала мнението му, че той се е стараел..и все пак се радвал,че има и мен и сина си. Да, но аз някак си не мога да уважавам и харесвам човек, който все аз "тегля", аз му решавам проблемите, а той няма дори свястна работа, не може и нищо да ремонтира у нас...на кое да се възхищавам, а и както казах напоследък..за всичко сме на различни мнения..

Може би трябва да отбележа, че и двамата сме зодия Лъв..силни характери и двамата сме с разведени родители, имащи втори бащи с малката разлика,че той е живял в сплотено семейство и е бил обгрижван, но може би пак недостатъчно за него,.

В състояние съм, в което хем не искам да се разделяме, хем не искам да съм с човек, за което хората да ме съжаляват.....

И да допълня нещо също толкова важно,че според моите родители на него си му е удобно да живее така - аз да съм го издържала, а явно и няма нужда да изразява любов, което на мен най-много ми липсва, да бъдем приятели, любовници, да усетя,че той се нуждае от мен като човек, любима, а не да бъда робот, който ходи на работа само и носи пари в къщи..да понякога като се замисля така се чувствам. Принципно не вярвах в това, но напоследък взех да се замислям,че може би са прави. Защото ние все нямаме пари според него, почти никъде не ходим, нямаме семейни приятели...всеки си има неговите, с които рядко се виждаме.

Основната разлика между нас, което е и определящо за цялата ни нагласа към живота е, че аз съм оптимист, а той песимист, но според него, той е реалист. Песимизмът лечим ли е? Или е генно заложен? Не знам дали психотерапевт би ни помогнал, но хубавото, че той е съгласен да отидем, което и мисля да направя. Защото трябва нещо да променим, и ако не се получи поне ще съм по-убедена в постъпката си...до колкото мога де..

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет Нона! Най-добрият отговор би трябвало да е в теб самата. Претегляш на кантара за и против, и вземаш решение. Ако пък нямаш пълното вътрешно убеждение по-добре изчакай, все пак става въпрос за семейството ти.

От това което описваш, положението не е чак толкова лошо. А настроенията човешки са много променливи, не само могат да се променят, но се променят и то с всяка изминала секунда. А понякога човек зад песимистичната си маска, прикрива своята истинска същност. Не знам, но да не се избърза е като че ли най-разумното в твоя случай.

С най-добри чувства! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Sign in to follow this  

×